Решение по дело №2233/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260042
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20203110202233
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260042/20.8.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2233 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Д.С.Д. срещу Наказателно постановление № 18-0819-001004 от 27.04.2018 г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

          В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

          В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Д.С.Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Преди датата на съдебното заседание са представени писмени бележки, в които е изразено становище за законосъобразност на наказателното постановление. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 22.01.2018 г. около 10,55 часа жалбоподателят Д.С.Д. управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № В 8916 РК в гр. Варна, по ул. „Екзарх Йосиф“, в посока ул. „27 юли“.

          Докато излизал от реда на паркираните превозни средства не пропуснал и блъснал движещия се от лявата му страна лек автомобил с рег. № В 6214 НВ.

          Мястото на произшествието било посетено от мл. инспектор Тодор Тодоров (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна), който съставил протокол за ПТП.

          Приемайки, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на същата дата св. С.Р.С. (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) съставил срещу въззивника акт за установяване на административно нарушение, който последният подписал без възражения.

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.

          На 27.04.2020 г.Д.Г.Г.– началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. С.Р.С. и писмени доказателства и доказателствено средство: заповед на министъра на вътрешните работи, протокол за ПТП, справка за нарушител/водач и АУАН.

          Съдът кредитира свидетелските показания на св. С.Р.С. относно обстоятелството, че същият е съставил АУАН. Св. С. не помни обстоятелствата по случая, поради което и показанията му не са източник на доказателства за съставомерните факти.

          При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив съставеният протокол за ПТП като официален свидетелстващ документ подкрепя и затвърждава удостовереното в АУАН, последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

 

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

            Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължава всеки водач на МПС, който ще предприема каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

          Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В ал. 1, т. 5, пр. 4 от същата разпоредба е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което не спази правилата за предимство.

          Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.

          От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че въззивникът на процесната дата и място като водач на МПС е предприел маневра „излизане от реда на паркираните превозни средства“, но не се е убедил, че няма да създаде опасност за участника в движението, който е минавал от лявата му страна, като е извършил маневрата без да съобрази местоположението, посоката и скоростта на движение на преминаващото МПС. В резултат на отнетото предимство е настъпило ПТП и били причинени материални щети в предната част на лек автомобил с рег. № В 6214 НВ (охлузване на преден десен калник).

          Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

 

По възраженията на въззивника:

Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението за изтекла давност по чл. 82, ал. 1, т. 2 НК за изпълнение на наказанието „глоба“., доколкото наказателното постановление не е влязло в сила, поради което и давността за изпълнение не е започнала да тече, а освен това не подлежи на преценка в настоящото производство.

Ирелевантно е и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на протокола за ПТП, доколкото административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение – по арг. от чл. 36, ал. 1 ЗАНН. Протоколът за ПТП не е документ, който се съставя в хода на административнонаказателното производство, поради което и нарушенията, допуснати при неговото съставяне, са без значение за преценката относно наличието или не на допуснати процесуални нарушения при ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника.

          Неоснователно е възражението на въззивното дружество, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да опише нарушението, датата и мястото, където е извършено, и обстоятелствата, при които същото е извършено. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено са посочени всички съставомерни елементи. Посочени са датата (22.01.2018 г.) и мястото на нарушението (гр. Варна, по ул. „Екзарх Йосиф“, в посока ул. „27 юли“). Налице е описание на нарушението, доколкото е посочено, че въззивникът предприемайки маневра, е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. Посочени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно, че въззивникът е управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № В 8916 РК, излязъл е от реда на паркираните превозни средства и не е пропуснал и е блъснал движещия се от лявата му страна лек автомобил с рег. № В 6214 НВ.

По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата, респективно липсата на посочване доказателствата, потвърждаващи нарушението, не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг  АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386).

Във въззивната жалба жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, отразена в съставения протокол за ПТП. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът извежда фактическата обстановка от съставения АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила, а не от съставения протокол за ПТП, който само потвърждава удостоверените от актосъставителя факти. По делото не са представени доказателства, които да опровергават констатациите в съставения АУАН и по изложените съображения съдът намира за установени фактите, описани в него.

Съдът намира, че правната квалификация на нарушението е правилна по съображенията, изложени от правна страна в настоящото решение. Не е нарушено и правото на защита, доколкото в описателната част на наказателното постановление изрично е посочено в какво се изразява нарушението, както и приложимата санкционна хипотеза – а именно, че въззивникът не е пропуснал и е блъснал движещия се от лявата му страна лек автомобил, което е равнозначно на неспазването на правилата за предимство (чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП). Следва да се има предвид и че наказаното лице се защитава срещу фактите, а не срещу правото, поради което и възраженията за непрецизност в правната квалификация не следва да бъдат обсъждани. Няма процесуална пречка на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът да постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, когато се налага приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и като преквалифицира извършеното нарушение, да измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН, включително да приложи правилната санкционна норма.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е довело до пътно-транспортно произшествие и причиняване на материални щети. Следователно обществената опасност на деянието се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

 

По наказанието:

За посоченото нарушение законодателят е предвидил в чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. Поради това, че размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран, пред съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение.  С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-001004 от 27.04.2018 г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.С.Д. на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

 

                                      СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: