№ 142
гр. Враца, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез
Димитър Йорданов Николов – прокурор при РП-Враца, ТО Козлодуй, против
Решение № 53/21.02.2022 г. по гр.д.№ 689/2021 г. на Районен съд-Козлодуй в
частта, в която е уважен предявеният от С. Б. Т. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно със
законната лихва и направените разноски.
В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон и е необосновано, както и че присъденото обезщетение е
прекомерно и е в нарушение разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Навеждат се доводи,
че районният съд, макар и да е отразил, не е отчел в достатъчна степен
обективните критерии, относими към размера на присъденото обезщетение, а
именно – че обвинението не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 НК; че обвиняемият е присъствал лично в едно съдебно заседание и
е призоваван веднъж по досъдебното производство; че повдигнатото
обвинение е за едно престъпление; че производството е протекло по реда на
глава 28 НПК; че е оправдан още на първа инстанция; че не е установено
спрямо него да са извършвани много на брой и интензивни процесуално-
следствени действия; че общият период на производството не е нарушил
разумния срок по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК; че му е била взета най-леката
1
мярка на неотклонение "подписка"; че не е установено наказателното
производство да се отразило негативно на работата и на семейството му; че не
е бил застрашен от налагане на дисциплинарно наказание и загубване на
работата си.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал показанията на свидетеля Н. Д., вследствие на което е направил и
неправилен извод относно психическото състояние и негативните последици
за ищеца. Сочи, че от тези показания се разкрива, че след повдигане на
обвинението ищецът се е срещал с приятелите си поне веднъж седмично и
макар да е станал по-необщителен, не е променил установения си начин на
живот, а е продължил да осъществява социални контакти. Изтъква, че този
свидетел е от близкия кръг на ищеца и е заинтересован, поради което не е
съобразена разпоредбата на чл.172 ГПК при осъждането и преценката на
показанията му.
В жалбата се навеждат доводи, че от приложената справка за медийна
публикация е видно, че не са цитирани имената на ищеца, а в един от
коментарите са посочени две имена и месторабота, но тази информация не е
била предоставена от прокуратурата и не е достатъчна, за да бъде
идентифициран ищеца.
Въззивникът счита, че присъденото обезщетение е прекомерно, поради
което моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част и да бъде намален размера на присъденото обезщетение, като бъде
определен нов такъв при спазване разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната
съдебна практика.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. Б.
Т., чрез пълномощника му адв.М.С., който оспорва основателността на
подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Навежда доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
доказано по безспорен начин наличието на неимуществени вреди, които са в
непосредствена връзка с незаконното обвинение. Оспорва оплакванията в
жалбата, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите
относно психическото състояние и претърпените негативни последици.
Счита, че повдигнатото обвинение е довело до значителни вреди, изразяващи
се в увреждане на доброто име в обществото, промяна в отношението на
близки и приятели към него и промяна в психиката му.
В отговора се твърди, че не е нарушен принципа за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Развиват се съображения, че по делото са събрани множество
доказателства, установяващи пряка връзка между повдигнатото обвинение и
настъпилите негативни последици. Посочва се, че от показанията на
свидетеля Д. е установено, че ищецът е приел изключително тежко воденото
срещу него наказателно производство, че информацията за повдигнатото
обвинение е станала обществено достояние чрез публикация в местен вестник
и на сайта на местна информационна агенция, че в резултата на обвинението
ищецът е загубил част от приятелите си, че това обществено отношение е
2
довело до затварянето му в себе си и до настъпване на отчуждение в
семейството. Посочва се, че в последното съдебно заседание по второто дело
пред КРС е била разпитана и съпругата на ищеца. Изтъква се, че ищецът е
семеен човек, ползва се с добро име в обществото, не е осъждат и работи в
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като едно евентуално осъждане би повлияло негативно
на работата му и да доведе до уволнението му, което също е оказало
негативно отражение върху него.
Въззиваемият не споделя изложените в жалбата доводи, че
наказателното производство е протекло в разумни срокове, като сочи, че от
повдигане на обвинението до окончателното приключване на делото са
изминали 1 година и 7 месеца, които са се сторили цяла вечност за него и
семейството му. През този период са проведени няколко съдебни заседания
пред РС-Козлодуй и ОС-Враца, пред които делото се е гледало по два пъти,
като въпреки признаването на ищеца за невинен от различни съдебни състави,
представителят на държавното обвинение е подавал протест и по този начин
се е увеличавал психическия тормоз над обвиняемия, който в продължение на
години не е знаел какво ще е решението и как ще се отрази на живота му в
бъдеще.
Прави се искане решението на КРС да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно и да бъдат присъдени на въззиваемия направените по
делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
въззивният съд взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на С. Б. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, с която против Прокуратурата на РБ е предявен
иск за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди вследствие повдигнато незаконно обвинение, както и
иск за сумата 1 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
22.10.2015 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.07.2019г. ищецът С. Б. Т. е
привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.159, ал.2, пр.1,
вр. чл.26, ал.1 НК. Въз основа на така повдигнатото обвинение е било внесено
предложение за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК и е образувано АНД
№ 234/2019 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, приключило с оправдателна
присъда от 13.12.2019 г. Този акт е бил протестиран и Окръжен съд - Враца е
постановил решение от 15.07.2020г. по ВНАД № 190/2020г., с което
оправдателното решение е било отменено и делото е било върнато за ново
3
разглеждане. След връщане на делото в РС-Козлодуй е било образувано АНД
№ 179/2020 г., по което обвиняемият С.Т. отново е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение с решение от 23.11.2020г. Този съдебен акт е бил
потвърден с решение от 15.02.2021г. по ВНАД № 512/2020г. по описа на
Окръжен съд – Враца, което е окончателно и е влязло в законна сила на
15.02.2021г.
Ищецът счита, че с тези факти е осъществен фактическия състав на
чл.2 ЗОДОВ и Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по
предявените искове като орган, осъществяващ ръководство и надзор за
законност върху действията на органите на досъдебното производство, и като
орган, който е повдигнал и поддържал незаконно обвинение. Посочва, че без
основателна причина многократно е привикван за разпит и обяснения от
органите на досъдебното производство, че не се е признал за виновен, но
въпреки това РП-Козлодуй е внесла предложението си в съда, въз основа на
което са водени общо 4 дела, по които са проведени множество съдебни
заседания, което го е натоварило не само психически, но и във финансов
аспект. Твърди, че в резултат на незаконното обвинение е преживял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, унижение, стрес,
неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати. Посочва,
че е бил в постоянно притеснение за работата си, както и че за срока от
образуването на досъдебното производство до окончателното приключване на
делото е преминал през три ежегодни проверки, при които всеки път се е
налагало да обяснява на работодателя си в какво е обвинен и кога ще
приключи производството. Изтъква, че тези обстоятелства са се отразили
крайно негативно на психиката му, тъй като до този момент е имал изградено
име на отличен работник и се е ползвал с уважение и доверие сред колегите и
ръководителите си.
В исковата молба се твърди, че повдигането на обвинение е било
широко отразено от местните медии – вестник "Козлодуй днес" и в сайта
Kozloduy bg.info, които са писали, че се касае до "разпространител на детско
порно", като по този начин информацията е станала достояние на неограничен
брой хора, а отделно от това в резултат на коментарите под статията в сайта
ищецът е бил идентифициран с трите си имена и месторабота и е бил наричан
"боклук", "изверг" и т.н. Статията е била качена и на фейсбук страницата на
посочения сайт, където коментарите са били повече от цинични, обидни и
дори заплашителни и в тях са качени препратки към неговия профил като са
споменати точните му имена, месторабота, членове на семейството и адрес.
Според ищеца, разгласяването на информацията и обстоятелството, че
живее в малък град, в който повечето хора се познават, е довело до това, че
познатите му са започнали да го избягват и да странят от него. Посочва, че до
този момент е имал репутацията на отговорен, честен, скромен и добър човек,
но обвинението и последвалата публичност са го принудили да се изолира от
околните и не е допускал до себе си дори своите най-близки хора.
В исковата молба се посочва, че на ищеца е била извършена
4
полицейска регистрация по чл.68, ал.1 ЗМВР, включваща фотографиране и
дактилоскопиране, която все още е активна.
Навеждат се доводи, че при определяне на обезщетението следва да се
отчете и обстоятелството, че цялото наказателно преследване е продължило
почти три години, през които ищецът е трябвало да се явява периодично в
различни институции. Мнението на ищеца е, че този срок е изключително
продължителен и не може да бъде определен като разумен, като за
продължителността му е допринесло поведението на РП-Козлодуй, която е
подала два протеста срещу решенията на РС-Козлодуй.
Посочва се, че воденото наказателно производство е оказало негативно
влияние и върху семейството на ищеца и най-вече върху съпругата му, която
е била разпитвана като свидетел и в досъдебното производство и в съдебното
следствие. Този факт се е отразил изключително негативно на психиката й и
по нейни думи е изпитала най-голямото унижение в живота си, което се е
отразило крайно неприятно и върху отношенията й с ищеца. Твърди се, че
обвинението е станало достояние и на дъщерята на ищеца, която по това
време е била студент в гр.София, но след като е разбрала е променила
отношението към баща си.
Ищецът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение възлиза на 10 000 лв.
В исковата молба се твърди, че в резултат на незаконното обвинение
ищецът е претърпял и имуществени вреди в общ размер от 1 900 лв.,
равняващи се на сбора от заплатените адвокатски възнаграждения по всяко
съдебно дело пред различните инстанции.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Районна
прокуратура Враца, който оспорва предявените искове като недоказани и
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Не оспорва твърденията в
исковата молба относно привличането на ищеца като обвиняем за извършено
престъпление и оправдаването му по повдигнатото обвинение. Оспорва
основателността на твърденията на ищеца за причинените му вреди, както и
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между описаните в
исковата молба емоционални страдания и увреждания на здравето и
предявените му обвинения във воденото срещу него наказателно
производство. Изтъква, че по воденото ДП № 1/2019 г. по описа на СБОП
Враца, ищецът е разпитван само веднъж в качеството на обвиняем, че му е
била взета най-леката мярка за неотклонение "подписка", че в досъдебната
фаза производството е продължило 6 месеца и 8 дни, че пред съда ищецът се е
явил лично само веднъж в с.з.
Ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по
размер. Счита, че претенцията от 10 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди е силно завишена и не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с
установените от съдебна практика критерии за справедливост, както и със
5
стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната. Следва
да се отчете, че срещу ищеца е предявено обвинение за едно престъпление,
взетата мярка за неотклонение не е довела до ограничаване на основни негови
права, както и че наказателното производство срещу ищеца е протекло в
разумни срокове. Счита за неоснователен и предявения иск за обезщетение за
причинени имуществени вреди, тъй като липсват доказателства за обема на
процесуалните действия, извършени с участие на упълномощения защитник в
досъдебното и съдебното производство. Счита също, че платеното от ищеца
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Поради неоснователност на исковете за
обезщетение, счита за неоснователен и иска за присъждане на законна лихва.
С Решение № 53/21.02.2022 г. по гр.д.№ 689/2021 г. КРС е уважил
частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди до размер от 4 000 лв., като в останалата част за разликата до пълния
претендиран размер от 10 000 лв. е отхвърлил исковата претенция като
неоснователна. Със същия съдебен акт е уважен изцяло предявения иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 900 лв.
Присъдена е и законната лихва върху обезщетенията, считана от 15.02.2021 г.
до окончателното им изплащане, както и деловодни разноски за държавна
такса от 10,00 лв. и адвокатско възнаграждение от 411,52 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която
е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
над уважения размер от 4 000 лв. до претендирания размер от 10 000,00 лв.,
както и в частта, в която е уважен иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 900 лв. При това положение предметът на
въззивната проверка се свежда до преценка относно дължимостта на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваната му осъдителна
част решението на районния съд е правилно и законосъобразно ,поради
което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269,
изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Правното основание на предявения иск е чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.
Посочената разпоредба предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За
уважаването на предявения иск е необходимо да бъде доказано наличието на
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на
вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка
между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди,
6
които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
Пред въззивната инстанция, както и в първоинстанционното
производство, не се спори, че ищецът С. Б. Т. е бил обвинен в извършването
на престъпление по чл.159, ал.2, пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК, по което е оправдан
с влязъл в сила съдебен акт. Спори се относно настъпването на описаните в
исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както и наличието на
причинна връзка между претендираните вреди и действията на органите на
ответника. В тази насока са и основните оплаквания във въззивната жалба,
свеждащи се до твърдения за липсата на доказателства, от които да се
установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен
резултат от обвинението.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно установеното
обстоятелство по повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по
което ищецът е оправдан, само по себе си е достатъчно, за да бъде направен
извод, че е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ и за
държавата е възникнало задължение да обезщети пострадалото лице за
причинените му неимуществени вреди. Това е така, тъй като е житейски
логично наказателното преследване да породи негативни психически
преживявания в емоционалната сфера на ищеца. В трайната си практика ВКС
приема, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство,
а също и че по човешка презумпция е сигурно, че е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционално негативни изживявания, страх от
неоснователно осъждане, укор от близките, ограничения в личния живот.
Наличието на тези негативни изживявания се презумира от повдигане на
незаконното обвинение и през целия период на висящност на наказателното
производство. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер
по своя преценка /в този смисъл Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. №
273/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 483 от 09.06.2010 г. по гр. д. №
1091/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
При установената основателност на ищцовата претенция, спорният
въпрос е свързан с размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
Както правилно е отбелязъл и РС-Козлодуй, в трайната си практика
касационната инстанция приема, че при иска за обезщетение на вреди от
процесния деликт, не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно
обвинено в извършването на престъпление и е оправдано, като: стрес и
притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното
производство, страх от несправедливо осъждане, негативни изживявания и
7
чувство за онеправданост от наложените мерки за неотклонение (особено при
задържане под сража) и от евентуално постановена (макар и след това
отменена) невлязла в сила осъдителна присъда, накърняване на чувството за
собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както
и на доверието му в държавността. Това е така, защото тези вреди и
причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване са
очевидни и те са налице във всички случаи, при които по делото е доказано,
че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. При условията на пълно главно
доказване следва да се установят обаче всички останали вреди (които – в
противовес на посочените обичайни и типични такива, практиката често
определя като "специфични") и причинната връзка между тях и незаконното
наказателно преследване, приключило с оправдаването на ищеца.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
от ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са:
- тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността и начина на развитие на наказателното
производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, включително
дали в рамките на същото срещу него е била постановявана осъдителна
присъда и за какво наказание, както и дали продължителността на
незаконното наказателно преследване надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му, като тази преценка се обуславя от фактическата и правната
сложност на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза,
която от своя страна се определя от броя, вида и характера на
престъпленията, за които е повдигнато обвинението, поведението и броя на
обвиняемите и на останалите участници в производството, обема на
доказателствения материал и пр.;
- вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и
другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките
на наказателното производство;
- дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства,
по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и
наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения, а ако те
също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен;
- всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
8
които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно
преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди
са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за
тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот страната, но най-вече – с оглед особеностите на
конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди.
В конкретния случай от приложеното наказателно производство се
установява, че с постановление от 24.01.2019 г. РП-Козлодуй е образувала
досъдебно производство № 102/2019 г. по описа на същата прокуратура (№
1/2019 г. по описа на ОД на МВР Враца), което първоначално е водено срещу
неизвестен извършител. На 14.03.2019 г. с разрешение на съдия от РС-
Козлодуй е извършено претърсване и са иззети вещи – компютър от дома на
ищеца С.Т.. С постановление от 15.07.2019 г. по ДП № 102/2019 г. по описа на
РП-Козлодуй С. Б. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.159,
ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и на 19.07.2019 г. е разпитан в това качество. На
19.07.2019 г. материалите по разследването са предявени на обвиняемия. На
29.07.2019 г. РП-Козлодуй е внесла постановление с предложение
обвиняемия С. Б. Т. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено наказание на основание чл.78а НК за извършено престъпление
по чл.159, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК, въз основа на което в РС- Козлодуй е
образувано АНД № 234 по описа за 2019 г. По делото са проведени четири
съдебни заседания (в две от които е даден ход на делото), като обвиняемия не
е участвал лично, а чрез процесуален защитник. Съдебното производство по
делото е приключило с решение № 105/13.12.2019 г., с което обвиняемия е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е оправдан. По протест
на РП-Козлодуй е образувано ВАНД № 190/2020 г. по описа на Окръжен съд
Враца. Проведено е едно съдебно заседание, на което обвиняемия не е
участвал лично. С решение № 43 от 15.07.2020 г. ОС-Враца е отменил
решението на районния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд. След връщане на делото на първата инстанция в
Районен съд Козлодуй е образувано АНД № 179/2020 г. Съдът е провел три
съдебни заседания, в две от които е даден ход на делото, като в едно
обвиняемия е участвал лично само в едно от тях. Съдебното производство по
9
делото е приключило с решение № 260023 от 23.11.2020 г., с което
обвиняемия е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е
оправдан. По протест на РП-Козлодуй е образувано ВАНД № 512/2020 г. по
описа на Окръжен съд Враца. По това дело е проведено едно съдебно
заседание, на което обвиняемия не е участвал, а вместо него е участвал
защитника му. С решение № 260014 от 15.02.2021 г. ОС-Враца е потвърдил
решение № 260023 от 23.11.2020 г. на Районен съд Козлодуй, с което
обвиняемия е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е
оправдан. Решението на Окръжен съд Враца е окончателно.
По делото е приложено свидетелство за съдимост на ищеца С. Б. Т., от
което е видно, че същият не е осъждан. От представената характеристична
справка от ОД на МВР-Враца, РУ-Козлодуй е видно, че на ищеца е била
извършена криминалистическа регистрация № 883/2019 г. по описа на
ОДМВР-Враца, както и отразяване на воденото срещу него съдебно дело.
Посочено е, че не са постъпвали данни за контакти с лица от активния
криминален контингент, за противообществени прояви и за злоупотреба с
алкохол.
За установяване на претърпените неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. И. Д., който няма родство с
ищеца по делото. Свидетелят посочва, че познава С.Т. от 1987 г., когато са
учили в един и същи техникум в гр.Козлодуй, след което е продължил
контактите си с него като приятел, а от 1990 г.и като колега в „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД. Сочи също, че са в близки отношения, тъй като са семейни
приятели, виждат се често, ходят заедно на почивки, риболов и семейни
тържества. Свидетелят заявява, че знае за повдигнато обвинение на С.Т. от
него самия, тъй като преди 2 години той му е споделил, че му е повдигнато
обвинение за разпространение на детска порнография, а след това е прочел
тази информация и в козлодуйски сайт „kozloduy bg. Info”, където е имало
публикация. От показанията му се установява, че С.Т. е бил много притеснен,
разтревожен и не се е чувствал комфортно, когато се виждали. Свидетелят
посочва, че поведението на ищеца много се е променило - започнал е да
страни от приятелите си и да разговаря трудно с тях, дори и по телефона,
виждали са се по-рядко за по десет – петнадесет минути. Според
свидетелските показания, ищецът е изпитвал притеснения за семейството и за
работата си, а тъй като градът е малък и в сайта е било публикувано и името
му е изпитвал притеснения и за имиджа си. Свидетелят посочва, че ищецът е
притеснителен човек и тази история никак не е била приятна за нето и
семейството му, включително и за дъщеря му, която по това време е била на
20 години. Впоследствие свидетелят е разбрал от Т., че делото е приключило
и има оправдателна за него присъда. Според свидетеля, след това ищецът е
станал по-спокоен и общителен, по-често се виждали и не го избягвал .
Свидетелят заявява, че знае, че статията в сайта е видяна и от други техни
колеги и е чул, че я обсъждат. Станало известно на работа, но нямал
негативни последици. Не знае дали в семейството му е имало такива
10
последици.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетеля като
обективни, безпристрастни, непротиворечиви и непосредствени, изградени на
лични възприятия.
От събраните по делото доказателства не се установиха изложените в
исковата молба твърдения за извършена публикация във вестник "Козлодуй
днес". Установява се, че на 09.08.2019 г. е извършена публикация в сайта
кozloduy-bg.info. със заглавие "Предлагат глоба за разпространител на детско
порно". В публикацията е посочено, че "РП-Козлодуй е внесла в съда
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на 48-годишния С.Т. за разпространение на
порнографски материали". В коментарите под статията е посочено името на
С.Т., както и че работи като оператор в "АЕЦ Козлодуй". От приложеното
писмо изх.№ 002/07.01.2022 г. от "Мост Медиа" ЕООД се установява, че
статията е видяна 2 190 пъти. Приложени са и други коментари, но от същите
не става несъмнено ясно къде са публикувани и дали са във връзка с
посочената публикация.
При тези данни от фактическа страна, могат да бъдат направени
следните изводи: на ищеца С. Б. Т. е повдигнато обвинение за престъпление
по чл.159, ал.2, пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК, което се наказва с лишаване от
свобода до две години и глоба, т.е. обвинението не е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Освен това в съда е внесено
предложение за образуване на административно наказателно производство и
прилагане разпоредбата на чл.78а НК, т.е. същият не е бил застрашен от
наказание "лишаване от свобода" в нито един момент от развитието на
наказателното производство. Срещу С.Т. не е постановявана осъдителна
присъда по повдигнатото обвинение. От момента на повдигане на
обвинението до момента на окончателното оправдаване на ищеца е изминал
период от почти 1 година и 7 месеца. През това време обвиняемият е разпитан
един път в досъдебното производство, образувани са 4 съдебни дела пред две
съдебни инстанции и са проведени общо 9 съдебни заседания, но ищецът е
присъствал лично само на едно от тях, в рамките на което е дал обяснение. На
ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение "подписка".
Вследствие повдигнатото обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нарушение на психическото и
емоционално равновесие, тревожност и притеснения във връзка с воденото
наказателно производство. От събраните гласни доказателства се установява,
че след повдигане на обвинението ищецът е изпитвал неудобство пред
семейството и приятелите си, което е довело до промяна в поведението му и
избягване на социални контакти. Ищецът е имал и притеснения, че може да
изгуби работата си.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен и
установения по делото факт, че повдигнатото обвинение е станало
обществено достояние вследствие публикация в местен информационен сайт.
11
Това е довело до дискредитирането му в личен и обществен план и най-
същественото – накърнени са били честта и достойнството му.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обезщетение в размер на 4 000 лв. справедливо би могло да репарира
неимуществените вреди, които С.Т. е понесъл вследствие воденото
наказателно производство, приключило с оправдаването му по повдигнатото
обвинение по чл.159, ал.2, пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че на
ищеца е повдигнато незаконосъобразно обвинение, по което е оправдан;
периода на воденото наказателно производство от около 1 година и 7 месеца,
в рамките на който прокуратурата е проявила постоянство при поддържане на
предложението си за налагане на административно наказание, въпреки
постановяваните оправдателни решения; доказаните обичайни
неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания
- притеснения и тревоги; негативното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – неудобство и срам в отношенията
със семейство и приятелите му, затварянето в себе си и социална
самоизолация; специфичните вреди, изразяващи се в широк обществен отзвук
на повдигнатото обвинение и уронването на доброто име и авторитета му чрез
медийна публикация, в която е окачествен като "разпространител на детско
порно" и са отразени факти от проведеното разследване, като при
коментарите са станали ясни имената и местоработата му.
Като е достигнал до същия извод относно справедливия размер на
дължимото от ответника обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната
част, в т.ч. и относно присъдената законна лихва върху това обезщетение и
присъдените разноски, съразмерно в уважената част от исковата претенция.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемия-
ищец следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53/21.02.2022 г. по гр.д.№ 689/2021 г.
на Районен съд-Козлодуй в обжалваната част, в която е уважен предявеният
от С. Б. Т. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 4 000 лв., ведно със законната лихва и направените разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, сумата 600,00 лв. (шестстотин лева),
представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция разноски за
12
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13