Решение по дело №3806/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2292
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20241110203806
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2292
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110203806 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. У. от гр.София, жк.»***-3», бл.***, вх.8,
ет.6, ап.15 против Наказателно постановление № 74/17.11.2023 г., издадено от
ВПД началник на 04 РУ - СДВР, с което на основание чл.218 б от НК за
нарушение на чл. 194, ал.3 от НК на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева,
като моли съда да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
атакуваното НП.
В жалбата се излагат съображения, че в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.1, т.3, т.5 и т.8 от ЗАНН
и на чл.52, ал.1 от ЗАНН.
На следващо място, в жалбата се сочи, че нарушението не било
извършено умишлено от страна на жалбоподателя, който по –късно
възстановил инкриминираната сума.
В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –
адв.Попов – САК, който в дадения ход по същество на делото пледира за
1
отмяна на атакуваното НП по съображенията, изложени в жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
депозираната жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Административно–наказателното производство против жалбоподателя е
образувано след постановяване на отказ от страна на СРП да образува
наказателно производство с постановление от 08.11.2023 г. по пр.преписка №
47788/2023 г. по описа на СРП. С цитираното постановление преписката е
била изпратена на началника на СДВР за преценка и налагане на наказание
по административен ред.
В изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор ВПД началник на
04 РУ – СДВР издал срещу жалбоподателя К. Т. У. обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление №
74/17.11.2023 г., затова, че на 08.08.2023 г. в гр. София, на бензиностанция
„ЕКО“ е била извършена кражба на гориво –бензин на стойност 175,67 лева.
Стойността на зареденото гориво е възстановена с разписка. Нарушението
било квалифицирано по чл.194, ал.3 вр.ал.1 от НК.
С горепосоченото НП за така описаното нарушение на основание
чл.218б от НК жалбоподателят е санкциониран с налагане на глоба в размер
на 250 лева.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 14.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН. Съдът кредитира с доверие доказателствената
съвкупност по делото, като следва да се отбележи, че в случая не е налице
спор по фактите, а единствено относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално
2
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
като е спазена предвидената от закона писмена форма, спазени са и
давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя.
На следващо място, според настоящия съдебен състав са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
обжалваното наказателно постановление, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство и изразяващи се в следното:
В обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочено
точно и ясно мястото на извършване на нарушението, а единствено
бензиностанция „ЕКО“ в гр. София, без да бъде посочен нейния
административен адрес. Липсата на този реквизит представлява съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
и води до отмяна на обжалвания санкционен акт.
На следващо място, в текста на издаденото наказателно постановление
изобщо не е описан фактическия състав на нарушението кражба по смисъла
на чл.194, ал.3 вр.ал.1 от НК – който отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като случаят е маловажен. Описано е, че стойността на зареденото
гориво е била възстановена от нарушителя с разписка, но не е обсъдена
изобщо възможността за прилагане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Тук
следва да се отбележи, че АНО не е изложил и никакви аргументи свързани с
условията за приложение на чл. 218б, ал. 1 НК, респективно липсват ли
ограниченията, визирани в ал. 2 на цитираната разпоредба. В тази връзка, не е
посочено дали деецът е с чисто съдебно минало, респективно дали спрямо
него преди това е бил прилаган института на чл. 218б НК. Направената от
АНО индивидуализация на наложеното наказание на нарушителя - глоба в
3
размер на 250 лева е в разрез с установената фактическа обстановка –
възстановени вреди от страна на нарушителя и твърдяна от последния
субективна несъставомерност на нарушението (който факт също не е бил
изследван и анализиран от страна на АНО).
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на реализиране на
административно–наказателната отговорност на нарушителя са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановлени
Настоящият съдебен състав приема, че дори и да не бяха налице
горепосочените процесуални нарушения, предвид липсата на настъпили
вредни последици (инкриминираната парична сума е възстановена), в
конкретния случай е налице значителна несъразмерност между наложената
санкция и извършеното деяние, поради което приложение следва да намери
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Административно- наказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно -наказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. В конкретния казус, като не е приложил посочената
норма административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е
издал незаконосъобразно наказателно постановление. Ето защо, съдът
следва да отмени атакуваното в настоящото призводство наказателно
постановление на основание чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), и да предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
4
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, чийто процесуален
представител обаче не поискал присъждането на такива, поради което и
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 и ал.4 от съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 74/17.11.2023 г., издадено от
ВПД началник на 04 РУ - СДВР, с което на основание чл.218 б от НК за
нарушение на чл. 194, ал.3 от НК на К. Т. У. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Т. У., ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА 04 РУ - СДВР да заплати на К. Т. У., ЕГН **********,
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
(петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5