Присъда по дело №125/2020 на Окръжен съд - Пловдив

П  Р  И  С  Ъ  Д  А  

№ 260028

 

 гр.Пловдив, 18.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА МАРКОВА

ЧЛЕН-СЪДИЯ: ХРИСТО ИВАНОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ВАЛЕНТИНА ПОПОВА

ПЕТЪР КУКОВ

МАРИЯНА ВЕЛКОВА

 

Секретар: АНДРЕАНА  ДИНКОВА

Прокурор: ЙОРДАНКА ТИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия М. НОХД № 125 по описа за 2020 година, след съвещание

 

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Е.З.А., родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, осъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 27.12.2018г. в гр. П., в съучастие като извършител със С.Д.С., ЕГН **********, също извършител, умишлено е умъртвила П.К.С., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, пр.3, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 вр. чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на  СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА подсъдимата Е.З.А. (с установена по делото самоличност) ДА ИЗТЪРПИ така наложеното й наказание от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ“ режим.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимата  Е.З.А. времето, през което същата е бил задържана по НПК, ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 27.12.2018г. до 22.04.2019г.,  като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия С.Д.С. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2018г. в гр. П., в съучастие като извършител с Е.З.А., ЕГН **********, също извършител, умишлено е умъртвил П.К.С., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, пр.3, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА подсъдимият  С.Д.С. (с установена по делото самоличност) ДА ИЗТЪРПИ така наложеното му наказание от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ“ режим.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия  С.  Д.С. времето, през което същият е бил задържан по НПК, ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 27.12.2018г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото веществени доказателствени средства,  в резултат на използваните СРС, следва да останат на съхранение в регистратура класифицирана информация  до изтичане на срока на класификацията им.

          ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - нож с обща дължина 25 см., столче от чаша, долнище от анцуг и фланела, клин и фланела, сиви гумени чехли, парчета стъкло, панталон, фланела, чорапи, слипове и обувки, да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.  

На основание чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимите Е.З.А. и С.Д.С. да заплатят СОЛИДАРНО на частния обвинител и граждански ищец Б.П.С. сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното й заплащане.

 

На осн. чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Е.З.А. (с установена по делото самоличност) и С.Д.С. (с установена по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б.П.С.  направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв./четири хиляди и петстотин/лева.

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимата Е.З.А. (с установена по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски по делото в досъдебното производство в размер на 3 378.80 лв. /три хиляди триста седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив – да заплати направените по делото разноски в съдебното производство в размер на 225лв./ двеста двадесет и пет лева/, както и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 1000/хиляда/лв.

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.Д.С. (с установена по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски по делото в досъдебното производство в размер на 3 378.80 лв. /три хиляди триста седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив – да заплати направените по делото разноски в съдебното производство в размер на 225лв./ двеста двадесет и пет лева/, както и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 1000/хиляда/лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд- Пловдив.

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                       2.

 

 

                                                                                      3.

 

Мотиви към Присъда

 

№260028/18.11.2020г. по НОХД № 125/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив

 

 

Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.З.А. и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 27.12.2018г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител със С.Д.С., ЕГН **********, също извършител, умишлено е умъртвила П.К.С., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост.

Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение и  срещу С.Д.С. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 27.12.2018г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Е.З.А., ЕГН **********,също извършител, умишлено е умъртвил П.К.С., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост.

Като акцесорни страни в наказателното производство бяха  конституирани низходящите на жертвата: Ц.П.С. в качеството на частен обвинител и Б.П.С. в качеството на частен обвинител и граждански ищец.

 

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения. Аргументира се, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка аналогична с изложената в обвинителния акт. Прави се обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като се сочи, че е налице квалифициращото деянието на подсъдимите обстоятелство – убийството да е извършено с особена жестокост. Предлага на подс.Е.А. с оглед отчетените оттегчаващи вината обстоятелства - предходните й осъждания, трудовата й неангажираност и злоупотребата с алкохол да й се наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано около максималния размер, а именно 20 години при първоначален строг режим. Смекчаващи вината обстоятелства не се сочат. Предлага от така наложеното наказание да се приспадне времето, през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

По отношение на подс. С.С. представителя на държавното обвинение предлага да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства предвид младата му възраст, силното влияние на майка му върху него, привързаността му към нея  и по- малката му роля в инкриминираното деяние. Като оттегчаващи вината обстоятелства се сочат: предходните му осъждания, трудовата му неангажираност и злоупотребата с алкохол. При така визираните индивидуализиращи наказанието обстоятелства, прокурора предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около минималния, при първоначален строг режим, от което да  се приспадне времето през  което подс.С. е бил задържан по делото на осн. чл.59 от НК. По отношение  на гражданския иск представителя на ОП-Пловдив предлага същият да бъде уважен в пълен размер като доказан по основание и размер.

Частната обвинителка Ц.Е. лично и  чрез поверениците си: адв. С. и адв.Д.  поддържат обвинението и пледират за налагане на наказание в предложените от прокурора параметри.

Адв.Д. като повереник на гражданския ищец и частен обвинител Б.С. моли подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение, като им се наложат наказанията предложени от прокурора и да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер. 

Защитата на подсъдимата, в лицето на адв.С., твърди че многократно подсъдимата е заявила пред него, разследващите органи и съда, че се признава за виновна и желае да понесе наказание за извършеното престъпление. Излага фактическа обстановка, според която е възникнал конфликт между подсъдимите и пострадалия след употреба на голямо количество алкохол, при който на подсъдимата й били нанесени обиди от пострадалия, тя обърнала масата и го наръгала първо с чашата, а после и с ножа. Излагат се съображения, че подс.А. е експанзивна личност, която е била предизвикана, за да извърши деянието. Твърди се, че не е установен мотива за извършване на престъплението, както и че с обясненията си, подс.А. е допринесла за изясняване на механизма на деянието. Адв.С. пледира  като смекчаващи вината обстоятелства да се отчетат обстоятелствата, че подсъдимата е  майка на дете страдащо от тежко заболяване, че е на 40 години, която вследствие престоя й в пенитенциарно заведение е започнала да се поправя и превъзпитава. Моли да й бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, а предявения  граждански иск да бъде уважен в пълен размер.

Подсъдимата Е. З.А. се признава за виновна по така повдигнатото й обвинение и твърди, че го е извършила сама, без участието на сина й- С.С.. Изразява съжаление за извършеното и се възползва се от правото си да не дава обяснения в хода на съдебното производство.

Защитникът на подс. С.- адв.М.Н. пледира, че не се установява от доказателствата по делото по категоричен и безспорен начин, че подзащитния й е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Твърди се, че същия не е проявил особена жестокост към жертвата, а само загриженост и синовна обич към подс.А., която желаел да  защити. Сочи, че е безспорно установено, че подс.А. сама е нанасяла яростни и силни удари в дясната област на шията на  пострадалия, както и че описанато в обвинителния акт, че подс.С. се е притекъл на помощ внася съмнение за наличие на пълна съпричастност и изобщо за извършване на престъплението по начин идентичен с този на подс.А.. Пледира, че следва да се установи ролята му в извършеното престъпно деяние като съизвършител или помагач. Сочи се, че липсва общност на умисъла, поради което съдът ако счете, че подс.С. има участие в деянието, то той е помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК, защото умишлено е улеснил извършването на деянието като е отстранил спънки, помагайки на майка си да отклони съпротивата на пострадалия. Алтернативно се пледира в случай, че бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, предвид младата му възраст, израстването му в дисхармонична среда на разделени родители и обстоятелството, че е съдействал на органите на разследването. По отношение на гражданския иск счита, че следва да се уважи в пълен размер.

Подсъдимият С.С. не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение и не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В последната си дума иска да му бъде наложено минимално наказание.

 

Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Е.З.А. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, осъждана, с ЕГН **********.

Подсъдимият С.Д.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимата А. е майка на подс. С.С.,  който бил отгледан от баща си - свид.Д.С., в с.***, тъй като тя заминала да живее в чужбина след раждането му. През 2013г.-2014г. подсъдимата се завърнала в Република България и успяла да установи добри отношения със сина си.

През 2014г. подсъдимата се запознала с пострадалия П.К.С. и заживяла с него, като подс. С. често им ходел на гости. Подс. А. и пострадалия често се карали. На 02.12.2014г. П. К.С. подал жалба до Районна прокуратура-Пловдив, че подсъдимите А. и С. са му откраднали лекия автомобил, мобилен телефон и пари. С постановление от 09.04.2015г. РП- Пловдив отказала да образува наказателно производство на осн. чл.218в т.2 от НК / т.3- ти, л.10-11 от ДП/. През 2016г. подс.А. родила момиче на име Р., което не било припознато от баща. Детето страда от тежко заболяване и  се отглежда от свид.Р.П.- майка на подсъдимата.

През месец декември 2018г. пострадалият П. К.С. и подсъдимата живеели на квартира в къща находяща се на ул.“***“ №*** в гр.Пловдив, където често гостувал и подс.С..

На 27.12.2018г. още от сутринта тримата започнали да празнуват именния ден на подс. С.- ***, пиейки бира. По обяд към тях се присъединила и свид. Р.П., която довела и дъщерята на подсъдимата – Р.. Следобед между 13,00часа и 14,30 часа отишъл и свид.Д.С., който извикал сина си- подс.С. навън.  Подарил му дрехи за празника и му оставил домашна ракия, вино и храна, за да се почерпят, след което си тръгнал, без да влиза в къщата. Малко по-късно свид. Р.П. излязла, като оставила детето при подсъдимите да го гледат. Около 17.00ч. между пострадалия С. и подс.А. възникнал конфликт, тъй като пострадалия искал подс.С. и дъщерята на подсъдимата да си тръгнат. Подс.С. се обадил на баба си да дойде да вземе сестра му, което тя и сторила, а той останал и заедно с пострадалия и подс.А. продължили да консумират алкохол - бира, а после и  домашна ракия в жилището на С..

 Тримата се намирали в една от стаите на първия етаж, обзаведена с две легла успоредно едно на друго, между които имало ниска холна маса. Пострадалият С. бил седнал на фотьойл, който се намирал вдясно от вратата на стаята, а подс. А. седяла от лявата му страна върху леглото, което се намирало до фотьойла. Подсъдимият С. бил седнал на фотьойла, който се намирал под прозореца на стаята, срещу жертвата. С напредването на вечерта и увеличаването на изпитото количество алкохол, подс. А. и пострадалият С. започнали да се карат отново по повод присъствието на подс. С. в къщата. П. С. настоявал той да си тръгне, а подс.А. искала да остане. Подс.С. успял да предотврати скандала между тях, като казал, че ще си тръгне, след което тримата продължили да консумират алкохол. Около 22:30 часа, когато всеки от тримата бил изпил голямо количество алкохол, конфликтът ескалирал. Пострадалият се изправил и се насочил към  подс. А., при което подс. С. станал и застанал между двамата, с лице към С.. Пострадалият  седнал отново на фотьойла. Ядосана подс. А. се насочила към жертвата, като в дясната си ръка държала счупена стъклена чаша и започнала да нанася с нея откъм счупената й част силни и яростни удари в дясната част на шията на пострадалия, който продължавал да стои на фотьойла. Подсъдимият С. веднага се притекъл на помощ на майка си, като с двете си ръце започнал да затиска тялото на П. С. към фотьойла в областта на гърдите и главата, за да не може последният да се изправи и да окаже съпротива, докато майка му продължавала да нанася удари. В резултат на тях, от шията на пострадалия С. започнала да тече кръв, но същия бил още жив. Подс. А. преустановила ударите със стъклената счупена чаша и я оставила  върху холната маса, след което взела в дясната си ръка намиращ се в стаята кухненски нож с обща дължина 24.7 см., от които 12,7 см. острие. През това време подс. С. продължавал да затиска с ръцете си пострадалия С. да стои в полулегнало положение върху фотьойла. Подсъдимата А. отново се приближила до пострадалия С. и отново с ярост и ожесточение нанесла множество удари в една и съща посока с режещата част на ножа в дясната и предна част на шията му, с които направила множество срезове на кожата с отрязване  на тънки ивици кожа и мускулатура между срезовете.

В резултат на ударите с чашата и ножа пострадалият С. получил множество прободно-порезни наранявания в дясната и предна част на шията, вкл. с прерязване на лява и дясна яремна вена, вследствие на което починал от остра кръвозагуба. След като двамата подсъдими се уверили, че пострадалият е мъртъв, подс.А. преустановила ударите с ножа, а подс.С. пуснал тялото му. Подсъдимата А. оставила и ножа върху холната маса, след което двамата излезли в коридора на първия етаж на къщата. Тя влезнала в банята да се изкъпе, а подс. С. се обадил от мобилния си телефон на баба си- свид. Р.П., която му казала, че има работа и му затворила, след което позвънил на  баща си- свид. Д.С., на когото съобщил, че е убил П. С.. Баща му го посъветвал да се обади на полицията, но подс. С. му отговорил, че го е страх и настоявал свид. С. също да не се обажда на полицията. Тогава свид. Д.С. поискал да се видят в гр.Пловдив на спирка на градския транспорт на бул.“***“, срещу бившия ресторант „***“, което предложение подсъдимият приел. След като майка му излязла от банята, подс. С. също се изкъпал. Двамата се преоблекли в чисти дрехи, като оставили опръсканите си с кръв дрехи, с които били по време на убийството, в полиетиленов чувал в коридора и в пластмасова кофа в банята. След това напуснали къщата и се насочили към спирката на градския транспорт на бул “***“, където трябвало да се срещнат със свид.Д.С..

Междувременно свид. Д.С. се обадил на тел. 112,  за да съобщи за случилото се. Малко по-късно с него се свързали служители на ОД на МВР-Пловдив, на които обяснил, къде трябва да се срещне с подсъдимите и кои са те. На мястото били изпратени полицаи от два автопатрула от *** РУ на МВР-Пловдив, между които свид.Б.Ц. и свид. А.Д.. Подсъдимите отишли на уговореното със свид. С. място, където пристигнал и последния с лек автомобил. Там те били задържани от служителите на реда и отведени в *** РУ на МВР-Пловдив, където първоначално с тях беседи провели свидетелите Я. и А. - служители на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Пловдив. Те  забелязали, че лицата са употребили алкохол, поради което повикали  служители на сектор „Пътна полиция“- Пловдив, за да ги тестват с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ за употреба на алкохол. В 01.15ч. на 28.12.2018г. била направена проба на подс.С., при която техническото средство отчело 2,47 промила на хиляда алкохол в издишания въздух, видно от докладна записка - /л.13 т.І -ви от ДП/. На подс.А. също била извършена проба с техническото средство в 01.22ч., която отчела 1,89 промила на хиляда алкохол в издишания въздух, видно от докладна записка - /л.12 т.І-ви от ДП/.

На местопроизшествието била изпратена ДСОГ, която извършила оглед на местопроизшествието, при който били намерени и иззети: от плота на холната маса- нож с дължина 24,7 см. и столче от чаша; долнище на анцуг и фланела- от полиетиленова чанта в коридора на къщата, черен клин и синя фланела - от кофа в банята, сиви гумени чехли - от коридора, парчета стъкло, дактилоскопни следи от чаша, мобилен телефон марка „Сименс“ и тампон с червена течност.

Подсъдимите Е.З.А. и С.Д.С.  били задържан по реда на ЗМВР за 24 часа на 27.12.2018г.

На 28.12.2018г. от разследващ полицай в сградата на Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ“ Св.Георги“-Пловдив бил извършен оглед на трупа на П. К.С., при който бил иззет биологичен материал- поднокътно съдържимо от двете ръце, дактилоскопни отпечатъци и кръв, както и веществени доказателства - парче стъкло с неправилна форма, извадено от разкъсаната шия на трупа, както и дрехите, с които е бил облечен - панталон, фланелка, обувки и чорапи.

От заключението на назначената и изготвена тройна съдебно медицинска експертиза на труп №***/2018г. /л.2-13 том ІІ-ри от ДП/ се установява, че при изследването на трупа на П. К.С. са били установени: множество прободни- порезни рани с остри ъгли и гладки ръбове, преминаващи една в друга, по дясно-страничната и предната повърхност на шията, с наличие на надрези в двата ъгъла на раната; множество прободно-порезни наранявания под гореописаната рана със звездовидна форма; повърхностни срязвания на кожата под брадата; пълно прекъсване на лява и дясна външна яремна вена на нивото на 3-4-ти шиен прешлен; прекъсване на десния гръдно-ключичен -сисовиден мускул, с неравни краища; масивно кръвонасядане на меките тъкани в областта на шията; повърхностно срязване на щитовидния хрущял вдясно; срязване на хранопровода в горната му част; аспирация на кръв в белите дробове; прободно- порезна рана в лява странична повърхност на шията; кръвонасядане в долна трета на шията, вляво странично; охлузване и кръвонасядане в лява челна област, драскотина в дясна челна област, охлузване на дясна скула, кръвонасядане по кожата на брадата и дясна ушна мида; бледност на вътрешните органи. Вещите лица са посочили, че смъртта се дължи на масивното и дълбоко порезно нараняване на шията, с прерязване на лява и дясна външна яремна вена, довело до остра кръвозагуба, която е непосредствената причина за смъртта на П.К.С.. Порезните наранявания са причинени от предмет с остър връх и режещ ръб- възможно и вероятно нож. Ножът е бил раздвижван почти хоризонтално многократно в една и съща посока-оста на основната рана. Част от нараняванията имат съвсем друга характеристика - охлузени ръбове, слабо кръвонаседнати такива, с налични късове стъкло в част от тях. Тези наранявания са с характер на прободно-порезни, но ръбовете на въздействалия предмет дават основания за извода, че режещата част на предмета и значително по-дебела от острието на ножа. Вещите лица са посочили, че тези наранявания е възможно да бъдат свързани  като механизъм на причиняване  с режещата част на стъклена счупена чаша. Описаните охлузвания и кръвонасядания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие и могат да се обяснят с наличието на борба между нападателя и пострадалия С..

От заключението на назначената и изготвена допълнителна тройна съдебно медицинска експертиза по писмени данни №***/2019г. - /л.18-28 т.2-ри от ДП/ се установява, че на пострадалия П.К.С. са били причинени няколко вида травматични увреждания. Според вещите лица трябва да се разграничат два основни вида увреждания, като и двата вида са причинени от остри предмети, но са с различна морфологична характеристика. Първите са множество порезни наранявания в дясната и предната повърхност на шията, които са причинени от действието на режещата част на предмет със заострен ръб. В конкретния случай това може да е представения като веществено доказателство нож с пластмасова черна дръжка. Механизмът на причиняване на порезните наранявания на кожата и мускулите на шията бил натиск и движение на острието по повърхността на кожата на шията косо към хоризонтално. Ножът бил придвижван многократно в една и съща посока, като срезовете на кожата били много на брой, с отрязване на тънки ивици кожа и мускулатура между срезовете /“рязане“/. Вещото лице е посочило, че макар тези наранявания да представляват драматична визуална картина, те са относително по- плитки от следващата група наранявания и имат по-малка роля в причиняването на смъртта на пострадалия.

Втората група наранявания са множество прободно-порезни наранявания с неправилно линейна форма, включени в оформилия се общ основен порезен дефект на шията предно-дясно. Тези наранявания според експертите са по-къси, с неправилно линейна форма, с налични ограничени охлузвания и кръвонасядания. Част от тях са установени и извън основното нараняване на шията - преимуществено под него. В част от тези наранявания се установяват малки стъклени късове, което отговаря на стъклото от счупените неравни ръбове на представената като веществено доказателство счупена стъклена чаша със столче. Вещите лица са посочили, че тези наранявания вероятно са причинени чрез движение в предно- задна посока на шията /“забиване“/ на острите фрагменти дясно странично на шията. В дълбочина на раневи канали на тези рани се установяват и срязванията на тънките и нежни стени на магистралните шийни венозни съдове, което е основната причина за острата кръвозагуба, довела до смъртта на П. К.С..

Експертите са установили и друга/ трета/ група наранявания, които са единични прободно-порезни наранявания с правилна линейна форма,  причинени от острата и режещата част на едноостър предмет, възможно конкретно посочения като веществено доказателство нож. Тези наранявания са установени над основната рана и според вещите лица  не могат да бъдат отграничени в основните срезове. При секция в дълбочина на меките тъкани на шията не се установяват елементи от раневи канали на тези наранявания. Тези наранявания са повърхностни и почти нямат своя собствен принос за настъпването на смъртта.

Четвърта група наранявания са тези, които не са причинени с представените два предмета /нож и част от стъклена чаша/. Те са: охлузване и кръвонасядане в лява челна област; драскотина в дясна челна област; охлузване по дясна скула; кръвонасядане по кожата на брадата и дясна ушна мида. Тези травми са причинени от удари и/или притискане с или върху тъп твърд предмет. Тези увреждания най-вероятно са причинени при нанесени удари с части от тялото - ръце, крака, глава и могат да бъдат свързани с вероятна борба и фиксиране на пострадалия към фотьойла до изпадането му в безпомощно състояние и нямат отношение като причинност към настъпването на смъртта.

Експертите са посочили, че анатомичната област, в която са концентрирани травматичните увреждания на пострадалия С. е твърде ограничена. Уврежданията са концентрирани, суперпозират множествено и може да се направи извод, че са причинени при непроменено или съвсем слабо променено взаиморазположение на пострадалия и нападателя по време на причиняване на порезните и прободно-порезните наранявания с двата предмета до настъпването на смъртта. Не се установяват защитни наранявания по тялото на пострадалия. Ударите са били значителни на брой и са нанасяни в един по-продължителен период от време. Вещите лица са посочили, че механизма на причиняването на уврежданията изложен от обв.А. почти напълно съвпада с теоретично определения механизъм, като е напълно възможно и вероятно травматичните увреждания да са причинени по изложения от нея начин с последователни действия със стъклена чаша и  нож. По отношение на обясненията на обв.С., в които сочи, че майка му е намушкала пострадалия поне два пъти в шията, след което е забила 4-5 пъти нож във врата му и после още веднъж, според вещите лица броя им е силно редуциран, като в действителност ударите са били значително повече на брой и за по - дълъг период от време.

Назначена и изготвена е допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ***/2019г. –/л.145-154 т.ІІ-ри от ДП/, от която се установява, че преди и по време на причиняване на нараняванията на шията на жертвата, П. С. е бил в тежка степен на алкохолно опиване с концентрация на алкохол в кръвта 3.6 промили, което в значителна степен е намалило възможността му да чувства болка въобще поради анестетичния ефект на алкохола. Причиняването на нараняванията на шията  е с острата част на счупена стъклена чаша и нож, което при установената концентрация не е силно болезнено. При нараняванията в дълбочина на шията са  напълно срязани двете магистрални шийни вени – лява и дясна външни яремни вени, което също не е болезнено. Следващият етап от танотогенезата  е масивна кръвозагуба от тези венозни съдове, което не е съпроводено с болка и поради масивността на кръвозагубата в сравнително кратки срокове е довело до остра кръвозагуба с бързо изпадане в безпомощно състояние, липса на възможност за усет и настъпване на смъртта в безпомощно състояние, като липсват белези на ефективна отбрана.  Това е дало основание на вещите лица да приемат, че от момента на причиняване на нараняванията на П.С. до настъпването на смъртта му, последният не е имал възможност да изпитва особени, силни, мъчителни и свръхмерни болки и страдания, т.е смъртта не е настъпила по особено мъчителен за пострадалия начин.

Назначена и изготвена е и съдебно медицинска експертиза на живо лице №***/2018г.-/ л.10-13 т.ІІ-ри от ДП/, видно от която при прегледа на Е.А. е установено: наличие на охлузване на дясна лакътна става, кръвонасядане на дясна предмишница, линейни охлузвания на десния горен крайник, кръвонасядане в долна трета на лявата предмишница, множество линейни охлузвания по левия горен крайник; кръвонасядания в горна трета на лявата предмишница с давност 2-4 дни; белег под брадичката с голяма давност, белег на дясна предмишница и китка с голяма давност. Според вещото лице охлузването на дясната лакътна става, кръвонасядането на дясната предмишница, кръвонасяданията на лявата предмишница са причинени по механизма на удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет, или тангенциалното действие на такъв, като двете кръвонасядания в горната трета на лявата предмишница показват характеристиката на такива, получени преди 2-4 дни от момента на извършване на прегледа и нямат отношение към инцидента, описан в предварителните сведения. Множеството линейни охлузвания по двата горни крайника са причинени от действието на предмет с режещ ръб и/или остър връх. Посочено е, че описаните травматични увреждания са причинили болка и страдание, беззстройство на здравето.

Назначена и изготвена в хода на досъдебното производство е и   съдебномедицинска експертиза на живо лице № ***/2018г. - /л.15-16 т.ІІ-ри от ДП/. Видно от заключението на вещото лице при прегледа на С. Д.С. са установени: наличие на белези по кожата на гърба и пръстите на двете ръце с голяма давност, повърхностно лицейно охлузване на първи пръст на дясната ръка, линейни охлузвания по втори пръст на лявата ръка. Прието е от експерта, че описаните белези по кожата на гърба и пръстите на двете ръце са с голяма давност и нямат отношение към конкретния инцидент, а линейните охлузвания по първи пръст на дясната ръка и втори пръст на лявата ръка са причинени от действието на предмет с остър връх и/или режещ ръб, каквито по своята характеристика са фрагментите от счупени чаши и чинии и е възможно по начин и време да са възникнали така както се съобщава в предварителните сведения. Вещото лице е посочило, че охлузванията на първи пръст на дясната ръка и втори пръст на лявата ръка са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. В съдебно заседание вещото лице уточни, че под охлузване на първи пръст на дясната ръка има предвид палеца, както и че установените наранявания по ръцете на подсъдимия могат да бъдат получени ако е бил в близост до движещи се остри предмети, както ако да се е самонаранил, така и да са причинени по невнимание от някой друг.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства №***/2019г. / л.34-40 т.ІІ-ри от ДП/, от която се установява, че кръвната група по системата АВ0 на течната кръв от П.К.С. е ***. По обекти с №1,2,3,4,5,7,8,9,10,11,12,13,14,15 и 15а- /1.черен клин с „прашки“, 2. тениска с къс ръкав, 3.чифт сиви чехли №44; 4. марлен тампон с червенокафяво зацапване; 5. Парченце безцветно стъкло с неправилна форма с приблизителни размери 2,2х1,7см; 6. Два броя парченца от безцветно стъкло с различна форма и размери 3х1,5см и 2х0,5см.; 7. Кухненски нож с дръжка от кафяви чирени с три нита с обща дължина 24.7см и дължина на острието 12.7см и широчина в най- широката част 2.4см.; 8. Парче от прозрачна, стъклена чаша със столче; 9. Черно, анцугово долнище с надпис „***“ върху предната страна на левия крачол; 10. Зелена тениска с яка, къс ръкав и синьо бял напречен кант; 11. Черен, спортен панталон от шушляков плат с надпис „***“; 12. Черна тениска с къс ръка и яка с надпис „***“; 13. Чифт черни сандали №43; 14. Чифт черни чорапи; 15. Прозрачен пластмасов контейнер с червена капачка, запечатан с етикет за веществено доказателство; 15а. Съдържащо се в контейнера парченце от прозрачен материал, наподобяващ стъкло, със засъхнало по повърхността червенокафяво вещество, има кръв, която е човешка. Човешката кръв от обект №5 е  минимално и недостатъчно количество, което прави невъзможно изследването и за кръвна група с традиционните серологични методи, използвани в лабораторията. По обект № 6 няма кръв. В човешката кръв от обекти с № 1,2,3,4,5,7,8,9,10,11,12,13,14 и 15 се доказали *** аглутинини и *** аглутинини и не се доказали ***. Кръвната група на човешката кръв от посочените по- горе обекти е *** и може да бъде от П.К.С. с ЕГН **********, който е с кръвна група - ***, както и от всеки друг човек с тази кръвна група.

От заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза  на веществени доказателства №***/2019г.- /л.44-46 т.ІІ-ри от ДП/ се установява, че по дунапренови тампони със скъсена бяла пластмасова дръжка с иззета обтривка от поднокътно съдържимо на лявата  и дясната ръка на П. К.С. има кръв, която не е изследвана за видова и групова принадлежност, за да не се унищожат чрез серологичните методи биологични микроследи и епителни клетки по тях.

Назначена и изготвена е съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства №***/2019г.- /л.51-53 т.ІІ-ри от ДП/, от чието заключение се установява, че дунапренови тампони със скъсена бяла пластмасова дръжка с иззета обтривка от поднокътно съдържимо на лявата  и дясната ръка на Е. З.А., не са изследвани за наличие на кръв, видова принадлежност и кръвна група, за да не се унищожат.

Назначена и изготвена е съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства №***/2019г.- /л.58-60 т.ІІ-ри от ДП/, от чието заключение се установява, че дунапренови тампони със скъсена бяла пласт масова дръжка  с иззета обтривка от поднокътно съдържимо на лявата  и дясната ръка на С.Д.С., не са изследвани за наличие на кръв, видова принадлежност и кръвна група, за да не се унищожат.

 В хода на разследването е назначена и изготвена ДНК експертиза №***/ДНК-378- /л.65-68 т.ІІ-ри от ДП/, от чието заключение се установява, че: в поднокътното съдържимо, иззето от десните ръце на подс.А. и подс. С. Д.С. е установено наличието на биологичен материал от пострадалия П. К.С.. Установено е от вещото лице, че биологичният материал в поднокътното съдържимо от левите ръце на подс.А. и подс.С. произхожда от тях самите. Посочено е, че биологичният материал в поднокътното съдържимо от лява и дясна ръка на П. К.С. произхожда от него самия. Подсъдимите С. и А. фигурират в масивите на НДНКБД и ДНК профилите им фигурират в нея.

Назначена е и допълнителна ДНК експертиза №***/ДНК-457 /л.77-78 т.ІІ-ри от ДП/, според чието  заключение не може да се установи какъв е видът на биологичния материал, иззет от поднокътното съдържимо на десните ръце на подсъдимите А. и С..

Назначена и изготвена е комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза на Е.А.- /л.82-96 т.ІІ-ри от ДП/, от чието заключение се установява, че подсъдимата не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ-Пловдив. По време на инкриминираното деяние е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не е била в състояние, покриващо критериите на категорията „физиологичен афект“, което да е било предизвикано от пострадалия. Подс.А. може да се защитава сама и да дава достоверни показания в хода на досъдебното и съдебно производство. Според вещите лица подсъдимата е имала  опасно поведение, като е била ориентирана, целенасочена, реагирала е избирателно на стимулите, насочила е цялата си физическа агресия спрямо пострадалия, който е бил предполагаемо по-слаб за нея противник, над когото тя е имала физическо надмощие и е продължила със своите увреждащи действия дори и след като пострадалият е бил в безпомощно състояние. Не са установени моменти на колебание или желание да се прояви самоконтрол. Проявената агресия е несъответна на дразнителя и ситуацията и е израз на нейните формирани личностови особености и нагласи. Демонстрира чувство на превъзходство, стремеж за доминиране, емоционална хладина, незачитане, непочитане на обществени правила и норми, силен агресивен заряд. Показала се безчувствена към състоянието на пострадалия. Проявената жестокост не е болестно или ситуативно мотивирана. Поведението й е било улеснено от употребения алкохол, но „адекватно“ на преценката й на ситуацията и на нейното настроение. Състоянието й отговаря на обикновено алкохолно опиване, при което качеството на волевите актове е било съхранено.

Назначена и изготвена е и комплексна съдебно психолого -психиатрична експертиза на подс.С. Д.С.- /л.101-125 т.ІІ-ри от ДП/, от чието заключение се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ-Пловдив. Вещите лица са посочили, че по време на инкриминираното деяние подс.С.С. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не е бил в състояние, покриващо критериите на категорията „физиологичен афект“, което да е било предизвикано от пострадалия. Интелектуалното равнище на подс. С. е в ниски граници на нормата за възрастта, нямат болестен характер. Налице са слаби общи познания, умения и осведоменост, ограничени в рамките на ежедневието. Интересите са ограничени. Мотивацията за развитие е слаба, след инкриминираното деяние не са настъпили болестни промени в психичното му състояние и в цялостното му когнитивно развитие. Подс. С. може да се защитава сам и да дава достоверни обяснения в хода на досъдебното и съдебното производство, ако желае. На база на личностовите му особености и анализа на материалите по делото експертите приемат, че отношението на подс.С. към пострадалия по време на инкриминираното деяние се е отличавало с хладнокръвност, безсърдечие и жестокост.

От заключението на назначената и изготвена съдебно трасологична експертиза №***/2019г. /л.131-133 т.ІІ-ри от ДП/, се установява, че изследваните 4бр.парчета и горната част на представената за изследване стъклена чаша, която е  с нарушена цялост са изработени от стъкло, с гладка повърхност. Четирите броя парчета, не са съвместени по линиите им на разделяне, както помежду си, така и с горната част от стъклената чаша, тъй като липсват другите парчета от чашата, към които биха могли да бъдат съвместени. Вещото лице е посочило, че представените за изследване 4бр.парчета са били  части от стъклената чаша, преди същата да бъде счупена. Три от парчетата, които са с дебелина от 1.1мм, най- вероятно са били в горната и тънка част, а парчето с дебелина от едната страна около 1.1мм, а в другата 3.5мм най- вероятно е било разположено в средната или към горната част.

В хода на разследването е назначена и изготвена дактилоскопна експертиза № *** /л.137-138 т.ІІ-ри от ДП/, от която се установява, че по вещественото доказателство- 1бр. цокъл от чаша, иззета при извършения оглед на местопроизшествието няма наличие на дактилоскопни следи.

От заключението на съдебно химическата експертиза- /л.141 т.ІІ-ри от ДП/ се установява, че в кръвта на пострадалия П. К.С. е установено наличие на алкохол  от 3.60 промила на хиляда.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от обясненията на подсъдимата: Е. З.А.-дадени в хода на досъдебното производство /л.69, л.71, л.73, л.73-75,  т.І-ви от ДП/ приобщени на осн. Чл.279 ал.2 вр. С ал.1 т.4 от НПК; частично от обясненията на подсъдимия С.С. дадени в хода на досъдебното производство- /л.101-102, 103-104 т.І-ви от ДП/, приобщени на осн. Чл.279 ал.2 вр. С ал.1 т.4 от НПК; изцяло от обясненията на подсъдимия С. дадени в хода на ДП /л.95, 97, 98-99 т.І-ви от ДП/ приобщени на осн.чл.279 ал.2 вр. С ал.1 т.4 от НПК; от показанията на свидетелите: Б.П.С.- /л.115 от НОХД/; Ц.П.Е. - /л.152 от НОХД/;  С.П.Е.- /л.165 т.І-ви от ДП/, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.1 от НПК; Р.А.К.С.  - /л.116 от НОХД/;  Д. В.С.- /л.116-118 от НОХД/ и показанията му от досъдебното производство – /л.142-143 т.І-ви от ДП/, приобщени на осн. Чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК; Р.Г.П. – /л.119-121 от НОХД/, както и показанията й от ДП -/л.149-150 т.І-ви/, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.1 от НПК и на осн. Чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.1 от НПК; Б.К.Ц.- /л.121- 122 от НОХД/, както и показанията му от ДП-/ л.151 т.І-ви от ДП/, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2 от НПК; А.Д.Д.- /л.122-123 от НОХД/ и показанията му от ДП- /л.153  т.І-ви от ДП/, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2 от НПК; Н.С.Я.- /л.124-125 от НОХД/; Д.Р.А.- /л.125-126 от НОХД/; И.А.К. – /л.197 от НОХД/, както и показанията му от досъдебното производство – /л.152 т.І-ви от НОХД/, приобщени на осн.чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2 от НПК. Потвърждава се от приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на  местопроизшествието ведно с фотоалбум- /л.17-39 т.І-ви от ДП/; протокол за оглед на труп с фотоалбум- /л.40-54 т.І-ви от ДП/; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, огледи на веществени доказателства, справки за съдимост, характеристични справки, удостоверение за наследници, както и заключенията на назначените и изготвени експертизи.

Последните съдът кредитира с доверие като компетентно изготвени от лица с необходимия професионален опит и знания, отговорили обективно и в пълнота на поставените им въпроси.

Категорично и безспорно се установява от обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните свидетели, че на инкриминираната дата- 27.12.2018г. лицата са били в дома на пострадалия в гр.Пловдив, където са празнували именния ден на подс.С., на който за кратко е отишла и свид.Р.П. с дъщерята на подс.А.. Появата на свид.Д.С., който е занесъл на подсъдимия храна, алкохол и подаръци, без да влиза в дома на жертвата. Възникналия по-късно между подсъдимите и жертвата конфликт и нанесените на П. С. от подс.А. множество удари със счупена стъклена чаша и нож в областта на шията в резултат, на които същия е починал. Безспорен факт между страните е и че подс.С. се е обадил на своя баща – свид.Д.С., на когото съобщил за случилото се, а той от своя страна е уведомил органите на реда, с които заедно отишли на уговореното с подсъдимите място в гр.Пловдив и те били задържани. Изложените факти не са спорни между страните, изложени са от подсъдимите в дадените от тях обяснения в хода на досъдебното производство, потвърдени са в съдебното следствие от тях и от свидетелите, поради което и съдът намира, че са доказани по несъмнен начин.

По отношение на останалите факти и обстоятелства възприети от съда в изложената от него фактическа обстановка, базирана на кредитираните с доверие свидетелски показания и обяснения на подсъдимите, то съдът подробно по-долу ще се спре на тях, като посочи и кои изложени от свидетелите факти и обстоятелства приема, респективно не приема за достоверни и поради какви причини.

Съдът цени изцяло като достоверни и обективни показанията на свидетелите Б.П.С. / л.115 от НОХД/ и Ц.Е. /л.152 от НОХД/- низходящи на жертвата, от които се установява, че не са живеели съвместно с баща си, но са поддържали близки отношения с него. Виждали са се по празници, помагали си, както и че подсъдимите са живеели при него и той се е грижел за тях и за дъщерята на подс.А.. В тази насока са и показанията на свид.С.Е.- внук на жертвата, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр.с ал.1 т.5 от НПК – /л.165 т.І-ви от ДП/, в които сочи, че е бил в добри отношения с дядо си и са си помагали взаимно, които съдът също цени.

Кредитират се с доверие и показанията на свид. Р.А.К.С.- сестра на жертвата, която сочи, че е разбрала за смъртта на П.С. от пресата, тъй като не е поддържала отношения с брат си- /л.116 от НОХД/.

Съдът кредитира с доверие показанията на свид.Д.С. дадени в хода на съдебното следствие – /л.116 гръб -119 от НОХД/, в частта, в която излага обстоятелства относно: датата на деянието- именния ден на подс.С.,  че той му се е обадил и му е съобщил, че е убил П. С.; че свидетеля е позвънил на тел.112, за да съобщи за случилото се  и че е тръгнал с лекия си автомобил от с.*** към гр.Пловдив. Ценят се като обективни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал показанията му, че се е уговорил с подс.С. къде да се срещнат, че е предал мястото на срещата им на служителите на реда и че подсъдимите са били задържани на уговореното място от органите на реда. Съдът цени като достоверни и показанията му, че подс.С. на инкриминирата дата след деянието е бил употребил алкохол, че той го е отгледал, тъй като подс.А. малко след раждането му е заминала за чужбина, че подс.А. и пострадалия се карали след като употребят алкохол и че подс.С., често е ходил при тях. Като кореспондиращи с показанията на свид.П., свид. Я. и свид. А. и обясненията на подс.С. се ценят и показанията му, че на 27.12.2018г. е отишъл в дома на жертвата, за да види сина си и да му занесе подаръци за именния му ден, както и че му е оставил храна и алкохол, да се почерпят.

Ценят се с доверие показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство пред съдия- /л.142-143 т.І-ви от ДП/, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, относно обстоятелствата, че: подс. А. е казвала пред него със заканителен тон, че ще убие пострадалия С., както и че подс.С., го е молил да не се обажда на полицията,  след като му е съобщил, че е убил П.С., казал му, че ще бяга, ще се скрие някъде, доколкото след прочитането им свид. Д.С. ги потвърди като достоверни и обясни, че не  е изложил пред съда тези факти, защото не си ги е спомнил по време на разпита му в съдебното производство с оглед изминалия период от време.

Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Р.П., дадени в хода на съдебното следствие- /л.119-121 от НОХД/, от които се установява, че на инкриминираната дата е отишла с дъщерята на подс.А., за да поздрави внука си- подс.С. за именния му ден в дома на П.С., с когото подсъдимата живеела заедно. Оставила детето, за да го видят и няколко часа по- късно отишла да го вземе, както  и че дъщеря й и пострадалия често са се карали. Кредитират се с доверие показанията й дадени в хода на досъдебното производство приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК относно обстоятелството, че докато е била в дома на пострадалия, свид.Д.С. е дошъл до къщата и е оставил подаръци на внука й, както и че всички вътре са консумирали алкохол. В тази им част показанията на свидетелката кореспондират напълно с обясненията и на двамата подсъдими, показанията на свид. Д.С. и пробите от техническото средство, отчели наличие на алкохол в издишания от подсъдимите въздух, поради което  и се кредитират с доверие. 

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката дадени в хода на досъдебното производство- /л.149-150 т.І-ви от ДП/ приобщени на осн. Чл.281 ал.4 във вр. С ал.1 т.1 от НПК относно обстоятелството, че пострадалия С. е бил в къщата на инкриминираната дата и заедно всички са консумирали алкохол, доколкото същите са дадени непосредствено след инцидента, когато спомените на свидетелката са били много по ясни и същата не е  била повлияна от желанието си като майка на  подс.А. и баба на подс. С. да даде показания, с които би ги оневинила и защитила.

Ценят се с доверие като обективни и логични показанията на свидетелката, че подс.С. й се обадил същата вечер късно, за да разговарят, но тя  била заета, поради което и бързо му  затворила, както и че няколко минути по- късно и се обадил свид. Д.С., за да й каже, че подсъдимите са  убили  пострадалия С.. Кредитират са като логични и обективни и показанията й, че на следващият ден свид.Д.С. отново й се обадил, а не че е разбрала от мъжа си, че свид.С. я е търсил, както е заявила в хода на досъделното производство,  доколкото е нормално предвид получената информация, изключително стресираща за нея да е смесила тези факти.

Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Б.Ц., дадени в хода на съдебното следствие - /л.121- 122 от НОХД/, от които се установява, че на инкриминираната дата е бил дежурен служител в *** РУ на МВР-Пловдив и е бил извикан във връзка със сигнал за извършено убийство от мъж и жена, на които показали снимките. Сформирали се екипи и отишли на място, където бил свид.С. с лекия си автомобил, дошли подсъдимите и те ги задържали. Кредитират се с доверие показанията му, че подсъдимите са им съдействали, като са показали местопрестъплението, както и че той е  забелязал, че те са употребили алкохол. Ценят се като обективни и показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр.с ал.1 т.2 от НПК – л.151 т.І-ви от ДП, че пред него подс.А. е заявила, че тя е извършила убийството, а подс. С. нямал нищо общо с него, доколкото след прочитането им същия ги потвърди като достоверни и обясни, че с оглед изминалия период от време е забравил това обстоятелство. В тази им част показанията на свид. Ц. кореспондират с обясненията на подс.А., частично с обясненията на подс.С., показанията на свид. Я. и свид.А., поради което и се ценят с доверие от съда като обективни, логични и хронологично последователни.

Ценят се с доверие показанията на свид. А.Д. дадени в хода на съдебното следствие- /л.122-123 от НОХД/, от които се установява, че на инкриминираната дата е бил дежурен полицай в *** РУ на ОД на МВР-Пловдив и заедно с други колеги са се насочили към задържането на лица, за които са разбрали, че са извършили убийство. Разбрал, че негови колеги са ги задържали и отишли на спирка на бул.“***“, където видял, че те били задържани. Кредитират се с доверие и показанията му, че не е ходил на местопрестъплението, а е охранявал подс.С. в полицейското управление и че при идването на подс.А. в сградата е чул, че подс.С. й е казал: „Майко, нищо не им казвай! Това са полицейски номера“, а тя му е отвърнала, че не се притеснява. Като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал - пробите от техническото средство, обясненията на подсъдимите, се ценят изложените от свидетеля факти, че подс.С. е бил употребил алкохол и е завалвал думи. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство – /л.153 т.І-ви от ДП/ приобщени на осн. Чл.281 ал.5 във вр. С ал.1 т.2 от НПК относно обстоятелството, че е транспортирал подс.С. с неговия автомобил, което същия потвърди като достоверно след прочитането им и заяви, че не си го е спомнил, заради изминалия период от време, както и че при даване на показанията му в досъдебното производство спомена му е бил по - ясен.

Съдът кредитира с доверие като обективни и хронологични показанията на свид. Н.Я., от които се установява, че на инкриминираната дата е провел беседа с подс.С., при която той разказал, че е празнувал именния си ден в дома на жертвата с баба си, майка си, сестра си и П.С., че по- късно е дошъл баща му, който му е донесъл храна, алкохол и дрехи. Ценят се с доверие показанията му, че подс.С., подс.А. и П.С. са консумирали алкохол и че около 17.00ч. между майка му и пострадалия е възникнал конфликт, поради което са се обадили на свид. Р.П. да дойде да вземе сестра му, след което подс.А. обърнала масата, С. се ядосъл и скочил срещу нея, а подс.С. скрил нож под покривката на леглото,  разтървал ги и отново седнали да се черпят. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, от които се установява, че впоследствие отново между подсъдимата и пострадалия е възникнал конфликт, при който тя взела чаша и я забила поне два пъти в шията на С., който стоял на фотъойла, след което взела ножа и започнала да реже шията на жертвата около 4-5 пъти, като през това време подс.С. е натискал по раменете и гърдите жертвата, за да не може да се изправи. В тази им част показанията на свидетеля кореспондират с обясненията на подс. С. дадени на 10.09.2019г. и частично с обясненията на подс.А., както и със заключенията на изготвените съдебно медицински експертизи относно механизма на настъпване на смъртта на С., намерените и иззети при огледа веществени доказателства и показанията на свид.Д.А.. Кредитират се с доверие и показанията на свид.Я.,                                                          от които се  установява, че след настъпване смъртта на С. подсъдимите са се чудили какво да правят, след което са решили да се изкъпят и облекат с чисти дрехи, а подс.С. се е  обадил на баща си, на когото съобщил, че е убил П.С., доколкото в тази им част кореспондират напълно с показанията на свид.Д.С. и обясненията на подсъдимите. Съдът цени с доверие и показанията на свидетеля относно обстоятелството, че причина за скандалите между пострадалия и подсъдимата на инкриминираната дата е било желанието на С., подс.С. да си тръгне, за да остане насаме с подсъдимата.

Съдът цени като обективни, логични и последователни показанията на свид. Д.А. дадени в съдебното следствие – /л.125 от НОХД/, от които се установява датата на деянието, че е посетил местопрестъплението с негови колеги, че е провел беседа с подс.А., в хода на която разбрал, че тя живее от 5-6 години с пострадалия, като често са се карали и че на инкриминираната дата от сутринта подсъдимите и пострадалия са празнували именния ден на подс.С., като кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал- обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите- С. и П..  Кредитират се с доверие и показанията му, че в дома на С. е отишла свид. Р.П. с дъщерята на подс.А., която стояла малко и си тръгнала, че е възникнал по- късно конфликт между подсъдимата и пострадалия, поради което се обадили на свид. П. да дойде да вземе детето, доколкото кореспондират напълно с обясненията на двамата подсъдими и показанията на свид.П.. Ценят се като обективни показанията на свид. А., че  е отишъл свид. Д.С., който е занесал храна, алкохол и дрехи на подс.С., че тримата са консумирали алкохол от сутринта, че подсъдимият се обадил на баща си, на когото казал, че е убил С. и че са се уговорили да се срещнат на спирка, където служители на *** РУ са ги задържали като кореспондиращи напълно с обясненията и на двамата подсъдими и с показанията на свид. С.. Съдът цени като обективни и показанията на свид. А., от които се установява, че  подс.А. и пострадалия се се скарали  и бутали,  тя е обърнала масата и е взела счупена чаша, с която му е нанесла множество удари в областта на шията отдясно, след което е взела нож, с който също е нанесла удари в шията на пострадалия, като подс.С. е държал С., за да не може да се изправи и тя да продължи да нанася ударите. В тази част показанията на свидетеля кореспондират с показанията на свид. Н.Я. и с обясненията на подс.С. дадени на 10.09.2019г. в присъствието на защитника му.

Съдът цени с доверие показанията на свид.И.К. дадени в хода на съдебното следствие- /л.197-198 от НОХД/, от които се установява, че заедно с подсъдимия е бил в една килия и е разбрал от него, че е задържан с майка си за убийството  на приятеля на майка му и че е задържан, след като баща му се е обадил на служителите на реда.

Съдът не цени с доверие показанията на свидетеля К. относно механизма на причиняване на смъртта на жертвата, доколкото свидетелят не е възприел непосредствено тези обстоятелства, а преразказва  заявените пред него от подсъдимия твърдения, които се явяват изолирани, некореспондиращи със  събраните по делото доказателства – показания на свидетели и обяснения на подсъдимите.

Доколкото обясненията на подсъдимите имат двуяка роля- доказателствено средство  и  средство на защита, следва същите да бъдат внимателно анализирани, съпоставени с целия доказателствен материал по делото, след което същите да се приемат или отхвърлят като недостоверни, нелогични и непоследователни.

Съдът кредитира с доверие и цени като обективни, логични и последователни обясненията на подсъдимата дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на осн. Чл.279 ал.2 вр. С ал.1 т.4 от НПК - /л.74-75 т.І-ви от ДП/, в които същата сочи датата на деянието- 27.12.2018г., че подсъдимите и пострадалия са били в дома му и са празнували именния ден на подс.С.. Ценят се като обективни и обясненията й, че между нея и жертвата е възникнал конфликт, при който тя е взела счупена чаша и с нея е нанесла множество удари в областта на шията на П.С., а после и с нож, доколкото в тази им част кореспондират с обясненията на подс.С. и заключенията на изготвените съдебно медицински експертизи. Като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, а именно показанията на свидетелите: Д.С., А., Ц., Д. и Я. и обясненията на подс.С. се ценят и обясненията й, че подс.С. се е обадил на баща си, на когото е съобщил, че той е извършил убийството и че са се уговорили да се срещнат на място, където подсъдимите отишли, а свид.С. дошъл с полицаи, които ги задържали.

Не се кредитират с доверие обясненията й дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на осн. чл.279 ал.2 вр. С ал.1 т.4 от НПК- /л.71, л.73, л.74-75 т.І-ви от ДП/, потвърдени и в съдебното производство, че сина й – подс.С. е излязал от стаята по нейно настояване и тя сама без негова помощ е умъртвила жертвата, както и обясненията й, че по време на деянието е била с дрехи на подс.С., тъй като по- рано същия ден била изпрала нейните. Съдът счита, че тези обяснения на подсъдимата противоречат, както на обясненията на подс.С. дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник- /л.98-99 т.І- ви от ДП/, така и на установените наранявания по ръцете на подс.С. описани в заключението на СМЕ на живо лице №***/2018г. , които според вещото лице могат да са получени ако е бил в близост до движещи се остри предмети, констатираните следи от кръв по дрехите му, както и намерените при ДНК експертизата наличие на биологичен материал от пострадалия в поднокътно съдържимото на дясната ръка на подс.С..Според настоящия съдебен състав с тези си обяснения подс.А. желае да защити сина си- подс.С., поради което и е описала механизъм, според който тя е умъртвила П.С. сама, изключвайки негова съпричастност и дори присъствие в стаята към момента на осъществяване на инкриминираното деяние.

Съдът цени като обективни, достоверни и логични обясненията на подс. С.Д.С. дадени на 10.09.2019г. в хода на досъдебното производство-/ л.95-96 т.І-ви от ДП/, приобщени на осн. чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК, потвърдени в обясненията му от 22.10.2019г. - / л.95  т.І-ви от ДП/ и в съдебното следствие, в частта, че: на ***ден е бил в дома на пострадалия заедно с майка си, като той и пострадалия са стояли на фотьойли, а майка му на легло; че пострадалия е искал подс.С. да си тръгне, поради което и е възникнал конфликт между него и майка му, като той застанал между тях; че майка му взела счупена чаша и  нанесла с острата й част няколко удара във врата на жертвата, а впоследствие е взела нож, с който отново е нанесла удари на пострадалия в областта на шията и той умрял. В тази им част обясненията на подс.С. кореспондират с обясненията на подс. А., показанията на свидетелите: А., С., П. и Я., веществените доказателства иззети при огледа на местопроизшествието и заключенията на изготвените съдебно медицински експертизи и съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства. Ценят се с доверие и обясненията му, че: той и майка му след деянието са се изкъпали и са си сменили дрехите; обадил се е на баща си, казал му, че е убил пострадалия; че свид.С. му е казал да се обади в полицията, но подс.С. му отговорил, че го е страх и  са се уговорили да се срещнат на спирка срещу ресторант „***“, където като  са отишли са били арестувани от служители на реда, като кореспондиращи с показанията на свид. Б.Ц., Д. С. и А.Д..

Съдът цени с доверие обясненията на подс.С., в които твърди, че е затискал пострадалия с дясната си предмишница в областта пред лявото му рамо, докато майка му е нанясяла удари с нож на С., като по ръката му е имало кръв  като кореспондиращи с обясненията на свид. Н.Я. и свид. Д.А., заключението на СМЕ на живо лице № №***/2018г., при която са установени наранявания по ръцете на подсъдимия от движещи се в близост до тях остри предмети, заключението на допълнителната тройна СМЕ по писмени данни №***/2019г., при която са установени следи по тялото на жертвата от фиксация, нанесени преди изпадането му в безпомощно състояние, както и намерените при ДНК експертизата наличие на биологичен материал от пострадалия в поднокътно съдържимото на дясната ръка на подс.С.. Следва да се отбележи, че след прочитане на тези му обяснения, първоначално подс. С. заяви, че всичко което е казал е вярно и няма какво да допълни. Тези обяснения са потвърдени от него и при последващия му разпит като обвиняемо лице, извършен отново в присъствието на защитник- на 22.10.2019г., приобщени на осн. Чл.279 ал.2 вр. С ал.1 т.4 от НПК – л.95 т.І-ви от ДП.

Едва след прочитането на всички дадени от него обяснения в хода на досъдебното производство и поставяне на въпрос, кои от обясненията му са верни, подс. С. отрече тези си обяснения в частта, в която е заявил, че е държал пострадалия, без да изложи причина, поради която е заявил този факт  пред разследващия орган, отговаряйки- „просто, ей така“. Съдът не цени с доверие твърдението му, че не е държал пострадалия, тъй като противоречи на показанията на свид. Н.Я. и свид. Д.А., установените наранявания по ръцете му  и по тялото на жертвата от фиксация, намерените при ДНК експертизата наличие на биологичен материал от пострадалия в поднокътно съдържимото на дясната ръка на подс.С.. В тази насока следва да се отбележи и че подс.С. потвърди, че положения под протокола му за разпит като обвиняемо лице подпис е негов, което обосновава извод, че същия е изложил пред разследващия орган в присъствието на защитника си обясненията си, които са били записани и след прочитането им, подс. С. е подписал протокола за разпит като обвиняемо лице потвърждавайки, че изложените в него обяснения са достоверни и правдиви. Отричането на причастност към инкриминираното деяние според настоящия съдебен състав е израз на правото на защита на подсъдимия, поради което не се цени с доверие.

Не се кредитират с доверие обясненията на подс.С. дадени на 10.09.2019г. в хода на ДП- /л.95-96 от ДП/,  приобщени  на осн. чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК, относно обстоятелството, че пострадалият е обърнал масата, като диаметрално противоположни на обясненията на подс.А., която признава, че тя го е сторила, като съдът счита, че с тези си обяснения подс.С. желае да защити майка си и себе си, търсейки извинение за извършеното деяние.

Съдът кредитира с доверие обясненията на подс.С. дадени в досъдебното производство на 28.12.2018г. /л.101- 102 т.І-ви от ДП/, приобщени в съдебното следствие на осн.чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК, в частта, в която е изложил отново същите факти свързани с: празнуването на именния му ден в дома на пострадалия, консумацията на алкохол, възникналите конфликти между майка му и С., нанасянето на удари от страна на майка му с нож, разговора с баща му след случилото се, смяната на дрехи от него и от майка му, факта, че са се изкъпали и задържането им, които се потвърждават и от обясненията на подс.А., показанията на свидетелите - Д.С., А., Я., заключенията на СМЕ и веществените доказателства намерени при огледа на местопроизшествието.

Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство на 28.12.2018г. /л.101-102 т.І-ви от ДП/, приобщени в съдебното следствие на осн.чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК, в частта, че :  е  излязъл от стаята, тъй като е разчиствал счупените чаши и чинии и когато е влязъл е видял майка си надвесена над пострадалия, който бил седнал на фотьойла, а в областта на шията му имало забита чаша, като майка му подпирала пострадалия в областта на гърдите, както и че той е отстранил майка си от пострадалия, след което тя взела нож и с него наръгал пострадалия 4-5 пъти в областта на шията. Съдът не цени с доверие тези обяснения, доколкото са в противоречие с другите дадени от него обяснения в хода на досъдебното производство, както и с показанията на свид. А. и Я.. Обясненията му не кореспондират и с установените наранявания по ръцете му констатирани при извършената СМЕ на живо лице №***/2018г. както и намерения биологичен материал от пострадалия при ДНК изследването на поднокътното съдържимо на дясната му ръка, поради което и съдът счита, че с тях подс.С. цели да се защити по повдигнатото му обвинение.

Съдът след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал счита, че обясненията на подсъдимия дадени на 09.08.2019г. /л.103-104 т.І-ви от ДП/, приобщени на осн. Чл.279 ал.2 във вр. С ал.1 т.4 от НПК следва да се ценят с доверие в частта относно: датата на деянието, мястото, лицата които са присъствали, употребеното количество алкохол, присъствието на сестра му и баба му, идването на баща му, конфликтите във връзка с присъствието му в дома на пострадалия. В тази им част както беше вече посочено те кореспондират с обясненията на подс. А. и показанията на свид.С., свид.П., свид. Я. и свид. А..  

Не се кредитират с доверие изложените от него обстоятелства в обясненията му от 09.08.2019г. /л.103-104 т.І-ви от ДП/, приобщени на осн. Чл.279 ал.2 във вр. С ал.1 т.4 от НПК  относно местонахождението на подс.С. по време на причиняване смъртта на пострадалия, доколкото в тези си обяснения сочи, че е бил до тоалетна, чул е шул и като се е върнал в стаята е видял майка си да нанася удари с нож на пострадалия, като не се е приближавал до него,  които се различават от другите му обяснения дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник. Съдът счита, че с тези си обяснения, които се явяват изолирани, неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, подсъдимия е упражнил ефективно правото си на защита, като е изложил факти и обстоятелства свързани с причиняване смъртта на П.С. по начин, който според него би защитил както него, така и би оправдал действията на майка му – подс.А., доколкото единствено в неговите обяснения се съдържат твърдения, че П.С. я е обиждал, тръгнал към нея заплашително, обърнал масата и търсел с нещо да я нарани, което не кореспондират с наличните по делото доказателства, както и с обясненията на подс.А..

Съдът цени приложените по делото ВДС изготвени след експлоатираните СРС и ги използва за изграждане на фактическата обстановка по делото. По делото е налице издадено надлежно разрешение от оправомощено лице - Зам.Председателя на ОС-Пловдив,  за използване на СРС- подслушване, в резултат на което е изготвено ВДС документиращо разговори между подсъдимите. Това са годни доказателствени средства за установяване на правно значими факти- относно ролята на подс.С. като съизвършител в престъплението, които в случая са установени и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Я. и Д.  и обясненията на подс. С. дадени на 10.09.2019г. пред разследващ полицай в присъствието на защитника му и потвърдени в обясненията му от 22.10.2019г. Съдът ги преценя като годни доказателствени средства, тъй като  при прилагане на СРС и изготвяне на ВДС по делото, са спазени изискванията на чл.172-177 от НПК и чл. 12, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗСРС- искането за разрешение е направено от компетентен орган по чл. 13 от ЗСРС, разрешението е дадено също от компетентен орган- зам.председателя на ПОС, оправомощен изрично от Председателя на ОС-Пловдив, спазени са определените от разрешаващия орган и  установените от закона срокове, както и сроковете за изготвяне на ВДС. 

 

                   

                              ПРАВНИ ИЗВОДИ

 

Подсъдимата Е.З.А. е годен субект на престъплението, в което е обвинена, защото го е извършила като пълнолетно лице и в състояние на вменяемост, като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимата Е.З.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1  от НК като на  27.12.2018г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител със С.Д.С., ЕГН **********, също извършител, умишлено е умъртвила П. К.С., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост.

От обективна страна се установява, че подсъдимата е нанесла множество интензивни удари първоначално със счупената стъклена чаша, а после и с нож в шията на пострадалия, докато подс.С. го е държал с ръце във фотьойла, в който е седял, фиксирайки го. Ударите са били последователни, с голяма сила в жизнено важен орган- шията на П. С., в резултат на които пострадалият е получил множество прободно порезни наранявания на шията, с които са прерязани лявата и дясната му външна яремна вена, причинили остра кръвозагуба, която е довела до смъртта му. Налице е пряка причинно следствена връзка между нанесените от подсъдимата  удари на П.С., докато подс.С. го държал и настъпилата смърт на същия.

Съгласно съдебната практика квалифициращият елемент „особена жестокост“ е налице, когато деецът при извършване на деянието е проявил изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм действия, характеризиращи го като жесток човек - т.15 от Постановление № 2 от 16.XII.1957г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987г.  В същата задължителна съдебна практика е посочено, че нанасянето на много удари характеризират убийството като такова, извършено с „особена жестокост“. За престъпната съставомерност на неправомерното деяние по посочената квалификация се прецени начина на неговото осъществяване, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила; използваните средства; причинените телесни увреждания на жертвата; поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви, отношението на дееца към пострадалото лице и неговите близки, характеристичните му данни- в този смисъл са: Решение №306-71-І н.о, Решение 568-73-ІІ н.о, Решение 50-1974-І н.о., Решение №346-77-ІІ н.о, Решение №151-83-ІІ н.о, Решение №568-83-ІІ н.о, Решение № 211- 85- ІІ н.о, всички на ВС на РБ, както и Решение по н.д №364/2014г. на ІІІ- то н.о.

За определяне съставомерността на деянието се взе под внимание и  обстановката, при която е извършено престъплението; намирането на незначителен повод за осъществяването му; броят и силата на ударите и нанасянето им в жизненоважни части на тялото. В настоящият казус, анализирайки предхождащите деянието действия на подсъдимите и обстановката, се установява, че подсъдимите и пострадалия са били в дома му и  са употребявали алкохол, след което пострадалия многократно настоявал подс.С. да си тръгне, което  отключило агресия у подсъдимата, която се ядосала и започнала да му нанася множество удари в шията с различни предмети– счупена стъклена чаша и нож в един по-продължителен период от време, през който подс. С. го държал, за да не окаже съпротива или да избяга.  

Предвид изложеното по- горе и интензитета на упражненото върху С. насилие, на което той не е бил в състояние да окаже каквато и да е съпротива предвид обстоятелството, че е държан от подс. С. и като се взе под внимание, че след смъртта му подсъдимите са се изкъпали, преоблекли се с чисти дрехи, а изцапаните с кръв, сложили в чувал за смет и в кофа в банята, води до категоричен и безспорен за съда извод, че осъществените от подсъдимия С. и подс.А.  действия, очертават квалифициращото обстоятелството- деянието да е извършено с „особена жестокост“.

Съдът предвид събраните по делото доказателства счита, че е установено по категоричен и беспорен начин, че деянието е извършено от подсъдимите като съучастници, при форма на съучастието- съизвършителство. За да е налице съизвършителство между две лица е необходимо да съществува връзка между деянията на двамата съучастници, както в обективно, така и в субективно отношение. В обективно отношение всеки от съучастниците трябва да участва в самото изпълнение на престъплението, а не само да улеснява съучастника си в осъществяване на намисления престъпен резултат. В субективно отношение обединяващ момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на дейците- всеки, при осъществяване на действията си, да има съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението. С действията си на държане на пострадалия в областта на главата и раменете, подс.С. е допринесъл за сломяване на съпротивата му в момент, в който другия съучастник- подс.А. спрямо същото лице е упражнявала физическо насилие- Решение №4/26.03.2001г. по н.д. № 567/2000г. на ІІІ-то н.о. Следователно е налице съучастие при разпределение на ролите и подсъдимите следва да отговарят като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 във вр.с ал.1 от НК.

Начинът и механизмът на извършеното посегателство категорично сочат, че подсъдимата А.  е действала с пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и пряко е целяла настъпването на вредните последици – смъртта на П. С., като е съзнавала, че осъществява деянието съвместно с подс.С.. Употребеното количество алкохол не е повлияло на способността на  подсъдимата да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си. Силата на ударите, нанесени с чашата и ножа, тяхната многобройност, интензивност и насоченост към особено уязвими части – шията, където се намират жизненоважни кръвоносни съдове, несъмнено показват какво е било действителното намерение на дееца към момента на извършване на деянието, а именно да причини смъртта на П.С..

 

При индивидуализирането на наложеното на подсъдимата А. наказание за извършеното от нея престъпление съдът отчете, че обществената опасност на деянието е изключително висока, предвид обстоятелството, че с него се засяга най-ценното човешко благо- животът, поради което и предвидените в правната норма наказания са най- тежките в системата на българското наказателно право. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете – самопризнанието на подсъдимата направено още в досъдебното производство, оказаното съдействие на органите на разследването, критичното отношение към деянието, както и обстоятелството, че същата има малко дете, страдащо от тежко заболяване- ***. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подсъдимата, обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на голямо количество алкохол, както и нанесените множество увреждания на пострадалия с различни предмети, липсата на състрадание и милост към жертвата - неин близък.

При преценка на комплекса от релевантните за наказателната отговорност обстоятелства окръжният съд прие, че справедливо се явява наказанието по най-леката алтернатива на санкцията по чл. 116, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода. Съгласно чл. 38, ал.1 и чл. 38а ал.2 от НК, наказанията "доживотен затвор " и "доживотен затвор без замяна" се налагат, ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК цели не могат да бъдат постигнати с налагането на по-леко наказание. В настоящият  казус от една страна престъпните действия по умъртвяване на жертвата не сочат случаят да е несравнимо по-тежък от типичните случаи на квалифицирано убийство, а от друга, макар и с лоши характеристични данни, разкриващи извършителят като емоционално груб и безразличен, тя е във възраст, в която би могла да преосмисли поведението си и целите на наказанието спрямо нея биха се постигнали чрез един по-продължителен период от време, в който да бъде откъсната от обществото. Действително до момента подс.А. е осъждана, но към датата на инкриминираното деяние не е търпяла наказания лишаване от свобода, за да се направи извод, че същата не би могла да се поправи и превъзпита, чрез наказание от този вид.

По изложените съображения съдът наложи на подсъдимата Е.А. първата алтернативно предвидена санкция в разпоредбата на чл. 116, ал.1 от НК, като наложи наказанието в размер от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Според преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на генералната превенция. В този продължителен период от време, откъсната от обществото, подсъдимата ще има възможност да преосмисли извършеното и да се поправи. Предвид констатираните от съда отегчаващи вината обстоятелства се явява неоснователно искането на защитата за налагане на наказание на подсъдимата в минимален размер, като същото според съда би било едно неоправдано помилване.

Съдът не възприема като основателно и възражението на защитата, че не е установен мотива за извършване на престъплението, доколкото от събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че пострадалият е желаел подс.С. да си тръгне, поради което на инкриминираната дата са възникнали няколко конфликта между тях. Именно това е била причината, поради която подсъдимите употребили голямо количество алкохол са взели решение за умъртвяване на пострадалия.

С оглед размера на наложеното наказание на подсъдимата, съдът счита, че следва наказанието да бъде реално изтърпяно, като на основание чл.57, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното едно общо най- тежко  наказание „Лишаване от свобода“.

Предвид обстоятелството, че подсъдимата Е.З.А.  е била задържана по настоящото дело, от определеното наказание лишаване от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, считано от 27.12.2018г. до 22.04.2019г., като един задържане под стража следва да се зачете за един ден лишаване от свобода.

 

 

По отношение на подс. С.С.

 

Подсъдимият С.Д.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият С.Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, като на 27.12.2018г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Е.З.А., ЕГН **********, също извършител, умишлено е умъртвил П. К.С., ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост.

От обективна страна се установява, че докато подсъдимата е нанасяла множество интензивни удари първоначално със счупената стъклена чаша, а после и с нож в шията на пострадалия, подс.С. го е държал с ръце във фотьойла, в който е седял, фиксирайки го. Ударите са били последователни, с голяма сила в жизнено важен орган- шията на П. С., в резултат на които пострадалият е получил множество прободно порезни наранявания на шията, с които са прерязани лявата и дясната му външна яремна вена, причинили остра кръвозагуба, която е довела до смъртта му. Налице е пряка причинно следствена връзка между нанесените от подсъдимата  удари на П.С., докато подс.С. го държал и настъпилата смърт на същия.

Съгласно съдебната практика квалифициращият елемент „особена жестокост“ е налице, когато деецът при извършване на деянието е проявил изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм действия, характеризиращи го като жесток човек - т.15 от Постановление № 2 от 16.XII.1957г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987г.  В същата задължителна съдебна практика е посочено, че нанасянето на много удари характеризират убийството като такова, извършено с „особена жестокост“. За престъпната съставомерност на неправомерното деяние по посочената квалификация се прецени начина на неговото осъществяване, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила; използваните средства; причинените телесни увреждания на жертвата; поведението на дейците по време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви, отношението на дееца към пострадалото лице и неговите близки, характеристичните му данни- в този смисъл са: Решение №306-71-І н.о, Решение 568-73-ІІ н.о, Решение 50-1974-І н.о., Решение №346-77-ІІ н.о, Решение №151-83-ІІ н.о, Решение №568-83-ІІ н.о, Решение № 211- 85- ІІ н.о, всички на ВС на РБ, както и Решение по н.д №364/2014г. на ІІІ- то н.о.

За определяне съставомерността на деянието се взе под внимание и  обстановката, при която е извършено престъплението; намирането на незначителен повод за осъществяването му; броят и силата на ударите и нанасянето им в жизненоважни части на тялото. В настоящият казус, анализирайки предхождащите деянието действия на подсъдимите и обстановката, се установява, че подсъдимите и пострадалия са били в дома му и  са употребявали алкохол, след което пострадалия многократно настоявал подс.С. да си тръгне, което  отключило агресия у подсъдимата, която се ядосала и започнала да му нанася множество удари в шията с различни предмети– счупена стъклена чаша и нож в един по-продължителен период от време, през който подс. С. го държал, за да не окаже съпротива или да избяга. 

Предвид изложеното по - горе и интензитета на упражненото върху С. насилие, на което той не е бил в състояние да окаже каквато и да е съпротива предвид обстоятелството, че е държан от подс. С. и като се взе под внимание, че след смъртта му подсъдимите са се изкъпали, преоблекли се с чисти дрехи, а изцапаните с кръв, сложили в чувал за смет и в кофа в банята, води до категоричен и безспорен за съда извод, че осъществените от подсъдимия С. и подс.А.  действия, очертават квалифициращото обстоятелството- деянието да е извършено с „особена жестокост“, поради което и възражението на адв.Н. в тази насока според съда е неоснователно.

Съдът предвид събраните по делото доказателства счита, че е установено по категоричен и беспорен начин, че подс.С. е съучастник в престъпното деяние, при форма на съучастие - съизвършител. За да е налице съизвършителство между две лица е необходимо да съществува връзка между деянията на двамата съучастници, както в обективно, така и в субективно отношение. В обективно отношение всеки от съучастниците трябва да участва в самото изпълнение на престъплението, а не само да улеснява съучастника си в осъществяване на намисления престъпен резултат. В субективно отношение обединяващ момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на дейците- всеки, при осъществяване на действията си, да има съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението. С действията си на държане на пострадалия в областта на главата и раменете, подс.С. е допринесъл за сломяване на съпротивата му в момент, в който другия съучастник- подс.А. спрямо същото лице е упражнявала физическо насилие- Решение №4/26.03.2001г. по н.д. № 567/2000г. на ІІІ-то н.о. Следователно е налице съучастие при разпределение на ролите и подсъдимите следва да отговарят като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. Предвид това съдът не възприема като основателен довода на защитата, че липсва общност на умисъла при извършване на деянието, поради което и подсъдимият С. се явява помагач, а не съизвършител. За да е налице „помагачество“ по смисъла на чл.20 ал.4 от НК следва действията на съучастника – помагач да предшестват или съпътстват изпълнителното деяние на непосредствения извършител. В настоящия казус подс. С. е държал  пострадалия, докато подс.А. му е нанасяла ударите, при ясно разпределение на ролите на съизвършителите- единия, който нанася телесните увреждания, а другия - физически държейки жертвата, за да предотврати евентуалното й бягство или съпротива. Следователно действията му са част от изпълнителното деяние и  не могат да се определят като отстраняване на спънки за извършване на деянието от подс.А., за да се квалифицират действията му като помагачество.

Начинът и механизмът на извършеното посегателство категорично сочат, че подсъдимият С. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните последици – смъртта на П. С., като е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с подс.А.. Употребеното количество алкохол не е повлияло на способността на  подсъдимия да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си.

 

При индивидуализирането на наложеното на подсъдимият С. наказание за извършеното от него престъпление съдът отчете, че обществената опасност на деянието е изключително висока, предвид обстоятелството, че с него се засяга най-ценното човешко благо- животът, поради което и предвидените в правната норма наказания са най- тежките в системата на българското наказателно право. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете – самопризнанието на подсъдимия, изразено още в досъдебното производство; оказаното съдействие на органите на разследването; критичното отношение към деянието; ролята му в деянието; силната му привързаност към майка му, която неправилно е възприел, че защитава и младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия и обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на голямо количество алкохол. 

При преценка на комплекса от релевантните за наказателната отговорност обстоятелства окръжният съд прие, че справедливо се явява наказанието по най-леката алтернатива на санкцията по чл. 116, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода. Съгласно чл. 38, ал.1 и чл. 38а ал.2 от НК, наказанията "доживотен затвор " и "доживотен затвор без замяна" се налагат, ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК цели не могат да бъдат постигнати с налагането на по-леко наказание. В настоящият  казус от една страна престъпните действия на подс.С. не сочат случаят да е несравнимо по-тежък от типичните случаи на квалифицирано убийство, а от друга, макар и с лоши характеристични данни, той е във възраст, в която би могъл да преосмисли поведението си и целите на наказанието спрямо него биха се постигнали чрез един по-продължителен период от време, в който да бъде откъснат от обществото. По изложените съображения съдът наложи на подсъдимият С.С. първата алтернативно предвидена санкция в разпоредбата на чл. 116, ал.1 от НК, като наложи наказанието в минимален размер от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Според преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на генералната превенция. В този продължителен период от време, откъснат от обществото, подсъдимия ще има възможност да преосмисли извършеното и да се поправи.

 Съдът счита, че алтернативното искане на защитата да бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК в случай, че бъде признат за виновен е неоснователно, доколкото не се установява наличие на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, което да обусловят извод, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното  от подс.С. престъпление, предвид характера на същото и предходните осъждания на подсъдимия, които сочат, че същия е лице с висока степен на обществена опасност.

С оглед размера на наложеното наказание на подсъдимият, съдът счита, че следва наказанието да бъде реално изтърпяно, като на основание чл.57, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното едно общо най- тежко  наказание „Лишаване от свобода“.

Предвид обстоятелството, че подсъдимият С.Д.С. е бил задържан по настоящото дело, от определеното наказание лишаване от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от НК, считано от 27.12.2018г. до влизане на присъдата в сила, като един задържане под стража следва да се зачете за един ден лишаване от свобода.

Причини за извършване на престъпленията – незачитане на установения в страната правов ред и правото на живот.

 

Относно предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск.

 

Предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от наследника на пострадалия П. К.С.  – сина му Б.П.С.  е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Според настоящия съдебен състав са налице всички елементи от състава – виновно противоправно поведение от страна на подсъдимите, в резултат на което пострадалия Б.С. е претърпял неимуществени вреди.  С оглед на приетата за установена по категоричен начин фактическа обстановка, същият се явява доказан по основание. По отношение на размера, в който следва да бъде уважен, съдът взе предвид следното:

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че жертвата е поддържала добри отношения и контакти със сина си Б.С., независимо, че същия е живеел в отделно домакинство. Смъртта на пострадалия е рефлектирала крайно неблагоприятно на сина му, в резултат на което той изпитал значителни по размер болки и страдания, лишавайки се от морална опора в живота, след смъртта му. Съобразявайки се с принципа за справедливо обезщетяване съгласно чл. 52 от ЗЗД на така причинените неимуществени вреди, съдът счете, че предявеният от Б.С. граждански иск солидарно срещу подсъдимите Е.А. и С.С. за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер от 50 000 лева /петдесет хиляди/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането – 27.12.2018г. до окончателното й изплащане.

По отношение на веществените доказателства и веществени доказателствени средства, съдът постанови следното:

ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото веществени доказателствени средства,  в резултат на използваните СРС, следва да останат на съхранение в регистратура класифицирана информация до изтичане на срока на класификацията им.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - нож с обща дължина 25 см., столче от чаша, долнище от анцуг и фланела, клин и фланела, сиви гумени чехли, парчета стъкло, панталон, фланела, чорапи, слипове и обувки, да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

Предвид постановения съдебен акт, с който подсъдимите Е.З.А. и С.Д.С. са признати за виновни следва на осн. чл.189 ал.3 от НПК да бъдат осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б.П.С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв./четири хиляди и петстотин/лева.

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата Е.З.А. се осъжда да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски по делото в досъдебното производство в размер на 3 378.80 лв. /три хиляди триста седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив – да заплати направените по делото разноски в съдебното производство в размер на 225лв./ двеста двадесет и пет лева/, както и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 1000 /хиляда/лв.

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия С.Д.С. се осъжда да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски по делото в досъдебното производство в размер на 3 378.80 лв. /три хиляди триста седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив – да заплати направените по делото разноски в съдебното производство в размер на 225лв./ двеста двадесет и пет лева/, както и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 1000 /хиляда/лв.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

                                                       

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕН СЪДИЯ: