№ 410/ 06.12.2022 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и втора
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Милева
Нели Каменска
при
участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура -
Добрич, Милена Любенова, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно
административно дело № 472 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.285, ал.1, изр.2 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – София,
подадена чрез старши юрисконсулт С.С. срещу Решение № 265/13.07.2022 г.,
постановено по административно дело № 565/2021 г. по описа на Административен
съд-Добрич.
В
касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното
решение в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на И.Д.Г. сумата от 1 200
лв. - обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.01.2020 г. до 15.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Изложени са оплаквания, че съдът не е съобразил
действителната фактическа обстановка и е достигнал до погрешни изводи. Не била преценена
доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнен в цялост
фактически състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Излагат се твърдения,
че служителите на ГДИН са предприели възможните и разумни действия за
осигуряване на оптимални условия на Г. по време на престоя му в ареста в
гр.Добрич, където имало изградена организация и график, даващи възможност на
всеки задържан да поддържа личния си тоалет и хигиена. Съдът не бил кредитирал
всички онези факти, които сочели, че служителите на ГДИН са изпълнили законово
регламентираното си задължение за опазване здравето и човешкото достойнство на
ищеца като не били проявили бездействие. По делото не било установено
извършване на умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, но въпреки това съдът
приел, че на Г. са причинени вреди. Ищецът не доказал настъпила отрицателна
промяна в неговото емоционално и здравословно състояние, а ангажираните по
делото доказателства сочели, че вреди не са претърпени. Изложени са и съображения за неправилно
прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение,
който бил несправедливо завишен и напълно необоснован. В писмено становище с
вх. № 3872/07.11.2022 г., процесуалният представител на касатора заявява, че
поддържа касационната жалба, моли решението да бъде отменено или да бъде
изменено като размерът на присъденото обезщетение бъде намален с оглед краткия
процесен период и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна, И.Д.Г., чрез адв.****-ДАК, оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Добрич дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба на ГДИН като изразява становище, че претърпените
неимуществени вреди, следствие от установените по делото неблагоприятни
хигиенно-битови условия в ареста, били доказани, а размерът на присъденото
обезщетение е справедлив. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде
оставено в сила.
Административен
съд – Добрич, в касационен състав, приема от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 АПК, от надлежна страна, за които
е налице правен интерес от оспорването на решението в неблагоприятната му за
ГДИН част.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството
пред Административен съд-Добрич е било образувано по искова молба на И.Д.Г. ***
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –София, подадена на основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, в която са изложени твърдения, че по време на престоя си
в ареста в гр.Добрич ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които
претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на 20 000 лева. Съдът
е постановил решение в образуваното по реда на чл.284 от ЗИНЗС производство
като е осъдил Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София да заплати на
И.Д.Г. сумата от 1200 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди (болки и страдания) за периода от 28.01.2020 г. до 15.04.2020 г. в
резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста в град
Добрич по чл.3 от ЗИНЗС, довело до поставянето му в неблагоприятни битови и
санитарно - хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.04.2020 г. до окончателното плащане на
сумата.
Административен
съд – Добрич, в настоящия си касационен състав приема, че не са налице
касационните основания за отмяна на постановеното решение. Неоснователни са
оплакванията, че не бил доказан фактическия състав на отговорността по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС и че размерът на присъденото обезщетение бил определен в
несъответствие с чл.52 от ЗЗД.
По
делото е установено, че ответникът, И.Д.Г., е пребивавал в ареста в гр.Добрич с
мярка за неотклонение ”задържане под стража” за периода от 28.01.2020 г. до
15.04.2020 г.
Касационното
инстанция приема, че оспореното решение е мотивирано с подробно изложена
фактическа обстановка, установена въз основа на представените писмени доказателства
и гласни доказателства, които не са били оспорени от ответната страна с
представянето на други такива.
Съгласно представените от ищеца писмени доказателства,
неоспорени от ответната страна - експертно решение на ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД,
етапна епикриза и амбулаторни листи, съдът е приел за установено, че преди
постъпването в ареста ищецът е страдал от органично разстройство на личността
(постравматичен органичен мозъчен синдром) с голяма давност вследствие на
претърпяна черепномозъчна травма от детска възраст, в резултат на което е
инвалидизиран с 80 % неработоспособност. Приел е също, че заболяване се
характеризира с емоционално - волева нестабилност, склонност към агресия и
импулсивни прояви, мрачни настроения, признаци на гняв и напрегнатост, бързо
сменящи се афекти, честа избухливост.
По
делото е прието също, че преди влизането в ареста И.Г. е бил диагностициран и с
единичен нетоксичен възел на щитовидната жлеза, видно от епикриза, издадена от ****–
Варна, където бил постъпил на 29.08.2019 г. и изписан на 02.09.2019 г. с
оплаквания от стягане в шийна област, дрезгавина на гласа от няколко месеца, с
установени в друга клиника възлести промени на щитовидната жлеза.
От
данните по делото се установява, че между страните в първоинстанционното
производство не било спорно, че по време на престоя си в следствения арест в
гр.Добрич И.Г. бил настанен последователно в две отделни спални помещения
заедно с още едно задържано лице. В помещенията нямало санитарен възел и течаща
вода. Ползването на санитарен възел се осъществявало покилийно при спазване на
принципа за неотваряне на две килии едновременно. Спалните помещения били
еднотипни с размери 1,60м/3,08м/2,63м. Площта им била 4,93 кв.м. Едното спално
помещение било обзаведено с две легла тип вишка и спални принадлежности, а
другото – с три легла, две от които тип вишка и спални принадлежности. На
вратите на двете килии имало отвори с метални решетки, през които се
осъществявал достъпът до слънчева светлина, като външните прозорци били
отделени от вратите на помещенията от арестния коридор. Имало монтирана
вентилационна система по дължината на арестния коридор над вратите на килиите.
Отворите за проветрение били монтирани над вратата на килията, вкопани в
стената, с метална предпазна решетка. В ареста не се провеждал престой на
открито. Задържаните лица се държали в постоянно заключени помещения. Арестът
не разполагал с техническа възможност за изграждане на каре за разходка на
открито. Разходката на задържаните лица се извършвала в арестния коридор,
където имало пряк достъп на слънчева светлина и вентилация, осигурена от
монтираните вентилатори на прозорците, като времето за престой се удължавало
при ползване на тоалет покилинийно. Времето от 06,00 часа до 11,30 часа се
ползвало от задържаните лица за личен тоалет, почистване и подреждане на
килиите, като се спазвал принципът за неотваряне на две килии едновременно с
цел обезпечаване сигурността на ареста. Времевият интервал за ползване на
санитарния възел бил според броя и нуждите на настанените в едно спално
помещение лица. Времето от 17,30 часа до 22,00 часа се ползвало от задържаните
лица за вечеря, тоалет и хигиена. Ползването на санитарен възел след 22,00 часа
се осъществявало по всяко време на денонощието.
От
събраните гласни доказателства, свидетелските показания на ****, пребивавали през известни периоди заедно
с ищеца в следствения арест в гр.Добрич и ****– сестра на ищеца, съдът е приел за
установено, че И.Г. не е имал постоянен достъп до общия санитарен възел в
ареста. Извън тези периоди той и останалите задържани лица са били принудени да
удовлетворяват естествените си нужди в шише или в кофа в килията. В показанията
си св. ****дори твърди, че И. не бил добре при постъпването му в ареста, търсил
сестра си, искал консулт с лекар, пиел някакви лекарства, не се чувствал добре в
килията, която обитавали заедно. В килията нямало условия за миене на ръцете, когато
търсели старшините по нужда, минавало почти един час, докато отворят, за да
отидат до тоалетна. Нямало място за движение, не ги извеждали за разходка.
Имало дървеници, като и двамата били нахапани. Свидетелят не си спомня да са им
давали препарати против ухапванията, нито да са пръскали срещу насекомите.
Дървениците ходили навсякъде по стените, а стените били много мръсни. Свидетелят
*****потвърждава твърденията на свидетеля **** и допълва, че служителите на
ГДИН не позволявали на арестантите да си мият ръцете, не носили прибори, ако
арестантите трябвало да отидат до тоалетна, служителите не винаги отваряли и се
е случвало да ги чакат по час, затова в клиите се уринирало в туби или кофи.
Условията били много мизерни. Подът и стените били много мръсни. Почистващи
препарати за миене не давали, само една метла и лопатка, с която да изметат
боклуците. Пълно било с дървеници, които непрекъснато тормозили задържаните и не
можело да се спи от ухапванията. И.Г. се оплаквал от постоянните ухапвания от
дървеници, не можел да яде, не можел да спи, постоянно бил разстроен, място не
си намирал в килията, защото явно бил алергичен към ухапванията от дървеници.
Той искал от старшините да му дадат нещо против дървениците, но никой не му
обръщал внимание. В този период Г. страдал от зъбобол. От ареста нищо не му
давали. Понякога свидетелят му давал от своите хапчета аулин и темпалгин. И.
бил разстроен най-вече от условията в ареста, защото непрестанно го хапели
дървеници, от които по абсолютно никакъв начин не можел да се отърве.
Задържаните лица били заключени “нонстоп”, нямало къде да излизат. До телефон
имали достъп само от понеделник до петък, а събота и неделя не ги пускали да
провеждат телефонни разговори.
В
мотивите на оспореното решение съдът е обсъдил и представените писмени доказателства
за продължаващи лечения на Г. и след предявяването на иска като е приел за
установено, че с амбулаторни листи от 17.01.2022 и от 04.02.2022 г., издадени
от д-р ****, Г. е диагностициран с алергичен контактен дерматит в резултат от
ухапване или ужилване от неотровно насекомо. Според анамнестичните данни в тези
листи обривите по кожата на крайниците и тялото му са започнали от ръцете
вследствие на ухапване от насекоми от 2020 г. Проведено е медикаментозно
лечение, като при втория преглед е съобщено за слабо подобрение на обрива и
сърбежа.
Въз
основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът е изложил обосновани
правни изводи за наличие на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране
отговорността на ГДИН.
Касационният
състав напълно споделя, както установената
при първоинстанционното разглеждане на делото фактическа обстановка,
така и направените въз основа на нея правни изводи. Пред касационната инстанция
не са представени писмени доказателства, установяващи нещо различно от
доказателствата, събрани при
първоинстанционното разглеждане на делото. Затова настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно
ценени и анализирани.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на,
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Фактическия
състав на отговорността чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС не включва установяването на виновно поведение - действие или
бездействие на длъжностно лице. Законодателят е определил отговорността като
обективна и безвиновна и затова е неоснователно възражението в касационната
жалба на ГДИН, че по делото не били установени извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия.
При
установените условия в ареста в гр.Добрич може да се направи единствено извода,
че администрацията незаконосъобразно е бездействала, тъй като нито помещенията,
в които е бил настанен арестантът отговарят на установените изисквания за
минимални битови условия и минимална жилищна площ, нито са изпълнени останалите
изисквания на закона, целящи да не се допусне
увреждане на физическото и психическото здраве на задържаните под
стража, както и да не се допуска уронване на човешкото им достойнство.
Затова
касационният състав приема за неоснователно възражението, че по делото не била
доказана настъпила отрицателна промяна в емоционалното и здравословно състояние
на ищеца и споделя мотивите на първоинстанционното решение, че има претърпените
негативни преживявания от арестанта, включващи и увреждане на физическото му и
психическо здраве, които са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия в помещението, в което е бил И.Г.
***.
Неоснователно
е и оплакването за неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД. Цитираната разпоредба
на чл.52 от Закона за задълженията и договорите гласи, че обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Видно от мотивите на
решението, съдът е взел предвид кумулативното въздействие върху Г. на конкретно
доказаните по делото условията, в които той е пребивавал като задържан под
стража. Размерът на обезщетението е съобразен не само продължителността на
престоя в ареста, но и с доказаните увреждания на здравето, които Г. е понесъл,
извън съществуващите преди това заболявания. По този начин съдът е съобразил размера
на обезщетението от 1200 лева с предназначението на обезщетението за
неимуществени вреди, което е да се поправят претърпените лични болки и
страдания.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
В
резултат от изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй
като не са налице касационните основания за отмяната му.
Ответната
страна не претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Добрич, в касационен състав, на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 265 от 13.07.2021 г., постановено по административно дело № 565/2021
г. по описа на Административен съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: