М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 5405 по описа за 2016 год. на в.я районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В.С.С. за
това, че:
За периода от месец ноември
2015г. до месец октомври 2016г /включително/ в гр.в., след като бил осъден с
Решение №3846/18.07.2014г. по гражданско дело № 912/2014г. на ВРС, 18 състав,
влязло в законна сила на 18.01.2015г., да издържа свой низходящ- дъщеря си в.в.с., родена на ***г., чрез нейната майка и законен
представител К.В.Г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или
повече месечни вноски - 12 /дванадесет/ месечни вноски по 100 /сто/ лева,
всичко в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева – престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован се явява лично и с адв. Ц.Л.,
определена за негов служебен защитник и назначена от съда.
В хода на съдебните прения представителят
на ВРП поддържа възведеното обвинение, като счита, че същото е доказано по
безспорен начин. Пледира предвид изплащане на дължимата издръжка в размера
сочен в обвинителният акт и с оглед разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК,
подсъдимият да бъде признат за виновен за извършване на деянието, предмет на
обвинението, като не му бъде наложено наказание.
Защитникът на подс. С. пледира същият да не бъде
наказван на основание чл. 183 ал.3 от НК.
Подсъдимият В.С. се признава за виновен и не се възползва от правото си на
последна дума.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.С.С. и свидетелката К.В.Г. живели на съпружески начала, без
да имат сключен брак. На 15.10.2013г. се родила дъщеря им в.в.с..
Впоследствие отношенията между подс. С.
и св. Г. се влошили и те се
разделили. След раздялата детето В. Н.а
СС.а останало да живее с майка си – св. К.Г. ***. След
раздялата с подс. С., К.Г. предявила иск пред в.я Районен Съд на правно
основание чл.143 ал.2 от СК. С Решение №3846/18.07.2014г.. на в. Районен Съд-Гражданска
колегия, XVIII-ти състав, по гражданско дело
№ 912/2014г., влязло в законна сила на 28.01.2015г. подс. В.С. бил осъден да
заплаща в полза на своята дъщеря в.в.с., чрез нейната
майка и законен представител, издръжка в размер на 100 /сто/ лева месечно, с
падеж първо число на месеца.
След влизане в сила на
съдебното решение , обв.С. започнал да изплаща
дължимите суми за издръжка на дъщеря си. Последното плащане, което направил
покривало дължимата вноска за издръжка за месец октомври 2015 г. след което
преустановил изпълнението на задължението си. Останали неизплатени и дължими
месечните вноски за периода от месец ноември до месец октомври включително.
Дължимата издръжка за посочения период е заплатена в хода на съдебното производство,
преди приключване на съдебното следствие.
Подс.
В.С.С. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
Горепосочената фактическа
обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно:от самопризнанията на подсъдимия,
от разпита на св. К.В.Г., от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства – 3 бр. разписки
№№0100495147492/14.10.2016г., 01000530372029/17.01.2017г. и №07000475645662 и
свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените в хода на
досъдебното производство писмени доказателства - заверено копие на Решение № 3846/18.07.2014
г. по описа на ВРС, удостоверение за раждане на в.в.с.,
справка за съдимост на подсъдимия, справка от НОИ за осигурителните доходи на подсъдимия,
справка от ТД на НАП – в. за актуалното състояние на действащи трудови договори
на подсъдимия
Като съобрази така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на събраните доказателства, съдът установи от правна страна следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно бе установено, че в инкриминирания период подсъдимият
С. не е изпълнявал задължението за заплащане на издръжка на детето си, сочено
по основание и размер от влезлия в сила съдебен акт, чрез престиране на неговата
майка и законен представител – св. К.В.Г.
на съответната
по размер сума за конкретния месец.
Предвид
изложените съображения и въз основа на анализ на доказателственият материал по
делото по несъмнен начин бе установено, че с поведението си подс. В.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК като за от месец ноември
2015г. до месец октомври 2016г /включително/ в гр.в., след като бил осъден с №
3846/18.07.2014 г. по гражданско дело № № 912/2014г. на Районен съд-гр.в.,
влязло в законна сила на 28.01.2015г., да издържа свой низходящ- дъщеря си в.в.с., родена на ***г., чрез неговата майка и законен
представител К.В.Г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или
повече месечни вноски - 12 /дванадесет/ месечни вноски по 100 /сто/ лева,
всичко в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Обект на престъплението са обществените отношения,
гарантиращи изпълнение на задълженията на посочените в СК лица, да осигуряват
средства на нуждаещите се.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие – неосъществяване на дължимо
според съдебния акт поведение за
изплащане на месечна издръжка за малолетното лице в период включващ повече от два месеца,
а именно – 12 /дванадесет/ месеца.
Субект на престъплението е
наказателноотговорно лице, осъдено да издържа свой низходящ.
Деянието е съставомерно
и от субективна страна, доколкото е извършено умишлено от лицето, което
е съзнавало характера на задължението си, предвид постановяване
на съдебния акт и поради нежелание
съотв. неполагане
на достатъчно усилия в тази насока не
е осъществил дължимото според закона поведение. В тази връзка следва да се
съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според
която родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимите
ежемесечни издръжки за детето си, а през цялото
това време за неговите нужди е осигурявала средства единствено неговата майка, като
по делото няма доказателства подсъдимият да има задължение за издръжка към
други лица, което да оневинява неговото неизпълнение.
Поради изложените съображения,
съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
След като съобрази, че в хода на
съдебното производство дължимата издръжка, предмет на обвинителният акт е
заплатена и по делото не са събрани доказателства за настъпили други вредни
последици за пострадалия, съдът установи, че са налице предпоставките на чл.
183, ал.3 от НК и не наказа подсъдимия за осъщественото от него деяние по чл.
183, ал.1 от НК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: