РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Силистра, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420100449 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ СТ. Н. ИВ., с ЕГН ********** от гр.Сс, ул.”31-ви ........”№..., ет...., ап....
чрез адв.М.Ч. моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 000 лева-
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в следствие на действията/бездействията на ответника. Твърди, че на
02.04.2016г. е претърпял травма, преминавайки край сградата на Езикова школа „П.“ по
ул.Б. в.“ в гр.Сс, а именно убождане от стърчаща арматура. Ответникът, на който е бил
възложен ремонта, не е изпълнил задълженията си да обезопаси положените арматури.
Заради нараняването е посетил „Бърза помощ“, личния си лекар и се е наложил дори
престой в Хирургично отделение. Всички тези посещения са свързани с претърпени от него
болки и тревоги от влошаващото се състояние на крака му.
Сумата се претендира заедно със законната лихва, считано от 02.04.2021г. – датата на
подаване на исковата молба пред съда-до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноските си по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „С.-.......“ЕООД, с ЕИК ....................., със седалище и адрес в гр.Сс,
ул.“Ц.Ц.“№...., ет....., представляван от упълномощени адв. Тр.С., счита, че е неясен и
неуточнен основополагащият факт на поведението на търговското дружество, което е в
пряка причинна връзка с твърдените от ищеца увреждания.
По основателността на предявената претенция:
Заявява, че ответното дружество никога не е осъществявало ремонт на оградата на
ул.“Б. в.“- гр.Сс.
1
Описаният механизъм на увреждането, претърпяно от ищеца, не отговаря на
обективните предпоставки за настъпването му;
Причинно-следствената връзка между прободната рана на петата на ищеца и
твърдяното от него увреждане, не се подкрепя от констатациите на медицинските служители
в Бърза помощ;
Твърдяното увреждане не е настъпило в онази част от уличното платно,
предназначена за движение на пешеходците.
По изложените съображения, моли съда да отхвърли изцяло претенцията на ищеца и
да му присъди, направените по делото разноски.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В случаите, в които е възложено изпълнението на
определена работа на друго лице и то причини при или по повод изпълнението на тази
работа вреди, отговорността се носи от възложителя на работата./чл.49 от ЗЗД/. На тази
разпоредба се позовава ищецът предявявайки претенциите си към ответника, за който
твърди, че е осъществявал строително- монтажните работи на обекта.
Представената от Община Силистра преписка и Договор за строителство от
01.11.2010г. установяват, че на ответника „С. .....“ЕООД е възложено извършването на
строително-монтажни работи- ремонт, преустройство, промяна на предназначението на
детска градина и пристройка към нея за обособяване на училище „П.“. Дейността по
изпълнението е продължила до 23.01.2019г. /видно от Констативен акт за установяване
годността за приемане на строеж./
Поради това съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че
претенцията спрямо него е недоказана, тъй като не е извършвал такива дейности.
Изграждането на оградата е част от цялостното преустройство на обекта. За оградата, която
е изградена, не се изисква специално разрешение /чл.151,ал.1,т.11 от ЗУТ/, както е
отбелязано и в становището на Община Сс.
Следователно към датата, на която се твърди, че е станало увреждането – 02.04.2016г.
– ответникът е осъществявал строителни дейности на обекта.
Според заявеното в исковата молба, на въпросната дата, С. Н.И., минавайки покрай
сградата на Езикова школа „П.“, по ул.“Б. в. се е убол на стърчаща арматура, поставена там
във връзка с изграждането на оградата на школата. Представените медицински документи
Епикриза от МБАЛ-Силистра- Хирургично отделение /л.4/ и Амбулаторен лист от
20.04.2016г./л.7/ установяват по безспорен начин, че ищецът е получил рана от набождане
на замърсено желязо. Това е наложило болничен престой с продължителност от 7 дни / от
05.04.2016г.- 12.04.2016г./. като след изписването се е наложил контролен преглед, а също
2
така и посещение при личния лекар за превръзка.
Разпитаните по делото свидетели Б. и Р. потвърдиха заявеното от ищеца. Вярно е, че
те не са преки очевидци на увреждането, но са видели Ст.И. след инцидента, видели са и
стърчащите необезопасени части от оградата. Съпоставени с медицинските документи, от
тези показания може да се изведе, че действително в началото на месец април 2016г. И. се е
набол на стърчащите части на строителния обект школа „П.“. Ищецът представя и снимки
от мястото, които не бяха оспорени от ответника. Не се изясни дали правилно използва
техническите термини и дали се каса е стърчаща арматура, но факт е, че на обекта /според
снимките и свидетелите/ има стърчащи открити метални части и достъпът до тях не е
ограничен.
Съдът не споделя доводите на ответника, че тъй като този участък не е официално
обявен и предназначен за преминаване на пешеходци, то строителят няма задължение да
обезопаси терена и да положи усилия, за да предпази гражданите от увреждане. Това
задължение важи за цялостната му дейност, свързана със строителния обект, част от която е
и въпросната ограда.
Поради това, съдът счита, за основателен предявения иск за заплащане на
обезщетение.
Съгласно чл.51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В изложението си ищецът акцентира на неудобството от посещенията в Бърза
помощ, личния си лекар и хирургично отделение. Липсва изложение на конкретните болки и
страдания свързани с нараняването и лечението му. От изявленията, че кракът му се е подул,
посинял, некрозирал и от препращането към медицинските документи, може да се направи
извода, че в описания период от увреждането и лечението Ст.Н.И. е търпял болки и
неудобства, поради това, че предвижването му е било затруднено, притеснения, че
състоянието му се влошава. От епикризата се установява, че е имал силни болки в
стъпалото, зачервяване на глезена, оток, некроза на раната и неприятен мирис от нея.
Походката му е затруднена. Наложила се е спинална анестезия, за да бъде обработена
раната. Което също е показателно за болезнеността на операцията.
При съпоставянето на медицинските документи се установява, че периодът на
активно лечение е продължил около 10 дни. От страна на ищеца не е заявено, че
възстановяването му не е пълно и каква е продължителността на възстановителния му
процес. Поради това не бяха събирани доказателства в тази насока.
Предвид на това, като съобрази коментираните по-горе доказателства- в аспекта
болки и страдания и тяхната продължителност, съдът счита, че искът следва да бъде уважен
в размер на 1500 лева.
В останалата част за разликата до 7000 лева, претенцията следва да се отхвърли като
недоказана и неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, не е необходима покана от страна на
3
увредения към длъжника за заплащане на обезщетение за вредите. Поради това следва да се
приеме, че те са изпаднали в забава, считано от датата на увреждането.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 05.04.2016г. до
окончателното изплащане на задължението. Съдът приема тази дата за дата на увреждането,
тъй като няма безспорни данни кога се е случило то. Свидетелите не си спомнят това, а в
амбулаторния лист за преглед на пациент в спешно отделение са налице противоречия,
които пречат да се приеме, че прегледът на тази дата се е състоял във връзка с процесното
увреждане. Записано е „набол се на арматура“ , но като основна диагноза е записано
„открита рана на глава“.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски, поради което те следва да
се понесат от ответника. Той дължи сумата от 60 лева –държавна такса по производството.
Предвид отхвърляне на част от искането, ищецът дължи на ответника разноски по
делото, съразмерно отхвърлената част /чл.78,ал.3 от ГПК/. Разноските на ответника за в
размер на 600 лева- заплатено възнаграждение за адвокат. Съразмерно с отхвърлената част
от иска му се дължи сумата от 471.43 лева.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд-
Силистра
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.-..........“ЕООД, с ЕИК ...................., на основание чл.45 от
ЗЗД във връзка с чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, да заплати на СТ. Н. ИВ., с ЕГН
********** от гр.Силистра, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева-
обезщетение за неимуществени вреди причинени му на 05.04.2016г. заедно
със законната лихва, считано от 05.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА в останалата част – за
разликата от присъдените 1500(хиляда и петстотин) лева до претендираните
7000(седем хиляди) лева.
ОСЪЖДА „С.-............“ЕООД, с ЕИК ...................., да заплати по
сметката на Районен съд-Сс сумата от 60(шестдесет) лева- държавна такса по
гр.д.№ 449/2021г. по описа на СРС.
4
ОСЪЖДА СТ. Н. ИВ., с ЕГН ********** от гр.Силистра, да заплати на
„С.-............“.ЕООД, с ЕИК ............... сумата от 471.43(четиристотин
седемдесет и три лв. и 43 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 449/21 г. по описа на
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5