№ 317
гр. Русе, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500568 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна
9009, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, чрез адв. Е.К. от РАК, със съдебен адрес гр. Русе, пл.
„Средец“ № 1, ет. 5/507, против Решение № 260316/05.04.2021 г. по гр.д. №
4529/2020 г. на РС – Русе, с което е признато за установено, че ищецът
МЮРС. М. ОСМ., ЕГН: **********, не дължи на жалбоподателя
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД сумата от 2 460,40 лв.,
представляваща извършена корекция на потребена електрическа енергия за
периода 16.08.2019 г. до 07.07.2020 г. по фактура № **********/14.08.2020 г.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Излага съображения за неправилен анализ на събраните
по делото доказателства. На 07.07.2020 г. била извършена проверка на
техническо средство за измерване на електрическа енергия с фабричен номер
№ 1115031500773390, като електромерът бил демонтиран, а показанията на
отделните регистри били записани в протокола. СТИ било заменено с ново, с
1
нулеви начални показания по съответните регистри. Демонтираният
електромер е бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана и
пломбирана с пломба № 286659. За извършената проверка бил съставен
констативен протокол № 5800425/07.07.2020 г. Проверката била извършена в
присъствието на клиента. Въз основа на извършена от БИМ, РО – Русе,
метрологична експертиза на СТИ която при софтуерно четене е установила
външна намеса в тарифната схема на електромера и преминаване на
електрическа енергия през невизуализираща се на дисплея тарифа Т$ -
065267,3 кВтч, е направено заключение, че електромерът съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия, но не съответствал на техническите
характеристики. Въз основа на протокола от БИМ, РО – Русе въззивникът
изготвил становище за начисление на електрическа енергия от 13.08.2020 г.,
за което било начислено допълнително количество електроенергия в размер
на 12 315 кВтч за периода от 16.08.2019 г. до 07.07.2020 г., за което е
издадена фактура № **********/14.08.2020 г. на стойност 2 460,40 лв. с ДДС.
Счита, че страните се намират в облигационни правоотношения относно
продажбата не електрическа енергия по силата на ПИКЕЕ и действащите ОУ
за ДПЕЕЕМ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД (одобрени с
Решение № ОУ-060 на ДКЕВЕР от 07.11.2007 г., изм. и доп. С Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г.) и ОУ за ПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД
(одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г.). Общите условия
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и „Енерго – Про Продажби“
АД били годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете
енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, като приетите и
одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за
потребителя на електроенергия на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ. Ищецът се
явявал потребител на енергийна услуга, доколкото същият представлявал
краен клиент, който купувал енергия от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ. В качеството си на
такъв той потребявал електрическа енергия за определен период от време,
която е била измерена в невизуализиран регистър на СТИ, но не е заплатена.
Предотвратяването на външната софтуерна намеса в електромера не можело
да се вмени в задължение на дружеството жалбоподател, което е осъществило
защита на частите и механизмите на СТИ срещу нерегламентиран достъп
2
съобразно нормативните изисквания и го е поддържало технически изправно.
Съгласно нормите на ПИКЕЕ при установено количество преминала
електроенергия в невизуализирани регистри на СТИ операторът на
съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в тези регистри. Процесното СТИ било монтирано на
09.10.2015 г., но потребителят встъпил в договорни отношения с дружеството
на 15.08.2019 г., поради което преизчисляването било извършено от тази
начална дата. Решението на съда съдържало предположения, направени в
полза на ищеца. Неправилни били изводите на съда, че констативният
протокол следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели.
Съдът не е указвал на ответника, че следвало да докаже обема на извършената
на 15.08.2019 г. проверка на СТИ. Така първоинстанционният съд приел за
доказан факт, който не посочил като нуждаещ се от доказване и не уведомил
страните, че го считал за спорен по делото, допускайки съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилен бил изводът на
съда, че операторът на мрежата не осигурил достъп на потребителя до
невизуализиращия се регистър. Операторът на електроразпределителната
мрежа имал задължение да осигури визуален достъп до показанията на
визуализираните регистри на СТИ в съответствие с избраната от страната
тарифност на измерване. Поради изложените съображения моли за отмяната
на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения двуседмичен срок въззиваемата страна МЮРС. М.
ОСМ., ЕГН: **********, с адрес с. Ю., общ. С.п., обл. Р., ул. „Х.К.“ № *, не е
подала отговор. В съдебно заседание се представлява от адв. И.В. И. от АК –
Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Муткурова“ № 11, който счита
първоинстанционното решение за правилно. Излага твърдения, че не било
ясно как е установен процесният период и какво точно количество
електроенергия е преминало през електромера. Към момента, в който
неговият доверител станал абонат на въззивника, нямало информация за
отчетена и начислена такава енергия, която се твърди че е преминала. Не
било ясно и в кой момент тази консумирана енергия, която била 65 267 кВтч,
се редуцирала до 12 000 кВтч. Не можело да се установи по безспорен начин
към кой момент станало това натрупване. Не било ясно дали тези натрупани
стойности са от предишния собственик или от новия такъв. Моли за
3
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените от въззивната
страна доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните се намират в облигационни
правоотношения във връзка с продажба на електроенергия като въззивникът е
доставчик, а въззиваемият – потребител на електрическа енергия. Между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 07.07.2020 г.
служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД (ЕРП СЕВЕР)
извършили проверка на СТИ с фабричен № 1115031500773390,
представляващ електромер тип „Caratdigitron M02” – статичен, еднофазен,
двутарифен електромер, с производител „АК Пластроник“ АД – гр. Велико
Търново. Същият бил за директно свързване с мрежата с напрежение 230 V,
ток 0.25-5/85/А, клас на точност „А“, честота 50 херца. Същият бил монтиран
на 09.10.2015 г., когато въззиваемият ищец не е бил в договорни отношения с
жалбоподателя ответник. Договорните отношения между страните датирали
от 15.08.2019 г., когато, предвид подаденото от ищеца заявление за продажба
на електрическа енергия към „Енерго – Про Продажби“ АД, била извършена
проверка на процесното СТИ, която не е констатирала натрупана
електроенергия в невизуализирани регистри, но няма и доказателства такава
да е била извършвана, като най-вероятно се касае за визуална проверка за
изправност на СТИ и за установяване нарушаване на неговата цялост или
целостта на защитните му механизми. Електромерът бил свързан към имот,
собственост на ищеца МЮРС. М. ОСМ., с адрес с. Ю., общ. С.п., обл. Р., ул.
„Х.К.“ № *. По време на извършената на 07.07.2020 г. проверка от
4
служителите на жалбоподателя абонатът О. не присъствал на проверката,
поради което изготвеният КП № 5800425/07.07.2020 г. бил подписан от двама
служители на дружеството и един свидетел, който не е служител на
дружеството, а по данни на св. К.К. – живущото в съседна къща лице И.Р.И..
Това е в съответствие с чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, според който при отсъствие на
ползвателя или на негов представител протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол били записани следните
показания на електромера – тарифа 1.8.1 – 006726, тарифа 1.8.2 – 011687,
тарифа 1.8.3 – 00000, тарифа 1.8.4 – 065267 и тарифа 1.8.0 – 018414. Тези
показания са потвърдени и от извършената метрологична експертиза от БИМ,
РО – Русе, при която било установено, че налице външна намеса в тарифната
схема на електромера, поради която е отчитана преминала енергия на тарифа
1.8.4 в размер на 65 267,3 кВтч, която не се визуализирала на дисплея.
Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не
съответствал на техническите характеристики. Въз основа на съставения
Констативен протокол № 5800425/07.07.2020 г. и експертното изследване от
БИМ, РО – Русе, „ЕРП СЕВЕР“ АД начислило на основание чл. 55 ПИКЕЕ
общо количество електроенергия 12 315 кВтч. Тъй като абонатът О. била в
договорни отношения с дружеството едва от 15.08.2019 г., количеството
електроенергия било начислено за периода 16.08.2019 г. до 07.07.2020 г.
(датата на проверката, при която е констатирано натрупаното неотчетено
количество електроенергия). За начислената енергия била издадена Фактура
№ № **********/14.08.2020 г., според която абонатът дължал сумата от
2 460,40 лв. за неотчетената електрическа енергия.
Назначената по делото съдебна електротехническа експертиза е
потвърдила констатираното от БИМ, РО – Русе. В заключението си съдебният
експерт е заявил, че е налице неотчетена електрическа енергия в размер на
65 267,3 кВтч, която е натрупана по невизуализиращ се регистър 1.8.4,
вследствие на извършена софтуерна намеса. Математическите изчисления за
извършеното парично остойностяване на допълнително начислената енергия
за периода 16.08.2019 г. – 07.07.2020 г. са правилни и точни. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че извършената на 15.08.2019 г. проверка на
СТИ при промяна на собствеността на недвижимия имот, към който е свързан
5
електромерът, най-вероятно е била визуална за това дали са били налице
механически въздействия върху СТИ. Предполага, че извършилите проверка
служители най-вероятно са нямали достъп до невизуализиращата се тарифа
1.8.4, за да проверят била ли е натрупана неотчетена електроенергия.
Съдебният експерт заявява, че не може да се установи при софтуерно четене
кога е извършено неправомерното въздействие върху електромера и от кой
момент същият е започнал да отчита електроенергия в невизуализиращ се
регистър. Електроразпределителното дружество не разполагало със софтуер, с
който може да достъпи дълбоко паметта на СТИ, като със софтуерно четене
не можело да се каже кога е извършено неправомерното въздействие. Вещото
лице е категорично, че посредством употребата на софтуер не може да се
натрупа електроенергия, т.е. такава не може да бъде вкарана предварително,
следователно отчетената в невизуализиращия се регистър електроенергия е
реално преминала през СТИ, независимо как е била разпределена по тарифи.
По делото е разпитан свидетелят К.К., който е един от служителите на
ответното дружество, участвал в извършването на проверката на процесното
СТИ на 07.07.2020 г., когато е била констатирана натрупаната в
невизуализиращ се регистър електроенергия. Заявява, че абонатът не е
присъствал на проверката, като вместо това е присъствал негов съсед от
съседна къща, който се подписал на констативния протокол. Свидетелят
посочва, че прочитането на всички тарифи, включително и
невизуализиращите се такива, ставало посредством лаптоп, като със същия
нямат достъп до други функционалности на електромера. Заявява, че не са
установили механично въздействие върху СТИ и че кутията, в която е било
поставено, е била заключена.
При така установените фактически обстоятелства Окръжният съд
намира обжалваното решение за НЕПРАВИЛНО, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ гласи, че преизчисляването на
установената неотчетена енергия се извършва въз основа на две кумулативни
предпоставки – констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, и
метрологична проверка. По делото е установено, че на 07.07.2020 г.
служители на жалбоподателя са извършили проверка на СТИ и са установили
натрупано количество преминала електроенергия в невизуализиран регистър.
Съставили са констативен протокол, който отговаря на изискванията за форма
6
съгласно правилата на чл. 49, ал. 1-3 ПИКЕЕ. В настоящия случай
констативният протокол е бил съставен в отсъствие на абоната или на негов
представител, поради което, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ,
същият е бил подписан от един от служителите на жалбоподателя, който има
качеството на „представител на оператора“ за целите на това производство, и
от свидетел, който не е служител на оператора – живущият в съседна къща
И.Р.И.. Поради тези съображения настоящият съд не може да възприеме
изводите на първата инстанция за нередовност на съставения протокол,
поради изготвянето му в отсъствие на абоната. Правилни са доводите на
жалбоподателя, че в нормите на ПИКЕЕ няма изискване констативният
протокол да бъде подписан от двама свидетели. Налице е и втората
предпоставка – извършена е метрологична проверка в БИМ, РО-Русе, за което
е съставен КП № 413/11.05.2020 г. Протоколът на БИМ представлява
официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е била
оспорена от ищеца, поради което отразените в него констатации обвързват
съда.
Ирелевантно е обстоятелството кога е била извършена софтуерната
намеса. Процедурата по ПИКЕЕ не предвижда задължение на оператора на
електроразпределителната мрежа да доказва това обстоятелство в
корекционната процедура. В този смисъл са неоснователни и релевираните от
въззиваемия доводи, че като предпоставка за уважаване на иска му е
неустановяването от страна на ответника момента, в който е била
осъществена софтуерната намеса и от който СТИ е започнало да отчита в
невизуализиращ се регистър. От друга страна, констатациите, направени от
БИМ, РО-Русе, и от изготвената съдебна електротехническа експертиза водят
до извода, че процесното СТИ е метрологически годно, а показанията му са
правилни при спазване на съответните параметри за допустимо отклонение
(грешка) в отчитането. Единствената причина да не съответства на
техническите изисквания се явява препрограмирането му да отчита
електроенергия през невизуализиращия се регистър 1.8.4. Други външни
вмешателства или повреди не са били установени. За да бъде налице
основание за начисляване на електроенергия, натрупана в невизуализиращи
се регистри, е необходимо, съгласно чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ, извършването на
метрологична проверка и съставен констативен протокол по правилата на чл.
49 ПИКЕЕ. В настоящия случай и двете предпоставки са изпълнени, поради
7
което е налице основание за начисляване и заплащане на неотчетената
електроенергия. Начисляването на неотчетената електроенергия почива върху
основания принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, както и
върху договорните отношения между продавач и купувач на електроенергия
съгласно чл. 183 ЗЗД, според които при наличието на действително
извършена престация, предвид възмездния характер на този вид
правоотношения, купувачът, т.е. крайният потребител, дължи заплащането на
потребената стока (електроенергия). Назначената по делото съдебна
техническа експертиза е категорична, че установеното натрупано количество
в невизуализиращия се регистър на СТИ е действително преминало през
електромера, като вещото лице в съдебно заседание е заявило, че няма
възможност със софтуер „изкуствено“ да бъде начислена или натрупана
електроенергия, което обстоятелство изключва злоумишлени действия от
страна на трети лица или дори на оператора на мрежата, извършени с цел
създаване на фиктивно задължение за заплащане на електроенергия у крайния
потребител, водещо до причиняване на вреда на абоната под формата на
неоснователна парична престация за заплащане на електроенергия. Тук
въпросът за вината на който и да е от контрахентите е без значение, защото
става дума за заплащането на действително потребено количество енергия,
като знанието или незнанието за нейното потребяване не може да освободи
абоната от задължението му да я заплати, когато по надлежно установения
ред съобразно правилата на ПИКЕЕ е било установено нейното преминаване
през СТИ.
Неправилни са изводите на районния съд, че е останало неизяснено по
какъв начин операторът е разпределил начисленото количество
електроенергия. Видно от Фактура № № **********/14.08.2020 г. общият
период за начисляване на електроенергия е 16.08.2019 г. – 07.07.2020 г.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ при установяване неизмерено количество
електроенергия в невизуализиращи се регистри се операторът начислява
измереното след монтажа на СТИ количество електроенегия. Монтажът на
СТИ е извършен на 09.10.2015 г., но жалбоподателят е начислил дължимата
електроенергия с начален период 16.08.2019 г., тъй като към него момент
въззиваемият е бил абонат на дружеството жалбоподател и не би било
житейски и юридически оправдано да се търси заплащането на
електроенергията, начислена преди той да стане абонат на жалбоподателя,
8
защото същата не би могла да бъде потребена от него. Разпределянето и
начисляването на електроенергията се осъществява по регламентираните в чл.
56, ал. 3 ПИКЕЕ правила – преизчислените количества електрическа енергия
по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране на съответния мрежови оператор. За периода 16.08.2019 г. до
07.07.2020 г. са били валидни две цени на електроенергията – 0.16640
лв./кВтч по Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР за подпериода 16.08.2019
г. – 30.06.2020 г., и 0.17061 лв./кВтч по Решение № Ц-29/01.07.2020 г. на
КЕВР за подпериода 01.07.2020 г. до 07.07.2020 г. Това обстоятелство е било
изяснено и от вещото лице с отговора на поставения му пети въпрос, в който
се разяснява алгоритъмът на определянето на подпериодите за начисляване на
електроенергия, като се посочва, че направените от въззивника изчисления са
математически точни.
Принципно вярно е възприетото от районния съд становище, че
операторът на електрическата мрежа има задължение да осигурява на
потребителя възможност за визуален контрол на показанията на СТИ.
Нормативната уредба, в частност чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ, обаче задължава
оператора на съответната мрежа да осигури възможност за визуален достъп
само до визуализираните регистри на СТИ, а не за скритите такива, какъвто
е регистърът по тарифа 1.8.4, по който след неправомерно въздействие е била
отчитана електроенергия. СТИ не е трябвало въобще да отчита показания по
този регистър затова няма как ответното дружество да осигури визуален
достъп до натрупаната информация в него след като едва на 07.07.2020 г. е
узнато, че преминалата през електромера енергия се отчита в невизуализиращ
се регистър.
За пълнота на изложението, по отношение на наведените твърдения в
исковата молба за наличието на неравноправна клауза в лицето на
изключението по чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, настоящият въззивен състав намира
същите за неоснователни. Клаузата е елемент от договора като юридически
факт за пораждане на облигационни правоотношения. В настоящия случай
текстът на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ очевидно няма характера на „клауза“, а на
„разпоредба“, тъй като е част от правна норма, заложена в нормативен акт,
поради което не би могло да става въпрос за неравноправна клауза, тъй като
9
соченият от въззиваемия текст не представлява клауза въобще, за да бъде
изследвана нейната неравноправност, дори и служебно съгласно
задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК. Правоотношенията, свързани с
установяването, начисляването и заплащането на неотчетена електроенергия,
натрупана в невизуализиращи се регистри, се пораждат, развиват и
приключват въз основа на правни разпоредби, приведени в действие по
силата на нормативен акт, т.е. става въпрос за правоотношения, регулирани
директно от закона в широкия смисъл на думата. Неоснователни са доводите
на въззиваемия, че съставеният въз основа на нормите на ПИКЕЕ констативен
протокол за извършена проверка, установяваща натрупано количество
електроенергия в невизуализиращ се регистър, поставял контрахента на
търговеца, т.е. абоната, в неравноправно положение. Ако същият не е
присъствал на проверката, то операторът на мрежата е длъжен да му изпрати
констативния протокол в 7-дневен срок от проверката съгласно чл. 49, ал. 4
ПИКЕЕ. Предвидените реквизити проверката да бъде удостоверена с подписа
на свидетел, който не е служител на оператора на мрежата, когато същата се
извършва в отсъствие на абоната, са гаранция, че е налице действително
извършена проверка, а не фиктивна, с единственото основание да се навреди
на потребителя с неоснователно претендирани суми за заплащане. Правата на
абоната са гарантирани и от задължително извършваната метрологична
проверка, която приключва с официален документ, в който се удостоверява
състоянието на СТИ и това какви действително са неговите показания. На
още по-силно основание, каквато е и константата практика на ВКС, правата
на потребителя са гарантирани и от възможността да получи защита по исков
ред, от каквото право същият се е възползвал чрез образуване на настоящото
съдебно производство.
Поради изложените съображения първоинстанционното решение следва
да бъде отменено изцяло като неправилно, а вместо него да бъде постановено
ново, с което искът на ищеца М.О. срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора на въззивника се дължат направените от него
разноски както пред първата, така и пред втората инстанция. Пред първата
инстанция жалбоподателят е направил разноски в размер на 50 лв. – депозит
за призоваване на свидетел, 300 лв. – депозит за изготвяне на съдебна
техническа експертиза, и 960 лв. – адвокатски хонорар за процесуално
10
представителство. Предвид направеното възражение за прекомерност от
страна на въззиваемия в първата инстанция и като взе предвид минималния
размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно правилата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ и след като прецени
осъществения интензитет на правна защита пред първата инстанция и
участието в събирането както на писмени, така и на гласни доказателства –
експертиза и свидетелски показания, настоящият въззивен състав определя
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя пред първата инстанция в размер на 480 лв., като отчете също
и факта, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
доколкото става въпрос за дела, по които има формирана съдебна практика на
върховната инстанция и е наложена еднотипна процесуална практика при
воденето на такъв вид дела. Във въззивната инстанция направените разходи
от жалбоподателя са в размер на 49,21 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване, и 960 лв. – адвокатски хонорар за процесуално представителство,
който, съобразно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде
редуциран до минималния такъв, а именно 402 лв., тъй като във въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства, спорен е бил само въпросът,
свързан с приложението на материалния закон, като по същия има създадена
трайна съдебна практика на ВКС в лицето на Решение № 60188/18.10.2021 г.
по гр.д. № 872/2021 г. на III г.о. и цитираните в него решения: по гр.д. №
4160/2018г. на ІІІ г.о., по гр.д. № 50417/2016г. на І г.о., по гр.д. №1174/2020 г.
на ІV г.о., гр.д. № 169/2020 г. на ІV г.о., гр.д. № 1096/2020 г. на ІІІ г.о., гр.д. №
1553/2020 г. на ІV г.о., гр.д. № 4124/2019 г. на ІІІ г.о. и други. Така
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя общо
1 281,21 лв. – разноски за двете инстанции.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 260316/05.04.2021 г. по гр.д. №
4529/2020 г. на РС – Русе и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от МЮРС. М. ОСМ., ЕГН: **********, с
адрес с. Ю., общ. С.п., обл. Р., ул. „Х.К.“ № *, срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
11
адрес на управление гр. Варна 9009, р-н „Владислав Варненчик“, Варна
Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2 460,40 лв.,
представляваща извършена корекция на потребена електрическа енергия за
периода 16.08.2019 г. до 07.07.2020 г. по фактура № **********/14.08.2020 г.
ОСЪЖДА МЮРС. М. ОСМ., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: *********, сумата от
1 281,21 лв. – разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12