№ 5504
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110101274 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74,
ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ, чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177 и чл.
264 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. Д., ЕГН **********,
срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. (WIZZ AIR HUNGARY ZRT.), чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в
търговския регистър на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под
номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Я.В.,
действащо в Република България чрез клон с фирма „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********,
с която са обективно кумулативно съединени установителен и осъдителни искове с правно
основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ, чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215,
ал.1, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД за сумите, както следва:
- установителен иск за обявяване за нищожна, поради противоречието й със закона,
клауза от трудовия договор от *** г. и последващия го анекс, със следното съдържание:
„Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави отделни плащания за
тези сектори“, при условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона;
- сумата от 4173,84 лева, представляваща сбора от неплатени от ответника т.нар.
„секторни плащания“, дължими за периода 01.12.2019-26.11.2020 г. включително, ведно със
законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба-
09.01.2023 г., до окончателното плащане;
1
- сумата от 6787,26 лева, представляваща неизплатени командировъчни пари по
смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в
чужбина, дължими за периода 01.12.2019-26.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата, следваща датата на подаване на исковата молба- 09.01.2023 г., до окончателното
плащане;
- сумата от 2197,45 лева, представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177
КТ, дължими за дните, през които ищеца е ползвал платен годишен отпуск през посочени в
исковата молба месеци, ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на
подаване на исковата молба- 09.01.2023 г., до окончателното плащане;
- сумата от 437,45 лева, представляваща неплатено възнаграждение за работа на
официални празници в периода 01.12.2019-26.11.2020 г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба- 09.01.2023 г., до
окончателното плащане;
- сумата от 1091,74 лева, представляваща лихва за забава на плащането за „секторните
плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до 06.01.2023 г.;
- сумата от 572,71 лева, представляваща лихва за забава плащането на неизплатените
възнаграждения по чл. 177 КТ за периода от падежа на съответното плащане до 06.01.2023
г.;
- сумата от 117,33 лева, представляваща неплатено възнаграждение за работа на
официални празници в периода от падежа на съответното плащане до 06.01.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба-
09.01.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът В. П. Д., ЕГН **********, основава претенцията си на твърдения, че е
работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „младши член на
кабинния екипаж“ с код съгласно НКПД-2011 5111 3006, въз основа на трудов договор от ***
г., като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявала международни рейсове
като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника въздухоплавателни средства. Била
уговорена брутна заплата в размер на 10685 лева, платима на 12 равни месечни вноски
ежемесечно, в зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци,
като общата брутна заплата включвала следните допълнителни месечни трудови
възнаграждения с постоянен характер: основна заплата: брутна сума в размер на 6720 лева,
брутна фиксирана сума в размер на 538 лева годишно за допълнителна работа, извършена
извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден, в
съответствие с чл. 143 от българския трудов кодекс, брутна фиксирана сума в размер на 1075
лева годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил
извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума в размер на 1613
лева годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени и брутна
фиксирана сума в размер на 739 лева годишно за прослужено време, като било уговорено
впоследствие служителят да има право да получи стандартната заплата, предлагана от
ответника за длъжността, заемана от ищеца по това време. На ищеца следвало да се заплаща
и „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки
ден се считало да са включени в размера на основната брутна заплата на служителя,
съответно работодателят няма да дължи отделно заплащане за тези сектори. Страните
постигнали съгласие също, че допълнителните сектори след първите два, които са
приключени в един ден, ще се заплащат допълнително в размер на 20,54 лева за изпълнен
сектор, а изплащането ще бъде на месечна база. Страните договорили още, че ищецът
следвало да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни, съгласно заповед на работодателя, по см. на Раздел IV от Наредбата за
командировките и специализациите в чужбина /НСКСЧ/. Било уговорено, че работодателят
ще удържа всички суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като
2
възнаграждението следвало да се заплаща до 10-ия ден от месеца, следващ текущия, като
плащанията следвало да бъдат в български левове по фиксирания обменен курс на БНБ.
Посочва се, че трудовият договор бил изменен с допълнително споразумение - Анекс
от 01.01.2020 г., с което бил уговорен размер на брутна работна заплата от 11 573 лева
(годишно), като общата брутна заплата следвало да включва следните основни и
допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата:
бруто 7320 лева годишно или по 610 лева на месец; брутна еднократна сума от 586 лева
годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над
изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна
еднократна сума от 1171 лева годишно за часовете, през които се полага дежурство в
условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от
1757 лева годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна
еднократна сума от 739 лева годишно за прослужено време.
Считано от 01.04.2020 г. основният договор бил още веднъж изменен, като на ищеца
следвало да бъдат заплащани следните суми: брутна работна заплата от 12234
лева/годишно, като общата брутна заплата следвало да включва следните основни и
допълнителни месечни трудови възнаграждения с постоянен характер: основна заплата:
бруто 7767 лева годишно или по 647,25 лева/ месец; брутна еднократна сума от 621 лева
годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над
изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; брутна
еднократна сума от 1243 лева годишно за часовете, през които се полага дежурство в
условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от
1864 лева годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна
еднократна сума от 739 лева годишно за прослужено време.
На 26.11.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено.
В исковата молба се твърди, че през периода 01.12.2019-26.11.2020 г. ответникът е
следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищеца, в зависимост от заеманата
длъжност и времетраенето на съответния полет, следните суми - брутната заплата,
посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от *** г., представляваща 1/12 от сбора от
основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни
възнаграждения с постоянен характер, наричани „брутни еднократни суми“; „секторни
плащания“ - в размер на по 20,54 лева за всеки изпълнен „стандартен сектор“; по 24,64
лева за всеки изпълнен „среден сектор“ и по 30,80 лева за всеки изпълнен „дълъг сектор“;
36,97 лева за всеки „свръхдълъг сектор“- за периода 01.12.2019 г.- 30.04.2020 г..;
командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищецът е бил член на
екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо
международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер
и допълнителни командировъчни пари.
Поддържа, че „секторните плащания“ за периода 01.12.2019-26.11.2020 г. не са му били
изплащани в пълен размер, като за процесния период незаплатена била сумата в общ размер
от 4173,84 лв., поради забавата в изплащането на която му дължал и мораторна лихва в
размер на 1091,74 лв.
Ищецът твърди, че клаузата от процесния трудов договор и последвалите анекси,
съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще
се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и
работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна
поради противоречие със закона, в условията на евентуалност - поради заобикаляне на
закона, в частност - разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл.
3
16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Твърди се още, че на ищеца не са били заплащани в пълен размер и дължимите му се
командировъчни пари, съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, за времето на изпълнение на международни рейсове и съгласно
ставка, определена в заповед на работодателя.
Ищецът полагал труд и по време на официални празници, като работодателят не му
заплащал удвоения размер на следващото се трудово възнаграждение, поради което
претендира още 437,45 лв., за положен труд в дни на официални празници, както и лихва
върху тази сума в размер на 117,33 лв. за периода на забавата от 01.12.2019-26.11.2020 г.
Сочи се, че ответникът не е начислявал и изплащал в пълен размер дължимите
възнаграждения за дните, в които ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Същите били
изплатени в по-нисък размер от действително дължимия, тъй като в базата не бил включен
общият размер на „секторните плащания“, които ищецът следвало да получи за месеца,
предхождащ месеца, в който е ползван отпускът.
Ищецът моли за уважаване на исковете. Прави искане за присъждане на разноски в
производството.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети
по делото. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по чл. 190 ГПК ответникът да бъде
задължен да представи работни графици на ищеца за периода 01.12.2019-26.11.2020 г.,
сключените анекси след месец януари, 2020 г., до 26.11.2020 г., Заповед за прекратяване на
ТПО и потвърждения за удържан данък върху доходи от ТПО за 2020 г.
С молба с вх. № 259491/19.09.2023 г. ищецът е направил доказателствено искане за
допускане на допълнителни въпроси към ССчЕ, вкл. за назначаване на вещо лице-
специалист в областта на храненето и диететиката, който да отговори на поставените в
молбата задачи. Прави искане по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи
Наръчник за обслужване на кабинния персонал и копие на всички CRF/Intelex отчети за
изпълнените от ищеца полети.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. (WIZZ AIR
HUNGARY ZRT.) депозира отговор на исковата молба, чрез адв. Н.Р., с който оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва да е пасивно легитимирана страна по предявените
искове с довод, че исковата претенция следвало да бъде насочена срещу Клона на
дружеството в Република България, с което твърди да е възникнало трудовото
правоотношение. Оспорва да е налице недействителност на оспорената от ищеца клауза с
довод, че същата е формулирана със соченото от ищеца съдържание по съгласие на
страните, като е уговорено, че „секторните плащания“ са дължими след втория сектор за
деня, т.е. условието е било служителят да има прелетян 3-ти, 4-ти и пр. сектор за деня, в
който случай се дължало плащане. Заявява, че плащането за сектори не е част от основната
заплата, поради което представлява допълнително възнаграждение, при което работодателят
може да постави условия, при изпълнението на които допълнителното възнаграждение се
дължи. Ето защо счита, че клаузата е действителна. Поддържа, че претенцията по отношение
на „секторни плащания“ е неправилно изчислена в претендирания размер, доколкото
съгласно т. 5b от договора, тези плащания се дължали след втория сектор за деня, т.е. за
приключени през деня сектори 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н., а ищецът изчислявал дължимите
възнаграждения на база всички прелетени сектори, включително първи и втори, като били
дължими единствено такива след втория сектор. Навежда довод, че неоснователно се
претендира вземане за командировъчни пари, тъй като размерът от 55 евро на ден, бил
приложим само за екипажите на въздухоплавателните средства, които летят с национални и
регистрационни знаци на Република България, а самолетите на ответното дружество не
летят с национални и регистрационни знаци на Република България. Пояснява, че размерът
4
на следващите се командировъчни бил определян със заповед на работодателя, което било
посочено и в сключения между страните трудов договор и за да е ясно, че тези плащания ще
имат характер на командировъчни, а НСКСЧ определял максималния размер, в рамките на
който следвало да се определят командировъчните пари, поради което не следвало да се
съобразява Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ. Относно иска по чл. 177 от КТ
посочва, че на основание чл. 17 от НСОРЗ и чл. 247 от КТ страните договорили заплащане
според „времетраенето на работата“, поради което била определена фиксирана основна
годишна брутна заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Трудът на
ищеца бил заплатен с уговорената основна работна заплата. Не била налице т.нар. „сделна
система“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от НСОРЗ. Поддържа, че добавките за „секторни
плащания“ не са част от годишната брутна заплата, тъй като са с променлив характер,
поради което не можели да се причислят към елементите, които формират базата за
изчисляване на дължимото възнаграждение по чл. 177 КТ. По изложените съображения,
ответникът оспорва и претенцията по чл. 224 КТ, като релевира възражение, че вземането за
същото е погА.о по давност. Относно вземането за възнаграждението за дните за официални
празници, поддържа, че на основание чл. 5а от трудовия договор за работа през дните на
официални празници се заплащала фиксирана сума за извънреден труд, която покривала и
труда, положен през официални празници. При условията на евентуалност, релевира
възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
за периода от ***г. до 26.11.2020г. между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „Младши член на кабинния екипаж/младша
стюардеса“ с код по НКПД 51.10.5111 3006. С доклада по делото, съдът е обявил за
безспорно обстоятелство по делото, че „въздухоплавателните средства на ответника не летят
под български национални регистрационни знаци“.
От съдържанието на представения трудов договор от ***г., се установява, че страните
се уговорили, съгл. чл.5 б. „а“, че считано от подписването на договора, служителят има
право да получава обща брутна заплата в размер на 10685,00 лева годишно, платими на 12
равни месечни вноски, всеки месец, в зависимост от броя на действително прекараните
месеци в услуга на Работодателя. В същия член страните се договорили, че общата брутна
заплата на служителя включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен
характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на КТ, а именно:
Основна брутна заплата: 6720,00 лева годишно или 560,00 лева на месец;
Брутна еднократна фиксирана сума в размер на 538,00 лева годишно за допълнителна
работа, извършвана извън графика ежедневно или над необходимите часове на работа
или в почивен ден, в съответствие с чл.143 от КТ;
Брутна еднократна фиксирана сума в размер на 1075,00 лева годишно за часовете на
резерв или за повикване за дежурство по време на готовност в съответствие с чл.8 от
Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения;
Брутна еднократна фиксирана сума от 1613,00 лв. годишно за часовете на работа на
следобедна и нощна смяна;
Брутна еднократна сума от 739,00 лева годишно за продължителността на трудов стаж
и професионален опит на служителя за ХХХ години към датата на сключване на
настоящия договор.
Последвали два анекса, съответно от 01.01.2020 г. и 01.04.2020 г., с които без да
променят останалите условия по договора, страните уговорили завишаване на размерите на
ОТВ и допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на
5
служителя съгласно задължителните разпоредби на КТ, като съгласно последно сключения
Анекс № 2/01.04.2020 г., сумите се изменят, както следва: годишна брутна заплата от
12234,00 лева, от която основна брутна заплата – 7 767,00 лв. годишно или по 647,25 лева
на месец; 621,00 лева брутна еднократна сума за допълнителна работа, извършвана извън
графика ежедневно или над необходимите часове на работа или в почивен ден, в
съответствие с чл.143 от КТ; 1243,00 лева брутна еднократна сума за часовете на резерв или
повикване за дежурство по време на готовност в съответствие с чл.8 от Наредбата за
допълнителните и други трудови възнаграждения; 1864,00 лева брутна еднократна сума за
часовете на работа на следобедна и нощна смяна и 739,00 лв. брутна еднократна сума за
продължителността на трудов стаж и професионален опит на служителя за ХХХ години към
датата на сключване на настоящия договор.
С разпоредбата на чл.5, б.“б“ страните се уговорили, че след всеки планиран и
завършен сектор, Работодателят изплаща на Служителя т.нар. „секторно заплащане“, като
признават, че размерът на първите два планирани и завършени сектора за всеки ден се
счита за включен в размера на основната брутна заплата на служителя, определена съгл.
чл.11, б.“b“ и „c“ и Работодателят няма да дължи плащане за тези сектори. Уговорен бил и
размер на всеки сектор /след първите два за деня/ в размер на 20,54 лева /брутно/, като
сумата се заплаща допълнително от работодателя на месечна база.
Уговорено било с договора, че служителят ще изпълнява служебните си задължения
на променливи места/функции, като точното място на работа се определя от изпълняваните
задачи, но основно това било Летище София, Република България, използвано от служителя
като т.нар. „оперативна база“.
Страните се съгласили с подписването на трудовия договор, че Служителят /ищеца/
има право да получава за времето на извършване на международни полети допълнителни
надбавки за командировки по см. на Раздел ІV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина във вид на суми, определени по изрична заповед на
работодателя. По делото няма данни да е представена такава заповед.
Уговорено било, Работодателят да превежда заплатата на служителя до 10-о число на
месеца, следващ текущия месец, след извършване на всички удръжки и данъци, съгласно
действащите в момента български и международни европейски разпоредби, вкл. социални и
медицински осигуровки и ДОД.
Страните уговорили /чл.8/ че работното време на служителя ще се определя въз
основа на двумесечен срок, като работното време на двата пълни месеца се основава на
седмица от 40 работни часа в зависимост от броя на дните в съответния календарен месец,
като началото на срока е поставен в съответствие с началото на фискалната година, която за
Работодателят започна на 01.04. на всяка календарна година.
Служителят е приел /чл.8, ал.3/ да работи на различни смени и да бъде на
разположение, като се съгласил, че поради характера на търговската дейност на
работодателя, работата продължава и в неделни дни, тъй като работодателят оперира в
режим на работа с непрекъснати смени.
С подписването на трудовия договор и договорът за обучение за придобиване на
лиценз за кабинен екипаж, служителят се съгласил, че изпълнителния директор на „Уиз Еър
Унгария – Клон България“ и упълномощените от него лица ще упражняват правата на
Работодател, а Мениджърът на кабинния екипаж в база София и назначените от него лица,
ще упражняват надзорни права и по инструктажа на служителя относно неговата работа.
Уговорено било (чл.13), служителят да има право на платен годишен отпуск,
съобразно разпоредбите на КТ и вътрешната политика на работодателя.
От приложените и приети по делото фишове за изплащаната по време на действието
на трудовия договор, работна заплата на ищеца, се установява, че на служителя са
6
начислявани и изплащани предвидените в договора и цитираните по-горе основно трудово
възнаграждение и допълнителни такива, във вида и размерите, залегнали в сключения между
тях трудов договор и последвалите го анекси – за прослужено време, за часове в режим на
готовност, за работа по време на следобедни и нощни смени, за извънреден труд, секторен
бонус и комисионна, а след 01.01.2020 г. във ФРЗ било включено и т.нар. „секторно
плащане“.
Видно от обясненията на заплатите, в частта отнасяща се за кабинния екипаж, на
всеки член на екипажа се изплащат дневни командировъчни пари, като размера им се
определя според броя отработени дни по дневна ставка, равна на 2 пъти цената на
стандартен сектор, т.е. по 2*20,54 лева или 41,08 лева, като същите са необлагаеми с ДОД. В
някой от фишовете е видно, че са изплащани и друг вид допълнителни възнаграждения,
именувани като „командировъчни“, като в тях се включват само дължимите на служителя
плащания за нощувка, далеч от дома, във фиксиран размер от 30 евро/нощувка.
Установява се от приетия по делото Правилник за вътрешния трудов ред, че същия е
задължителен за всички служители на Работодателя на трудов договор. Задължителни са
също и всички други приети и утвърдени от работодателя правила, политики и други
вътрешни актове включително: 4.5. вътрешни правила за работната заплата; 4.6. разяснение
за заплатите – кабинен екипаж, презентация; 4.8. политика на отпуските. Съгласно т.5 от
ПВТР служителите се запознават с всички вътрешни правила на работодателя на
първоначалното си обучение пир започване на работа, както и периодично по време на
трудовото им правоотношение, като съгл. т.6 всички вътрешни актове вкл. правилника са
достъпни за всички служители на вътрешна информационна система, базирана онлайн и
наричана WizzPort. Съгласно вътрешните правила за работна заплата, утвърдени през м.
април 2022 г., същите са задължителни за всички служители на работодателя, както и всички
други приети и утвърдени вътрешни правила, политики и други актове вкл. т.нар.
Разяснения на заплатите. Видно от т.6 на същите, правилата за работната заплата са
изготвени в съответствие с българския КТ, НСОРЗ и всички други нормативни актове на
местно и европейско ниво, свързани с работната заплата и нейната организация.
В Правилата за работната заплата, съгл.т.12 е посочено, че основната работна заплата
на всеки служител се определя в индивидуалния му трудов договор. Съгласно т.14 от
същите, работната заплата за календарен месец се заплаща до 10-о число на следващия
месец, като от нея се удържат дължимите данъци и осигуровки. Работодателят е задължен да
издаде фиш /т.15/, каквито по делото са представени, в който се съдържа информация за
размера на начислената месечна работна заплата, отделните компоненти, направените
удръжки и преведените суми по банкови сметки. Съгласно т.18 от Правилата, като
допълнителни трудови възнаграждения в трудовия договор могат да се уговорят още: сума за
прослужено време, сума за допълнителна работа, сума за режим на готовност, сума за нощен
труд, като изброяването не е изчерпателно. Съгласно т.21 от правилата, служителите
получават и други нормативно определени или договорени в индивидуалния договор
допълнителни възнаграждения в минималния размер, определен в приложимото
законодателство.
По делото са приети и полетните графици на ищцата за времето на съществуване на
трудовото й правоотношение /л.428-431/.
На 26.11.2020 г. трудовия договор на ищеца бил прекратен с изтичане на уговорения
срок, видно от представената от ответника Заповед № 22165/04.11.2020 г.
За изясняване на спора по делото са изготвени и приети съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно - счетоводна експертиза.
Установява се от заключението на в.л. П. че брутния размер на начислените и
изплатени от ответника на ищеца „секторни плащания“ общо и по месеци за прелетените от
ищцата S, M, L и XL сектори в периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г. вкл. са в размер на
7
639, 30 лв., като същите са начислени от ответника за всеки 3-ти, 4-ти и т.н. изпълнен сектор
на ден, след първите два за деня, като едно секторно плащане е калкулирано в размер на
20,54 лева. Така, за м.12.2019 г. вещото лице е установило, че ищеца е имала 14 полетни дни,
през които е била член на кабинния екипаж на общо 35 прелетени сектора /полета/. След
приспадане на 28 прелетени сектори /равняващи се на първите два сектора за всеки от 14-те
полетни дни/ разликата от 7 прелетени сектора са начислени и изплатени на ищеца /в размер
на 143, 78 лв./ като във ФРЗ е отразено като „секторно плащане“. Останалите 28 прелетени
сектора, съгласно уговореното в ТД са включени в ОТВ /основното трудово
възнаграждение/, което във ФРЗ е отразено също на отделен ред.
В случай, че като „секторни плащания“ е следвало да се заплатят и първите два
сектора, изпълнени за всеки полетен ден от месеца, вещото лице е изчислило, че на ищцата е
следвало да се начислят и платят общо 4 813, 86 лв. или с 4174,56 лв. по-малко от реално
платените.
Съгласно уговореното с трудовия договор, че на ищцата се дължат и командировъчни
пари /дневни/ за полетните дни при изпълнението на международни полети /оказва се, че за
целия период на съществуване на трудовия договор между страните, всички полети, в
които ищцата е била член на кабинния екипаж са международни!) и при приложение на
чл.31, ал.2 от Раздел IV на Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, командировъчните средства на ден за длъжността „стюардеса“ са в размер на 55
евро или размерът на дължимите на ищцата Д. командировъчни, при приложението на
Наредбата е сумата от 6050,00 евро или 11 832, 77 лв., а вещото лице е установило, че реално
изплатените като командировъчни средства /дневни/ на ищцата, от работодателя й възлизат
на сумата от 5 045,56 лв. Тази сума е формирана на база удвоената ставка за най-малкия
сектор S /от 20,54 лв./ или сумата от 41,08 лв. са изплащани като дневни командировъчни за
дните в полет. Така за м. декември 2019 г. при изпълнени 14 полетни дни, по 41,08 лв./ден,
общо за месеца са изплатени командировъчни средства /като дневни/ в размер на 575, 12 лв.
В случай, че съдът приеме, че вписаните във ФРЗ командировъчни дневни пари /описани
като дневни или на англ. език per diem/ действително представляват изплащани от
работодателя командировъчни пари по см. на Наредбата за командировките в чужбина, то се
явявала неплатена разлика от 6787,21 лв.
Видно от експертизата, за общо 55 дни ползван платен годишен отпуск от ищеца през
периода от 01.02.2020 г. до 26.11.2020 г., работодателят й е заплатил възнаграждение по
чл.177 от КТ в размер на 2 773, 11 лв., като в базата за изчисляване на същото са били
включени основната заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер като:
сума за прослужено време, сума за режим на готовност, сума за нощни смени и сума за
извънреден труд. При сумирането на тези начисления е получено средно дневно брутно
възнаграждение от 43,84 лв. за м. януари 2020 г. при 22 работни дни. Прилагайки това
средно брутно възнаграждение за ползвания през м. февруари 2020 г. отпуск от 4 дни и
прилагайки коефициент от 1,1 /тъй като работните дни за м.февруари 2020 г. са 20/ вещото
лице е установило, че на ищеца е начислено и изплатено възнаграждение по чл.177 от КТ в
размер на 192, 88 лв. В табличен вид, вещото лице е представило за всеки от месеците в
периода, съобразно броя ползвани дни отпуск какво е начислено и изплатено на ищеца,
общо 2 773,11 лв.
В случай, че към базата за изчисляване на средно дневното брутно възнаграждение се
включат и „секторните плащания“ включително с първите два сектора за всеки полетен ден,
то в този случай дължимото се възнаграждение по чл.177 от КТ би възлизало на сумата от
4 723, 36 лв. или разликата, която се явява като по-малко платено е в размер на 1950, 25 лв.
В случай, че към базата се включат и комисионните /получавани от ищеца от продажбите на
борда на самолета, които тя твърди, че имат също постоянен характер/ то тогава дължимото
възнаграждение би възлизало на 5487,14 лв. или с 2 714, 03 лв. по –малко от изплатеното.
8
Установява се от проверката на вещото лице, че за периода от 01.12.2019 г. до
26.11.2020 г. вкл. ищцата е изпълнявала задълженията си като член на кабинен екипаж през
9 дни, които са официални за България празници, в които съгл. чл.264 от КТ на същата се
дължи удвоения размер на трудовото възнаграждение. Вещото лице не е установило във
ФРЗ за тези месеци, в които ищцата е работила на някой от официалните празници /01.01.;
03.03.; 01.05.; 06.05.; 24.05.; 06.09.; 22.09.; 01.11.; 24;12.; 25.12. и 26.12./ на същата да е
заплащано удвоеното трудово възнаграждение. В някой от установените като отработени
дни, представляващи и официални за страната ни празници, вещото лице е установило, че са
заплащани на ищеца пари за извънреден труд /в размер на 421,45 лв./, но не и дължимото се
по чл.264 от КТ удвоено възнаграждение възлизащо в общ размер на 446, 02 лв. за 9-те дни.
Видно от Таблица № 12 от заключението, работодателят е начислявал и изплатил суми за
извънреден труд във всеки от месеците от декември 2019 г. до ноември 2020 г., като същите
по никакъв начин не кореспондират с броя на дните, представляващи официални празници,
нито с периода, в който същите са се отработени. Така за м.12.2019 г. вещото лице е
установило че ищцата е работила на три официални празника – 24-ти; 25-ти и 26.12.2019 г., а
във ФРЗ за м.12.2019 г. на ищеца е начислено възнаграждение за извънреден труд само в
размер на 44,84 лв. През м. януари пък 2020 г., когато ищцата е отработила само 01.01.2020
г., който е бил и официален празник, на същата е начислен извънреден труд в размер на
46,44 лв., т.е. повече от м. декември. Следователно не може да се приеме, че платеното
възнаграждение от работодателя за положен от ищеца извънреден труд е идентично с
дължимото се възнаграждение за работа в дни на официални празници.
В заключението по ССчЕ, вещото лице е посочило и дължимите законни лихви върху
всяко от претендираните от ищеца допълнителни възнаграждения и обезщетения /изчислени
съобразно неговите твърдения/ като върху неплатените секторни плащания лихвата за
периода на забава до 06.01.2023 г. е в размер на 1108, 55 лв., върху възнаграждението по
чл.264 от КТ – 121, 28 лв.; върху неплатеното възнаграждение по чл.177 от КТ от 1950,25 лв.
/с включени само секторни плащания/ – з.л. е в размер на 509, 29 лв., а върху сумата от
2714,03 лв. /с включени и комисионните от продажби на борда на самолета/ - 708,96 лв.
От заключението се установява още, че в случай, че работодателят заплащаше и
първите два сектора за всеки полетен ден, на ищцата е следвало да се начисли и изплати
възнаграждение в общ размер от 4813,86 лв., а фактически й е платено само 639,30 лв. като
„секторни плащания“ или с 4 174,56 лв. по-малко, което отговаря на уговорките в трудовия
договор, че първите два сектора за деня са включени в ОТВ.
Вещото лице е установило, в отговорите на поставените от ответника въпроси, че
фактически начислените и реално изплатени на ищцата суми кореспондират с уговореното в
индивидуалния трудов договор, като размерът на дължимите и изплатени командировъчни
пари за периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г. е в размер на 5045, 56 лв. /сумата е
формирана като броя полетни дни в месеца е умножен по дневната ставка от 41,08 лв. или
удвоения размер на стойността на най-малкия сектор S/.
Видно от заключението е, че ако в базата за изчисляване на възнаграждението по
чл.177 от КТ се включат само платените „секторни плащания“, без тези за първите два
сектора за всеки ден от месеца, то тогава дължимото възнаграждение би възлизало на 3 305,
99 лв. или с 532, 88 лв. по-малко от фактически изплатеното.
Вещото лице е установило, че освен „дневни пари“, на ищцата са начислявани и т.нар.
„дневни надбавки“ в размер на по 30 евро, като същите са изплатени общо за 8 дни за целия
период и същите са за полетни дни, в които ищеца е трябвало да пренощува далеч от дома
или прибирането й в София е станало след полунощ. Тоест, това са пари, покриващи
разходите за храна и евентуално възникнали допълнителни разходи по време на
командировка, в случаите, когато не е осигурен служебен престой в хотел или друго място за
настаняване. Така общия размер на изплатените на ищеца дневни командировъчни и дневни
9
надбавки /за нощувки/ за целия процесен период възлиза на сумата от 5045, 56 лв., а
поотделно само дневните командировъчни са 4576,16 лв., а за нощувки или дневни надбавки
– 469,40 лв. Илюстрирано най-добре е във ФРЗ за м. септември 2020 г. /на л.103 от делото,
първи том/.
Вещото лице е изчислило относимите към м. декември 2019 г. суми, представляващи
претендираните от ищеца възнаграждения, във връзка с възражението за погасяване на част
от вземанията по давност и същите са посочени в отговора на въпрос № 5 поставен от
ответника.
От представените за нуждите на експертизата документи, вещото лице е установило
също, че съгласно месечните графици на Д., същата е пренощувала извън населеното място
където живее, само 8 пъти, като за такива случаи, отдел „Логистика“ към клона на
дружеството – ответник, чрез който последното осъществява дейност в България, вкл. по
наемане на персонал, е извършвало предварителна резервация за нощувките на екипажа в
хотели, с които са имали сключени договори, като резервацията е включвала нощувка и
закуска. В останалите дни, при стандартно време между кацане и следващото излитане на
самолета от 30 мин., ищцата не е следвало да напуска борда на самолета, тъй като е имала
задължения да извършва проверки относно сигурността /забравен багаж напр./, да почисти
самолета и да го подготви за посрещане на пътниците от следващия полет. От представените
от трето за спора лице – „Силвър Уингс“ ООД документи и след проверка в счетоводството
на ответника, вещото лице е установило, че на борда на самолета за всеки полетен ден са
доставяни менюта с храна за кабинния екипаж, като същите са фактурирани на цени между
3,50 евро и 3,90 евро за едно меню.
При тази установеност от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
По допустимостта на иска:
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебното производство, поради което за нея съдът следи служебно.
Процесуалната легитимация или надлежните страни в процеса се определят от твърденията
в исковата молба, като в случая несъмнено ищецът твърди и обосновава, че именно
ответното дружество / „Уиз Еър Унгария Црт, дружество надлежно учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Унгария/ се явява негов работодател. По
делото няма спор между страните, че ответното дружество извършва търговска дейност в
Република България, чрез регистрирания съгл. българското законодателство Клон – „Уиз Еър
Унгария Црт. – Клон България“, вписан в Търговски регистър при Агенцията по вписванията
с ЕИК *********. Клонът на търговското дружество не е самостоятелен правен субект, а е
част от търговското предприятие, като същия не е самостоятелен носител на права и
задължения, а страна по сключените чрез Клона сделки, се явява самия търговец. Поради
това се приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната
форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес /така напр. в Решение
№ 1217 от 19.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 926/98 г., Определение № 132 от 30.03.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 542/2022 г. и др. /.
С разпоредбата на § 1, т. 1 от КТ /предвиждаща че "Работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване
на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател/ се признава изрично от законодателя качеството на работодател на
поделенията и други самостоятелно обособени образувания на юридическите лица, с които
работниците и служителите влизат в трудови правоотношения, като се придава „специална
10
работодателска правоспособност“ по смисъла на цит. разпоредба на § 1, т. 1 ДР от КТ и на
Клонът като организационно обособена структура на търговеца, която може да участва като
страна в производство по трудови спорове. Като надлежна страна в процеса обаче могат да
участват, както организационно обособената структура /поделение, Клон и др./, поради
изрично признатата им от КТ работодателска правоспособност по трудови спорове, така и
юридическото лице, в чиято структура се намират те и в чиято правна сфера в крайна сметка
настъпват правните последици на решението. В този смисъл са и разясненията, дадени с
редица актове на ВКС, като Р. № 310/15.06.2012 г., по гр. д. № 458/2010 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, Решение № 229
от 6.11.2013 г. по гр. д. № 1431/2013 г. на ВКС, III ГО/.
Следователно, с факта на делегиране на поделението на работодателска
правоспособност юридическото лице не губи възможността да упражнява правата и
задълженията на работодател, вкл. да отговаря по предявените във връзка с трудовото
правоотношение искове. Извършените от поделението правни действия като работодател
ангажират юридическото лице и обратно - извършените от юридическото лице процесуални
действия се отразяват в правната сфера на поделението-работодател. В конкретния случай
ищеца е посочил като свой работодател /това се установява и от приетите по делото
доказателства - трудовия договор на ищеца и последващите анекси към него,
тълкувайки точния смисъл и воля на страните по тях/, именно чуждестранното
юридическо лице „Уиз Еър Унгария Црт“, което се явява и страна по трудовото
правоотношение, респ. и надлежен ответник в образуваното съдебно производство – така
напр. в Решение № 25 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1728/2021 г., III г. о., ГК /. Въпреки,
че по делото се установява, че голяма част от работодателските права и задължения са
упражнявани от Клона, това не променя горния извод на съда по отношение на ненадлежна
легитимация на ответното дружество – „Уиз Еър Унгария Црт“. Следователно възражението
на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените от ищеца искове, се
явява неоснователно, а предявените срещу ответника „Уиз Еър Унгария Црт“, искове са
процесуално допустими.
По иска по чл. 74, ал. 4 КТ:
Преюдициален за разглеждането на иска по същество се явява въпросът за
действителността на уговорката в чл.5, б. „б“ от трудовия договор от *** г. и последващите
го Анекси № 1 от 01.01.2020 г. и № 2 от 01.04.2020 г., съответно регламентираща, че
„страните изрично се договарят и признават, че сумите за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплаща на служителя съгл. чл.5б и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни
плащания за тези сектори.“, във връзка с които е и предявения инцидентен установителен
иск.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а
чл.247 от КТ регламентира размерът на трудовото възнаграждение, което се определя според
времетраенето на работата или според изработеното. В случаите когато размерът на
трудовото възнаграждение следва да се определя според трудова норма, същата може да се
уговаря между работника/служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от
предвиденото в КТД. Видно от посочената разп. на чл.247, ал.2 от КТ, законодателят е
предоставил на страните по трудово правоотношение да договарят размерите на трудовото
възнаграждение за единица работа (трудова норма), когато при съответния работодател е
приет начин на формиране на работната заплата според изработеното, т.нар. „сделна
система“.
11
Видно от съдържанието на трудовия договор от *** г., страните са уговорили, че
служителят има право да получава брутна заплата на месец в определен конкретен размер
/който варира в различните периоди през време на действие на договора, начиная от периода
на обучението и до прекратяването му/ като в същата се включват като компоненти основна
брутна заплата в посочен годишен размер, но изплащана на месечна база при 12 равни
месечни вноски; както и допълнителните възнаграждения с постоянен характер,
дължими на работника, съобразно задължителните разпоредби на КТ, а именно: еднократна
брутна сума за работа извън установеното работно време /за работа извън графика за деня,
над необходимите часове на работа или в почивен ден, т.е. за т.нар. извънреден труд по см.
на чл.143 от КТ/; еднократна брутна сума за часове на резерв или повикване за дежурство по
време на готовност, в съответствие с чл.8 от НДДТВ /т.нар. разположение/; брутна
еднократна сума за работа в следобедни часове и нощна смяна; брутна еднократна сума за
трудов стаж и професионален опит. С оспорената с предявения ИУИ клауза по чл.5, б.“b“
от трудовия договор, страните се уговорили и съгласили, че считано от датата на подписване
на договора, че размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени
от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти
и т.н. сектор на ден) ще бъде в размер на 20,54 лева бруто, като тази сума ще бъде
допълнително плащана от работодателя всеки месец. Следователно, с оспорените клаузи не
се отрича дължимостта на основната работна заплата, а се определят условията за
получаване и размерът на допълнително трудово възнаграждение съобразно положения труд
и извършената работа. Страните единодушно се съгласили, че служителят ще има право да
получава за времето на изпълнение на международни полети и допълнителни
командировъчни по см. на Наредба за командировките и специализациите в чужбина в
размери, допълнително установени в заповед на работодателя /такава заповед не се
установи да е издавана, но размерите на дневните командировъчни са определени в
множеството документи, вкл. вътрешни такива на ответника, приложени по делото,
послужили и за целите на експертизата/.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените в
трудовия договор и длъжностната характеристика, трудови задачи, задължения и
отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с
приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната
работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според
прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните трудови възнаграждения са
различни плащания: за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична
квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и
дните на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е на
разположение на работодателя, извън територията на предприятието и др. Съгласно чл.6,
ал.1 и 2 от НСОРЗ „Допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с
наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат
задължително;2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор
възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.“ Разпоредбата на чл.15
12
от Наредбата предвижда, че „допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 /за
образователна и научна степен/ и 12 /за трудов стаж и професионален опит/ са с постоянен
характер“, като (2) „за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и
допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се
за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време.“.
Очевидно, в конкретния случай страните по трудовото правоотношение са се
съгласили, както че положения от ищеца труд ще бъде възмезден чрез заплащане на
определеното в договора и последващите анекси, трудово възнаграждение /сбор от
основното, допълнителните възнаграждения с постоянен характер и допълнително
уговорените като бонуси „секторни плащания“ и „секторни бонуси“/, което автоматично
прави неоснователно твърдението на ищеца, че начина на определяне на т.нар. „секторно
плащане“ и в частност уговорката, че първите два планирани и приключени сектора за деня
се включват в ОТВ, противоречи на разп. на чл.242 от КТ предвиждаща, че положения труд
е възмезден. Това, че част от уговореното „секторно плащане“ е включено в основното
брутно възнаграждение по договора, не прави положения от ищеца труд, безвъзмезден. От
друга страна, изхождайки от смисъла на уговорките в договора, се налага извод, че страните
са възприели подход за определяне на дължимите на служителите си „стюардеси“ трудови
възнаграждения според т.нар. „смесена система“ предвиждаща основно брутно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения с постоянен характер, според
времетраенето на работата /при годишна и месечна база/, както и допълнителни
възнаграждения с непостоянен характер, като посочените „комисионни“ напр., размерът на
които се формира според изработеното /сп. броя продажби на борда на самолета,
извършени всеки месец/. Уговорените „секторни плащания“в трудовия договор всъщност
представляват допълнително трудово възнаграждение, уговорено като бонус към основното
трудово възнаграждение, като първите два сектора от всеки ден страните се съгласили, че са
част от основната заплата, а останалата част, съответно ще се заплаща отделно в зависимост
от изпълнените полетни дни и изминатото разстояние /относимо към секторния бонус/.
Според настоящия състав на съда, оспорените клаузи от трудовия договор по никакъв начин
не противоречат на императивни правни разпоредби, в частност на посочените от ищеца
такива, тъй като същите са израз на договорната свобода на страните. Няма твърдения, а и
не се установява по делото, начина на определяне на трудовото възнаграждение на кабинния
екипаж, зает в ответното дружество, да е в разрез със законова забрана, забраняваща на
страните по трудово правоотношение да договарят специфични допълнителни трудови
възнаграждения, извън основното такова, които да са дължими при определени условия,
както в случая страните са се съгласили, че „секторните плащания“ ще се дължат на
служителя като отделно плащане, след втория планиран и изпълнен сектор за всеки полетен
ден. Няма нито правна, нито икономическа логика, основното брутно трудово
възнаграждение да се дължи на стюардесите само за дейностите, свързани с длъжността им,
които те изпълняват на земята /като напр. участия в обучения; тренировъчни полети;
изпълнение на административни задължения в офис и др./, но не и за извършваните по
време на полет такива, като част от кабинния екипаж. Не се твърди и не се установява по
делото, в бранша да има определени минимални или пределни цени на т.нар. „секторни
плащания“, под които размери да са били определени посочените в трудовия договор на
ищеца и анексите към него, размери на тези плащания, в който случай евентуално би могло
да се говори за противоречие на разпоредбите с чл.247, ал.2 от КТ.
Няма спор между страните по делото, че както трудовият договор, така и последвалите
го анекси, са подписани от служителя /ищеца/, т.е. тя се е съгласила да постъпи на работа
именно при тези условия. Не е налице и другото основание за обявяване недействителност
13
на оспорените клаузи, заявено в условията на евентуалност, за заобикаляне на закона,
посредством клаузата, тъй като с договорените изменения в трудовия договор не се цели
постигането на забранен от закона резултат, доколкото от волята на страните по договора
зависи дали ще се заплаща, при какви условия и в какъв размер допълнително трудово
възнаграждение, определено от страните като „секторно плащане“. Не са нарушени и
разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото страните са уговорили
допълнително трудово възнаграждение, а положеният от ищеца труд съобразно
изпълнението на определените трудови задачи се покрива от основната заплата, в която
имплицитно е включена стойността на поне два изпълнени сектора за всеки ден от месеца,
дори и когато такива не са изпълнявани! Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата изрично предвижда възможност за уговаряне на допълнително
възнаграждение с индивидуален трудов договор за: 1. постигнати резултати от труда -
текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер,
които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия,
увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. Очевидно в случая,
страните по процесното трудово правоотношение са се възползвали от възможността и с
подписания от тях трудов договор и анексите към него са уговорили условията, размера на
тези допълнителни възнаграждения и начина на изплащането им, като сп. съда не е налице
нито твърдяното противоречие със закона, нито неговото заобикаляне.
Както се посочи, в конкретния случай е уговорена повременна система за заплащане
на труда, като за работодателя не е установено нормативно задължение да заплаща всеки
един от изпълнените от ищцата сектори, защото при повременната система заплащането се
дължи само според продължителността на работното време. При това уговорките относно
начина за заплащане на изпълнените сектори през полетен ден не се намират в противоречие
със закона или с подзаконов нормативен акт, нито ги заобикалят. От изложеното следва, че
оспорената клауза е валидна и в тежест на ответника не е възникнало задължение да
заплаща отделно първите два сектора, изпълнени от ищцата през всеки полетен ден, извън
уговореното ОТВ. По изложените мотиви, искът по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ:
При разпределение на доказателствената тежест между страните съдът е указал, че е в
тежест на ищеца да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и
полагането на труд за твърдения период, настъпването на предпоставките за начисляване на
т. нар. „секторни плащания“ за първите два сектора за всеки полетен ден през процесния
период и техния размер, както и падежа на това задължение.
Основателността на този иск е поставена в зависимост от изхода на иска по чл.74,
ал.4 от КТ и евентуалното обявяване за недействителна на клаузата по чл.5, б.“б“ от
трудовия договор на ищеца и последвалите го анекси, регламентираща, че първите два
сектора за всеки полетен ден не се заплащат отделно от работодателя, а се включват в
уговореното основно трудово възнаграждение.
Предвид изхода на делото по иска с пр. основание чл.74, ал.4 от КТ и неговото
отхвърляне, неоснователен се явява и обусловеният от него иск по чл.128, т.2 от КТ, основан
на твърдението, че ответникът, след прогласяване на клаузата по чл.5, б. „б“ от ТД за
недействителна, има задължение да заплати като отделно „секторно плащане“ и първите два
изпълнени сектора през всеки полетен ден, за всеки от месеците от процесния период
/01.12.2019 г. до 26.11.2020 г./ в претендиран размер от 4173,84 лв.
След като не се установи цитираната разпоредба на чл.5, б.“б“ от трудовия договор да
е недействителна, то за ответника-работодател не е възникнало задължение да заплаща на
ищеца всички прелетени през всеки от месеците включени в процесния период, сектори.
14
По изложените мотиви, последният иска по чл.128, т.2 от КТ също подлежи на
отхвърляне като неоснователен, а като резултат от това и обусловения от него иск по чл.86
от ЗЗД, за претендираното обезщетение за забава при плащането на „секторните плащания“
за първите два сектора за всеки ден от периода 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г., в заявен размер
от 1091,74 лв.
По иска по чл. 215, ал. 1 КТ:
За основателността на този иск, ищеца следваше да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение в процесния период, изпълнение на задълженията си в
процесния период за полагане на труд при ответника, в условията на командироване,
обстоятелството, че по надлежния ред е командирован за периода от 01.12.2019 г. до
26.11.2020 г.; реално изпълнение на обичайните трудови задължения по време на
командироването, размера на уговорения размер на командировъчните средства, дължими
от работодателя по твърдените командировки. В случай на установяване от страна на ищеца
на възложените му факти и обстоятелства, ответникът от своя страна следваше да установи
че е извършил пълно погасяване /чрез плащане или друг способ/ на дължимите за процесния
период командировъчни средства.
За да възникне субективното право на работника за командировъчни е необходимо
последният да е бил командирован от надлежен орган за изпълнение на трудовите му
задължения извън мястото на постоянната му работа.
С трудовия договор от *** г. на ищеца е определено като основно място на работа –
Летище София, използвано от служителя като т.нар. „Оперативна база“ като му е възложено
да изпълнява международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от
унгарското дружество – ответник, въздухоплавателни средства. Няма спор по делото и се
установява от събраните доказателства, че оперираните от ответното дружество самолети
осъществяват полети под чуждестранни регистрационни знаци, а всички полети в процесния
период, в които е участвала ищцата като член на кабинния екипаж, са били международни.
По делото бе обявено за безспорно между страните, че самолетите на дружеството-ответник
не летят с национални регистрационни знаци на РБългария.
Съгласно чл. 215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Командировъчните пари
поначало представляват компенсация за допълнителните разноски, които
работникът/служителят е принуден да направи по повод това, че е изпратен от работодателя
за изпълнение на трудовите си функции в друго населено място, и е свързано със
задължението на работодателя да осигури условия за изпълнение на уговорената работа. В
случая между страните с чл.5 от трудовия договор е уговорено, че ищецът има право да
получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни, по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина, в размери допълнително установени в изрична заповед на
работодателя. По делото се претендират само дневни командировъчни пари. Със
заключението по ССчЕ се установи още, че ищцата не е извършвала допълнителни разходи
за път, нито за нощувки при изпълнение на полетите в процесния период. Следователно тя
няма и право на пътни и квартирни пари по см. на Наредбата.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата персоналът на въздухоплавателните транспортни
средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България,
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове,
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а, а в ал. 6 на същия член е
посочено, че ръководителите на предприятия могат да определят размери на
командировъчните пари, различни от определените в приложенията, в зависимост от
експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните
15
рейсове. Размерът на дневните пари, съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от
Наредбата за длъжността „стюардеса“ е до 55 евро на ден, което е посочено и от в.л. в
заключението на ССчЕ. Съгласно трайно установената практика на ВКС (решения № 1083
от 26.09.2006 г. по гр. д. № 2903/ 2003г. на ВКС, № 1088 от 23.06.2006г. по гр. д. № 2922/
2003г. на ВКС, № 1046 от 04.07.2006г. по гр. д. № 2874/2003г. на ВКС, № 1047 от
23.06.2006г. по гр.д.№ 2875/2003г. на ВКС) издадените на основание чл. 215 КТ наредби на
Министерски съвет могат да определят само минимален размер на обезщетенията при
командироване. Законодателят е делегирал на Министерски съвет правото да определя
минимални размери на командировъчните обезщетения, като е допустимо да се определят и
по- големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне.
Дадената в чл. 31, ал. 6 НСКСЧ възможност на работодателя да определя размери на
командировъчните пари, различни от определените в приложение № 3а в зависимост от
експлоатационните и технологични условия на работа и организация на международните
рейсове, следва да се тълкува само и единствено като възможност за определяне на по-голям
размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата,
но не и по-малък такъв. (така напр. решение № 753 от 29.03.2011г. по гр. д. №1283/2010г.,
ВКС, № 129 от 07.07.2016г. по гр. д. № 3736/2015г. ВКС и др.). По делото нито се твърди,
нито се установява да е установен по-висок размер на дължимите командировъчни пари с
изрична заповед на работодателя, поради което при изчисляване размера на
командировъчните средства следва да се приложат, определените в НСКЧ минимални
размери, въз основа на уредена в чл.215 КТ законова делегация.
Установи се по делото, че през процесния период, работодателят въз основа на
издадените свои вътрешни политики по определяне възнагражденията на членовете на
кабинния екипаж е начислявал и изплащал командировъчни средства /само дневни такива/ в
размер на по 41,08 лв. на ден и само за 8 полета допълнителни дневни надбавки в размер на
по 30 евро/ден. Не се представи по делото издадена от работодателя вътрешна заповед, с
която работодателят е определил изплащания размер на дневните командировъчни средства,
нито се представиха по делото командировъчни заповеди за изпълнените от ищеца 253
международни полета. Последното обаче съдът приема за безспорно установено по делото, с
оглед признанието на тези факти от страна на ответника, чрез вписването на точно толкова
полетни дни за процесния период, във фишовете за работни заплати на ищеца (представени
от ответника), което е признание на неизгоден за страната факт.
В приетия като доказателство по делото, документ именуван „Обяснения на заплатите,
Кабинен екипаж“, който има характер на вътрешен акт на ответника, в частта касаеща
дневните и командировъчни пари, е вписано, че дневните се заплащат според броя на
отработените дни, те са необлагаеми с данък и се изчисляват като броя отработени дни се
умножи по ставката, съобразно заеманата длъжност. В случая при стюардесите тази ставка е
удвоения размер на стойността на най-малкия сектор S от 20,54 лв. или сумата от 41,08
лв./полетен ден. Съдът не споделя виждането на ищеца, че с това плащане, което се равнява
на два стандартни сектора, работодателят е заплащал отделно, извън уговореното по
трудовия договор, първите два сектора за всеки полетен ден. Напротив, касае се за отделно,
допълнително възнаграждение, извън ОТВ и „секторните плащания“, което има характер на
дневни командировъчни средства. Същото в оригиналния документ е обозначено като „per
diem“ а изплащаните командировъчни средства, в случай на полет, който е продължил след
полунощ в размер на 30 евро/ден (каквито на ищеца са изплатени само за 8 полета, общо 240
евро за целия период) са отчитани като „daily allowance“. Вещото лице, изпълнило приетата
без възражения експертиза по делото, също е констатирало, че изплащаните като дневни и
дневни надбавки средства са били необлагани от работодателя, което още веднъж идва да
покаже различния им характер от основното и допълнителните трудови възнаграждения,
съгласно трудовия договор.
Съгласно приетите по делото заключения (основно и допълнително) по съдебно -
16
счетоводната експертиза, които се кредитират от съда като компетентно и обективно
изготвени, в периода от 01.12.2019г. до 26.11.2020г. работодателят е заплатил на ищеца
общо 5045,56 лв. за командировъчни пари /дневни и дневни надбавки/ за точно 110 полетни
дни, при дължими такива при прилагане на НСКСЧ – 11832,77 лв. (110 *55 евро/ден), като
се явява неразплатена разлика от 6 787,21 лв. Съгласно константната практика на ВКС,
изложена в редица решения сред които Решение № 753/29.03.2011 г- по гр.д. № 1283/2010 г.
на ВКС; Решение № 421/13.07.2010 г. по гр.д. № 969/2009 г на ВКС и др., на която и ищеца
се позовава „работодателят не може да фиксира обезщетенията под предвидения в наредите
размер и да намалява едностранно определените размери на дължимите обезщетения при
командироване. Единствената възможност за работодателя със своя заповед да изменя
размера на командировъчните средства е само в посока тяхното увеличаване, над
определения по закон минимален размер.
Въпреки, че както бе казано по-горе между страните няма спор, че самолетите на
ответника летят под чужди регистрационни знаци /на Унгария/, което формално сочи, че
НСКСЧ е неприложима в случая с ищеца, доколкото трудовия договор и анексите към него,
сключени с последния са поставени под регламентацията на българското трудово
законодателство, съдът не намира логични и законови аргументи за различното третиране на
стюардесите, които летят на самолети с български регистрационни знаци и тези, които летят
на самолети под чуждестранни такива. Обратното, допускайки такъв двоен стандарт, би
довело до недопустимо лишаване на български екипажи на самолети от основни трудови
права и поставянето им в по - неблагоприятно положение спрямо други, полагащи труд при
идентични условия, само въз основа на регистрационните знаци на въздухоплавателното
средство.
Установените в НСКСЧ дневни командировъчни пари могат да бъдат намалявани само
при изрично определени случаи, посочени в наредбата. Такива е хипотезата на поемане на
част от разходите при осигурен от приемащата държава пълен пансион в натура, когато се
изплаща 30 на сто от полагащите се дневни пари - чл.20, ал.1 НСКСЧ. С позоваване на
обстоятелството, че по време на изпълняваните полети на ищцата като част от екипажа е
осигурявано едно хранене ответникът цели да обоснове именно такова основание за
намаляване на установените размери на командировъчните дневни, пари съгласно чл.18, ал.3
НСКСЧ. Съдът намира позоваването на посочената норма за неоснователно, защото нормата
има предвид поемане на дневни разходи на командирования служител от страна на
приемащата държава или организация, т.е. от държавата или организация, в която
работникът/служителят е бил изпратен от работодателя за изпълнение на трудовите си
задачи. Организирането на хранене от самия работодател по време на командировката не е
предвидено като основание за намаляване на дължимите дневни командировъчни пари. При
това ирелевантно от гледна точка решаване на въпроса за дължимия размер на дневни
командировъчни пари е дали ответникът е осигурявал хранене на ищцата като част от
екипажа на самолета по време на полетите. Ирелевантни са и съображенията за това дали
ищцата е имала разходи, които е следвало да посреща предвид организацията на работния
процес и краткото време за престой в чуждата държава между изпълнението на отделните
полети, доколкото както се посочи по - горе, дневните командировъчни пари са установени в
абсолютни размери с нормативно предвидена долна граница и не подлежат на
възстановяване срещу реално доказани разходи. Условията за тяхното изплащане, вкл.
основания за намаляването им, също са нормативно регламентирани. Както се посочи по -
горе, размерът на дневните командировъчни пари се определя от МС чрез приемането на
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, като в случаите по чл.31,
ал.6 от същата, работодателят може да определи само по - високи размери от установените
в Наредбата, затова и уговорки в противен смисъл между страните са недействителни и не
пораждат правни последици.
По възражението за погасителна давност следва да се посочи, че вземането за
17
командировъчни пари не е обвързано със срок - нито е доказано уговарянето на срок за
изплащане, нито такъв е предвиден в закона, поради което давността започва да тече от
възникването на вземането (чл.114, ал.2 ЗЗД), т.е. от първо число на месеца, следващ месеца,
в който са дължими дневните командировъчни пари. Исковата молба е заведена на
09.01.2023г., поради което погА.о по давност се явява вземането на ищеца за м.12.2019г.,
чиято изискуемост е настъпила на 01.01.2020г. и при приложение на тригодишната
погасителна давност (чл.358, ал.1, т.3 КТ) същото следва да се счита погА.о към 01.01.2023
г., т.е. преди завеждане на делото. Разликата между дължимия и платен размер на дневните
командировъчни пари за м.12.2019г. възлиза на 930,87 лева (таблица № 3, стр.11 от
основното заключение, л.562, том II от делото).
С оглед изложеното, искът по чл.215 КТ в предявен размер от 11 832, 77 лв., след
предприетото увеличение по чл.214 от ГПК, ще следва да се уважи до размер от 5856,34 лв.,
представляващи дължими дневни командировъчни пари за периода от 01.01.2020 г. до
26.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, като се отхвърли за сумата от 5976,43 лв., т.е. за разликата до пълния предявен
размер след предприетото от ищеца увеличение до 11 832, 77 лв.
По иска по чл. 177, ал. 1 КТ:
За основателността на този иск в заявен размер от 2714,03 лв. след допуснато
изменение по чл.214, ал.1 от ГПК ищецът следваше да докаже: 1. Придобито право на
ползване на платен отпуск; размер на годишния полагаем отпуск и размер на използвания
платен годишен отпуск за процесния период; 2. размер на начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска / през периодите от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г., през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл.177, ал.1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят
заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото
при същия работодател средно-дневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на
чл. 177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени
възнаграждения. С чл. 15 от НСОРЗ се определят като допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер тези, които се заплащат за образователна и научна
степен /по чл.11/ и за придобит трудов стаж и професионален опит /по чл.12 от Наредбата/,
както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време.
Спорът по делото е концентриран върху въпроса относно дължимия размер на
възнаграждението по чл.177, ал.1 КТ в случай, че в базовото брутно трудово
възнаграждение се включат и „секторните плащания“, както и дали същите са такива с
постоянен характер и следва да бъдат включени в базата.
За да може това допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се включи
при определянето на брутното трудово възнаграждение, въз основата на което се определя
дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които ищецът е ползвал
платен годишен отпуск, същото следва да е с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал.
1, т. 3 от НСОРЗ. В множество съдебни актове на ВКС, някой от които: Решение № 847 от
18
14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., Решение № 540 от 7.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 895/2009 г. и Решение № 181 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2014 г., IV
г. о.; Решение № 23/16.02.2016 г. по гр.д. № 1407/2015 г. на ВКС; Решение № 55/12.03.2014
г. по гр.д. № 4256/2013 г. на ВКС и др. се обяснява кои елементи на РЗ следва да се включат
към базата за определяне на възнаграждението по чл.177 от КТ, като се изброяват
основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, които са предвидими и сигурни, определени са в колективен трудов договор и/или
във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов
договор. В настоящия случай уговореното между страните „секторно плащане“, дължимо за
всеки полетен ден, за всеки 3-ти, 4-ти и т.н. полет, след първите два, има характер на
постоянно възнаграждение и следва да бъде включвано в базата при определяне на
дължимото се възнаграждение по чл.177 от КТ. Аргументи за този извод, съдът черпи на
първо място от обстоятелството, че страните са уговорили секторните плащания да се
изплащат ежемесечно (т.е. изплащането им е редовно, постоянно), както и предвид
обстоятелството, че същите се дължат за изпълнен полет, в който ищеца е изпълнявала
трудовите си задължения като част от кабинния екипаж, на борда на самолетите, оперирани
от ответното дружество- работодател. Тоест „секторните плащания“ се дължат за полети,
които могат да бъдат и с различна продължителност или разстояние, в зависимост от което и
„секторните плащания“ се дължат в различни размери (за част от полетите, които са с
продължителност над минималната, на ищеца е изплащан т.нар. „секторен бонус“, който е
начисляван като коефициент над ставката за стандартно „секторно плащане“), но
независимо от разликите в тяхната продължителност, „секторните плащания“ се
характеризират като възнаграждение с постоянен характер, тъй като се изплащат
ежемесечно, наред с ОТВ и останалите уговорени в договора допълнителни
възнаграждения.
Последното е видно от приетите по делото като доказателства фишове за работна
заплата на ищцата, относими към процесния период, както и от приетото и кредитирано от
съда заключение на ССчЕ.
При това „секторните плащания“ са сигурен източник на ежемесечен доход за ищцата,
съгласно уговореното в ТД и предвид естеството на изпълняваните от нея трудови функции.
„Секторните плащания“ зависят от продължителността на изпълнените полети, в които
ищцата е участвала в екипа на кабинния екипаж, а последните се определят според
„полетния“ график. Такъв график е представен по делото и приет като доказателство. При
това следва да се приеме, че „секторните“ плащания, дължими съгласно уговореното в
договора, само след 2 - ри сектор за всеки полетен ден, представляват „допълнително
възнаграждение“, установено с трудовия договор и вътрешните правила на работната
заплата, което има постоянен характер и плащането му зависи единствено от отработеното
време, т.е. представлява допълнително възнаграждение по чл.177, ал.1, т.3 НСОРЗ.
Настоящия състав на съда приема, че всички предвидени плащания за полетен ден,
представляващи възнаграждения за прелетян сектор, за всеки 3-ти, 4-ти и т. н., след първите
два /плащани от работодателя като част от уговореното брутно основно трудово
възнаграждение/, вкл. „секторен бонус" съставляват елемент от брутното трудово
възнаграждение, въз основа на което се определя възнаграждението за платен годишен
отпуск по чл. 177 КТ. И това е така, тъй като те са предвидими, сигурни и нямат характер на
обезщетение или еднократен паричен стимул, поставен в зависимост от добрата воля на
работодателя например. Напротив, точно защото тези престации представляват уговорено
допълнително трудово възнаграждение за положен труд, те са били дължими ежемесечно,
постоянно, наред с основното трудово възнаграждение – видно и от неоспорените от
ответника фишове за работна заплата. Работодателят не е притежавал и правото на преценка
дали да заплати това допълнително трудово възнаграждение, а то е било дължимо при
настъпването на обективния факт на осъществяването на повече от два сектора за полетен
19
ден, при което за ответника е възниквало задължението да начисли на ищеца във ФРЗ такива
„секторни плащания“ (броя им * ставката), т. е. било е поставено в зависимост само от
осъществяването на трудовата функция на ищцата /изпълнени летателни часове, полети/.
Следователно уговорените „секторни плащания“, които се дължат на месечна база, имат
характера на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер по смисъла на
чл. 17, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 15, ал. 2 НСОРЗ и същите е следвало да се включат в базата при
изчисляване на дължимото на ищеца възнаграждение по чл.177 от КТ за периода на
ползвания от нея платен годишен отпуск. По делото няма спор относно дължимия размер на
„секторните плащания“ след втория изпълнен сектор през полетен ден. В „секторните
плащания“ следва да се включат и т.н. „секторни бонуси“, които според заключението на
вещото лице са изчислявани отделно от секторните плащания и се определят в зависимост
от дължината на изпълнението сектори, като за изпълнени сектори на ден с дължина L, M,
XL /над първите два за деня/ освен дължимото секторно плащане със ставка от 41,08 лева в
началото на изпълнение на договора до 44 лева, се начислява и „секторен бонус“ който се
изчислява като коефициент над ставката за най-късия сектор S /която е в размер на 20,54
лева/. Секторният бонус е заплащан като елемент от секторното плащане (съгласно
посочено от вещото лице при изслушване на заключението в открито съдебно заседание от
04.10.2024г.) и следователно „секторният бонус“ също има характеристиката на
допълнително възнаграждение с постоянен характер, защото представлява допълнително
плащане съобразно плануваните и изпълнени сектори, когато някой от полетите /над първите
два изпълнени сектора за полетен ден/ са над стандартната продължителност. При това така
посочените плащания - начислените във фишовете за заплати секторни плащания и секторни
бонуси, последните начислявани отделно от секторните плащания до м.10.2020г. /виж ФРЗ
на л.95-105 от делото, I том), следва да се включат в базовото брутно трудово
възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.177, ал.1, т.3 КТ.
Като не е сторил това, ответника е допуснал нарушение на трудовото ни
законодателство, поради което и в настоящото производство следва да понесе негативните
последици от това си бездействие, като бъде осъден да заплати разликата между
действително дължимото се такова, при включване в базата на елементите от трудовото
възнаграждение с постоянен характер, или разликата между сумата от 4723,36 лв. и
фактически изплатеното на ищеца възнаграждение по чл.177 от КТ в размер на 2773,11 лв.,
равняваща се, съгласно приетото заключение на експертизата на сумата от 1950, 25 лв.
Не основателни са претенциите на ищеца, че в базата е следвало да се включват и
комисионните, които ищеца е получавала за реализираните от нея продажби на стоки на
борда на самолетите, тъй като същите не са регулярни и нямат характер на допълнително
трудово възнаграждение с постоянен характер. По същество неговото плащане не е сигурно
и предвидимо и то касае дейност на ищцата - продажба на стоки на борда на самолета, която
не е иманентно присъща на изпълняваната от нея длъжност, а е само придружаваща
основната й дейност. Отделно от това комисионната не зависи само от отработеното време,
нито е дължимо възнаграждение над основното възнаграждение, според прилаганите
системи за заплащане на труда (арг. от чл.15, ал.2 НСОРЗ и чл.17, ал.1,т.2 НСОРЗ).
Комисионното плащане има за цел да стимулира работника/служителя да увеличи броя на
продажбите на борда на самолета и е възнаграждение за определен трудов резултат -
постигнат оборот от продажби на стоки на борда на самолета. Същото плащане няма
характеристиките на допълнително възнаграждение, което да е поставено в зависимост само
от отработеното време, поради което комисионна за продажба на стоки на борда на самолета,
не се включва в базата за определяне на обезщетението по чл.117, ал.1 КТ.
В заключение, съдът счита, че в базата за определяне на обезщетението по чл.177 КТ е
следвало да се включат всички допълнителни възнаграждения, с постоянен характер, извън
основната заплата, а именно: „секторни плащания“ след втория сектор на полетен ден;
начисляваните до м.10.2020г., вкл. „секторни бонуси“, както и всички останали фиксирани
20
суми като допълнителни възнаграждения, уговорени в трудовия договор като елементи от
брутното трудово възнаграждение – за прослужено време, за нощни полети, за
разположение, за извънреден труд, но без включване на комисионните от продажби на борда
на самолета. При този извод, дължимото възнаграждение по чл.177, ал.1 КТ за процесния
период, което ищцата е следвало да получи, е равно на установената от вещото лице сума от
1950, 25 лв., съгласно Таблица 6 от основното заключение на ССчЕ /на л. 565 от делото, том
II).
Изискуемостта на възнаграждението по чл.177, ал.1 КТ настъпва на датата, определена
за изплащане на работната заплата за съответния месец, т.е. 10-о число на месеца, следващ
месеца, в който е ползван платения годишен отпуск. Следователно, ответника е изпаднал в
забава, с изтичане на уговорения срок за плащане на трудовото възнаграждение, като за
посочения период на забава от 11.03.2020 г. до 06.01.2023 г., същия дължи обезщетение за
забава върху неизплатеното възнаграждение по чл.177 от КТ /дължимо за периода от
м.02.2020 г. до м.09.2020 г. вкл. в размер на 1950,25 лв./ в размер на 509,29 лв. /виж Таблица
№ 8а от основното заключение на ССчЕ/. За разликата до пълния предявен размер от 708,96
лв., след увеличението по чл.214 от ГПК, или за сумата от 199,67 лв. искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението за погасителна давност, защото вземането по чл.177 КТ
следва да се изплати заедно с трудовото възнаграждение, като изискуемостта на най -
старото претендирано вземане - това за м.02.2020г., настъпва на 11.03.2020г.която дата е
последваща дата до завеждане на делото – 09.01.2023г., към който момент не са изтекли
повече от три години от настъпване на изискуемостта на вземането (чл.358, ал.1, т.3 КТ, вр.
чл.114, ал.1, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД). НепогА.о по давност е и акцесорното вземане по чл.86 от
ЗЗД.
От горното следва, че искът по чл.177, ал.1 КТ следва да се уважи за сумата от 1950,25
лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер или за сумата от 763,78 лв., а искът
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатения остатък от
възнаграждението по чл.177, ал.1 КТ следва да се уважи до размер от 509, 29 лв. и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 708,96 лв. или за сумата от 199,67 лв.
По иска по чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо
дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Съгласно приетите по делото работни графици, фишове за работна заплата през процесния
период и експертното заключение на ССчЕ в периода от 01.12.2019г. до 16.11.2020 г. вкл.
ищецът е полагал труд в общо 9 празнични дни, представляващи официални празници в
България, обявени съгл. чл.154, ал.1 от КТ. В приетите по делото фишовете за заплата няма
отразени начисления за допълнително възнаграждение по чл. 264 от КТ. Според
неоспореното заключение на в.л., което и съдът кредитира в тази част, дължимия общ
размер на възнаграждението за работа в дните на официални празници е 446,02 лв., а
размерът на законната лихва върху тази сума възлиза на 121,28 лв. Неоснователни са
възраженията на ответника, че дължимото възнаграждение за работа в дни на официални
празници се покривало от фиксираната надбавка за извънреден труд, уговорена с трудовия
договор. Изплащаната на ищеца допълнителна сума за месеците, в които е установен
положен от нея извънреден труд е различно плащане, като видно от ФРЗ такова
допълнително възнаграждение е изплащано дори в месеци, в които няма обявени официални
празници, още по-малко такива в които ищеца да е полагала труд. Така напр. за м. януари
2020 г., в който ищеца е работила на 01.01.2020 г., който е официален празник, във фиша за
работна заплата е отразено начисление в размер на 44,84 лв. за извънреден труд, а според
21
експертизата, дължимото възнаграждение по чл.264 от КТ възлиза на 43,84 лв.; във ФРЗ за
м.02.02.2020 г., в който няма дни, които да са обявени за официални празници има начислена
сума за извънреден труд в размер на 48,80 лв. За м.03.2020 г., в който ищцата е била заета на
03.03.2020 г., който ден е официален празник за България, дължимото й се възнаграждение
по чл.264, ал.1 от КТ възлиза на 45,92 лв., а във ФРЗ й е начислено възнаграждение за
извънреден труд в размер на 39,04 лв. Очевидно е, че сумата начислена като допълнително
възнаграждение за извънреден труд във ФРЗ не кореспондира с дължимите възнаграждения
по чл.264 от КТ, установени от вещото лице по ССчЕ и не може да се приеме, че
изплащайки възнаграждението за извънреден труд, ответника се е освободил от
задължението си да заплаща удвоения размер на възнаграждението й за дните, в които
ищеца е полагала труд и които са били официални за страната, празници.
По иска за обезщетение за забава при плащането на възнаграждението по чл.264
от КТ:
Увеличеното възнаграждение за работа през официални празници е част от
задължението на работодателя да плати трудовото възнаграждение и затова ответникът
изпада в забава след изтичане на уговорения срок за плащане на трудовото възнаграждение,
т.е. от 11 - то число от месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяко забавено плащане върху
дължимото увеличение на възнаграждението за работа в официален празник, считано от 11 -
то число на съответния месец, възлиза на сумата от 121,28 лева, който размер е установен
със заключението по ССчЕ и до който размер иска по чл.86 от ЗЗД е бил увеличен от ищеца
по реда на чл.214 от ГПК.
По възражението за давност:
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, защото изискуемостта
на най - старото дължимо вземане за увеличено възнаграждение за работа в официален
празник - това за 24.12.2019г., е настъпила на 11.01.2020г. и от посочената дата до завеждане
на делото - 09.01.2023г., не е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок (чл.358, ал.1,
т.3 КТ, вр. чл.114, ал.1, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД). НепогА.о по давност е и акцесорното вземане
по чл.86 от ЗЗД.
Следователно иска по чл.264 от КТ и искът по чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху
това възнаграждение следва да се уважат като основателни и доказани до установените с
експертизата и претендирани от ищеца, след изменението на иска по чл.214 от ГПК,
съответно в размери от 446, 02 лв. и 121,28 лв.
По отношение предварителното изпълнение на решението:
Ищецът е поискал съдът да постанови предварително изпълнение на решението по
уважените искове. В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при които
може да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение, а именно когато
съдът присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. В конкретния случай,
доколкото съдът уважава предявените искове по чл.177 от КТ /за възнаграждение за периода
на ползван платен годишен отпуск/, по чл.215 от КТ /за командировъчни/ и по чл.264 от КТ,
който е за присъждане на дължимо трудово възнаграждение в увеличен размер за работа в
дни на официални празници, то за всички искове са налице предпоставките за допускане на
поисканото предварително изпълнение, тъй като всички присъдени на ищеца вземания имат
характер на възнаграждение. Командировъчните пари не са трудово възнаграждение, нито
обезщетение по см. на КТ, но същите имат характеристиката на допълнителни
възнаграждения /доколкото се изплащат като дневни, пътни и квартирни пари/ които целят
да обезщетят служителя за допълнителни разходи, които същият ще се наложи да извърши,
когато работи извън населеното място, в което обичайно полага труд и местодомува /за
хранене, ободряващи напитки, ползване на градски транспорт и т.н./, поради което същото
би следвало да се характеризира като вид възнаграждение за работа.
22
Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнени са
от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване
нормалното съществуване на индивида, поради което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК
предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение
за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжка, възнаграждение за работа или
обезщетението за положен труд, в т. ч. по чл.215 от КТ, съдът допуска предварително
изпълнение на решението ex lege и без да е поискано от страна – така напр. в Определение
№ 9 от 2011 г. по ч. гр. д. № 658/2010 г., Г. К., ІV ГО на ВКС, Определение от 12.04.2017г. по
ч.гр.д. № 1428/2017г. на IV ГО на ВКС. В случая следва да се допусне предварително
изпълнение на съдебното решение по отношение на уважените осъдителни искове по чл.177,
КТ; чл.215 КТ и по чл. 264 от КТ, тъй като същите съставляват възнаграждения и
обезщетения за работа.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК право на разноски
имат и двете страни, като същите претендират и доказват такива.
Съобразно списъка по чл.80 от ГПК, ищецът е извършил разноски в размер на 1224,52
лв., представляваща разходи за превод на документи /230 лв./ и заплатено адвокатско
възнаграждение /в размер на 994,52 лв./, като съобразно с уважената част от исковете му се
следват такива до размер от 515,81 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Същите са своевременно заявени и са представени
доказателства, че са действително заплатени от ответника на адв. Радослав Александров,
съгласно представените по делото платежни документи и списък по чл.80 от ГПК в общ
размер на 9 781,36 лв. Ищецът своевременно е възразил за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение и е поискал от съда да го намали.
С оглед направеното от ищеца възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за основателно, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума
определен с НМРАВ е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, но
не е задължително, като съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата
минимум, следва да са налице такива обстоятелства по делото, от които да се изведе
несправедливост дори и на минималния по НМРАВ, адвокатски хонорар.
В настоящия случай, ответникът е представил четири фактури и приложени към тях
нотификации за плащане. От доказателствата към Списъка по чл.80 от ГПК се установява,
че заплатения адвокатски хонорар на АД „Боянов и Ко“, което е представлявало ответника
по делото, възлиза на сумата от общо 9526, 64 лв., който адвокатски хонорар надхвърля
почти трикратно минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ. Съобразно заявения
материален интерес на осъдителните исковете /от 21 808, 65 лв./ дължимото минимално
адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от
09.07.2004г., възлиза на 3808,87 лв., към което следва да се прибави и дължимото минимално
възнаграждение от 400 лв. за установителния иск по чл.74, ал.4 от КТ или общо дължимото
се на ответника адвокатско възнаграждение възлиза на минимум 4108, 87 лв. Съпоставяйки
го с фактически платеното, претендираното от ответника адвокатско възнаграждение
действително се явява прекомерно и съдът ще следва да го намали.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, множеството предявени от
ищеца искове, по които ответника се е защитавал /общо 8 иска/ както и броя на проведените
съдебни заседания и множеството извършени процесуални действия по движение на делото
23
/подаване на ОИМ, писмени становища, вкл. с доказателствени искания, участие на
пълномощник в три проведени открити съдебни заседания, подаване на писмени бележки
по съществото на спора/, съдът счита, че на ответника се следва адвокатско възнаграждение
поне в минималния по НМРАВ размер от 3808,87 лв., под който не следва да пада, за да
отговаря същото на критерия за справедливост при определяне на възнаграждението за
положения от адвоката труд.
Следователно, съобразно с изхода по делото, от общо сторените от ответника съдебни
разноски в размер на 4708, 87 лв. /сбора от определеното от съда адвокатско възнаграждение
3808,87 лв. и внесения депозит за експертиза от общо 900 лв./ на осн. чл.78, ал.3 от ГПК му
се следват разноски в размер на 2725,35 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда и сумата от общо 1009,30 лв., от която 893,55 лв. държавна такса и 115,75 лв.
съдебни разноски за експертизата, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения по реда на чл.212 от ГПК инцидентен
установителен иск, с пр. основание чл.74, ал.4 вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ , за прогласяване за
недействителна клаузата от трудовия договор от *** г. и последвалите го Анекс №
1/01.01.2020 г. и Анекс № 2/01.04.2020 г., сключени между В. П. Д., ЕГН **********, срещу
УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ. (WIZZ AIR HUNGARY ZRT.), чуждестранно акционерно
дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в търговския
регистър на Унгария (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-
140174, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Я.В., извършващо
търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, като
противоречаща на закона, евентуално поради заобикаляне на закона, със следното
съдържание: „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя, съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори“.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128. т.2 КТ, предявен от В. П. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 - адв. К., срещу „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ ЦРТ.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република
Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, извършващо
търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 4173,84 лева, представляваща сбора от неплатени от
ответника т.нар. „секторни плащания“ за първите два изпълнени сектора за всеки полетен
ден, дължими за периода 01.12.2019-26.11.2020 г. включително, ведно със законната лихва,
считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба - 09.01.2023 г. до
окончателното плащане, както и иска по чл.86 от ЗЗД за плащане на сумата от 1091,74
лева – представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху
неплатения остатък от дължимото допълнително трудово възнаграждение за т.нар.
„секторни плащания“ в размер от 4 173,84 лв., дължимо за периода на забава, от падежа на
съответното плащане до 06.01.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР – УНГАРИЯ ЦРТ“ – чуждестранно дружество, регистрирано в
24
Унгария, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър – Унгария ЦРТ – клон
България“, ЕИК *********, да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, сумите, както следва:
на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата от 5 856,34 лв., представляваща неизплатени
командировъчни пари, определени в минимален размер от 55 евро за длъжността
„стюардеса“, по см. на Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 към Раздел IV от Наредба за
служебните командировки и специализациите в чужбина, за осъществените от ищеца
международни полети в периода от 01.12.2019г. - 26.11.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 11832,77 лв. или за сумата от 5976,43 лв., като
неоснователен;
на основание чл.177, ал.1 КТ сумата от 1950,25 лв. представляваща сбор от неплатени
възнаграждения по чл. 177 КТ, дължими за дните, през които ищеца е ползвал платен
годишен отпуск, през посочения в исковата молба период от 01.12.2019 г.- 26.11.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата
молба- 09.01.2023 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 2714,03 лв. или за сумата от 763,78 лв., като неоснователен.
на основание чл. 264, ал.1 от КТ сумата от 446,02 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за положен труд през официални празници в периода от 01.12.2019
г. - 26.11.2020 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на
подаване на исковата молба - 09.01.2023 г., до окончателното плащане;
на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 509,29 лв., представляваща лихва за забава при
плащането на неизплатените възнаграждения по чл. 177 КТ за периода от падежа на
съответното плащане до 06.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 708,96 лв. или за сумата от 199,67 лв.
на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 121,28 лева, представляваща обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, върху дължимото възнаграждение по чл.264 от КТ за
работа на официални празници в размер на 446,02 лв., за периода на забавата, от падежа на
съответното плащане до 06.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата,
следваща датата на подаване на исковата молба- 09.01.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „УИЗ ЕЪР – УНГАРИЯ ЦРТ“ –
чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър – Унгария ЦРТ
– клон България“, ЕИК *********, да заплати на В. П. Д., ЕГН ********** сумата от 515,81
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. П. Д., ЕГН ********** да заплати на
„УИЗ ЕЪР – УНГАРИЯ ЦРТ“ – чуждестранно АД, извършващо дейност в Република
България чрез „Уиз Еър – Унгария ЦРТ – клон България“, ЕИК ********* сумата от 2725,35
лв. представляваща сторените от ответника съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „УИЗ ЕЪР – УНГАРИЯ ЦРТ“ –
чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър – Унгария ЦРТ
– клон България“, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
общо 1009,30 лв., от която 893, 55 лв. дължима държавна такса върху уважената част от
исковете и 115,75 лв. съдебни разноски за експертизата, съразмерно на уважената част от
исковете.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на съдебното
решение в частта, с която съдът е присъдил в полза на ищеца В. П. Д., ЕГН ********** и е
осъдил ответника „УИЗ ЕЪР – УНГАРИЯ ЦРТ“ – чуждестранно АД, извършващо
дейност в Република България чрез „Уиз Еър – Унгария ЦРТ – клон България“, ЕИК
********* да й заплати, на основание чл.215, ал.1 КТ сумата от 5 856,34 лв.,
25
представляваща неизплатени командировъчни пари, на основание чл.177, ал.1 КТ сумата от
1950,25 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177 КТ, дължими в
периода от 01.12.2019 г. до 26.11.2020 г. и на осн. чл.264 от КТ сумата от 446,02 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен труд през официални
празници, в периода от 01.12.2019 г. - 26.11.2020 г. вкл.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта с която е допуснато
предварително изпълнение на решението (имаща характер на определение) в едноседмичен
срок с частна жалба пред същия съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
26