Мотиви към решение по ВАНД № 3598/2020 година
по описа на СГС, НО, IV въззивен състав.
Производството е по
реда глава ХХІ от НПК.
С решение от 25.02.2020 година по
НАХД № 5992/2019 година, СРС, НК, 20 състав, е признал обвиняемия К.Й.П. за невиновен по повдигнатото
му обвинение за извършено от
него престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение.
Срещу решението
в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор
при СРП, с който се иска същото
да бъде отменено,
а вместо него да бъде постановено
ново осъдително решение, поради доказаност и съставомерност на деянието. В протеста не
се иска събиране
на доказателства.
Въззивният съд
по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на обвиняемия, свидетели или експерти,
както и ангажирането на нови писмени
или веществени доказателства.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП поддържа протеста и допълнението към него по изложените в
тях съображения. Моли да бъде отменено решението на СРС, да бъде уважен
протеста и да бъде признат за виновен обвиняемият за извършеното от него
престъпление, за което му е предявено обвинение от СРП.
Защитникът
на обвиняемия – адв. Б., намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, а
протеста на прокуратурата – за
неоснователен. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.
Обвиняемият
П. моли съда да потвърди решението на първата инстанция.
Софийски
градски съд обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в
съдебното заседание‚ подложи на анализ материалите по делото и след като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с чл.313 и
чл.314 от НПК, счете, че са налице основания за приемане на нови фактически
положения, касаещи нанесения от обвиняемия удар и прие за установени следните, относими към предмета на делото, факти:
Обвиняемият К.Й.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес ***, ЕГН: **********.
На 19.04.2018 година на
стадиона в кв. „Требич” от
18.00 часа започнал футболен мач между
отборите от „А“ Областна група - София Север: ФК Вихър - Требич /домакин/ и ФК Локомотив БДЖ /гости/. Срещата била
ръководена от главен съдия Т.К. Б., с асистенти /помощник съдии/ - В.В.В.и А.И.К.. Б. не познавал играчите
на двата отбора, а и те не го познавали.
За всеки от двата отбора
били записани по 17 футболисти, между които за
ФК Вихър - Требич: К.Й.П. -
играл с №15 и Д.П.В.- играл с №5. Публиката на
стадиона била малобройна.
През
цялото време на мача футболисти от ФК Вихър - Требич,
в т.ч. и К.Й.П., изразявали
несъгласие и оспорвали решения на Б., считайки ги за
неправилни. Във връзка
със съдийските решения на Б. към
него имало реплики от страна
на футболистите и на двата отбора,
с обиди и псувни.
В 32-рата минута на първото полувреме
К.П. напуснал игралното поле поради контузия
и седнал на резервната скамейка, като бил заменен
от друг играч.
През второто полувреме, в 85-тата минута от мача, при
резултат 0:1 за гостуващия отбор - ФК Локомотив БДЖ, Б.
отсъдил 11-метров наказателен
удар /дузпа/ в полза на последния,
за нарушение срещу негов нападател,
което отново породило недоволство в отбора на
ФК Вихър – Требич. Футболистите от отбора домакин се
събрали около Б., който бил в наказателното
поле и го оградили, недоволствайки,
като започнали разправия с него и му изкали
обяснение за направеното отсъждане. Обвиняемият П. също нахлул
на терена от резервната скамейка, като навлязъл между съотборниците си,
застанал пред Б. и му нанесъл удар с ръка, свита в юмрук, в областта на лицето. В резултат
на нанесения
удар Б. паднал на тревата. Тогава
се намесили помощник съдиите В.В.и А.К., както и други лица, присъствали на срещата, които помогнали на главния
съдия да се изправи. Мачът бил
прекратен от Б., след което той бил
изведен от терена с
помощта на влезлия при
него охранител И.Г., който го съпроводил
до съблекалнята.
На следващия
ден Б. посетил клиниката по Съдебна медицина и деонтология при
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където
бил прегледан и му било издадено
СМУ № 300/2018 г.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че при инцидент
на 19.04.2018 година на Т.К. Б. са причинени следните травматични увреждания:
оток и линейно охлузване по лигавичната повърхност на
долната устна в дясната ѝ трета, които са причинили „болка и страдание“.
Описаната лицева травма е резултат от действието на твърд тъп предмет с
ограничена контактуваща повърхност по механизма на удар с такъв и отговаря да е
получена по начина, посочен от пострадалия – при удар със свита в юмрук ръка.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на
съдебното следствие пред първата инстанция и преценени на основание чл.378 ал.2
от НПК, както следва: обясненията на обвиняемия К.П., показанията на
свидетелите Т.Б., В.В., А.К., И.Г., И.М., П.В., Ю.П.,
А.В., Ю.Е., Й.Г., Я.Я., А.А.,
Н.К., М.К., Д.В., Г.В., А.А., Б.П., С.К., А.Х.и Н.К.;
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза; съдебно-медицинско
удостоверение № 300/2018 г., съдийски протокол; доклад от Т.К. Б.; доклад за
инцидента; протокол от спортно-техническа комисия; протоколи от дисциплинарна
комисия; справката за съдимост на обвиняемия и др.
Липсва
спор относно фактите, свързани с организирането и провеждането на футболния мач
на инкриминираната дата, участващите отбори, записаните играчи за всеки от тях,
съдийският състав, присъствалите лица, протичането на срещата, както и кога и
как е завършил мачът. Безспорно се установява и това, че Т.Б. е получил
травматични увреждания, които са му причинили болка и страдание. За тези
обстоятелства обосновано първата инстанция се е доверила на писмените
доказателства, подробно обсъдени в мотивите и подкрепени от обясненията на
обвиняемия и показанията на разпитаните свидетели. Не са налице каквито и да
било противоречия в доказателствените материали, поради
което и настоящият състав ги кредитира изцяло, като не намира за необходимо
подробното им обсъждане.
Видът и
характерът на причинените на Б. телесни увреждания се установява от
заключението на СМЕ, което въззивният съд кредитира
като компетентно изготвено, непредубедено, обосновано, в пълнота отговарящо на
поставените задачи и основано изцяло на обективно съдържащите се в медицинските
изследвания данни.
Не могат
да бъдат споделени изводите на първоинстанционния
съдебен състав за това, че от показанията на разпитаните свидетели не може да
се изведе, че обвиняемият К.П. е нанесъл юмручен удар в лицето на пострадалия Б..
За да достигне до този извод, първостепенният съд, в мотивите си, е провел
неправилен и едностранчив анализ на гласните доказателства и налични в тях
противоречията, което е довело до превратно им тълкуване и достигане до необосновани
и незаконосъобразни правни изводи.
В
мотивите към присъдата резонно е направена констатация за обособени две групи
свидетелски показания, но съдията-докладчик необосновано не е кредитирал тези
на пострадалия и свидетелите В., К.и М.и то единствено с мотива, че никой от
останалите свидетели не е споменал да е видял обвиняемият да удря пострадалия.
За
разлика от първостепенния съдебен състав, въззивният
съд намира показанията на пострадалия за обективни и лишени от тенденциозност, последователни,
изграждащи логически обоснован разказ, който кореспондира с останалите
доказателства, включително с част от обясненията на обвиняемия за това, че
последният е влязъл през съотборниците си и се е намирал пред съдията. Заявеното
от него, че е бил обграден и блъскан с ръце от футболистите от отбора на ФК Вихър-Требич се подкрепя, както от показанията на делегата
на БФС И.М., така и от всички участници в „мелето“ и членовете на противниковия
отбор, които са наблюдавали от другия край на терена, а обстоятелството, че
след падането на земята, е бил ритнат в гърба от свидетеля Д.В. не се отрича от
последния. За да се довери на неговите показания въззивният
съд отчете, че с оглед създалата се ситуация на хаос, пострадалият е имал
най-добра възможност да възприеме и запомни този, който му е нанесъл удар в
лицето, доколкото последният е стоял непосредствено пред него и действията му
са привлекли неговото внимание. Освен това Б. добросъвестно признава, че не
познава футболистите и е установил лицата по предоставения му списък на
състезателите, като ги индивидуализира по номера, с който са играли – признак,
който от разстояние се разграничава значително по-лесно от лицевите белези. Поради
това въззивният състав кредитира изцяло показанията
на Т.Б. и ги постави в основата на фактическите си изводи.
Не може
да бъде споделена преценката на районния съд за изолираност на показанията на
пострадалия в частта за нанесените му удари от посочените лица. Независимо от обстоятелството, че около
главния съдия е имало скупчени хора, това не е
станало изведнъж, нито някой от свидетелите излага твърдения, че футболистите
са стояли плътно и статично, така че да закриват изцяло видимостта към него.
Поради това неправилно първата инстанция е игнорирала показанията на другите
свидетели, които посочват конкретен извършител на деянието. Така свидетелите В.,
К.и М.еднопосочно и непротиворечиво заявяват, че са видели именно смененият
през първото полувреме играч на ФК „Вихър-Требич“ с
номер 15 да тича към арбитъра от резервната скамейка, да навлиза сред другите
играчи, което предполага разстояние и възможност да възприемат поведението му
дори от по-голямо разстояние, след което да удря главния съдия в лицето. Въззивният съд се довери на казаното от тях, като приема,
че същите са имали обективна възможност да възприемат обстоятелствата, за които
свидетелстват - тяхното внимание е било привлечено от поведението на
обвиняемия, като са проследили неговото движение преди достигането му до
съдията, нанасянето на удара непосредствено след това и падането на пострадалия
на земята, което, с оглед скоростното развитие на конфликта, изключва
възможността за съвпадение с нанесен от друго лице удар в същия момент. Косвено
изводите за нанесен от обвиняемия удар се съдържат и в показанията на част от
съотборниците на П.. Свидетелите Е., Г., Я., В. и А. непротиворечиво сочат, че
обвиняемият е стоял най-близо до съдията на терена преди последният да падне на
земята, като Е.уточнява, че са били „лице в лице“, а В. излага данни за
физическо съприкосновение между двамата, като в тези части показанията им следва
да бъдат кредитирани предвид съответствието им с други събрани по делото
доказателства.
Същевременно
нито един свидетел от съотборниците на обвиняемия и участвали в спречкването не
е в състояние да опише с точност какво се е случило, след като са обградили
съдията до неговото падане, като между разказите на тази група свидетели са налице
вътрешни противоречия и празноти, които биха могли да бъдат отдадени, както на
житейската логика, предвид създалата се ситуация и динамика на събитията, да не
са могли обективно да възприемат всички детайли, така и на опит за прикриване
на извършителя на деянието и собствените си противоправни
действия. Поради това въззивният съд подложи на
внимателен анализ заявеното от всеки един от тях, съпоставяйки го с останалите
гласни доказателствени средства и им се довери
единствено в частите, в които кореспондират с доказателствената
съвкупност. По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите
относно това, че обвиняемият П. не е нанесъл удар, тъй като се опровергават от
кредитираните от въззивния съд доказателства и доказателствени средства. Предвид несъответствието им с
нито едно друго доказателствено средство, правилно
СРС е преценил като недостоверни показанията на Н.К.. Не намират подкрепа в
други доказателства и показанията на М.К. за наличие единствено на словесни
пререкания, като данни за бутане се излагат от всички останали участници, а част
от тях съобщават и за нанесени удари. Опровергават се от други доказателства и
показанията на свидетеля В.относно местоположението на обвиняемия по време на
падането на Б., поради което този състав ги прие като опит за изграждане на
защитна версия. Не биха могли да бъдат приети за достоверни и сведенията, че в
тълпата е имало футболисти на противниковия отбор, както и тези, че при
падането си, пострадалият е повлякъл със себе си още едно, две или повече лица,
тъй като за тези обстоятелства не само са налице противоречия между съобщеното
от футболистите на ФК Вихър-Требич, но и се
опровергават от показанията на свидетелите от противниковия отбор – Х., К.и П.,
които съдът кредитира относно местоположението им и лицето, паднало на земята. Извън
това съществуват несъответствия относно броя и местоположението на нанесените
удари, лицата, които са ги причинили, както и посоката, на която е паднал
пострадалия, като за тези обстоятелства настоящият състав се довери на
обективно съдържащите се в медицинската документация данни и показанията на
пострадалото лице. Като достоверни бяха ценени твърденията на свидетелите Г., В.и
В., че не са видели нанасянето на удар, като това не изключва възможността
такъв да е имало и да не е бил възприет от тях поради отдалечеността им от
инцидента и насочеността на вниманието им в друга посока.
Въззивният
съд прецени обясненията на обвиняемия с оглед естеството им на важно доказателствено средство, както и на основно средство за
защита и им даде вяра в частта, отнасяща се до проведената футболна среща,
смяната му с друг играч през първото полувреме на мача и създалото се
напрежение на терена. Не биха могли обаче да бъдат приети за достоверни
обясненията на обвиняемия относно нанасянето на удар в гръб от друго лице и
последвалото падане, тъй като се опровергават от събраните доказателства, сред
които показанията на пострадалия, СМУ, заключението на СМЕ и показанията на
съотборниците му, които бяха оценени като неуспешен опит за подкрепа на
защитната линия.
Предвид
на така извършения анализ на събраните доказателства въззивният
съд прецени, че в случая са налице достатъчно по обем и значимост
доказателства, от които може с категоричност и несъмненост да се установи
авторството на инкриминираното деяние в лицето на обвиняемия К.П.. Този извод
се извежда от съвкупната преценка на доказателствата, които съдът прие за
обективни и достоверни.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, въз основа на доказателствата по делото,
настоящият съдебен състав намира, че обвиняемият К.Й.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК.
От
обективна страна се установява, че на 19.04.2018 г. около 19.40 часа, на
стадиона в кв. „Требич” в гр. София, по време на
футболен мач между ФК Вихър - Требич и ФК Локомотив
БДЖ, обвиняемият нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Т.К. Б. - главен
съдия на футболната среща, от който Б. паднал на земята, в следствие на което
му причинил оток и линейно охлузване по лигавичната
повърхност на долната устна в дясната й трета, реализиращи медико-биологичния
признак „болка и страдание без разстройство на здравето“ - лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.2 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От субективна страна обвиняемият е извършил
деянието при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че нанася силен удар с
юмрук в челюстта на пострадалия, предвиждал е причиняването на неопределено по
вид телесно увреждане и е целял неговото настъпване.
Налице е
и квалифициращият признак деянието да е извършено от обвиняемия по хулигански
подбуди. Същият не се е познавал с пострадалия, не са имали лични отношения,
предхождащи деянието, като преценката на П. за неправилно отсъждане по време на
мача във вреда на неговия отбор не обуславя извод за наличие на личен мотив.
Същевременно деянието е осъществено на публично място, в присъствието на други
хора и без да е било предизвикано подобно поведение, като нарушава по груб и
безпардонен начин обществения ред и демонстрира безнаказаност и пренебрежение
към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнството на отделната личност.
По тези
съображения и при наличие на съответен протест въззивният
съд отмени присъдата на първостепенния и призна обвиняемия К.Й.П. за виновен по
повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че са налице кумулативните
условия на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия П. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание: 1./ за извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация; 2./ пълнолетният деец не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV НК; 3./ не са причинени съставомерни
имуществени вреди от престъплението. Не е налице и някое от ограниченията на
чл.78а ал.7 от НК за приложение на института за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
При
определяне размера на наказанието „глоба“ настоящият състав съобрази високата
степен на обществена опасност на деянието и ниската такава на дееца. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени агресивното поведение на
обвиняемия и отправяните реплики към съдията по време на целия мач, упоритостта
при нанасяне на удара и възползването от ситуацията, в която пострадалият е бил,
обграден и с ограничени възможности да се предпази. Настоящият състав не
констатира наличието на смекчаващи такива, доколкото чистото съдебно минало на
обвиняемия е една от материалноправните предпоставки
за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК и е съобразено при особения ред
на протичане на производството.
Отчитайки тези обстоятелства въззивният съд намира,
че определянето на наказанието „глоба“ размер по-висок от минималния, предвиден
в чл.78а ал.1 от НК, а именно – 2000 лева (две хиляди лева), ще постигне в
най-пълна степен своето превантивно и предупредително-възпиращо въздействие
върху дееца и върху останалите членове на обществото.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия К.Й.П. да заплати разноските по делото,
направени на ДП в размер на 70.38 лева в полза на Държавата по сметка на МВР,
както и 5 лева по сметка на СГС за издаването на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.