Р Е Ш Е Н И Е
№430
от 28.06.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа дело № 260/2022 г. по описа
на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на гМИСОКОТ ООД, ЕИК *********, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-25-0003649/18.02.2022 г. на
Началник на отдел гОперативни дейностиТ Пловдив в Централно управление на
Националната агенция за приходите /НАП/.
Жалбоподателят
моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразно издадена. По време на
проверката, извършена на 13.02.2022 г. /неделя/, в обекта Р магазин за цветя в
гр. Хасково, не присъствал управителя или упълномощено от него лице.
Неприложими били разпоредбите на ЗДДС независимо дали имало нарушение на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Не била установена правилно фактическата
обстановка, вкл. и по отношение на неотчетения оборот в размер на 295 лева. Със
запечатването на обекта за срок от 14 дни не се постига целта на закона, тъй
като в него се предлагат цветя, нуждаещи се от ежедневни грижи, и липсата на
такива ще доведе до загиването им, съответно Р до непоправими вреди за фирмата.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - гМИСОКОТ
ООД, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Сочи също, лицето И. П. Р., съдружник, няма
представителна власт по отношение на дружеството. Работното време на магазина
било от понеделник до събота, като не било възможно извършването на покупка в
неделя. Допуснати били съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
невъзможност провереното лице да участва активно в административното
производство. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира разноски Р адвокатски
хонорар и държавна такса.
Ответникът
Р Началник на отдел гОперативни дейностиТ Пловдив в Централно управление на
Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че е безспорно
установено извършването на продажба, нерегистрирана чрез издаване на фискален
касов бон. Ирелевантно било дали лицето, което е длъжно да издаде фискален
касов бон, е в правоотношения с дружеството. Заповедта била издадена
законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
На
13.02.2022 г. от контролни органи на НАП е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на ¤ 1, т. 41 ДР ЗДДС Р магазин за цветя и подаръци гИваТ,
находящ се в гр. ***, стопанисван от гМИСОКОТ
ООД, чиито резултати са обективирани в
протокол серия АА № 0003649/13.02.2022 г. /л. 18-20/.
Извършена
е контролна покупка на 1 бр. карамфил в саксия на обща стойност 10,00 лева,
платени в брой от К.Б.Р проверяващ, на И. П. Р. Р съдружник и лице, приело
плащането, за която покупка не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ модел Tremol ZM-KL V2 с
индивидуален номер ZK040349 и индивидуален номер
на фискална памет № 50122578, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ
на изискванията на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13 декември 2006
г./. Констатирано е, че гМИСОКОТ ООД,
в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обект ФУ, с което било допуснато нарушение на разпоредбите на цитираната
наредба.
Установена
била също положителна разлика в касовата наличност в размер на 295,00 лева при
установена фактическа наличност в размер на 295,00 лева, по данни от ФУ Р 0,00
лева съгласно генериран дневен отчет от ФУ до момента на проверката. Нито една
от продажбите за деня не била отчетена чрез ФУ.
гМИСОКОТ ООД, като не е издало
съответен документ за продажба, е извършило нарушение чл. 118 ЗДДС във връзка с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., водещо до неотразяване
на приходи.
На
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. гаТ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена от
Началника на отдел гОперативни дейностиТ Пловдив в Централно управление на НАП
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
ФК-25-0003649/18.02.2022 г. Р запечатване на търговски обект - магазин за цветя
и подаръци гИваТ, находящ се в гр. ***, стопанисван от гМИСОКОТ ООД, и забрана
за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Заповедта
е връчена на 08.03.2022 г. на И. П. Р..
При
направена служебна справка във водения от Агенцията по вписванията Търговски
регистър се установи, че И. П. Р. е съдружник в гМИСОКОТ ООД считано от 15.04.2015 г. Видно от справка актуално
състояние на всички трудови договори, се констатира и, че лицето И. П. Р. е на
трудов договор с гРАКОМСТ ЕООД, с дата на сключване Р 17.11.2021 г.
При така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Хасково обуславя следните правни
изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА Р подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол /чл. 186, ал. 3 Р ал. 4 ЗДДС/, в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК. Заповедта
не е обжалвана по административен ред /писмо от 28.04.2022 г. в изпълнение на
съдебно разпореждане от 19.04.2022 г./.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-25-0003649/18.02.2022 г. е издадена от компетентен административен
орган - Началник на отдел гОперативни дейностиТ Пловдив в Централно управление
на НАП /л. 6-7, л. 41/, в установената писмена форма /чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл.
59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната
нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл.
168, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, проверката на
стопанисвания от дружеството жалбоподател обект е извършена в присъствието на
единия от съдружниците, като резултатите й са обективирани в протокол, ползващ
се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК /така вж. Решение №
1427 от 29.01.2020 г. по адм. д. № 6422/2019 г. на ВАС, VІІІ отд./. Същото това
лице е извършило продажба без регистрирането и отчитането й по някой от
начините по чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС, както и не е възразило срещу
констатациите на органите по приходите. Видно от писмените доказателства по
делото, на лицето И. П. Р. са връчени протокола от проверката, оспорената
заповед, съставения акт за установяване на административно нарушение. В
резултат и на това съобщаване за лицето, обект на проверката, е възникнало
правото да оспори наложените му ПАМ. Формира се извод, че не са допуснати
процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават
правото на защита на гМИСОКОТ ООД Р
данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите, и
предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, не е налице предпоставката
за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр.
с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 4 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
гаТ ЗДДС гПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което
не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДСТ. Съгласно чл. 187,
ал. 1, изр. Първо ЗДДС гпри прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от с. з. се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лицеТ. По своята същност и изрично посочено е от
законодателя, че запечатването на обект и забраната за достъп до него
представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се
установи, че лицето не е издало съответен документ за продажба по чл. 118, ал.
1 ЗДДС, не и, че е извършено нарушение на някоя от разпоредбите на Наредба № Н-18
от 13 декември 2006 г., без значене, че този подзаконов нормативен акт е
издаден на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС гвсяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документТ. В конкретния
случай не е спорно, че гМИСОКОТ ООД е
задължено по чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. лице, което
стопанисва и извършва продажби в търговски обект Р магазин за цветя и подаръци,
и поради това е длъжно да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на
фискален бон от работещото в обект ФУ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр.
Първо ЗДДС не съдържа изключения от субектите на регламентираното в нея
задължение, поради което и задължението да регистрират и отчитат извършването
им чрез издаване на фискален бон не се отнася пряко до физическото лице, което
извършва продажбите в търговския обект. Адресат на наложената ПАМ е дружеството,
което стопанисва обекта. Релевантно е, че в магазина за цветя е извършена
продажба без тя да е регистрирана и отчетена по някой от начините, посочени в
чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. Без значение е дали на лицето, което извършва
продажбата, е възложена тази функция и на какво правно основание /трудов
договор, граждански договор, пълномощно и други/. Противното би означавало за
всяка една продажба, нерегистрирана и неотчетена съгласно чл. 118, ал. 1, изр.
Първо ЗДДС от лице, което не разполага с правомощието да извършва продажби в
съответния търговски обект, за търговеца да не възникват неблагоприятни
последици, вкл. и от осъществяваната държавна принуда посредством ПАМ. Подобно
тълкуване на закона не съответства на неговата цел Р документиране на
извършените продажби, облагане с данък на последните, постъпления в държавния
бюджет, и би стимулирало търговците да извършват търговската си дейност
единствено чрез лица без наличието на правоотношения с тях, доколкото по този
начин се заобикаля императивната правна норма на чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС, а с неизпълнение на регламентираното с нея задължение не се отчитат и
реализираните приходи.
Ирелевантно
е при това, че лицето И. П. Р. е съдружник, но не и законен представител, на
дружеството, което стопанисва обекта, както и, че същата е на трудов договор с
друго дружество. Райчева е извършила контролната покупка и е присъствала на
проверката, чиито резултати са обективирани в протокол серия АА №
0003649/13.02.2022 г. Този протокол не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК,
поради което е годно доказателство за извършените от органите по приходите
действия и за установените в него факти и обстоятелства. Липсват и
доказателства по делото, че търговецът веднага след узнаването се е
противопоставил на извършената продажба от лице без представителна власт,
поради което и по аргумент от чл. 301 ТЗ се приема, че действията на последното
са потвърдени от търговеца. Не представлява и волеизявление за противопоставяне
подадената пред Административен съд Р Хасково жалба, тъй като в нея са изложени
единствено твърдения, че проверката на 13.02.2022 г., а не Р контролната
покупка /предпоставка за издаването на заповедта/, е извършена в отсъствието на
управителя или упълномощено от него лице. Между законния представител на
дружеството и лицето И. П. Р. се установява свързаност в качеството им на
съдружници /¤ 1, ал. 1, т. 4 ДР ТЗ и ¤ 1, т. 3, б. гвТ ДР ДОПК/. Отделно от
това, по делото няма данни, че Райчева е действала недобросъвестно, с цел
реализиране на лична печалба от осъществените за деня продажби, извън тази в
полза на дружеството търговец.
Ирелевантно
е обстоятелството и, че продажбата е осъществена в неработен за магазина ден Р
неделя, тъй като с цитираната по-горе разпоредба не се предвижда изключение
относно времето, в което могат да се извършват продажби, така че същите да
бъдат регистрирани и отчетени в момента на осъществяването им. За да се приеме
за безспорно твърдението, че обектът не е работил в деня на проверката
/неделя/, така че на стопанисващия го търговец да не бъде наложена ПАМ, то е
следвало и от същия да не бъде извършена продажба на контролните органи,
представляваща контролна покупка. С реализирането на последната в неработен за
обекта ден, отчитайки че това се е случило непосредствено преди празник, съдът
формира безспорен извод за противоправно осъществяване на търговска дейност на
13.02.2022 г. от гМИСОКОТ ООД - без регистриране и отчитане на извършените
продажби по изискуемия начин, за което и на същото това дружество се прилагат
процесните ПАМ.
Неотносимо
е обстоятелството, че три дни след издаването на заповедта е съставен акт за
установяване на административно нарушение. Съгласно на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ
се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Действително нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява
от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и
след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло. Прекратяването на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС обаче не е
обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото,
свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. Така
вж. Решение № 2745 от 23.03.2022 г. по адм. д. № 952/2022 г. на ВАС, І отд.
На четвърто място, не е налице предпоставката
за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр.
с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 5 АПК. Следва да бъде посочено, че
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и той е
длъжен при нарушение на чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС да издаде акт, с който
да наложи съответните ПАМ. Поради това на анализ подлежи обоснована ли е
продължителността на наложените ПАМ с конкретните факти и обстоятелства, тъй
като административният орган при упражняване на правомощието си досежно
определяне срока на ПАМ действа в условията на оперативна самостоятелност,
поради което и предмет на съдебен контрол е разполагал ли е административният
орган с оперативна самостоятелност и какви са нейните предели /чл. 169 АПК/. В
конкретния случай заповедта е мотивирана в съответствие с изискването по чл.
186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, определена е продължителност
на наложените ПАМ Р 14 дни при законоуставен срок гдо 30 дниТ, така че същите да
са съразмерни по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, а именно Р въпреки
същественото засягане правната сфера на адресата на ПАМ се защитава
приоритетният обществен интерес, с което се осъществява и целта на закона.
Изложени са конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания
от него обект Р местоположение Р в центъра на гр. Хасково, стоки Р цветя и
подаръци, ценовия диапазон на предлаганите стоки, вид на обекта Р магазин,
работно време Р от понеделник до събота, неделя Р само в празнични дни, вкл. и,
че по време на проверката е извършена контролна покупка на ниска стойност и е
установена фактическа касова наличност без същата да е отразена в работещото в
обекта ФУ, както и, че при осъществяване на нарушението се води до неотразяване
на приходи, което безспорно засяга държавния бюджет, препятства се и контролната
дейност на приходната администрация. Органите по приходите са отчели наличието
на положителна касова разлика в размер на 295,00 лева, съставляващо индиция за
установена от търговеца практика за избирателно неотчитане на продажби /гкъм
момента на проверката нито една от продажбите за деня не е отчетена от чрез
ФУТ/, укриване на приходи и неправилно определяне на дължимите данъци. При
издаването на заповедта са съобразени всички обстоятелства - утежняващи или
смекчаващи, имащи връзка с нарушението и въз основа на които се определят
неговата тежест, а оттам Р и срокът, за който се налага мярката, като без
значение е дали нарушението, предпоставящо наложените ПАМ, е извършено за първи
път или не. Целта на наложените ПАМ е да се предотвратят и преустановят
нарушения, свързани със задължението на лицата по регистриране и отчитане на
извършените от тях продажби в търговските обекти по смисъла на ¤ 1, т. 41 ДР
ЗДДС, като същите се стимулират да спазват фискалната дисциплина и данъчното
законодателство. Целта е да се предотврати противоправното поведение на
задълженото лице, от което за фиска биха настъпили вредни последици. За
постигането на тези цели е наложена ПАМ, чийто срок е определен с оглед
необходимото за търговеца, който стопанисва проверения обект, да приведе
дейността си в съответствие с поставените изисквания за отразяване на оборота.
С
оспорената заповед указано е изрично на дружеството да отстрани наличните в
търговския обект и прилежащите му складове стоки съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС,
като при неизпълнение органът по приходите ги отстранява без задължение за
пазене по аргумент от чл. 187, ал. 3 ЗДДС. Посочено е, че в случаите, когато
отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за задълженото
лице, може да бъде разпоредено оставянето им в обекта по смисъла на чл. 187,
ал. 2 ЗДДС. От твърдението на жалбоподателя, че запечатването на обекта ще
доведе до загиването на цветя, нуждаещи се от ежедневни грижи, съответно Р до
непоправими вреди за фирмата, се извежда безспорен извод, че оставянето им в
обекта за периода, за който е запечатан обектът и е забранен достъпът до него,
ще доведе до разходи, значително по-големи от тези, които ще бъдат необходими
за отстраняването на стоките по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Доводът за
отмяна на акта, основан на естеството на стоките, не се приема от съда,
доколкото в чл. 187, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че лицето само отстранява стоките
от обекта при прилагане на мярката, а в конкретния случай начинът на прилагане
на мярката, задължението на лицето за отстраняване на стоките от обекта и
последиците от неотстраняването им са указани изрично в оспорената заповед.
Така вж. Решение № 8186 от 18.06.2018 г. по адм. д. № 13923/2017 г. на ВАС, І отд.
Извод: Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-25-0003649/18.02.2022 г. на Началник на отдел гОперативни дейностиТ
Пловдив в Централно управление на НАП е законосъобразно издаден административен
акт, поради което и жалбата на гМИСОКОТ ООД следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В
тази посока е и константната съдебна практика: Решение № 5725 от 13.06.2022 г.
по адм. д. № 8434/2021 г. на ВАС, VІІІ отд., Решение № 5393 от 06.06.2022 г. по
адм. д. № 8552/2021 г. на ВАС, VІІІ отд., Решение № 4728 от 17.05.2022 г. по
адм. д. № 8318/2021 г. на ВАС, І отд., Решение № 4067 от 28.04.2022 г. по адм.
д. № 7456/2021 г. на ВАС, VІІІ отд., Решение № 4 от 04.01.2022 г. по адм. д. №
4257/2021 г. на ВАС, VIII отд., Решение № 2516 от 17.03.2022 г. по адм. дело №
6866/2021 г. на ВАС, І отд., Решение № 11635 от 16.11.2021 г. по адм. дело №
4494/2021 г. на ВАС, І отд., Решение № 11937 от 23.11.2021 г. по адм. дело №
4318/2021 г. на ВАС, VIII отд.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 143,
ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, по аргумент от чл. 144 АПК във връзка с чл. 78,
ал. 8 ГПК и предвид правната и фактическа сложност на делото, в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.
186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на гМИСОКОТ ООД, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-25-0003649/18.02.2022 г. на Началник на отдел гОперативни дейностиТ
Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА гМИСОКОТ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - ***, представлявано от В. В. К., да заплати на
Националната агенция за приходите, със седалище Р гр. София, сумата в размер на
100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: