Р Е
Ш Е Н И Е
№ 224
гр.Пловдив, 04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в открито заседание на 12.11.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.гр.д. № 299/2018г. по описа
на АС
- Пловдив, намира следното:
Въззивно
производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С
Решение № 285 от 11.08.2017г., постановено по гр.дело № 87/2015г. по описа на
ОС - С. З., се отхвърлят предявените искове от „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д., против „М.“ АД, ***, ЕИК ......, представлявано от
председателя на СД Д. И. К., „Е.- Г.“ АД, *** З., ЕИК ......., представлявано
от Д. И. К., „.......“ ЕАД гр.Р., обл.С. З., ул. „З. № .., ЕИК ......., в
производство по несъстоятелност, представлявано от синдика Ц.В.М. и ЕТ „Д.К.- И.“***,
ЕИК ......., представлявано от Д. И. К. за осъждане „Е.- Г.“ АД, гр. Г., „.......“
ЕАД гр.Р./н/, и ЕТ „Д.К.- И.“***, като съдружници в „Р.- И.“, гр. С. З.,
учредено с Договор за гражданско дружество от 03.01.2007г., а „М.“ АД, ***,
като универсален правоприемник на ЕТ „Д.К.- И.“***, съгласно Договор за
продажба на търговско предприятие от 01.11.2007г. заплащане на сума общо в
размер на 2 522 787.20лв. /два милиона, петстотин двадесет и две хиляди,
седемстотин осемдесет и седем лв. и 20 ст./двеста, от които 2 047 555.19лв. за
ползван и непризнат данъчен кредит и 475 232.01лв. начислена лихва от
ревизиращия орган, по следните фактури: Фактура № 158/15.08.2007г. с данъчна
основа 719940.40лева и начислено от ЕТ „Д.К.- И. ДДС в размер на 143 988.08
лева;Фактура № 159/01.11.2007г. с данъчна основа 1 387 678.42 лева и начислено
от ЕТ „Д.К.- И. ДДС в размер на 277 535.68 лева;Фактура № 160/13.11.2007г. с
данъчна основа 1 289 978.34 лева и начислено от ЕТ „Д.К.- И.“ ДДС в размер на
257 995.67 лева;Фактура № 741/07.01.2008г. с данъчна основа 3 542 93.78 лева и
начислено от „М." АД ДДС в размер на 708 586.56 лева;Фактура №
**********/12.11.2007г. с данъчна основа 1 776 335.82 лева и начислено от „Р.
Р.“ ЕАД ДДС в размер на 355 267.16 лева;Фактура № **********/07.01.2008г. с
данъчна,основа 1 520 911.98 лева и начислено от „Р. Р.“ ЕАД, ДДС в размер на
304 182.40 лева, ведно със законната лихва върху горните суми.
Против
Решение № 285 от 11.08.2017г., постановено по гр.дело № 87/2015г. по описа на
Окръжен съд - С. З., е подадена въззивна жалба, вх.№ 11 158/11.09.2017г., от
ищеца „Т.М.и.2“ ЕАД, чрез адв.П.Г., с която решението е обжалвано изцяло.
Оплакванията
във въззивната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
в нарушение на материалния закон и необосновано, с искане за отмяна и за
постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният иск, както и за
присъждане на направените разноски.
Постъпили
са в срок писмени отговори от „Е.- Г.“ АД, от „М.“ АД и от ЕТ „Д.К.- И.“, с
които въззивната жалба се оспорва, иска се потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на разноски.
Не е
постъпил в срок писмен отговор от „.......“ ЕАД/н/.
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от активно процесуално
легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание
и приложения и е изпълнена
процедурата за изпращане на преписи за отговор до насрещната страна.
С
Определение № 977/15.11.2017г., постановено по гр.д.№ 87/2015г. по описа на ОС
- С. З., се оставят без уважение молбите на „М.“ АД и от ЕТ „Д.К.- И.“, вх. №
11851, вх.№11882 и вх.№11883, всички от 26.09.2017г., за изменение на Решение №
285 от 11.08.2017г., в частта за разноските.
Подадена
е частна жалба, вх.№ 15 859/12.12.2017г., от „М.“ АД против Определение №
977/15.11.2017г., постановено по гр.д.№ 87/2015г. по описа на ОС - С. З., в
обжалваната част, с която се оставя без уважение молбата му за изменение на
решението в частта за разноските.
В постъпилия
в срок писмен отговор от насрещната страна „Т.М.и.2“ ЕАД,
вх.№1903/08.02.2018г., частната жалба се оспорва.
Постъпилата
въззивна частна жалба е допустима, като подадена в законния срок от активно
процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е
по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи за
отговори.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във
въззивните жалби и отговорите, след като извърши дължимата служебна проверка,
при преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството,
в което е постановено обжалваното решение, е ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, след като с Решение № 465 от 10.10.2013г., постановено
по възз.т.д.№ 704/2013г. по описа на АС - Пловдив, е обезсилено предходното
първоинстанционно Решение № 103 от 21.11.2012г., постановено по гр.д.№
1144/2009г. по описа на ОС - С. З., и делото е върнато на ОС - С. З. за
произнасяне по предявените искове, а с Решение № 45 от 09.01.2014г.,
постановено по възз. т.д.№ 704/2013г. по описа на АС - Пловдив, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка/ОФГ в диспозитива на Решение № 465 от 10.10.2013г.,
в смисъл, че Решение № 103 от 21.11.2012г. е обезсилено само в обжалваната
осъдителна част.
Като
необжалвано, предходното първоинстанционно Решение № 103 от 21.11.2012г., по
гр.д. № 1144/2009г. по описа на ОС - С. З., е влязло в сила в частите, с които
са отхвърлени исковете на „Т.М.и.2“ ЕАД срещу ответниците - физически лица/ФЛ Д.
И. К., П. К. П., С. И. Ч., Г. Н. Н.и С. К. С.за солидарното или разделното им
осъждане да заплатят на ищеца претендираните парични вземания, както е прието и
в мотивите на Решение № 45 от 09.01.2014г., постановено по възз. тьрг.д. №
704/2013г. по описа на АС – Пловдив за поправка на ОФГ в предходното въззивно
решение.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх. № 10
535/14.08.2009г., по която първоначално е било образувано т.д. № 475/2009г.по
описа на ОС - С. З., което е било прекратено, след което е образувано гр.дело №
1144/2009г. по описа на ОС - Ст.З., към което по-късно е присъединено и гр.д.№
1030 /2011г. по описа на ОС - С. З. между същите страни на същото основание и
със същото искане.
Първоначалната
искова молба е подадена от ищеца „Т.М.И.2“ ЕАД срещу ответници - търговски
субекти: ЕТ „Д.К.- И.“, ЕИК ......., „Е.- Г.“АД, ЕИК ......., и „.......“ ЕАД,
ЕИК ......., като съдружници в гражданско дружество„Р.- И.“, с БУЛСТАТ ......,
както и срещу ответник „М.“ АД, в качеството му на универсален правоприемник на
ЕТ „Д.К.- И.“, като купувач по договор за продажба на търговското предприятие,
вписан на 09.11.2007г.Заявеният петитум е за солидарно осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца парични вземания за стойността на ползвания и непризнат
данъчен кредит от ищеца по шест фактури, издадени в периода август 2007г.-
януари 2008г. от ответниците ЕТ „Д.К.- И.“, „.......“
ЕАД и „М.“ АД, в общ размер от 2 047 555,19лв., и за начислената лихва в ревизионния
акт на ищеца от 2009г. касателно процесните фактури в размер на 475 232,01лв.
Въведените
в ИМ твърдения са, че между ищеца, от една страна като възложител, и, от друга
страна като изпълнител, гражданското дружество, чийто съдружници били първите трима
ответници ЕТ „Д.К.- И.“, „Е.- Г.“АД и „.......“ ЕАД, възникнали договорни
отношения за доставка и монтаж по Договор № 8322/16.05.2007г. и Договор №
8223/16.05.2007г.За изпълнение по договорите били издадени описаните в ИМ
данъчни фактури за периода август 2007г.- януари 2008г. от ответника ЕТ „Д.К.– И.“,
както преди, така и след прехвърляне на търговското му предприятие, така и от
ответниците „.......“ и „М.“ АД, по които ищецът упражнил правото си на
приспадане на данъчен кредит.При извършена ревизия на ищеца бил изготвен
ревизионен акт № *********/11.08.2009г.за констатиране на нарушения и за
установяване на размери на публични задължения на ищеца в размер на сумата от 2
047 555,19лв., представляваща размера на ползвания, но непризнат данъчен кредит
по процесните данъчни фактури, както и била начислена лихва върху тези суми в
размер на сумата от 475 232,01лв.Двете суми били внесени от ищеца в държавния
бюджет с платежни нареждания № 517165 и № 518029, двете от 14.08.2009г.Тъй като
договорите били сключени с гражданското дружество, като изпълнител, именно то
следвало да издаде процесните данъчни фактури, първични счетоводни документи, а
не ответниците, съдружници в него, които неправилно ги издали от свое име, а не
от името на гражданското дружество, както и неправилно отразили в
счетоводството си счетоводно-стопански операции - сделки, които реално не са
извършили.За ищеца не било от значение вътрешното разпределение на задълженията
между съдружниците по изпълнение на договорите, а изпълнението на гражданското
дружество като цяло.Действията на длъжностните лица на ответниците, извършени
по повод възлагане на дейността за издаване на фактурите и начисляване на
данък, били противоправни по см. на Зсч, ЗКПО, НСС/МСС и следвало да бъдат
третирани като виновни.С тези действия ответниците причинили вреда на ищеца в
размер на стойността на непризнатия данъчен кредит, на който ищецът е имал
законно право, но е бил задължен да възстанови въз основа на ревизионния акт и
в размер на начислените върху нея лихви. Солидарната отговорност на ответниците
ЕТ „Д.К.- И. „Е.- Г.“АД и „.......“ ЕАД/н/ е обоснована с качеството им на
съдружници в гражданското дружество, а на„М.“АД - с качеството му на
приобретател на търговското предприятие на ЕТ „Д.К.– И.“, на осн.чл. 15 ал. 3 ТЗ.
С
разпореждане от 13.11.2009г./т.1, л.2/ ИМ е оставена без движение и на ищеца са
дадени указания за отстраняване на нередовности, сред които - да
представи“убедителни“ писмени доказателства за претендираната солИ.рна
отговорност на ответниците, като съдружници в гражданското дружество.
В
изпълнение на дадените указания в указания срок е постъпила ИМ/т.1, л.14/, в
която не са твърдени нови правопораждащи факти на правото, предмет на делото.
В
подадения писмен отговор, вх.№ 16 773/22.12.2009г./т.1, л.197-199/,
ответникът „Е.- Г.“ АД възразява да носи солидарна отговорност, като съдружник
в гражданското дружество, тъй като такава отговорност нито е уговорена в
договора за гражданско дружество от 03.01.2007г., нито произтича от
закона.Възразява да е причинил вреда на ищеца, тъй като не е издал нито една от
процесните фактури.Нямало доказателства ревизионният акт/РА да е влязъл в сила,
същият нямал материална доказателствена сила и съдът не бил обвързан от
констатациите му.Оспорено е твърдението, че на ищеца не е признато право на
приспадане на данъчен кредит, тъй като същият е притежавал редовни по см. на
чл.114 ЗДДС данъчни фактури, издадени от данъчно-регистрирани лица, доставчици
по см. на чл.11 ЗДДС, доставките били реално извършени, стоките и услугите били
получени и вложени от ищеца, фактурите били подписани от ищеца и, като както
тогава, така и по-късно, той не е възразил относно вписания в тях доставчик, а
ги е заплатил е и ги е включил в дневника за покупки по ЗДДС и е ползвал за тях
данъчен кредит, поради което било налице съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД.
В
подадения писмен отговор; вх.№ 306/11.01.2010г./т.1, л.202-208/, ответникът „М.“
АД поддържа да не е приложим институтът на солидарната отговорност.Не били
налице предпоставките за реализиране на деликтната отговорност, тъй като
липсвала противоправност на деянието, реални вреди и причинно-следствена връзка
между действията на ответниците и увреждането на ищеца. Липсвало противоправно
деяние на ответниците, тъй като не се твърдяло да са засегнати абсолютни
граждански субективни права на ищеца, а субективното право на данъчен кредит
било относително- упражнявало се спрямо фиска при условия и ред, уредени от
специален закон. Не ставало ясно как ЗДДС е нарушен при издаването на
процесните фактури, като в тази връзка се поддържа, че ревизионният акт бил
незаконосъобразен в касаещата страните част.Конкретно се твърди, че
ревизиращият орган направил погрешни правни изводи за нарушения по чл.95 ЗДДС,
водещи до непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните
фактури. В договора за
гражданско дружество и в рамките на предоставена им от закона правна възможност
съдружниците си разпределили дейностите, както и приходите от тях, за което
уведомили възложителя и съгласували способа за фактуриране на доставките.Ето
защо, и тъй като гражданското дружество било неперсонифицирано, доставчици по
фактурите били отделните съдружници, търговци.Оспорено е твърдението, че за
ищеца не е налице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като същият е
разполагал с редовен документ по чл.114 ЗДДС, издаден от данъчно регистрирано лице
- доставчик по чл.11 ЗДДС, и доставката била извършена, което се признавало в
ИМ.В РА липсвала правна квалификация на извършеното нарушение.Безспорно било,
че ДДС е внесен, включен в дневника за продажбите, поради което подлежал на
признаване под формата на данъчен кредит.Новелата на чл.95 ЗДДС визирала
регистрация на данъчно задължено лице, което е извършило доставка на стоки или
услуги, а не на страна по сделката.Оспорва се, като неправилна, констатацията в
РА, че гражданското дружество е подлежало на регистрация, тъй като не била
осъществена предпоставката на чл.96 ЗДДС/облагаем оборот за последните 12
календарни месеца над 50 х.лв./.Не можело да се приеме, че съдружниците са
извършвали съвместна дейност, за да са приложими счетоводните стандарти за съвместно
контролирана единица, а всеки съдружник бил извършвал самостоятелни доставки,
като издавал за тях съответен документ /фактура/ с реквизитите по чл.114 ЗДДС.Действията на ответниците били в унисон с основния принцип в чл.4, ал.1
т.5 Закона за счетоводството – за предимство на съдържанието пред формата –
сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо
съдържание“.Не били приложими чл.6 и 7 Зсч и същите не били нарушени, тъй като
издадените данъчни фактури били изрядни от формална страна.Налице било съгласие
на ищеца за увреждането, което било изключващо противоправността обстоятелство,
изразяващо се в приемане на процесните фактури от представител на ищеца,
включването им в дневника за продажби и упражняване на правото на данъчен
кредит, както и изрично признаване на задълженията.Възразява да са настъпили
вреди за ищеца, като в тази връзка се оспорва РА да е стабилизиран, като при
евентуална отмяна на РА заплатените въз основа на него суми от ищеца подлежали
на връщане, ведно със законната лихва от момента на плащането.Оспорва се и
причинната връзка между издаването на фактурите и вредите, като в тази връзка
се твърди, че упражняването на правото на данъчен кредит е сложен факт.
състав/ФС, от който издателят на фактурата осъществява само един от ЮФ, а за
останалите факти доставчикът не разполага информация.Неизползването от ищеца на
допустимите от закона способи за защита срещу неправилните действия на органа
по приходите опосредявало настъпването на вредите. Приложено е допълнителното
споразумение от 16.05.2007г. за разпределение на дейностите по доставките по
двата сключени с ищеца договори, както и за разпределение на приходите от
дейността/т.1, л.211-212/.
В
подадения писмен отговор, вх.№ 307/11.01.2010г./т.1, л.232-237/, ответникът Д.
К., действащ като ЕТ“Д.К.- И.“, оспорва възникването на солидарна отговорност
за ответниците, тъй като такава не била уговорена и не следвала от
закона.Оспорва наличието на противоправно деяние, като в тази връзка поддържа,
че били неправилни не действията на ответниците, изпълнители по договора, а
актът на органа по приходите.Не ставало ясно как ЗДДС е нарушен при издаването
на процесните фактури, поради което ревизионният акт/РА бил незаконосъобразен в
касаещата страните част.РА бил диспозитивен документ, тъй като, съгласно чл.118 ДОПК, установявал данъчни задължения, и същият не се ползвал с материална
доказателствена сила в настоящия процес.В РА не се посочвало правно основание
за непризнаване на ищеца на право на приспадане на данъчен кредит и такова
липсвало.Не било забранено от закона и такава правна възможност съществувала за
съдружниците в гражданското дружество за разпределение на дейностите и
приходите, за което те били уведомили възложителя и съгласували способа за фактуриране,
като приходите, съответно печалбите от дейността били съобразени с постигнатите
уговорки.Твърдението, че за ищеца не е налице право на приспадане на данъчен
кредит противоречало на изискванията на чл.71, ал.1 т.1 ЗДДС.Ищецът притежавал
редовен документ по чл.114 ЗДДС, издаден от данъчно регистрирано лице -
доставчик по см. на чл.11 ЗДДС. Доставката била реално извършена, което се
признавало в ИМ, ДДС бил внесен, включен в дневника за продажба на
доставчиците, поради което подлежал на признаване под формата на данъчен
кредит. Цитираният чл.95 ЗДДС визирал регистрация на данъчно задължено лице,
което е извършило доставка на стоки или услуги, а не на страна по
сделката.Оспорва се, като неправилна, констатацията в РА, че гражданското
дружество е подлежало на регистрация, тъй като не била осъществена
предпоставката за задължителна такава, съгласно чл.96 ЗДДС/облагаем оборот за
последните 12 календарни месеца над 50 хиляди лв./Гражданското дружество не
било реализирало нито приходи, нито разходи от собствена дейност, като фактът,
че е сключило договорите, не означавал, че съдружниците са извършвали съвместна
дейност, за да са приложими счетоводните стандарти за съвместно контролирана
единица, а всеки съдружник е извършвал самостоятелни доставки, като е издавал
за тях съответен документ с/фактура/ с реквизитите по чл.114 ЗДДС.Действията на
ответниците били съобразени с основния принцип в чл.4, ал.1 т.5 Зсч – за
предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват
счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание.Издадените фактури били
изрядни от формална страна, като издадени от регистрирано по ЗДДС лице,
извършило стопанската операция и наименованието на издателите на фактурите
съвпадало с посочените данъчен номер и БУРСТАТ.Налице било изключващо
противоправността обстоятелство, а именно съгласие на ищеца за
увреждането.Оспорва се настъпването на вреди за ищеца в аспекта на недоказване
стабилизирането на ревизионния акт.Фактът на плащането не доказвал настъпването
на вреди за ищца с оглед възможната евентуална отмяна на РА.Оспорва се и
причинно-следствената връзка между издаването на фактурите и вредите за ищеца.
В
подадения писмен отговор, вх.№ 593/15.01.2010г., от ответника „.......“
ЕАД/т.1, л.248-252/ се оспорва от действията му да са настъпили неблагоприятни
последици за ищеца, като се поддържа, че увреждането за ищеца били настъпили от
неправилно приложение на ЗДДС от ревизиращия ищеца орган.Оспорва се наличие на
противоправност, като се поддържа, че увреждането, изразяващо се в отказ за
признаване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури,
настъпило със съгласието на ищеца, който не възразил срещу издаването на фактури
от ответника „.......“ ЕАД, което можело да се разглежда и като предварителен
отказ от правото на обезщетение.Твърди се съпричиняване на резултата от ищеца,
поради бездействия, изразяващи се в непредприемане на действия за връщане на
процесните фактури с изискване да бъдат издадени от гражданското дружество,
както и за неоспорване на РА, въпреки наличието на аргументи за неговата
незаконосъобразност.
С
Определение № 64/07.06.2010г./т.2, л.4546/ исковата молба е оставена за пореден
път без движение за отстраняване на следните нередовности: за посочване по
отношение на всеки от ответниците каква сума/главница и лихви/ се претендира и
от какво произлиза; поотделно ли се иска осъждане на ответниците или само срещу
солидарно отговорните съдружници в гражданското дружество и кои са конкретните
длъжностни лица, които са имали виновно поведение, какви са техните действия
или бездействия, какви вреди са причинили на ищеца и каква е формата на вината.
В
изпълнение на дадените указания в Определение № 64/07.06.2010г./т.2 л.45-46/, в
рамките на продължения до 23.07.2010г. срок, е постъпила „нова“ искова
молба/т.2, л.53-62/: с която е заявено искане за солИ.рно осъждане както на
първоначалните ответници – търговски субекти, така и, солидарно с тях, и на
нови петима ответници - физически лица/ФЛ, между които и Д. И. К., в качеството
им на представители на всеки един от ищците - търговски субекти в гражданското
дружество и като представляващи и управляващи търговеца и дружествата
ответници.
След
извършеното нова/трето поред/ връчване на преписи от ИМ за отговор, са
постъпили отново писмени отговори от ответниците.
В
подадения писмен отговор, вх. №13 463/31.08.2010г. /т.2, л.149-153/от
ответника„Е.- Г.“ АД допълнително се поддържа, че ревизионният акт не бил
стабилизиран, тъй като бил връчен на неоправомощено лице, евентуално, тъй като
не е бил връчен и на двамата заедно представляващи ищеца Г.Х. и Е. С..В
подадените писмени отговори от останалите ответници не са поддържани нови
оспорвания.
С
Определение от 13.07.2011г./ т.4, л.287288/ е присъединено за съвместно
разглеждане гр.д.№ 1030/2011г. по описа на ОС - С. З., образувано въз основа на
ИМ между същите страни със същото искане и за същите парични вземания.
Първият
доклад по делото е извършен в съдебното заседание на 06.10.2011г., като е
прието, че предявените искове са за обезщетение от непозволено увреждане, с
искане за солидарно осъждане на всички ответници до размера на исковите суми/
главница, начислени с ДРА лихви и законната лихва от датата на исковата молба/,
поради това, че с действията си, изразяващи се в незаконосъобразно и неправилно
издаване на фактурите по сключените между ищеца и гражданското дружество
договори за изработка, са причинили вреда на ищеца в размер на възстановения от
него данъчен кредит и начислените с ДРА лихви.
След
обявяване на делото за решаване, с Определение № 12 от 20.02.2012г. е отменено
определението за даване ход на делото по същество, исковата молба отново е
оставена без движение и на ищеца отново са дадени указания за отстраняване на
нередовности, включително и за посочване какво е основанието на претенцията за
солидарно осъждане на ответниците – договорно или законово и какви са
задълженията на отделните участници в гражданското дружество.
В
изпълнение на указанията на съда, в указания срок е подадена от ищеца молба,
вх.№ 3282/08.03.2012г./т.7, л.294-300/, в която е посочено, че липсва основание
за солидарно осъждане и такова не се претендира, заявено е искане за разделно
осъждане само срещу някои от ответниците-търговски субекти, издатели на процесните
фактури :ЕТ „Д.К.- И.“, „.......“ ЕАД и „М.“АД, до
размера на сумите по издадените от тях процесни фактури, като са конкретизирани
сумите, за които се иска осъждане на всеки от тези ответници.При евентуалност,
е претендирано солИ.рно осъждане на ЕТ „Д.К.- И.“ АД и „М.“ АД, на основание
чл.15 ТЗ, с оглед извършената продажба на търговското предприятие на едноличния
търговец.
При
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд/гр.д.№1144/2009г.
по описа на ОС - Ст.З./ е постановено е Решение № 103/21.11.2012г., с което
ответниците – търговски субекти са осъдени солидарно да заплатят на ищеца
претендираното обезщетение за имуществени вреди, а исковете за солидарно или
разделно осъждане на ответниците - ФЛ са отхвърлени.
Решение
№ 103 от 21.11.2012г., по гр.д. № 1144/2009г. по описа на ОС - С. З. е
обезсилено с Решение № 45 от 09.01.2014г., постановено по възз. тьрг.д. №
704/2013г. по описа на АС - Пловдив, като постановено по непредявени искове.В
мотивите е прието, че постановеният диспозитив на първоинстанционното решение
за солИ.рно осъждане на четиримата ответници - търговски субекти не съответства
на измененото искане на ищеца за осъждане на конкретно посочените ответници:
поотделно и до размера на конкретно посочени суми, както и, че е налице
„недопустимо смесване на деликтната отговорност и отговорността за
неоснователно обогатяване“.
С
Решение № 45 от 09.01.2014г., постановено по възз. тьрг.д. № 704/2013г. по
описа на АС – Пловдив, е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на Решение №
465 от 10.10.2013г., в смисъл, че Решение № 103 от 21.11.2012г. е обезсилено
само в обжалваната осъдителна част, а в останалите части, с която исковете са
отхвърлени по отношение на ответниците - физически лица, като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
При
новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд е образувано гр.д.№
87/2015г. по описа на ОС - С. З..
Вместо
да съобрази дадените указания от въззивна инстанция да разгледа предявените
искове на въведеното основание и въз основа на изменения петитум за разделно
осъждане на някои от ответниците-търговски субекти, първоинстанционният съд
отново е оставил ИМ без движение/БД с Разпореждане от 24.07.2015г./л.19/ и е
указал на ищеца в седмичен срок да представи поправена ИМ, в която 1/да изложи
обстоятелствата, на които основава иска си, 2/ да приведе искането в
съответствие с изложените обстоятелства, като посочи солидарно или поотделно се
претендира исковата сума и да изложи съображения за това, както и 3/да посочи
поддържа ли се иска по отношение на ответника „Е.- Г.“ АД.
С
Определение № 860/24.07.2015г. производството по делото е спряно по отношение
на ответника „.......“ ЕАД, поради откриване на производство по несъстоятелност
по отношение него с влязло в сила на 14.07.2015г.Решение по т.д.№ 212/2014г. по
описа на ОС - Ст.З.
В
изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на ИМ, с
молба, вх.№ 10 092/06.08.2015г., в срок от получаване на съобщението за
разпореждането за оставяне на исковата молба БД, е постъпила от ищеца поправена
ИМ с приложения от ищеца/л.48 и сл./, с която не променя въведените и не
въвежда нови правопораждащи факти на вземанията.
Съгласно
Разпореждане от 02.10.2015г., отново са изпратени преписи от поправената ИМ с
приложенията на ответниците, след което са постъпили писмени отговори от Д. К.,
като ЕТ“Д.К.- И.“/л.80-92/, от „М.“ АД/л.94-103/ и от „Е.- Г.“ АД/л.128-133/.
С
Разпореждане от 06.01.2016г./л.142-144/ съдът е констатирал, че с поправената
ИМ ищецът е променил искането за солидарно осъждане на ответниците в искане за
осъждането им поотделно, поради което отново е оставил ИМ без движение и е дал
указания „да се изложат обстоятелствата, на които се основава искът, в
съответствие с изложените в ИМ при предходното разглеждане на делото
обстоятелства, както и да се формулира петитум, в съответствие с
обстоятелствената част, да се конкретизира солИ.рно или поотделно осъждане на
ответниците се претендира, както и да се изложат съображения за това, в
съответствие с първоначално изложените“.
В
изпълнение на указанията на съда и в указания срок е постъпила от ищеца молба,
вх.№ 1940/10.02.2016г., с която е представена поредна поправена искова молба/л.
166-172/, с искане за солидарно осъждане на ответниците, търговски субекти, въз
основа на която е постановено сега обжалваното решение.
Съгласно
Разпореждане от 16.02.2016г./л.173/, отново са изпратени преписи от поредната
поправена ИМ на ответниците.
След
това е постъпила молба, вх.№ 2591/24.02.2016г./л.178/ от ищеца, с която
заявява, че е предявил в производството по несъстоятелност на ответника „.......“
ЕАД цялото вземане, предмет на делото, заедно с всички направени разноски до
предявяване на вземането или е предявил общо вземане в размер на
4 043 573,25лв., като с Определение № 230/19.02.2016г. по ч.т.д.№
290/2015г. по описа на ОС - С. З. част от това вземане било включено в списъка
на приетите вземания до размера от 659 449,56лв., представляващо част от
главницата по ревизионния акт, с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, а
в останалата част възражението на ищеца срещу списъка на приетите и неприети
вземания било оставено без уважение.
Постановено
е Определение № 425/04.05.2016г./л.243- 244/, с което производството по делото
е прекратено по отношение на включеното в списъка на приетите вземания вземане
на ищца в размер на 659 449,56лв., а в останалата част производството е
възобновено, както и е възобновено спряното по отношение на ответника „.......“
ЕАД производство по делото, което продължава с участието на „.......“ ЕАД/н/
чрез назначения синдик.
Определение
№ 425/04.05.2016г. е изменено с Определение № 582/23.06.2016г./л.286/ в смисъл,
че производството е възобновено не само за сумата 1 388 105,63лв. за
непризнатия данъчен кредит на ищеца, но и за сумата 475 232,01лв. за
начислена лихва от ревизиращия орган.
С
Определение № 286/04.04.2017г./л.298-310/ е извършен доклад по делото, с което
е прието, че с поправената ИМ от 10.02.2016г. са предявени искове за солидарно
осъждане на ответниците за парични вземания с материално-правно основание чл.45
и чл.53 ЗЗД, указана и разпределена е доказателствената тежест за следните
правно- релевантни факти:вреди и размер на вредите, противоправно действие на
лица, на които ответниците са възложили работа и причинна връзка на
противоправните действия и вредите, а по възраженията – за наличие на
изключващо противоправността обстоятелство.
Със
сега обжалваното решение, постановено при новото разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд, са отхвърлени исковете за солидарно осъждане на всички
ответниците-търговски субекти за заплащане на претендираните парични вземания в
размер на непризнатия на ищеца данъчен кредит по процесните фактури –
2 047 555,19лв. и в размер на начислената лихва от ревизиращия орган
– 475 232,01лв., както и ищецът е осъден да заплати разноски.
По
делото е установено от фактическа страна, не се оспорва и следва да се възприеме
следната фактическа обстановка:
Въз
основа на Договор № 8323 от 16.05.2007г. за доставка и монтаж на задвижваща и обръщателна станция за
обект „МТЛТ /МТЛТ/ №2 от МТЛТ №1 до О. С. Н.- Етап 2 и Договор № 8322 от
16.05.2007г.за доставка на междинни секции за обект „МТЛТ /МТЛТ/ № 2 от МТЛТ №
1 до О. С. Н.- Етап 2, сключени в проведената от ищеца процедура на договаряне
с обявление за възлагане на обществена поръчка, са възникнали договорни отношения между ищеца „Т. М.
И. - ....“ ЕАД, от една страна, като възложител, а като изпълнител в договорите
е посочено гражданско дружество„Р.- И.“, със съдружници, ответниците - търговски
субекти ЕТ „Д.К.- И.“, ЕИК ......., „Е.– Г.“АД, ЕИК ......., и „.......“ ЕАД,
ЕИК ........
Преди
това между ответниците ЕТ „Д.К.– И.“***, „Е.- Г." АД, гр. Г. и „.......“ ЕАД
е бил сключен договор за гражданско дружество от 03.01.2007г./ т.1,
л.188-190/, за обединяване за постигане
на обща цел: „Изпълнение на договора за обществена поръчка в Т.“М.И.2“ ЕАД“. С
допълнително споразумение към договора за гражданско дружество от
16.05.2007г./т.1 л.211-212/ ответниците-съдружници в гражданското дружество са
си разпределили изпълнението на договорите и приходите във връзка с него.
Ответникът
„М.“ АД е купувач на търговското предприятие на ответника – съдружник в ГД - ЕТ
„Д.К.– И.“***, като прехвърлянето на търговското предприятие е вписано с
решение от 09.11.2007г.по ф.д.№4001/1991г. по описа на ОС - С. З./ т.1, л.238/
По
делото не е било спорно, установено е от процесните фактури, заключението на ССЕ от 08.11.2011г.
/л.55-70, т.6 от гр.д. № 1144/2009г./, допълнителното заключение на ССЕ, т.2
/л. 116- 131, т.6/, констативни протоколи, справки-декларации и извлечения от
счетоводни книги/т.1 л.215-231/, и не се оспорва, че по двата договора е извършено изпълнение, което е
прието и възнаграждението е заплатено ищеца.Издадени са във връзка с
договорното изпълнение процесните данъчни фактури, които са двустранно
подписани, с издатели ответниците-съдружници „.......“ ЕАД /н/, „М.“ АД, *** К.“,
който е издавал фактури, както преди продажбата на търговското си предприятие
на „М.“ АД, така и след това, а ответникът „Е.- Г.“ АД, гр.Г. не е издал нито
една от процесните данъчни фактури.Както ищецът, така и издателите на
процесните фактури, са данъчно регистрирани по ЗДДС лица и се касае за
облагаема по ЗДДС доставка. Фактурите съдържат необходимите реквизити, сред които - количеството и вИ.
на стоката, както и, отделно, размера на начисления ДДС.Ищецът е упражнил
правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. чл.72 ЗДДС, включил е
размера на данъчния кредит при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за същия данъчен период и е
посочил документа по чл. 71 ЗДДС в дневника за покупките по чл. 124 ЗДДС за
съответния данъчен период.Издателите на процесните данъчни фактури също са
спазили изискването за начисляване и внасяне на дължимия ДДС за съответните
данъчни периоди.
Съгласно
Заповед за определяне на компетентен орган №К ЦУ-25/28.07.2009г., на ищеца е
извършена ревизия, съставен е Ревизионен доклад № ЦУ-25/23.07.2009г., въз
основа на който на ищеца е съставен Ревизионен акт № *********/11.08.2009г.,
/т.1, л.79-187/, връчен на 11.08.2009г чрез Гл.изп.директор инж.Г. Х., с който
са установени задължения на ищеца в размер на ползвания от него данъчен кредит
по процесните фактури в размер на 2 047 555,19лв., върху която сума е
начислена и лихва в размер на 475 232,01лв.
Ревизионният
акт не е обжалван от ищеца.
Съгласно
писмо изх.№11-00-13710/09.10.2012г. от НАП- ТД „Г./т.7, л.437 от дело №
1144/2009г./, като необжалван, ревизионният акт е влязъл в законна сила на
25.08.2009г.
В
частта досежно процесните данъчни фактури в ревизионния акт е прието/ вж т.1,
л.89/, че неперсонифицираните дружества, каквото е ГД“Р.– И.“, са данъчен
субект по см. на чл.2, ал.2 ЗКПО и същите са данъчно-задължени лица, съгласно
чл.3, ал.2 ЗКПО, поради което, на осн. чл. 95 ЗДДС, ГД“Р.- И.“ е следвало да
бъде регистрирано по ЗДДС. Тъй като фактурите не са издадени от Гражданско дружество „Р.- И.“, а
от съдружниците му, на
ищеца не се признава право на ползване на данъчен кредит по тях.
С
преводно нареждане №517 165 от 14.08.2008г. ищецът е превел по сметка на
Републиканския бюджет сумата от 2 425 288,92лв. с посочено основание „ ДДС
за довнасяне съгласно РА“, в която сума е включена сумата от 2
047 255,19лв. за платен ДДС от Т. „М.и.2”ЕАД, начислен по процесните
фактури.
С
преводно нареждане №518 029 от 14.08.2009г. е преведена от сметката на ищеца и
сумата от 551 959,86 лв. с основание лихва ДДС, съгласно РА, в която сума
е включена лихвата върху сумата начислен за внасяне ДДС в размер на
475 232,01лв.
От
допълнителното заключение на ССЕ, т.2 /л. 116- 131, т.6/е установено, че ГД „Р.-
И.“ гр.С. З. има ЕИК - ........, но не е регистрирано по ЗДДС, за периода
03.01.2007г. - 30.11.2011г., не е водило счетоводство и не е издавало данъчни
фактури.
При
служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, се констатира,че решението е валидно.
В
изпълнение на служебните правомощия за въззивна проверка за допустимост, на
осн.чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното изцяло решение е
частично недопустимо за разликата над 1 388 105,63лв.до
2 047 555,19лв. досежно вземането за непризнатия данъчен кредит по
процесните данъчни фактури/или за размера от 659 449,50лв./, тъй като в
тази част производството е прекратено при новото разглеждане на делото от
първоинстанционния съд.
Ето
защо, в частта, с която исковете са отхвърлени за стойността на ползвания и
непризнат данъчен кредит по процесните фактури за разликата над 1
388 105,63лв. до 2 047 555,19лв./или за размера от
659 449,50лв./, решението следва да се обезсили и производството по делото
- прекрати.
Решението
е недопустимо и в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на ЕТ“Д.К.- И.“,
поради следните съображения:С Решение №103 от 21.11.2012г., постановено по
гр.д. № 1144/2009г. по описа на ОС - С. З., което в тази част е влязло в сила,
като необжалвано, искът е отхвърлен по отношение на физическото лице/ФЛ Д. К.
за солИ.рното или за разделното му осъждане.С регистрирането си като ЕТ физическото
лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като
ФЛ.Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не
раздвоява ФЛ в две различни негови качества, /Определение № 389/10.6.1997г. по
ч.гр.д.№269/1996г., 5 г.о. на ВКС/ Регистрираното като ЕТ ФЛ може да е носител на всички, вкл. и
на търговски права и задължения, на които съответства активна и пасивна
процесуална правоспособност, като в производствата регистрираното като ЕТ
физическото лице участва като единен правен субект.На осн. чл.298, ал.1 ГПК,
решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание, а съгласно чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен със сила на пресъдено
нещо, не може да бъде пререшаван, а повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда.Тъй като с влязло в сила решение на първоинстанционния съд при
първоначалното разглеждане на делото искът е отхвърлен по отношение на ФЛ Д. К.,
е налице отрицателна процесуална предпоставка по см. на чл.299 ГПК за допустимост
на производството по иска против единния правен субект – регистрираното като ЕТ
физическо лице Д. К.. .Ето защо, в частта, с която искът е отхвърлен по
отношение на ЕТ“Д.К.- И.“, като недопустимо, решението се обезсилва и
производството - прекратява.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че обжалваното решение е допустимо
в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на “М.“ АД, поради следните
съображения: Действително, ответникът “М.“ АД е универсален правоприемник на
ЕТ“Д.К.- И.“, като купувач на търговското му предприятие, и отговаря солидарно
за задълженията, включени в прехвърленото търговско предприятие, на осн. чл.15 ТЗ.Като приобретател на задълженията на търговското предприятие, “М.“ АД не е
обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което искът
против Д. К. е отхвърлен, тъй като прехвърлянето на търговското предприятие,
респективно приемството в задълженията е настъпило преди завеждане на делото,
респективно не се касае за приемство по см. на чл.298, ал.2 ГПК, поради което
посочената разпоредба е неприложима.Отхвърлянето на иска по отношение на
регистрираното като ЕТ физическо лице Д. К. - праводател на „М.“ АД с влязлото
в сила решение е релевантно за основателността, а не за допустимостта на иска
срещу правоприемника “М.“ АД.
Тъй
като производството, в което е постановено сега обжалваното решение, е ново
разглеждане на делото, първоинстанционният съд е следвало да съобрази дадените
указания от въззивния съд за разглеждане на предявените искове на въведеното
извъндоговорно основание въз основа на изменения петитум не за солидарно, а за
разделно осъждане само на някои от ответниците, както е конкретизирано от
ищеца.Липсвало е основание при новото разглеждане на делото за обездвижване на
исковата молба, за приемане на нова искова молба, за връчване на преписи от
новата искова молба, за приемане на нови писмени отговори и за извършване на
доклад по чл.146 ГПК.
Обжалваното
решение е допустимо, като се приема, че още първоначалната ИМ е била редовна и
не е следвало да бъде оставена без движение за уточняване на основанието и
петитума/ за солИ.рно или разделно осъждане на ответниците/.
В
тази връзка следва да се посочи следното:
Уеднаквената
съдебна практика/Решение № 188/15.06.2012г. по гр.д.№1122/11г., 3 г.о. на ВКС,
Решение № 547/31.07.2010г. по гр.д.№1025/09г., 4 г.о. на ВКС/ приема, че
основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при
осъществяването на които правният субект/ищецът/ е претърпял вреди.Ако
увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или
некачественото изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността/ на
ответника/е следствие на договорното правоотношение.Когато увреждането/на
ищеца/ не е настъпило от неосъществяване на очакван резултат от едно
съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на
всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава
отговорността/ на ответника/ е деликтна.Увреденият/ищецът/ не може сам да
избира основанието си/договорно или деликтно/, а основанието /на отговорността
на ответника/се определя от материалния закон, който се съотнася към
конкретните юридически факти/ от приложимия материален закон/.
В
случая, ищецът не е имал право да избира основанието на претенциите си срещу
ответниците-съдружници, респективно първоинстанционният съд не е следвало да
обездвижва ИМ за уточняването му, а предметът на делото е следвало да се
определи от съда въз основа въведените от ищеца твърдения и приложимия
материален закон.
Основанието
на претенциите на ищеца следва да бъде изведено от въведените твърдения за
неизпълнение от ответниците, съдружници в създаденото от тях дружество по ЗЗД,
на техни публични задължения във връзка с издаването на процесните данъчни
фактури, от което са настъпили за ищеца вреди в размер на непризнатия данъчен
кредит и начислените лихви в ревизионния акт.Тъй като не са въведени твърдения
за неосъществяване от ответниците на очакван резултат във връзка с договорните
отношения с ищеца, а се твърди неизпълнение от ответниците на общото задължение
на всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, предмет
на делото е правото на ищеца на обезщетение за репариране на имуществени вреди
на деликтно основание, с
материално-правна квалификация чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД, по отношение на
ответниците, като съдружници в създаденото от тях гражданско дружество по ЗЗД.
При
служебната проверка се констатира, че е правилна дадената матеиално-правна
квалификация на претендираното от ищеца право и са разгледани предявените
искове за него, въз основа на твърдените от ищеца доказателствени факти.
По
отношение на искането за солидарно или разделно осъждане на ответниците се
приема следното:
Уеднаквената
съдебната практика /Определение № 570/22.06.2016г. по т.д.№3302/2015г. 1 т.о.
цитираното в него Решение № 163/07.02.2013г. по т.д.№642/2011г., 1т.о./ приема,
че, когато от характера на материалното правоотношение следва режим на разделна
отговорност, а претенцията е предявена при режим на пасивна солидарност, се
касае за нередовност на ИМ, която следва да бъде отстранена, но при
неотстраняване в срок, съдът следва да разгледа претенциите срещу всеки от
ответниците при условията на разделност на отговорността им.
Решението
е допустимо, независимо, че първоинстанционният съд не е съобразил дадените
указания в предходното въззивно решение за произнасяне по искането за разделно
осъждане на някои от ответниците, а е отхвърлил исковете за солидарно осъждане
на ответниците, съобразно петитума в последната подадена поправена ИМ, съгласно
дадените указания от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.Не
се налага и даване на нови указания на ищеца, тъй като това вече е многократно
извършено.
В
правомощията на настоящата въззивна инстанция, като втора, но по същество, е да
се произнесе по претендираната пасивна солидарнострност на ответниците, а, в
случай, че се приеме да
липсва пасивна солидарност, с оглед на характера на материалното правоотношение
между насрещните страни, въззивният съд следва да се произнесе по искането за
осъждане поотделно на ответниците.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че е налице
първата предпоставка за ангажиране на претендираната солидарна отговорност на
ответниците: настъпването на вреда за ищеца в размер на непризнатия данъчен
кредит по процесните данъчни фактури и начислената лихва в ревизионния акт, но
е констатирал, по реда на чл.17, ал.2 ГПК, незаконосъобразност на ревизионния
акт, поради което е приел, че не е налице противоправно поведение на лицата, на
които ответниците са възложили работата, причинила вредата на ищеца.
Въззивната
проверка за правилност, на осн. чл.269 ГПК, се извършва на решението, на
следните поддържани оплаквания във въззивната жалба: Оспорени са изводите за
незаконосъобразност на ревизионния акт, като извършени в нарушение на
диспозитивното начало, тъй като нито в подадените писмени отговори на
поправената искова молба от 0.02.2016г., нито в първото по делото заседание, било
направено искане за произнасяне инцидентно по валидността на ревизионния акт,
индивидуален административен акт, както и не били изложени конкретни аргументи
за това по см. на чл.118 и 120 ДОПК.В тази връзка се поддържа, че всеки от
ответниците, обикновени другари, е следвало да направи искане, като обоснове
наличието на предпоставки по чл.17, ал.2 ГПК, а искането на само някои от
ответниците не ползвало останалите.Липсвало основание за обявяване на целия РА
за незаконосъобразен, тъй като същият не установявал само факти, касаещи
ответниците, а установявал и други данъчни нарушения.Издаденият РА не се
противопоставял на ответниците по см. на чл.17, ал.2 ГПК, а бил доказателство
за констатираните с него груби нарушения на императивни правни норми, касаещи гражданското
дружество, а именно, че същото е следвало да води отделно счетоводство и било
данъчно задължено лице.Данъчното нарушение на ответниците било доказано не само
от ревизионния акт, но и от представените договори и издадените фактури.РА бил
издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална и процесуална
компетентност и отговарял на изискванията на чл.118-120 ДОПК, поради което бил
законосъобразен.Оспорени са и крайните изводи за наличие на предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответниците, като извършени в нарушение
на процесуалния закон, изразяващо се в необсъждане на твърденията на ищеца, в
нарушение на материалния закон и необосновани.
При
разрешаване на поставения материално-правен спор се приема следното:
В
случая, субективното материално право, предмет на делото, на обезщетение за
репариране на имуществени вреди, е обусловено от възникване и надлежно
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните данъчни
фактури.
Тъй
като процесните данъчни фактури са издадени във връзка с изпълнение на
сключените от ищеца договори, касаещи дейността създаденото дружество от
ответниците ЕТ „Д.К.- И.“, ЕИК ......., „Е.- Г.“АД и „.......“ ЕАД, следва да
се съобрази правната същност на гражданското дружество“Р.- И.“.
Гражданското
дружество“Р.- И.“ е създадено с договора от 03.01.2007г., с който
горепосочените ответници-търговски субекти са се обединили с обща стопанска цел
- за изпълнение на договорите с ищеца, а с допълнителното споразумение към него от 16.05.2007г. същите
са си разпределили дейностите и приходите.
Така
създаденото от горепосочените ответници дружество е консорциум по см. на чл.275 ТЗ, дружество на
търговското право, във формата на гражданско дружество по ЗЗД, същото се
основава на граждански договор и за него са приложими правилата на чл.357 и
сл.ЗЗД.Дружеството със съдружници горепосочените ответници няма качеството на
търговец по см. на чл.1 ТЗ, не се урежда от ТЗ, не отговаря на нито едно от
уредените в ТЗ дружествени форми, като, единствената разлика с обикновените
граждански дружества, е общата стопанска и търговска цел на съдружниците.
От
гледна точка на гражданското право, гражданското дружество по ЗЗД, каквато е
формата на създадения през 2007г. консорциум от ответниците –съдружници, не е
самостоятелен правен субект, няма органи и имущество, правата и задълженията от
дейността на дружеството са права и задължения на самите съдружници, страна по
сключваните сделки са съдружниците, чиито вътрешни отношения се уреждат от
договора между тях, поради което и претенциите от и срещу дружеството следва да
се предявяват от и срещу съдружниците.
С
оглед изложеното, се приема, че не дружеството, а посочените
ответници-съдружници в него са станали насрещна страна по договорите с ищеца и
те са придобили правата и задълженията от дейността на дружеството по
договорите с ищеца, във връзка с които са издадени процесните фактури.Ето защо,
именно посочените ответници-съдружници
са пасивно легитимирани да отговарят спрямо ищеца за вреди от твърдяното
неизпълнение на публичните им задължения във връзка с издаването на процесните
фактури.
Тъй
като в случая отговорността на ответниците се претендира в качеството им на съдружници в гражданското
дружество, поради което следва да се
съобрази характера на материалното правоотношение.
За
отговорността на съдружниците в гражданското дружество съдебната практика
приема следното: При гражданското дружество правата и задълженията се
придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие.
Страни по сделките с трети лице не е гражданското дружество, а отделния
съдружник, респ. съдружниците. В отношенията с трети лица съдружниците в
гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда
такава. Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за
гражданско дружество или в договора с трето лице/ Решение № 131/21.03.2014г. по
т.д. № 1121 по описа за 2011г., 1 т.о. на ВКС/.В същия смисъл е и Определение
№805/27.11.2012 по ч.гр.дело №555/2012г., 4г.о. ВКС/:Тъй като гражданското
дружество не е отделна юридическа личност активът, както и пасивът не му
принадлежат.Пасивите са задължения на самите съдружници.Те не носят солидарна
отговорност за задължения към трети лица, а всеки от тях поема част,
съответстваща на притежавания дял, ако не е уговорен друг начин за
разпределение на дълга.
Ето
защо, тъй като, в случая, солидарна отговорност нито е уговорена между
ответниците-съдружници в договора от 03.01.2007г. и допълнителното споразумение
към него, нито следва от закона, искането за солидарното им осъждане е
неоснователно.
Поради
липсата на солидарна отговорност на ответниците, предявените осъдителни
претенции следва да се разгледат срещу всеки от тях в качеството им на
съдружници в дружеството, а на ответника”М.” АД като купувач на
търг.предприятие на ответника-съдружник регистрираното като ЕТ ФЛ Д.К..
В
случая, не е било спорно, установено е и не се оспорва, че процесните данъчни
фактури са издадени от ответниците – съдружници „.......” ЕАД/н/ и
регистрираното като ЕТ ФЛ Д.К., както и от купувача на търг.му предприятие -
ответника „М.” АД, които са водили редовно счетоводство и са били регистрирани
по ЗДДС.Доставките са реално извършени, осчетоводени и при двете страни,
включени в дневниците за продажбите, подадени са съответните декларации по ЗДДС
за съответните данъчни периоди, фактурите съдържат необходимите реквизити, като
първични счетоводни документи, и по тях ищецът, който също е регистриран по
ЗДДС, е упражнил правото си на данъчен кредит, но въз основа на съставения
ревизионен акт в проведеното по отношение на него ревизионно производство през
2009г. е бил задължен и е възстановил в държавния бюджет стойността на
ползвания данъчен кредит по процесните данъчни фактури и начислената лихва.
В
тази връзка следва да се посочи, че, противно на неоснователно поддържаното във
въззивната жалба на ищеца, първоинстанционният съд е разполагал с правомощия да
извърши, по реда на чл.17, ал.2 ГПК, косвен съдебен контрол за
законосъобразност на ревизионния акт на ищеца.Това е така, тъй като, противно
на поддържаното във въззивната жалба, такова възражение е изрично заявено от
ответниците в подадените в срок писмени отговори на ИМ, тъй като ответниците не
са участвали в ревизионното производство и тъй като РА им се противоставя в
настоящия процес.Налице са предпоставките за косвен съдебен контрол на РА обаче
само в частта, с която са установени данъчни задължения на ищеца във връзка с
ползвания данъчен кредит по процесните данъчни фактури, а в останалата част, с
която са установени други данъчни задължения на ищеца, е липсвало основание за
извършване на косвен съдебен контрол, като поддържаните в т.см.оплаквания във
въззивната жалба са основателни.
При
косвения съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт на ищеца от
2009г. в частта досежно процесните данъчни фактури се приема, че същият е
законосъобразен, респективно са неправилни изрично оспорените във въззивната
жалба мотиви в обжалавното решение в обратния смисъл, поради следните
съображения:
Тъй
като, както се посочи по-горе, от гледна точка на гражданското право,
създаденото от ответниците-съдружници дружество е неперсонифицирано, правата и
задълженията във връзка с дейността на
дружеството се придобиват от неговите съдружници, които отговарят за тях, но са
права и задължения на дружеството.
От
гледна точка на съответната държавно-контролирана дейност, въз основа на
изрични специални законови разпоредби/напр. ЗКПО, ДОПК, Закона за счетоводството/
гражданското дружество, каквото е създаденото от ответниците съдружници, макар
и неперсонифицирано, е приравнено на предприятие и ЮЛ, / както се приема и
в Решение № 306/17.06.2010г. по гр.д.№
4555/2008г., 4 г.о/.
Към
момента на изпълнението на договорите с ищеца, във връзка с което са издадени
процесните фактури, създаденото от ответниците дружество, макар и да не е имало
гражданска, е притежавало специална правосубектност, съгласно следните изрични
специални разпоредби, а именно следните: чл.1, ал.2 от Закона за
счетоводството, съгласно който неперсонифицираните дружества, каквото е ГД по
ЗЗД, се третират като “предприятия“ по см. на чл.2 Закона за счетоводството, и
следва да осъществява счетоводното записване на стопанските операции в
хронологичен ред, съответстващ на извършването им; чл. 2, ал.2 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, съгласно който за целите на този закон
неперсонифицираните дружества се приравняват на юридическите лица, които са
данъчно задължени; чл. 9, ал.2 ДОПК, съгласно който в производствата по ДОПК
неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица и срещу тях се
извършва принудителното събиране.
Ето
защо се приема, че, в случая, за да бъде признато на ищеца право на данъчен
кредит по процесните фактури, издадени във връзка с изпълнението на договорите
на ищеца, тъй като същите не са сключени пряко с ответниците, а са във връзка с
дейността на учреденото от тях дружество по ЗЗД, че не ответниците-съдружници,
а създаденото от тях дружеството е следвало да води редовно счетоводство, да
има регистрация по ЗДДС и да издаде фактурите, поради следните съображения:
Действително,
в ЗДДС липсва изрична разпоредба за приравняване на неперсонифицираните
дружества на ЮЛ, но специалната правосубектност по ЗДДС на дружеството по ЗЗД
се извежда от изричната специална разпоредба разпоредба на чл. 9, ал.2 ДОПК,
съгласно която в производствата по ДОПК неперсонифицираните дружества се
приравняват на юридически лица и, като се има предвид, че регистрацията по ДДС
е част от данъчната регистрация на лицата. Следователно, независимо, че е неперсонифицирано, дружеството
на ответниците е могло да бъде регистрирано по ЗДДС.Същото е следвало да бъде
регистрирано по ЗДДС, тъй като е извършило облагаеми доставки, с оглед
разпоредбата на чл. 95 ДОПК, съгласно която на регистрация по този закон
подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на
страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 .
При
съвкупен анализ на чл.6 Закона за счетоводството за необходимите реквизити на
първичния счетоводен документ, какъвто е данъчната фактура, и чл.68-81 ЗДДС за
материално-правните предпоставки за правото на данъчен кредит, сред които е
осчетоводяване на облагаемата доставка и при двете страни, се налага извод, че
за възникване и надлежно упражняване от ищеца на правото на приспадане на
данъчен кредит по процесните фактури е следвало да има съвпадане между издателя
на фактурите и лицето, във връзка с дейността на което са сключени договорите с
ищеца, а това имено е създаденото от ответниците гражданско дружество, като
същото е следвало да води редовно счетоводство, да бъде регистрирано по ЗДДС и
да издаде фактурите, в които да отрази своето наименование, данъчен номер и
БУЛСТАТ.
Тъй
като по делото е установено, че създаденото от ответниците дружество е
трябвало, но не е водило счетоводство, не е регистрирано по ЗДДС и не е
издавало фактури, с оглед коментираната приложима нормативна уредба, са
законосъобразни изводите в ревизионния акт на ищеца, касателно процесните
фактури, издадени от съдружниците във връзка с дейността на дружеството, че по
тях не е възникнало и не е надлежно упражнено от ищеца право на приспадане на
данъчен кредит.
Налага се извод, че е осъществено от ответниците-съдружници неизпълнение на публичните им задължения във връзка с процесните фактури, от което пряко и непосредствено са настъпили претендираните имуществени вреди за ищеца, намаляване на имуществото му, в размер на сумите, които е следвало да възстанови в държавния бюджет, въз основа на ревизионния акт за ползвания данъчен кредит по процесните фактури и начислените лихви.
Неоснователни
са възраженията, основани на вътрешните отношения между съдружниците за вътрешно
разпределение на работата и печалбите, съгласно допълнителното споразумение от
16.05.2007г., които са непротивопоставими на ищеца, който е трето лице за
дружеството.
Неоснователни
са и възраженията за съпричиняване на резултата от ищеца, основани на това, че
ищецът е подписал и осчетоводил процесните данъчни фактури, не е възразил и не
е изискал да бъдат издадени от гражданско дружество, тъй като за неизпълнението
от съдружниците на техни задължения от публичен ред ищецът не носи отговорност.
Изцяло неоснователни са
възраженията за съпричиняване на резултата от ищеца, поради необжалване на РА,
който е законосъобразен, както се посочи, в касателните ответниците части .
Налага
се извод, че са доказани и са налице всички елементи от фактическия състав на
правото на ищеца на обезщетение за репариране на имуществени вреди, предмет на
делото, по отношение на ответниците-съдружници “.......“ ЕАД и „Е.- Г.“ АД,
в качеството им на съдружници в учреденото
от тях дружество, като е без значение
обстоятелството, че „Е.- Г.“ АД не е издавало фактури във връзка със сключените
договори.Налице са предпоставките за ангажиране на разделна отговорност на
посочените двама ответници, всеки от тях по равно, за репариране на причинените
на ищеца имуществени вреди в размер на непризнатия данъчен кредит - 1 388 105.63лв.и начислените
лихви- 475 232.01лв., настъпили в пряка причинна връзка с договорното
неизпълнение на задължението за издаване на фактури от името на гражданско
дружество“Р.-И.“ и, вместо това, издаване на фактурите от отделните съдружници.
Липсват
основания за ангажиране на отговорността на ответника „М.“ АД, която е
функционална от отговорността на неговия праводател ЕТ“Д.К.- И.“, тъй като,
както се посочи, искът срещу последния е отхвърлен с влязло в сила решение.
Поради
изложеното, решението се отменя в частите, с които исковете са отхвърлени за
солидарното осъждане на “Р.- Р.“ ЕАД и „Е.-Г.“ АД, за репариране на причинените
на ищеца имуществени вреди в размер на непризнатия данъчен кредит - 1 388
105.63лв.и начислените лихви - 475 232.01лв. и вместо него се постановява
друго, с което се осъждат, двамата заедно, по равно, да заплатят тези суми на
ищеца, а в останалите части,
с които предявените искове за тези посочени суми срещу останалите ответници са
отхвърлени, решението, като правилно, се потвърждава.
Отговорност за разноски:
На
ЕТ“Д.К.- И.“ и „М.“ АД се дължат всички действително извършени и доказани разноски
по делото, тъй като по отношение на първия от тях решението се обезсилва и
производството - прекратява, а по отношение на втория - поради отхвърляне на
исковете срещу него.
Така,
на ответника ЕТ“Д.К.- И.“ се дължат изцяло разноските в рамките на общ размер
на 88 116лв., направени при първоначалното разглеждане на делото, след
като с обжалваното решение, по възражение от насрещната страна, с правно
основание чл. 78, ал.5 ГПК, са намалени разноските на ЕТ“Д.К.- И.“ за адв.
възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1/2004г. ВАС - 36 760лв.,
а със стабилизирано в тази част Определение № 977/15.11.2017г. е оставена без
уважение молбата на ЕТ“Д.К.- И.“ за изменение на решението в частта за
разноските.Допълнително на ЕТ“Д.К.- И.“ се дължат изцяло и разноските в
настоящото въззивно производство за адв. възнаграждение в размер на 45
600лв./вж договор и фактури на л.87, 93/, като е неоснователно заявеното от
въззивника възражение за прекомерност, тъй като размерът им съответства на
фактическата и правна сложност на делото.Ето защо, на ЕТ“Д.К.- И.“ се присъждат разноски по
делото в общ размер от 133 716лв., дължими от ищеца.
На
ответника“М.“ АД се дължат изцяло разноските в общ размер на 88 116лв.,
направени при първоначалното разглеждане на делото, след като с обжалваното
решение по възражение на насрещната страна с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК,
са намалени разноските му за адв. възнаграждение до минималния размер от 36
760лв., а с Определение № 977/15.11.2017г., постановено по реда на чл.248 ГПК,
е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за
разноските.Подадената от „М.“ АД въззивна частна жалба против Определение №
977/15.11.2017г. в касателната него част е неоснователна и следва да се остави
без уважение, съответно определението в обжалваната част – да се потърди тъй
като разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 80 000лв. при
новото разглеждане действително не съответстват на фактическата и правна сложност
на делото и с прекомерни. Допълнително на „М.“ АД се дължат изцяло и разноските
в настоящото въззивно производство за адв. възнаграждение в размер на 45
600лв./вж договор и фактури на л.83, 85/, като е неоснователно заявеното от
въззивника възражение за прекомерност на тези разноски за адвокатско
възнаграждение, които съответстват на фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо, и на „М.“ АД се присъждат разноски по делото в общ размер от 133
716лв., дължими от ищеца.
С
оглед на постановения инстанционен резултат, на останалите страни се дължат, но
по съразмерност, разноските по делото, съобразно уважената част /74%/ и
съобразно отхвърлената част/ 26%/ от исковете.
Така,
на ищеца се дължат 74 % от извършените разноски както следва:по настоящото възз.гр.д.№ 299/2018г.
ПАС - 50 455.74лв. за ДТ и 44 109.60лв. адв. хонорар, които, последните
съответстват на фактическата и правна сложност на делото и е неоснователно
възражението за прекомерност с правно основание чл.78, ал.5 ГПК; по гр.д.№ 87/2015г.
СзОС - 36 758 лв. за адв.
възнаграждение; по гр.д.№ 1144/2009г. СзОС - 204 601.48лв., по
възз.т.д.№ 704/2013г. ПАС - 65 000лв. и по гр.д.№ 2357/14 по описа на ВКС-
1230лв.Ето защо, на ищца се присъждат разноски по съразмерност в общ размер на
334 931.81лв., дължими от ответниците“Р.- Р.“ ЕАД и „Е.- Г.“ АД.
На
ответниците „Е.- Г.“АД и „.......“ЕАД се дължат по съразмерност, 26 % от
действително извършените и доказани разноски.
Ответникът
„Е.- Г.“АД е доказал извършването на разноски в общ размер 50 456лв., и от
които се присъждат по съразмерност 13 118.56лв., дължими от ищеца.
Ответникът
„.......“ЕАД/н/ е доказал извършването на разноски в общ размер
101 355.74лв., от които се присъждат, дължими от ищеца 26 352.30лв.
Мотивиран
от това, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 285 от 11.08.2017г.,
постановено по гр.дело № 87/2015г. по описа на ОС - С. З., в частите, с които
са отхвърлени предявените искове от „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д., против „М.“ АД, ***, ЕИК ......, представлявано от
председателя на СД Д. И. К., „Е.- Г.“ АД, *** З., ЕИК ......., представлявано
от Д. И. К., „.......“ ЕАД гр.Р., обл.С. З., ул. „З. № .., ЕИК ......., в
производство по несъстоятелност, представлявано от синдика Ц.В.М. и ЕТ „Д.К.- И.“***,
ЕИК ......., представлявано от Д. И. К., за солИ.рното им осъждане да заплатят
парично вземане за размера над 1 388 105.63лв. до 2 047 555.19лв. или за размер
от 659 449.50лв. за стойността на ползван и непризнат данъчен кредит по
следните фактури:Фактура № 158/15.08.2007г.;Фактура № 159/ 01.11.2007г.;Фактура
№ 160/ 13.11.2007г.;Фактура № 741/07.01.2008г.;Фактура №
**********/12.11.2007г.и Фактура № **********/ 07.01.2008г., както и в частта,
с която предявените искове са отхвърлени по отношение на ЕТ „Д.К.- И.“***, и в
тези части прекратява производството по делото, като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение № 285 от 11.08.2017г.,
постановено по гр.дело № 87/2015г. по описа на ОС - С. З., в частите, с които
се отхвърлят предявените осъдителни искове от „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д., срещу „Е.- Г.“ АД, гр. Г. и „.......“ ЕАД гр.Р./н/,
като съдружници в Гражданско дружество „Р.- И.“, гр. С. З., учредено с Договор
за гражданско дружество от 03.01.2007г., за солидарното им осъждане да заплатят
вземане за обезщетение за имуществени вреди за стойността на ползван и
непризнат данъчен кредит за размера от 1 388 105.63лв. и за начислена лихва в
размер на 475 232.01лв., по следните фактури: Фактура №
158/15.08.2007г.;Фактура № 159/ 01.11.2007г.;Фактура № 160/ 13.11.2007г.;Фактура
№ 741/07.01.2008г.;Фактура № **********/12.11.2007г.и Фактура № **********/
07.01.2008г., както и в частта, с която „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д., е осъдено да заплати разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.- Г.“ АД, гр. Г. и „.......“ ЕАД
гр.Р./н/ общо, всеки от тях поравно, да заплатят на „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д., вземане за обезщетение за имуществени вреди, като съдружници в дружество
„Р.- И.“, гр. С. З., учредено с Договор за гражданско дружество от
03.01.2007г.за стойността на ползван и непризнат данъчен кредит за размера от 1
388 105.63лв./един милион триста осемдесет и осем хиляди сто и пет лева 63 ст./
и за начислена лихва в размер на 475 232.01лв./четиристотин седемдесет и пет
хиляди двеста тридесет и два лева 01 ст./, по следните фактури: Фактура №
158/15.08.2007г.;Фактура № 159/ 01.11.2007г.;Фактура № 160/
13.11.2007г.;Фактура № 741/07.01.2008г.;Фактура № **********/12.11.2007г.и
Фактура № **********/ 07.01.2008г., както и разноски по делото в размер на 452
610.56лв./четиристотин петдесет и два лева шестотин и десет лева 56 ст./
., поради неизпълнение на
публичното задължение за издаването им от името на „Р.- И.“, гр. С. З.,
учредено с Договор за гражданско дружество от 03.01.2007г.
ОСЪЖДА „Е.- Г.“ АД, гр. Г. и „.......“ ЕАД
гр.Р./н/, общо, всеки от
тях поравно, като съдружници в дружество „Р.- И.“, гр. С. З., учредено с
Договор за гражданско дружество от 03.01.2007г., да заплатят на „Т.М.и.2“ ЕАД ***,
ЕИК ......, представлявано от Ж. Д. Д., разноски по съразмерност в общ размер
334 931.81лв./триста тридесет и четири хиляди деветстотин тридесет и един лева
81 ст./
ОСЪЖДА „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д., да заплати на ЕТ „Д.К.- И.“***, ЕИК .......,
представлявано от Д. И. К., разноските по делото в общ размер от 133 716лв./
сто тридесет и три хиляди седемстотин и шестнадесет лева/.
ОСЪЖДА „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д., да заплати на „М.“ АД, ***, ЕИК ......,
представлявано от председателя на СД Д. И. К. разноските по делото в общ размер от 133 716лв./ сто
тридесет и три хиляди седемстотин и шестнадесет лева/
ОСЪЖДА „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д., да заплати на „Е.- Г.“ АД, гр. Г., разноски по
съразмерност в общ размер 13 118.56лв./тринадесет хиляди сто и осемнадесет лева
56 ст./
ОСЪЖДА „Т.М.и.2“ ЕАД ***, ЕИК ......,
представлявано от Ж. Д. Д. да заплати на „.......“ ЕАД/н/ разноски по съразмерност в общ размер
26 352.30лв./двадесет и шест хиляди триста петдесет и два лева.30 ст./
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 285 от 11.08.2017г.,
постановено по гр.дело № 87/2015г. по описа на ОС - С. З., в останалите
обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 977/15.11.2017г.,
постановено по гр.д.№ 87/2015г. по описа на ОС - С. З., в обжалваната част, с
която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: