№ 220
гр. П., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500306 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
399/26.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220104174 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска на В. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„А. I“ № 10, ет. 9, ап. 46, съдебен адрес гр. П., ул. „И.В.“ № 8, ет. 1, офис 1 -
адв. И.П. от АК П., против Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П., ул.
„Г.Б.“ № 20, представлявано от директора Д.И.Р., за осъждане ответника да
заплати на ищцата сумата от 2110,69 лева, представляваща увеличението на
брутната работна заплата на ищцата за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023
г., сумата от 3227,18 лева, представляваща увеличението на обезщетението по
чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати и сумата от 493,11
лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 дни, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Осъдил е В. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „А. I“ № 10, ет. 9,
ап. 46, съдебен адрес гр. П., ул. „И.В.“ № 8, ет. 1, офис 1 - адв. И.П. от АК П.,
да заплати на Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ № 20,
представлявано от директора Д.И.Р. разноски в размер на 960 лева за
адвокатско възнаграждение.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
1
въззивна жалба от В. Г. Т. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В
жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че с прекратяване
на трудовото правоотношение между страните поради настъпили условия за
пенсиониране на ищцата, автоматично е било прекратено и членството й в
Синдиката на българските учители, тъй като съгласно чл.8, ал.1 от Устава на
Синдиката на българските учители член на синдиката може да бъде всеки
работещ, пенсионер или безработен от образователната система, който
приема Платформата на Устава, не членува в други синдикални организации
и движения, които накърняват единството и достойнството на СБУ и плаща
редовно членския си внос. В конкретния случай жалбоподателката била
пенсионирана от системата на българското образование, считано от
01.07.2023 г., но продължила и в момента продължавала да бъде член на СБУ.
Съгласно чл.27, ал.1 от Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
№ Д01-269/06.12.2022 г. били определени нови работни заплати, считано от
01.01.2023 г. и по пътя на тълкуването следвало да се приеме, че условията на
анекса обвързват работещите в системата на образованието към тази дата и
всички следва да получат уговореното увеличение на заплатите. Безспорно
било по делото, че ищцата работела в системата на образованието през
периода 01.01.-30.06.2023 г. и тъй като със Закона за държавния бюджет за
2023 г. и с цитирания анекс били преуредени съществувалите индивидуални
правоотношения, следвало да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. било
увеличено и възнаграждението на труда, който ищцата е положила.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени в
пълен размер с присъждане на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Средно
училище „Г.Б.“ гр. П.. В съдебно заседание процесуалният пълномощник на
ответника оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена, а решението на
районния съд – потвърдено. Претендира разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Средно училище „Г.Б.“ гр. П. ищцата В. Г.
Т. е твърдяла, че е работила в ответното училище по трудов договор в
периода от 26.09.1991 г. до 30.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че през времето
на работата си при ответника била член на Синдикат на българските учители
2
в СУ „Г.Б.“, който бил страна по Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г.
Твърдяла е, че размерът на основното й трудово възнаграждение в
периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, като старши учител по музика, възлизал на 1706 лева.
Брутното й трудово възнаграждение за месец май 2023 г. било в размер на
2492,52 лева, вкл. 42% допълнително възнаграждение за прослужено време.
Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
изплатил на ищцата договореното трудово възнаграждение, както и
обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 37 дни в размер на 4191,97 лева, и обезщетение на основание чл.
222, ал. 3 от КТ в размер 11 брутни работни заплати, в размер общо на 27
417,72 лева.
С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. били увеличени минималните основни работни заплати,
считано от 01.01.2023 г., както и било прието индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15%. С оглед
на това ищцата е поддържала, че за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.
има право да получи увеличение на основната й работна заплата с 15%, или
основната й заплата от 1706 лева да нарасне с 255,90 лева и да стане 1961,90
лева, при което брутната й заплата следва да е в размер на 2785,90 лева, или
месечно увеличение с 363,38 лева. Сочи, че за времето от шест месеца в
периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. увеличението на работната й заплата
възлиза на сума в размер на 2180,28 лева. В тази връзка счита, че
увеличението на работната й заплата се отразява и на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 37 работни дни, което нараства от
4191,97 лева на 4685,38 лева, или увеличение с 493, 41 лева, както и на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати,
което нараства от 27 417,72 лева на 30 644,90 лева, или увеличение с 3997,18
лева.
Твърдяла е, че е поканила ответника да изплати доброволно сумите, но
получила отказ от негова страна.
Искането е да бъде осъден ответникът да плати на ищцата следните
суми: сумата от 2180,28 лева, представляваща увеличението на брутната
работна заплата за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., сумата от 493,41
лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 дни, както и сумата от
3
3997,18 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал.
3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до датата
на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендира разноски.
С протоколно определение от 29.02.2024 г. районният съд е допуснал
изменение на предявените искове, като е намалил размера на иска за
заплащане на разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и увеличението на работната заплата
с 15% от 2180,28 лева на 2110,69 лева, както и е намалил размера на иска за
заплащане на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
СК в размер на 11 брутни работни заплати и увеличението на работната
заплата с 15% от 3997,18 лева на 3227,18 лева. За разликата до първоначално
предявения размер на исковете ищцата е направила отказ от исковете, поради
което производството в частта, в която се иска заплащане на разликата между
полученото брутно трудово възнаграждение за процесния период и
увеличението на работната заплата с 15% за сумата над 2110,69 лева до
първоначално предявения размер от 2180,28 лева и в частта, в която се иска
заплащане на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
КТ в размер на 11 брутни работни заплати и увеличението на работната
заплата с 15% за сумата над 3227,18 лева до първоначално предявения размер
от 3997,18 лева е прекратено поради отказ от иска на основание чл. 233 от
ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Средно
училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П. чрез неговия процесуален пълномощник.
Не е оспорил, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с
ответника в периода от 26.09.1991 г. до 30.06.2023 г., когато трудовото й
правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Не е оспорил и че през целия период, докато е
работила при ответника, ищцата е била член на Синдикат на българските
учители в Средно Училище „Г.Б.“ - страна по Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г., изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., въз основа на
който са увеличени минималните основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г.
Заявил е, че ищцата няма право да получи увеличение на основната
работна заплата с 15% за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., защото към
момента на подписването на анекса към колективния трудов договор -
10.08.2023 г. правоотношението й с ответника било прекратено и не
съществувало правно основание, от което да могат да произтичат за нея права
за минал период и съответно не й се дължал увеличен размер на работната
4
заплата за периода.
По отношение на сумите, претендирани като обезщетения по КТ, е
твърдял, че ответникът е изпълнил задължението си за изплащане на всички
обезщетения на ищцата при прекратяване на трудовото правоотношение при
спазване изискванията на КТ. Твърдял е, че получените обезщетения по
прекратения трудов договор с ищцата били коректно определени по размер и
основание и били изплатени изцяло, като критерий за определяне размера на
плащането било брутното трудово възнаграждение на работника към момента
на прекратяване на трудовия договор.
Заявил е, че ретроактивното действие на Анекс № Д01-192 към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образувание № Д01-269/06.12.2022 г., подписан на 10.08.2023 г., който влиза в
сила от 01.01.2023 г. и предвижда с обратна сила увеличение на заплатите на
служителите от 01.01.2023 г., е безспорно, но на ищцата не се полагал
увеличен размер на заплата, респ. увеличени размери на обезщетенията при
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към момента на
подписване на анекса нейният трудов договор вече е бил прекратен. Самото
увеличение на заплатите се извършвало с акт на съответния работодател и в
случая ответникът бил изготвил и подписал допълнителни споразумения с
всички служители, които имали действащи трудови договори след
подписването на анекса. Анексът бил влязъл в сила след прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата на 30.06.2023 г., поради което в нейна
полза не било възникнало вземане за увеличен размер на работната заплата,
нито за увеличени размери на обезщетенията по КТ.
Безспорно е между страните, а се установява и от представените
писмени доказателства, че са били обвързани от трудово правоотношение в
периода от 26.09.1991 г. до 30.06.2023 г., като ищцата е работила в ответното
училище като учител по музика до 30.06.2023 г., когато трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От служебна бележка с изх. № 169/16.11.2023 г., издадена от
Изпълнителния комитет на Синдиката на българските учители в община П. се
установява, че през периода от 1990 г. до 30.06.2023 г. ищцата е била член на
Синдикат на българските учители в Средно Училище „Г.Б.“ гр. П.. Пред
въззивния съд е представена и друга бележка - с изх. № 40/29.03.2024 г.,
издадена от ИК на СБУ в Община П., от която се установява, че след
пенсионирането си, считано от 01.07.2023 г. и до момента В. Т. продължава
членството си в СО на Клуб за индивидуално членство към Общински
координационен съвет на СБУ – П. и като член на Синдиката се ползва с
всички права и привилегии, узаконени с Устава на СБУ и всички клаузи на
5
подписаните колективни трудови договори както на национално, така и на
общинско ниво.
Не е спорно между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че при прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът е заплатил на ищцата сума в размер на 4191,97
лева за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сума в размер
на 27 417,72 лева за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
На 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите
в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на
директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от
друга страна - работодатели, Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/,
Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“,
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, от трета страна - синдикати, е подписан Анекс № Д01-
192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. С анекса е предвидено
основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер
на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че
осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за
увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати
на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
От приложеното уведомление с изх. № 97/02.11.2023 г. се установява,
че във връзка с подадено заявление от ищцата с вх. № 14/21.09.2023 г. за
изплащане на увеличение на индивидуалната работна заплата съгласно
горепосочения анекс, е постъпил отказ от директора на СУ „Г.Б.“ гр. П. за
изплащане на сумата.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
назначена и приета икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че разликата между полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. и 30.06.2023 г. и увеличението с
15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование е
2110,69 лева. Разликата между полученото от ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и увеличението с
15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов
6
договор за системата на предучилищното и училищното образование е 716, 45
лева. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование е 3227,18 лева.
Заключението е прието в съдебно заседание пред районния съд и не е
оспорено от страните, поради което въззивният съд го кредитира като
обосновано и изчерпателно изготвено.
Като доказателство по делото е прието и писмо с № 0513-185 от
27.09.2023 г. от заместник-министъра на образованието и науката, касаещо
прилагането на анекса.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
В чл. 54 от КТ законодателят е предвидил, че колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
уговорено друго. Съгл. чл. 56 от КТ колективният трудов договор може по
всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за
неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се
прилагат чл. 53 и 54.
Съгласно чл. 57 от КТ КТД произвежда правно действие и спрямо
работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация -
страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя.
Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация -
страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен
трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до
ръководството на синдикалната организация, която е сключила договор.
В случая с приетото изменение на КТД с Анекс № Д01 - 192/10.08.2023
г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага,
считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в системата на
образованието. Самият факт, че новият размер на трудовите възнаграждения
е определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в
ДВ на 01.08.2023 г.), така и с Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023 г.),
считано от 01.01.2023 г., означава, че както на закона, така и подзаконовите
нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на
бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно
7
размера на работните заплати е придадено ретроактивно действие поради
факта.
Както беше пояснено по-горе, за да се прилага по отношение на ищцата
и да породи действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да
бъде синдикален член на сключилата го синдикална организация - в случая
Синдикат на българските учители, или на основание чл. 57, ал.2 от КТ да се е
присъединила към него към момента на сключването му. Безспорно се
установява от приетите по делото като доказателства два броя служебни
бележки, издадени от ИК на СБУ в Община П., че В. Терзиева е била член на
синдикалната организация както към 01.01.2023 г., така и към 30.06.2023 г. и
продължава да бъде синдикален член на същата организация и след
пенсионирането си, считано от 01.07.2023 г. и до настоящия момент.
Съгласно чл.8, ал.1 от Устава на Синдиката на българските учители член на
синдиката може да бъде всеки работещ, пенсионер или безработен от
образователната система, който приема Платформата на Устава, не членува в
други синдикални организации и движения, които накърняват единството и
достойнството на СБУ и плаща редовно членския си внос, поради което не
може да се приеме, че с факта на пенсионирането на Т. автоматично е било
прекратено и синдикалното й членство. Тъй като тя е била синдикален член
към момента на сключване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор, неговите разпоредби имат обвързващо действие
и спрямо ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят
е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Приетото
изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на
основните възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., за
работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно
посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към
момента, към който нормите влизат в сила и имат правно действие (т. е. към
01.01.2023 г.), са отговаряли на изискванията на закона – да са страни,
полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД
по силата на членственото си правоотношение. Именно в тази хипотеза
попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работела по трудово
правоотношение в системата на образованието и е била член на Синдиката на
българските учители и независимо от пенсионирането й, считано от
01.07.2024 г., е продължила да бъде член на СБУ както към датата на
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., така и към датата на
сключването на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. Следва да се посочи още, че с
придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за
адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на
8
чл. 14 ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период, има
право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет за 2023 г.,
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017
г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.;
изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.) и
КТД увеличение на работната заплата. Съответно новият размер на трудовото
възнаграждение следва да послужи за основа за изчисляване на дължимите
към момента на пенсиониране обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 37 дни и обезщетение на основание чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Съгласно
заключението на приетата пред районния съд икономическа експертиза
разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. и 30.06.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование е 2110,69 лева; разликата
между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование е 716.45 лв., но тъй като тази
искова претенция е предявена за сумата от 493.11 лева, претенцията следва
да бъде уважена до този размер. Разликата между полученото от ищцата
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование е 3227,18 лева, поради което
предявените искове се явяват основателни и доказани до размера на тези
суми.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо
което следва да бъде постановен нов, с които предявените искове следва да
бъдат уважени в пълен размер. С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни разноски за две
инстанции в размер на 967 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
първа инстанция. За въззивна инстанция липсват доказателства за направени
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Ответникът
Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ № 20, представлявано
от директора Д.И.Р., следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на
9
233.24 лв. за първа инстанция и 116.62 лв. за въззивна инстанция или общо
държавна такса за двете инстанции в размер на 349.86 лв., както и 200 лв. –
възнаграждение за вещо лице. Общият размер на разноските, които
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт е 549.86
лв.
Тъй като всеки от исковете е с размер под 5000 лв., настоящото решение
се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 399/26.03.2024 г., постановено по гр.д. №
20235220104174 по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ № 20,
представлявано от директора Д.И.Р., да заплати на В. Г. Т., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „А. I“ № 10, ет. 9, ап. 46, съдебен адрес гр. П.,
ул. „И.В.“ № 8, ет. 1, офис 1 - адв. И.П. от АК П., следните суми: 2110,69
лева, представляваща увеличението на брутната работна заплата на ищцата за
времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., сумата от 3227,18 лева,
представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в
размер на 11 брутни работни заплати и сумата от 493,11 лева,
представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 дни, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ № 20,
представлявано от директора Д.И.Р., да заплати на В. Г. Т., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „А. I“ № 10, ет. 9, ап. 46, съдебен адрес гр. П.,
ул. „И.В.“ № 8, ет. 1, офис 1 - адв. И.П. от АК П., деловодни разноски в
размер на 967 лв.
ОСЪЖДА Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ № 20,
представлявано от директора Д.И.Р., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на
349.86 лв., както и 200 лв. – възнаграждение за вещо лице или общо съдебни
разноски в размер на 549.86 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11