РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Сливен, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230102968 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск по чл. 128, ал. 1 СК от
П. М. И. от гр. К. срещу Г. Б. И. и Н. П. П. от гр. С..
Ищцата твърди, че е баба по бащина линия на детето, а родителите на
детето не й дават да го вижда по неясни причини. Излага, че разполага с
необходимия капацитет и е в интерес на детето да общува със своята баба, да
изградят емоционална връзка и да поддържат лични отношения. Моли съдът
да определи подходящи мерки за лични отношения на ищцата с нейния внук.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срок, с който
излагат становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорват
обстоятелствата, че са родители на малолетното дете, нито че ищцата е баба
на детето по бащина линия. Твърдят обаче, че докато са живели в дома на
ищцата в гр. К. са били подложени на обиди и агресия от родителите на
ищцата и нейната сестра, обстановката в къщата е била нехигиенична, а
всички роднини са били настроени негативно спрямо ответницата Н. П.,
което наложило преместването им в гр. С.. Излагат, че ищцата упражнява
психически тормоз върху сина си като му звъни по всяко време на
1
денонощието и изисква внимание, а желанието й да вижда детето е форма на
поставяне на сина й в поредна зависимост. Изтъкват още притесненията си, че
омразата, изпитвана от ищцата спрямо майката на детето, би могла да се
пренесе впоследствие и върху самото дете, поради което не е негов интерес
определянето на мерки за лични отношения с ищцата. Молят за отхвърляне на
претенцията като неоснователна и претендират направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно уведомена, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли съда
да го уважи и да присъди направените разноски. Представя и писмена защита
по делото.
Ответницата Н. П., редовно уведомена, не се явява лично, а ответникът
Г. И. се явява лично. И двамата ответници се представляват от своя
пълномощник - адвокат, чрез който оспорват иска като неоснователен, молят
да бъде отхвърлен и претендират направените по делото разноски.
Представили са подробни писмени бележки по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Видно от приетия по делото Социален доклад от ДСП - С. между
детето Г. и родителите му има изградена силна емоционална връзка. Те се
стараят да осигурят стабилна и спокойна семейна среда, която да
благоприятства правилното му израстване и развитие. При проведените
разговори на социалния работник с тях, родителите са показали загриженост
за бъдещото израстване и развитие на детето. Заявили са, че са отговорни
родители и са изразили желание за осигуряване на сигурна и стабилна
семейна среда, която да въздейства благоприятно върху цялостното развитие
и възпитание на детето.
Установено е, че към момента на извършеното социално проучване,
детето Г. Г. И., живее на адрес: *********. Преки и непосредствени грижи за
него полагат родителите му - Н. П. П. и Г. Б. И., които по адекватен начин
задоволяват базовите и емоционалните му потребности.
2
От проведените срещи с родителите е установено, че те не срещат
проблеми с отглеждането на детето. Помежду им има взаимно уважение,
разбирателство и липсват конфликти. Единственото нещо, което желаят е
детето им да не осъществява режим на лични контакти с баба си по бащина
линия П. И., за което тя претендира, тъй като родителите считат, че с
действията си и с поведението си г-жа И. би оказала неблагоприятно влияние
върху психиката и здравето на детето. Споделят, че в момента то е ползвано
като „заложник“, „инструмент“ в разчистване на лични отношения между тях
и г-жа П. И., което не намират за нормално и уместно. Другият
притеснителен факт, който споделят родителите е, че омразата, която г-жа И.
изпитва към майката на детето, е възможно да бъде предадена и върху самото
дете, което да повлияе на взаимоотношенията дете - родител.
Социалният работник е констатирал, че в семейната среда, в която към
момента се отглежда детето Г., не са констатирани преки рискови фактори,
които биха се отразили неблагоприятно върху правилното му физическо,
психическо, нравствено и социално развитие. Детето се нуждае от
непрекъснат надзор и грижи, от осигуряване на сигурна и спокойна семейна
среда на отглеждане, предразполагаща правилното му израстване и развитие.
Видно от приетия социален доклад от ДСП - К., ищцата е споделила
пред социалния работник, че ответниците внезапно и без основателна
причина напуснали дома й и заминали да живеят в гр. С., като прекъснали
всякакви контакти с нея. За раждането на първородното си внуче Г. Г. И.,
ищцата научила от нейни близки. Ищцата изложила, че е възпрепятствана от
страна на сина си Г. и съжителката му Н. да вижда новородения си внук Г..
Споделила, че момченцето е единственият й внук и желае да изгради и
съхрани трайна емоционална връзка с него. Ищцата е описала пред социалния
работник, че според нея има възможности и разполага с необходимия
капацитет да обгрижва детето в семейството си, а в дома си е създала
благоприятни условия за отглеждане на новородения си внук.
В доклада са изведени констатации, че новороденият Г. Г. И. е на 8
месеца. Има избран личен лекар - д-р И. А. Т., с адрес на медицинска
практика в гр. С., като по данни от д-р Т., детето е в добро здравословно
състояние. Физическото и психическото му развитие отговарят на нормите,
3
определени за възрастта. Няма установени алергии, вродени и хронични
заболявания, изискващи специални грижи. На новородения Г. са направени
всички необходими до момента ваксини, според възрастта и утвърдения от
Министерството на Здравеопазването Имунизационен календар на Република
България. Към момента основни грижи за новородения Г. И. полагат неговите
родители - Н. П. П. и Г. Б. Г. Детето се отглежда в семейна среда, на адрес в
гр. С., ********.
Установено е, че ищцата живее в собствен имот, който се намира в гр.
К., ул. ****** № *** и представлява едноетажна постройка, състояща се от
кухня, спалня, хол и всекидневна, обзаведени с необходимите вещи и уреди
за обичайното потребление. В дома са създадени много добри хигиенно-
битови условия за живеене, жилището е електрифицирано, с вътрешен
санитарен възел, а към основната сграда е обособен летен кухненски кът.
Ищцата упражнява постоянна трудова дейност като санитар в МБАЛ -
гр. К.. Работното й време е на смени, по предварително утвърден график като
същата декларира устно месечна възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната и не съобщава за сериозни финансови
затруднения. Установено е, че същата не живее изолирано. Поддържа
контакти с близки, роднини, приятели и съседи и спазва християнските
традиции и празници
Ищцата е споделила, че е имала една единствена възможност за среща
с детето, която е продължила около 20 минути на улица в гр. С.. На опитите й
да осъществи контакт или да посети внука си, е срещала отказ и грубо
отношение от страна на сина си и на снаха си. По данни на ищцата,
влошените взаимоотношения между нея и семейството на сина й затрудняват
комуникацията им, трудно осъществяват смислен и ползотворен разговор.
Ищцата е изразила желание за общуване с детето, заявила е, че е
чувствителна към потребностите на внука си и се е постарала да му осигури
сигурна и спокойна среда за неговото пребиваване в дома й.
От изисканата и предоставена по делото преписка от РП - С. се
установява, че същата е образувана по молба на ответницата Н. П., която е
заявила, че на 23.02.2020 г. и на 14.03.2020 г. ищцата и нейният баща М. Г. М.
4
са отишли в дома й и са оказали психическо насилие върху нея чрез крясъци,
обиди и заплахи срещу нея и майка й. Поводът бил, че ответникът Г. И.
отказал да се прибере в гр. К. при майка си. В хода на проверката били снети
сведения от ищцата, която заявила, че действително е посетила адреса, за да
помоли сина си да се прибере в гр. К., както и от майката на ответницата Н.
П. - свид. Г. К., която е потвърдила изложеното от дъщеря си за отправени
към тях крясъци, обиди и заплахи от страна на ищцата.
Видно от представената лична амбулаторна карта на ответника Г. И.,
по повод издадена епикриза за постъпване в първи клас от 18.07.1997 г. е
установено, че същият е боледувал от бронхопневмония. Същият е лекуван от
остър бронхит на 31.07.2013 г., на 10.02.2014 г. и на 20.02.2019 г. и е прекарал
пневмония на 21.01.2020 г.
Разпитаната по делото свидетелка Т. М. - сестра на ищцата и леля на
ответника Г. И. излага, че поводът ответниците да напуснат жилището на
ищцата в гр. К. било, че разбрали, че ответницата Н. комуникира с друг мъж
на име Д. и иска да напусне Г.. Свидетелката видяла съобщения на
ответницата във Фейсбук, докато ползвала лаптопа й в нейно отсъствие.
Свидетелката изтъква, че са се държали „перфектно“ с ответницата и Н.
никога не й се е оплаквала да е имало ревност от страна на сестра й към нея,
напротив, всички се грижели много за ответницата.
От показанията на свидетелката се установява, че ищцата живее в
къща, жилището се поддържа чисто. Описва, че ищцата изявява желание да
вижда детето, като веднъж го е видяла за 20 минути пред една болница в гр.
С., тогава му е дала пари и подаръци. Свидетелката излага, че според нея
сестра й не би повлияла негативно на детето, тъй като е добър и уважителен
човек и помага на всеки, не е тормозила психически сина си и приятелката му
и се е държала перфектно с Н.. Свидетелката изтъква още, че детето ще има
комфортни условия при посещението си при баба си, която не би застрашила
живота и здравето на детето. Според свидетелката ищцата е отгледала сина си
по най-добрия начин, като ответникът Г. И. не е страдал като дете от други
заболявания освен от нормалните настинки. Свид. М. описва също, че веднъж
е ходила на гости в дома на ответниците в гр. С., където според нея било
много мръсно.
5
Съдът прецени критично показанията на свидетелката М., тъй като в
тях се открива тенденциозност за представяне на ищцата в добра светлина и
злепоставяне на ответницата Н. П.. Показанията на свидетелката, че
отношенията между ищцата и ответницата са били „перфектни“ противоречат
на събраните по делото писмени доказателства, което разколебава доверието
на съда при кредитирането им за установяване на релевантни за предмета на
доказване факти.
Показанията на разпитаната свид. Г. К. - майка на ответницата Н. П.,
съдът също подложи на критична проверка, предвид близката роднинска
връзка и евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на спора.
Въпреки това, съдът намери, че показанията на свид. К. са последователни и
логични и кореспондират със събраните писмени доказателства по делото,
поради което и ги кредитира като достатъчно обективни. От тях се установява
че жилището на ищцата е много добре поддържано, но при посещение на
свидетелката по повод рождения ден на дъщеря й, свид. К. установила, че във
въздуха се усеща миризма на препарати, сушат се дрехи над камината и явно
не се проветрява често. Свидетелката описва, че ответниците са били
подложени на контрол и постоянно следене от страна на ищцата и са
напуснали жилището й, защото са обвинили ответницата П., че има връзка с
друго момче. Свид. К. описва, че на 23.02.2020 г., ищцата е дошла с баща си в
дома им в гр. С. и е била много агресивно настроена срещу Н.. На 14.03.2020
г. ищцата отново отишла, заедно с баща си и заявила, че ще прибира багажа
на сина си. Свидетелката описва, че ищцата се срещнала с ответниците и
новородения им син, но на тази среща не зачела мнението на ответниците.
Ищцата настояла да извадят детето от количката, за да го види, но тъй като
било през зимата, ответниците отказали. При срещата детето спяло, нямало и
40 дни, но ищцата поискала да го събудят, за да му види цвета на очите.
Според свидетелката ищцата иска да указва контрол върху ответниците,
постоянно им се обажда и живеят в стрес, като мнението на свид. К. е, че на
този етап, предвид обострените отношения между страните, не е в интерес на
детето ищцата да го вижда.
Ответникът Г. И. е дал обяснения по делото, с които се потвърждават
изцяло показанията на свид. К.. Ответникът излага, че действително се
чувства обсебен от майка си и не може да действа самостоятелно, а ищцата
6
изпитва ревност към приятелката на сина си. Ответникът описва, че ищцата
не ги зачита като родители. Когато й дали да види детето, през м. февруари
2020 г., то било на 40 дни. Времето било студено и бебето спяло в количката,
но ищцата поискала да го извадят, за да го гушне. Родителите отказали,
заради студеното време. Ищцата обаче настояла, че ще събуди детето, даже и
да се разплаче, за да му види цвета на очите. Ответникът изтъква, че докато е
живял при майка си в гр. К. е боледувал от бронхит, а през 2020 г. - от
пневмония. Описва, че ищцата постоянно търси поводи да го накара да я
посети, като последният път му казала, че трябва да отиде да я види за
последно. Оказало се, че ищцата отказала да се храни, а след като ответникът
я посетил, състоянието й се подобрило.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК за определяне на
мерки за лични отношения на ищцата, в качеството й на баба по бащина
линия, с малолетното дете Г. Г. И., род. на ******** г.
Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество
съдът го намира за неоснователен.
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения с бабата и
дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето
изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към
възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на
трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният
кодекс не съдържа легално определение на понятието интерес на детето. От
тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК
се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който
го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени
права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при
7
действието на сегашния СК, под интереси на децата се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на
трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и
изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на
мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК,
е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на
детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност.
Съгласно § 1, т. 5 ДР на ЗЗДт (Закона за закрила на детето), преценката за
най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения
на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка
на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките,
включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес
на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По
принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и
възпитание на внуците си и то в техен най - добър интерес. В съдебната
практика /така решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на
ВКС, ІV г. о./ понятието ,,интерес на детето” се определя като осигурена
възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна
среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание,
който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който
му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен
режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид
възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на
същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го
отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на
8
неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения
на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да
посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете
обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни
контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с
установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на
подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на
детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на
детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това
налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в
почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за
детето и бабата и дядото време.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се
предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични
контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и
да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот,
след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето като
водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това
дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в Решение № 672 от 18.10.2010 г.
по гр.д. № 914/2010 г. на ВКС, ІV г. о. В това решение е прието, че
интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при
невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа
отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от
близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му.
Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с
тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото
да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат
върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и
дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни,
9
обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и
дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат
прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за
психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват
потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т. н.)
Изложените принципни постановки, съпоставени с установеното от
фактическа страна, водят съда до извода, че в настоящия случай и на този
етап определянето на мерки за лични отношения между ищцата и нейния
внук не е в интерес на детето.
Към момента на провеждане на устните състезания по делото, детето е
все още на много ниска, кърмаческа възраст от едва 9 месеца. На тази възраст,
детето има най-голяма нужда и изпитва най-силна емоционална привързаност
към своите родители, което налага евентуалните срещи с бабата да се
осъществяват задължително в присъствие на родител. На тази възраст е
нормално детето все още да няма изграден строг режим на хранене и сън,
поради което няма възможност определеният от съда режим на лични
отношения да бъде достатъчно гъвкав и съобразен с интересите на детето,
които безспорно биха се зачели при нормално общуване между родителите и
ищцата.
От приетия по делото социален доклад от ДСП - С., както и от
показанията на свид. К. и дадените от ответника обяснения се установи по
безспорен начин едно егоистично поведение на ищцата, несъобразено с най-
добрия интерес на детето. Желанието й да принуди родителите да извадят
новороденото от количката, за да го гушне, въпреки неподходящите
атмосферни условия, както и да събуди детето, дори и с риск да се разплаче,
за да види цвета на очите му, разкрива възможност при определен евентуален
режим на лични отношения, ищцата да продължи с подобни прояви, насочени
към задоволяване на собствения интерес, но не и съобразени с интересите на
детето.
На следващо място, на тази ниска възраст детето може да не разбира
точния смисъл на думите, но определено умее да разпознава емоциите,
вложени в тях. Установи се от анализа на доказателствата по делото, че
10
отношенията между страните са изключително обтегнати и влошени. Ето
защо необходимостта от присъствие на родител на евентуални срещи с бабата
и свързаната с това опасност срещите да се превърнат в изясняване на тези
отношения, включително и на висок тон, би довело единствено до
напрежение и стрес у детето. А подобен стрес в ранна детска възраст би
могъл да доведе до нарушения в правилното емоционално и психическо
развитие на детето.
Предвид изложеното, съдът намира, че на този етап, съобразявайки
ниската възраст не детето и събраните доказателства, определянето дори и
най - рестриктивни мерки за лични отношения между ищцата и нейния внук -
например само веднъж месечно, в почивен ден, за период от два или три часа,
не би бил съобразен с най-добрия интерес на детето. Бързото физическо и
емоционално развитие на детето в бъдеще и неизменно свързаната с това
промяна в интересите му налага мерките за лични отношения да бъдат
определяни за недълъг период от време, поради което и съдът не следва да
гадае дали след навършване на една или двегодишна възраст на детето ще
настъпи положителна промяна в установените по делото обстоятелства.
Ето защо, съдът намира, че определянето на мерки за лични отношения
на ищцата с нейния внук на този етап не е в интерес на детето, поради което
предявеният иск по чл. 128, ал. 1 СК се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответниците направените разноски по делото в
размер на 500,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. И., ЕГН: **********, с адрес
******** срещу Г. Б. И. , ЕГН: ********** и Н. П. П., ЕГН: **********,
двамата с адрес ******** иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, за
определяне на мерки за лични отношения на ищцата, в качеството й на баба
по бащина линия, с малолетното дете Г. Г. И. , ЕГН: **********, род. на
11
********* г., с майка Н. П. П., ЕГН: ********** и баща Г. Б. И. , ЕГН:
**********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. М. И., ЕГН: **********,
с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. И. , ЕГН: ********** и Н. П. П.,
ЕГН: **********, двамата с адрес ***********, сумата от 500,00 лв.
/петстотин лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12