О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113 03.02.2016 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на трети февруари две
хиляди и шестнадесета година
в закрито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Секретар……………………….,
като разгледа докладваното
от съдията-докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 137 по
описа за 2015 г.
Постъпила е „втора“ молба от 18.01.2016г. от Г.Ш.К. и И.Д.К. против „Първа
инвестиционна банка“ АД гр.София в изпълнение на разпореждане от 23.12.2015г.
за оставяне без движение исковата молба.
В първите 1-17 стр. от постъпилата „втора“ молба се коментира определението
на съда от 23.12.2015г. , като се навеждат твърдения за неговата неправилност и
се прави искане за отвод на съдията – докладчик по делото.
Съдът
намира, че представената „втора“ поправена молба отново не отговаря на изискванията
на чл.127 и чл.128 ГПК.
Разпоредбата на чл.127 ГПК е
задължителна, тъй като исковата молба цели поставяне на рамките на
правораздавателната дейност и индивидуализиране предмета на делото. Същата трябва да е ясна и конкретна. В
исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава
иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да индивидуализира спорното право чрез
неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича. Това е т.нар “обстоятелствена част” на исковата молба,
за която, въпреки че няма формални изисквания за формулиране, следва да е
разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически
свързани (Опр. № 550/09.11.2010 г., по гр. д. № 566/2010 г., на III г.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК), така че съдът да може да определи
ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Представената „втора“ молба от 18.01.2016г. съдържа отново много
ненужна информация, сканирани документи, цитати от закони и писмени документи,
които правят размера на обстоятелствената част ненужно голям и нямат място там. От многобройните и подробни
правно ирелевантни на спора съждения на ищците в исковата молба е недопустимо
по пътя на тълкуването съдът да извлича обстоятелствена част на исковата молба
и да формулира претенциите им. Тези задължителни елементи на исковата молба
трябва да са ясно и конкретно заявени. Ищецът е този, който чрез своите
фактически твърдения очертава предмета на правния спор. Тези твърдения трябва
да са достатъчно конкретни, за да може съдът да разграничи отделните предявени
искове и определи правната им квалификация, да разпредели доказателствената тежест
между страните и в крайна сметка да постанови едно решение в съответствие с
фактите и закона. Когато това не е сторено от ищците, исковата молба се явява
нередовна и съдът не дължи произнасяне по нея. В случая не се касае за указания
до ищеца да посочи правната квалификация на исковете, а за отстраняване
нередовностите на исковата молба, която не отговаря на изискванията на ГПК
относно съдържание и която не съдържа ясна обстоятелствена част и петитум.
Твърдението на
ищците, че три инстанции се били произнесли вече по допустимостта на исковата
молба, е невярно. След прекратяване на производството по делото от СГС с
протоколно определение от 26.02.2015г. поради местна подсъдност на делото на
Старозагорски окръжен съд, горните инстанции - САС и ВКС са се произнесли
единствено по въпроса за подсъдността на
делото по чл.109 от ГПК, но не и по допустимостта и редовността на исковата
молба. Съдията-докладчик, на който делото е разпределено, е длъжен да извърши
самостоятелна проверка на допустимостта и редовността на исковата молба, без да
се смята обвързан от извършените действия на административния ръководител или на
друг съдия.
Направеното
искане за отвод, поради наличие на обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК е
неоснователно. Изложените обстоятелства в случая изцяло са свързани със
становището на ищцовата страна относно правилността на действията на съда по
оставяне без движение на исковата молба, което не е основание по смисъла на
горната правна норма за внасяне съмнение в безпристрастността на съда.
Изпълнението от съда на задълженията по чл.129 от ГПК, по оставяне на нередовна
искова молба без движение, не е и не може да бъде основание за отвод на съдията
– докладчик. Още повече, че същото подлежи на контрол от горните инстанции,
след връщането на исковата молба и прекратяване на производството по
делото.
Тъй като
ищците не навеждат конкретни твърдения за наличие на обстоятелства, пораждащи
съмнение в безпристрастието на съда, искането им за отвод, следва да бъде оставено
без уважение.
С оглед на неотстраняване на констатираните нередовности на исковата молба
в разпореждане от 23.12.2015г., съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба на ищците и за прекратяване на
производството по делото.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.22, ал.2 и чл.23 и чл.129,
ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
без уважение искането на Г.Ш.К. и И. Д.К. за отвод на съдията - докладчик.
ВРЪЩА
исковата молба на Г.Ш.К. и И.Д.К. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 137/2015г. по описа
на Старозагорския окръжен съд.
Определението
може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, пред Пловдивския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :