Решение по дело №750/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 17а, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) във вр. с чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на директора на СУ "Димчо Дебелянов" - [населено място], подадена чрез процесуален представител, против т. 2 от Задължително предписание № РД-14-57/15.04.2024 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето.

В жалбата се твърди, че предписанието е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е мотивирано, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По подробно изложени доводи се иска отмяна на задължителното предписание в оспорената част.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на задължителното предписание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – председателя на Държавна агенция за закрила на детето, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя отговор на жалба, в който също оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Със заповед № РД-11-48/08.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето е разпоредено извършване на проверка по сигнал в Средно училище „Димчо Дебелянов“ – [населено място], относно спазване правото на детето, регламентирано в чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДт, като е определена и комисия, която да извърши проверката (л. 89).

Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № РД-16 3534/13.03.202 г., като същият е подписан от директора на училището без възражения (л. 75)

Въз основа на извършената проверка и съставения констативен протокол, проверяващата комисия изготвила Доклад № 00-05-61/12.04.2024 г. до председателя на ДАЗД (л. 62), в който било посочено, че при прегледа на документи се констатира наличие на утвърден правилник за дейността, в който са регламентирани провеждането на политика за подкрепа за личностно развитие и осъществява дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение. Установено било, и че приетите правила се спазват от ръководството на образователната институция.

Н. следващо място е посочено, че в учебното заведение е разработена Училищна процедура за подаване, разглеждане и решаване на предложения, жалби и сигнали, която има необходимите регламенти за начина за приемане, разглеждане, срок за съставяне на решение, уведомяване на подателят и възможност за обжалване. Констатирано било обаче, че в процедурата не е регламентиран ред за отстраняване от работа на всеки член на училището, който е обект на жалба за насилие. В процедурата е описано, че по всяка жалба или сигнал се води преписка, към която се прилагат документите към нея, но при проверката е констатирано, че този регламент не се спазва. Установено е още, че в учебното заведение е приет механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, в който са посочени различните видове насилие, посочени са начините за противодействие, процедури и алгоритъм за действие, насоки за интервенция.

Със заповед на директора е определен училищен координационен съвет, утвърден е Алгоритъм за прилагане на Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците. Проведено е анкетиране и са съставени доклади-анализи на резултатите от изследването на училищния тормоз.

Н. следващо място е посочено, че в учебното заведение е въведен Регистър за регистриране на случаи на тормоз между учениците, в които за 2022/2023 г. са описани 7 ситуации, всички от второ ниво, като в тази връзка е бил свикан Координационният съвет.

В училището са утвърдени и Правила за действие в случаи на тормоз и насилие сред учениците, регламентиращи регистриране, докладване и разглеждане на случаи на насилие и тормоз сред учениците. В учебното заведение е разработена програма за преодоляване на проблемното поведение на учениците, която има за задача да се свеждат до минимум агресивните прояви на ученици, създаване на позитивна образователна среда за разгръщане на пълния потенциал на ученици в образователно-възпитателния процес и др.

Въз основа на установеното е направен извод, че не се спазват всички регламенти на Училищна процедура за подаване, разглеждане и решаване на предложения, жалби и сигнали в СУ „Димчо Дебелянов“ - [населено място], с оглед на което е предложено на основание чл. 17а, ал. 1, т. 14 от Закона за закрила на детето, на директора на образователната институция да се даде задължително предписание да се актуализира Училищна процедура за подаване, разглеждане и решаване на предложения, жалби и сигнали в СУ „Димчо Дебелянов“ - [населено място], като се впише регламент директорът да отстранява от работа с деца всеки член на училището, който е обект на жалба за насилие. При разглеждането на подадени жалби и сигнали да се спазват всички разписани правила в процедурата.

Въз основа на изготвения доклад е дадено оспореното задължително предписание № РД-14-57/15.04.2024 г., в което са преповторени констатациите на проверяващите инспектори от ДАЗД, а именно: …. т. 2 - не се спазват всички регламенти на Училищна процедура за подаване, разглеждане и решаване на предложения, жалби и сигнали в СУ „Димчо Дебелянов“ - [населено място] (л. 58).

Задължителното предписание е дадено на основание чл. 17а, ал. 1, т. 14 от ЗЗДт и е със следното съдържание: …

2. Училищна процедура за подаване, разглеждане и решаване на предложения, жалби и сигнали в СУ „Димчо Дебелянов“ - [населено място] да се актуализира, като се впише регламент директорът да отстранява от работа с деца всеки член на училището, който е обект на жалба за насилие. При разглеждането на подадени жалби и сигнали да се спазват всички разписани правила в процедурата.

Неотменна част от задължителното предписание са методическите указания за неговото изпълнение – Приложение № 1. В методическите указания, в частта по т. 2 от задължителното предписание, е посочено, че в процедурата следва да се съдържат условия и ред за отстраняване от работа на всеки член от учебното заведение в случай на подадена жалба или оплакване срещу него за оказано насилие и/или посегателство, застрашаващо здравето или живота на учениците. (л. 60).

Директорът на училището бил уведомен за резултатите от извършената проверка с писмо вх. № РД-16 4201/15.04.2024 г. (л. 54).

Задължителното предписание било изпратено на директора на СУ „Димчо Дебелянов“ с писмо 98-00-890-7/15.04.2024 г. (л. 57) ведно с Методически указания за изпълнението му и Механизъм за взаимодействие между отговорните институции (л. 60).

В тази връзка, директорът на училището отправил запитване № 98-00-890-10/18.04.2024 г. до председателя на ДАЗД, като поискал да му бъдат дадени допълнителни указания относно т. 2 от задължителното предписание респ. следва ли при всеки случай на подаден сигнал за извършено насилие да бъдат отстранявани от работа с деца служители, срещу които е подаден сигнала или следва да бъде спазен чл. 36д, ал. 1 вр. с ал. 6 от ЗЗДт и отстраняването да бъде извършено единствено след подадена информация от органите на Прокуратурата и дирекция „Социално подпомагане“ (л.52).

В отговор, с писмо № 98-00-890-12/29.04.2024 г. на главния секретар на ДАЗД (л. 50) е посочено, че при актуализиране на училищната процедура за подаване, разглеждане и решаване на предложения, жалби и сигнали в СУ „Димчо Дебелянов“ – [населено място] като възможност да се посочи отстраняване от пряка работа с детето/децата на член от персонала, който е обект на жалба за насилие над дете за срока на извършване на проверката по сигнала, като в тези случаи служителят може да ползва платен годишен отпуск или да е ангажиран с административни или други дейности в учебното заведение.

Задължителното предписание било изпратено на директора на СУ „Димчо Дебелянов“ с писмо 98-00-890-7/15.04.2024 г., който подал жалба против него до А. съд – Бургас вх.№ 4807/26.04.2024 г. (л. 2 от делото).

Като доказателства по делото са приобщени Училищната процедура за подаване, разглеждане и решаване на предложения, жалби и сигнали в СУ „Димчо Дебелянов“ – [населено място] (л. 11) и Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование (л. 17).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореното задължително предписание е издадено от компетентен административен орган – председателят на ДАЗД, като компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 17а, ал. 1, т. 14 ЗЗДт, регламентираща правомощието му да организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, центровете за подкрепа за личностно развитие, лечебни заведения, ДСП, доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при установяване на нарушение да дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице. Същото правомощие е уредено и в чл. 7, т. 23 от Устройствения правилник на ДАЗД. Актът, в оспорената му част, е постановен във формата на индивидуален административен такъв – задължително предписание, издадено на основание чл. 17а, ал. 1, т. 14 ЗЗДт.

Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

В настоящия случай с оглед събраните в рамките на проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая. Не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за това.

Задължително предписание по чл. 17а, ал. 1, т. 14 от ЗЗД се дава, само ако е установено нарушение с цел отстраняването му. В конкретния случай от приобщените по делото доказателства не се установява допуснато ли е нарушение от страна на проверяваното училище, в случай, че е допуснато такова – в какво се изразява същото. След като в случая не е безспорно установено извършването на нарушение, както и неговия характер, предписанието се явява безпредметно.

Процесното задължително предписание по своя характер представлява принудителна административна мярка. Целта на прилагането на последните е да препятстват, преустановят или възстановят противоправни и/ или вредоносни последици от правонарушения или да се приведе едно налично положение в съответствие с правните предвиждания за него. Те са държавна принуда, чрез която се обезпечава съществуването на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. В тази връзка ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на дадена правна норма, но от съдържанието на административния акт или поне от преписката по неговото издаване, следва да става ясно коя е тя и по какви причини се пристъпва към принудителната й реализация.

Оспореният акт не съдържа мотиви, изясняващи съображенията, поради които административният орган е приел, че приетата Училищна процедура не изпълнява законово изискуемото съдържание. Не са обсъдени и установени обстоятелства в тази насока. Липсата на анализ и оценка на посочените дейности и съпоставянето му с необходимите по вид и обем нормативно разписани такива правят предписанието незаконосъобразно.

Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което представлява отменително основание по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и самостоятелно основание за неговата отмяна.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест, съобразно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, каквото той в случая не е сторил.

Липсват доказателства, които да обосноват в достатъчна степен наличието на фактическите основания за издаване на процесното предписание.

От гореизложеното следва, че оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на административно производствените правила, които от своя страна са довели до издаване на административен акт при липса на материалноправното основание за това, поради което същият следва да бъде отменен на това основание като незаконосъобразен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Конституцията на Република България прокламира закрилата на децата от държавата и обществото, като настоящият състав изцяло споделя доводите на ответника в тази насока. Същевременно обаче принципите на пропорционалност и разумност са предписания, които ръководят прилагането на правната система, така че да отговаря на конкретната ситуация по подходящ и пропорционален начин. Принципите на пропорционалност и разумност гарантират съгласуваност между прилагането и целта на закона, като се гарантира неговата справедлива употреба.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от нея разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1050 лева, от които 50 лева - държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд - Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ задължително предписание № РД-14-57/15.04.2024 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето, в частта му по т. 2.

ОСЪЖДА Държавната агенция за закрила на детето да заплати на СУ "Димчо Дебелянов" - [населено място], направените по делото разноски в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 17а, ал.3 от ЗЗДт.