МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № ……. по НОХД № 19/
2016 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД – 18.01.2016
г.
Против подсъдимия В.Е., роден на *** ***,
Р.Турция турчин по произход, гражданин на Р.Турция, живущ ***, с основно
образование, женен, неосъждан шофьор по професия, с адрес за призоваване в
страната: гр. Свиленград ул. „Гео Милев" № 33 е повдигнато обвинение от РП-Свиленград за
престъпление чл.280, ал.2, т.1,т. 3 и т.4, вр. ал.1 от НК за това, че на
02.01.2016 г. през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе общ.Свиленград, област Хасково, превел през
границата на страната от Република Турция в Република България чуждите граждани
- С.С.А. и А.А.А. - двамата граждани на Сирия, както и ненавършилия
шестнадесетгодишна възраст чужд гражданин - Дауд С.А. /4-четири годишен/ -
гражданин на Сирия, без разрешение на надлежните органи на властта, като за
превеждането е използвал МПС -товарен автомобил, състоящ се от влекач марка
"Рено" с турски per. № 34 НM 5975 и ремарке с турски per. № 34 ZEP 70
.
След даване ход на делото съдът пристъпи към проверка самоличността на
явилите се лица и изпълни съответните процесуални изисквания съгласно
разпоредбите на чл. 272 ал 4 , чл. 273 , чл. 274 от НПК. На основание чл.275 от НПК, съдът
запита страните имат ли нови искания по доказателствата и по реда за провеждане
на съдебното следствие при което защитата на подсъдимия адвокат С. заявява , че искания по
доказателствата нямат , но моли съдът, производството по делото да продължи по
реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК, тъй като подзащитният му
признавал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желае да се събират доказателства за тези факти.Съдът, като взе предвид
становището на процесуалния представител на подсъдимия намери следното:
съгласно разпоредбата на чл.370, съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се
взема при наличието на две хипотези: първата- служебно от съда и втората- по
искане на подсъдимия. В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките
и условията за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІ с провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а именно: когато е налице
признаване на всички факти и обстоятелства изложени в Обвинителния акт и
изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Съдът
счете, че искането на подсъдимия чрез неговия процесуален представител е направено своевременно, преди
започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на
условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като за
целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.На основание чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.Подсъдимият
призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да
не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа
по реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му
по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се
ползва при постановяване на присъдата.Съдът с оглед отново да констатира
наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия, дали признава фактите
изложени в Обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.Отговорът на подсъдимия бе следния „Да, признавам изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и давам своето
категорично съгласие да не се събират доказателства за тези факти”. При това положение след като съдът
установи съобразно изискванията на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия направи
в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния
акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът след като се убеди , че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.След
даване ход на съдебното следствие и
прочитане на обвинителния акт от прокурорът , съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище
и желае ли да даде обяснения по
обвинението.Отговорът бе следния „Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от
мен становище по време на предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
бъдат събирани доказателства за тези факти.Това, което направих, не го направих
за пари. Съжалявам, детенцето, което преведох беше болно. Срещнах ги на пътя и
ги съжалих. Никой друг не знае за това. Това решение да извърша това деяния го
взех сам, като ги срещнах на пътя. Собственика на автомобила- работодателят ми
нищо не знае за това. Не желая да давам обяснения по фактите изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, които изцяло признавам”
Съдът на основание чл. 283 от НПК
прочете и приобщи към доказателствата по делото
протоколите и другите писмени материали, намиращи се в БП № 1/2016г. по
описа на ГПУ – Свиленград, които имат характер и значение на доказателства, т. с. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.След като не се
направиха искания за нови съдебно следствени действия с оглед всестранното,
обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото , съдът намери БП № 1/2016г. по описа на ГПУ – Свиленград,
че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви
съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.След
приключване на съдебните прения се даде
и осигури възможност за последна дума на подсъдимия.След прочитане на
присъдата, съдът потвърди и МН „парична
гаранция „ в размер на 1000 лв , както и ПАМ „Забрана за напускане на пределите
на Р. България „ до влизане на присъдата в законна сила.
Досъдебното производство по делото е протекло изцяло при адекватно упражнени правомощия на
наблюдаващия прокурор.Представителят на прокуратурата е формулирал обвинението,
като е изнесъл всички факти очертаващи
предмета и основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване правото на защита. Съдът след преценка на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като вменена престъпна фактология ,представляваща
фактологически императив , както и писмените доказателства по досъдебно
производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна -
Подсъдимият В.Е. живеел в гр.
Истанбул Република Турция със семейството си и от около година работел като шофьор
към турското дружество „Оркун Улусларарасъ Наклият Ихраджат Be Тиджарет Лимитед
Ширкети" /наричано накратко „Оркун'”. В тази връзка му бил предоставен за
управление товарен автомобил състоящ се от влекач марка "Рено" с
турски per. № 34 НМ 5975 и ремарке с турски per. № 34 ZEP 70, с който през
месец януари 2016 г. следвало да извърши курс от Турция до Унгария превозвайки
пластмасови изделия.
С.С.А. и А.А.А. били сирийски граждани, съседи
помежду си в гр. Камишли в родината си. В края на 2015 г. двамата напуснали
града си заедно с детето на А. - Дауд С.А., роден на *** г., заради войната,
тъй като се страхували за живота си, и решили да се опитат да стигнат нелегално
до Германия. За целта отишли в Турция където в гр. Истанбул се свързали с
каналджия представил се като Сайед Сирадж, който им обещал срещу заплащане да
им съдейства да стигнат първоначално до Сърбия. Свидетелите знаели, че ще
пътуват с камион до Сърбия, където следвало да се предадат или да си платят, за
да продължат нелегалното си пътуване. Така, на 01.01.2016 г. преди обяд
каналджията Сайед Сирадж взел А. и А. и малкия Дауд от гр. Истанбул с лек
автомобил и ги транспортирал до камиона с който следвало да преминат турско-българската
граница. Това бил именно товарният автомобил управляван от подс. В.Е.. Камионът
бил спрял в аварийната лента на магистралата от гр. Истанбул в по-сока гр.
Одрин и шофьорът видимо очаквал пристигането на лицата. Каналджията заедно с
двамата мъже и детето се качили в кабината при обвиняемия, където Сирадж и Е.
се поздравили. След това Сирадж казал на А. и А., че това е камионът с който ще
продължат пътуването си и си тръгнал. Шофьорът Е. който говорел и малко арабски
език не поискал паспорти на лицата нито ги попитал какви са от което у
свидетелите се затвърдило впечатлението, че подсъдимият има предварителна
уговорка за тях с каналджията им. А. седнал на седалката до шофьора Е., а А. и
детето седнали на леглото зад седалките. Така пътували около 2 часа и половина.
след което стигнали до опашка от камиони непосредствено до турската митница. На
паркинг преди самата митница останали да почиват до 03.30 - 04.00 часа вече на
02.01.2016 г., като двамата сирийци и детето лежали на горното легло в
кабината, а подсъдимият - на долното. От това място на тях им направило
впечатление, че в горната част на кабината имало ниши с дрехи на шофьора, както
и бял лаптоп който Е. извадил от една чанта и оставил на таблото. Подсъдимият ги
свидетелите да пазят тишина. След като
преминали през турската митница,подсъдимият показал на А. да го последва и го
скрил в сандък, намиращ се от лявата страна на камиона под ремаркето. След
малко подсъдимият довел там и детето, босо. Сандъкът се затварял с капак с
болтове. На А. подс. Е. посочил да се скрие в ниша над кабината на камиона,
оформена от спойлера в която се влизало от прозорец на тавана на кабината. Така
скрити, на 02.01.2016 г. подсъдимият превел С.С.А. и А.А.А. и 4-годишния Дауд С.А.
от Турция в България през ГКПП „Капитан Андреево", като се явил за
проверка от българска страна на 02.01.2016 г.около 13.00ч.По това време на
пункта, след преминаване на паспортна проверка, митническата такава се
извършвала от свидетеля П.П. - служител на Агенция Митници с работно място
„Капитан Андреево". В изпълнение на служебните си задължения същият
извършил външна проверка на камиона управляван от подс. Е., като стигайки до
сандъка от лявата страна на ремаркето в който били укрити А. и сина му,
подсъдимият казал на митничаря, че не може да го отвори. След като не установил
други нередности, П. настоял шофьора да отвори въпросния сандък,като му
направило впечатление,че този сандък се затваря с капак с болтове и гайки а не
както по принцип - с щипки. Отвътре се видяло одеало и някакви дрехи което още
повече усъмнило П. и той извикал за съдействие намиращия се наблизо служител на
ГПУ-Свиленград А.М.. В негово присъствие подсъдимият развил и другия болт при
което се видяло,че в така оформената кухина има мъж и дете. Това били именно
свидетелят С.С.А. и синът му, на които малко по-рано подс. Е. бил указал да се
скрият там за да преминат границата. М. попитал водача дали има скрити и други
хора на който въпрос той отговорил положително. При оглед на камиона свидетелят
М. и колегите му забелязали кухината в спойлера, където открили и укрития А.А.А..А.
обяснил с жестове и думи на граничните полицаи че бувките на детето се намират
в кабината,където и действително били открити.
Предвид установеното
от свидетелите П. и М.,товарният автомобил бил спрян от движение до изясняване
на случая, а тримата чужди граждани били задържани по реда на ЗМВР. При
проведената впоследствие беседа с обвиняемия Е. той признал пред свидетеля В.С.
***,че именно той е скрил трите лица на вече упоменатите места на турския
граничен пункт за да преминат границата така. С оглед данните за извършено
престъпление по чл.280 от НК, било започнато бързо производство с първо
действие по разследването -оглед на местопроизшествие. В протокола за оглед бил
фиксиран багажът на укритите открит в кабината,включително детските дрехи.В
хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 03.01.2016 г. подс.
В.Е. е предал на разследващия орган товарен автомобил състоящ се от влекач
марка "Рено" с турски per. № 34 НМ 5975 и ремарке с турски per. № 34
ZEP 70, ведно с 2 бр. свидетелства за регистрация и пълномощно за управление на
МПС. Свидетелствата за регистрация са надлежно преведени на български език,като
от тях се установява. че собственик на влекача и ремаркето е дружеството
-работодател на обвиняемия „Оркун".Видно от протокол за оглед от
05.01.2016 г., в кабината на управлявания от подс. Е. товарен автомобил са били
открити споменатите по-горе лаптоп и багаж на укритите лица.Във връзка с
установяване предназначението на товарния автомобил явяващ се средство за
извършване на деянието по делото са приложени трудов договор и пълномощно
надлежно преведени. Сред задълженията в трудовия договор е изрично упоменато
водачът да спазва законите отнасящи се до ползването на превозното средство и
да не съхранява в него вещи. предмет на престъпление.Видно от приложената
справка съдимост В.Е. е неосъждан.
От правна страна -
За да обоснове извод за авторство
на деянието и неговата съставомерност,
съдът се базира на самопризнанието на
подсъдимия и на доказателствата, събрани
в досъдебното производство, които установи ,че го подкрепят с оглед
приетата и реализирана диференцирана процедура представляваща
отклонение от стандартната форма за
провеждане на съдебното следствие.Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин
доказано, авторството на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и елементи от обективна и субективна страна на
престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено съответно
обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4 , съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени в
обвинителния акт , като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство , които го
подкрепят.
Съдът дължи следните съждения -Подсъдимият е осъществил признаците от
състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение, както
от обективна , така и от субективна страна. От обективна страна подсъдимия е
осъществил състава на престъплението, като е превел през границата на страната
ни от Турция в България в камиона, предоставен му да го управлява в качеството
му на шофьор, сирийските граждани С.С.А. и А.А.А., както и 4-годишния Дауд С.А..
По делото е безспорно установено, че преведените не са български граждани.
Освен това с оглед възрастта на Дауд С.А., деянието е квалифицирано и като
такова по т.1. Налице е и квалифициращият признак по чл.280, ал.2, т.4 от НК
доколкото за самото превеждане през границата ни е било използвано моторно
превозно средство. Превеждането е станало без В.Е. да е получил разрешението на
надлежните органи в случая служителите на гранична полиция.
От субективна страна подсъдимият
В.Е. е осъществил престъплението при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване. Взел е тримата сирийци в кабината на камиона, като
малко преди турско-българската граница дори ги е скрил в сандък под ремаркето и
в естествена кухина в спойлера над кабината за да ги превози през границата на
страната ни, знаейки че нямат необходимите документи за да пътуват в страните
от Европейския съюз. Имал е ясното съзнание, че върши престъпление. Подсъдимият
като дългогодишен професионален шофьор на товарни автомобили, е бил много добре
запознат с необходимите документи и реда за преминаване на държавните граници
включително тази между Република Турция и Република България но въпреки това е
извършил престъплението в което е обвинен. Подсъдимият е съзнавал, че извършеното от него действие е
престъпление и от закона е наказуемо.
Що се отнася до умисъла и кога
той е формиран следва да се отбележи , че събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност налага категоричния извод за наличие на пряк умисъл при превеждането на лицата от Турция за България.От субективна
страна очевидни са елементите на прекия умисъл
обективиран в действията и поведението на подсъдимия.Обективните
обстоятелства безспорно установени и
доказани по делото, сочат и за субективния елемент от състава на престъплението
за което на подсъдимия е повдигнато и предявено обвинение. От субективна страна
наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в
неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен
начин . Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност.Степента на обществената опасност като основно , определящо , обективно
неюридическо качество на деянието е
висока и е в зависимост от редица обстоятелства, а именно значимостта на обекта
на посегателство – родовия и непосредствен обект на посегателството
-обществените отношения свързани с дейността на държавните органи и реда на
управлението ; със степента на засягане на
този обект; начина и средствата за осъществяване на престъплението;
условията,времето, място и обстановка при осъществяването на престъпната
деятелност.Изхождайки от характера и динамиката на този вид престъпления
показващи една открояваща се и стабилна
тенденция към завишение , не само се наблюдава особен обществен интерес, но и
те ерозират нормалното функциониране на дейността на държавните органи и установения ред на държавно управление.Тези
престъпления не само застрашават и увреждат определен вид обществени отношения
, но и влошават и без това сложната криминогенна обстановка в региона..
Относно доводите на защитата ,
касаещи приложението на чл. 55 ал. 1 от
НК – Съгласно тази разпоредба,същата се прилага
при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства , когато и най лекото, предвидено в закона наказание
се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми се
предпоставки е предвидено приложението
на съответни опции изчерпателно
посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото наказание ще
се окаже несъразмерно тежко.Въпреки и да се откроява значителен превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства , то категорично не са налице
многобройни или изключителни такива ,които да обусловят приложението на чл. 55 от НК. Действително се
касае за подсъдим , който не е осъждан и е със сравнително добри
характеристични данни, но тава са традиционните,основни обичайни характеристики
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Красноречив и недвусмислен се явява факта , че подсъдимият
първоначално е отказал да отвори сандъка знаейки много добре , че малко преди
това е скрил превежданите лица вътре.Не случайно и сандъка се е затварял с болтове, а не по
принцип със щипки, когато не се
изискват допълнителни инструменти. Поведението му отхвърля всеки довод в защита на тезата , че е възможно
да са налице било смекчаващи сериозно отговорността обстоятелства или
изключително такова.Не е оказано съдействие
или изразена поне готовност за съдействие на органите на властта в един
сублимен момент , когато е следвало да бъдат разкрити обстоятелства описващи
признаците от състава на предвидено в закона престъпление.Ето защо този състав
на съда , счете , че не са налице условията на чл. 55 от НК.Действително е различно положението
,когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със
значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал
предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление.
Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно ненужно репресиране
на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум
наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения,
нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК. Под изключително
смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е оказало много и
необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на
деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено
множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и наличието само
на едно, изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство.А, многобройни
смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които
също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но
именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват
обществената опасност на престъплението. Обичайните смекчаващи обстоятелства са
чистото съдебно минало на дееца, неговата положителна обществена характеристика,
това, че поначало е тих, кротък и отзивчив човек. Но ако към тях например се
добавят такива като хронична преумора, болести в семейството, разстроен брак,
тежко здравословно състояние, икономически проблеми и други, техният брой става
необичайно голям, което може да доведе до известна лабилност и до вземане на
необикновеното за субекта решение да извърши престъпление.Наличието на
изключително или на многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да
се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание вече е несъразмерно тежко като реакция срещу
извършеното престъпление, че законодателят е имал предвид, деяния със
значително по-висока обществена опасност, когато е формулирал санкцията на съответната
норма от Особената част на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в
закона опции, при които е възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст би било
едно неоправдано благоприятно
наказателно правно третиране на престъпния деец и проява на прекомерно
снизхождение. В случаите , когато
едновременно са налице условията на чл. 58а ал.1 и условията на чл. 55 , съдът прилага само чл. 55 от НК , ако е по благоприятен за
дееца.Тази хипотеза е неприложима, при така изградените изводи.
Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност ,подкрепящи направеното самопризнание , съдът
достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод , че подсъдимия е осъществил,
както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за
което му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .
Относно наказанията-
При определяне на наказанието на
подсъдимия , съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието – да се облагодетелства неправомерно, чрез заобикаляне
на установения ред на управление и
другите смекчаващи /липсата на обременено съдебно минало и проявената наивност / и отегчаващи
вината обстоятелства/проявения стремеж да се довърши престъплението и
неоказване на съдействие за неговото разкритие /
Самопризнанието и коректното в този смисъл ,поведение по време
на съдебното заседание, не следва да се цени повторно,като смекчаващо
отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата на самата процедура и е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки наказанието на подсъдимия ,съдът се съобрази и със законовото
изискване предвидено в разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи чл.58а ал.1
от НК.Индивидуализираната санкция от две години за подсъдимия,съдът намали с една трета ,
поради което и на основание чл.280, ал.2, т.З и т.4, вр. с ал. 1 от НК
вр. чл. 54 вр с чл.2, ал.1 от НК , вр. чл. 58а ал. 1 от НК определи
наказание и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 4
/четири / месеца и наказание глоба в размер
на 10 000 / десет хиляди / лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК
отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3 /три / години.
Разпореди на основание чл. 189 ал.2 от НПК направените по делото разноски за
преводач в размер на сумата от 935/деветстотин тридесет и пет / лева да останат за сметка на съответния
орган.Разпореди-ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:1.Товарен автомобил марка „Рено"
с турски per. № 34 НM 5975 /на съхранение в ГПУ-Свиленград/ и свидетелство за
регистрация за него серия ВО № 858149 /по делото/; 2. Ремарке марка
„Тирсан" с турски per. № 34 ZEP 70 /на съхранение в ГПУ-Свиленград/ и
свидетелство за регистрация за него серия СН № 891338 - /по делото/; ДА СЕ
ВЪРНАТ на собственика -турското
дружество „Оркун Улусларарасъ Наклият Ихраджат Be Тиджарет Лимитед
Ширкети" /наричано накратко „Оркун'” или на упълномощено от него лице .
Разпореди на основание чл. 112 ал.4 от НПК
веществените доказателства – 1бр. разпечатка на дигитална тахошайба да остане
приложена към делото.
Разпореди на основание чл. 112
ал.4 от НПК веществените доказателства -Копие на пълномощно, да остане
приложено към делото.
Съдът намира за уместно да отбележи , че не са налице предпоставките и условията за
приложението на разпоредбата на чл. 280 ал.4 от НК. Налице са категорични
данни, че използваното МПС от подсъдимия принадлежи на турското дружество
„Оркун „ или „Улусларарасъ Наклият Ихраджат Be Тиджарет Лимитед Ширкети"
т. с. не принадлежи на дееца.Другата предвидена алтернатива „да му е предоставено МПС –во доброволно също
не следва да се приеме.Това е така защото данните от досъдебното
производство и обясненията на съдебното
следствие, сочат че работодателя и собственик или негов упълномощен представител
не са знаели и нямат представа за това което
подсъдимия е предприел , а именно да извърши престъплението по чл. 280 ал.2 от НК.Не само , че такива
доказателства не се събраха , но дори липсват данни , като индиция за
предоставяне на МПС доброволно, именно подсъдимия да извърши това престъпление.Друг
е въпросът за правния анализ който се
налага от така формулираната в закона
втора алтернатива на ал. 4 на чл. 280 от НК.Ясно , че законодателят е имал предвид доброволно предоставяне на
МПС именно за тази цел – превеждане на
лица през границата на страната и т.н. При това положение пък ако тази хипотеза
е изпълнена , то собственика ще се
окаже в качеството си на акцесорен
съучастник т. с. физически помагач улеснявайки извършване на престъплението
предоставяйки и снабдявайки извършителя със
средства - МПС. Ето защо съдът постанови да се върне МПС -во на собственика -турското дружество „Оркун
Улусларарасъ Наклият Ихраджат Be Тиджарет Лимитед Ширкети" /наричано
накратко „Оркун'” или на упълномощено от него лице .
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Причини за извършване на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на
дееца, както и незачитането от негова страна на правовия ред в страната.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
