П Р О Т О К О Л
№ 447/2.5.2017г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно
отделение
На втори
май две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРАЙЧО АТАНАСОВ
СЪДИЯ: СОНЯ
НЕЙКОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:Я.З.В.Ж.К.А.
Секретар ГАЛЯ
ИВАНОВА
Прокурор ДИАНА
ИВАНОВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия Тр.Атанасов
ЧНД № 313 по описа за 2017 г.
На именното повикване в 09:08 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.С.Р. – редовно призован, явява се лично, като се води от Затвора - Варна.
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – Варна Йордан Йорданов - редовно призован, явява се лично.
Явява се адв.М.Х.К., определена за служебен защитник от ВАК, по желание
на лишения от свобода.
Л. СВ. Р.: Желая да
ме защитава адв.К..
Съдът намира, че
на л.св Р. следва да се назначи служебен защитник в
настоящето производство, поради което и
О П Р Е Д Е Л
И:
НАЗНАЧАВА адв. М.Х.К. за служебен защитник на л.св. К.С.Р. в
настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на делото.
Н-КА НА
ЗАТВОРА: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се
даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки
по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ.К.: Поддържам
молбата. С оглед представените заключения и становище ще имаме доказателствени искания за събиране на гласни доказателства
с разпит на психиатъра Бистра Петрова и Веселин Павлов. Същите по повод на
друго дело са дали заключения, които биха могли с оглед формиране на
обективната истина да е от съществено значение за делото, с оглед на което моля
да ни бъдат допуснати тези гласни доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че
искането е неоснователно. В досието на осъдения има психологическо изследване.
Не може да се разпитват вещите лица, като свидетели.
Н-КА НА ЗАТВОРА:
Присъединявам се към становището на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната
съм с представените писмени доказателства. Да се приемат.
АДВ.К.: Запознати
сме с представени писмени доказателства от затвора. Да се приемат.
Съдебният състав намира, че разпит в
качеството на свидетели на вещите лица е недопустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за разпит на вещите лица като свидетели.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА становище
от инспектор Диян Петров – ИСДВР на ІІІ група,
Становище от инспектор Николай Недев – организационен ръководител – сектор СДВР
на Затвора - Варна и психологическо заключение.
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.К.: Уважаеми Окръжни
Съдии, уважаеми съдебни заседатели, моля да уважите така предявената молба. С
представените заключения и становища от страна на затворническата администрация
се установява, че не са налице основания за уважаването й, но моля да вземете в
предвид, че при формирането на оценката от риска и при мотивирането на
заключението от страна на инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ и началника на затвора, една голяма
част от мотивите се базират на самото извършено престъпление. От 2009 г. насам
е констатирана промяна в поведението на л.с. Р.. Същият няма наказания.
Наложените такава са инцидентни, през февруари тази годна и то касаят не
неговото агресивно поведение, а притежанието на СИМ
карта, което е наистина нарушение на вътрешния ред, съгласно правилника на
затвора, но не касаят неговото поведение относно други лишени от свобода.
Мотивите за склонност към суицид и бягство от затвора
не присъстват към настоящия момент. Това поведение е трайно, близо 10 години
считам, че са налице предпоставките за уважаване на молбата, тъй като по повод
извършените мероприятия по корупционна дейност, същият е участвал активно в
тях, като е посещавал психиатър, психолог, работи по усъвършенстването си, по
това да бъде смирен и да се възползва максимално от превъзпитателния ефект на
наказанието. С оглед на гореизложеното моля, да уважите молбата, като се
произнесете в този смисъл.
Н-КА НА ЗАТВОРА: Уважаемия
г-н Председател, поддържам изцяло
внесеното от мен становище.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
Окръжни Съдии, уважаеми съдебни заседатели, аз считам, че жалбата е
неоснователна. Действително налице са предпоставките на чл.38 а ал.3, лицето е
търпяло повече от 20 години „лишаване от свобода“, но от тук нататък за да се
постанови една замяна на доживотен затвор с „лишаване от свобода“ за срок от 30 години, следва да бъде изведен
категоричния извод, че лицето ако излезе на свобода след тези 30 години, няма
да извърши друго престъпление. От данните в затворническото досие такъв извод не
може да бъде изведен. Риска от рецидив към настоящ момент е 90 точки, към
горната граница. Отделно лицето 35 пъти е наказвано, като повече от половината
пъти са за проявена агресия от негова страна или със заплаха с такава. Отделно
психологическото изследване показва, че лицето е агресивно, не търпи чуждо
мнение, не желае да участва в срещи за ресоциализация. От
цялостното му поведение може да бъде изведен извод, че през престоя си в
местата за лишаване от свобода, вече повече от 27 години той не само, че не се
е поправил, но и няма данни, че проявява сериозно отношение, поради което ви
моля да не уважавате молбата.
Л. СВ.Р.: Моля да се замени доживотния затвор в
предвидения в НПК 30 години „Лишаване от свобода“.
Съдебния
състав като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, както и
становищата на страните в съдебно заседание за да се произнесе взе предвид
следното :
С присъда №340/89г. по НОХД № 340/89г. на Плевенския Военен съд за престъпление по чл.116 т.6,т.10 и т.11 от НК на л.св. К.С.Р. е било наложено наказание “Смърт”. С указ № 14/25.01.1999г. на Вицепрезидента на РБ наказанието е заменено с “Доживотен затвор”. Начало на изпълнение на наказанията е 19.07.1989г. Фактически към 20.04.2017г. е изтърпял 27 години 9 месеца и 1 ден.
През време на престоя си в местата за лишаване от свобода е пребивавал в затворите в гр. Плевен и гр. Варна. В последния е без прекъсване от 2007г.
През време на престоя си в местата за лишаване от свобода е наказван общо 35 /тридесет и пет/ пъти, а е награждаван 11 /единадесет/ пъти.
Първоначалната оценка на риска, която му е изготвена е извършена през 2009г. като е диагностицирана опасност от рецидив на високо ниво – 84 точки. През 2013г. е последвала корекция в графиката по скалата на оценката, като риска от рецидив е завишен от 84 на 95 точки, остава висок и доближава максималните стойности. Последно извършената оценка на риска е отчела промени в позитивен план, но въпреки това остава с високи стойности – 90 точки. Р. трудно се поддава на корекция и трудно приема чужда гледна точка, или мнение. Възпитателната работа с него е насочена към изграждане на умения за овладяване на агресивността и импулсивността в поведенчески план.
От проведеното психологическо изследване се установява, че л.св. Р. бележи позитивно развитие в личностова позиция, която се определя като строго прагматична на база на натрупания пенитенциарен опит и избягване на директната агресия в поведенческите стратегии. Препоръчва се извършване на бъдеща корекционна дейност, която да ориентира адекватна оценка на съвместимостта между желания и възможности и най-вече да акцентира върху изграждане на ефективни механизми за етична саморегулация.
От становището на организационния ръководител на сектор “Социална дейност и възпитателна работа” при Затвора Варна се установява, че л.св. Р. показва променливо поведение в местата за лишаване от свобода и през целия му престой негативните промени преобладават над позитивните, а риска от рецидив е винаги висок и близо до максималните стойности. Отчетена е и положителна промяна в нагласите да спазва вътрешния ред и режимните ограничения.
Законът в чл.38 ал.3 от НК предвижда възможност наказанието “Доживотен затвор” да бъде заменено с наказание “Лишаване от свобода” за срок от 30 години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години като не са посочени обективни критерии как да бъде извършена преценката от съда.
В случая безспорно са налице материално правните предпоставки за приложение на цитирания законов текст, а именно осъденото лице да е изтърпяло повече от 20 години лишаване от свобода.
Критериите върху които съдебния състав счете, че следва да стъпи е да се отговори на въпроса дали осъденият би извършил ново престъпление в случай, че наказанието му бъде заменено със срочно и той би бил освободен от местата за лишаване от свобода и допуснат в обществото.
Отговора на този въпрос според съда е положителен. Комплексната оценка на всички фактори – високата оценка на риска от рецидив, заключението на психологическото изследване, както и становищата инспектора социална дейност, на организационния ръководител на сектор “СДВР”, и на Началника за Затвора – Варна водят съда до категоричния извод, че целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и най-вече на тези на личната превенция не са постигнати. Въпреки продължителния престой в местата за лишаване от свобода риска от рецидив остава изключително висок. Този факт ведно с липсата на възможност за ефикасна корекционна работа води съда до извода, че молбата за замяна на наказанието “Доживотен затвор” с наказание “Лишаване от свобода” е неоснователна. Лишения от свобода Р. не се е поправил и даване на шанс за скорошно излизане на свобода би било проява на необоснован либерализъм, несъответен на личността и поведението му. Проявяване на милосърдие не е в компетенциите на съда, а на Президента на РБ.
С оглед на
изложението и на основание чл.450 ал.3
от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата К.С.Р., ЕГН ********** за замяна на наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от
свобода“.
Определението може да се обжалва от
осъдения или протестира от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен
съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което
приключи в 09:19 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
СЕКРЕТАР: