№ 20246
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110121711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. Л. М. против Н. С. Я. с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът в качеството си на наследник на
В.С.Р не дължи ½ част от сумата в размер на 494,40 лева, за която в полза на ответника
срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен лист от 22.02.2012 г. по гр. д. №
967/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, поради изтекла погасителна
давност. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.04.2024 г. ищцата получила покана
за доброволно изпълнение по изп. дело № 1770/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б съгласно която
в качеството си конституиран в процесуалните права на починалата В.С.Р длъжник следва
да заплати ½ част от сумата в размер на 494,40 лева и начислените в хода на изпълнението
разноски. Страната поддържа, че последното валидно предприето изпълнително действие по
делото е от 09.09.2015 г. когато е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.
Ищецът излага твърдения, че изпълнителното производство е прекратено поради настъпила
перемпция, като отправените от взискателя искания за извършване на справки от 30.01.2019
г., 17.11.2020 г. и 01.08.2023 г. не прекъсват давността съгласно задължителните разяснения
дадени от касационната инстанция. По изложените доводи е направено искане предявеният
отрицателен установителен иск да бъде уважен, като в тежест на ответника бъдат възложени
направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител
адвокат П. оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че в
хода на образуваното изпълнително производство взискателят многократно е отправял
искания за извършване на нови изпълнителния действия, като в молбите е посочен и начин
на изпълнение. Представителят на страната поддържа, че с всяко едно от отправените
искания давността относно вземането по листа е прекъсната, от който момент започва да
тече нов петгодишен срок, който към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл. В
допълнение ответникът поддържа, че с молбата за образуване на изпълнително
производство взискателят е възложил на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да
извършва действия по събиране на вземането. По изложените доводи е направено искане
1
предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
От изисканото за послужване производство по гр.д. № 28680/2006 г. по описа на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 27 състав, се установява, че с Решение
от 13.05.2011 г. по в. гр. д. № 967/2011 г. по описа на Софийски градски съд, II – б въззивен
състав, В.С.Р е осъдена да заплати на Н. С. Я. сумата в размер на 494,40 лева разноски пред
Софийски районен съд, като решението е влязло в сила на 01.02.2012 г. Вземането
установено с влязло в сила решение съгласно чл. 117 ЗЗД се погасява с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от влизане в сила на решението.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г.
о. на ВКС.
От изискания заверен препис от изп. дело № 20248380401770/12 по описа на ЧСИ
М.Б се установява, че производството е образувано по молба от 06.03.2012 г. за
принудително събиране на присъдените в полза на Н. С. Я. съдебни разноски. С молбата е
направено искане да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника във всички банки в
страната и е налице възлагане от страна на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Със
запорни съобщения от 06.03.2012 г. е наложен запор върху вземания на длъжника в
търговски банки в страната.
Следва да бъде разяснено, че не е необходимо предприетото действие да е успешно,
за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа на изложеното следва и от
разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г.
на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът
няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но
длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното
съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се
счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК.
Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие
от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до датата на погасяване на
задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на изпълнителния способ и
удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на
обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното
производство. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до
2
размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на
запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите
постъпления. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма
наличност, т. е. когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на
връчване на запорното съобщение на банката, и има действие по отношение на
постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо
изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката, в който смисъл
е и Решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита
наложен от получаване на запорното съобщение и има действие до настъпване на някое от
посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в хипотезата на наложен запор
върху банкова сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, е изпълнително
действие с траен характер и непрекъснато действие – така Решение № 265013 от 6.07.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г.
С Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че Постановление
на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да
не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа
като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това
прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на
съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В съдебната практика на Върховния касационен съд, постановена след посоченото
тълкувателно решение, е прието, че с тълкувателните си решения и постановления
Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на конкретен правен
спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е
възникнала противоречива или е налице неправилна практика. В тълкувателните решения и
постановления се изяснява действителният смисъл и съдържание на съответната правна
норма, като в резултат на това разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в
смисъла, посочен в тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да
действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и
могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна
норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни
Постановления на Пленума на Върховния съд и решения те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде
изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в
начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от
съответния орган и подчинените на правопорядъка субекти да съобразяват действията си с
тълкувателен акт, който все още не е постановен. Когато последните са съобразили своето
поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма,
не може с обратна сила това съответно на даденото тълкуване тяхно поведение да бъде
свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност.
Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно
решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. С оглед на горното извършената с
Тълкувателно решение № 2/2013 ОСГТК, т. 10, отмяна на Постановление № 3/1980 г.
поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в тази си
3
част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Това
разбиране съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), която приема, че
при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на
ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на
новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд,
прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. В този смисъл са Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.
д. № 2382/2017 г., ВКС, ІV г. о, Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., ВКС, ІV
г. о, както и Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о. и
Определение № 278/08.05.2019 г. по т. д. № 2469/2018 г., ВКС, II т. о.
Изводът е, че до 22.06.2015 г. тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г. е в сила
и задължава съда да приеме, че течението на давността за вземанията, които са били предмет
на изпълнителното производство, е било спряно. Ето защо отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното
тълкуване съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г.
От изложеното следва, че давността относно вземанията по процесния изпълнителен
лист е била спряна до 26.06.2015 г., от която дата е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок, който е прекъснат с вписване на възбрана върху недвижим имот на
длъжника от 09.09.2015 г. Взискателят е депозирал до съдебния изпълнител искания от
03.11.2017 г. за налагане на запор на вземания на длъжника и пристъпване към опис на
движими вещи на длъжника, от 30.01.2019 г. за налагане на запор, от 17.11.2020 г. за
налагане на запор и от 01.08.2023 г. за налагане на запор. Следва да бъде отбелязано, че за
прекъсването на давността е без значение дали съдебният изпълнител е предприел действия
в изпълнение на отправеното искане от кредитора, тъй като давността се явява санкция за
пасивното поведение на титуляра на вземането, а не на съдебния изпълнител. Когато
кредиторът отправи искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия
бездействието на съдебния изпълнител няма за последица изтичане на давностен срок
доколкото взискателят е бил активен.
Съгласно актуалната практика на касационната инстанция, намерила израз в Решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 3/04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. №
3409/2021 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. по описа на ВКС, I ТО, перемпцията и погасителната давност са различни правни
институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото
на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително
основание, докато перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. От изложеното следва, че с депозираните
от взискателят искания до съдебния изпълнител от 03.11.2017 г., 30.01.2019 г., 17.11.2020 г. и
01.08.2023 г. за предприемане на конкретни изпълнителни действия за принудително
събиране на вземането по листа, давността е прекъсната. От датата на последното искане -
01.08.2023 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК се явява неоснователен.
Ответникът не претендира разноски, поради което независимо от изхода на спора
такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Л. М., с адрес в гр. (АДРЕС), против Н. С. Я., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС), отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.
1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи ½
част от сумата в размер на 494,40 лева, за която в полза на ответника срещу наследодателя
на ищеца В.С.Р е издаден изпълнителен лист от 22.02.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г. по описа
на Софийски районен съд, 27 състав, поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5