МОТИВИ към Присъда № 82/27.02.2015г.
по НОХД 6224/2014г. по описа на ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия М.А.С. за това, че на 21.12.2012г. в с. М
ч, обл. Пловдив, в условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода" не по-малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, и след като е
бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК) е отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 5 400 лева (пет хиляди и четиристотин лева) от
владението на К.Д.К.,***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои -престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1, букви „а” и „б” от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия за
виновен в извършването на деянието, за което е предаден на Съд, като му наложи
наказание, съобразено с обстоятелството, че производството протича по реда на
глава ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, а именно лишаване от свобода в минимален
размер, като последното да бъде изтърпяно реално.
Подсъдимият М.А.С. се признава за виновен, изразява
искрено съжаление за стореното. В съдебно заседание същият лично и чрез
защитника си – адв. П., е направил искане делото да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит
на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е
допуснал предварително изслушване на страните като е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното
производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата,
изложени във внесения обвинителен акт.
На основание чл.84 и следващите от НПК е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от К.Д.К. против подсъдимия С. за сумата от 5 400лв., представляваща обезщетение за причинените на
първия имуществени вреди от престъплението, вменено във вина на подсъдимия,
ведно със законната лиха от датата на последното – 21.12.2012г. до
окончателното й изплащане. К. лична и чрез повереника си по делото адв. П.
поддържа изцяло така предявената претенция, която моли да бъде уважена. По
отношение на наказанието се присъединява към становището на прокурора.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
М.А.С. е роден на *** г. в гр. С, с ЕГН **********, живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, осъждан, неработещ.
Подсъдимият
С. е осъждан
многократно за умишлени престъпления от общ характер, като описаните по-долу
предишни осъждания, квалифицират деянието, предмет на настоящия обвинителен
акт, като такова, извършено при условията на „опасен рецидив" по смисъла
на чл. 29, ал. 1, букви „а" и „б" от НК, а именно:
1. С присъда № 463/29.08.2005 г.
по НОХД № 729/2005 г. на PC - Пазарджик е осъден на
„лишаване от свобода" за срок от 3 години, при първоначален „строг"
режим за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209,
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а" и „б" от НК, извършено в периода 21.04.2004 г. - 27.05.2004 г. Присъдата е влязла в сила
на 31.03.2006 г. Наказанието е изтърпяно на 30.10.2008 г.
2. Със споразумение от 25.09.2007
г. по НОХД № 515/2007 г. на PC - Асеновград е осъден на
„лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален
„строг" режим за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а" и „б" от НК от НК,
извършено на 13.06.2007 г. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното му
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца е приспаднато
времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража",
считано от 09.07.2007 г. до влизане на определениетио в сила. Определението е
влязло в сила на 25.09.2007 г..
3. Със споразумение от 19.03.2010
г. по НОХД № 114/2010 г. на PC - Карнобат е осъден на
„лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален
„строг" режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а" и „б" от НК от
НК, извършено на 10.03.2010 г. На основание чл. 59, ал. 1, вр. с ал. 2 от НК от
наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца е
приспаднато времето, през което е бил задържат, считано от 15.03.2010 г. до
16.03.2010г. Определението е влязло в сила на 19.03.2010 г.
4. С присъда № 85/10.06.2010 г.
по НОХД № 106/2009 г. на PC - Средец е осъден на
„лишаване от свобода" за срок от 1 година и 7 месеца, при първоначален
„строг" режим за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а" и „б" от НК от НК,
извършено на 08.03.2010 г. Присъдата е влязла в сила на 26.06.2010 г.
5. С присъда № 1226/02.07.2010 г.
по НОХД № 2443/2010 г. на PC - Бургас е осъден на
„лишаване от свобода" за срок от 1 година и 9 месеца, при първоначален
„строг" режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. 29, ал. 1, букви „а" и „б" от НК от НК, извършено на
09.03.2010 г. Присъдата е влязла в сила на 16.09.2010 г.
6. С присъда № 24/13.10.2010 г.
по НОХД № 383/2010 г. на PC - Карнобат е осъден на
„лишаване от свобода" за срок от 2 години и 2 месеца, при първоначален
„строг" режим за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а" и
„б" от НК от НК, извършено на 04.04.2009 г. Присъдата е влязла в сила на
28.10.2010 г.
С определение № 59/11.03.2011
г. по ЧНД № 58/2011 г. на PC - Карнобат, на основание чл.
25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, измежду Наложените му наказания по НОХД №
114/2010 г. на PC - Карнобат, НОХД № 106/2010
г. на PC - Средец, НОХД № 2443/2010 г. на PC
- Бургас и НОХД № 383/2010 г. на PC - Карнобат, му е било определено
едно общо и най-тежко наказание - „лишаване от свобода" за срок 2 години и
6 месеца, при първоначален „строг" режим. Определението е влязло в сила на
18.05.2011 г. Наказанието е изтърпяно на 29.06.2012 г.
М.А.С. ***. Там живеели съпругата
му - св. Р А С и дъщерите му, но С. живеел преимуществено в гр. Бургас.
На 21.12.2012г. подсъдимият се
намирал в гр. Пловдив, в близост до Новотел - Пловдив. Той бил облечен с
панталон, с черна фанела, под нея - шарена на ромбоиди фанела, в цветове синьо
и бяло и тъмно синьо палто (балтон) до петите. Косата му била сресана назад.
Около обяд на същата дата пострадалата - св. К.К. ***, като след като слязла от
т. нар. "Пешеходен мост" над р. М продължила да се движи към
Новотела. Тя имала намерение да стигне до автогара "Север", за да вземе
автобус за с. М ч, обл. Пловдив, където живеела тогава. С. забелязал
възрастната свидетелка при слизането й от моста и решил да я „измами”. В района
до магазин „Нева" подсъдимият подминал св. К., след което се обърнал и й
казал че я познава, тъй като били работили заедно двамата, а така също, и че
свидетелката преди време работила и била приятелка с майка му „М".
Първоначално К. не се сетила, но впоследствие си спомнила за жена с това име.
Докато двамата вървели заедно, С. се представил с имената Д Д, а К. се сетила,
че синът на тази М се казвал Д. Като използвал заблудата на свидетелката,
подсъдимият я попитал дали има пари в банката, а след като тя отговорила
отрицателно, той й обяснил, че работи в НОИ, и че същият ден - 21.12.2012г. бил
дежурен. Заявил на К., че може да уреди от НОИ, на нея, като възрастен човек,
да й бъде отпусната безвъзмездна помощ, която се равнявала на размера на
нейните спестявания, като за целта трябвало да покаже спестяванията си в
поделението на НОИ в гр. Пловдив. След като разбрал от свидетелката, че има
спестявания, С. се поинтересувал и дали има рецептурна книжка, тъй като можела
да получава и безплатни лекарства, както и помощи за отопление през зимата и
хранителни продукти. Пострадалата се доверила и повярвала на подсъдимия и
двамата се разбрали веднага да отидат до дома й в с. м ч, за да вземат
спестяванията й, тъй като тя му казала, че има в дома си спестени 10 000 лева. С.
спрял таксиметров автомобил, управляван от св. К С. Водачът закарал свидетелката
и подсъдимия до дома на пострадалата в с. М чардак, където бил помолен да
изчака. К въвела С. в една стая в дома си, където го оставила да изчака, а тя
отишла да вземе скритите си спестявания. След като се върнала, носела със себе
си освен рецептурната книжка и бидонче от маслини с капаче, в което били скрити
спестените от нея 10 000 лева. Подсъдимият изброил от общата парична сума 5 400
лева, като заявил на пострадалата, че за тези пари, след като ги представят в
НОИ на „неговата шефка", на св. К. ще й отпуснат същата сума - 5 400 лева
на година, след което подсъдимият се престорил, че разговаря по мобилния си
телефон с „шефката". След като „разговорът" приключил, той помолил К.
да му донесе чаша вода. Свидетелката излязла от стаята и отишла в другата стая
да му налее вода, като се бавила около минута. През това време С. взел сумата
от 5 400 лева и я прибрал във вътрешния джоб на палтото си. Св. К. се върнала и
му дала вода. С. й дал рецептурната книжка, в която били надиплени банкноти
(остатъкът от 10 000 лева -4 600 лева), а К. я взела, без да брои парите.
Пострадалата прибрала рецептурната книжка с останалите й пари в найлонова
торбичка в чантата си и двамата с подсъдимия излезли от дома й. С таксиметровия
автомобил, управляван от св. С тя и С. ***, като двамата слезли на пл.
"Съединение", до подлеза. С. казал на К. да пресече през подлеза на
отсрещния тротоар, с цел да закупи от намиращ се там магазин шоколадови бонбони,
за да почерпи "шефката му". К. го послушала и отишла да купи бонбони,
а през това време С. взел такси и се отправил към Централна гара Пловдив.
Пострадалата го видяла от отсрещния тротоар, че си тръгва и решила да провери
дали не е измамена. Отишла до поделението на НОИ в гр. Пловдив, където
разбрала, че нямат служител с имената Д Д. След като вечерта се прибрала в дома
си в с. М ч, св. К. решила да преброи парите си и установила, че й липсват 5
400 лева, като в рецептурната книжка бил остатъка от 10 000 лева - 4 600 лева.
За констатираната от нея кражба обаче, К. не подала своевременно сигнал в
полицията, а едва в началото на 2013г., след като и сумата от 4 600 лева й била
отнета от неустановено по делото лице.
Горната фактическа обстановка
се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – пълните и чистосърдечни самопризнания на подсъдимия М.А.С.,
показанията на свидетелите К.Д.К., И РА.а Т, К Г С., В С М, Я К Б, С М С
Р А С, А А.А, А Я Д, Р И А, В С Б, А М С., А М С., Р М С.,
депозирани в хода на досъдебното производство, както и от писмените
доказателства по делото - протокол за разпознаване на лице, докладни записки,
справка съдимост, характеристична справка.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на
подсъдимия С., изразили се в направените от него самопризнания по делото и
показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци,
като по този начин пряко установяват извършените престъпления, личността на
извършителя-именно подс. С. и неговите лични действия, имали за резултат
противоправни и забранени от закона последици, свързани с отнемането на
горепосочената сума от 5 400лв. от владението на свид. К..
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото
производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се спори относно верността
на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и извършените от подсъдимия
С., както и от свидетелите действия. Това се потвърждава непосредствено и от
направените самопризнания от страна на подсъдимия, по реда на глава ХХVІІ от
НПК, в които те изцяло признават гореописаната обстановка.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият М.А.С. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаците на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1, букви „а” и „б” от НК, тъй
като на 21.12.2012г. в с. М ч, обл. П, в условията на опасен
рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от
свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК) е отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 5 400 лева (пет хиляди и четиристотин
лева) от владението на К.Д.К.,***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Престъплението е извършено от подсъдимия при наличието
на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като С. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал общественоопасните последици
от него и е искал тяхното настъпване.
При определянето вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съобразявайки се с целите на специалната
и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за
предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че на подсъдимия М.С. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде определен, при условията
на чл. 58а,ал.1 вр. чл.54 от НК, тъй като производството по настоящото дело
протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК. Освен това като смекчаващи
отговорността обстоятелства на С. се явяват признанието на вината и оказаното
съдействие при разследването. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват
многократните му осъждания, извън правната квалификация, както и значителния
размер на отнетата сума. Поради това и най-справедливо би било на М.А.С. да се
определи наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което в
най-пълна мяра би постигнала изискванията, както на специалната, така и на
генералната превенции. Съображенията на настоящия Съд за определянето на такова
като размер наказание, е от една страна демонстрираното от подсъдимия съжаление
за стореното, а от друга високата стойност на отнетото имущество и сравнително
продължителния период на престъпната му дейност, характеризираща го като
личност с висока степен на обществена опасност. С оглед императивната норма на
чл.58а ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че производството по делото е
проведено по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК така посоченото наказание следва да
бъде НАМАЛЕНО с една трета, като на М.С. се наложи наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”.
Изтърпяването така определеното наказание „лишаване от
свобода” относно подсъдимия М.С., предвид предишните му осъждания, на основание
чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде постановено да се изтърпи при
първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК следва така определеното наказание на подс. С. да бъде кумулирано с
предходно осъждане. Видно от приложената по делото справка съдимост, а и от
справка от администрацията на Затвора – гр. Стара Загора, с Определение,
постановено по ЧНД № 4540/2014г. по описа на ПРС са били групирани наложените
на подсъдимия наказания по НОХД № 1314/2013г. по описа на РС-Добрич и по НОХД №
5632/2013г. по описа на ПРС. Със същото на С. е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на три години „Лишаване от свобода”, а Определението е
влязло в законна сила на 11.10.2014г. От друга страна престъплението, свързано
с настоящото обвинение е реализиран от подъдимия на 21.12.2012г., а деянията по
горецитираните НОХД № 1314/2013г. по описа на РС-Добрич и по НОХД № 5632/2013г.
по описа на ПРС са осъществени съответно на 10.09.2012г. и на 15.05.2013г.,
като постановените за тях съдебни актове са влезли в законна сила респективно
на 05.03.2014г. и на 11.07.2014г. Следователно престъпленията на С. по
настоящото дело и по посочените две дела се намират в реална съвкупност, тъй
като са осъществени преди за което и да е било от тях да е имало влязъл в сила
съдебен акт. Предвид всичко това и на подсъдимия М.А.С. следва да се наложи
ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване
от свобода.
Изтърпяването така определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” относно подсъдимия М.С., предвид предишните му
осъждания, на основание чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде
постановено да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.
В конкретния случай съдът намира, че по
отношение на групираните наказания са налице предпоставките на чл.24 от НК, тъй
като на първо място те са от един и същи вид – „лишаване от свобода”. Освен
това съдът счита, че престъпната дейност и личността на подсъдимия С. се
отличават с висока степен на обществена опасност, поради което и той следва да
бъде отделен от обществото за един по-продължителен период от време. Поради
това и наложеното на М.А.С. общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода следва да бъде УВЕЛИЧЕНО с ОСЕМ МЕСЕЦА или
същият следва да изтърпи наказание общо в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”.
На основание чл.25 ал.2 от НК от така
наложеното на подсъдимия М.А.С. общо най-тежко наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, следва да бъде ПРИСПАДНАТО изтърпяното от същия ОТЧАСТИ
такова по ЧНД № 4540/2014г. по описа на ПРС в размер на ЕДНА ГОДИНА ДЕСЕТ
МЕСЕЦА И ЧЕТИРИ ДНИ.
Що се касае до предявения от пострадалата К. К
граждански иск за причинени имуществени вреди от престъплението на подсъдимия в
размер на 5 400лв., настоящата инстанция намира, че същият се явява доказан по
основание предвид признаването на подсъдимия С. за виновен в отнемането на парична
сума на същата стойност от владението на гражданския ищец. По отношение на
конкретния размер, в който искът на последния следва да бъде уважен е необходимо
да се вземе предвид, че по делото не се спори, а и предвид характера на реда по
който е разгледано същото – почл.371 т.2 от НПК, се явява и доказано, че
предмет на деянието на подсъдимия е била именно сумата от 5 400лв.,
собственост на К.. Следователно предявеният граждански иск следва да бъде
уважен за сумата от 5 400лв., която подсъдимия да заплати на пострадалата,
ведно със законната лиха от датата на престъплението – 21.12.2012г. до
окончателното й изплащане.
По делото не са иззети веществени
доказателства.
С оглед признаването на подсъдимия М.А
С за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1, букви „а” и „б”
от НК, то на основание чл.189 ал.3 от НПК същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС сумата от 216лв. /двеста и шестнадесет лева/,
представляваща 4 % Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причините извършването на деянието – незачитане на установения
в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения Съдът постанови и присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно секретар Н.Т.