Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260194 31.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4489 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът „*** Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чепинско шосе“ № 15, представлявано от Р. Т., чрез п. адв. Д.К., е предявил против „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Виктор Юго“ № 7, представлявано от Й. С. Ц., против „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Виктор Юго“ № 7, представлявано от С. Й. Ц. и против С.Й.Ц., ЕГН: **********,***, иск за постановяване на решение, с което да се обявят за относително недействителни спрямо „*** Трейдинг“ ЕООД, извършените продажби на следната селскостопанска техника: дискова брана модел Ugutar 14 Atd, рег. № ***, тракторно ремарке „Булучи“, рег. № *** и челен товарач, рег. № ***, между „***“ ЕООД, като продавач и „***“ ЕООД, като купувач, според фактура № **********/ 22.04.2019 г., а в последствие и втората продажба на тази техника от „***“ ЕООД на С.Й.Ц., с фактура № **********/ 12.07.2019 г.
В исковата молба е посочено, че ищецът имал неудовлетворено парично вземане от първия ответник, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт- търг. дело № 356/ 2018 г. на Окръжен съд- Стара Загора, като по съдебното решение се присъдила общо сумата от 44 364, 20 лева. Образувало се и *** *** ***, по което се предприели множество изпълнителни действия. Установило се, че длъжникът бил регистрирал като свое имущество земеделска техника- колесен трактор, дискова брана, ремарке и челен товарач, по отношение на които се насочило принудителното изпълнение. В хода на описа на вещите обаче се оказало, че техниката не била собственост на длъжника, защото първоначално била продадена от него на втория ответник с фактура № **********/ 22.04.2019 г. за сумата от 3 300 лева, а в последствие- вторият ответник я продал на третия, за същата сума, по фактура № **********/ 12.07.2019 г. Едноличен собственик на „***“ ЕООД била С. Ц.- м. на у. на длъжника Й. Ц., а пък третия ответник- С.Ц., бил негов б., т.е. касаело се за свързани лица. Така длъжникът умишлено намалил имуществото си, като последващите купувачи знаели за увреждането, предвид родствените връзки между тях. Отделно от това, между ищеца и „Ц.- С“ ООД, с у. б. се подписал договор за спогодба от 02.10.2012 г. относно задължение на последния в размер на 68 547, 50 лева за закупен фураж, по който договор в дълг встъпил на 17.06.2016 г. първият ответник (с у. с.), като между двете свързани дружества се подписало отделно споразумение за издължаване на сумата, която била изплатена почти наполовина, а за разликата се завело делото пред ОС- Стара Загора. Оттук- се установявало и наличието на знание за съществуващото задължение. Срещу действията на *** по описа на техниката се подала жалба, като по гр. дело № 141/ 2020 г. на ПОС се приело, че третият ответник не е собственик само на колесния трактор, предвид неспазената форма за прехвърляне на вещта. В тази връзка се моли за постановяване на решение, с което продажбите на трите останали вещи да се обяви за относително недействителна спрямо ищеца. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.
В срока за отговор е постъпил такъв от първия
ответник, в който се посочва, че искът бил неоснователен, а продажбата на
селскостопанска техника към втория ответник- действителна, за което били
издадени всички счетоводни документи.
В срока за отговор е постъпил такъв и от третия
ответник, в който се посочва, че исковата молба също била неоснователна, защото
лицето закупило от втория ответник техниката, за която заплатило сумата от
3 300 лева по фактура, като се издал и касов бон. В съдебно заседание
страната се явява лично и поддържа възраженията си в отговора за действителност
на сделката, която била надлежно осчетоводена. Моли за отхвърляне на иска.
Вторият ответник не взема становище по спора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
С изпълнителен лист № 53/ 19.04.2019 г., издаден по търг.
дело № 356/ 2018 г. на Окръжен съд- Стара
Загора, първият ответник „***“ ЕООД, ЕИК: *********, е осъден да заплати в
полза на ищеца „*** Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 39 946, 34
лева, включваща главница в размер на 36 047, 50 лева- остатък за плащане
по договор за встъпване в дълг от 17.06.2016 г. и споразумение към него, както
и мораторна лихва в размер на 3 898, 84 лева, ведно със законната лихва от
11.12.2018 г. и разноските в процеса.
Като писмени доказателства са
приети договора за встъпване в дълг от 17.06.2016 г. и споразумението към него,
с които се уреждат отношения между ищеца и първия ответник за дължимост на суми
по фактури и разсрочването им.
По изпълнителния лист е
образувано *** *** ***, с длъжник- първия ответник и взискател- кредитора. По
същото е извършен опис на движими вещи на длъжника, като в протокола за това
действие от 07.11.2019 г. са описани въпросните дискова брана модел Ugutar 14 Atd, рег. № ***,
тракторно ремарке „Булучи“, рег. №
***
и челен товарач с рег. №
***.
С фактура № **********/ 22.04.2019 г., първият
ответник продава на втория ответник гореописаната техника- колесен трактор,
дискова брана, ремарке и челен товарач, за сумата от 3 300 лева с ДДС.
Отношенията по сделката са уредени със споразумение за насрещно прихващане от
03.05.2019 г.
С фактура № **********/ 12.07.2019 г., втория т ответник продава на третия ответник същата
техника, отново за сумата от 3 300 лева с ДДС.
И двете сделки са отразени в
дневниците за покупки и за продажби на ответниците, съответно за месеците април
2019 г. и юли 2019 г., за което са представени уведомления до НАП и справки-
декларации за ДДС
Видно от удостоверение за
родствени връзки, третият ответник- С.Й.Ц., ЕГН: **********, е б. на Й. С. Ц.,
ЕГН: **********- у. на първия ответник „***“ ЕООД, ЕИК: ********* и съответно се
явява с. на С. Й. Ц., ЕГН: **********- у. на втория ответник „***“ ЕООД, ЕИК:
*********.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде уважен този иск, е необходимо да са налице следните предпоставки- ищецът да има качеството на кредитор, същият да бъде увреден от поведение на длъжника, с което той намалява имуществото си и така осуетява удовлетворяването на вземането на кредитора, което трябва да е възникнало преди датата на извършването на атакуваното правно действие от длъжника. Освен това длъжникът трябва да е знаел за увреждането на кредитора при разпореждането с имота в полза на третото лице, а и последното също трябва да е знаело за увреждането на кредитора, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е с., възходящ или низходящ на длъжника, както е в конкретния случай (отношения: с., м., б.- в лично качество или чрез представлявани от тях дружества, на които те са у.).
Няма спор по обстоятелството, че ищецът е кредитор на първия ответник, като с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати определена парична сума, произтичаща от предходни договорни отношения между двете дружества. По съдебното решение е издаден изпълнителен лист, по който пък е образувано изпълнително производство пред *** за принудително събиране на присъдената сума. В този смисъл е безспорно доказана първата предпоставка за уважаване на иска.
От приложените две фактури се установява възмездно разпореждане с имущество на длъжника, с което действие той намалява активите си, а това води до увреждане интересите на кредитора. Касае се за две последователни сделки, които са извършени по отношение на едно и също движимо имущество- земеделска техника, за една и съща цена, но между различни лица, свързани помежду си в семейно- родствени отношения, за които по- нататък в мотивите ще бъдат изложени съображения. С извършването на първата разпоредителна сделка длъжникът е намалил своето имущество, а оттук- и възможностите на кредитора за удовлетворение от него, като именно в тази връзка действието се явява увреждащо за ищеца. Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява или затруднява възможностите на кредитора да си получи вземането, защото препятства правото му да получи изпълнение точно върху това прехвърлено имущество. По смисъла на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника принципно служи за обезпечение на кредиторите му, като право на последния е да избере от кое имущество да се удовлетвори. Именно в тази връзка всяко действие на длъжника, намаляващо активите му, винаги има характер на увреждащо, независимо дали е налице и друго притежавано имущество на длъжника, защото не той разполага с възможността за избор спрямо кой свой имот/ вещ да се насочи евентуалното принудително изпълнение. Нещо повече, в конкретния случай, със сделката продавачът реално не е получил и плащане, а е било извършено насрещно прихващане на задължения за осигурителни вноски към НАП, видно от споразумението в тази връзка, поради което при всички положения е налице само намаляване на имотното състояние на длъжника, без насрещна престация, от която да се ползва ищецът като него кредитор. Сделката в последствие е повторена, само че от продажба на втория към третия ответник, като в случая е без значение както цената по фактурата, така и обстоятелството дали документът е редовно счетоводно отразен. На първо място, от обективна страна винаги има намаляване на имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори, след като то е било отчуждено от длъжника и само това е достатъчно, за да се приеме, че в случая е доказано изискващото се от закона увреждане на кредитора от действията на длъжника, намалили имуществото му. На следващо място, дали фактурата, отразяваща тази сделка, е надлежно осчетоводена и включена в дневниците за покупки и продажби по ДДС, е правно ирелевантно, защото сделката си остава действителна- тук не настъпва разместване на имуществени блага и правото на собственост не се връща обратно в патримониума на ищеца. Последицата от уважаването на иска е само, че вече принудителното изпълнение на вземането на кредитора ще може да бъде насочено по отношение на имущество, което формално принадлежи на трето лице, а не на длъжника. Казано с други думи и пренесено към настоящия случай, това означава, че собственик на продадената техника остава третият ответник, който последно я е закупил, но в изпълнителното производство срещу първия ответник *** ще има правото да насочи изпълнение върху тези вещи, за да удовлетвори кредитора (ищеца). Именно в тази връзка е без значение за изхода от спора действителността на сделката и документите, с които тя е оформена, защото това обстоятелство не влияе в случая, доколкото при относителната недействителност по смисъла на чл. 135 от ЗЗД сделката е валидна в правния мир, но кредиторът има право на принудително изпълнение върху имуществото, предмет на прехвърлянето.
Налице е и третата предпоставка- вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършване на правното действие от длъжника. Задължението по изпълнителния лист е от 19.04.2019 г., въпреки че вземането на ищеца по отношение на първия ответник се основава на неизпълнение на договор и споразумение от 17.06.2016 г. Първата разпоредителна сделка е извършена на 22.04.2019 г., когато е издадена фактура № **********, т.е. след постановяване на осъдителното решение и съставяне на листа по него. Тогава вече е било напълно ясно за първия ответник, че същият има неплатено парично задължение към ищеца, но въпреки това той е отчуждил свое имущество. Целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите си, като от значение е единствено вземането на кредитора вече да е съществувало към датата на увреждащото действие. По делото това обстоятелство е безспорно доказано и доколкото прехвърлянето на техниката е станало след възникването на дълга по решението на съда, е налице и тази законово изискуема предпоставка от фактическия състав на иска.
Приобретател по първата отчуждителната сделка е дружество с у. м. на законния представител на първия ответник, а по втората продажба- б. на това лице, поради което тяхното знание за увреждането в случая се предполага- чл. 135 ал. 2 от ЗЗД. Ответниците, както вече се посочи по- горе, са в отношения на родство (от една страна с.- от друга, м.- по първата продажба) или на семейни връзки (с.- по втората продажба), като в сделките те са участвали лично и чрез представлявани от тях дружества, на които са у.. При всички положения обаче, независимо дали в лично качество или пък са действали като законен представител на юридическо лице, ответниците се явяват свързани лица. Отделно от това, дори и тук да не беше приложима законовата презумпция за знание на купувачите по сделката, от представените писмени доказателства- договори и споразумения между ответниците, се установява, че лицата са знаели за задълженията на първия ответник към ищеца с подписване на договорите за встъпване в дълг и споразумението от 2016 г., което е много преди издаването на изпълнителния лист и извършените продажби. В процеса ответниците не доказват своята добросъвестност, като дори не ангажират доказателства в тази връзка, а и от наличните по делото се установява точно обратното- че всички те са знаели за задължението още от възникването му и въпреки това са участвали в сделки, с които да увредят интересите на кредитора.
С оглед горното, доколкото са налице
всички изискуеми от закона предпоставки по чл. 135 от ЗЗД, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а като
последица- атакуваните две сделки да се обявят за относително недействителни по
отношение на кредитора за прехвърлените от неговия длъжник- първия ответник движими
вещи (селскостопанска техника), предмет на договорите за продажби, обективирани
в двете фактури.
Предвид изхода от спора, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото
разноски, доколкото искът е уважен изцяло. Разноските надлежно се претендират, за
тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че те са
реално заплатени- внесена държавна такса за предявяване на иска в размер на 264
лева (лист 32 от делото) и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника
на страната- 780 лева (л. 10), които суми следва да се възложат в тежест на
ответниците.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ищеца „*** Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чепинско шосе“ № 15, представлявано от Р. М. Т., извършените две продажби на следната селскостопанска техника: дискова брана модел Ugutar 14 Atd, рег. № ***, тракторно ремарке „Булучи“, рег. № *** и челен товарач, рег. № ***, между първия ответник „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Виктор Юго“ № 7, представлявано от Й. С. Ц., като продавач и втория ответник- „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Виктор Юго“ № 7, представлявано от С. Й. Ц., като купувач, според фактура № **********/ 22.04.2019 г., а в последствие и втората продажба на тази техника от втория ответник „***“ ЕООД, ЕИК: *********, на третия ответник- С.Й.Ц., ЕГН: **********,***, по фактура № **********/ 12.07.2019 г., като сделки, увреждащи интересите на кредитора- ищецът „*** Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Виктор Юго“ № 7, представлявано от Й. С. Ц., „***“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Виктор Юго“ № 7, представлявано от С. Й. Ц. и С.Й.Ц., ЕГН: **********,***, да заплатят на „*** Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чепинско шосе“ № 15, представлявано от Р. М. Т., направените по делото разноски, както следва: внесена държавна такса в размер на 264 (двеста шестдесет и четири) лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
:/П/
Вярно
с оригинала!ВГ