№ 1658
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110213815 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 16-003257/10.09.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Пловдив, на „Стоянов и Син
1976” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от Кодекса
на труда, изразяващо се в това, че на 29.06.2021 г. в гр. София е допуснало до
работа Д. на длъжност „общ работник“ без да му е предоставено преди
постъпване на работа заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 КТ.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Стоянов и Син 1976” ООД, в която са релевирани
доводи за неговата неправилност. В този смисъл е изложено, че Д.Г. е бил на
място, за да сключи трудов договор, като технически проблем е забавил
връщането от НАП на вписаното уведомление, което е забавило и
представянето му на Д.Г.. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
1
дружеството-жалбоподател поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. В допълнение е посочено, че Д.Г. е бил на обекта, за да
договаря окончателните условия за започване на работа с техническия
ръководител и не е работил. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не е представлявана от процесуален представител в
хода на съдебното производство. В представени след приключване на
съдебните прения и обявяване на делото за решаване писмени бележки от
ДИТ-Пловдив са изложени съображения относно неоснователността на
подадената жалба, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията
на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 29.06.2021 г. бил сключен трудов договор № .../29.06.2021 г. между
„Стоянов и Син 1976“ ООД като работодател и св. Д. като работник относно
изпълнение на длъжността „общ работник, строителство на сгради с код по
НКПД: ......“ с месторабота гр. София.
На 29.06.2021 г., около 10.00 часа, служители на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пловдив, сред които и свидетелите Б.К. А. П., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на строителен обект, находящ се в гр.
София, ул. „Ильо Войвода“ № 2, изпълняван от „Стоянов и Син 1976“ ООД.
При проверката в строителния обект бил заварен св. Д. да полага труд, а
именно да пренася арматура и тухли.
След като се легитимирали, служителите на Дирекция „Инспекция по
труда”-Пловдив предоставили декларация-образец на св. Георгиев, който
2
собственоръчно попълнил последната, посочвайки, че работи в „Стоянов и
Син 1976” ООД от 02.2021 г., като „общ работник” с работно време от 08.00
до 17.00 часа и трудово възнаграждение в размер на 300 лева седмично, като
няма сключен трудов договор.
При извършената впоследствие документална проверка на попълнената на
място в обекта декларация с данните от справката от НОИ и НАП за
сключените трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ, било
установено, че сключеният с Д.Г. трудов договор от 29.06.2021 г. е
регистриран в ТД на НАП-София на 30.06.2021 г. в 13.07 часа, тоест след
извършване на процесната проверка на място в обекта.
За констатираното нарушение св. Б. съставила АУАН № 16-
003257/02.07.2021 г. срещу „Стоянов и Син 1976” ООД за извършено
административно нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от Кодекса на труда.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по
труда”-Пловдив издал наказателно постановление № 16-003257/10.09.2021 г.,
с което за описаното в АУАН административно нарушение на „Стоянов и
Син 1976“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
НП било връчено на 16.09.2021 г. на представител на „Стоянов и Син
1976” ООД, като управителят на дружеството в законоустановения 7-дневен
срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Б.К. А.П., С.Ш. и Д.Г.; трудов договор №
.../29.06.2021 г.; справка от ТД на НАП-София за приети и отхвърлени
уведомления за сключени трудови договори; декларация, попълнена от св. Д.;
Заповед № З-0531/23.06.2021 г. и Заповед № З-0576/31.05.2017 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. От показанията на свидетелите Б.К. А. П., които са извършили
процесната проверка на място в строителния обект, се установява, че на
29.06.2021 г. в последния е заверен да полага труд като „общ работник“ св. Д..
3
В собственоръчно попълнена декларация, приложена към делото, последният
е посочил, че работи към „Стоянов и Син 1976“ ООД на процесния обект с
посочено работно време, почивки и получавано трудово възнаграждение. От
приложената справка от ТД на НАП-София се установява, че сключеният със
св. Георгиев трудов договор е бил изпратен на ТД на НАП в 13.07 часа на
30.06.2021 г., тоест в деня след извършване на проверката на строителния
обект. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Кадънова и
Пейчинов като пълни, последователни и непротиворечиви.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, че е налице противоречие в показанията на
посочените свидетели, доколкото последните възпроизвеждат идентични
факти. Проверяващите служители са категорични, че са наблюдавали св. Д.Г.
поне 10-15 минути, в които последният е пренасял арматура и тухли в
строителния обект, изпълнявайки длъжността „общ работник“. Следва да се
посочи, че самият Д.Г. е посочил в попълнената от него декларация,
приложена на л. 6 от делото, че по време на проверката извършва „обща
работа“ на строителния обект. Св. Георгиев потвърди написаното в
декларацията, както и че същото е написано собственоръчно от него без
някой да му указва какви обстоятелства да отразява.
С оглед на това, съдът намира за недостоверни показанията на св. Д.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие, че по време на проверката не е
извършвал никаква работа, а е чакал техническия ръководител, за да се
уговорят дали ще започва работа на обекта. Освен, че възпроизведеното от св.
Георгиев в тази му част се оборва категорично от показанията на свидетелите
Кадънова и Пейчинов, които са го видели да работи по време на проверката,
заявеното от него противоречи и на собственоръчно попълнената декларация.
В нея св. Георгиев категорично завява, че работи на обекта към момента на
проверката, както и че извършва „обща работа“. Съдът обяснява
недостоверността на заявеното от св. Георгиев в тази му част със зависимото
му положение от работодателя му „Стоянов и Син 1976“ ООД, за когото
полага труд и към момента на даване на показанията си в хода на съдебното
следствие, целейки постигане на благоприятен изход от делото за неговия
работодател. Показателно за недостоверността на възпроизведеното от св.
Георгиев в хода на съдебното следствие е и заявеното от последния
4
обстоятелство, че завереното от ТД на НАП копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 КТ му е било връчено по-късно в деня на проверката. От
приложената на л. 9 от делото справка от НАП за Уведомления по чл. 62, ал.
5 КТ е видно, че трудовият договор е регистриран в НАП на следващия ден -
30.06.2021 г., поради което е обективно невъзможно завереното уведомление
от регистрация на трудовия договор да му се връчи на 29.06.2021 г., както
твърди св. Георгиев.
Показанията на св. С.Ш. са неинформативни относно главния факт на
доказване по делото, доколкото последната не е очевидец на проверката, а
преразказва заявени й факти от техническия ръководител на строителния
обект. Същевременно, показанията на св. Шерцел са вътрешно
противоречиви, доколкото последната твърди, че св. Георгиев е започнал
работа в обекта в деня преди проверката, след което твърди, че проверката е
била извършена в деня на започването му на работа. От друга страна, св.
Шерцел твърди, че трудовият договор е сключен 1-2 дни преди проверката от
служителите на ДИТ-Пловдив, което очевидно не отговаря на обективната
истина. Необективността в показанията на св. Шерцел може да се обясни,
подобно на възпроизведеното от св. Георгиев, с факта, че последната работи
за дружеството-жалбоподател и като такава се явява заинтересована от
изхода на делото.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесният АУАН е
съставен от св. Б.К. която работи на длъжност „главен инспектор” в Дирекция
„Инспекция по труда”-Пловдив. Съгласно Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, инспекторите имат
правомощието да съставят актове за установяване на административни
нарушения, като св. Кадънова заема именно тази длъжност. От Заповед № З-
5
0531/23.06.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ се установява
териториалната й компетентност при съставяне на процесния АУАН. С оглед
на изложеното, съдът счита, че в конкретния случай издаденият АУАН е
съставен от материално и териториално компетентно лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления
следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и
401 КТ, в настоящия случай – от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”,
поради което обжалваното НП също е издадено от компетентно длъжностно
лице – директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, оправомощен
съгласно Заповед № З-0576/31.05.2017 г., издадена от изпълнителния
директор на ИА „ГИТ”.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.
Същевременно АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и
да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Стоянов и Син
1976” ООД е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по чл. 63, ал. 1 КТ, сред които е и копие от уведомление по чл.
62, ал. 3 КТ за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
трудовият договор със св. Д.Г. е бил изпратен на ТД на НАП на 30.06.2021 г. в
13.07 часа, докато посоченото лице е заверено да полага труд на проверения
обект на 29.06.2021 г. Тоест, по безспорен начин е установено, че Д.Г. е
работил на обекта без да му бъде предоставено заверено от ТД на НАП копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. С това и дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 63,
ал. 2, вр. ал. 1 КТ.
6
Съдът намира за неоснователно основното възражение на дружеството-
жалбоподател, а именно, че Д.Г. не е работил на обекта по време на
проверката, а е чакал за среща с техническия ръководител на същия. Както се
посочи по-горе, това възражение бе безспорно оборено от показанията на
свидетелите Кадънова и Пейчинов, които са заварили св. Георгиев да полага
труд, пренасяйки арматура и тухли. Този факт се потвърждава и от самия
работник – св. Д.Г., който собственоръчно е написал в процесната
декларация, че по време на проверката работи на обекта „обща работа“. В
този смисъл показанията на свидетелите Георгиев и Шерцел, на които реално
се основава защитната теза на дружеството-жалбоподател, се явяват
изолирани. Предвид това, както и с оглед вътрешната им противоречивост,
същите не следва да бъдат кредитирани.
Ирелевантно се явява изложеното в жалбата твърдение, че причината за
допускане на нарушението е технически проблем, който е довел до късно
връщане от страна на НАП на завереното уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ.
Дори това обстоятелство да бе доказано, то дружеството е имало задължение
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ да не допуска св. Георгиев до
работа, докато не се отстрани проблемът и не му се връчи заверено от НАП
уведомление за сключения трудов договор. Като не е изпълнило това свое
задължение и е допуснало до работа на 29.06.2021 г. св. Д.Г., „Стоянов и Син
1976“ ООД е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1
КТ.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, които съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
При индивидуализация на административното наказание за така
извършеното нарушение, съдът съобрази, че законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ налагане на „глоба” или „имуществена
санкция” в размер от 1500 до 15 000 лева. В конкретния случай на „Стоянов и
Син 1976” ООД е наложена имуществена санкция в минимално предвидения
размер от 1500 лева. Предвид принципа „reformatio in pejus”, положението на
жалбоподателя не може да се влоши само по подадена от него жалба, поради
което е безпредметно обсъждането на наличните смекчаващи и отегчаващи
7
отговорността обстоятелства. С оглед на това, наказанието е било правилно
индивидуализирано в минималния размер, предвиден в приложимата
санкционна разпоредба.
Предвид императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 2 от
КТ, в случая не може да се обсъжда хипотезата на „маловажност” на
извършеното административно нарушение.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН и предвид изхода на
делото, наказващият орган има право на разноски. В случая обаче такова
искане е направено несвоевременно, а именно след приключване на
съдебните прения и обявяване на делото за решаване. Съгласно разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК, като съгласно чл. 144 АПК за неуредените случаи, вкл. относно
присъждане на разноски по реда на чл. 143 АПК, се прилагат нормите на
ГПК. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК искането за
присъждане на разноски следва да е релевирано най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай, искането
е направено едва с подаване на писмените бележки след приключване на
съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Наказващият
орган не е бил надлежно представляван от процесуален представител в хода
на съдебното производство, който да е релевирал такова искане. По
изложените съображения, искането за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003257/10.09.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Пловдив, с което
на „Стоянов и Син 1976” ООД е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1
8
от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9