О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2097/29.12.2022
г.
гр.
ПЛОВДИВ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, IХ състав, в закрито заседание на
двадесет и девети декември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
като разгледа частно админинистративно дело №3248 по
описа за 2022 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 60, ал. 4 и сл. от АПК вр.чл.188 от ЗДДС.
Постъпила е жалба от „Пен Силует“ ЕООД, представлявано
от управителя П. К. Р. срещу Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-414-0121713/14.12.2022 г., издадена от Д. Л. Р. – Началник отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП гр.Пловдив, в частта, с която е допуснато предварително
изпълнение на основание чл.60 от АПК – запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС –
магазин, находяща се в гр.Пловдив, ул. „***“ №54 за срок от 30 дни.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и превратно упражняване на власт относно допуснатото
предварително изпълнение на оспорената заповед. Изложени са аргументи защо се
приема, че не следва да има предварително изпълнение, както и какви вреди би
причинило същото на дружеството. Иска се
да се отмени издадената заповед в частта досежно допуснатото
предварително изпълнение, като се спрете изпълнението на заповедта.
Постъпило е становище от
административния орган, чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Т. Т.-Л.,
с което се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
При запознаване с административната
преписка се установява, че особеното искане се явява ДОПУСТИМО,
но неоснователно.
С цитираната Заповед е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в
гр. Пловдив, ул. „***“ № 54, стопанисван от „ПЕН СИЛУЕТ“ ООД с ЕИК на ЮЛ *** и
забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание чл.186, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 и чл. 187, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност. Изложени са аргументи относно
продължителността на срока.
Включено е и разпореждане за допускане
на предварителното изпълнение, основано
на разпоредбата на чл. 188 ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК,
като са изложени аргументи защо следва да се допусне такова.
В оспорената заповед се сочи че на
14.11.2022г. в 15:30 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
§ 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 54,
стопанисван от „ПЕН СИЛУЕТ“ ООД, ЕИК на ЮЛ ***, при която е констатирано, че
дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н -
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство.
За извършена на 15.10.2022 г. в 15:19 ч.
покупка на 1 бр. блуза на стойност 20.40 лв., платени в брой от клиент, не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство, модел Datecs DP 150 с ИН на ФУ DT758032 и ИН на ФП 02758032, нито
от кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането отговарящи
на изискванията на Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.
Извършеното нарушение се доказвало от
разпечатка КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ от горепосоченото и
функциониращо фискално устройство за период от 15.10.2022г./11:00:00ч. до
15.10.2022г./16:24:59ч., видно от която на 15Л0.2022 г. в 15:19 ч. няма
маркиран ФКБ за извършената покупка от клиент на 1 бр. блуза на стойност 20.40
лв. Нарушението се потвърждавало и от дадени писмени обяснения, документирани с
ПИП сер. АА№ 0121713/18.11.2022г.
Според издалият заповедта
административен орган, извършеното нарушение води до неотразяване на приходи.
За установените факти и обстоятелства са
съставени протокол за извършена проверка cep. АА №0119399/14.11.2022г. и
протокол за извършена проверка cep. АА № 0121713/18.11.2022г., на основание чл.
110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
съставени от В. А. А., на длъжност инспектор по приходите в дирекция
"Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“
при Централно управление на Национална агенция за приходите, ведно със
събраните доказателства.
От констатацията следва, че „ПЕН СИЛУЕТ“
ООД с ЕИК на ЮЛ ***, не е издало съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
Горното изпълнява състава на чл. 25, ал.
1, т. 1, във връзка чл.З, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ. вр. с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186. ал. 1.
т. 1, б. „А“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.
Сочените констатации се оспорват в
жалбата, но не се сочат доказателства, които да ги оборват.
В конкретния случай, видно от заповедта,
мотивите за издаване на разпореждането по чл. 188 от АПК са свързани с
обоснован извод за укриване на приходи от продажби, до което щяло да се стигне
когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите –
хипотезата, предвидена в закона в чл.
60, ал. 1, пр. 4 от АПК – трудно поправима вреда; налагането на финансова
дисциплина чрез спазване на отчетността при реално реализиране на продажби без
отклонение представлява особено важен държавен и обществен интерес, свързан с
осигуряването на регулярност на приходите в държавния бюджет и нормалното
функциониране на цялата държавна бюджетна сметка; съществуване на опасност от
закъснение изпълнение то на акта и последващи значителни и трудно поправими
вреди за бюджета. Изложени са аргументи, че неиздаването на касови бележки не е
инцидентно поведение на жалбоподателят, а по отношение на същия вече има
наложено административно наказание и установеният случай се явява осъществен
при условията на повторност.
При така посочените фактически основания,
съдът намира, че е мотивиран интересът на държавния бюджет като особено важен
държавен интерес за допускане на предварителното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка. Неизпълнението на задължението за отчитане
на приход от продажби чрез издаване на касови бележки от функциониращо фискално
устройство в проверявания обект засяга важни държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и заплащането на данъци върху
действителния им размер. Налице е защитим държавен интерес от категорията
на чл. 60, ал. 1 АПК, който представлява
самостоятелно основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение
на издадения индивидуален административен акт.
В този случай не става дума за
инцидентно неотразяване на приходи, а за поведението на лицето, тенденциозно
насочено към неспазване на данъчното законодателство и дава предпоставки за
налагането на административната мярка. Направени са изводи от административния
орган издал ЗПАМ, че създадената организация в този търговски обект няма за цел
и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни
се налагал изводът, че една от целите пред проверявания субект е именно
отклонение от данъчното облагане - което води винаги до негативни последици за
фиска. В оспорената заповед предварителното изпълнение е постановено, както с
посочване на правното основание, така и при изложени фактически основания,
които са довели органа до извод за неговата необходимост. Според настоящия
съдебен състав аргументирано е обосновано наличието на особено важен държавен и
обществен интерес със защитата на установената фискална дисциплина, което е
достатъчно основание за допускане на предварително изпълнение на заповедта.
Изводите на органа са обосновани с конкретните обстоятелства на извършваната от
търговеца дейност и установеното нарушение. Възприето е, че неиздаването на
касова бележка за всяка извършена продажба, както и опасността да се допусне
отново административно нарушение на фискалната дисциплина, обосновават държавния
интерес от незабавното преустановяване на тази противозаконна практика в
дейността на конкретно проверяваното лице.
Разпореждането за допускане на
предварително изпълнение е съобразено със специалните изисквания на закона и
съдът намира същото за законосъобразно.
Освен това е необходимо да се отбележи
още, че вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. е в размера на укритите приходи, дължимият данък върху
добавената стойност, който не се внася върху стойността на неотчетените
продажби и дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените
приходи от продажбите. Тази вреда настъпва с неиздаването на фискална касова
бележка за отчитане на продажбите и е трудно поправима с ревизионно
производство по чл. 122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл. 60, ал. 1 от АПК е предвидено, че предварително
изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, както и ако от закъснялото изпълнение може да последва значителна или
трудно поправима вреда. Установяването на укрити приходи от продажби, до което
ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на
продажбите, може да бъде определено като трудно поправима вреда съгласно
посоченото в чл. 60, ал. 1, пр. 4 от АПК.
Поради това, съдът приема, че органът
установява и доказва наличие на предпоставка за издаване на разпореждане за
предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Жалбата се явява неоснователна,
поради което следва да се отхвърли като такава.
По отношение на направеното с жалбата
искане да бъде спряно Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
наложената ПАМ, то също се явява неоснователно. Спирането на допуснатото
предварително изпълнение става само и единствено в случаите, когато то би могло
да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Такива конкретни
основания относно тяхното наличие в подадената жалба се навеждат, като се
свързват с обстоятелствата, че забраната за достъп и затварянето на обекта би
причинило трудно поправима вреда на дружеството. По делото не са установени
такива факти, които да обосноват извод за вреди от предварителното изпълнение
на заповедта, противопоставими като степен на значимост на защитимите от
законодателя, тъй като оспорващия защитава собствените си финансови интереси,
които не биха могли да бъдат поставени над защитата на особено важен държавен
интерес – спазването на фискална дисциплина и реда за отчитане на фискалните
устройства, отразяващи се в интереса на държавния бюджет и дължимите данъци. Не
се сочат и доказателства за съществуването на преки и непосредствени вредни
последици от допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради
което съдът счита, че такива липсват и в тази си част подадената жалба поради
недоказаност също следва да се остави без уважение.
Основен принцип в административния
процес е принципът за съразмерност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК въвежда
забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се
издава актът. В случая имущественият интерес на жалбоподателя не може да се
противопостави по значимост на интереса на фиска. По тези съображения съдът
приема, че предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на
мярката (обоснована с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК), със засегнатия
интерес.
Що се касае до възраженията относно
разпореждането за отстраняване на наличните стоки в обекта, то също се явява
неоснователно. Това е така, тъй като това разпореждане е задължително да бъде
включено в ЗППАМ с оглед разпоредбата на чл.187, ал.1, изр. първо от ЗДДС, съгласно която при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът
до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
С оглед изхода на делото основателно е
искането на ответната страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото. Що се касае до размерът на същото,
съдът счита, че с оглед характера на делото, сложността на същото и извършените
процесуални действия следва да се присъди минимален размер на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по
– горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ:
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пен Силует“ ЕООД, представлявано
от управителя П. К. Р. срещу Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-414-0121713/14.12.2022 г., издадена от Д. Л. Р. – Началник отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП гр.Пловдив, в частта, с която е допуснато предварително
изпълнение на основание чл.60 от АПК – запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС –
магазин, находяща се в гр.Пловдив, ул. „***“ №54 за срок от 30 дни., както и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за СПИРАНЕ на основание чл. 60, ал. 6 от АПК на оспореното
разпореждане.
ОСЪЖДА „Пен Силует“ ЕООД, представлявано от управителя
П. К. Р., да заплати да заплати на ЦУ на НАП – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДДС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: