№ 161
гр. гр.Несебър, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150100694 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на "*******"
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.***********,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител – гл.юрк.Д.З. против СТ. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.**********.
В исковата молба се твърди, че ответникът Г. е клиент на „*******" ЕАД и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект, с административен
адрес: гр.*********, със заведена партида в базата данни с абонатен № ****. Сочи се,
че в полза на ответника е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги" от
момента на придобиване на правото на собственост върху гореописания
водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 4/. Твърди се, че за
процесният период – 04.10.2017г. до 25.09.2020г., отчитането на водомера на абоната
се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
устройство. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са били
издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират
отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава,
както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода,
канал и пречистване. Несвоевременното заплащане от страна на ответника Г. на
задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка
1
от тях е мотивирало правния интерес на водоснабдителното дружество да предяви
вземанията си пред съда. В исковата молба се твърди, че дружеството е завело ч.гр.д.
№ 95/2021г. по описа на РС-гр.Несебър, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника Г.. По същото дело ответникът е депозирал в
срок възражение срещу заповедта. Предвид подаденото възражение и съгласно
разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който иска да се приеме за
установено по отношение на ответника Г., че същият дължи на ищеца сумата от
2553,24 лева /две хиляди петстотин петдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/,
представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от
25.10.2018г. до 26.10.2020г., с отчетен период по фактури от 04.10.2017г. до
25.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането,
както и обезщетение за забавено плащане върху главниците общо в размер на 3,74
лева /три лева и седемдесет и четири стотинки/ за периода от 25.11.2018г. до
14.01.2021г. Представят писмени доказателства. Правят искане за изискване и
прилагане по настоящото дело на ЧГД № 95/2021г. по описа на РС-Несебър.
Претендират присъждане на заплатените разноски по настоящото и по заповедното
производство.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Г., в който се сочи, че след получаване на заповедта за изпълнение,
същият е подал възражение до Директора на „ВиК” ЕАД – гр.Бургас за преразглеждане
на процесните фактури, касаещи описания период на консумирана вода, както и за
начислено разпределение. Вследствие на молбата е било направено преизчисление и
общата сума е била намалена. Въпреки това обаче, ответникът твърди, че отново се
претендира от него сумата предмет на заповедното производство. Предвид
гореизложеното моли съда да отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна и
недоказана, като му бъдат присъдени заплатените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на ищцовото дружество ”*******” ЕАД Бургас в
съдебно заседание поддържа изцяло заявените претенции против ответника. Представя
нови писмени доказателства и ангажира съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. Претендират присъждане на разноски, за което представят списък по чл.80
от ГПК.
Процесуалният представител на ответникът в съдебно заседание оспорва
исковата молба и поддържа депозирания писмен отговор на същата. Моли съда да
отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Също претендира присъждане на
2
заплатените по делото разноски.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена
от ответника с абонатен № ****. В подкрепа на това е представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186 от 25.11.2015г. на
Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Несебър /л.49-50 вкл./.
Видно от данните по приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 95
по описа за 2021г. на Районен съд – гр.Несебър, съдът е издал Заповед № 260056 от
22.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника
СТ. Г. Г. Д, за сумата от 2553,24 лева /две хиляди петстотин петдесет и три лева и
двадесет и четири стотинки/, представляващи незаплатена стойност на доставена,
отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за обект с
абонатен № ****, за периода от 25.10.2018г. до 26.10.2020г., с отчетен период по
фактури от 04.10.2017г. до 25.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 20.01.2021г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 3,74 лева /три лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.,
както и сумата от 101,14 лева /сто и един лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство
/л.9 вкл./, съдържаща показания на отчетеното количество вода по партида с абонатен
№ ****, с титуляр СТ. Г. Г..
Твърди се от ответника, че посоченото като отчетено количество вода не
отговаря на реално потребената, с оглед на което се оспорва и представената справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, като неотразяваща реално колечиството
потребена вода от ответника и поради това, че посочените в нея данни са неверни.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради
което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
3
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото не е оспорено от ответника, че е титуляр на партида с абонатен №
****, както и че в стопанисвания от него имот – АПАРТАМЕНТ *****, находящ се в
гр.**********, по отношение на който се претендира незаплатена стойност по
издадени фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 25.10.2018г. до 26.10.2020г., с
отчетен период по фактури от 04.10.2017г. до 25.09.2020г., е регистриран един
водомер. Не е спорен фактът, че имота е включен към водопреносната мрежа.
Представените от вещото лице Д. таблици/ л.84-90 вкл./, съдържащи данни за общото
количество доставена вода до комплекса за отчетния период от 22.09.2018г. до
25.09.2020г. /Таблица № 1/, както и данни за потребеното количество вода от
подотчетните водомери /Таблица № 2/ установяват факта на доставянето и
надлежното отчитане на количествата потребена вода. С оглед на това съдът намира,
че в качеството му на потребител, за ответника е възникнало задължението да заплаща
стойността на потребената вода, съответно и стойността на начисленото му количество
вода от разпределение. Както е посочило вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза, компютърната програма, която ползва ВиК ЕАД Бургас за
изчисляване на количеството вода „от разпределение“, безпристрастно изчислява
всички математически действия и разпределя със заложената им точност количествата
„от разпределение“ на всеки абонат, изхождайки от заложените данни. За процесният
апартамент, за периода от 22.09.2018г. до 25.09.2020г., е начислено количество вода от
разпределение – 507,79 кубични метра питейна вода, данните за което са предоставени
„от клиента“, т.е данните са проверени от абоната. Служителката на водния оператор
не е видяла и отчела лично водомера на абоната. Липсват данни за „служебно“
начислено количество вода на ответника. Извода на вещото лице е, че са спазени
изискванията за разпределение на количеството вода, начислено на ответника за
периода от 22.09.2018г. до 25.09.2020г. /вж.СТЕ – 76-92 вкл./.
От заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
/л.67-73 вкл./ безспорно се установява, че фактури с № ********** от 25.10.2018г. и №
********** от 26.10.2020г. /л.28 и л.29/, въз основа на които се претендира заплащане
на потребената от ответното дружество количество вода, са отразени правилно и
хронологично в счетоводните регистри на дружеството-ищец. Вещото лице сочи, че „В
и К“ ЕАД извършва фактуриране на отчетеното количество вода по одобрени цени за
този вид услуги от КВР, съответно за всеки ценови период. Относно твърденията на
ответникът, че след направено преизчисление от страна на ищеца дължимата от него
сума е била намалена и не съответства на претендираната с исковата молба, вещото
лице е установило, че за фактура с № ********** от 25.10.2018г., на стойност 366,64
лева са били извършени частични плащания в брой, съответно на 21.08.2019г. – 54,49
лева и на 10.09.2020г. – 165,61 лева, поради което задължението на абоната е намаляло
4
в размер на 146,54 лева, като е останала дължима сумата, посочена в исковата молба. В
същото време обаче, вещото лице по изготвената СТЕ сочи в заключението си, че в
комплекса има изградени два басейна и градини с цветя и тревни площи, потребената
вода за които е тази от общия водомер и която значително надвишава потребената вода
от подотчетните водомери. Тази сборна разлика се разпределя пропорционално на
всички абонати, включени към общия водомер, поради което и начислените на
ответника количества вода от разпределение се получават именно от тази разлика.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответникът по спора не е
ангажирал доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимите
суми в посочените размери за главница, обосновава извода за основателност на
предявения от ищеца иск за сумата от 2553,24 лева представляващи незаплатена
стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани
ВиК услуги за обект с абонатен № ****, за периода от 25.10.2018г. до 26.10.2020г., с
отчетен период по фактури от 04.10.2017г. до 25.09.2020г.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г.25.06.2018г. до 18.03.2019г., възлизащо общо в размер на 3,74 лева /три
лева и седемдесет и четири стотинки/.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, заявени в
списък по чл.80 ГПК /л.48/ общо в размер на 751 лева /седемстотин петдесет и един
лева/, от които: държавна такса – 101 лева, ССчЕ – 300 лева, СТЕ – 250 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 100 лева, както и заплатените по заповедното
производство разноски – общо 101,14 лева. В тази част решението следва да бъде с
осъдителен диспозитив, тъй като с поведението си ответникът Г. е дал повод за
завеждане на делото.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр.********** дължи на "*******" ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр.***********, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т.,
сумата от 2553,24 лева /две хиляди петстотин петдесет и три лева и двадесет и четири
стотинки/, представляващи незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена
вода по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за обект с абонатен № ****, за
периода от 25.10.2018г. до 26.10.2020г., с отчетен период по фактури от 04.10.2017г. до
25.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 20.01.2021г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 3,74 лева /три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва
5
за забава за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., за които суми е Заповед № 260056
от 22.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
95/2021г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА СТ. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.********** да заплати на
"*******" ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление –
гр.***********, сумата общо в размер на 852 лева /осемстотин петдесет и два лева/,
представляващи заплатени разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6