Решение по дело №20/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 61

гр. Видин, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

първи март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

20

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „СОЛАРГО“ЕООД против решение № 367/09.12.2020г. постановено по АНД № 650/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-0001075/08.06.2020г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ за извършено административно нарушение по чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че не са ангажирани категорични доказателства в подкрепа на твърдяното от административно-наказващия орган, както и че не са описани всички обстоятелства относно твърдяното нарушение и доказателствата, които ги подкрепят. Сочи се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и съответно и наказателното постановление.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като сочи, че е осъществено нарушението.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на Районен съд Видин е валидно, допустимо и правилно.

Наказателното постановление е законосъобразно, като постановено в съответствие с изискването за форма на същото, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ на основание чл.414,ал.3 от КТ .

Установява се по делото, че на 24.04.2020г. в обект Кравеферма в с.Рупци, стопанисван от касатора, е извършена проверка от служители на ДИТ, при която са заварени да работят две лица - М. К.и А. Ш.. На лицата били дадени декларации, които същите попълнили собственоръчно и декларирали работно време, месечно възнаграждение - 500 лева, работно място, както и че имат сключени граждански договори. По делото е приложена въпросната декларация, попълнена от А. Ш.. Представен е и граждански договор, сключен на 15.04.2020г., между дружеството и лицето А. Ш., съобразно който на Ш. е възложено и същият е приел да извършва „почистване на шахти“ за срок от 30 дни за сумата от 500 лева. Проверяващите установили, че същият няма сключен трудов договор и такъв не бил представен от дружеството, поради което на дружеството като работодател на 04.05.2020г. е съставен АУАН за нарушение на чл.61,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ, предявен и връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.414,ал.3 КТ.

Видно от приложените писмени доказателства, за проверката е съставен Протокол № ПР2010654/04.05.2020г., с който на работодателя е предписано да сключи трудов договор с работниците. С постановление от 24.04.2020г. на основание чл.405а,ал.1 от КТ Д„ИТ“ е обявила съществуването на трудово правоотношение с лицето А. Ш., изпълняващ длъжността общ работник в Кравеферма в Стопански двор в с.Рупци, с работодател „Соларго“ ЕООД. Няма данни дадените задължителни предписания и постановление за обявяване на съществуващото правоотношение за трудово да са обжалвани от работодателя, поради което следва да се приеме, че са влезли в сила.

Горната фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства-показанията на свид. П..

Горната фактическа обстановка е установена и от Районния съд, който при така установената фактическа обстановка е приел, че е извършено вмененото нарушение, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Направените от съда правни изводи са законосъобразни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция.

Съгласно чл.1,ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.61,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Видно от установената по делото фактическа обстановка, от касатора е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като лицето Ш. е било наето от касатора и е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За нарушението е предвидена административно-наказателна отговорност по чл.414,ал.3 от КТ, съгласно която разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,ал.1, чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. С разпоредбата на чл.415в,ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в,ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва, с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ./ В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г./

Предвид гореизложените решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.

Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Не могат да бъдат споделени развитите доводи, че не е в правомощията на Инспекцията по труда да определя характера на договора. Съобразно предоставените на Инспекцията по труда правомощия, същата след като установи съществуването на трудово правоотношение следва да обяви съществуването му като такова - чл.405а от КТ. Предвид горното характерът на едно правоотношение се определя не от Инспекцията по труда или от работодателя, а от характера и условията на изпълняваната дейност. Когато се предоставя работна сила отношенията се уреждат само като трудови. Видно от сключения граждански договор, характерът на извършваната от лицето дейност е предоставяне на работна сила, каквато е както дейността на общия работник, така и уговорената - почистване на шахти. Уговорената в представения договор дейност – почистване на шахти за посочения срок е дейност, която се характеризира с ритмичност и повтаряемост, а не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД, тъй като няма за предмет предоставяне на трудов резултат – липсва договорен обем на работа. За да е налице граждански договор между страните, следва да се предоставя само резултат, като изпълнителят следва да разполага, както със собствени средства и оборудване, така и сам да създава организацията си на работа, да има собствена преценка на времето на работа и организация на работния процес. В случаите, когато е налице организация на работата от работодател, с негови машини, оборудване, технологичен процес, ръководен от работодателя, липса на свобода на работника да определя работното си време, почивките и отпуските, организацията на работния процес от наемащото го лице, същият предоставя единствено работна сила, а тези отношения съгласно императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ се уреждат само като трудови. Предвид горното не е предоставена на свободната преценка на работодателя дали да сключи граждански или трудов договор с наетия от него общ работник. Не води до такава възможност и временния характер на дейността. Съобразно чл.114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, а съобразно чл.114а,ал.1 от КТ трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа и за един ден.

Предвид гореизложеното развитите оплаквания от касатора са изцяло неоснователни и не съответстват на законовата регламентация. Наказателното постановление е законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно -производствените правила и материалния закон. Наложената санкция е в минималния, предвиден в разпоредбата размер, поради което не може да бъде коригирана от съда.

Решението на Районен съд Видин, като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                   РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367/09.12.2020г. постановено по АНД № 650/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-0001075/08.06.2020г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  2.