О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2019
година Град Варна
Апелативен съд – Варна,
търговско отделение, на горепосочената дата, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Славов
ч.в.т.д. № 678 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба подадена
от Н.С.Х. ***,
чрез надлежно упълномощен адв. М., против определение № 295/19.08.2018г., постановено по т.д.№ 217/2019 год. по
описа на ОС – Силистра,
с което съдът е:
1) оставил без уважение жалбата
на Н.С.Х. срещу разпореждане №
745/21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018 г. на РС- Дулово, с което е върнато възражение с вх. № 2270/10.05.2019 г. срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
397/03.12.2018 г.;
2) обезсилил определение № 243/21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018 г.
на РС-Дулово и е прекратил съдебното производство по
молбата на Н.С.Х. за спиране на принудителното изпълнение, на
основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 397/03.12.2018
г., издадена по ч.гр.д. № 725/2018 г. на РС-Дулово, въз основа на която е
образувано изп.д.№ 20197670400319 по описа на
ЧСИ Георги Георгиев, с район на действие ОС – Силистра;
3) оставил без разглеждане жалбата
с вх.№ 2269/10.05.2019 г. при РС Дулово на Н.С.Х. против разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
397/03.12.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 725/2018 г. на Дуловския районен съд и
прекратил производството по нея;
4) оставил без разглеждане жалбата
с вх.№ 3295/10.07.2019 г. при РС Дулово на Н.С.Х. против разпореждане № 918/19.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 725/18 на
РС-Дулово и е прекратил производството по нея;
5) оставил без разглеждане жалбата с вх.№ 3523/24.07.2019 г. при РС
Дулово на Н.С.Х. против разпореждане №
1069/11.07.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018 г. на РС-Дулово и прекратил
производството по нея;
6) не е приел възражение по чл. 423 от ГПК на Н.С.Х. с вх.№ 2775/10.06.2019 г. на РС-Дулово,
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК № 397/03.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 725/18 на РС-Дулово, както и
7) оставил без разглеждане въззивна частна жалба с вх.№
2776/10.06.2019 г. при РС Дулово на Н.С.Х. срещу
разпореждането за незабавно изпълнение във връзка с неприето възражение по
чл. 423 от ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 397 от
03.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 725/18 на Дуловския районен съд и прекратил
производството по нея.
В
законоустановения срок ответната
страна ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е депозирала писмен отговор на частната жалба, с който изразява
становище за неоснователност, респ. за недопустимост на същата в съответните
ѝ части, с подробно изложени съображения за това.
Частната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК, като за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
В
настоящия случай е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК като е постановено и разпореждане за
незабавно изпълнение на тази заповед, респективно е издаден изпълнителен лист.
Постъпило е
възражение, което съдът
е приел за просрочено. Съответно не се е стигнало до даване указания на
заявителя, за възможността
за предявяване на иск за установяване
на дължимостта на вземането предмет на заповедта, респ. не е и инициирано соченото производство по
реда на чл. 422 ГПК.
С обжалваното определение въззивният
съд се е произнесъл по шест частни въззивни жалби постановени по ч.гр.д. № 725/2018г.
по описа на ДлРС и по едно възражение по чл.423 ГПК, всички подадени от Н.С.Х.. За да се произнесе
по частната жалба, съдът съобрази следното:
По отношение частната жалба срещу определение
№ 295/19.08.2018г.,
постановено по т.д.№ 217/2019 год. по
описа на ОС – Силистра в частта, с което съдът е оставил без
уважение жалбата на Н.С.Х. срещу разпореждане № 745/21.05.2019 г. по ч.гр.д. №
725/2018 г. на РС- Дулово, с което е върнато възражение с вх. № 2270/10.05.2019
г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
397/03.12.2018 г. и в частта, с
която не е прието възражението на същия по чл. 423 от ГПК с вх.№
2775/10.06.2019 г. на РС-Дулово, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 397/03.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 725/18
на РС-Дулово, обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което
частната жалба в съответните ѝ части се явява недопустима. Това е така,
поради следните съображения: Въззивните съдебни
актове, постановявани в заповедното производство (уредено от закона като
двуинстанционно) са необжалваеми. В този смисъл е и указано в диспозитива на
обжалваното определение – същото посочено като окончателно. За пълнота
на гореизложеното, съгласно дадените в т.8 и т.15 от ТР № 4/18.06.2014год. по т.д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС
разяснения, както и безпротиворечивата последвала практика на ВКС,
производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително
и едноинстанционно, подобно на отмяната на влезли в сила решения. Съгласно
дадените в тълкувателното решение разяснения, заповедното производство е
двуинстанционно, самостоятелно и специално, което предхожда-при подадено
възражение от длъжника, исковия процес Законодателят
не е предвидил възможност за обжалване на постановения съдебен акт, с който
съдът се е произнесъл по депозираното по чл. 423 ГПК възражение. На следващо
място, обжалваното определение няма преграждащ производството характер, поради
което е необжалваемо и частната жалба в тази й част се явява недопустима.
По отношение частната жалба в
останалите ѝ части:
В частта на
обжалваното с настоящата частна жалба определение, с което съдът е обезсилил
постановеното по ч.гр.д.
№ 725/2018 г. на РС-Дулово определение № 243/21.05.2019 г. и е прекратил
съдебното производство по молбата на
Н.Х. за спиране на принудителното изпълнение, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК:
По повод
администрирането на депозираната срещу горепосоченото определение № 243/21.05.2019 г. на
РС-Дулово частна жалба (с вх.№ 2872/14.06.2019 г. на ДРС) Силистренският окръжен съд е констатирал
наличие на очевидната фактическа грешка в обжалвания акт. Същевременно, поради
възприето просрочие на молбата по чл. 420 ГПК, СОС е обезсилил обжалваното
определение и едновременно с това е прекратил производството по молбата с
правно основание чл. 420 ГПК, без необходимостта от предпиемане на съответните
за чл. 247 ГПК действия.
Съдът
намира обжалваното определение в съответната му част за правилно. Молбата по
чл. 420 ГПК е депозирана в съда при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК с дата на
п.кл. 08.05.2019г., като срокът за депозиране на същата е бил до 07.05.2019г.
Това е така, тъй като на 21.04.2019г. Н.Х. е бил надлежно уведомен за
издадената процесна заповед за изпълнение на парично задължение. Срокът за
депозиране на молбата за
спиране на принудителното изпълнение е двуседмичен, поради което като подадена
след изтичане на същия, искането за спиране на принудителното изпълнение следва
да се остави без разглеждане, респ. молбата – върната, а производството по нея
– прекратено. С обжалваното определение в тази му част именно този резултат е
постигнат, поради което съдът намира постановеното от СОС определение в
съответната му част за правилно.
В частта на
обжалваното с настоящата частна жалба определение, с което съдът е оставил без разглеждане частна жалбата (вх.№ 2269/10.05.2019 г. на
РС-Дулово) от Н.С.Х. против разпореждане
за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 397/03.12.2018 г., издадена по ч.гр.д. №
725/2018 г. на Дуловския районен съд и
прекратил производството по нея:
В случая жалба с вх. №
2269/10.05.2019 г. на РС-Дулово неправилно е била изпратена на СОС. С
разпореждане № 918/19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 725/18 РС-Дулово е върнал
горепосочената частна жалба на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като не е
изпълнено в срок указанието за внасяне на дължимата държавна такса. Неправилно
е било образувано и въззивното производство по същата, поради което и
производство по нея е било прекратено. Определението в тази част Варненският
апелативен съд намира за правилно с оглед липсата на надлежна жалба, която да
бъде разгледана от сезирания ОС-Силистра.
По отношение обжалваното определение в частта, с което СОС е оставил без
разглеждане и е прекратил производството по частна жалба с вх.№ 3295/10.07.2019
г. и частна жалба с вх.№ 3523/24.07.2019 г. и двете по вх. рег. на РС Дулово,
подадени от Н.Х., съответно против разпореждане № 918/19.06.2019 г. и
разпореждане № 1069/11.07.2019 г. постановени по ч.гр.д. № 725/2018 г. на
РС-Дулово:
След постановяване разпореждане №
918/19.06.2019г., с което е била върната частна жалба с вх. № 2269/10.05.2019
г., в законоустановения срок, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК Н.Х. е
депозирал частна жалба с вх. № 3295/10.07.2019г., с дата на п.кл. 08.07.2019г.
Едновременно с частната жалба срещу разпореждане № 918/19.06.2019г. е
депозирана и молба с правно основание чл. 64 ГПК – вх. № 3296/10.07.2019г. с
искане за възстановяване на пропуснатия по частната жалба срок за внасяне на
дължимата държавна такса.
За да остави без уважение молбата по чл.
64 ГПК, СОС е възприел, че изначално частната жалба с вх. № 2269/10.05.2019г. е
била депозирана след изтичане на законоустановения по чл. 419 ГПК срок, поради
което липсва правен интерес от предявяване на искането за възстановяване на
срока за изправяне нередовностите на частната жалба. Съдът намира за правилно
възприетото от СОС, тъй като частната жалба, върната с въпросното разпореждане
№ 918/19.06.2019г. цели именно отмяна издадената процесна заповед за изпълнение
на парично задължение, възражението срещу която е депозирано след изтичане на
предвидения за това срок. Връчването на процесната заповед за изпълнение е
станало на 21.04.2019 г. (видно от приложената по делото ПДИ), който момента
следва да се приеме и за началото на срока за депозиране на възражението, респ.
на жалбата по чл. 419 ГПК. Следователно последният ден от двуседмичния срок за
тяхното депозиране е изтекъл на 07.05.2019 г., а жалбата по чл. 419 ГПК е
депозирана след неговото изтичане, поради което се явява процесуално
недопустима. Липсва правен интерес у молителя да се иска възстановяване на
пропуснат срок за привеждане на жалба в съответствие със законовите изисквания,
при положение, че същата е била изначално процесуално недопустима. Ето защо
правният резултат от разпореденото връщане на частна жалба (съдът има предвид
разпореждане № 918/19.06.2019г.) е правилен и законосъобразен и разпореждането
на съда следва да запази действието си. В този смисъл е и постановеното от СОС
обжалвано определение, поради което в съответната му част същото настоящият
състав намира за правилно.
В частта на жалбата срещу определението на СОС, с което съдът е
оставил без разглеждане въззивната
частна жалба (вх.№ 2776/10.06.2019 г. по вх.рег. на РС Дулово) на Н.Х. срещу
разпореждането за незабавно изпълнение във връзка с неприето възражение по чл.
423 от ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 397 от
03.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 725/18 на РС-Дулово и е прекратил производството по
нея:
За да остави горепосочената частна
жалба без разглеждане, СОС е възприел същата за процесуално недопустима.
За да се произнесе по частната жалба
в тази ѝ част, съдът ще препрати към изложените по-горе мотиви досежно
неприетото възражение по чл. 423 ГПК. Заповедта е била връчена надлежно на
21.04.2019 г., и то лично на длъжника, от който момент е започнал да тече
срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Неприемането на възражението не подлежи на
обжалване поради което правно обоснована е възприетата от СОС недопустимост на
частната жалба с вх.№ 2776/10.06.2019 г. по вх.рег. на РС Дулово. Ето защо
определението на СОС и в тази му част се явява правилно и законосъобразно.
Като е стигнал до същите правни
изводи, ОС-Силистра е постановил правилен съдене акт, който следва да бъде потвърден
в съответните му части.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба срещу определение
№ 295/19.08.2018г.,
постановено по т.д.№ 217/2019 год. по
описа на ОС – Силистра в частта, с което съдът е оставил без уважение
жалбата на Н.С.Х. срещу разпореждане № 745/21.05.2019 г. по ч.гр.д. № 725/2018
г. на РС- Дулово, с което е върнато възражение с вх. № 2270/10.05.2019 г. срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
397/03.12.2018 г. и в частта, с
която не е прието възражението на същия по чл. 423 от ГПК с вх.№
2775/10.06.2019 г. на РС-Дулово, срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 397/03.12.2018 г. по
ч.гр.д.№ 725/18 на РС-Дулово.
ПРЕКРАТЯВА
производството в съответните на частната жалба части по в.ч.т.д. №678/2019
година по описа на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в тази му част може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата ѝ част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в тази му част е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.