РЕШЕНИЕ
№
260105 11.11.2020 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.10. 2020
година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Симона Кайкиева, като
разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 80 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл.288, ал.12, КЗ (отм.),
вр.чл.288а, ал.1, т.1 и ал.3 КЗ от Гаранционен фонд, БУЛСАТ:***, с адрес гр.***,
представляван от изпълнителните директори Б.М.и С.С.против П.Д.Ф., ЕГН:**********, с адрес ***, с цена 510 787,85
лв.
В исковата молба
се твърди, че ищецът Гаранционен фонд, на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Кралство
Дания по щета №120264/26.03.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на
510 787,85 лв. за увредени при ПТП, настъпило на 05.11.2014г. в Кралство Дания,
по автомагистрала „Юг“ км 119,4 преди тунел Гулдборг- Сунд, мантинела и пътна
настилка, л.а *** с рег.№ ***, л.а. ***с per. № ***и л.а. *** с рег.№ ***.
Твърди се, че виновен
за катастрофата е ответникът П.Д.Ф., който, управлявайки т.а. ***с ДКН ***, при
движение по автомагистрала „Юг“ км 119,4 преди тунел Гулдборг- Сунд, губи
контрол над автомобила, поради концентрация на алкохол в кръвта 1,77 промила,
като се удря в мантинелата, от което камионът се заклаща, натовареното желязо
пада от същия и се разпилява по магистралата, вследствие на което в него се
удрят л.а ***с рег.№ ***, л.а. ***с per. № ***и л.а. *** с рег.№ ***.
Поддържа се, че
в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
С уточняваща
молба от № 5188/27.05.2020г., ищецът конкретизира обстоятелствата, на които е
основан иска. Посочва, че на 05.11.2014 година, в 05,30 ч., ответникът
управлявал след употреба на алкохол товарен автомобил, марка и модел „***”, с
per. № ***, с прикачено към него ремарке с per. № ***, който автомобил е бил
натоварен с железни плочи, железни тръби и друг метал, в Кралство Дания, по
автомагистрала „Юг" на юг при км-маркировка 11904 в Йонслевр 4863 горен
Ескилструп, загубил контрол на автомобила и се блъснал в средната мантинела.
При загубата на контрола върху товарния автомобил, целият товар започнал да се
клати и при удара в мантинелата същият се е изсипал от товарния автомобил върху
Южната магистрала, посока север, в който впоследствие са се блъснали камион,
който от удара се е преобърнал и два леки автомобила. По този начин ответникът
е причинил процесното ПТП, от което са настъпили материални щети по лек
автомобил, марка и модел „***", с per. № ***, собственост на А.А., лек
автомобил, марка и модел „***", с per. №***, лек автомобил, марка и модел
„***", с per. №***, влекач „***", с per. №***с прикачено към него
триосово полуремарке „***", с per. №***, собственост на „***" Б.В.
Нанесени са били щети на мантинелата по пътното платно, на самото пътно платно
при изсипването на товара от увреждащия автомобил, както и на прикаченото към
увреждащия автомобил ремарке. От процесното ПТП е била увредена и стоката,
натоварена във влекач „***", с per. №***с прикачено към него триосово
полуремарке „***", с per. №***.
На влекач „***",
с per. №***с прикачено към него триосово полуремарке „***", с per. №*** са
били увредени следните части и детайли:
- Лицев борд;
- Странична стена;
- Задна врата;
- Задна лява врата;
- Лайсна за странична стена;
- Галванизирана задна рамка;
- Странична лайсна - 45 градуса;
- Лайсна GFK;
- Самонарезен винт;
- Нит;
- Горно покритие;
- Предна врата;
- Калник.
След настъпване
на процесното ПТП се е наложило да бъде сменена мантинелата в участъка, където
е настъпил ударът, както и е била ремонтирана средната пътна лента.
За увредените
лек автомобил, марка и модел „***", с per. №*** и лек автомобил, марка и
модел „***", с per. №***, била налице „тотална щета". Посочва се, че
в документите към исковата молба няма данни за собствениците на автомобилите,
поради което ищецът няма обективна възможност да ги посочи.
На прикаченото
ремарке към увреждащия товарен автомобил са били увредени следните части и
детайли:
- Основа на фар „***";
- Броня „***";
- Платница „***";
- Ляв заден калник;
- Ляв преден калник;
- Клапан за антивпръскване профил;
- Клапан за антивпръскване;
- Страничен предпазител срещу колоездачи;
- Корнизи;
- Преден стълб;
- Капак за стълб;
- Основа на стълб;
- Държатели;
- Мигач смяна;
- Покрив;
- Заваръчна плоча;
- Кран /ключ за бързо/аварийно спиране
преден;
- Вагонетка;
- Ленти.
Посочва се, че
правоотношенията във връзка с процесното ПТП се уреждат от Кодекса за
застраховането, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете
на международното частно право /Кодекса на международното частно право/,
Директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на
застрахователите на страните -членки на ЕС - Споразумение между компенсационните
органи и ГФ /СКОГФ/, основано на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по
хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със
застраховките „Гражданска отговорност" по отношение употребата на МПС,
Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н.
Посочва се, че
Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000г. на ЕП, известна като Четвърта директива за
автомобилно застраховане, предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на
претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните
застрахователи, както и Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009г и
Договорът между бюрата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288а, ал. 3, във връзка с чл. 288 , ал. 12 и ал. 14 от КЗ
(отм.), Гаранционен фонд има правото да встъпи в правата на увреденото лице.
Посочва, че
регресните и суброгационни права на Гаранционен фонд са следствие на
изпълнението на задължението за плащане в предвидените от закона хипотези,
каквото е предвиденото задължение по чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройство
и дейността на ГФ, съгласно което Фондът възстановява суми, когато Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, в съответствие с
международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди,
причинени от ПТП по чл. 28, ал. 1, б."б", „аа", „бб",
„гг" и § 5а, настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановяват в
срок от 15 дни от писменото заявление на бюрото. В съответствие с това, на база
три постъпили претенции за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на
Датското бюро на застрахователите /претенция от 07.06.2016 г. за сумата от 28
937,31 евро с левова равностойност 56596,46 лева, от 14.12.2015 г. за сумата от
158 638,21 евро с левова равностойност 310269,37 лева и от 26.03.2015 г. за
сумата от 73 586,16 евро с левова равностойност 143 922,02 лева/ за изплатени
имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинени с незастраховано към
датата на събитието МПС с български регистрационен номер, била образувана
преписка по щета №120264/26.03.2015 г. на Гаранционен фонд и е възстановена с
три преводни нареждане за кредитен превод, и трите приложени към исковата
молба, сумата в размер на общо 510 787,85 лева, каквато е цената и на исковата
претенция.
На следващо
място, се посочва, че по силата на чл.105 КМЧП, задълженията, произтичащи от
непозволеното увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия
са настъпили и компенсационният орган на държавата, където е настъпило
събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна,
прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и оценка на
компенсациите. НББАЗ, респ. Гаранционен фонд, няма правомощията да прави преценка
по същество, /по арг. от чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./, а е длъжен да се съобрази
с определения размер на обезщетение от чуждестранния компенсационен орган.
Посочва, че след
като чуждият компенсационен орган е преценил, че предпоставките за изплащане на
обезщетение са налице и е изплатил обезщетение в определен размер, то ГФ е
длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за
причинено от български автомобил ПТП. Посочва съдебна практика, съгласно която
при чуждестранен елемент в правоотношението /дължимо обезщетение на
чуждестранно лице и поправяне на вреди в чужбина/, размерът на обезщетението не
може да се определи по средни пазарни цени в България, защото това не би довело
до пълно обезщетяване на вредите. Затова, в случая, счита за меродавна
стойността на вредите, определена от компенсационния орган в чужбина, отразена
в приложените към исковата молба на ГФ документи. Именно затова и самият
законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка
по същество - чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./, а възстановява платената от
чуждестранния компенсационен орган сума в пълен размер, наред с всички
допълнителни и съпътстващи разноски и такси. Съгласно чл.4 от горецитираното
споразумение, компенсационният орган, който изплаща обезщетение на увредено
лице има право на възстановяване на изплатената като обезщетение сума чрез
отправяне на искане до Компенсационния орган в държавата- членка, в която се
намира установяването на застрахователното предприятие, с което е сключен
застрахователният договор - в настоящия случай - българския компенсационен
орган.
Посочва, че
възстановяването включва, като се изключи всичко, останало, следното:
„4.1.1. сумата,
платена като обезщетение на увреденото лице, като се посочат сумите, платени за
вреди на имущество и телесни увреждания (включително смърт);
4.1.2. сумите,
изплатени за външни услуги - като например, хонорарите за вещи лица, юристи или
лекари, и всички присъщи за даването на указания и за съдебни или извънсъдебни
способи за уреждане на претенцията;
4.1.3. таксите
за обработка на претенции, покриващи всички други разходи по смисъла на член
4.3. ..."
Посочва, че
документите, удостоверяващи изложените по-горе факти и обстоятелства, са
представени с исковата молба
Твърди се, че
ответникът е поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес
лицето не е погасило задължението си.
Поради
изложеното моли съда на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във вр. с чл.
288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с
чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, след като установи горните
обстоятелства, да осъди П.Д.Ф. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от
510 787,85 лв. (петстотин и десет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и
85ст.), представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета
№120264/26.03.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
В законния срок,
от ответника не е подаден отговор на ИМ. Същият не се явява в 1-то заседание по
делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. В същото
заседание, от ищеца е депозирано становище, с което се иска съдът да постанови
неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК, при наличие на предпоставките за
това.
Съдът, като взе
предвид твърденията на ищеца, на които основава исковете си, в съвкупност с
доказателствата по делото, намира, че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 и 239 ГПК. На
ответника е изпратен и редовно връчен препис от исковата молба и приложенията
към нея за отговор, като му са указани и последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяването в съдебно заседание, съответно и за възможността
против него да бъде постановено неприсъствено решение. В срока отговор,
ответникът не е подал такъв, не се явява и не изпраща представител в първото по
делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. От друга страна, предвид
представените по делото доказателства, може да се направи обоснован извод за
доказаност и съответно за вероятна основателност на предявения иск.
Ето защо, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238 и 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, с което предявените искове ще бъде уважен изцяло, като
бъде осъден П.Д.Ф. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 510 787,85
лв. (петстотин и десет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и 85ст.),
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета №120264/26.03.2015г.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 20431,51 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл.238 и чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА П.Д.Ф., ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на
Гаранционен фонд, БУЛСАТ:***, с адрес гр.***, представляван от изпълнителните
директори Б.М.и С.С.исковата сума от 510 787,85 лв. (петстотин и десет хиляди
седемстотин осемдесет и седем лева и 85ст.), представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд по щета №120264/26.03.2015г. обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 20431,51 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Окръжен
съдия: