РЕШЕНИЕ
№ 3649
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110201193 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Кангару – Транс“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. С.
К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 42-0003904 от 11.11.2023 г.,
издадено от и.д. директор на РД "Автомобилна администрация"- гр. София, с
което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 7, пр. последно от ЗАвПр е
наложена имуществена санкция в размер на по 2000 лева за нарушение на чл.
91в, т. 2 от ЗАвПр.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира неговата
отмяна. По-конкретно се сочи, че в хода на производството са допуснати
процесуалния нарушения на закона намерили своето отражение в
съдържанието на АУАН и НП, които не съдържат изискуемите реквизити.
Претендира се и нарушение на материалния закон, доколкото описаните в
АУАН и НП факти не изпълват конкретен фактически състав на
административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран.
Алтернативно се претендира за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
1
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят притежавал Лиценз № 13034 на Общността за
международен превоз на товари.
Със заповед № РД-12-2717/21.09.2022 г. на и.д. Директор на РД „АА“-
София било наредено на 21.09.2022 г. да бъде извършена тематична проверка
на жалбоподателя, във връзка с писмо с рег. № 12-00-00-838/09.08.2022 г. и
известие за проверка № 12-00-00-838/9/17.08.2022 г., която да обхваща
периода от 01.04.2022 ф. до 30.06.2022 г. и да се проведе в сградата на РД
„АА“ – София от Н. Ч. и Д. Ц..
За извършената проверка бил съставен констативен протокол от
21.09.2022 г., в който, в т. 13.6 било отразено, че „информация от картата на
водача и от паметта на тахографа е сваляна и се съхранява съгласно
регламентираните срокове“, а в т. 19 било отразено следното „липса на данни
от 03.06.2022 г. до 19.06.2022 г. и от 23.06.2022 г. до 26.06.2022 г. и 28.06.2022
г. до 30.06.2022 г.“ В хода на проверката дружеството жалбоподател
предоставило изисканата информация от дигиталните тахографи на два
камиона, включително на влекач Р***, с реег. № *** в ДДД формат, но част
от информацията не могла да бъде отворена от проверяващите, тъй като била
заключена.
Служители на ИА "АА" приели, че информацията е заключена, поради
което жалбоподателят е извършил нарушение на ЗАвПр и му бил съставен
процесния АУАН.
На 21.09.2022 г. свидетелят Д. Ц. – инспектор при РД "АА", гр. София е
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) за извършени на същата дата нарушения на чл. 91в, т. 2
от ЗАвПр в присъствие на един свидетел. Процесуален представител на
нарушителя подписал съставения против него АУАН като изложил
възражения. Такива били изложени и в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 11.11.2022 г. и. д. директор на РД "АА", гр.
София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на показанията на св. Н. Ч., Д. П и Д. Ц. и приобщените по чл. 283
от НПК доказателствени материали – заповед № РД-12-2717/2109.2022 г. на
и.д. Директор на РД „АА“ – София, констативен протокол и приложения към
него, като липсват противоречия в доказателствените материали, които съдът
кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради
което по аргумент на обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане. По същество липсва и спор относно така
изложените факти. От показанията на свидетелите безспорно се установява,
че жалбоподателят е оказал необходимото съдействие и предоставил
необходимата информация /включително извлечение от дигитален тахограф
на влекач Р**, с рег. № ***, но за посочения в АУАН и НП период част от
информацията е била заключена. В конкретния случай св. Ц. разяснява и
2
възможната причина, а именно, че при сваляна на информация от камиона
тахографът и сървърът питат да се заключили същата или не, като в случая
вероятно някой е натиснал да е заключено, поради което информацията се
онагледява като дата с питанка.
При така изложеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, а по същество е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при
спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат
основание за налагане на административно наказание.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност съобразно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвПр и представените
заповеди и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и
НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Конкретно са
описани фактите от АНО, които според последния водят до съставомерно
поведение по възведените като нарушение текстове. Конкретно е посочена и
датата на претендираното нарушение, а именно 21.09.2022 г., при
извършената проверка, когато е изискана и информация от дигиталния
тахограф на влекач Р**, с рег. № **** за периода от 01.04.2022 г. до
30.06.2022 г.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за
отмяна на НП.
При така установената фактическа обстановка според настоящата
инстанция намира, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 91в,
т. 2 ЗАвПр.
По делото се установи, че жалбоподателят е предоставил за проверка
информацията от дигиталните тахографи на цифров файл, но същата е била
„заключена“.
В случая позитивните задължения на превозвачите във връзка с работата
на дигиталните тахографи, са уредени в чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр. Според тази
норма превозвачите са "... длъжни да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи -
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача". При уреждане на белезите от обективната страна на нарушението
3
санкционната норма на чл. 104, ал. 7 от ЗАвт П не просто препраща към чл.
91в т. 2 от ЗАв Пр, а самостоятелно установява две форми на изпълнителното
деяние на предвиденото с нея административно нарушение. Предвидената
санкция се налага на превозвач или лице, извършващо превози за собствена
сметка, който не съхранява разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги
предостави за проверка от контролните органи. Втората форма на
изпълнителното деяние се изразява не в простото непредоставяне на
посочените документи при проверка, което може да се дължи на различни
причини, а в отказ те да бъдат предоставени. При съобразяване на събрания в
хода на производството доказателствен материал съдът намира, че описаните
в АУАН и НП факти не покриват състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е
предоставил на проверяващите информацията от дигиталния тахограф на два
броя МПС, но част от информация за влекач Р**, с рег. № ****** била
„заключена“. Това обстоятелство само по себе си не води до извод за
осъществено съставомерно поведение от страна на жалбоподателя, доколкото
същият е предоставил изисканата информация. Обстоятелството, че част от
информацията не е могла да бъде отворена не следва да бъде вменено на
жалбоподателя, доколкото не се установява безспорно, че се дължи на негово
поведение, а не до техническа необезпеченост на проверяващите. В тази
връзка лишено от логика е заявеното от св. Ц., че при сваляна на
информацията от камиона, тахографът и сървърът питат да се заключи ли
същата или не, като в случая вероятно някой е натиснал да е заключено,
поради което информацията се онагледява като дата с питанка, доколкото
част от информация за месец юни 2022 г. е достъпна.
В тази връзка следва да се кредитира изложеното от св. П***, че
информацията е предоставена в необходимия ddd формат, а лицето което
извършва дейността по извличане на информацията не е извършвало действия
по „заключването“ , както и същите са се „отваряли“ и е можел да ги
прочете, доколкото не се опровергават от останалия доказателствен материал.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и
своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер на 1008
лева /с вкл. ДДС/. Доколкото своевременно е направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски от страна на АНО съдът намира,
че същото следва да бъде уважено, доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на разноските следва
да бъде уважено до размера визиран в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 600 /шестстотин/ лева /с ДДС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 42-0003904 от 11.11.2023
г., издадено от и.д. директор на РД "Автомобилна администрация"- гр. София,
с което на „К*****, ЕИК ****** на основание чл. 104, ал. 7, пр. последно от
ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на по 2000 лева за
нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на „К******“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 63д от ЗАНН сумата
от 600 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5