Решение по дело №1316/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 425
Дата: 14 септември 2021 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20214430201316
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Плевен , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20214430201316 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 583332-F614368 от 16.06.2021г. на
Директор офис дирекция за обслужване – Плевен в ТД на НАП Велико
Търново на ИВ. П. ЦВ. с ЕГН: **********, с което на основание чл.53, ал.1
във връзка с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания е наложена имуществена санкция в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. С оглед писменото становище, същият поддържа жалбата си и
моли за отмяна на административния акт изцяло, като незаконосъобразен и
неправилен.
ТД на НАП- Плевен, редовно призовани, изпращат представител –
юрисконсулт Младенова и взимат становище по жалбата.
1
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че при извършена
проверка съгласно Резолюция № П-0400152Ю20322-ОРП-001/03.02.2021г.
И.Ц., в качеството му на ФЛ, не е подал годишна данъчна декларация по чл.50
от Закона за данъка върху доходите на физическите лица в законоустановения
срок до 30 април 2020 г. за финансовата 2019г., не е деклариран доход от
продажби на леки автомобили ***, придобит 03.12.2018 г. и продаден
13.11.2019г. и ***, придобит на 28.05.2019г. и продаден 05.07.2019г. На
31.05.2021г. в офис Плевен при ТД на НАП Велико Търново лицето подава
годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г„ приета и
обработена с вх. № 1500И0252859/31.05.2021 г. В нея лицето декларира
доходи от извън трудови правоотношения в размер на 1903.00 лв. Нарушен е
/осъществен е/ състава на ЧЛ.50, АЛ.1, Т.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.13, ал.1,
т.2, б.з от ЗДДФЛ. Срещу съставения АУАН не е постъпило възражение. За
да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на
нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се
констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Така изложените в акта фактически констатации не се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител А.Д. Петров
и свидетеля П.Л., от които се установява, времето и мястото на извършеното,
личността на извършителя. От самият актосъставител в съдебно заседание се
потвърди, че е допуснал изключително сериозни грешки при съставяне на
АУАН, които са пренесени и в НП. Безспорно тези грешки водят до
невъзможност да бъде доказано извършеното нарушение, тъй като МПС с
2
такива рег. номера не съществуват изобщо, или най-малкото, не са били
никога в патримониума на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че от съставения АУАН не става ясно въз
основа на кои негови действия и с притежанието и продажбата на кои
автомобили е извършен състава на соченото нарушение, тъй като има
неяснота относно рег. номера на л.а. Жалбоподателят твърди, че са посочени
л.а. ***, както и ****, които не са били негово притежание, което
обстоятелство се подкрепя от доказателствата по извършената проверка от ТД
на НАП - Велико Търново, офис - Плевен и съдържащите се документи по
същата, които той изрично е предоставил на проверяващите органи. Освен
марка, модел и регистрационен номер на автомобилите, е посочен и периодът
в който е осъществил продажби по отношение на тях. Действително, в
периода 03.12.2018 година - 13.11.2019 година, жалбоподателят твърди, че е
притежавал т.а. ***, но от описанието му в АУАН и в НП, същият е
невъзможно да узнае дали касае действително за автомобила притежаван от
него, тъй като не съвпадат регистрационните номера, както и
обстоятелството, че притежаваният от него автомобил е товарен, а описаният
не е. Относно срока на притежание на така описания в АУАН и НП л.а. „*** -
05.07.2019 година, отново създава затруднение, дори невъзможност у
жалбоподателя да узнае дали в действителност се касае за автомобил, който
някога е притежавал. В посочения период е притежавал л.а. ***, но с различен
регистрационен номер от посочения – ***, а и по отношение на същия е
удържан данък по чл.13, ал.1, т.2, буква „Г“ от ЗДДФЛ. От събраните по
делото доказателства става ясно, че е налице грешка от страна и на
актосъставителя и на наказващия орган относно посочените МПС и тази
грешка води до невъзможност да бъде доказано извършеното нарушение, тъй
като МПС с такива рег. номера не съществуват изобщо, или най-малкото, не
са били никога в патримониума на жалбоподателя. Самият актосъставител в
съдебно заседание потвърди, че е допуснал тези грешки при съставяне на
АУАН. Ето защо, съдът счита, че безспорно има грешка от страна и на
актосъставителя и на наказващия орган относно посочените МПС и тази
грешка води и до накърняване правото на защита и възпрепятства
жалбоподателя да разбере в какво точно се състои вмененото му нарушение,
което пък, от друга страна представлява абсолютно, самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП.
3
Съдът счита, че посочените в жалбата пороци в съставения АУАН и
последващото го НП, а именно липсата на данни в АУАН, относно адреса на
месторабота на нарушителя /чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН/, липсата на информация
в АУАН, относно единен граждански номер на подписалия се свидетел П.
ЛЮБ. Н. /чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН/, не са от категорията на съществените
такива.
Основателно е и становището на жалбоподателя, че има неяснота в
посочването в НП дали извършеното нарушение е от физическо лице или
юридическо лице, както и обстоятелството, че в АУАН и НП едновременно
жалбоподателят е посочен за нарушител като физическо лице, а също така и
като представител на ЮЛ или ЕТ извършил нарушение. Тези допуснати
неточности са достатъчни самостоятелни основания за отмяна на обжалвания
административен акт.
Безспорно НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 583332-F614368 от
16.06.2021г. на Директор офис дирекция за обслужване – Плевен в ТД на
НАП Велико Търново, с което на ИВ. П. ЦВ. с ЕГН: **********, на
основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания е наложена имуществена санкция
в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 583332-F614368 от 16.06.2021г. на
Директор офис дирекция за обслужване – Плевен в ТД на НАП Велико
Търново на ИВ. П. ЦВ. с ЕГН: **********, с което на основание чл.53, ал.1
във връзка с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания е наложена имуществена санкция в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. С оглед писменото становище, същият поддържа жалбата си и
моли за отмяна на административния акт изцяло, като незаконосъобразен и
неправилен.
ТД на НАП- Плевен, редовно призовани, изпращат представител –
юрисконсулт Младенова и взимат становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че при извършена
проверка съгласно Резолюция № П-0400152Ю20322-ОРП-001/03.02.2021г.
И.Ц., в качеството му на ФЛ, не е подал годишна данъчна декларация по чл.50
от Закона за данъка върху доходите на физическите лица в законоустановения
срок до 30 април 2020 г. за финансовата 2019г., не е деклариран доход от
продажби на леки автомобили „***, придобит 03.12.2018 г. и продаден
13.11.2019г. и ***, придобит на 28.05.2019г. и продаден 05.07.2019г. На
31.05.2021г. в офис Плевен при ТД на НАП Велико Търново лицето подава
годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г„ приета и
обработена с вх. № 1500И0252859/31.05.2021 г. В нея лицето декларира
доходи от извън трудови правоотношения в размер на 1903.00 лв. Нарушен е
/осъществен е/ състава на ЧЛ.50, АЛ.1, Т.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.13, ал.1,
т.2, б.з от ЗДДФЛ. Срещу съставения АУАН не е постъпило възражение. За
да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на
нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се
констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
1
Така изложените в акта фактически констатации не се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител А.Д. Петров
и свидетеля П.Л., от които се установява, времето и мястото на извършеното,
личността на извършителя. От самият актосъставител в съдебно заседание се
потвърди, че е допуснал изключително сериозни грешки при съставяне на
АУАН, които са пренесени и в НП. Безспорно тези грешки водят до
невъзможност да бъде доказано извършеното нарушение, тъй като МПС с
такива рег. номера не съществуват изобщо, или най-малкото, не са били
никога в патримониума на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че от съставения АУАН не става ясно въз
основа на кои негови действия и с притежанието и продажбата на кои
автомобили е извършен състава на соченото нарушение, тъй като има
неяснота относно рег. номера на л.а. Жалбоподателят твърди, че са посочени
л.а. ***, които не са били негово притежание, което обстоятелство се
подкрепя от доказателствата по извършената проверка от ТД на НАП -
Велико Търново, офис - Плевен и съдържащите се документи по същата,
които той изрично е предоставил на проверяващите органи. Освен марка,
модел и регистрационен номер на автомобилите, е посочен и периодът в
който е осъществил продажби по отношение на тях. Действително, в периода
03.12.2018 година - 13.11.2019 година, жалбоподателят твърди, че е
притежавал т.а. „***, но от описанието му в АУАН и в НП, същият е
невъзможно да узнае дали касае действително за автомобила притежаван от
него, тъй като не съвпадат регистрационните номера, както и
обстоятелството, че притежаваният от него автомобил е товарен, а описаният
не е. Относно срока на притежание на така описания в АУАН и НП л.а. **** -
28.05.2019 година - 05.07.2019 година, отново създава затруднение, дори
невъзможност у жалбоподателя да узнае дали в действителност се касае за
автомобил, който някога е притежавал. В посочения период е притежавал л.а.
*** но с различен регистрационен номер от посочения – ***Х, а и по
отношение на същия е удържан данък по чл.13, ал.1, т.2, буква „Г“ от
ЗДДФЛ. От събраните по делото доказателства става ясно, че е налице
грешка от страна и на актосъставителя и на наказващия орган относно
посочените МПС и тази грешка води до невъзможност да бъде доказано
извършеното нарушение, тъй като МПС с такива рег. номера не съществуват
изобщо, или най-малкото, не са били никога в патримониума на
жалбоподателя. Самият актосъставител в съдебно заседание потвърди, че е
допуснал тези грешки при съставяне на АУАН. Ето защо, съдът счита, че
безспорно има грешка от страна и на актосъставителя и на наказващия орган
относно посочените МПС и тази грешка води и до накърняване правото на
защита и възпрепятства жалбоподателя да разбере в какво точно се състои
вмененото му нарушение, което пък, от друга страна представлява
абсолютно, самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното
НП.
2
Съдът счита, че посочените в жалбата пороци в съставения АУАН и
последващото го НП, а именно липсата на данни в АУАН, относно адреса на
месторабота на нарушителя /чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН/, липсата на информация
в АУАН, относно единен граждански номер на подписалия се свидетел П.
ЛЮБ. Н. /чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН/, не са от категорията на съществените
такива.
Основателно е и становището на жалбоподателя, че има неяснота в
посочването в НП дали извършеното нарушение е от физическо лице или
юридическо лице, както и обстоятелството, че в АУАН и НП едновременно
жалбоподателят е посочен за нарушител като физическо лице, а също така и
като представител на ЮЛ или ЕТ извършил нарушение. Тези допуснати
неточности са достатъчни самостоятелни основания за отмяна на обжалвания
административен акт.
Безспорно НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
3