РЕШЕНИЕ

№

гр.Д., 17.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д. РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви гр. състав, на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

При секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4507 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат М.Д. от ВАК, със съдебен адрес:*** срещу „О.А.И.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.П., район С., бул. „Д.” №.. представлявано от управителя Й.К.Г. и „Д.**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село К., община Д., ул. „Т.” №**, представлявана от управителя К. С. И.. Исковете са с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника „О.А.И.” ЕООД, а именно:

І. искове на основание чл.59 от ЗЗД срещу „Д.**“ ЕООД-с.К., общ.Д.ка, за осъждане на ответното дружество да заплати на всяка от двете ищци, „при равни квоти за всяка от тях“, т.е. половината от обща сума в размер на дължими суми в общ размер от **119,59 лева /седемнадесет хиляди сто и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, от които:

1. главница в общ размер от 14774,30 лева, съставляваща обезщетение за ползването без основание на имот №** – нива с площ от **дка, а по КККР – ** дка, за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2019 г. съставена от:

- 3301,47 лв. - за 2015/16 г. за ** дка х 84,64 лв./дка;

- 3671,63 лв. - за 2016/** г. за ** дка х 94,** лв./дка;

- 3900,60 лв. за 20**/18 г. за ** дка х 100 лв./дка.

- 3900,60 лв. за 2018/19 г. за ** дка х 100 лв./дка. на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 19.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, както и

2. законна лихва в общ размер от 2345,29 лева - за всяка забавена главница за съответната стопанска година с падеж първо число на м. октомври на 2016г., 20**г., 2018г. и 2019 г. до датата на предявяване на иска – 19.11.2019 г., съставена от:

- 1049,** лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 3301,47 лева - за периода 01.10.2016 г. – 18.11.2019 г.;

- 794,50 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 3671,63 лева - за периода 01.10.20** г. – 18.11.2019 г.

- 448,57 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 3900,60 лева за периода 01.10.2018 г. – 18.11.2019 г.

- 53,09 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 3900,60 лева за периода 01.10.2019 г. – 18.11.2019 г.

ІІ. Искове срещу ответника „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., бул. „Д.“ **, представлявано от управителя Й.К.Г., да заплати на ищците Г.А.П., ЕГН **********,*** и Р.С.П., ЕГН **********,***, при равни квоти за всяка една от тях, дължими суми в общ размер от 28265,51 /двадесет и осем хиляди двеста шестдесет и пет лева и петдесет и една стотинки, от които:

1. главница в общ размер от 24577,25 лева, съставляваща обезщетение за ползването без основание на имоти: №** – нива с площ от **,000 дка, а по КККР – ** дка, находяща се в землището на село Т., общ. Д.ка и №** – нива с площ от ** дка, находяща се в землището на село Ж., общ. Д.ка, а по КККР – ** дка, за периода от 01.10.2015 г. до 18.11.2019 г. съставена от:

- 5164,14 лв. - за 2015/16 г. за **дка х 84,64 лв./дка;

- 5743,15 лв. - за 2016/** г. за **дка х 94,** лв./дка ;

- 6202,58 лв. - за 20**/18 г. за **дка х 101,66 лв./дка;

- 6699,23лв. - за 2018/19 г. за **дка х 109,80 лв./дка;

2. законна лихва в общ размер от 3688,26 лв. - за всяка забавена главница за съответната стопанска година с падеж първо число на м. октомври на 2016, 20**, 2018 и 2019 г. до датата на предявяване на иска – 19.11.2019 г., съставена от:

- 1641,03 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 5164,14 лева - за периода 01.10.2016 г. – 18.11.2019 г.;

- 1242,75 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 5743,15 лева - за периода 01.10.20** г. – 18.11.2019 г.;

- 7**,30 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 6202,58 лева - за периода 01.10.2018 г. – 18.11.2019 г.;

- 91,18 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 6699,23 лева - за периода 01.10.2019 г. – 18.11.2019 г.;

В ИМ се твърди, че ПК към Община Д.ка с три Решения от 1997г. е възстановила правото на собственост върху три земеделски имота в землището на село Т., общ.Д.ка, а именно: нива с площ от ** дка, съставляваща имот №**, нива с площ от ** дка, съставляваща имот №** и нива с площ от ** дка, съставляваща имот №** на наследниците на А.П.К., б.ж. на село Т., ** на ***. Описаните имоти били възстановени на А. А. П., /***/, съгл. констативен нот. акт **0, том **с, нот. дело №***. на нотариус при ДРС и нот. акт **,, том **с, нот. дело №***. на нотариус при ДРС. След *** на А. П. ***/ наследството му е преминало в патримониума на двете му наследнички – ищците Р.П. /**/ и Г. А. П. /**/. Така, всяка от двете ищци е станала собственик на ½ ид.ч. от трите описани по-горе имоти. Междувременно имот с №*** е придобил нов идентификационен номер и понастоящем е с №** с площ от *** дка.

През м. ІХ 2015г. ищците случайно узнали, че неизвестни за тях лица се представят за собственици на техните придобити по наследство поземлени имоти в с.Т. и с.Ж., поради това подали на 02.11.2015г. искова молба в ДРС с пр. осн. чл.108 от ЗС, надлежно вписана в СВ-Д. срещу новите собственици на имотите им – П. А., „Д.**” ЕООД и „О. А.” ЕООД.

С влязло в сила на 24.06.2019г. решение по гр. д. №3615/2015г. на ДРС, съдът: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** срещу П. П.А., ЕГН **********,***, че упълномощителна сделка с нотариално удостоверяване на подписа рег. №***. и с нотариално удостоверено съдържание рег. №**., т.**, акт №**на нотариус с рег. №** на НК и с район на действие РС-В., е нищожна на осн. чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД, поради липса на съгласие за упълномощаване.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** срещу П. П. А., ЕГН **********,***, че договор за продажба, сключен на 22.04.2015г., обективиран в нотариален акт №**, т.** рег. №**, дело №**. на нотариус с рег. №** на НК, с район на действие РС-Д., с който Р.С.П. с ЕГН ********** и Г.А.П., ЕГН **********, представлявани от Б. Д. Н. са продали за цена от 4000.00 лева на П.П.А., ЕГН **********, недвижими имоти: нива с площ **дка, представляваща имот №** по плана за земеразделяне землището на с.Т., общ.Д.ка и нива с площ *** - имот №** по плана за земеразделяне землището на с.Ж., общ.Д.ка, е относително недействителен на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради сключването му от пълномощник без представителна власт.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „О.А.И.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.П., район С.ен, бул. „Д.” **, представлявано от управителя Й.К.Г., че следните недвижими имоти: земеделска земя - НИВА, ***-та категория, с площ от *** дка, съставляваща имот №**, находяща се в землището на село Т., общ.Д.ка с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот №***-нива, имот №**-нива, имот №**-нива, имот №**-нива, №**-полски път-общински земи и имот №**-пасище, мера-общински земи, както и земеделска земя - НИВА, **-та категория, с площ от ** дка, съставляваща имот № **, находяща се в землището на село Ж., общ.Д.ка, с ЕКАТТЕ **, при граници и съседи: имот №**-пасище, мера-общински земи, имот №**-нива, №**-полски път на Община Д.ка, имот №**нива, имот №**-нива, имот №**-пасище, мера-общински земи и имот №**-полски път на Община Д.ка, са собственост на Р.С.П. с ЕГН ********** и Г.А.П., ЕГН **********, при равни квоти от по ½ ид.ч. за всяка от тях, като на осн. чл.108 от ЗС ОСЪЖДА „О.А.И.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.П., район С.ен, бул. „Д.” **, представлявано от управителя Й.К.Г. да предаде владението върху двата гореописани земеделски имота на Р.С.П. с ЕГН ********** и Г.А.П., ЕГН **********.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** срещу П.П.А., ЕГН **********,***, че договор за продажба, сключен на 22.04.2015г., обективиран в нотариален акт №**, т.**, рег. №**, дело №**. на нотариус с рег. №**на НК, с район на действие РС-Д., с който Р.С.П. с ЕГН ********** и Г.А.П., ЕГН **********, представлявани от Б. Д. Н. са продали за цена от 5000.00 лева на П.П.А., ЕГН **********, недвижим имот: нива с площ **дка, представляваща имот №** по плана за земеразделяне землището на с.Т., общ.Д.ка, е относително недействителен на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради сключването му от пълномощник без представителна власт.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д.**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село К., община Д.ка, ул. „Т.” №**, представлявана от управителя К.С. И., че следният недвижим имот: земеделска земя - НИВА, **-та категория, с площ от ** дка, съставляваща имот №** находяща се в землището на село Т., общ.Д.ка с ЕКАТТЕ **,при граници и съседи: имот №**-нива, имот №**-нива, имот №**-полски път-общински земи, имот №**-нива, имот №**-нива, имот №**-нива и имот №**-нива, е собственост на Р.С.П. с ЕГН ********** и Г.А.П., ЕГН **********, при равни квоти от по ½ ид.ч. за всяка от тях, като на осн. чл.108 от ЗС ОСЪЖДА „Д.**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село К., община Д.ка, ул. „Т.” №**, представлявана от управителя К.С. И., да предаде владението върху гореописания земеделски имот на Р.С.П. с ЕГН ********** и Г.А.П., ЕГН **********.”

Ищците се снабдили с изп. лист срещу „Д.**” ЕООД и „О. А.” ЕООД и образували изп. д. №** по описа на ЧСИ Д. И., при което есента на 2019г. последвал въвод във владение на трите поземлени имота.

Ищцовата страна твърди, че последната рента, която им е била изплатена за процесните три ниви била за стопанската 2014/2015г. От тогава до сега те били лишени от правото да придобиват плодовете на недвижимите си имоти, като ответниците през последните пет години се облагодетелствували от добивите на вещите. След влизане в сила на решението по гр. д. №3615/2015г. по описа на ДРС ответниците неоснователно се обогатявали за сметка на ищците, тъй-като двете ответни дружества ползвали имотите /упражнявали са фактическата власт върху нивите/ без да имат правно основание за това в периода от 01.10.2015г. до 24.06.2019г.-влизане в сила на съдебния акт, като по отношение на „Д.**” ЕООД крайният момент на периода е 01.10.2019г., а за „О. А.” ЕООД до 19.11.2019г./

При така изложените твърдения в исковата молба, ищците излагат, че тъй-като ответниците противоправно ги лишили от възможността да ползват собствените зи земеделски имоти, поради което двете ответни дружества следвало да им заплащат ежегодно обезщетение за ползата, от която са били лишени Г. П. и Р.П. до размера на пазарната стойност на наема/арендата от по 80 лв. на декар за стопанската 2015/2016г. и по 100 лв. на декар за стопанските 2016/20**г., 20**/2018г., 2018/2019г., а втория ответник „О. А.” ЕООД – и за периода от 01.10.2019г. до 19.11.2019г. /до датата на предявяване на исковата молба/, предвид наложилия се втори въвод във владение за два от процесните имота – ПИ №** по КККР на с.Ж., общ.Д.ка и на ПИ №** по КККР на с.Т., общ.Д.ка, или ищците молят съда да осъди „Д.**” ЕООД и „О.А.” ЕООД да им заплатят горепосочените суми.

Ищците претендират сторените съдебни разноски по делото.

С разпореждане от 12.12.2019г. ДРС е изпратил на ответниците преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от „Д.**” ЕООД на 19.12.2019г. и от „О.А.И.” ЕООД на **.12.2019г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщенията ответниците са изпратили отговори на исковата молба, в които твърдят, че исковете са недопустими, респ. неоснователни, оспорват ги по основание и размер и молят за отхвърлянето им.

„Д.**” ЕООД навежда твърдение за недопустимост на исковете, защото ищците не можели на общо основание да имат претенции с пр. осн. чл.59 от ЗЗД, тъй-като разполагали с възможността да предявят такива с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

Отделно от това, при решение, с което се уважавал ревандикационния иск, актът имал действие за в бъдеще, т.е. не се ползвал с обратна сила. Ответникът твърди, че не е ползвал процесния имот след 24.06.2019г. и не се е обогатил неоснователно за сметка на ищците. Прави възражение за изтекла погасителна давност /чл.111 ЗЗД/ на вземанията по главния иск и по акцесорния такъв. Настоява за прекратяване на производството, поради недопустимост, респ. за отхвърляне като неоснователни на ищцовите претенции. Претендира сторените съдебни разноски.

„О.А.” ЕООД навежда твърдения за неоснователност на исковете, оспорват се по основание и размер. Сочи се, че дружеството е добросъвестен владелец на двата земеделски имота и има право да добива плодовете на вещта, т.е. на наемите, които е получавал. От момента на поканата до добросъвестния владелец той трябва да върне плодовете на вещта. Ищците не са отправили покана до ответника с подаването на исковата молба през 2015г., когато са предявили ревандикационните искове. Посочени са съдебни решения на ВКС във връзка с момента, от който се дължат на собственика плодовете на ревандикираната вещ.

„О.А.” ЕООД моли съдът да не назначава поисканата от ищците СОЕ, тъй-като размерът на получените ренти можел да се установи само от действителните договорни отношения между добросъвестния ползвтел и съответния държател /наемател или арендатор./. Ответникът е направил искане за допускане на въпроси по чл.**6 от ГПК към ищците, досежно установяване на обстоятелството, дали процесните имоти са отдадени под аренда, считано от 01.10.2019г. от Г. П. и Р. П.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: безспорно се установява, че двете ищци са съсобственици в равни идеални части от по1/2 ид. ч. за всяка на трите процесни имота /представени са Решения на ПК при Община Д.ка, удостоверение за наследници на общия наследодател А.П.К., нотариални актове – л.22-36.

След доказана имотна измама, ищците са били лишени от собственост, владение и ползване на процесните имоти, но са защитили правата си, като са провели успешно ревандикационен иск по чл.108 от ЗС срещу ответниците „Д.**” ЕООД и „О.А.И.” ЕООД, така с Решение №463/18.05.20**г. по гр. д. №3615/2015г. по описа на ДРС, влязло в сила на 24.06.2019г., съдът ги е осъдил да предадат владението върху трите процесни земеделски имота.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза / л. 253- л. 261/ се установява, че трите процесни имота през процесния период за четирите стопански години са били декларирани по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ с договори за наем и пренаемане и договори за аренда и преаренда /приложени на л.201-208/ за нивата с площ от ** дка в землището на с.Т. от: ПТП „Ж., „А.” ЕООД, ЗП П. Д. К., за нивата с площ от ** дка в същото землище и за нивата с площ от ** дка в землището на с. Ж. от: „А.” ЕООД, „Й.” ЕООД /л.149/. Видно е, че ответниците са дали процесните земи под наем/аренда за процесния период и са получавали доходи за това.

Вещото лице е изчислило, че размерът на пазарната наемна/арендна вноска за ползването на имот №** с площ от ** дка в землището на с.Т. от ответника „Д.**” ЕООД е следната:

- 3300.79 лв. - за 2015/16 г. за **дка х 84,64 лв./дка;

- 3653.33 лв. - за 2016/** г. за **дка х 93,68 лв./дка;

- 3710,27 лв. за 20**/18 г. за **дка х 95.14 лв./дка.

- 3684,92 лв. за 2018/19 г. за **дка х 94.49 лв./дка., или общо 14394.31 лв.;

Размерът на пазарната наемна/арендна вноска за ползването на имот №**с площ от ** дка в землището на с.Т., общ.Д.ка от ответника „О.А.И.” ЕООД е следната:

- **77.44 лв. - за 2015/16 г. за ** дка х 84,64 лв./дка;

- 1967.28 лв. - за 2016/** г. за ** дка х 93,68 лв./дка;

- 1997.94 лв. за 20**/18 г. за ** дка х 95.14 лв./дка.

- 1984.29лв. за 2018/19 г. за ** дка х 94.49 лв./дка., или общо 7726.95 лв.;

Размерът на пазарната наемна/арендна вноска за ползването на имот №**с площ от ** дка в землището на с.Ж., общ.Д.ка от ответника „О.А.И.” ЕООД е следната:

- 3385.68 лв. - за 2015/16 г. за ** дка х 84,64 лв./дка;

- 3747.29 лв. - за 2016/** г. за ** дка х 93,68 лв./дка;

- 3805.70 лв. за 20**/18 г. за ** дка х 95.14 лв./дка.

- 3779.69лв. за 2018/19 г. за ** дка х 94.49 лв./дка., или общо 14718.37 лв.;

Съдът кредитира изготвеното от в. л. заключение, като счита същото за ясно, обосновано и компетентно изготвено.

По правните аспекти на спора:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да се породи в правната сфера на ищеца вземане срещу ответника с основание чл. 59 ЗЗД, то следва да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между факта на обедняване и този на обогатяване и да липсва валидно правно основание за това. Следва да се посочи, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, за разлика от този на чл. 55 ЗЗД не изисква да се налице пряко и непосредствено имуществено разместване между обеднелия и обогатилия се ( да е предадено имуществено благо). При чл. 59 ЗЗД обогатяването и обедняването могат да имат различни проявления, сред които безспорно е и хипотеза като процесната - когато собственик е лишен от възможността да полза свои имоти, тъй като ползите от тях, неоснователно се извличат от друго лице, което същевременно си спестява разходите, свързани с наемната им цена. Размерът на компенсацията по чл. 59 ЗЗД се равнява на средното рентно плащане за земеделските земи в землищата на с.Т. и с. Ж., които варират в различни размери за различните стопански години /от 86.64 лв./дка до 95.14 лв./дка. В случая, ищецът не разполага с друг иск (облигационен, вещен, деликтен или кондикционен) за защита на накърнените си имуществени права.

От доказателствата по делото се изяснява, че ищците са собственици на процесните три земеделски имота, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.144- 150/ се установява, че за посочените имоти ответниците са сключвали договори за аренда и наем за процесните години и са ползвали плодовете от тях. Съдът счита, че това се явява достатъчно основание, за да се приеме, че през процесните 4 стопански години ответните дружества са се облагодетелствали от имотите, собственост на ищците. При разпределена тежест на доказване, ответниците не установиха да са си служили с имотите по силата на договор или друг акт, с който валидно да им е предоставено правото на ползване върху тях. Предвид това, налице е ползване на процесните имоти от страна на ответниците, съответно лишаване от възможност ищцовата страна да извлича техните граждански плодове. Допълнително, ответниците не установиха да са заплащали на ищцовата страна наемна цена през периода 2016- 2019г., когато са обработвани имотите.

По отношение на претендираното от ищците на осн.чл.59 от ЗЗД обезщетение за периода от 01.10.2019г. до 18.11.2019г. срещу ответника „О.А.И.” ЕООД в размер на 768.15 лв. за владяните от него без основание процесни два имота в с.Ж. и в село Т. с обща площ от *** дка /според ищеца с площ от *** дка/ при пазарна арендна вноска от 94.49 лв./дка, съдът намира иска в тази част за основателен и доказан, предвид обстоятелството, че се е наложило да се извършва втори въвод във владение в тези имоти от ЧСИ Д. И. с рег. №.. в КЧСИ с район на действие - ДОС по изп. д. №…, след самоволно връщане от ответника /чрез държателя на имотите/ на владението след осъществен първи въвод на 01.10.2019г. /в тази връзка са представени доказателства от ищците /л.67-81/, които безспорно доказват гореизложените обстоятелства.

2011 г., ІІ т.о. по въпроса от кога се дължи лихва за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД и необходима ли е покана за възникване на това задължение.”

„Предвид изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че вземането на ищеца за обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД е изискуемо от деня на разместване на благата и неизпълнението на задължението да се върне имота ангажира отговорността на ответницата за целия изминал период, през който е ползвала без основание, но началният момент на вземането за мораторни лихви върху това парично задължение е поставянето й в забава след покана от собственика.” В случая се дължи само законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба, отвеникът „Д.**” ЕООД е релевирал възражение за недължимост на претендираните вземания по главния иск и по акцесорния, доколкото същите били погасени по давност. Съдът счита възражението за неоснователно. Вземанията с правна квалификация чл. 59 ЗЗД се погасяват с общата пет годишна давност, разписана в чл. 110 ЗЗД ( в тази връзка Решение № 229 от 10.11.2014г. по гр. Д. № 2796/ 2014г., по описа на ВСК, I- во г.о.). Предвид това, вземанията за неоснователно лишаване от ползване за стопанските 2016, 20**, 2018г и 2019г. не са погасени по давност, тъй като исковата молба е входирана в съда на 19.11.2019г. А по отношение на обезщетенията за забава с пр. осн. чл.86, а.1 от ЗЗД, доколкото те не се дължат на ищците, съдът намира за безпредметно и не следва да разглежда възражението за давост.

Съобразно изложеното, от претенциите на ищците с пр. осн. чл.59 от ЗЗД срещу „Д.**” ЕООД се явяват частично основателни и доказани и следва да бъдат уважени за процесния период за стопанските години 2015/2016г., 2016/20**г, 20**/2018г. и 2018/2019г., като дължимото обезщетение възлиза на сума в общ размер на 14349.31 лева и която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците при равни квоти за всяка от тях от по 7**4.56 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба в съда /19.11.2019г./ до окончателното й изплащане, като искът за разликата от уваженият размер от 14349.31 лв. до претендирания - 14774.30 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Акцесорният иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва в общ размер на 2345,29 лева – за всяка забавена главница за съответната стопанска година с падеж първо число на м. октомври на 2016г., 20**г., 2018г. и 2019 г. до датата на предявяване на иска – 19.11.2019 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Аналогично на горното, исковете с пр. осн. чл.59 от ЗЗД срещу „О.А.И.” ЕООД се явяват частично основателни и доказани и следва да бъдат уважени за процесния период за стопанските години 2015/2016г., 2016/20**г, 20**/2018г. и 2018/2019г., като дължимото обезщетение възлиза на сума в общ размер на 22445.32 лева, към която обаче трябва да се прибави и сумата от 768,15 лв. – обезщетение за периода от 01.10.-18.11.2019 г. за ** дка х 94,49 лв./дка, или общо 232**.46 лв. и която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците при равни квоти за всяка от тях от по 11606.73 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба в съда /19.11.2019г./ до окончателното й изплащане, като искът за разликата от уважените 232**.46 лв. до претендираните 24577.25 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.. Акцесорният иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва в общ размер на 3688,26 лв. за заплащане на законна лихва за всяка забавена главница за съответната стопанска година с падеж първо число на м. октомври на 2016, 20**, 2018 и 2019 г. до датата на предявяване на иска – 19.11.2019 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен, съобразно изложените по-горе съображения.

По разноските:

Всяка от страните е направила разноски и претендира присъждането им. Така ищците са представили и доказали разноски в общ размер на 5059.40 лв. /л.234-238/, от които: 1820.40 лв. – държавна такса, 655.00 лв. – внесен депозит по СИЕ, 2100.00 лв. – адв. възнаграждение, 400.00 лв. – адв. възнаграждение по обезпечителното производство, **.00 лв.- такси по вписане на възбрани по обезп. заповед в ИР и 67.00 лв. – такси по изп. дело на ЧСИ П. С. И. за налагане на запори по обезп. Заповед. Съобразно уважената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „Д.**” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищците по съразмерност разноски в размер от 2183.10 лв.

Ищците са направили възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на адв., респ. юрисконсултските възнаграждения на процесуалните представители на ответниците. Съдът намира възражението за неоснователно, защото съобразно цената на исковете срещу всеки един ответник, размерът на адв. хонорар, респ. на юрисконсутското възнаграждение на упълномощения адвокат/юрисконсулт е на законоустановения минимум, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това, делото е с фактическа и правна сложност,предявени са обективно кумулативно съединени множество искове, производстото е протекло в няколко заседания и поради всичко гореизложено, възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на ищците следва да бъде оставено без уважение.

„Д.**” ЕООД са направили разноски в размер на 1660.00 лв. – адв. хонорар /л.30/. Съобразно отхвърлената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника „Д.**” ЕООД по съразмерност разноски в размер от 227.41 лв.

Съобразно уважената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „О.А.И.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищците по съразмерност разноски в размер от 2199.60 лв.

„О.А.И.” ЕООД е ползвал юрисконсулт /л.33/, поради което съдът определя разноски в размер на 300.00 лв.- юрисконсултско възнагражение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК. Съобразно отхвърлената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника „О.А.И.” ЕООД по съразмерност разноски в размер от 39.15 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Д.**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село К., община Д.ка, ул. „Т.” №**, представлявана от управителя К.С. И. да заплати на всяка от двете ищци Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** при равни квоти за всяка от тях, т.е. по половината от обща сума в размер на 14349.31 лева /четиринадесет хиляди триста четиридесет и девет лева и тридесет и една стотинки/ - главница, съставляваща обезщетение за ползването без основание на имот №**.**, находящ се в землището на с.Т., община Д.ка, представляващ нива с площ от **дка, а по КККР – ** дка, за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2019 г. съставена от:

- 3300.79 лв. - за 2015/16 г. за **дка х 84,64 лв./дка;

- 3653.33 лв. - за 2016/** г. за **дка х 93,68 лв./дка;

- 3710,27 лв. за 20**/18 г. за **дка х 95.14 лв./дка.

-3684,92 лв. за 2018/19 г. за **дка х 94.49 лв./дка., на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 19.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уваженият размер от 14349.31 лв. до претендирания от 14774.30 лв., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** срещу „Д.**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село К., община Д.ка, ул. „Т.” №**, представлявана от управителя К.С. И. акцесорен иск, за заплащане на законна лихва в общ размер на 2345,29 лева - за всяка забавена главница за съответната стопанска година с падеж първо число на м. октомври на 2016г., 20**г., 2018г. и 2019 г. до датата на предявяване на иска – 19.11.2019 г., съставена от:

- 448,57 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 3900,60 лева за периода 01.10.2018 г. – 18.11.2019 г.

- 53,09 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 3900,60 лева за периода 01.10.2019 г. – 18.11.2019г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „О.А.И.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.П., район С.ен, бул. „Д.” **, представлявано от управителя Й.К.Г. да заплати на всяка от двете ищци Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** при равни квоти за всяка от тях, т.е. половината от обща сума в размер на 232**.46 лева /двадесет и три хиляди двеста и тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ - главница, съставляваща обезщетение за ползването без основание на следните имоти: №**, находящ се в землището на село Т., община Д.ка, представляващ нива с площ от ** дка, а по КККР – ** дка и №**.**, находящ се в землището на село Ж., общ. Д.ка, представляващ нива с площ от ** дка, а по КККР – ** дка, за периода от 01.10.2015 г. до 18.11.2019 г. съставена от:

- 5163,12 лв. - за 2015/16 г. за ** дка х 84,64 лв./дка;

- 5714,57 лв. - за 2016/** г. за ** дка х 93,68 лв./дка ;

- 5803.64 лв. - за 20**/18 г. за ** дка х 95.14 лв./дка;

- 5763.98 лв. - за 2018/19 г. за ** дка х 94.49 лв./дка;

- 768,15 лв. - за 01.10.-18.11.2019 г. за ** дка х 94,49 лв./дка, на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уваженият размер от 232**.46 лв. до претендирания размер от 24577.25 лв., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** срещу „О.А.И.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.П., район С.ен, бул. „Д.” **, представлявано от управителя Й.К.Г. акцесорен иск за заплащане на законна лихва в общ размер на 3688,26 лв. - за всяка забавена главница за съответната стопанска година с падеж първо число на м. октомври на 2016, 20**, 2018 и 2019 г. до датата на предявяване на иска – 19.11.2019 г., съставена от:

- 91,18 лева – законна лихва върху стойността на забавено плащане от 6699,23 лева - за периода 01.10.2019 г. – 18.11.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д.**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село К., община Д.ка, ул. „Т.” №**, представлявана от управителя К.С. И. да заплати на двете ищци Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** сума в размер на 2183.10 лв. /две хиляди сто осемдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** да заплатят на „Д.**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село К., община Д.ка, ул. „Т.” №**, представлявана от управителя К.С. И. сума в размер на 227.41 лв. /двеста двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „О.А.И.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.П., район С.ен, бул. „Д.” **, представлявано от управителя Й.К.Г. да заплати на двете ищци Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** сума в размер на 2199.60 лв. /две хиляди сто деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р.С.П. с ЕГН **********,*** и Г.А.П., ЕГН **********,*** да заплатят на „О.А.И.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.П., район С.ен, бул. „Д.” **, представлявано от управителя Й.К.Г. сума в размер на 39.15 лв. /тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, пред Окръжен съд- Д..

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260361
Дата:	17 май 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия:	Мирослава Райчева Неделчева

Дело:	20193230104507
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	11 декември 2019 г.

Решение по дело №4507/2019 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта