Решение по дело №1448/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът Н.Й.Ш., починал в хода на производството, на чието място с протоколно определение от 23.10.2023 г. е конституиран неговият наследник Г.Д.Ш., е предявил срещу ответника ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „К.Б.” № * иск за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезвреда за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в тежък емоционален стрес, усещане за крайна несправедливост и произвол, нечовешко и унизително отношение, чувства на безпомощност и малоценност, влошено физиологично и психологическо състояние, поява на емоционално разстройство, нарастващи тревожност и безпокойство, потиснатост, започнал да страда от безсъние и силно главоболие, влошило се е зрението му, получавал тремор, в резултат на действия и бездействия на ответника при или по повод изпълнение от негови служители на административна дейност, по повод задържането му за 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР на 12.09.2020 г., които се твърди да са незаконосъобразни. Претендират се и лихви върху посочената главница, считано от датата на увреждането – 12.09.2020 г. до окончателното плащане на обезщетението, а така също и на разноски, съгласно представен списък.

Незаконосъобразните действия и бездействия се твърди, че се изразяват в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия в мястото, където ищецът търпи наложената му ПАМ, които да са съобразени със здравословното му състояние; неосигуряване на задържаното лице на диетична храна, съответстваща на заболяването му, непредоставяне на ежедневно приемани медикаменти, на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в арестантското помещение, в което е бил настанен; безпрепятствена възможност за поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време, включително и преди откарването му за явяване в съдебно заседание в ПРС; въпреки многократните позиви за спешна медицинска помощ, такава е повикана с голямо закъснение; непредоставяне нито по време на задържането му, нито в помещението за временно задържане, нито при транспортирането му до съдебната палата на инвалидната количка, с която се придвижва; отправени обидни квалификации при задържането му и унизително отношение на полицейските служители спрямо него.

Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощници адв. Е. и адв. Д.-К.. Цитирани са приложимите в случая правни норми, както и съдебна практика на ЕСПЧ.

Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител юриск. Д.-П., счита исковите претенции за неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне, алтернативно прави искане за намаляване на размера на претендираните вреди. Прави възражение за наличие на основанията на чл. 5, ал. 1, алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че на 12.09.2020 г. в 01,40 часа е заповядано задържането на Н.Й.Ш. за срок от 24 часа в помещението за временно задържане на Второ РУ – Пловдив, за което е издадена Заповед за полицейско задържане на лице рег. № 438зз-318/2020 от 12.09.2020 г. Заповедта за задържане няма данни да е била оспорена, съответно е влязла в сила (л. 15 и сл.), поради което и с исковата молба, предмет на разглеждане в настоящото производство, се претендират вреди следствие от незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив при или по повод изпълнение на административна дейност.

Конкретните твърденията се изразяват в следното: 1) Н.Ш. страда от декомпенсиран захарен диабет с неврологични увреждания с предписано лечение с инсулин. С ЕР № 4827 от зас. № 198 от 04.12.2017 г. му е определена 100 % ТНР с чужда помощ, поради травматична ампутация на ниво между тазобедрената и коленната става, извършена в детска възраст. Придвижва се с инвалидна количка, а неговият брат му е назначен за личен асистент. Освен това страда от следните придружаващи заболявания: стенокардия, исхемична кардиомиопатия, застойна сърдечна недостатъчност и смесена дислепидемия (така ЕР на л. 21 от гр. дело № 6037/2022 г. на ПРС); 2) Поради тежкото му здравословно състояние и ограничена възможност за придвижване, единственият шанс за осъществяване на социален контакт на ищеца, са срещите му с приятелите от квартала, които се провеждат всяка събота около пазара, намиращ се в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Огражден“ с ул. „Ален мак“; 3) На 12.09.2020 г. (събота), около 00,20 часа в гр. Пловдив, кръстовището на ул. „Огражден“ с ул. „Ален мак“ по време на една от срещите на Ш. с неговите приятели, се появява полицейски патрул на Трето РУ на ОД на МВР – Пловдив; 4) Посещенията на полицейските служители на посоченото място са регулярни, в повечето случаи без повод и служителите познават събиращите се там лица. Действията на полицейските служители се отличават с тенденциозност и с унизително отношение конкретно спрямо Ш., изразяващо се в отправянето на иронични квалификации като „умник“ при всяко посещение или правенето на снимки, тип „селфи“ на полицейските служители с ищеца в инвалидна количка; 5) На 12.09.2020 г. след поредна проверка, Ш. е задържан за извършване на „непристойни действия на обществено място“ и е откаран във Второ РУ на ОД на МВР – Пловдив, при проверката полицаите отново правят цинични, обидни и провокативни изявления, които целят да злепоставят и унижат ищеца. Въпреки, че той е инвалид и не може да се придвижва самостоятелно, при качване в полицейския автомобил, който го транспортира до полицейското управление, му е отказано да бъдат взети инвалидната количка и бастунът, нещо повече, средствата, подпомагащи придвижването на Ш., са оставени без надзор; 6) За случващото се, не е уведомен братът на ищеца, който е назначен за негов личен асистент, въпреки, че Ш. многократно информирал полицейските служители, че има 100 % ТНР, че не може да се придвижва сам без инвалидна количка и че не може да се обслужва сам без чужда помощ; 7) В полицейското управление в 01,40 часа на Ш. е връчена заповед за полицейско задържане за 24 часа с рег. № 438зз-318/2020 г., като в нея като основание за задържането е посочено извършване на „непристойни действия на обществено място по смисъла на т. 2 от УБДХ“, като липсва цитиране на конкретна разпоредба на УБДХ, която ищецът е нарушил, поради което същият не знае какво е точното основание за неговото задържане; 8) По време на престоя му в ареста, спрямо Ш. са извършени редица незаконосъобразни действия и бездействия от страна на полицейските органи, накърняващи неговите чест и достойнство; 9) Въпреки тежката епидемиологична обстановка в страната към датата на задържането на ищеца, свързана с Ковид-19, не му е предоставена възможност да измие ръцете си или да ползва дезинфектант; 10) Ш. бил принуден да се облекчава в пластмасова бутилка, поради факта, че тоалетната в ареста не е приспособена за ползване от инвалид и тъй като ищецът е с ампутиран крак и не може да кляка, същият е бил в невъзможност да я използва; 11) Ш. многократно информирал полицейските служители, че страда от диабет, чието лечение предвижда прием на инсулин на всеки 8 часа и не допуска дълги периоди на гладуване, поради риска от повишаване на нивото на кръвната захар. Освен това настоявал да му бъде оказана лекарска помощ, поради повишеното му кръвно налягане и кръвна захар, вследствие на преживения от задържането му и отношението на служителите стрес. Въпреки това, полицейските служители отказвали дори да се свържат с неговия брат, който би могъл да му достави необходимите медикаменти и храна. Нещо повече, на ищеца била отказана вода, както и да бъде повикан екип на спешна помощ. Отказано му е да бъде повикан и ендокринолог, който да вземе кръвна проба, за да установи нивото на кръвната захар; 12) Повече от четири часа след пропуснатия по режим момент за прием на инсулин и след многократни позиви за медицинска помощ от ищеца, полицейските служители забелязали рязко влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в пребледняване, обилно потене и честа нужда от уриниране. Едва тогава те взели решение да повикат спешна помощ; 13) Тъй като основанието за задържане на ищеца било за извършено административно нарушение по реда на УБДХ, предвиждащ преписката да бъде внесена за решаване от районен съдия не по-късно от 24 часа от констатираната проява на дребно хулиганство, следобед Ш. бил откаран в ПРС, образувано било АНД № 5614/2020 г. по описа на ПРС; 14) При превоза до ПРС на ищеца не били осигурени необходимите му средства за придвижване, нещо повече, поради невъзможността да удовлетвори физиологичните си нужди и поради отказа на полицейските служители да се свържат с брат му, който да му предостави медикаменти, храна и дрехи, той бил отведен в съда в изключително унизителен външен вид; 15) С решение № 1356/12.09.2020 г. по описа на ПРС Ш. бил осъден да заплати глоба в размер на 100 лева в полза на бюджета на съдебната власт.

От страна на ответника в отговора на исковата молба (л. 11 и сл.) се твърди, че изложената от ищеца фактическа обстановка е неточна и неотговаряща на реалните факти и обстоятелства. Посочва се в тази връзка, че видно от декларацията към заповедта за задържане, на Ш. са разяснени правата, сред които и възможността да посочи наличие на здравословни проблеми, както и да конкретизира същите, възможност при желание от негова страна да му бъде извършен медицински преглед от лекар, възможност да посочи член от семейството или друго трето лице, което да бъде уведомено за задържането му, необходимост да посочи има ли нужда от специална хранителни диета и какво изисква същата, но лицето е отказало да подпише декларацията, както и да изложи своите волеизявления в тази насока, което е удостоверено с подписа на един свидетел, поради което се налага извод, че лицето не е упражнило по своя преценка разяснените му права при задържане. Посочва се на следващо място, че помещението, в което е задържан Ш., отговаря на изискванията на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, в подкрепа на което твърдение е представено писмо с рег. № 5750-2022/30.09.2022 г. от началник сектор „УССД“ при ОД на МВР – Пловдив със съответните приложения (л. 62 и сл.). Съгласно цитираното писмо, в ПЗР на Инструкцията се отменя предходната инструкция, която е била заложена като изискване през 2012 г. при проектиране на обект „Модернизация и преустройство на арестен блок в 02 РУ“, видно от Планово задание с № Я-4747/18.05.2012 г. С писмо ТК-51227/27.09.2012 г. от ДУССД, МВР София връща съгласуваните от „Технически контрол МВР“ инвестиционни проекти, отговарящи на проектозаданието и Разрешение за строеж № 505/19.09.2012 г. Приложено е копие от част на проект по част „Архитектура“ и чертеж от новопроектираната арестна част. С констативен акт обр. 15 от 14.02.2013 г. е установена годността и прието строителството на горепосочения обект, съгласно изискванията на ЗУТ, Проектозаданието и съответната инструкция за помещения за задържани лица, действаща тогава. В ДУССД МВР София е регистриран Технически паспорт № 184/22.03.2013 г., където в раздел II е описана инсталационната и техническа осигуреност, в която подробно са описани модернизираните помещения за задържани лица, както следва: Арестният блок се намира в северната част на централно фоайе – първи/приземен етаж на сградата на 02 РУ и се състои от помещение за свиждане с възможност за разпознаване с оперативно огледало, помещение за прием на документи, което се ползва при нужда от срещи с адвокат, коридор, три помещения за задържани лица – ПЗ и санитарен възел. Трите броя помещения за задържане са съответно с размери ПЗ 1 – 2,10м/4,63м; ПЗ 2 – 2,10м/4,63м; ПЗ 3 – 1,75м/4,63м. И в трите помещения има прозорци, като в ПЗ 1 и ПЗ 2 са с размери 1,45/0,90м и на ПЗ 3 – 0,79/2,10 м. с обезопасителни решетки. Изграден е самостоятелен санитарен възел, оборудван съгласно инструкцията за ПЗ, намира се в края на коридора и се ползва само за арестния блок. При извършена проверка на 30.09.2022 г. по телефон 32002 дежурният е информирал, че има течаща вода в него. Със заповед № 317з-7203/20.11.2019 г. директорът на ОД на МВР – Пловдив определя помещения за задържани лица в структурите на ОД на МВР – Пловдив, включително и за 02 РУ, отговарящи на условията и реда на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г.

Допълнително в молба-становище (л. 54) се посочва, че видно от медицинската документация (лист за преглед на пациент от ЦСМП-УМБАЛ Пловдив АД и Карта № 52318 на л. 57-58) на задържаното лице са били извършени два медицински прегледа. Лицето е било задържано в 01,40 часа, а в 02,50 часа на същата дата, т.е. час и десет минути по-късно е бил извършен медицински преглед от екип на ЦСМП УМБАЛ Пловдив, което предполага още по-ранни действия от страна на полицейските органи – подаване на сигнал до ЦСМП УМБАЛ Пловдив, времеви период за придвижване от страна на медицинския екип и т.н. Времетраенето на прегледа е двадесет минути, започнал в 02,50 часа и приключил в 03,10 часа. След извършен обстоен преглед експертното медицинско заключение на д-р Т.П. е, че липсва необходимост от болнично лечение, за продължаване на диагностиката и лечението в извънболнична помощ. Кръвната захар е била изследвана и резултатът е отчел ниво на кръвната захар -9,5 на апарат и като основна диагноза е посочено „МКБ Z721-Употреба на алкохол“. На лицето е извършен и последващ преглед от екип на ЦСМП, видно от карта № 52318. От разпечатката на книгата за задържани лица (л. 59 и сл.) е видно, че за Ш. е отразено, че е напуснал помещението за задържане в сградата на Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив в „Добро“ състояние, което обстоятелство дежурният служител в ОДЦ/ОДЧ е удостоверил с подписа си, съгласно изискванията.

Съгласно писмо вх. № 18905/14.10.2022 г. по описа на съда (л. 97), изготвено от Началник на Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив, във Второ РУ са налице общо 3 бр. помещения за настаняване на задържани лица, помещенията са с размери от около 2 м широчина и 4 м дължина и обща площ около 9 кв.м., на външните стени от северната страна на помещенията за задържане на височина 1,80 м има прозорци с размери 140/70 см, които се отварят и са обезопасени с метални решетки, на около 5 м от помещенията за задържане се намира санитарно помещение, което е без външни отвори/прозорци и разполага с тоалетна и баня с изградена водопроводна инсталация. Хигиената в помещенията за задържане се поддържа от хигиенистка, обслужваща сградата на 02 РУ Пловдив.

От писмо рег. № 435р-20627/10.11.2022 г. на Началник Второ РУ (л. 202-204) се установява, че във Второ РУ са налични три помещения за настаняване на задържани лица, които нямат официална номерация, в книгите за регистриране на задържаните лица не се вписват данните за това в кое помещение е настанено дадено лице за времето на неговото задържане. По време на задържането на Ш. на 12.09.2020 г. в помещенията за задържане на Второ РУ – Пловдив се е наложило искането на намеса от екип на СМП, искането на подобна намеса следва да е било направено от младши експерт К.С., младши в оперативната дежурна част на Второ РУ – Пловдив, данните не могат да бъдат потвърдени в устни сведения на служителя, поради изминалия значителен период от време между събитието и изготвянето на предоставената информация. Сигналът следва да е подаден от един от стационарните или мобилни телефонни постове, използвани в оперативната дежурна част на Второ РУ – Пловдив, часът на подаване на сигнала не може да бъде възстановен от регистрите на телефонните апарати, поради изминалия значителен период от време. В книгата за отразяване на данни за задържаните лица е отразен час на извършения медицински преглед – 16,50 часа на 12.09.2020 г. При прегледа е установено състояние на хипертония.

Съгласно приложени от ответника доказателства с писмо вх. № 4829/01.03.2023 г. по описа на съда (л. 223 и сл.) се установява, че при извършена проверка в системата за работа на полицейските служители с персонална полицейска камера (ППК/бодикамера), цифрова система за управление на доказателствата (ЦСУД/докингстанция), за наличието на файлове на 12.09.2020 г., не са установени налични (преиндексирани) файлове от извършената служебна дейност на полицейските служители, назначени в наряд със служебен автомобил с рег. № ********, обслужващ нуждите на Трето РУ – Пловдив (който автомобил е посочен в писмо на л. 227). Посочено е в тази връзка, че съгласно чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от МЗ № 8121з-140/08.02.2022 г., всички файлове с аудио и видео информация от АИС ВОДПК се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента и/или се преиндексират, след постъпило мотивирано искане от ръководителите на съответната структура за срок от 2 години, когато са необходими за провеждането на наказателно или административно производство, след изтичането на този срок, автоматично се извършва тяхното заличаване. Установява се също така, че телефоните, които се използват от ОДЧ на Второ РУ – Пловдив, са следните: 0329/32002/ - служебен телефон на ОДЧ при Второ РУ от централата на ОД на МВР – Пловдив, 032/627169 – градски телефон на ОДЧ при Второ РУ Пловдив и 0885/863142 – мобилен телефон на ОДЧ при Второ РУ Пловдив (така справка на л. 229).

От писмо вх. № 6997/28.03.2023 г. по описа на съда от Началник РЦ 112 – Кърджали (л. 330) се установява, че в регистъра на спешните повиквания на ЕЕН 112 не са установени регистрирани повиквания с посочените по-горе телефонни номера. Установено е, че повикване относно лице с име Н.Ш., е прието на 12.09.2020 г. в 02:03:22 часа от номер ********** с продължителност на аудиозаписа 01:07 минути, като обаждащият се, се е представил като дежурен Трето РУ на МВР Б.. В подкрепа на изложеното е представен компакт диск, съдържащ един брой аудиозапис и един брой снимка на електронен картон на приетото повикване.

От писмо вх. № 7791/05.04.2023 г. по описа на съда и представените към него доказателства (л. 317 и сл.) се установява, че всяко от арестните помещения в сградата на Второ Ру при ОД на МВР – Пловдив е оборудвано с видеокамера. Камерите в тези помещения са в режим на непрекъснат запис. Паметта на записващото устройство (DVR), което съхранява информацията от камерите във Второ РУ, позволява тя да се запази в продължение на не повече от 25 календарни дни, поради този причина не може да бъде предоставен запис за процесната дата.

В хода на настоящото съдебно производство като свидетели са разпитани Д.Й.Ш., П. Г. А., С. Г. Я., Ж. И. Ж. и К. Г. С., чиито показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението при необходимост и преценени, с оглед на всички други данни по делото. Преди да бъде конституирана като ищец в процеса, по делото е разпитана също така и Г.Д.Ш.. Доколкото към настоящия момент Ш. е страна в процеса, няма пречка така дадените показания да бъдат приети за такива с характер на обяснения, дадени в хипотезата на чл. 176 от ГПК, които отново ще бъдат преценени от съда, с оглед на всички обстоятелства по делото.

От показанията на свидетелката Ш. с характер на обяснения, дадени в хипотезата на чл. 176 от ГПК, се установява, че същата е майка на Н.Ш., тя го гледа от 1983 г., тъй като той е инвалид – паднали са три тона панели, единият крак се опитали да го спасят 11 дена, но не са успели, а другият е бил счупен и една година е бил в гипс, преляли са му 42 литра кръв, след една година са махнали гипса. Имало е и други проблеми – след 3 месеца е проходил, направили са му протеза. От 1983 г. – почти 40 години свидетелката го гледа. За конкретния случай си спомня, че е било през месец септември 2020 г., 23,00 часа е било и той не се е прибрал, свидетелката е започнала да звъни. Той всяка седмица един път в седмицата излизал със скутера, не можел да ходи, скутерът го вкарвали до стълбището. През 2015 г. две години лежал на легло, защото си счупил крака. От 2016 г. получил скутера. Като си счупил крака, проходил след 2 години – правил крачки с патерици. Когато са дали скутера, е била голяма радост. Всеки петък или събота излизал на пазара на Гагарин да се види с приятели. След 24,00 часа свидетелката звъняла непрекъснато. Братът на Н. спял в другата стая, но свидетелката не го е събудила, защото и той не бил добре. Казала на брат му сутринта, че Н. не се е прибрал. Комшия му казал да отиде да прибере скутера, защото Н. го прибрали в Районното. Свидетелката събрала лекарствата, които той вземал, а те били много. В Трето РУ са казали на брата на Н., че той е във Второ РУ, купил му е хляб. Казали му, че лекарства нямало да приемат. Инсулинът можело. Казали му, че в 14,00 часа ще бъде в съда. Негов приятел му е занесъл 3 литра и половина вода. Още тогава му е било лошо и са го закарали в Окръжна болница, но лекарят казал, че нищо му нямало. Върнали го в Трето РУ, а свидетелката го е намерила във Второ РУ. Взели инсулина и храната и казали, че ще го карат в съда. Към 12 часа се обадили, че трябва да вземат от тях количката и лекарства. Братът на Н. е казал, че не знае какви лекарства пие, носил ги е всичките, но са ги върнали. Взел е количката, за да я занесе. Пет минути след като се сложел инсулинът, Н. трябвало да хапне нещо. Братът на Н. и едно момче тръгнали да го чакат пред съда. Свидетелката се обадила да пита, че го нямало в съда. Казали са й, че е припаднал и са извикали Бърза помощ. Братът на Н. го е дочакал. Било е почти тъмно, когато минало делото. Братът на Н. казал, че той (Н.) бил прежълтял, рошав, а той много държал на хигиената. По тъмно си дошли. Веднага го вкарали в банята. Боксерите му били изцапани. Дали му да яде и му дали лекарствата. За случая казал, че полицай се заяждал с него и той го е нарекъл „мръсен полицай“. Свидетелката не знае само как са го влачили. От спалнята тя го изкарвала до вратата на апартамента. Сваляли го и скутерът чакал на стълбището. Като се качал на скутера все едно бил велик. От този случай се чувствал омърсен. Заяждал се с майка си, гонел ги от стаята. Не помнел дали си е сложил инсулина. Община Пловдив всяка година му отпускали помощ за лекарства. За обяд показвал главата от стаята и питал дали е готово яденето и майка му го внасяла. Спял два часа и половина следобед. Никой от Районното не й се е обадил. Тя от 40 години го гледала, ако се били обадили, сама е щяла да отиде и да му занесе инсулина и храна. Три пъти приемал инсулина. Той излизал към 17,00 – 17,30 часа и към 17-18 часа си слагал инсулина. Той си е сложил инсулина и е излязъл. Той винаги имал бисквити „Престиж“ при него. В случай, че започнел да трепери през нощта, понеже не можел да стигне до хладилника и затова били при него бисквитите. Той имал много други заболявания – високо кръвно, бъбреци, простата, сърцебиене, които Ш. не може да ги каже на езика на лекарите. След тази случка Н. не можел да спи, казвал, че все едно скачал в жарава. Бил на успокоителни, които лекарката му увеличила. При личната лекарка ходел. Искал да влиза в Психодиспансера, но личната (лекарка) казала, че направо ще откачи. Той бил кълбо от нерви и си мислел, че там ще му бият инжекции и ще се успокои. Той се чувствал отвратително след случая. Той претърпял толкова операции и никога не се е нааквал и напикавал. Казал, че в Районното е искал дезинфектант, защото било много мръсно, но полицаят му казал, че такива работи няма. Помолил е за вода, но не са искали да му дадат. Той ходел в тоалетната с количката - вкарвали половината от количката в тоалетната, той се обръщал и сядал на тоалетната чиния. Н. сигурно имал 100 килограма. Ш. не може да си представи как е бил транспортиран. Единственият начин било да го хванат за ръцете и да го влачат. Той не можел да ходи с този крак изобщо, можел да се подпре, но не и да ходи. Като е видяла, че бастунът му бил вкъщи, майка му се чудела с какво са го взели. Той седнал си слагал протезата. Миналата година са минали през всички прегледи. При всеки един лекар навсякъде му е било влошено здравето, за което подали молба и му дали още един час на личен асистент, за да го обслужва. След случая бил изнервен, неспокоен сън имал. На обяд спял с успокоителни. Всички, които ги познавали знаели, че от 12 до 15 часа не трябвало да ги търсят, защото спял. Сутрин нямал пропуски, той смятал, че сутрин трябвало да отиде до тоалетната. При задържането за уринатор му е служила бутилката и изобщо не е ял. Стаята му била обзаведена с шкафове, с топла и студена вода. Сутрин си пиел лекарствата. Единствено с количката можел да се придвижва. Шкафовете му били направени на ниско. Имало протокол някакъв получен, за който казал, че на посочената дата не е бил на пазара. Свидетелката знае, че водел дело и го е спечелил. Ядосвал се, че изобщо не е бил на пазара. Той някога бил по-буен, но никога комшиите не са се оплаквали от него. Свидетелката не знае дали е употребявал алкохол. Той й казвал, че си идва и тя отивала да отвори входната врата на блока – те живеели на първия етаж. Стигали до площадката и там го чакала количката. Имало две перила, направени специално за него и за една (друга) жена. С нейна помощ го придвижвала до етажната площадка. Вкарвала го вътре в апартамента и започвала да го съблича. За нея било важно, че си идва жив и здрав. За нея той е бил в нормално състояние. Той излизал да се види с приятели. Не може да види какво прави там. В къщи той не пиел. В 14 часа Ш. държала връзка с големия си син, който й казал, че Н. го нямало в съда. Тя се обадила в Трето РУ, казала им, че е майката на Ш.. Казали са й, че е припаднал, викнали са Бърза помощ и след това ще го закарат в съда. Те преди това се обаждали за количката му и затова тя се обадила на този телефон. Към обяд се обадили на големия й син и са му казали, че искали да вземат количката. Той дошъл и изкарал количката. Питали са го какви лекарства пие. Звъняли са му за количката и да питат какви лекарства пие. Свидетелката не знае кой й е звънял, но имала телефон на районното, на който се обадила. Преди обаждането за количката твърди, че не са ги търсили.

От показанията на свидетеля Ш. – брат на ищеца се установява, че някъде около 15 септември 2020 г., брат му е бил излязъл да се види с приятели. Чакали са го вечерта, но не се е прибрал. На сутринта момче, което е било на пазара, е казало на свидетеля, че брат му е бил арестуван – било е към 8,30 - 9,00 часа и той е тръгнал да го търси, двамата с един приятел са отишли първо в Трето РУ, защото там им е районното, приятелят му е влязъл и му казали, че Н. бил във Второ РУ, свидетелят е носел лекарства, инсулин, хляб и наденица. Отишли са във Второ РУ и дежурният казал, че бил там, но не можели да го видят. Свидетелят искал да му дадат лекарствата, не са искали да вземат лекарствата и са ги върнали, хлябът е бил отворен и не можело да се дават разпечатани храни, взели са само инсулина и свидетелят е ходил за нов хляб. Към 14 часа се обадили полицаите да питат какви лекарства пие и на майка му са звъняли. Твърди, че още във Второ РУ са му казали, че в 14,00 часа ще е делото и свидетелят отишъл да го чака пред съда, майка му се е обадила, че Н. ще закъснее, защото му станало лошо и към 17,30 -18,00 часа излязъл. Трябвало да отиде да се подпише в Трето РУ. Преди това се обадили на свидетеля и за инвалидната количка и полицаите са дошли да я вземат от тях. Изкарали Н. омърлушен, натоварили го полицаите и тръгнали. Докато свидетелят отиде, Н. вън бил изкаран в количката. Бил е много притеснен и не е можел да говори. Бил се изпуснал. Веднага в банята го вкарали. Той се къпел всеки ден. След случая не можело да се говори с него, много бил нервен. Той му казал, че е обидил някакви полицаи и са го задържали. 30 - 40 души са били на пазара, но са задържали само него. Сутринта към 9,00 - 9,30 или 10 часа свидетелят е отишъл да занесе храната и лекарствата. Казали му, че имат лекар и няма да вземат лекарствата, само инсулина. Свидетелят бил личен асистент на Н.. Твърди, че постоянно имало проверки там, където се събират на пазара, всички хора от махалата се събирали там, пиели кафе, имало Еврофутбол. Имало е събиранията за празника на Гагарин, но тогава такива проверки не са правени. Н. е нямал никакви проблеми със съседи и полицията. Като всеки човек пиел, но в нормални количества, той не можел да се прибере, ако е нетрезвен, защото бил на скутер. В къщи не употребявал алкохол. Даже имало бутилки от 2007 г. у тях, които не са отворени. След случая Н. нямал вече доверие на свидетеля да го качи по стълбите. Само на майка му имал доверие. Преди 10 години сам с бастуна се качвал, а сега го прикрепяли, докато се качи на първия етаж, свидетелят изкарвал количката пред асансьора и го вкарвал в стаята. Посочва също така, че са звъняли по телефона на приятели. Н. излизал един ден в седмицата и се прибирал към 22 – 24 часа. Постоянно държали връзка дали си е бил инсулина. Друг път не се е случвало да не се прибере. Като не се е прибрал тази вечер, те не били предприели нищо. От скутера до апартамента Н. не можел да се придвижва сам.

От показанията на свидетеля А. – приятел на ищеца се установява, че познава Н.Ш. *** и по принцип се виждали в петък на пазара на Гагарин, а понякога ходел и у тях. Свидетелят излязъл от тях към 23,00 часа, защото му били свършили цигарите. Видял ги на пазара, били 7 човека – 2 жени и 5 мъже. Отишъл да се видя с тях и запалил цигара. След 15 минути пристигнала полицейска кола на Трето РУ, слезли двама души, легитимирали се и поискали личните карти за проверки, като един по един ги викали – на някои са им съставили актове за употреба на алкохол на обществено място, а на други – предупреждение, на свидетеля са направили предупреждение. Той попитал от къде знаят, че употребява алкохол, а те му казали, че има камера и че не може да пише възражение, защото имал предупреждение, а не бил употребил алкохол. На всички са върнали личните карти, само на Н. не. Това място било пазар със сергии. После нещо са се скарали Н. и полицаите. На Н. му направили акт, защото му се е случвало и друг път. Те му викали „искаш ли да те приберем“, ядосали го и той им казал „мръсни ченгета“. Други двама започнали да клатят полицейската кола. Единият по радиостанцията се обадил на колеги и дошли още четирима полицаи. Те искали да не задържат само него, а и тях, затова клатели колата на полицаите. Отишли до него двама души и го хванали под мишниците, те го държали, той не можел да ходи сам. Той искал да седне отпред, но му казали да седне отзад. Попитали ги какво ще стане със скутера. Били са срещу денонощния магазин и казали, че те ще го пазят. Свидетелят познава майката и брата на Н., но не им знаел телефоните. Един приятел още през нощта отишъл да му занесе вода. Свидетелят после се прибрал. На другия ден на обяд видял, че мотора го няма. Н. му споделил, че са щели да го уморят в полицията - нямало условия за него, станало му лошо, карали го на лекар. Свидетелят постоянно общувал с Н., ставал по-зле, ставал агресивен, мразел полицията. Вечерта преди заседанието, в което е разпитан (01.11.2022 г.), свидетелят е видял същите полицаи, Н. е бил там, играели карти. Казали, че били малко шумни, било е към 22,30 часа, след 20 минути пак дошли. Свидетелят попитал полицая дали знае, че на другия ден са на дело и той казал, че знае. Този полицай не го били виждали две години. Н. като го видял и полудял – започнала агресия, запушили му устата. Полицаите нищо не казали, взели им личните карти и са записали на един бял лист и им ги върнали и си тръгнали. Свидетелят е виждал на едно дело полицая, където той бил личен асистент на Н.. По принцип, когато Н. бил на пазара, винаги полицията спирала. Много хора се събирали там. Онази вечер имало хора и от другата страна, където е магазинът - там имало пейка и сядали там. На тези сбирки Н. консумирал алкохол. На сергиите имало алкохол и според свидетеля, може би е употребил онази вечер, но не може да каже, защото не е видял – имало е алкохол, не може да каже пил ли е или не, но мисли, че е пил.

От показанията на свидетеля Я. - Началник група „Териториална полиция“ на Трето РУ, кв. Гагарин от м.май 2020 г., се установява, че в системата на МВР е от 19.09.2003 г. Познава Ш. служебно от 2004 г., живее на бул. „Дунав“, познава го чисто служебно. През годините е имало случаи да разглежда жалби против него – били са от едно момиче, с което е имал взаимоотношение. Впоследствие от пазара е имало оплакване от собственика на пазара, че летния сезон и в по-топли дни, когато продавачите приключат, се събирали лица, които употребяват алкохол, там се изхождали, уринирали и Н. е бил сред тези лица. Действия от полицейските автопатрули са предприемани. През есента на 2020 г. при получен сигнал за лица, които нарушават нощната тишина, е изпрател автопатрул на Трето РУ. Ш. е отправял ругатни, обиди. Отведен е в Трето РУ и му е съставен акт за УБДХ. Задържан е във Второ РУ. Тогава дежурни по график са били Второ РУ. На следващия ден свидетелят е докладвал преписката в ПРС и е придружил до там лицето за самото заседание. Знае, че има здравословни проблеми с краката. В последствие разбрал във връзка с този случай, че има диабет. Във Второ РУ не знае какво се е случило. Било е в работно време делото в ПРС. От Второ РУ е бил доведен в Трето РУ и от там са тръгнали. Брат му е докарал инвалидната количка на следващия ден. Свидетелят твърди, че няма отношение към задържането. По негов спомен, пред съда Н. е заявил, че съжалява за случая. За употребата на алкохол вечерта, според свидетеля, трябва да кажат колегите. Сутринта е бил трезвен. Лицата, които се събирали на пазара, злоупотребявали с употребата на алкохол. Вечерта преди съдебното заседание, в което е разпитан, свидетелят твърди, че също е имало събиране с ругатни и обиди. Последните две години за същото място на пазара на ул. „Огражден“ са водени 3-4 дела по УБДХ. Събирали се там, от денонощния магазин си купували алкохол и се пиело до малките часове на нощта, вдигали много шум и започвали да им се обаждат живущите. Ш. изглеждал добре, когато го карали към съда. Свидетелят е видял бастунът му. Брат му с автомобил пред Трето РУ е докарал инвалидната количка. Свидетелят не си спомня лекарства дали са предавани. Пред съда брат му свалил инвалидната количка и са откарали Ш. пред съдебната зала. Доколкото свидетелят знае, през последните години можел да се придвижва с бастун, знаел го от колегите. На пазара лично не го е виждал да употребява алкохол. При всеки случай имало изготвена докладна записка, както и при случая от вечерта преди заседанието, в което свидетелят е разпитан. Отворили му задната врата и той слязъл. Брат му дошъл с друг автомобил и с още един мъж пред съда. Свалили количката. Ш. седнал на нея и с нея го придвижили до залата на съда. Н. бил задържан в арестно помещение на Второ РУ, защото те са били дежурни. От Второ РУ той е бил доведен в Трето РУ и от Трето РУ отишли в съда. Свидетелят няма спомен някой да го е вдигал, сам си влезнал в колата. Н. бил среден на ръст, леко пълен, с кестенява коса, за теглото - може би около 90 килограма. Реално свидетелят не е виждал Н. от тогава. Този въпросен бастун го е видял пред Трето РУ. В количката не е сядал пред районното, в количката е седнал пред съда. Свидетелят като е слязъл долу, той е бил пред районното – стоял е прав пред Трето РУ и на никой не е бил подпрян, пред колата е стоял, чакали да дойде брат му. Били се обадили на брат му, че ще го карат в съда. Бастунът най-вероятно е бил с него. Свидетелят е видял бастуна. Не може да си спомни дали го е държал в ръката или е бил в колата. Твърди, че в тези автомобили нямало камери, имало само в автомобили на сектор „Пътна полиция“. Посочва на следващо място, че ако бастунът е бил с него, не е задължително да бъде описан в описа на вещите му, нямало практика да ги описват, както не описвали връзки на обувки и колан. Ако имало количка, практиката била да се предаде на близките.

От показанията на свидетеля Ж. – старши полицай в Трето РУ се установява, че в системата на МВР работи 22 години, като 10 години в Гранична полиция. Пазарчето на кв. Гагарин попадало в района на Трето РУ. Почти всяка вечер се подавали сигнали за конкретното място. Лицата употребявали алкохол, викали, в някои случаи имало барабани, вдигали шум. Ш. го познава - той почти всяка вечер бил там, дори и вечерта преди заседанието, в което свидетелят е разпитан. В тази вечер също са били там по сигнал - отишли и ги предупредили, имало седем сигнала. Ходили и втори път. Н. отново отправял обидни думи към свидетеля и колегите, като отново щяло да бъде повдигнато обвинение по УБДХ. През 2020 г. са били отправени обидни думи спрямо полицаите, те били изпратени по сигнал, на въпросното място отивали по сигнал. Лицето било в нетрезво състояние, фъфлело, имало „Савой клуб“ пред него. Ако седем дни е седмицата, свидетелят твърди, че Н. шест дни е там, когато времето е хубаво. Когато е лошо време, когато е дъждовно времето, тогава нямали сигнали там. Те викали доста силно. Вечерта преди заседанието, в което свидетелят е разпитан, играели карти и се чували силни викове. Известно е на полицаите, че е инвалид. Във вечерта на задържането той станал от количката с бастуна. Опитал се да ходи. Те го придържали, предвид употребата му на алкохол и отишли в Трето РУ. Разяснили са му правата, изготвени били двете декларации, протоколът за обиск, декларацията за задържане. Н. не е казал на свидетеля, че има специална хранителна диета. Свидетелят не си спомня да му е споделил, че има и други заболявания. Бил е извикан екип на Бърза помощ, защото той го е заявил. Процедурата била такава. Те го закарали до Второ РУ. С придържане от полицаите и с бастуна станало качването му в автомобила. Той въпреки, че не искал тяхната помощ, те го придържали. На пазара оставили скутера, като приятелите му казали, че ще го приберат. Свидетелят твърди, че най-вероятно арестните помещения са били заети в Трето РУ, затова са го завели във Второ РУ. Въпросната вечер свидетелят не си спомня дали на другите лица са съставени актове. Пред тях имало поставен алкохол и навдигали чашите. Вечерта преди заседанието, в което свидетелят е разпитан, Н. надигал бутилка от 200 мл. „Савой“. На тези сигнали са се отзовавали много преди неговото задържане. За да съставят протоколи, преди това правели устни предупреждения. Лицата обаче продължавали да се събират там. Съставяли протоколи за предупреждение и след това при повторно нарушение се съставяли актове. Свидетелят твърди, че протоколите за предупреждение и актовете не са написани само от него. Той с колегите си коментирал и затова знае, че почти всяка вечер Н. бил на пазара. Декларацията, която се попълва, има графа дали желае медицински преглед, той е пожелал медицински преглед и дежурният е извикал Бърза помощ. В момента, в който е в районното, се приготвяли документите. След предоставяне на декларацията е извикана Бърза помощ. Тази декларация се попълвала от всеки задържан, това бил набор от документи. Копие от тази декларация се давало на лицето. Полицаите давали набора от документи. Доколкото свидетелят си спомня, той е изготвил документите по задържането. Още на пазара видял бастуна, когато го издърпал от инвалидната количка и с този бастун е слязъл от количката. Той накуцвал, но да, ходел с бастуна. От сергията до автомобила разстоянието било 3-4 метра. Твърди, че след като задържаният заявял, че иска преглед, полицаите били длъжни да извикат екип - примерно екипът е дошъл веднага, а те подготвяли документи, след това му била дадена декларацията. В заповедта за задържане се посочвал моментът, когато лицето е задържано от полицаите – мястото на пазара, а в декларацията - часът, когато е предявена декларацията, като той е отказал да я подпише. Документацията се изготвяла в районното.

От показанията на свидетеля С. се установява, че същият е работещ като оперативен дежурен към Второ РУ „Полиция“ - Пловдив. Възможно е да е бил дежурен на 12-13.09.2020 г. Не може да отговори на въпроса дали има спомен през този период в едно от помещенията за временно задържане да е имало задържано лице, което да е инвалид. Не му е познато като име Н.Ш.. Ако го види, може и да се сети. Ако се говори за инвалид, инвалидната му количка или предвижване с количка или проходилка е осигурено от роднините и с това се придвижва до тоалетна. Ако не е осигурено от роднините, значи нямало нужда от него. Ако не било осигурено, се викала Бърза помощ и те осигурявали, те имали мобилни. Той трябва да е извикал Бърза помощ. Като цяло няма спомен изобщо инвалид да е имало в арестните помещения, всички са били самостоятелно ходещи. Тоалетните, които се предоставяли на задържаните, не били пригодени за ползване от инвалиди, но свидетелят няма спомен изобщо инвалид да е имало през негова смяна. По време на епидемията от Ковид 19 на задържаните е осигурявана възможност да си измият ръцете и да се дезинфекцират в помещението с тоалетната. На следващо място свидетелят посочва, че още при задържането на лицето, се попълвали декларации, в които се упоменава дали има здравословни проблеми, дали има специфични диети, дали има прием на лекарства, които се осигуряват още при задържането на лицето. Когато дойдело време да получи някакъв вид медикамент, той се давал от оторизирано лице, викала се Бърза помощ. Ако не можели да се осигурят медицински документи, за да може като дойдат Бърза помощ, да се запознаят с тях, тогава лицето се карало в дежурна болница, правили му се изследвания и ако имало нужда, се настанявало в болничното заведение, ако не – се връщало в районното. Когато някой от задържаните заявял, че има необходимост от определени медикаменти, имало практика да се свързват с близки и роднини, ако не са донесени, но всичко това трябвало да бъде подкрепено с някакви документи. Домакинът на районното три пъти дневно предоставял храна и вода на задържаните. Свидетелят от четири години работи на тази позиция и само предното му дежурство е било с четири повиквания на Бърза помощ. Арестните помещения били оборудвани с 24-часово видеонаблюдение, 7 дни – денонощно.

Изготвено и прието е заключение по съдебно-медицинска експертиза (л. 192-196) от д-р Д.И.Д., който след запознаване с приетите по делото доказателства, извършена проверка на място във Второ РУ на ОД на МВР – Пловдив, е установил следното: в книгите за регистриране на задържаните лица не се вписват данни за това в кое помещение е настанено дадено лице за времето на задържането си. Помещение за задържане № 1 е с размер 4,60/2,10 м. (9,7 кв.м.), Помещение за задържане № 2 е с размер 4,60/2,10 м. (9,7 кв.м.), Помещение за задържане № 3 е с размер 4,50/1,75 м. (7,9 кв.м.). И в трите помещения за задържане има прозорци. За помещения № 1 и № 2 те са разположени в северната стена на височина около 1,60 от пода с размер 1,45/0,90 м. Прозорците са отваряеми с възможност за естествено проветряване и са обезопасени с решетка с растер 50/50 мм, разположена на 10 см. от дограмата. За помещение № 3 на северната стена на височина около 1,60 м от пода има прозорец с размер 1,10/0,90 м. Прозорецът е отваряем с възможност за естествено проветряване и обезопасен с решетка с растер 50/50 мм, разположена на 10 см. от дограмата. Има изграден санитарен възел за задържани, представляващ тоалетна (с клекало) и предверие с мивка и душ, всяко с площ по около 1,5 кв.м. Има течаща вода. При проверката е установено, че в помещенията за задържане стените се нуждаят от боядисване, нивото на хигиената в санитарния възел е добро. В помещението за задържане има възможност за придвижване с инвалидна количка около дървения нар, вратите имат необходимата широчина за преминаване на инвалидна количка. Санитарният възел за задържани се намира в дъното на коридора западно на разстояние около 8 м. от входната врата на помещение № 1, около 6 м. от входната врата на помещение № 2 и около 4,2 м. от входната врата на помещение № 3. Той представлява тоалетна и предверие с мивка и душ, всяко с площ около 1,5 кв.м. Тоалетната е оборудвана с метално клекало и скрити инсталации. В предверието към тоалетната са монтирани метална мивка и душ, който е вграден и само накрайниците са с достъп за обслужване. Има течаща вода. Стените са покрити с фаянсови плочки, подът е с гранитогрес. В тоалетната няма монтирана странична хоризонтална ръкохватка с дължина най-малко 110 см, разположена на височина 90 см от нивото на пода и на разстояние 4 см. от стената. Санитарният възел не е приспособен за нуждите на инвалиди и не е възможно да бъде използван от лице инвалид. Пространството не е достатъчно и за ползване от инвалиди, които разполагат с инвалидна количка. Не са налице данни за извършване на ремонт на помещенията за задържане във Второ РУ – Пловдив и на санитарното помещение след датата, на която ищецът е бил задържан.

Допълнително в о.с.з. вещото лице уточнява, че при изготвяне на заключението е взел предвид факта, че в периода на пребиваване на Ш. в помещението за временно задържане, той не е разполагал с инвалиден стол, в това помещение той не е могъл да се придвижва самостоятелно без помощни средства. Инвалидният стол може да се побере в килията, пространството позволява това, но в сервизното помещение не може да влезе инвалиден стол, защото е малко. В килията няма мивка, в санитарния възел има мивка, вещото лице е описал, че в помещението има нар и постелъчен инвентар.

Прието е и заключение по СМЕ, изготвено от д-р М.А. – ендокринолог (л. 221-222), вещото лице по която, след запознаване с наличната по делото медицинска документация, е установило, че Ш. е с диагноза неинсулинозависим захарен диабет или захарен диабет тип 2, установен през 2006 г., към момента на задържането захарният диабет е с 14-годишна давност. Лечението на захарния диабет включва хранителен, двигателен режим, лечение с таблетки в различна комбинация и дозировка, лечение с инсулин. При неинсулинозависим захарен диабет обичайно се използва медикаментозно лечение. Пропуснатият прием на предписаните медикаменти може да доведе до прояви на хипогликемия. Състоянието на ищеца изисква диетолечение, алкохолът не е част от диетолечението. Под влияние на стреса могат да се увеличат стойностите на кръвната захар, което е обратимо. Алкохолът може да повлияе глюкозния метаболизъм и да промени инсулиновите нужди. Алкохолна консумация, която не е съпроводена с адекватен прием на храна, конкретно въглехидрати, може да доведе до прояви на хипогликемия.

Допълнително в о.с.з. вещото лице заявява, че по отношение на съпровождащите оплаквания от заболяването „диабет тип 2“, ищецът е предоставил две епикризи - от 2019 г. и от 25.05.2021 г. с много подробно описана анамнеза и статус, разполагал е с документ за измерване на кръвната захар, има много добре описан физикален статус. Освен това има направени всички други рутинни за диабетиците от този тип консултации с невролог и офтамолог. Експертът е нямал контакт с Н.Ш. и само по писмени данни е работил, без да го преглежда. Посочва, че той е бил на лечение с таблетки и след доказан изчерпан инсулинов резерв, е започнал лечение с инсулин от 2009 г., а от 2013 г. е на аналогова микстура - тези лекарства следва да се приемат при определен график, ако не се приемат по график, може да се стигне до хипогликемия с падане на кръвната захар, ако не консумира храна. Ако тези лекарства не се приемат 24 часа, не е опасно, ако приема таблетки. От 2013 г. трайно е на аналогова микстура – 40 единици сутрин, 26 единици на обяд и 36 единици вечер и допълнително е приемал по една таблетка Глюкофаж, като микстурата се прави подкожно и е вид инсулин. По отношение на въпроса дали е възможно стресът, притеснението и напрежението от пребиваването в ареста, да доведат до влошаване на здравословното му състояние, вещото лице посочва, че ясно в заключението е написано, че под влияние на стреса, могат да се увеличат стойностите на кръвната захар, което е обратимо. На следващо място се посочва, че ако в момента се извърши преглед на ищеца, той ще отрази състоянието му към настоящия момент, а не към процесната дата и когато е исковата претенция. В заключението също така се посочва, че много ясно е написано, че алкохолът може да повлияе на глюкозния метаболизъм и да повлияе на инсулиновите нужди. Алкохолна консумация, която не е съпроводена с консумацията на храна, конкретно въглехидратна, може да доведе до прояви на хипогликемия и по принцип лекарите позволяват до 30 грама концентрат, но с прием на въглехидрати, до 200 грама вино или една до две чаши бира, но задължително трябва да се приема с въглехидрати и с хранене. Консумацията на алкохол, дори да не е прекомерна, е един пример за хипогликемия от екзогенен произход, тъй като се потиска чернодробната неогенеза. Липсата на храна след прием на инсулин би могло да доведе до състояние на хипогликемия - успоредно с прием на инсулин трябва да се приеме храна. При ищеца трикратно се приема микстура, би могло да бъде и без храна по изключение, но тогава единиците трябва да се намалят. Не е препоръчително обаче да е без храна, може да е малко, но трябва да хапне нещо. Състоянието хипогликемия би могло да бъде много драматично - с изпотяване, разтреперване, неадекватност. Ако в момента има някой, който да даде на лицето 1-2 захарчета, веднага може да се коригира, ако няма, той може да овладее пак с едно обилно изпотяване, защото се включват компенсаторните механизми и се включват контраинсуларни хормони. В момента, в който се случват тези неща, се включват защитните прояви, както би могло да се случи и на здрав човек. Твърди, че на всички хора се е случвало към обед да им премалява и да имат нужда да седнат да си похапнат. Честите симптоми на уриниране не са проява на диабет, по изключение може, но по принцип не са. Ищецът не приема инсулин – приемал е таблетки и диети в различни комбинации и дозировки до 2009 г. и при рутинен преглед е доказан изчерпан инсулинов резерв и е започва лечение с инсулин и от 2013 г. е на аналогова микстура. Под стрес кръвната захар може да се увеличи, което обаче е обратимо - когато се успокои, захарта му се коригира. Това е индивидуално за всеки един дали ще е в рамките на 30 минути или на 1 час. При някои хора много бързо се случва - когато хапнат, а при други се налага да се правят разтвори. Ищецът, ако се оплаче, че му става лошо, би могло да се извика лекар. До колкото експертът си спомня, викана е Бърза помощ и е ходил на място екип и тогава е преглеждан, измервана е и захарта, лекарите не могат да установят дали е имал прием на инсулин – той би могъл да каже, че си е направил инсулина или че не го е направил, но лекарите от Бърза помощ не могат да установят това, дори да измерят кръвната захар. Много добър контрол е имал, наблюдаван е от колежка ендокриноложка, дори има приложено копие от протокол от първото полугодие на миналата година (2022 г.). Заключението на вещото лице е изготвено към 06.12.2022 г. и след тази дата би трябвало да има нов протокол. Към момента на задържането е викана Бърза помощ. Тогава е била нормална неговата захар. Има протокол. Стойност от 9,5 би могло да е нормална. Лицето би могло да консумира повече вода при хипогликемия, но преди всичко храна и то въглехидрати и то бързорезурбирани. Няма как да е взел трите дози инсулин, тъй като случката е била в късния следобед и би могло с хранителен режим да се овладее, с няколко пакетчета захарчета, бяла фанта.

Прието е и заключение по СМЕ, изготвено от д-р Д.Б.Б. – ортопед-травматолог, вещото лице по която, след запознаване с наличните по делото документи и извършен медицински преглед на лицето, е установило, че Ш. страда от хронично увреждане на двата му крака, вдясно е налице ампутация на ниво бедро, вляво – стара фрактура на бедрото и подбедрицата и гонартроза на коляното. Увреждането на десния долен крайник се изразява в неговата ампутация, увреждането на левия долен крайник се изразява в деформиращата гонартроза, отока на подбедрицата, атрофичните кожни промени и намалената кожна чувствителност на подбедрицата и ходилото, които са усложнения от захарния диабет, т.е. и двата крайника на Н.Ш. са увредени. Ампутацията на крака вдясно и фрактурата на ляво бедро са от 1983 г. Лечението на счупването на ляво бедро е наложило продължително обездвижване на крайника – около 1 година с директна екстензия и гипсова имобилизация. Резултатът от това е било зарастване на фрактурата, но и контрактура на коляното. Това е наложило след първата година от травмата да се извърши насилствено раздвижване на ставата, при което е настъпило счупване в коляното. Постепенно след това са настъпили тежки артрозни промени в колянната става. Уврежданията и в двата крайника имат траен характер. Ампутационният чукан вдясно е покрит със здрава кожа, липсват разязвявания, което позволява на Н.Ш. да носи модулна протеза с ключ в областта на коленния шарнир. По отношение на левия долен крайник е установено: 1. Деформираща гонартроза на ляво коляно, която се изразява с появата на болка в ставата при движение и в наличието на ограничен обем на движение в ставата, измерен по метода на Томас в градуси, който метод е посочен за оценка на увредата на стави в Наредбата за медицинската експертиза. Изправяне/свиване на коляното с: 10 градуса – 0 градуса – 85 градуса /при нормално коляно градусите биват с: 0 градуса – 0 градуса – 130 градуса/. 2. Оточност на лява подбедрица, хипотрофични кожни промени на подбедрицата и ходилото и намалената и променена сетивност, които са резултат на диабетната полиневропатия и микроангиопатия. С оглед на характера на уврежданията на крайниците на Н.Ш., той може да се придвижи сам, но на много късо разстояние /няколко метра/, със значително затруднение, като това изисква ползването на помощно средство – бастун или патерица. Ищецът е можел да се придвижва с поставената протеза, но ползвайки патерица или бастун или ако бъде подкрепян под мишниците. С оглед уврежданията на крайниците на Н.Ш., той може да стои прав, но като ползва помощно средство – бастун или патерица. Общото състояние на Н.Ш., както и на неговите крайници изисква в случаите, когато му е необходимо ползване на тоалетна по голяма нужда, да е налична тоалетна тип „чиния“ с възможност за сядане. При наличие на тоалетна тип „клекало“, той би могъл да я ползва само по малка нужда, подпирайки се на бастун или патерица.

Допълнително в о.с.з. вещото лице заявява, че заключението му е на база цялостното физическо състояние на ищеца. Анализът на това физическо състояние е извършил от медицинския преглед към момента на изготвената експертиза и изготвената медицинска документация, както и направена рентгенова снимка. Лицето с ръцете може да се труди. Но няма как да стои прав, продължително да ходи. Експертът е цитирал в своето заключение ТЕЛК-овото решение във връзка с групата заболявания, на които са се базирали колегите за издаването на експертното решение на ТЕЛК.

Прието е и заключение по комплексна СППЕ (л. 242-257), изготвена от д-р М.Г.Г. – психиатър и Д.Н.В. – клиничен психолог към ЦПЗ – Пловдив, които след запознаване с приетите по делото доказателства и извършено освидетелстване (психологична оценка и психиатричен преглед) са установили следното: Преживяното е повлияло върху възприятията, вътрешните нагласи, очаквания и емоционални състояния. Ищецът е изпитвал неудоволствени изживявания, с негативен емоционален нюанс, вероятно с различна продължителност и интензитет във времето. Това обаче, видно от детайлния анализ на преживяванията и поведенческите механизми във времето, не е с интензитет и болестна обусловеност, която да налага търсене на квалифицирана помощ. Психологичното му състояние не се е задълбочило във времето и не са регистрирани депресивни фази, протрахиран депресивен синдром, психотични или други болестни състояния. Споделените преживявания са субективни твърдения и също така са съотносими към обсъжданото събитие. Не са настъпили промени в психичното здраве, които да имат поведенчески болестни нарушения. Към момента на изготвяне на заключението, няма данни за когницията, липсват данни за актуална психотравма, която да нарушава обичайното функциониране на Ш., както и психологични характеристики, които да достигнат до ниво на психично разстройство, което да налага специализирана медикаментозна намеса или хоспитализация. При Ш. не са приложени данни и не се установява състояние на последвала житейска дезадаптация. Житейското функциониране е продължило обичайно. Споделените преживявания са субективни твърдения и също така са съотносими към обсъжданото събитие. Не са настъпили промени в психичното здраве, които да имат поведенчески болестни нарушения.

Допълнително в о.с.з. вещото лице психолог уточнява, че след направената справка в регистрите на ЦПЗ е установила, че същият е провеждал многократно амбулаторни прегледи и е имал хоспитален престой в болничното заведение минал период от време. Но факта, че му е била поставена психиатрична диагноза през 2008 г., е наложило да се направи психичен анализ на психичните сфери, за това е бил необходим специалист, тъй като тя няма такива професионални умения. В мотивната част на експертизата подробно се посочва, че е обърнато внимание, че към момента на инкриминирания период, лицето е било след употреба на алкохол. След анализ на всички налични по делото материали вещите лица са установили, че количеството алкохол е в рамките на обикновено алкохолно опиване, т.е. няма данни за качествени нарушения на психичните сфери. Това е важно, доколкото обяснява в определен аспект поведението на Н. към обсъждания период от една страна и от друга страна засилва неговата личностна предиспозиция. Алкохолът отнема част от задръжките и засилва неговите личностови особености, които са подробно описани в заключението.

Вещото лице психиатър уточнява, че ищецът е бил настаняван в ЦПЗ за смесено тревожно депресивно разстройство, което са невротични оплаквания, не е тежко психиатрично заболяване в класическия смисъл на думата. През 2006 г. е лежал в болничното заведение и след това е поддържал невротични оплаквания, по повод на които е бил на амбулаторни консултации. Амбулаторните прегледи са във връзка с предоставяне на документ за инвалидна количка, тъй като се изисква прецизен анализ от психолог и психиатър. А през 2006 г. той е ходел сам - доброволно. След преживяна лична психотична драма човекът е потърсил помощ.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентно и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по същество.

Прието като веществено доказателство е флаш – памет (л. 333), чиято автентичност е оспорена от страна на ответника. След оглед на записа, съдържащ се във вещественото доказателство, в о.с.з. е установено, че на флаш-памет има един видеофайл. На него няма посочена дата на заснемане. Става въпрос за тъмната част на денонощието. Вижда се лице, като страните не спорят, че лицето е Н.Ш., който е вдигнат от инвалидната количка от двама служители на полицията, като му е оказано съдействие и е подкрепян от тези двама полицейски служители да влезе в полицейския автомобил. На видеофайла, който е в рамките на 58 секунди не се вижда какво се случва с инвалидната количка. Не се вижда дали на лицето е предоставен бастун или патерица. Вижда се, че лицето не може да ходи добре, с оглед на което е подкрепян от двамата полицейски служители.

Освен посочените по-горе доказателства, приети са още и медицинска документация, касаеща Н.Й.Ш. (л. 102-159 и л. 200), заверени копия на фишове за оказана спешна медицинска помощ с №№ 52199 и 52318, ведно с информация от ИС на ЦСПМ, представени от ЦСМП – Пловдив с писмо вх. № 7242/30.03.2023 г. по описа на съда (л. 322 и сл.); писмо с вх. № 7105/29.03.2023 г. по описа на съда от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, от което се установява, че в периода от 12.09.2020 г. до 13.09.2020 г. пациент с име Н.Ш. и посоченото ЕГН, не е преминал за преглед през лечебното заведение (л. 328).

Приложено по настоящото дело е НАНД № 5614/2020 г. по описа на ПРС, ХХV състав.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР – Пловдив са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ответник пък е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. А съобразно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

В случая, не е спорно, че заповедта за задържане по ЗМВР, не е била отменена като незаконосъобразна по съответния ред и ищецът претендира вреди следствие от незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив при или по повод изпълнение на административна дейност. Тук е мястото да се посочи, че терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение обаче на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба и допълнителното уточнение, фактическите твърдения на ищеца, послужили като основания на предявения иск, най-общо са очертани като незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ОД на МВР – Пловдив при задържане по ЗМВР.

На първо място се твърди, че незаконосъобразната административна дейност се изразява в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия в мястото, където ищецът търпи наложената му ПАМ, които да са съобразени със здравословното му състояние.

Установява се от събраните по делото доказателства, че всяко едно от помещенията във Второ РУ, в едно от които е бил задържан Ш., отговаря на изискванията на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. Установява се и че има изграден самостоятелен санитарен възел, оборудван съгласно инструкцията за ПЗ (разполага с тоалетна и баня с изградена водопроводна инсталация), намира се в края на коридора – на около 5 метра от помещенията за задържане и се ползва само за арестния блок. Санитарният възел за задържани представлява тоалетна (с клекало) и предверие с мивка и душ, всяко с площ по около 1,5 кв.м. с течаща вода. Установява се обаче от заключението на вещото лице Д.Д. по приетата съдебна експертиза, че тоалетната е оборудвана с метално клекало и скрити инсталации – в предверието към тоалетната са монтирани метална мивка и душ, който е вграден и само накрайниците са с достъп за обслужване, в тоалетната няма монтирана странична хоризонтална ръкохватка с дължина най-малко 110 см, разположена на височина 90 см. от нивото на пода и на разстояние 4 см. от стената. В заключение вещото лице е посочило, че санитарният възел не е приспособен за нуждите на инвалиди и не е възможно да бъде използван от лице инвалид, като пространството не е достатъчно и за ползване от инвалиди, които разполагат с инвалидна количка (л. 196-гръб). Този факт се установява и от показанията на свидетеля С.. Все в тази насока и следва да се посочи, че от заключението по СМЕ, изготвено от вещото лице Д.Б. – ортопед-травматолог, се установява, че общото състояние на Н.Ш., както и на неговите крайници, изисква в случаите, когато му е необходимо ползване на тоалетна по голяма нужда, да е налична тоалетна тип „чиния“ с възможност за сядане, като при наличие на тоалетна тип „клекало“ той би могъл да я ползва само по малка нужда, подпирайки се на бастун или патерица.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че съгласно чл. 73 от ЗМВР, на лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4 (каквото не се спори, че е сторено по отношение на ищеца) не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Като съгласно чл. 43, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (наричана по-долу само Инструкцията), задържаното лице не може да бъде ограничавано от възможностите за ползване на тоалетна, получаване на лични вещи за хигиенни нужди, лична храна, закупена от него или получена от негови близки, като времето, честотата и целесъобразността на тези действия се определят и контролират от длъжностното лице, отговарящо за вътрешния ред в помещенията за задържане.

От събраните по делото доказателства се установява, че дори и ищецът да е разполагал с бастун и/или друго помощно средство, включително инвалидна количка тип скутер при задържането му във Второ РУ, тоалетната не е била пригодена за инвалиди, какъвто безспорно той е, което е самостоятелно основание да се приеме, че са налице твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника.

На второ място в исковата молба се твърди, че незаконосъобразната административна дейност се изразява в неосигуряване на задържаното лице на диетична храна, съответстваща на заболяването му, непредоставяне на ежедневно приемани медикаменти, на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липса на такива в арестантското помещение, в което е бил настанен; безпрепятствена възможност за поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време, включително и преди откарването му за явяване в съдебно заседание в ПРС. Освен това, въпреки многократните позиви за спешна медицинска помощ, такава е повикана с голямо закъснение.

Тук следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Инструкцията (в приложимата редакция), незабавно след задържането задържаното лице се запознава с основанията за задържането, предвидената в закона отговорност, както и с правата му по ЗМВР, включително с правото му: 1. да обжалва пред съда законността на задържането; 2. на адвокатска защита от момента на задържането; 3. на медицинска помощ; 4. на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; 5. да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; 6. да ползва преводач, в случай че не разбира български език. Като съгласно ал. 2 на същия чл. 15 от Инструкцията, задържаното лице попълва декларация в два екземпляра, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 1, т. 2 – 6 (приложение № 1), като първият екземпляр се прилага към заповедта за задържане за съхранение в деловодството на съответната структура на МВР, а вторият екземпляр се връчва на задържаното лице. Отказът на задържаното лице да попълни декларация се удостоверява с подписа на един свидетел.

Видно от приложените по делото декларации, изготвени на 12.09.2020 г. в 03,30 часа, същите не са подписани от задържаното лице, като отказът е надлежно удостоверен от свидетеля П.С.Ч., като в тези декларации изрично е предвидено вписването на желание, респ. нежелание член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане. Пак там Н.Ш. е следвало да впише и наличието на твърдените здравословни проблеми, както и желанието за медицински преглед, в т.ч. и такъв по негов избор и за негова сметка, необходимостта от специална хранителна диета и дали е уведомен за правото му на свиждания и получаването на колети и храна. В този смисъл като основателни съдът приема възраженията на ответника, доколкото не се установява Н.Ш. да е уведомил органите на МВР, че има здравословни проблеми и желае медицински преглед, че има необходимост от специална диета и лекарства. Единственото доказателство в тази насока е направеното вписване в даденото обяснение, находящо се на лист 5 от приложеното по настоящото дело АНД № 5614/2020 г. по описа на ПРС, където Ш. собственоръчно е отбелязал „Имам нужда от лекарства които ми се отказват.“.

Независимо от гореизложеното, се установява, че в 02,03 часа на 12.09.2020 г., т.е. около 20 минути след неговото задържане, е бил повикан екип на Спешна медицинска помощ, в каквато връзка са налице представени доказателства, в т.ч. и аудиозапис, от който се установява, че дежурният в Трето РУ е позвънил на телефон 112, екип на Спешна медицинска помощ е пристигнал в 2,20 часа, Ш. *** (а не в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, откъдето са изискани данни), прегледан е, измерена е кръвната му захар и е установено, че същата е с показатели, които според вещото лице – еднокринолог, са нормални. Или, не може да се приеме, че Спешна медицинска помощ е повикана с голямо закъснение. Такава се установява, че е повикана и в 16,20 часа на 12.09.2020 г., Ш. е бил прегледан на място и освободен, след което е откаран към Трето РУ, а оттам към ПРС.

Не се установява и на лицето да не са предоставени необходимите медикаменти. Въпреки, че същият не е посочил какви лекарства приема, от събраните по делото доказателства, в т.ч. и СМЕ се установява, че три пъти на ден е приемал аналогова микстура. По данни на майка му вечер към 17,30 - 18,00 часа си е слагал инсулина, след което излизал, поради което и следва да се приеме, че преди да отиде на въпросния пазар, е приел дневната си доза и следващият прием е следвало да бъде на 12.09.2020 г. сутринта. Сутринта към 08,30 – 9,00 часа от показанията на свидетеля Ш. се установява, че той е отишъл във Второ РУ, носел е лекарства, но са взели само инсулина, поради което и не може да се приеме, че не му е бил осигурен редовният прием на предписаните лекарства за диабета. За пълнота следва да се посочи още и че се установява, че лекарство за хипертонията му е предоставено при второто посещение на екип на СМП. Същият свидетел посочва и че не са взели носения от него разпечатан хляб, затова е ходел за нов хляб, поради което и не може да се приеме, че е бил оставен без храна, т.е. дори и да не му е била осигурена от Второ РУ храна, което не се установява, то поне му е бил осигурен хляб. А за водата от показанията на свидетеля А. става ясно, че негов приятел му е занесъл още през нощта, а майката уточнява, че водата била три литра и половина. Друг е въпросът, че е спорно дали твърдените повишено кръвно налягане и кръвна захар, са причинени от преживения от задържането и отношението на служителите стрес или от употребения от лицето алкохол, в каквато насока са налице множество доказателства, както писмени, така и гласни. Не се установява и следващото твърдение, а именно, че повече от четири часа след пропуснатия по режим момент за прием на инсулин и след многократни позиви за медицинска помощ от ищеца, полицейските служители са забелязали рязко влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в пребледняване, обилно потене и честа нужда от уриниране и едва тогава да са взели решение да повикат спешна медицинска помощ. Както вече се посочи и по-горе, Спешна медицинска помощ е била повикана само 20 минути след неговото задържане, към който момент лицето би следвало да си е взело вечерния прием на лекарството, след който такъв е следвало да бъде взет сутринта, когато се установи, че братът на ищеца е осигурил необходимите лекарства.

Както вече се посочи и по-горе, не се установява обаче на Ш. да е бил осигурен санитарен възел, подходящ за ползване от инвалиди, поради което и следва да се приеме, че не му е била осигурена и безпрепятствена възможност за поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време, включително и преди откарването му за явяване в съдебно заседание в ПРС.

По отношение на следващото наведено твърдение, а именно, че Ш. е инвалид и се придвижва с инвалидна количка, която не му е предоставена нито при задържането, нито в помещенията за временно задържане, нито при транспортирането му до съдебната палата, което му е причинило тежки болки в крака и е направило невъзможно обслужването му, в каквато насока е направено препращане към т.5-14 от исковата молба, съдът намира за установено следното:

Що се касае до твърдението, че въпреки, че бил инвалид и не можел да се придвижва самостоятелно, при качване в полицейския автомобил, който го транспортирал до полицейското управление, на Н. било отказано да бъдат взети инвалидната количка и бастунът му, които средства, подпомагащи неговото придвижване, били оставени без надзор, на първо място, не се спори, че въпросната вечер Н.Ш. е излязъл с инвалидната си количка, не се спори също така и че при качването в полицейския автомобил, който го е транспортирал до РУ, същата не е била взета. Спорно е обстоятелството разполагал ли е същият с другото средство, подпомагащо неговото придвижване, а именно бастун и били ли са оставени без надзор инвалидната количка и/или бастунът.

Че Н.Ш. е разполагал с бастун във въпросната вечер, твърдения са наведените в самата искова молба, поради което и следва да се приеме, че това обстоятелство не се оспорва от него, поради което и наведените в противната насока твърдения на неговата майка, понастоящем ищец в настоящото производство, не следва да бъдат взети предвид. Свидетелят Я. също твърди, че е видял бастуна на Н. пред Трето РУ, но не може да си спомни дали го е държал в ръката или е бил в колата, както и че ако бастунът е бил с него, не е задължително да бъде описан в описа на вещите му, тъй като нямало практика да ги описват, както не описвали връзки на обувки и колан. Според показанията на свидетеля Ж., във вечерта на задържането Н. станал от количката с бастуна. Това твърдение обаче се разколебава от приетото по делото веществено доказателство – флаш-памет, при чийто оглед е установено, че Н. е бил подкрепян от двамата полицейски служители да влезе в полицейския автомобил, както и че на файла не се вижда дали на лицето е предоставен бастун или патерица. Доколкото обаче въпросният клип не обхваща момента преди и след влизането на Н. в автомобила, и доколкото нито един от разпитаните свидетели, не твърди въпросният бастун да е бил оставен на пазара, а единствено се посочва, че след откарването на Н. инвалидната количка (скутера) е била оставена, следва да се приеме, че бастунът е бил поставен в полицейския автомобил, с който Н. е бил откаран в районното управление (преди или след качването на Н. в него). Или, няма данни същият да е бил оставен без надзор. За пълнота следва да се посочи още, че в приложения по делото Протокол за обиск на лице (л. 18) няма данни бастунът да е бил намерен и описан като вещ, но доколкото, в този протокол се вписват вещите, които се изземват, то следва да се приеме, че след като не е бил иззет, то същият е бил предоставен във владение на лицето, което е можело да разполага с него.

Не се установява и самата инвалидна количка (скутер) да е била оставена без надзор. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелят А. заявява, че на въпрос към полицаите какво ще стане със скутера, те им отговорили, че ще го пазят и след като на следващия ден отишъл на обед, е видял, че мотора го няма. А от обясненията на Г.Ш. се установява, че към 12,00 часа (на 12.09.2020 г.) са се обадили от полицията, че трябва да вземат от тях количката и че брат му – свидетелят Д.Ш., я е взел, за да я занесе. Същевременно свидетелят Д.Ш. – брат на Н. заявява, че полицаите са се обадили за инвалидната количка и са дошли да я вземат от тях. Свидетелят С.Я. пък твърди, че братът на Н. е докарал инвалидната количка пред Трето РУ, като той не е седял пред районното в количката, а е седнал в нея пред съда. А свидетелят Ж.Ж.посочва, че скутера са го оставили на пазара, тъй като приятелите му са казали, че ще го приберат. При преценяване поотделно и в съвкупност свидетелските показания, съдът приема, че на въпросната дата, след като Ш. е бил отведен с полицейския автомобил, инвалидната количка (скутер/мотор) е била закарана от приятелите на ищеца до неговия дом, щом като по-късно през деня е била взета от този дом, като тук е без значение дали братът на ищеца я е закарал в районното или полицаите са я взели, в този смисъл вяра следва да бъде дадена на показанията на свидетеля Ж.Ж., с което се опровергават твърденията в исковата молба, че инвалидната количка е оставена без надзор.

С оглед на всичко, изложеното до тук, съдът приема, че при задържането на Ш. и качването му в полицейския автомобил, инвалидната количка, тип скутер, не е взета, но същият през цялото време на задържането си, е разполагал със своя бастун. На 12.09.2020 г. по обяд, инвалидната му количка е била осигурена, като не може да бъде установено по безспорен начин дали братът на ищеца я е закарал или полицейски служители са отишли до дома му, за да я вземат, но при отиването към ПРС, количката е била осигурена.

Не се установяват обаче действия, уронващи честта и достойнството на Ш., които се твърди, че се изразяват в отправените обидни квалификации при задържането му и в унизителното отношение на полицейските служители към него. Това е така, защото нито един от разпитаните по делото свидетели, в т.ч. воденият от ищеца свидетел А. не навеждат твърдения в тази насока, напротив, същият посочва следното: „Те му викат „искаш ли да те приберем“, ядосаха го и той им каза „мръсни ченгета“. Не е спорно също така и че Ш. е бил задържан именно за извършване на „непристойни действия на обществено място“, доколкото от приложеното по настоящото дело АНД № 5614/2020 г. по описа на ПРС се установява, че с Решение № 1356/12.09.2020 г. на Н.Ш. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за това, че на 12.09.2020 г. около 01,40 часа на Зеленчуковия пазар, находящ се на ул. „Огражден“ срещу № 2, е извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на ругатни, обиди и неприлични изрази на публично място, пред повече хора, в оскърбително отношение и държание към полицейските служители Ж. И. Ж. и П.М.П., с които е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Въпросното решение няма данни да е било оспорено и е влязло в сила на 15.09.2020 г.

Или, установява се, че на въпросната дата – 12.09.2020 г. не полицаите са отправяли обидни квалификации към Н.Ш., а обратното. А дали проверки от полицаите са били извършвани и преди това и дали по време на тях са извършвани незаконосъобразни действия и бездействия, не е предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което и на наведените в тази връзка възражения в т. 4 от исковата молба, съдът не дължи произнасяне.

На следващо място следва да бъде съобразено, че в заповедта за полицейско задържане, връчена при отказ от Н.Ш., изрично е удостоверено, че на лицето е разяснено, че съгласно чл. 72, ал. 6 от ЗМВР, за задържането полицейският орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. Декларацията обаче, изготвена на 12.09.2020 г. в 03,30 часа, не е подписана от задържаното лице, като отказът е надлежно удостоверен от свидетеля П.С.Ч., а в нея изрично е предвидено вписването на желание, респ. нежелание член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане (л. 17). Прави впечатление също така, че към 04,00 часа, когато е изготвен протоколът за обиск и когато са били иззети, намерените у него вещи, същият е разполагал с три мобилни телефона, т.е. можел е да се свърже, както с брат си, за който твърди да му е личен асистент, така и с майка си и/или с друг член на семейството или приятел. Друг е въпросът и че не се установява неговият брат да му е бил определен за личен асистент, доколкото липсват представени доказателства в тази връзка. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са противоречиви - както свидетелят Д.Ш. – брат на Н., така и свидетелят П.А. – приятел на Н., твърдят, че са били лични асистенти на Н.Ш..

Досежно твърдението, че в полицейското управление в 01,40 часа на Ш. е връчена заповед за полицейско задържане за 24 часа с рег. № 438зз-318/2020 г., в която като основание за задържането, е посочено извършване на „непристойни действия на обществено място по смисъла на т. 2 от УБДХ“, като се иска да бъде обърнато внимание на факта, че в полицейската заповед липсва цитиране на конкретна разпоредба от УБДХ, която ищецът е нарушил, поради което същият не знае какво е точното основание за неговото задържане, е необходимо да се посочи, че наличието или липсата на фактически и правни основания във въпросната заповед за задържане, касае законосъобразността на самата заповед и доколкото същата не е оспорена и в случая се претендират вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органи на ОД на МВР – Пловдив, то съдът не дължи произнасяне по така наведените твърдения.

По отношение на твърденията, че въпреки тежката епидемиологична обстановка в страната към датата на задържането на ищеца, свързана с COVID-19, не му е предоставена възможност да измие ръцете си или да ползва дезинфектант, действително майката на ищеца твърди, че Н. й казал, че в районното е искал дезинфектант, защото било много мръсно, но полицаят му казал, че такива работи няма. Свидетелят С. обаче сочи, че на задържаните лица е осигурена възможност да си измият ръцете и да се дезинфекцират в помещението с тоалетна. Както вече се посочи и по-горе, установява се също така, че във Второ РУ има изграден самостоятелен санитарен възел, оборудван съгласно инструкцията за ПЗ (разполага с тоалетна и баня с изградена водопроводна инсталация – така справка на л. 97), намира се в края на коридора – на около 5 метра от помещенията за задържане и се ползва само за арестния блок (така становище и доказателства на л. 62 и сл.). Този извод се подкрепя и от приетата и неоспорена от страните съдебна експертиза (л. 196), в заключението на която вещото лице Д.Д. посочва, че има изграден санитарен възел за задържани, представляващ тоалетна (с клекало) и предверие с мивка и душ, всяко с площ по около 1,5 кв.м. с течаща вода. При така установеното не може да се приема за вярно и това твърдение на ищеца.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служителите на ответника ОД на МВР – Пловдив, изразяващи се в ограничаване на задържаното лице Ш. да ползва тоалетна и неосигуряване на възможност за поддръжка на лична хигиена по всяко разумно време в периода от 04,30 часа до 16,30 часа, когато реално е пребивавал във Второ РУ на ОД на МВР – Пловдив. Или, налице е единият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се неимуществените вреди в пряка причинна обусловеност от незаконосъобразните действия и бездействия.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ОД на МВР - Пловдив, като съображенията за това са следните:

Терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства

Въз основа на свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство, а така също и въз основа на приетото заключение по комплексната СМЕ, изготвена от вещи лица – психолог и психиатър, настоящият съдебен състав приема, че в посочения по-горе период, а именно от 04,30 часа на 12.09.2020 г., когато е бил задържан във Второ РУ до 16,30 часа на 12.09.2020 г., когато е бил освободен от Второ РУ, ищецът е преживял негативни емоции – чувства на безпомощност и малоценност, влошено физиологично и психологическо състояние, нечовешко и унизително отношение, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване. Не се установяват обаче останалите, наведени в исковата молба - тежък емоционален стрес, усещане за крайна несправедливост и произвол, поява на емоционално разстройство, нарастващи тревожност и безпокойство, потиснатост, безсъние и силно главоболие, влошено зрение и тремор.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт, респ. незаконосъобразните действия и бездействия, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт, респ. незаконосъобразно действие и/или бездействие. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите по делото СМЕ, се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на извършените незаконосъобразни действия и бездействия от органи на ответника. Вредите, които са му причинени, са по повод и във връзка с ограничаване на задържаното лице Ш. да ползва тоалетна и неосигуряване на възможност за поддържане на лична хигиена по всяко разумно време в периода от 04,30 часа до 16,30 часа, когато е бил задържан във Второ РУ на ОД на МВР – Пловдив. В случая свидетелските показания и заключението на комплексната СМЕ в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и бездействия и настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразните действия и бездействия са се отразили на увреденото лице.

При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР е вид принудителна административна мярка с определен срок на действие – в случая 24 часа. Или, ограничаването на свободата на движение на ищеца не би могло да бъде повече от 24 часа, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Инструкцията, уреждаща, че задържаните лица незабавно се освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от изтичането на 24-часовия срок за задържане по реда на ЗМВР. В конкретния случай, както вече се посочи, незаконосъобразните действия и бездействия се установи, че касаят периода от 04,30 часа до 16,30 часа на 12.09.2020 г., когато е бил задържан във Второ РУ на ОД на МВР – Пловдив, доколкото няма наведени твърдения да не му е била осигурена тоалетна в периода от самото задържане на пазара – в 01,40 часа, когато е бил отведен в Трето РУ, след това с екип на СПМП, закаран в УМБАЛ Пловдив АД и отново върнат в Трето РУ, няма и ангажирани доказателства за тези периоди. При това положение следва да се приеме, че ищецът е търпял твърдяните вреди единствено и само в този период, който се установи да е с продължителност от 12 часа. Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни емоционални преживявания у ищеца не е висок, без да са налице белези на дълбоки и трайни увреждания на неговата психика, породени именно от установените незаконосъобразни действия и бездействия. Не се установява това състояние да е трайно и да се е отразило на здравето на ищеца. Отчитайки посочените до тук обстоятелства, периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените негативни преживявания и обстоятелството, че ищецът към момента на задържането е бил инвалид, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева за посочения период, при съобразяване с икономическия растеж и стандарта на живот и актуалната практика на ВАС по казуси като процесния. Според този съд именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. Размерът на обезщетението отразява и важното обстоятелство, че ищецът е бил инвалид и както сочи чл. 51, ал. 2 от КРБ, същият се е намирал под особена закрила на държавата и обществото.

Във връзка с възражението на ответника за освобождаване от отговорност на основание чл. 5 от ЗОДОВ следва да се посочи, че отговорността на Дирекцията не би могла да се ангажира, ако увреждането е причинено по изключителна вина на Ш., каквато в настоящия случай не се установява. Предвид приетото за установено по делото, не се установяват и предпоставките за намаляване на обезщетението по причина, че той е допринесъл за увреждането.

Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, е частично основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 2 000 лева, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 10 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Основателна при това положение се явява и претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва. Тук е необходимо да се посочи, че според общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна) лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната (мораторна) лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. Спорният въпрос по делото е - кога длъжникът е изпаднал в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за обезщетение по специалния закон - ЗОДОВ и за вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията. В т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС дословно е посочено, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В конкретния случай се установява, че незаконосъобразните действия и бездействия са прекратени на 12.09.2020 г., поради което и от тази дата е дължима лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените в това съдебно производство разноски. Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. с ДДС (л. 341 и сл.). Материалният интерес е в размер на 10 000 лева, съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 300 лева, поради което и договореният и заплатен такъв от 1 200 лв. с ДДС очевидно не е прекомерен. С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 250 лева – заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съразмерно с отхвърлената част от иска. Според настоящия съдебен състав, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено по съразмерност възлиза на 120 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.

Ответникът следва да заплати и по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от общо 955 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатени възнаграждения за вещи лица.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „К.Б.” № 7 да заплати на Г.Д.Ш., ЕГН ********** ***, в качеството й на наследник на Н.Й.Ш., ЕГН **********, сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника при или по повод изпълнение от негови служители на административна дейност по повод задържането му за 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР на 12.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й предявен размер от 10 000 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „К.Б.” № 7 да заплати на Г.Д.Ш., ЕГН ********** ***, в качеството й на наследник на Н.Й.Ш., ЕГН **********, сумата в размер на 250 (двеста и петдесет) лева разноски за настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г.Д.Ш., ЕГН ********** ***, в качеството й на наследник на Н.Й.Ш., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „К.Б.” № 7 сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „К.Б.” № 7 да заплати по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 955 (деветстотин петдесет и пет) лева, представляваща направени по делото разноски за заплатени възнаграждения за вещи лица.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: