Р Е Ш Е Н И Е №3513
гр. Пловдив, 29.09.2014
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХ гр. състав, в
публично съдебно заседание на 24.09.2014г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА
БЕШКОВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9610 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Ти Би Ай
Кредит ЕАД ЕИК ********* против Т.П.Д. ЕГН **********,
Г.Л.Д. ЕГН ********** и П.Л.Д. ЕГН ********** с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Твърди
се, че ответниците са наследници на Л. Г. Д., с когото на 18.08.2007 год. е сключен договор за потребителски паричен кредит, въз основа
на който му е отпуснал заем в размер на 2 000 лв. Общото/крайно задължение на ответника възлиза на 2 347 лв, разсрочена на 12 месечни
вноски по 195.58 лв,
а последната – 195.62 лв. Твърди
се също, че в договора е уредена предсрочна изискуемост върху непогасеното
задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от
датата, на която клиентът е следвало да плати последната от трите просрочени
месечни вноски. Признава, че ответникът е погасил част от вземането, а именно
сумата от 1 375.83 лв, т.е. първите 7 вноски.
Дължимият остатък от 977.94 лв, както и сумата
от 549.21 лв - обезщетение за забава за периода 15.04.2008г /датата на изпадане в забава/ – 05.06.2013г, са предмет на настоящата осъдителна претенция,
като от всеки от ответниците се претендира припадащата му се 1/3 ид.ч. или
сумата от по 509.05 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ
до окончателното плащане.
Претендират
се разноски.
Т.П.Д. и Г.Л.Д. оспорват претенцията като погасена по
давност. В тази връзка се твърди, че падежът на последното периодично вземане е
15.08.2008г, като към датата на подаване на ИМ са изтекли както кратката, така
и петгодишната давност.
П.Л.Д., чрез особения си представител, оспорва
претенцията, без да излага конкретни съображения за това. В с.з. прави
възражение за погасяване на претенциите по давност.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които
се установяват с тях, прие следното:
Страните не
спорят по факта на сключване на договора и неговото съдържание, както и че
ответниците са наследници на длъжника /с. и д./, които наследяват съвкупността
от права и задължения по равно.
По силата на този
договор кредиторът е предоставил на наследодателя на ответниците потребителски
кредит в размер на 2 000 лв. Лихвеният %, с който се оскъпява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 9.85 %, а годишният % на
разходите е 35.83 лв. Така, крайният размер на задължението е 2 347 лв, а
размерът на погасителните вноски, общо 12 на брой – по 195.58 лв. и последна
изравнителна вноска – 195.62 лв.
В договора е
уредена предсрочна изискуемост на задължението, която настъпва при неплащане на
три поредни месечни вноски, считано от датата, на която потребителят е следвало
да плати последната от трите просрочени месечни вноски.
Договорът не е
оспорен като неавтентичен, поради което макар и частен диспозитивен документ,
има материална доказателствена сила спрямо ответниците като наследници на
кредитополучателя – че отразените в него неизгодни за тях факти са верни.
Няма спор също,
че първите седем вноски са погасени, като общо платеното от длъжника задължение
е в размер на 1 375.83 лева. Това се установява и от заключението на ССчЕ,
което не е оспорено от страните и се възприема като обективно и компетентно
изготвено. От него се установява също, че размерът на неплатените вноски е 977.94
лв.
Ответниците –
при лежаща върху тях доказателствена тежест, не твърдят и не установяват да са
погасили изцяло или частично дължимата сума. Ищецът не може и не следва да
доказва, че не му е платено, тъй като това е отрицателен факт, който не подлежи
на доказване.
Ответниците Т.
и Г. Д. правят възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност.
Правопогасително възражение прави и третият ответник, но извън срока по чл. 131 ГПК – едва в първото съдебно заседание. Поради това то е преклудирано и не може
да бъде разгледано. Този ответник не може да се позове валидно и на
разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като другарството между ответниците е
обикновено, а не необходимо. Следва да се посочи също, че бланкетно депозиран
отговор не включва имплицитно и правопогасително възражение за давност,
доколкото то трябва да е заявено изрично и недвусмислено, за да е
противопоставимо на ответника. Ето защо претенцията срещу третия ответник е
изцяло основателна и ще се уважи. Основателна е при това и акцесорната
претенция за присъждане на мораторно обезщетение за целия претендиран период и
размер, тъй като надлежно правопогасително възражение не е направено и за нея,
а ответникът П. Д. не може валидно да се ползва от това на другарите му.
Възражението на
първите двама ответници е частично основателно.
Главното вземане се погасява с изтичане на общата 5 –
годишна давност. Предоставеният кредит е в размер на определена сума, плащането
е неделимо и обстоятелството, че страните са уговорили издължаването му да
стане на части /погасителни вноски/ не го превръща в "периодично плащане" по
смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. На практика
тази уговорка на страните представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части, т.е. не се касае за периодични
платежи, а за частични плащания по договора. Още повече, че при неизпълнение на което и да е задължение на
кредитополучателя, кредитът става предсрочно изискуем по силата на самия
договор, т.е. предмет на делото е цялата сума, а не отделни погасителни вноски.
Давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В тази връзка
не може да се сподели довода на ищеца, че в случая давността започва да тече от
падежната дата на последната погасителна вноска – 15.08.2008г. Касае се до
хипотеза на предсрочна изискуемост на кредита, която настъпва при неплащане на
три поредни месечни вноски, считано от
датата, на която потребителят е следвало да плати последната от трите
просрочени месечни вноски. Или в случая, падежната дата на първата
просрочена вноска е 15.04.2008г, а на третата – 15.06.2008г. Следователно
вземането на ищеца е станало предсрочно изискуемо на 15.06.2008г., а общата 5 – годишна давност за
предявяването му по принцип изтича на 15.06.2013г. В случая исковата молба е
подадена на 07.06.2013г, т.е. преди изтичане на давностния срок, поради което и
тези ответници дължат на ищеца цялата главница.
Основателно е
обаче възражението им за частично погасяване на акцесорното вземане, по
отношение на което се прилага кратката 3 – годишна давност и което следва да се
счита за погасено за период, предхождащ 3 – годишния срок от подаване на
исковата молба. В случая претенцията е предявена на 07.06.2013г и следователно,
за периода 07.06.2010г – 05.06.2013г, /претендираната от ищеца крайна дата/ тя
е погасена. За точния размер на тази лихва за периода 07.06.2010г - 05.06.2013г по делото не са събрани доказателства
/заключението на вещото лице е за период с начална дата 05.06.2010г/, поради което съдът служебно посредством софтуерен
продукт за електронно изчисляване на законна лихва определя размера на
мораторното обезщетение на 302 лв, до който размер претенцията спрямо първите
двама ответници е основателна.
Следователно,
всички ответници дължат сумата от по 325.98 лв – главница; първите двама дължат
и сумата от по 151 лв – обезщетение за забава за периода 07.06.2010г - 05.06.2013г, като за разликата над този размер до
пълния претендиран размер от по 183.07 лв и за периода 15.04.2008г - 06.06.2010г, акцесорната претенция срещу
тях ще се отхвърли. Третият ответник дължи и сумата от 183.07 лв - обезщетение
за забава за целия претендиран период от 15.04.2008г – 05.06.2013г.
При този изход на делото и претенцията за това
ответниците дължат на ищеца разноски съразмерно на уважената претенция. По
списък на разноските на л. 26 ищецът претендира от ответниците сумата от общо
297.63 лв – за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и такса за
издаване на съдебно удостоверение. Разноските за възнаграждение на особен
представител и за депозит на вещо лице не се претендират от ищеца, поради което
такива не му се присъждат /по делото не е представен последващ списък на
разноските, нито такива са претендирани по време на устните състезания/.
Доколкото претенцията срещу третия ответник се уважава изцяло, той дължи на
ищеца припадащата му се част от 99.21 лв. Останалите двама ответници дължат на
ищеца сумата от по 93.26 лв всеки от тях съразмерно на уважената част на
претенцията. Последните не претендират разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
По изложените
мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.П.Д. ЕГН ********** *** да заплати на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, следните
суми, дължими по договор за
потребителски паричен кредит, сключен на 18.08.2007 год между ищеца и Л. Г. Д. - наследодател
на ответниците съобразно наследствената й квота: 325.98 лв – главница и 151 лв
– обезщетение за забава за периода 07.06.2010г
- 05.06.2013г, ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2013г до
окончателното плащане, както и сумата от 93.26 лв – разноски по съразмерност,
като за разликата над сумата от 151 лв до пълния претендиран размер от 183.07
лв, както и за периода 15.04.2008г - 06.06.2010г,
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция.
ОСЪЖДА Г.Л.Д. ЕГН ********** *** да заплати на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, следните
суми, дължими по договор за
потребителски паричен кредит, сключен на 18.08.2007 год между ищеца и Л. Г. Д. - наследодател
на ответниците съобразно наследствената му квота: 325.98 лв – главница и 151 лв
– обезщетение за забава за периода 07.06.2010г
- 05.06.2013г, ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2013г до
окончателното плащане, както и сумата от 93.26 лв – разноски по съразмерност,
като за разликата над сумата от 151 лв до пълния претендиран размер от 183.07
лв, както и за периода 15.04.2008г - 06.06.2010г,
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция.
ОСЪЖДА П.Л.Д. ЕГН ********** *** да заплати на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, следните
суми, дължими по договор за
потребителски паричен кредит, сключен на 18.08.2007 год между ищеца и Л. Г. Д. - наследодател
на ответниците съобразно наследствената му квота: 325.98 лв – главница и 183.07
лв – обезщетение за забава за периода 15.04.2008г – 05.06.2013г, ведно със законната лихва върху главницата от
07.06.2013г до окончателното плащане, както и сумата от 99.21 лв – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ П.Б.
Вярно
с оригинала.
КК