№ 100
гр. Русе, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно търговско
дело № 20234501000117 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по постъпила
въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД против Решение № 18/
14.02.2023г. по гр.д. № 492/2022г. по описа на Районен съд гр. Бяла, с което са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че „ГРОУ
ФАБРИК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.
Новград, общ.Ценово, обл.Русе, ул. „Приста“ № 1А дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********* сумата от 4 617.87 лв. - главница,
представляваща неплатена цена за електроенергия и достъп до
разпределителна мрежа по 7 броя Фактури за периода 01.12.2021 г. -
28.02.2022 г.; лихва за забава за периода от падежа на всяка Фактура до
01.04.2022 г. в размер 55,92 лв., ведно със законната лихва върху главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради неправилно
приложение на материалния закон и процесуалните правила, като
направените в него правни изводи противоречат на събраните доказателства и
установеното от фактическа страна. Твърди се, че между страните било
спорно дали ответното дружество има качество потребител на
електроенергия, предвид въведени с отговора на исковата молба възражения
за нищожност на сключените между тях договори. Противно на приетото в
обжалваното решение, в отговора на исковата молба не се съдържало
1
възражение относно реалното потребление на електроенергия, не били
ангажирани доказателства в тази насока и не били дадени указания от съда за
това. В производството било установено както основателността на
претендираните вземания, така и техния размер. Моли за отмяна на
решението и присъждане на разноски за двете инстанции, не прави искания
по доказателствата.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
За да се произнесе по спора, съставът на Русенския окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр.д. № 492/2022г. по описа на Районен съд гр. Бяла е
образувано по искова молба от „Енерго-Про Продажби“ АД, с която са
предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване, че
ответникът „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД дължи на ищеца следните вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК: сумата от 4 617.87 лв.
- главница, представляваща неплатена цена за електроенергия и достъп до
разпределителна мрежа по 7 броя Фактури за периода 01.12.2021 г. -
28.02.2022 г.; лихва за забава за периода от падежа на всяка Фактура до
01.04.2022 г. в размер 55,92 лв., ведно със законната лихва върху главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество е потребител на
електроенергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ. Страните по спора се намирали в
облигационни отношения уредени от ЗЕ, ПИКЕЕ, ОУ за ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД и ОУ за ПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“
АД. Ответникът не заплатил доставена му електроенергия и ползвани
мрежови услуги за обекти с адрес с. Новград, общ. Ценово, обл. Русе, ул.
„Приста“ № 1А, за които ищцовото дружество издало седем броя фактури на
обща стойност 4617.87 лева. Ответникът дължал и мораторна лихва за
периода от падежа на всяка фактура до 01.04.2022г. в общ размер на 55.92
лева.
Постъпил е отговор в срока по чл.131 ГПК, с който се оспорват
предявените искове по основание и размер. Твърди се, че при сключването на
договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа,
собственост на ЕРП Север АД, ищецът е променил параметрите на писмено
заявената от ответника предоставена мощност без да го уведоми. Твърди още,
че калкулацията на претендираните мрежови услуги е извършена за мощност
600 KW и за двата абонатни номера. Собственикът на имота, в който се
намират обектите на потребление притежавал трафопост с мощност 2
трансформатора всеки с капацитет до 400 KW и липсвали съоръжения, които
да поемат ел. енергия с мощност от 600 KW. Трансформатора по партида с аб.
№ 2141028 бил технически неизправен, не функционирал повече от десет
години и към него нямало монтирано измервателно устройство (електромер).
Поддържа, че сключените договори между страните са нищожни поради
2
неправомерното завишаване параметрите на предоставената мощност от
страна на ищеца при сключването им. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съставът на Русенския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
С договор за наем от 03.02.2021г. Сдружение „Организация природни
бедствия и аварии“ е предоставило за временно и възмездно ползване на
„ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД свой собствен недвижим имот, находящ се в с.
Новград, общ. Ценово, обл. Русе, ул. „Приста“ № 1а.
Със заявления от 27.04.2021г. „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД е поискало от
„Електроразпределение Север“ АД да бъде сключен договор за достъп и
пренос на електрическа енергия за съществуващи обект с абонатни №№
2141027 и 2141028, които до тогава са ползвани от „Екотехник България“
ЕООД. Към заявленията са представени договора за наем на имота и
декларация – съгласие от собственика на имота. В заявлението е поискано
предоставената мощност към всеки от абонатните номера да е 400 kW.
На същата дата са сключени договори за доставка на електрическа енергия
от доставчик от последна инстанция между страните в настоящето
производство за обекти с абонатни №№ 2141027 и 2141028.
Договори за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа,
собственост на ЕРП Север АД са сключени на 12.05.2021г., като
предоставената мощност по договорите е с по-висока стойност от заявената
от ответното дружество.
С отговора на исковата молба е представен списък на средствата за
търговско измерване на обектите на търговски участник /ГРОУ ФАБРИК/, в
който са вписани данни за монтирано СТИ само на обект с абонатен №
2141027 и липсват данни за СТИ на обект с абонатен № 2141028. В данните
за обекта на потребление е посочена конст. на измервателната група – 600.
Списъкът е изготвен и подписан от служители на „Електроразпределение
Север“ АД.
В периода от 14.01.2022г. до 14.03.2022г. ищцовото дружество е издало
фактури на обща стойност 4617.87 лева с получател ответника за доставена
ел. енергия и ползвани мрежови услуги за обекти с абонатни №№ 2141027 и
2141028.
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
Русенски окръжен съд формира следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
3
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
От ч.гр.д.№ 263/ 2022г. по описа на Районен съд гр. Бяла се установява
наличието на предпоставките за предявяване на исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК – издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение за
процесните вземания, постъпило в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение от
ответника и предявяване на исковете в законоустановения срок.
Безспорно между страните е сключен договор за доставка на електрическа
енергия за обекти на ответното дружество, находящи се в с. Новград, общ.
Ценово, обл. Русе, ул. „Приста“ № 1а, отчитани по абонатни №№ 2141027 и
2141028 и страните дължат изпълнение на насрещните задължения по този
договор.
Посочването на по-високи стойности на предоставена мощност в
договорите с „Електроразпределение Север“ АД спрямо посочените в
заявленията на ответното дружество не водят до нищожност на тези договори.
С подписването на договорите страните са постигнали съгласие по всички
описани в тях параметри, включително и предоставената мощност. Липсата
на съоръжения в обектите на потребление на ответника, които да могат да
потребят електрическа енергия с мощност 600 kW е основание за искане от
страна на ответника да бъде променен договора между страните, но не влияе
на задължението му да заплаща такси за мрежови услуги за уговорената в
договора предоставена мощност.
Въпреки изложеното, исковите претенции се явяват недоказани и
неоснователни и обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло по
следните съображения:
Съгласно правилото на чл.154 ГПК всяко от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
отговора на исковата молба са въведени възражения за неправилно
изчисляване на доставената ел. енергия и предоставени мрежови услуги при
предоставена мощност 600 kW за всеки от обектите, която е различна от
посочената в договорите между страните, както и за липса на доставка на
електрическа енергия в обект с абонатен номер 2141028. В подкрепа на тези
твърдения е представения списък на СТИ в обекти на ответника, изготвен и
подписан от служители на „Електроразпределение Север“ АД. Спорния
предмет между страните по делото се определя от техните твърдения, като
при спор относно релевантни за изхода от делото факти тежестта за доказване
на същите е на страната, която твърди тяхното настъпване. След като
ответникът е въвел в спорния предмет по делото изправността на ищеца по
договора в частта относно правилното отчитане и остойностяване на
доставяните ел. енергия и мрежови услуги, то в тежест на ищеца е да
ангажира необходимите доказателства за това. Ищецът не е направил искане
за събиране на доказателства, от които да се установи дали посочените в
4
издадените от него фактури количества и стойности на ел. енергия и мрежови
услуги са правилно отчетени с метрологично годни средства за търговско
измерване, както и дали при изчислението са ползвани правилни параметри
на предоставена мощност, съответстващи на посочените в договорите между
страните, поради което правилен се явява изводът на първоинстанционния
съд за неоснователност на предявените искове.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъждани за настоящата инстанция.
Водим от горното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18/ 14.02.2023г. по гр.д. № 492/2022г. по
описа на Районен съд гр. Бяла.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5