Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 28.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13917 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по исковете на А.А.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.Г.Ф., с правно основание чл.200
от КТ и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания в следствие на нанесени телесни увреждания в резултат на
претърпяна трудова злополука на 19.03.2020г. на път 2008 до гр. *** преди З.з.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 875.15лева /хиляда осемстотин седемдесет и пет лева и петнадесет
стотинки/, представляваща лихва за забава, развняваща се
на законната лихва върху главницата от 30
000лв. /тридесет хиляди лева/, считано от датата на злополуката -
19.03.2020год. до датата на завеждане на исковата молба - 30.10.2020г.
Моли за присъждане на разноските по делото.
Обстоятелства, на които се
основава исковата претенция:
Ищецът твърди, че на
19.03.2020год. около 16.40часа по време на изпълнение на трудовите си задължения
претърпял злополука, вследствие на която получил телесни увреждания.
Към датата на
злополуката с ответното дружество били в трудови правоотношения, съгласно
трудов договор № 520 от 25.02.2020г. Бил назначен на длъжност
„сметосъбирач" на 8 /осем/ часов работен ден.
На 19.03.2020г. бил на
работа в камиона, на който е разпределен, заедно с шофьора на камиона П.П. и С.З.
– сметосъбирач. След изпълнение на задълженията си, получили указания от М.М.,
организатор в „Т." ЕООД, звено ***, да измият камиона на автомивка в гр.
Варна. На път за гр. Варна, по Езерния път за гаража в гр. ***. на разклона на
гр. П. посока гр. *** в движението се включил тир, който в последствие спрял на
пътя. Шофьора П. натиснал рязко спирачката на камиона, но тя „потънала". В
следващия момент камиона се врязал в задната част на тира. Усетил силен удар и
непоносима болка в десния крак. На мястото на инцидента дошли пожарна, екип на
спешна помощ и пътна полиция. Пожарникарите ги извадили от камиона, а него
откарали в МБАЛ „****" АД гр. Варна.
При проведения
преглед, рентгенографии и консулти се установило, че има множество счупвания на
костите на дясната подбедрица. Гипсирали му крака и му назначили домашно лечение.
От датата на
злополуката 19.03.2020г. до 02.09.2020г. бил временно неработоспособен, поради
което в отпуск по болест. Близо два месеца бил с гипсиран десен крак и се
придвижвал с помощта на патерици. Около средата на месец май му махнали гипса,
но имах оток в глезената става, по гърба на ходилото и пръстите. Трябвало да
продължи да се придвижвам с две помощни средства. До месец септември вече почти
бил възстановил самостоятелната си походка. Въпреки това и до днес при
по-продължително вървене изпитва силни болки в десния глезен. Походката му била
значително променена, защото от болка не смее да стъпи спокойно на десния си
крак и натоварва предимно левия.
В резултат от
претърпяната трудова злополука освен телесните увреждания, му бил причинен и
силен емоционален стрес. Изпитвал страх от инциденти и ужас да се качи в
автомобил. След инцидента често сънува кошмари, свързани с катастрофата. Поради
обстоятелството, че дълго време се придвижвал с патерици и се налагало да бъде
обгрижван, в него се породило чувство на зависимост и непълноценност, което не
отминавало и до днес.
Инцидентът е
регистриран в ТП на НОИ гр. Варна след декларирането му от фирмата-ответник на
27.03.2020год. с вх. № Ц5101-03-18. По случая е извършено разследване на
злополуката, за което е съставен протокол № Ц5101-03-16#7от 20.05.2020г. от
Национален осигурителен институт, Териториално поделение -гр. Варна и с
разпореждане № Ц5104-03-36 от 29.05.2020г. на ТП - гр. Варна на основание чл.
60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, декларираната злополука с
вх. № Ц5101-03-18 от 27.03.2020г. на ТП - гр., Варна от осигурителя „Т."
ЕООД, станала с мен на 19.03.2020г. се приема за трудова злополука по чл.55,
ал.1 от КСО.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен.
Не оспорва, че на
19.03.2020 г., е настъпило ПТП, при което ищецът е пострадал, че последният е
бил в трудови правоотношения с ответното дружество към датата на ПТП и че с
Разпореждане №Ц5104-03-36/29.05.2020 г., на ТП на НОИ - Варна, злополуката е
призната за трудова.
Твърди, че вина за
настъпването на ПТП носи водачът на МПС П.Д.П.. В протокола за ПТП е посочено,
че водачът на ППС е per. № В0605КР, П.Д.П., ЕГН: **********, не се е движил на
достатъчно разстояние от движещия се пред него участник. Наред с това, от
данните на GPS системата на камиона може да се установи, че същият се е движил
и с несъобразена скорост. ППС с per. №В0605КР, марка Хюндай, модел ХД 72,
собствено на ответното дружество, което ППС е участник в настъпилото ПТП е
технически изправно, преминало технически преглед, което се установява от
удостоверение за техническа изправност от 05.11.2019 г. По случая е образувано
ДП № 69/19.03.2020 г., по описа на РП- ***.
Счита, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерно висок и не е съобразен с характера и
степента на претърпените вреди.
Сочи, че ответното
дружество като работодател, е положил дължимата грижа към пострадалите лица и
техните семейства. „Т." ЕООД заплатил за своя сметка и по своя инициатива
всички неплатени здравноосигурителни вноски на ищеца. Наред с това, по молба на
ищеца, работодателят му предоставил и парична сума в размер на 201,00 лева над
дължимото му за месец март 2020 г. трудово възнаграждение, като на 23.03.2020
г., ответното дружество му заплатило срещу РКО сумата от 455,00 лева, а на
05.04.2020 г. по банкова сметка ***,00 лева (дължимото му за месец март трудово
възнаграждение е в размер на 453,93 лева). По този начин, работодателят е
осигурил възможността на ищеца да ползва медицински услуги, като и е
подпомогнал лечението му.
Оспорва твърдението, че
ищецът, в резултат на настъпилото ПТП е получил телесни увреждания, в резултат
на които и до днес изпитва силни болки в десния глезен. Оспорва наличието на
силен емоционален стрес, страх и напрежение у ищеца. Не са налице каквито и да
са медицински документи, установяващи предписани на ищеца медикаменти,
доказателства за проведено лечение, както и доказателства за закупени
лекарствени средства за ищеца, поради което счита, че лекарства не са закупени
и последващо лечение не е провеждано.
Прави възражение за
съпричиняване /моли за приложение разпоредбата на чл. 201, ал.1 КТ/, доколкото
ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката - увреждането, като е допуснал
груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, и е
нарушил правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, както и
разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП, ЗЗБУТ, Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, а именно
ищецът не е използвал предпазен колан по време на движението и именно това е
причината да получи фрактурата на десния крак.
Моли при доказаност на
исковата претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение да бъде
намалено с поне 60 % заради наличието на съпричиняване. Работникът е бил
запознат с комплексната оценка на риска при работа за изпълняваната от него
длъжност, наред с това същият е преминал през необходимите инструктажи.
В случай, че ищецът е
получил или получи в хода на производството от застраховател по сключен договор
за застраховка, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, моли,
евентуално дължимото обезщетение да бъде намалено с размера на полученото
такова.
По делото са конституирани
като трети лица – помагачи на ответника: П.Д.П., ЕГН: **********, адрес: ***,
пош. код 9270, ул. „Стара планина" № 1 и "З.К.Л.И." АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представляваното заедно от двама от
петимата изпълнителни директори, както следва: М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г., С.Н.А..
В с.з. ищецът
подържа исковете си и моли за уважаването им. Ответникът моли за отхвърляне на исковете или
по-нисък размер на обезщетението. Третото
лице – помагач на ответника П.Д.П., не се явява и не се представлява. Третото
лице – помагач на ответника "З.К.Л.И." АД, изразява становище, че
поддържа оспорванията на ответника в отговора на исковата молба, счита иска за
неоснователен и завишен по размер. Счита, че не се доказва вината на водача на
МПС, застраховано в ЗК ***.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ има обективен и безвиновен характер.
Поради това възраженията, че вина за ПТП носи водачът на МПС П.Д.П. не следва
да бъдат обсъждани, доколкото нямат отношение към настоящия правен спор. /Оттук
и безпредметно е конституирането на трети лица – помагачи, тъй като няма
мотиви, които да обвържат третите лица по отношение на вината/.
За основателността на иска в случая, в
тежест на ищеца е да докаже наличие на трудовоправни отношения между страните
към датата на настъпване на злополуката, характера на злополуката като трудова,
наличието на вреди, които са в причинно следствена връзка със злополуката, вида
и размера на вредите.
Предвид наведените възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат, ответникът следва да установи, че ищецът
е проявил груба небрежност към момента на инцидента, като със същата е
допринесъл за настъпването му, доколкото е бил без обезопасителен колан.
В конкретния случай не се спори, че на 19.03.2020 г., е
настъпило ПТП, при което ищецът е пострадал, че последният е бил в трудови
правоотношения с ответното дружество към датата на ПТП и че с Разпореждане
№Ц5104-03-36/29.05.2020 г., на ТП на НОИ - Варна, злополуката е призната за
трудова.
В съдебната практика еднозначно се приема с
постановяването на решение № 319 по гр.д. № 204 за 2009 г. на ІІІ ГО и решене №
31 по гр.д. № 1894 за 2009 г. на ІV ГО, решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. №
859/2010г. на ІV ГО, ВКС, че установяването на злополуката като трудова „не
може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран“. Доколкото установяването
този факт е възложено на специален административен орган, то в настоящото съдебно
производство е недопустимо да бъде пререшаван въпроса относно трудовият
характер на злополуката.
Безспорно по делото е, че злополуката е
била обявена за трудова на основание чл. 55 ал. 1 от КСО с Разпореждане
№Ц5104-03-36/29.05.2020 г., на ТП на НОИ - Варна. Същото е влязло в законна
сила.
Съгласно чл. 60 ал. 1 от КСО, длъжностното
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в
информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от
декларирането издава разпореждане за
приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането
подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117, съгласно чл.
60 ал. 4 от КСО. След влизане в сила на същото, то може да служи за годно писмено
доказателство за установяване наличието на трудова злополука.
Съгласно ал. 201 ал. 2 от КТ, отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съгласно трайната практика на ВКС с груба
небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят или че ще успее
да ги предотврати. В решение от 18.12.2009г. по гр.д.№4001/2008г. ІV г.о. на
ВКС, в отговор на въпроса - кога пострадалият е проявил груба небрежност водеща
до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е
съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. В решение от 21.06.2011г. по гр.д.№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС на
въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на
установени правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за
настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да
предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не всяко
нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение - груба небрежност, като преценката е конкретна
и зависи от фактите по делото. Същото е прието и в решение от 14.01.2010г. по
гр.д.№298/2009г. ІVг.о.
Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В този
смисъл е решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. и
Р Е Ш Е Н И Е № 189/17.10.2019г. гр.д. №1446 описа за 2019год. на ВКС, ІV г.о.
В процесния случай в тежест на ответника е
да докаже, че ищецът е бил без обезопасителен колан при осигурена възможност да
ползва такъв /т.е. че превозното средство е с осигурени обезопасителни колани/.
Отделно от това следва да се докаже, че именно неносенето на обезопасителен
колан е в причинно-следствена връзка с уврежданията на ищеца /т.е. че в случай,
че ищецът беше използвал такъв колан, то процесните вреди не биха настъпили/.
Съгласно комплексната САТЕ И СМЕ се
установява, че товарен а-л ХЮНДАЙ ХД 72 с peг № В0605КР е фабрично оборудван с
ОБЕЗОПАСИТЕЛНИ КОЛАНИ. В този случай и като се има предвид, че процесният
автомобил е минавал редовно годишни технически прегледи и липсват документи за
премахването на колани, вещите лица правят заключение, че автомобилът е бил
оборудван с такива. Заключават също, че от физична, механична и кинематична
гледни точки, както и от събраните материали по делото, ПО-СИЛНО вероятно е
пасажерите респективно и ищеца ДА СА БИЛИ с обезопасителен колан към момента на
удара на това ПТП. Това заключение правят на база липсата на свидетелски
показания за противното в ДП № 69/2020г.
по описа на РУ гр.***, липсата на санкциониране за процесното ПТП от органите
на реда за липса на обезопасителен колан, както и от физична гледна точка въз
основа на законите на „механиката" и третия закон на Нютон - при липса на
предпазен колан, би следвало телата на пасажерите да последват траекторията на
панорамното стъкло /т.е. да полетят напред/. Отделно от това в повечето ПТП при
липса на предпазен колан се получава така наречения камшичен удар. При това
положение трябва да се наблюдават травми по главите и или дланите на ръцете на
пасажерите /вследствие инстинкта за самосъхранение/, но такива не се наблюдават
в конкретния случай. Експертизата заключава още, че при възникналия инцидент А.
А.Н. е получил счупване на костите на дясната подбедрица. Тези травматични
увреждания могат да бъдат получени вкл. и ако пострадалия е бил с поставен
предпазен колан.
Оттук неоснователно се явява възражението
за съпричиняване, доколкото не беше доказано ищецът да е бил без поставен
предпазен колан към момента на ПТП, както и доколкото липсва
причинно-следствена връзка с твърдяното и недоказано поведение на ищеца
/липсата на колан/ и настъпването на уврежданията /същите биха се получили
и в двата случая – със или без поставен
колан/. Липсата на твърдяното противоправно поведение у ищеца освобождава съда
от задължението му да излага мотиви за това дали поведението представлява груба
небрежност или не.
Ето
защо съдът намира, че в случая следва да се ангажира пълната имуществена
отговорност на дружеството-ответник, на основание чл.200 КТ.
Видът на вредите се установява от събраните
по делото писмени доказателства, изготвената по делото СМЕ и СПЕ, както и от
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От медицинската документация се установява,
че на 19.03.2020год. при ПТП ищеца е пострадал като пътник в камион. След
произшествието е транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ „****. След
направените изследвания е поставена диагноза: Счупване на тибия и фибула в
дясно. Поставена гипсова имобилизация и изпратен за лечение в дома. На 13.05.2020год
е свалена гипсовата имобилизация.
Наблюдава оток в глезена, по гърба на ходилото и пръстите.
Походка с две помощни представа. Същото се установява и при прегледите на 10.06.2020год
и 01.07.2020год. Издадено е направление за физиотерапия. От амб. лист от 27.07.2020год
се установява отново оток в глезенната става, по гърба на ходилото и пръстите.
Ограничени движения в глезенната става. Походка самостоятелна десностранно накуцваща. На 02.09.2020год. отново е
установена походка с две помощни средства.
ОТ издадените и приложени по делото
болнични листове се установява, че ищецът е бил неработоспособен за периода от
23.03.2020г. до 02.09.2020г.
От изготвената по делото СМЕ се установява,
че при прегледа на вещото лице на 19.02.2021г., ищецът е с походка с леко
накуцване с десния крак. Няма деформации на десен подколенник, костите са сраснали.
Движенията в колянната и глезенни стави са в норма. Слабо изразена хипотрофия
на мускулатурата на десет долен крайник. Има изкривяване на палеца на десния
крак към втория пръст и спадане на напречния свод на дясното стъпало.
Заключението на СМЕ сочи, че в резултат на
ПТП ищеца е получил счупване на десен подколенник обусловило трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за повече от четири месеца. Проведено е
лечение с гипсова имобилизация до 13.05.2020год. и последваща рехабилитация.
Срок на лечение около шест месеца. Оздравителния процес е приключил. Налице е
причинно-следствена връзка между описаните в ИМ травматични увреждания и
трудовата злополука станала на 19.03.2020год.
В с.з. вещото лице сочи, че това
изкривяване на палеца и спадане на напречния свод, което е установил при
прегледа /липсва мед. документация за него/ не е причинено от ПТП, доколкото случай, че беше, поради болката от разкъсване
на съответните мускули, не би останало незабелязано. Най-вероятно го е имало
преди ПТП, като е възможно то да е било по-малко, и да се е засилило поради обездвижването
по време на оздравителния процес. Сочи още, че хипотрофия на мускулатурата е
следствие от неупотребата й. Обикновено след около 2 години след травмата се
възстановява напълно. Това накуцване, което има ищеца, счита, че е по-скоро
навик или може да се дължи на хипотрофията на мускулатурата. Към настоящия
момент обаче сочи, че костта е сраснала,
а движенията в ставите на десния долен крайник са в пълен обем, т.е. няма
ограничения на движенията, които да възпрепятстват натоварването.
ОТ СПЕ се установява, че трудовата
злополука е изиграла ролята на стресогенно житейско събитие. Въпреки това при
изследваното лице, не могат да бъдат ясно установени трайни негативни последици
върху психичното здраве, свързани със самото събитие. Не е необходима клинична
намеса, но с препоръчителен характер е консултация и посещение при психолог с
цел преодоляване на остатъчната тревожност. Останало е основно притеснението за
физиологическите последици от катастрофата, които носят със себе си и
нетрудоспособността. Преживения стрес е бил с високо влияние върху психо-
емоционалното му състояние в момента на инцидента и по време на
възстановителния период, но с времето той успява да преработи стресовото
събитие. Към момента има периодични
прояви на остатъчен страх, извикван от асоциативната памет, но разпитано в с.з.
вещото лице сочи, че това състояние е в рамките на нормалното, а травмата е
преодоляна.
От показанията на. Меед Исмаилова Салим:
майка на ищеца, се установява, че след катастрофата, тя взела ищеца да живее в
дома й, като се грижела за него в продължение на 5-6 месеца. След изписване от
болницата, той бил с гипс, имал много силни болки и не можел да става. Гипсът бил
от коляното нагоре. Само лежал около 5-6 месеца. След това вече с патерици ходел,
поне до тоалетната. Имало пет, шест месеца преди да му свалят гипса. След
свалянето на гипса, продължил да ходи с патерици. Осем месеца изкарал с
патерици. От година се придвижвал нормално. Още накуцва като се придвижва. Не
работи, защото много го боли. Страх имал след инцидента и ходили да му баят за
страх. Сега когато се качва на кола, пак има страх.
Св. Н.Е.С.:
снаха на А., сочи че той се обадил на нея след катастрофата и го видяла същия
ден в болницата. Той бил зле, със счупен крак. От долу от глезена до горе до таза бил гипса. Той се
прибрал в къщи при майка му, за да го гледа. Шест месеца биле там. Той не можел
да се обслужва сам. Не можел да ходи до тоалетната. След два месеца му махнали
гипса. Но пак не можел да ходи. Движел се с патерици около 5-6 месеца. Сега още
не можел да ходи нормално, куцал. Оплаквал се от болки. Пръстите му били
изкривени. Не може да ходи на работа, защото още го боли кракът. Не е търсил
работа. Болкоуспокояващи вземал, „аулин“. Сега изпитвал страх, постоянно казвал
бавно да карат.
При определяне размера на неимуществените
вреди, съдът се съобрази с принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
като взе предвид характера и степента на увреждането и продължителността на
страданието. За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинено едно телесно увреждане,
изразяващо се в множествено счупване на подбедрицата – едновременно счупване на
тибия и фибула в дясно, като оздравителния период е продължил повече от шест
месеца /след този период липсват амбулаторни листи и болнични листи/ - гипсова
имобилизация за два месеца, последвано от раздвижване и курс физиотерапия. За
шест месеца се установява неработоспособност, като съдът намира и че това е и
периода за придвижване с помощни средства. След тези месеци оздравителния
период е продължил и към момента ищецът е с походка с леко накуцване с десния
крак. Костите са сраснали, ставите – раздвижени, единствено се наблюдава слабо изразена
хипотрофия на мускулатурата на десен долен крайник, което би могло да бъде
причината за накуцването, както и навика. Не се установява пряка
причинно-следствена връзка между ПТП и изкривяването
на палеца на десния крак към втория пръст и спадането на напречния свод на
дясното стъпало. Не се установяват сериозни или трайни психически последици от
инцидента, като същият е преживян като стресогенно събитие, но то е преодоляно,
а остатъчните емоционални преживявания са нормални.
Не са налице доказателства за плащания,
направени от ответника в полза на ищеца, които да са с основание обезщетяване
на неимуществени вреди, но доколкото ищецът не е оспорил получаването им, съдът
намира, че техният размер следва да бъде изваден от размера на обезщетението.
Съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната
продължителност, вкл. бъдещите вреди /доколкото в близко бъдеще ищецът ще се
възстанови напълно и няма да куца, тъй като не са налице медицински причини за
накуцването/, както и възрастта на пострадалия /същият е млад и
възстановяването поради тази причина не е затруднено/, както и извършените от
работодателя плащания, намира, че адекватен и справедлив размер на
обезщетението за всички вреди е в остатъчен размер на 12 000лв., а за горницата
до 30 000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Вземането от непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването му. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД вземането
става изискуемо от деня на увреждането, доколкото длъжникът изпада в забава и
без покана. Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за неуредените
въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт
или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон – ТР № 45 от
19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК ВС. По отношение на дължимото
обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. /така Решение
№441/08.07.2010 по дело №682/2009 на ВКС, ГК, IV г.о/. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сумата от 753.33лв., представляваща лихва за
забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 12 000лв., считано
от датата на злополуката - 19.03.2020год. до датата на завеждане на исковата
молба - 30.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 30.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора и на двете страни в
производството се следват разноски, съразмерно на уважената/отхвърлената част
от исковете. Доколкото в полза на ищеца е осъществено процесуално представителство,
на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, то в полза на процесуалния представител се
следва възнаграждение в размер на 980лв., изчислено съгласно чл. 2 ал. 5 във
вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 и т. 3 от Наредба 1/2004г. В полза на ответника се
дължат разноски в размер на сумата от 1268.78лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете, като разноските са установени по списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху цената на уважените искове, или сумата от 530лв.,
както и разноските на съда за вещи лица, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата от 207.57лв.
Следва да бъде посочено, че решението е
постановено при участието на трети лица-помагачи.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.Г.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки
и страдания в следствие на нанесени телесни увреждания в резултат на претърпяна
трудова злополука на 19.03.2020г. на път 2008 до гр. *** преди З.з., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1 753.33лв. /седемстотин петдесет
и три лева и 33 стотинки/, представляваща лихва за
забава, развняваща се на законната лихва върху главницата от 12 000лв., считано от датата на
злополуката - 19.03.2020год. до датата на завеждане на исковата молба -
30.10.2020г., на
основание чл. 200 КТ и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.А.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.Г.Ф., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания в следствие на нанесени телесни увреждания в резултат на
претърпяна трудова злополука на 19.03.2020г. на път 2008 до гр. *** преди З.з.,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 121.82 лева /хиляда сто двадесет и един лева и 82 стотинки/, представляваща лихва за забава, развняваща се на законната лихва върху
главницата от 18 000лв., считано
от датата на злополуката - 19.03.2020год. до датата на завеждане на исковата
молба - 30.10.2020г., на основание чл. 200 КТ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.Г.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на мл. адв. Г.И.,***, сл. адрес: ***, оф.1, сумата от 980лв. /деветстотин
и осемдесет лева/, представляваща
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 38
ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА А.А.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***,, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.Г.Ф., сумата от 1268.78лв. /хиляда двеста шестдесет и осем лева и 78ст./, представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.Г.Ф., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 530лв. /петстотин и тридесет лева/,
представляваща държавни такси, и сумата от 207.57лв./двеста
и седем лева и 57ст./, представляваща възнаграждения на вещите лица, на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица –
помагачи на страната на ответника: П.Д.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, пош. код 9270, ул. „Стара планина" № 1 и "З.К.Л.И." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представляваното заедно от двама от
петимата изпълнителни директори, както следва: М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г., С.Н.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението,
ведно с препис от акта.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: