Производството е по чл.33 и следващите от ЗАП,във връзка с чл.118 от КСО. Пред Кърджалийския окръжен съд е депозирана жалба от Мариян Костов Костадинов,с ЕГН **********,действуващ в качеството си на ЕТ “Мариян Костадинов”,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,кв. “Възрожденци”,бл.32,вх. “Г”,ет.1,ап.58,насочена против решение № 20 / 29.06.2005 г. на Директора на РУ”СО”,гр. Кърджали, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 1774/02.06.2005 г. на Началник-отдел “ОВКО” при РУ “ СО” ,гр. Кърджали и е потвърдено същото. В жалбата си жалбодателят твърди,че не е съгласен с констатациите в ревизионния акт и в цитираното решение,като излага съображения. Изтъква,че цитираният чл.4,ал.3,т.2 от КСО не можел да приеме като основание за довнасяне на определените му суми за период,през който не бил извършвал трудова дейност. Твърди,че закупените от него резервни части му били необходими за започване на трудовата му дейност ,а не били за извършена такава. Твърди също,че за периода от 08.08.2002 г. до 10.03.2003 г. работил на трудов договор към фирма “Мариета”,и че през този период и след това извършвал само ремонтни работи за привеждане на неизправното МПС в движение и за търговска дейност. Твърди,че на 07.05.2003 г. е подал декларация,с която декларирал ,че започва дейност от 08.05.2003 г. Твърди,че парите с които е закупувал резервните части са от самофинансиране ,а не от трудова дейност,т.е. плащания по издадени фактури за извършена услуга. Признава,че е сключвал през ревизирания период граждански договори,защото никога не се бил занимавал със счетоводство и нямал желание за това,поради което и сключил тези договори за извършване на счетоводни услуги. Моли като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено атакуваното решение,ведно с ревизионния акт. В съдебно заседание,жалбодателят,лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си,по изложените в нея съображения. Изтъква доводи,че извършване на трудова дейност отсъствува,щом не е получавано трудово възнаграждение за това,поради което липсва осигурителен доход и от там не се дължат осигурителни вноски. Ответникът,Директорът на РУ”СО”,гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител,оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,счита жалбата за неоснователна,поради което намира,че същата следва да бъде отхвърлена. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното: Жалбата,стояща в основата на настоящото административно производство,следва да бъде приета като допустима като подадена в срок,тъй като доказателства в обратен аспект не се представят от заинтересованата страна- Директора на РУ “СО”,гр. Кърджали,а и по делото не се спори относно това обстоятелство. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице,поради което същата и в този аспект е допустима. Поради изложеното жалбата следва да бъде разгледана по същество. По делото е представена депозирана от жалбодателя в настоящото производство, молба вх. № 1599/21.04.2005 г.,адресирана до Директора на НОИ,гр. Кърджали,от която се установява ,че същият моли да му бъде направена ревизия,поради прекратяване дейността на фирмата му от 2005 г. В отговор на цитираната молба ,Директорът на РУ”СО”,гр. Кърджали,на основание чл.107 от КСО,е издал Заповед № 633/09.05.2005 г. ,от която се установява,че е наредено извършването на пълна ревизия за ревизионния период от 21.11.2002 г. до 31.03.2005 г. на ЕТ “ Мариян Костадинов”. В резултат на извършената ревизия е издаден приложения по делото,ревизионен акт ,пореден № 1774/02.06.2005 г.,който се установява,че ревизията е извършена въз основа на приходно-разходните,финансово-счетоводни и други документи по задължителното обществено осигуряване и е установила следния начет : по Раздел І - по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване за невнесени осигурителни вноски на осигуреното лице,сумата в размер на 239.09 лв.,главница, лихва в размер на 94.02 лв.,или общо в размер на 333.11 лв.;по Раздел ІІ - по приходите на НЗОК –сумата в размер на 52.28 лв. ,главница,лихва в размер на 13.64 лв.,или общо в размер на 65.92 лв.;по приходите за Универсален пенсионен фонд /за 2003 г. – сумата в размер на 17.45 лв. ,главница,лихва в размер на 4.63 лв.,или общо 22.08 лв.,за 2004 г. – 00.02 лв. главница,лихва 00.00 лв.,общо 00.02 лв. / -сумата в размер на 17.47 лв.,главница,лихва в размер на 4.63 лв.,или общо в размер на 22.10 лв. Към така цитирания ревизионен акт е приложен анализ,от който се установява,че ревизиращият орган е приел от приложените от жалбодателя в производството,данъчни фактури №№ 17148/31.01.2003 г.,17304/11.03.2003 г.,**********/17.03.2003 г.,17339/18.03.2003 г. и 1757/27.03.2003 г. ,както и 8 бр. граждански договори,сключени за периода от 01.01.2003 г. до датата,обявена като начало на трудова дейност от самоосигуряващото се лице- 08.05.2003 г.,че едноличния търговец е осъществявал търговска дейност ,за която на основание чл.4,ал.3,т.2 от КСО,се дължат осигурителни вноски,включително здравноосигурителни вноски и вноски за Универсален пенсионен фонд. Приложени са и три броя справки ,установяващи размерите на посочените като дължими суми. По делото са представени заверени копия от цитираните 5 бр. данъчни фактури с №№ 17148/31.01.2003 г.,17304/11.03.2003 г.,**********/17.03.2003 г.,17339/18.03.2003 г. и 1757/27.03.2003 г. за закупени стоки ,по които получател е ЕТ” Мариян Костадинов”,както и 8 бр. сключени граждански договори с №№ 1/30.01.2003 г.,2 / 30.01.2003 г.,3/27.02.2003 г.,4/27.02.2003 г.,5/30.03.2003 г.,6 /30.03.2003 г.,7/29.04.2003 г.,8/29.04.2003 г.,по които страна-възложител е ЕТ “Мариян Костадинов”,като договорите са с предмет : “оформяне на счетоводни документи”. Представено е по делото и заверено копие от стр.14 и 15 от трудова книжка на името на Мариян Костов Костадинов,с ЕГН **********,от които се установява,че за периода 08.08.2002 г. и до 10.03.2003 г.,същият е работил по трудов договор с “Мариета” ООД,като шофьор. Представено е заверено копие от данъчна декларация вх. № 2227/07.05.2003 г.,от която се установява,че ЕТ “Мариян Костадинов” е заявил като дата на започване на дейността си - 08.05.2003 г. Представено е по делото и разпореждане № 1774 /02.06.2005 г. на Началника на отдел “ОВКО”,от което се установява,че на основание чл.110,ал.1 от КСО и въз основа на издадения ревизионен акт за начет се следват посочените в акта суми за дължими и неизплатени осигуровки по приходите на ДОО,по приходите на НЗОК и по приходите за Универсален пенсионен фонд. Представено е по делото и решението,предмет на проверка в настоящото административно производство,№ 20 / 29.06.2005 г. на Директора на РУ “СО”,гр. Кърджали,от което се установява,че е оставена без уважение, депозираната от жалбодателя в това производство,жалба ,против разпореждане № 1774/02.06.2005 г. на Началника на отдел “ОВКО” и същото е потвърдено. Директорът на РУ “СО”,гр. Кърджали,е споделил изложените в резултат на извършената ревизия,мотиви на ревизиращия орган,че така приложените от жалбодателя копия от 5 бр. фактури и 8 бр. граждански договори,сключени за периода януари – април 2003 г.,установяват наличие на извършвана от едноличния търговец,трудова дейност,за която следва да се приложи разпоредбата на чл.4,ал.3,т.2 от КСО. В хода на тези констатации,съдът приема за безспорно следното:Безспорно е ,че ЕТ “ Мариян Костадинов” е заявил започване на търговска дейност ,считано от 08.05.2003 г. Безспорно е ,че вследствие на негова молба е извършена пълна ревизия на едноличния търговец за ревизионен период от 21.11.2002 г. до 31.03.2005 г. Установява се също,че ревизиращият орган въз основа на приложените от жалбодателя в настоящото административно производството,по които той самият е страна- получател,респ. възложител,5 бр. данъчни фактури с №№ 17148/31.01.2003 г.,17304/11.03.2003 г.,**********/17.03.2003 г.,17339/18.03.2003 г. и 1757/27.03.2003 г. ,и 8 бр. граждански договори,сключени за периода от 01.01.2003 г. до 08.05.2003 г. ,е приел,че търговецът е осъществявал търговска /трудова/ дейност ,за която на основание чл.4,ал.3,т.2 от КСО е констатирал,че се дължат осигурителни вноски,включително здравноосигурителни вноски и вноски за Универсален пенсионен фонд. В този ход на мисли,спорно в настоящото производство се явява само обстоятелството,дали наличието на цитираните в предходни абзаци,данъчни фактури и граждански договори, доказват осъществяване на търговска дейност в период м. януари –м. април 2003 г.,т.е. в период преди обявената като начало на търговска дейност от жалбодателя,дата - 08.05.2003 г.,за която дейност да се следват вноски по смисъла на чл.4,ал.3,т.2 от КСО,респ. по чл.40,ал.1,т.2 от ЗЗО,респ. по чл.157,ал.1,т.1 от КСО.Прочие задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт,са и лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци. Безспорно според разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от КСО, осигурителните вноски на едноличните търговци са за сметка на осигурените лица,като пък съобразно разпоредбата чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1,ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина,съобразно която задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване,в частност едноличните търговци, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В този смисъл както беше казано вече едноличният търговец е обявил макар и само пред ТДП,гр. Кърджали,но не и по реда на разпоредбата на цитираната наредба,чрез подаване на декларация по утвърден образец в териториалното поделение на НОИ, /или поне доказателства в тази насока не се сочат /,че започва трудова дейност на 08.05.2003 г. И това би било решаващо за правния спор,ако пред ревизиращия орган на НОИ,а и по настоящото дело,не се представиха доказателства,от които да се направи извод,че търговецът е осъществявал трудова дейност и през период,предшествуващ периода на официалното деклариране на започване на трудовата му дейност. И това е така защото установява се за периода от м. януари / договор № 1 и № 2/30.01.2003 г. и Ф. № 17148/31.01.03 г. /,м. февруари /договор №3 и №4 /27.02.2003 г./,м. март/договор № 5 и 6/30.03.2003 г. и ф. №17304/11.03.2003 г.,**********/17.03.2003 г.,17339/18.03.2003 г. и 1757/27.03.2003 г./ и м. април 2003 г.,включително /договор № 7 и № 8 /29.04.2003 г. /,че търговецът е извършвал търговски сделки по занятие по смисъла на чл.1 от Търговския закон,за които са издавани счетоводни документи –цитираните фактури за закупени материали и сключените договори за извършване на счетоводни услуги. В аспекта на изложеното неоснователен се явява доводът на жалбодателя,че не следва да заплаща определените от ревизиращия орган осигурителни вноски ,тъй като в този период той имал само разходи,но нямал приходи /възнаграждения/,които да обуславят наличие на осигурителен доход. И това е така защото задължението за плащане на изискуемите се осигурителни,включително и здравноосигурителни вноски,възниква по силата на закона и не е поставено в зависимост от финансовия резултат на търговската дейност,осъществявана от лицето-търговец,а параметрите върху които тези вноски се определят са отново посочени от закона-разпоредбата на чл.6 от КСО. А що се касае до дължимостта на здравноосигурителните вноски,то те се дължат по силата отново на законовата разпоредба,в частност чл.40,ал.1,т.2 от Закона за здравното осигуряване. Следва в този ход на мисли да бъде обсъден и доводът на защитата на жалбодателят,подкрепен с писмено доказателство - извлечение от трудова книжка,че през същия период –м. януари.2003 и до 10.03.2003 г.,бил в трудови правоотношения с търговско дружество,поради което не извършвал търговска дейност и не дължал определените осигурителни вноски. Безспорно полагането на труд по трудов договор не игнорира възможността едноличният търговец да извършва търговски сделки по занятие по смисъла на чл.1 от Търговския закон. Последното определено обаче не освобождава търговеца от задълженията му,произтичащи от разпоредбата на чл.4,ал.3,т.2 от КСО . Жалбодателят следва за този период да се осигурява освен за всички осигурени социални рискове по реда на чл.4,ал.1,т.1 от КСО по основното му трудово правоотношение,така и само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт по реда на цитираната разпоредба на чл.4,ал.3,т.2 от КСО,в качеството му на ЕТ. Следва прочие,с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция, да се отбележи , че решението на Директора на РУ”СО”,гр. Кърджали,е издадено от компетентния за това орган и в съответната писмена форма, като при издаването му са спазени процесуалните и материално-правни разпоредби,и същият е съобразен с целта, която преследва закона. Ето защо съдът намира, че подадената жалба е неоснователна,който извод закономерно води до нейното отхвърляне. И при този изход на делото,съдът не следва да се произнася за направени в производството разноски,доколкото такива изрично не са поискани. Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.1 от ЗАП във връзка с чл.118, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ депозираната от Едноличния търговец Мариян Костов Костадинов,с ЕГН **********, с фирма “ Мариян Костадинов”,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.32,вх.”Г”,ет.1,ап.58, БУЛСТАТ *********, дан.№ **********,жалба против Решение № 20/29.06.2005 г. на Директора на РУ”СО”,гр. Кърджали,с което е потвърдено разпореждане № 1774/02.06.2005 г. на Началника на отдел “ОВКО”, като неоснователна. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |