РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 01.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 347 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава 25 ГПК
Образувано е
по предявени от С.Й.А. - Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***18 против на
Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен
център“- град Велинград, с ЕИК: 0003515801450, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“, № 2, искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й, извършено със Заповед
№ 391/15.05.2020г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на
заеманата до уволнението длъжност- работник „технически сътрудник" и за
осъждане на ответника да й заплати сума в брутен размер на 4649,40лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение, за периода от датата на уволнението- 18.05.2020г. до 18.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постаноявване
на решението.
Ищцата С.А. -
Б. твърди, че работила по трудов договор, на длъжността „технически сътрудник"
в ответното общинско предприятие, като в структурата му длъжността й се
намирала в отдел „Финанси и контрол". С допълнително споразумение от
12.02.2020г. за последно било актуализирано трудовото й възнаграждение и било
уговорено основно трудово възнаграждение от 630лв. и допълнително
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 23% или
144.90лв., като по този начин месечното й БТВ възлизало на сума в размер на
общо 774.90лв.. Излага се, че на 09.03.2020 г. заболяла и излязла в разрешен
отпуск по болест, за който й били издадени 6 бр. болнични листове, за периода
от 09.03.2020г. до 11.06.2020 г.. Сочи се, че в този период, във връзка с
обявеното извънредно положение по повод пандемията от вируса ковид-19, със
Заповед №139/16.03.2020г. работодателят й наредил, считано от 17.03.2020г. да
бъде спряна дейността на следните отдели от общинското предприятие - отдел
„Платено паркиране, отдел „Минерални бани", отдел „Спортни имоти" и
отдел „Маркетинг". Излага се, че с отделна заповед № 148/24.03.2020г.
работодателят наредил, на основание чл.120в, ал.1 от КТ, да се преустанови
работата на двама служители от отдел „Финанси и контрол", единият от тях
била тя. На 18.05.2020г. й била връчена, чрез писмо с обратна разписка Заповед №391/15.05.2020г., с която трудовият
й договор се прекратявал на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, а като причина в
уволнителната заповед било записано: „Спиране на работа на длъжността
„Технически сътрудник" в отдел „Финанси и контрол" за повече от 15
работни дни“. Счита тази заповедта за незаконосъобразна, съответно за
незаконосъобразно извършеното с нея уволнение, поради което я оспорва със
следните съображения: 1/Спирането на работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 от
КГ означава временно преустановяване на дейността на цялото предприятие или на
негово поделение, за период по-дълъг от 15 дни, но не и преустановяване
дейността на конкретен работник. В случая дейността на отдел „Финанси и
контрол" в ОП не е била преустановявана. Със заповед №148/24.03.2020г.
работодателят е преустановил работата само на двама служители от отдела,
единият от които е ищцата. Останалите служители от отдела, и самият отдел като
цяло, са продължили да осъществяват дейността си. 2/Основанието за уволнение по
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ в случая е приложено при заобикаляне на закона и
злоупотреба с право. Това е така, защото при уволнение на това основание в КТ
не е предвидено задължение за подбор по чл. 329 КТ, нито закрила по чл.ЗЗЗ КТ.
Уволнявайки доверителката ми на процесното основание работодателят си е
„спестил" извършване на подбор между нея и служителите, заемащи еднакви и
сходни с нея длъжности по критериите на чл. 329 КТ и изпълнение на задълженията
по чл. 333 КТ относно предварителната закрила при уволнение. След уволнението
ищеца е останал без работа и доходи. А БТВ за месеца, предхождащ месеца на
уволнението, в който има пълен отработен месец е 774.90лв. За период от 6
месеца, от 18.05.2020г. - датата на уволнението, до 18.11.2020г. ответникът
дължи на доверителката ми обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4
649.40лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на така очертаната
обстановка се иска признаване на уволнение извършено със Заповед № 391/15.05.2020г.
за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане
на ответника да й заплати сумата от 4649,40лв., представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа за шест месеца, за периода от датата на
уволнението- 18.05.2020г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Спортни имоти, пазари и
туристически информационен център“- град Велинград, с който се оспорват по
основание предявените исковете. Признава се, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № 482 от 13.06.2016 г.,
по силата на който на ищцата заела длъжността „технически сътрудник“ в
„Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен
център“ (ОПСИП), в отдел
„Финанси и контрол“, което било прекратено със Заповед № 391/15.05.2020г. на
основание чл. 328,ал.1,т.4 от КТ поради спиране на работа за повече от 15 дни.
Признава се, че са издадени Заповед № 139 / 16.03.2020г. на директора на ОП
„СИП и ТИЦ“, съгласно която, считано от 17.03.2020г. е спряна дейността на
отдел „ Платено паркиране, отдел „ Минерални бани“ и отдел „Маркетинг“ и били
затворени за посещения всички обекти, за които предприятието отговаря, а именно:
„Туристически информационен център“, Покрит плуване басейн, Градски стадион -
Велинград, обект „Кална баня“ и обект „Радонова баня“, както и че със Заповед №
148/ 24.03.2020г., считано от 25.03.2020г. на Директора на ОП „СИП и ТИЦ е
преустановена работата на двама служители от отдел „Финанси и контрол „ на ОП
„СИП и ТИЦ , а именно – Х.с.с.на длъжност Оперативен счетоводител и С.Й.Б. на
длъжност Технически сътрудник. Поддържа се, че оспорената уволнителна заповед е
законосъобразна, тъй като било налице спиране на работата на работодателя,
което продължило повече от 15 дни, както и че работникът не е работил, не е
осъществявал трудовите си функции, възложени му по силата на трудовото
правоотношение. Излага се, че самото спиране на работата, по смисъла на чл.328.
ал.1. т.4 от КТ не подлежи на проверка от съда, разглеждащ спора във връзка със
законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение, относно
неговата законосъобразност и целесъобразност. Сочи се, че в правомощията на
работодателя е да предприеме действия по отношение на заетите по трудово
правоотношение работници или служители в онези звена, в които работата е
спряна. Твърди се, че със Заповед № 154/ 27.03.2020г. на Директора на ОП „СИП и
ТИЦ, считано от 27.03.2020г. е преустановена и работата на следните служители
от отдел „Финанси и контрол“, а именно : Росица Илинова на длъжност касиер
счетоводител, Юлия Папанестора на длъжност Финансов контрольор, Искрен
Тюфекчиев на длъжност Зам.директор, Борислав Т. на длъжност Експерт ЗБУТ, Димка
Накова на длъжност Домакин. Сочи се, че от целия отдел „Финанси и контрол“ по
време на извънредното положение са работили реално само 2 души от общо 11 и
това са били служители, заемащи длъжността „Главен счетоводител“ и „Човешки
ресурси“, които обаче обслужвали дейността на единственото работещо звено отдел
„ Пазари“. Поддържа се, че всички останали отдели с изключение на отдел „Пазари“
са спрели своята дейност, като само двама служители от отдел „Финанси и контрол„
и Директора на предприятието продължили своята дейност за да осигурят
оперативното управление и ръководство на отдел „Пазари“. Твърди се, че е неоснователно
възражението, че работодателят е злоупотребил с право, като е заобиколил закона,
тъй като работата е преустановена на основание обявеното от Народното събрание
извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. Съгласно Правилника за
организацията и дейността на предприятието в негова отговорност е вменено
управлението на всички обекти на територията на Община Велинград, по отношение
на които достъпът на основание обявеното извънредно положение и заповедите на
Министъра на здравеопазването е забранен. Поддържа се, че по този начин било
невъзможно за него да продължи да извършва дейността си в пълен обем. По тези
съображения твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна и като такова не
подлежащо на отмяна, поради което се моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло,
като неоснователни. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът с доклада по делото е обявил за
безспорно, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение,
възникнало на основание безсрочен трудов договор, по силата на който ищцата
заемала при ответника длъжност „технически сътрудник“, прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, със Заповед № 391/15.05.2020г., считано от 18.05.2020
г.; до издаване на уволнителната заповед
в отдел „Финанси и бюджет“, в който ищцата е била назначена са продължили да
работят служителите - гл.счетоводител, служител „човешки ресурси“ и
директора, а в предприятието на ответника и всички служители на отдел „Пазари“.
По иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
Ответникът- работодател е следвало да
установи пълно и главно, че надлежно е упражнил потестативно си право на
уволнение, като в конкретното звено в предприятието, в което е работила ищцата,
работата е била спряна по обективни причини и че периодът на престой е бил поне
15 дни.
В случая по делото не се твърди, нито
доказва звеното- отдел „Финанси и контрол„ в предприятието, в което е работила
ищцата, работата да е била спряна по обективни причини и че периодът на престой
е бил поне 15 дни. Безспорно между страните е обстоятелство, че за периода от
началото на извънредното положение до издаване на процесната заповед в отдела,
в който е работила ищцата са продължили да работят поне двама служители, а
именно служители, заемащи длъжността
„Главен счетоводител“ и „Човешки ресурси“. Това се установява и от приетите по
делото писмени доказателства- Заповед №148/24.03.2020г., Заповед № 154/ 27.03.2020г. и
Поименно щатно разписание на длъжностите на ответното предприятие, както от
изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира
изцяло като пълно и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице и
изслушването му в съдебно заседание става ясно, че за периода от 15.03.2020 г.
до 31.03.2020 г. са работили следните служители- Директор, главен счетоводител,
зам. Директор и човешки ресурси. През м. април 2020 г. са продължили да работят
Директорът, главният счетоводител и служителят човешки ресурси, а през м. май
2020 г. всички служители от отдела са работили, с изключение на ищцата, която е
била в отпуск по болест до 15.05.2020 г.. От Заповед № 139 / 16.03.2020г. на
директора на ОП „СИП и ТИЦ“, става ясно, че считано от 17.03.2020г. е спряна
дейността на отдел „ Платено паркиране, отдел „ Минерални бани“ и отдел
„Маркетинг“ и били затворени за посещения всички обекти, за които предприятието
отговаря, а именно: „Туристически информационен център“, Покрит плуване басейн,
Градски стадион - Велинград, обект „Кална баня“ и обект „Радонова баня“, но не
и на отдела, в който ищцата заема длъжността „технически сътрудник“.
Следователно в случая не може да се твърди, че е имало спиране работата на
звеното, в което ищцата е била назначена, а още по малко на цялото предприятие.
С решение № 39 от 20.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2003 г., III г. о.
върховния съд е имал повод да се произнесе по въпроса, че издаването от страна на работодателя на
актове, с които се постановява персонално служителят да бъде в престой, не е
достатъчно, за да се приеме, че трудовото правоотношение може да бъде
прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал.
1, т. 4 КТ. Не е достатъчно и работникът да бездейства.
Бездействието трябва да е в резултат от реално спиране на работата. Престоят
трябва да е реален, т. е. работникът да не изпълнява трудовите си функции
вследствие спиране на работата. Като предпоставка за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото в уволнителната заповед основание следва да е
установено по безспорен начин спирането на дейността за повече от 15 дни. При преустановяване дейността на цялото предприятие всички работници и
служители преустановяват изпълнението на трудовите си задължения и остават в
състояние на престой. При преустановяване дейността на отделно поделение или
структурно звено в престой остават работниците и служителите, чиито трудови
функции се осъществяват в това поделение или звено. Спирането работата на
определен работник, обаче, не може да доведе до неговото уволнение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ предвид цитираната по- горе практика.
Отделно от
всичко изложено дотук и като се вземе предвид длъжността, която е заемала
ищцата, както и основните и задължения, и организационните връзки и
взаимоотношения за нея, съобразно приетата по делото длъжностна характеристика,
съдът намира, че след като дейността на Директора на ОП „СИП и ТИЦ“ не е
преустановявана, то и дейността на общите административни служители към него,
каквато е тази на ищцата е нелогично да бъде преустановявана. Изхождайки именно
от основната трудова характеристика за длъжността на ищцата и обстоятелството,
че Директорът на предприятието не е преустановил да упражнява функциите си може
да се направи обоснован извод, че Решението от 13.03.2020г. на НС, с което е
обявено извънредно
положение е абсолютно ирелевантно за спиране на работата в отдела на ищцата,
доколкото същия както правилно отбелязва и процесуалния представител на
ответника следва да продължи да осигурява оперативното управление и ръководството
на предприятието. Именно по тази причина са продължили да полагат труд и още
двама служители, в отдела на ищцата, а именно „Главен счетоводител“ и „Човешки
ресурси“. Конкретните проявления от организационен характер, респективно
причини за издаване на процесните заповеди за преустановява дейността на отдели
и конкретни служители в настоящия случай съдът обсъжда единствено от гледна
точка на обосноваване на основния извод за реално продължаване дейността на
звеното, в което ищцата е работила през процесния период и по въпроса, има ли
обективен характер спирането на работа, а не с оглед целесъобразността на актовете,
с което това е разпоредено.
Фактическият
състав, съдържащ се в разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 4 КТ предпоставя обективно спиране на работата за повече от 15
работни дни – временно преустановяване на дейността на предприятието или на
отделно негово звено, продължило повече от 15 работни дни, което е обусловило
престой на работниците или служителите, т. е. състоянието на престой е
следствие от спирането на работата в предприятието, каквито по делото не бяха
установени. Спирането на работата е обективен факт, ако при
прекратяването на трудовия договор, работата е вече възобновена, това не влияе
върху правото на работодателя по чл. 328, ал.
1, т. 4 КТ, щом престоят е продължил в рамките на поне от 15 работни
дни. В настоящия случай обаче не бе установено пълно и главно по делото да е
било налице престой за всички служителите, назначени в отдела на ищцата, а още
по-малко той да е продължил за периода на законоустановения минимум. Не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи, че в
конкретното звено в предприятието, в което е работила ищцата, работата е била
спряна по обективни причини и че периодът на престой е бил поне 15 дни. Напротив
установи се по безспорен начин, че дейността на отдел „Финанси и контрол"
в ОП не е била преустановявана, като за целия период до уволнението в него са
продължили да работят служителите „Главен счетоводител“ и „Човешки ресурси“.
При тези данни
се налага извод, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не
е осъществено фактическото основание за прекратяването му - спиране на работа в
звеното, в което ищцата е работила, за повече от 15 дни, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1 КТ, следва да бъде уважен изцяло.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3 КТ
Между страните е безспорно, а и от приетия по делото трудов договор е
видно, че е сключен при условията на чл. 67, ал. 1 , т. 1 КТ, следователно не
са налице пречки за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната и приета без
възражение от страните съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло обезщетението за времето, в което ищецът е останал без работа поради
незаконното уволнение, съгласно претенцията му, а именно за периода от 18.05.2020г.
до 18.11.2020г., възлиза на сума в размер на 4649,40 лв.. В случая, обаче ход
на устните състезания е даден на 18.09.2020 г. и единствено до този момент са
налице предпоставките за уважаване на исковата претенция, доколкото следващия
период все още не е изтекъл. Ето защо искът следва да бъде уважен частично за
периода от 18.05.2020г. до 18.09.2020г. или общо четири месеца. На основание
чл. 162 ГПК предвид основателността на иска и като взе предвид заключението на
вещото лице съдът определи, че следва да бъде уважен до сума в размер на 3099,6
лв., а за разликата над него до пълния претендиран от 4649,40 лв. да бъде
отхвърлен.
С оглед на изложеното и отмяната на извършеното уволнение като
незаконно ищецът следва бъде възстановен на заеманата длъжност и му бъде
заплатено обезщетение за времето, в което е останал без работа поради
незаконното уволнение в размер на 3099,6 лв., за периода от 18.05.2020г. до
18.09.2020г..
По разноските:
При този изход на делото съдът приема,
че ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
разноските за производството, които ищецът е направил съразмерно с уважените
искове и съобразно представените доказателства или сума в размер на 516,67 лв..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете или сума в размер на 278,67 лв.. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 223, 98 лв.,
представляваща държавна такса по предявените искове, както и сумата от 100 лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда, или
общо сума в размер на 323, 98 лв., като
в случай, че не погаси доброволно задължението си, следва да бъде осъден да заплати
и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
на
основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, Заповед № 391/15.05.2020г., на Директора на Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- град
Велинград, с ЕИК: 0003515801450, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Винчо Горанов“, № 2, с която е прекратено трудовото
правоотношение със С.Й.А. - Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***18.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на
основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ С.Й.А. - Б., ЕГН: **********, с постоянен
адрес:***18 на длъжността „технически сътрудник“ в Общинско предприятие
„Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- град Велинград, с
ЕИК: 0003515801450, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул.
„Винчо Горанов“, № 2.
ОСЪЖДА
Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- град
Велинград, с ЕИК: 0003515801450, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Винчо Горанов“, № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.А. - Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***18, на
основание чл. 344, ал .1, т. 3 вр. чл 225 КТ сумата от 3099,6 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за периода от 18.05.2020г. до
18.09.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Й.А.
- Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***18 против Общинско предприятие „Спортни имоти,
пазари и туристически информационен център“- град Велинград, с ЕИК:
0003515801450, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Винчо
Горанов“, № 2, за разликата над сумата от 3099,6 лв. до пълния претендиран размер
от 4649,40
лв. и за периода от 19.09.2020г. до 18.11.2020г..
ОСЪЖДА
Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- град
Велинград, с ЕИК: 0003515801450, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Винчо Горанов“, № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.А. - Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***18, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 516,67 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.Й.А.
- Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***18 ДА ЗАПЛАТИ на Общинско предприятие „Спортни имоти, пазари и
туристически информационен център“- град Велинград, с ЕИК: 0003515801450, със
седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“, № 2, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 278,67лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
Общинско
предприятие „Спортни имоти, пазари и туристически информационен център“- град
Велинград, с ЕИК: 0003515801450, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Винчо Горанов“, № 2 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Велинград сума в размер на 323, 98 лв..
Решението на основание чл. 316 вр. чл.
315, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от 01.09.2020 г..
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА