РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Сандански, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100888 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е продължено след връщането му със задължителни указания,
дадени от въззивната инстанция с Определение № 937/ 26.09.2023 год. по в.ч.гр.д. № 890/
2023г. на ОС- Благоевград и е за произнасяне по иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1
от ЗЗД, във вр. с чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал.1, пр. 3 от
ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП. Искът е предявен от В. Й. М. от гр. С**** против „Ай Ти Еф Груп“
АД, със седалище и адрес на управление от гр. София, представлявано от Филип Георгиев
Добринов.
Ищцата сочи, че на 16.08.2021г. между нея и ответното дружество е бил сключен договор
за потребителски кредит от разстояние по силата, на който й е бил предоставен кредит в
размер на 1500 лева с уговорено заплащане на годишна лихва, годишен процент на
разходите или обща сума по кредита от 1849,44 лева. Сочи, че в чл. 5.1 - 5.5 от договора е
поела задължение да обезпечи заема с гаранти - две физически лица, отговарящи на
определени условия. Сочи, че в чл. 5.6 от договора е било уговорено задължението й, в
случай, на неизпълнение на задължението за осигуряване на гаранти, да заплати неустойка
на кредитора в размера на 1616.60 лева, която следвало да бъда заплатена разсрочено, на
датите на плащане на погасителните вноски, и включено в погасителния план, част от
договора. Ищцата твърди, че тази клауза в договора е нищожна, поради противоречие със
ЗПК с чл. 143, ал.1 от ЗЗП и поради противоречие с добрите нрави и иска от съда да
постанови решение, с което да прогласи клаузата в чл. 5.6 от договора за потребителски
1
кредит за нищожна.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло. Твърди, че
процесният договор е бил сключен при промоционални условия и клауза за заплащане от
кредитополучателя на неустойка не е била уговорена. Твърди, че неустойка не е начислена и
претендирана. При условията на евентуалност ответникът твърди, че клаузата не е нищожна
и не е неравноправна. Излага правни доводи.
По предявения от ответника насрещен иск съдът е постановил на 30.06.2023 година
решение № 181, което е влязло в законна сила.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването на
първоначалния иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2021 год. между „Ай Ти Еф Груп“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр. София, като кредитодател и В. М., като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит № 42882, сключен по реда на ЗПФУР. Съгласно уговореното в чл. 1.1.
от договора, кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски кредит,
съгласно условията на кредитните продукти „Креди до заплата“ и/ или „Кредит на вноски“,
действащи към датата на подписване на договора, който кредитополучателят се задължава
при условията и сроковете на този договор, приложенията и анексите към него, общите
условия приложими към договора и погасителния план да усвои и върне, както и да заплати
на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по кредита. В
чл. 2.1 от договора, било уговорено, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя в
пълен размер одобрената сума на кредит, която била определена по размер в Приложение №
1 към настоящия договор, а съгласно чл. 2.2., сумата по кредита трябвало да се предостави
по банков път по посочена от кредитополучателя банкова сметка или чрез системата на „Изи
пей“ АД. Срокът на кредита бил определен в Приложение № 1 към договора , съгласно чл.
3.1. От приложение № 1 към договора се установява, че сумата на кредита била в размер на
1 500 лева, срокът за погасяване на кредита бил до 16.08.2022 година, броят на
погасителните вноски били 12. Същото се установява и от погасителния план, неразделна
част от договора. От договора се установява, че в чл. 5.1 било предвидено задължение за
кредитополучателя в срок до края на следващия работен ден, считано от деня на
предоставяне на сумата по кредита, да учреди обезпечение съгласно договора и ОУ. В
клаузите на чл. 5.2 – 5.5 било посочено какъв вид да бъде обезпечението. В клаузата на чл.
5.6. от договора, било уговорено, че в случай че кредитополучателят не осигури и не
предостави в срок обезпечението по кредита съгласно сроковете и условията по чл. 5.1 – чл.
5.5. от договора и ОУ или действието на обезпечението бъде по някаква причина
прекратено, кредитополучателят да заплати неустойка за всеки календарен ден, за който не е
представил обезпечение. Било уговорено в същата клауза, че размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1
към настоящия договор за кредит и погасителния план към кредита. Неустойката се
2
начислявала и заплащала заедно със съответната погасителна вноска и се дължала само за
периоди, в които кредитът е бил без обезпечение. В приложение № 1 към процесния договор
- чл. 10, бил посочен размерът на неустойката по чл. 5.6, а именно 4.44 лева средно на ден. В
таблицата - погасителния план към договора била включена неустойка в случай на
непредставяне на обезпечение в общ размер на 1 616, 60 лева. От Приложение № 3 към
договора – чл. 2 и чл. 3 се установява, че договорът бил сключен при следните
промоционални условия: В случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на договора за кредит и
приложимите към него ОУ или действието на обезпечението бъде по някаква причина
прекратено, кредитополучателят да не заплаща неустойка за периода, за който не е
предоставил обезпечение.
По делото е безспорно, че кредитополучателката е получила заемната сума от 1 500
лева чрез паричен превод чрез „Изи пей“. Този факт съдът приема за безспорен, тъй като не
се оспорва от ищцата в исковата молба. Същото е видно и от разписка за извършено
плащане чрез системата за електронни плащания ePay от 16.08.2021 год. (лист 168 от
делото). На ищцата била изпратена покана за незабавно плащане, съставена на 10.06.2022
год., с която й е бил даден срок до 17.06.2022 год. да заплати дължими суми по процесния
договор, възлизащи общо на 2 459, 56 лева. По делото няма данни кога поканата е получена
от ищцата и какви точно задължения включва сумата от 2 459, 56 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
По първоначалния иск за обявяване на клаузата на чл. 5.6. от договора за нищожна
Искът е допустим, а разгледан по същество се явява основателен:
Ищцата навежда три основания за нищожност на клаузата: противоречие с добрите
нрави, противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с
чл. 22 от ЗПК и неравноправна по реда на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно съдебна практика при разглеждане на основанията за нищожност на
сделката, съдът следва първо да разгледа най- тежкия порок, който води до нищожност от
твърдяните от страната, в случая нищожност поради противоречие със закона съгласно чл.
26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Съдът намира, че клаузата на чл. 5.6. не противоречи на закона. Тя не
противоречи на разпоредбите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Клаузата е разбираемо написана, а изброените от ищцата законови разпореди се отнасят до
съдържанието на договора за потребителски кредит, до съдържанието на клаузата за
уговаряне на годишен процент на разходите, поради което не са относими към настоящия
случай.
Съдът приема, че така, както е уговорено заплащането на тази неустойка накърнява
добрите нрави. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Задължението за заплащане на неустойка е акцесорно и зависи от изпълнението на главното
3
задължение. В казуса неустойката е начислена заради неизпълнение от страна на
кредитополучателя не на главното задължение за връщане на заемната сума, а за
неизпълнение на задължение за даване на обезпечение. Съдът намира, че неустойката, така
както е уговорена, е един вид оскъпяване на заема, тя е уговорена извън присъщата й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и като такава противоречи на
принципа на справедливостта, тя е уговорена в ущърб на по- слабата страна в договора.
Размерът на неустойката 1 616, 60 лева надвишава размера на главницата по кредита 1 500
лева и представлява 82,90% от общото задължение по кредита от 1849, 44 лева, поради
което приема, че тази клауза от договора накърнява добрите нрави, противоречи на
изискването за добросъвестност, което води до нейната нищожност на основание чл. 26,
ал.1, предложение трето ЗЗД.
Следователно предявеният от кредитополучателката М. иск за прогласяване на тази
клауза за нищожна се явява основателен, поради което следва да се уважи и клаузата следва
да се обяви за нищожна.
По разноските:
С оглед изхода на спора по първоначалния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски за платена държавна
такса в размер на 65 лева. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответникът ще следва да заплати
на представлявалия ищцата адвокат по този иск възнаграждение в размер на 345 лева.
Възнаграждението е определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакция след изм. доп. бр. 68/ 2020г.,
действаща към датата на сключването на договора за правна защита и съдействие -
10.06.2022 год.
Водим от изложеното и на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, чл. 19, ал.
4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП и чл. 78, ал. 1
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна, поради накърняване на добрите нрави на клаузата в чл. 5. 6
на Договор за потребителски кредит № 428882, сключен на 16.08.2021 година между „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов, като кредитор и В. Й. М., с адрес
в гр. С****, ж.к. „С****” бл. № **, вх. *, ет. *, ап. **, като кредитополучател, с която е
уговорено, в случай на неосигуряване в срок на обезпечение по кредита съгласно сроковете
и условията на т.5.1- 5.5 от договора и ОУ, кредитополучателят да плати неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Лозенец, ул.“Сребърна“ № 16, ет.8, представлявано от Филип
Георгиев Добринов и Светослав Ангелов да заплати на В. Й. М. с ЕГН ********** от гр.
4
С****, ж.к. „С***“ № **, вх. *, ет.*, ап. ** сумата от 65 (шейсет и пет) лева за
направените от нея разноски по настоящото дело за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Лозенец, ул.“Сребърна“ № 16, ет.8, представлявано от Филип
Георгиев Добринов и Светослав Ангелов на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, да заплати на адвокат Д. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
С**** ж.к. „М****” бл. ***, вх. *, ет., ап. **, сумата от 345 (триста четиридесет и пет)
лева за адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5