Р Е Ш Е Н И Е № 185
Гр. Сливен, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети август през две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова административно дело № 201 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Оспорването намира правното си основание в нормата на
чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от
Закона за митниците, като съдебното производство се движи по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „С. Ко“ ЕООД, ЕИК ……….., със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „С. Ф.“ № ….., пр. от у. С.И.Д.
срещу Решение рег. № 32-131679/08.05.2020 г. на Директор на ТД „Северна морска“
към Агенция „Митници“, с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме
митническата стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация
MRN: 18BG002002Н0014559/27.01.2018 г.; 2. Определена е митническата стойност на
внасяната от „С. Ко“ ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация, както
следва: „Спортни о. /м./ с горна част от
текстилни материали и ходила от пластмаси“: м. – 1456 чифта д.-1000 чифта-
1393,00 кг нетно тегло, в размер на 11 768,40 лева, на основание чл.74 пар. 2 б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013; Разпоредено е да се
коригира митническа декларация MRN: 18BG002002Н0014559/27.01.2018 г. като за
стока № 1 е внесена корекция –стойността в кл. 43
„Код-МО“ вместо 1 да се чете: Договорна стойност на сходни стоки чл.74 пар. 2 буква б) от
Кодекса – стойността в кл. 46 “Статистическа
стойност“ вместо 8632,19 да се чете 11768,40 лева- стойностите в кл. 47 “Изчисляване на вземанията“ да се четат всичко 4
802,17 лева, като е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по
цитираната митническа декларация, както следва: мито в размер на 530,02 лв. и
ДДС в размер на 733,24 лв., или дължими суми за досъбиране– мито в размер на 530,02
лв. и ДДС в размер на 733,24 лв., ведно с лихва върху размера на вземанията на
основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.114 пар.1 и пар. 2 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г.
В жалбата дружеството излага доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Твърди се,
че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“
от МК, доколкото дружеството е представило фактура, платежни документи за
заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е
доказал декларираната митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано,
а търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията на митническия орган. Твърди,
че не е спазена разпоредбата на чл. 141 параграф 1 от Регламент за изпълнение
2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване на 2 бр. митнически
декларации, послужили му като основание за определяне на по – високата
митническа стойност. Моли съда да отмени атакувания акт.
В с.з. дружеството се представлява от представител по
пълномощие - адв. С.Ж. ***, която поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Счита, че административният орган не е доказал, че
стоките по ползваните за издаване на акта митнически декларации са „сходни“
съобразно нормативните изисквания. Дефиницията за „сходни“ стоки изисквала
уточнения и съвпадения не само по произхода на стоките, но и по отношение на
качеството, търговската марка и търговското равнище. Моли съда за отмяна на
оспореното решение. Претендира разноски.
В с.з. административният орган не се представлява. В
писмено становище от пълномощник - гл. юрк А. Ш. жалбата
се оспорва. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С Митническа декларация с MRN: 18BG002002Н0014559/27.01.2018
г. „С. Ко“ ЕООД декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за
свободно обращение на стока 1, както следва: Спортни о.
/м./ с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси: -м. 1456 чифта -д.-1000
чифта; общо 2456 чифта; код по ТАРИК **********; 1678 бруто тегло; 1393 кг.нето
тегло, валута и обща фактурна стойност 4957,60 USD, декларирана стойност 6,20
лв./кг. или 3,51 лв/чифт, държава на износ К.,
деклариран произход К., условие на доставка FOB Ксиямен.
С писмо рег. № 32-46759/11.02.2020 г. Директор на ТД
„Северна морска“ при Агенция „Митници“ изискал от „С. Ко“ ЕООД за нуждите на
проверка по горецитираната декларация допълнителни
документи, в подкрепа на декларираната митническа стойност. В отговор на
писмото дружеството представило обяснение, че за закупуването на стоките не е
изготвян писмен договор, представило счетоводни фактури за извършени продажби и
издадено от обслужващата банка извлечение за извършено плащане по митническа
декларация MRN: 18BG002002Н0014559/27.01.2018 г.
След направена справка за продадени за ЕС и изнесени в
същото или приблизително същото време, в същото или приблизително същото
количество стоки, били установени декларирани и приети митнически стойности за
„сходни стоки“ с произход К., внасяни в същия период. Прието е, че
декларираните стоки в тези митнически декларации съставляват „сходни стоки“
според чл. 1 пар. 2 т. 14 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 и е определена нова митническа стойност на процесните
стоки.
В хода на съдебното дирене към доказателствата са
приобщени коментираните по горе митнически декларации, както следва:
MRN: 18BG002000Н0011935 от 22.01.2018 г., с която
трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за
свободно обращение, в т.ч.: д. спортни о. с горна
част от текстил и декорации от изкуствена кожа и долни части от изкуствени
материали – 600 чифта, код по тарик 64041990, условия на доставка FOB, износител
УЕНДЖОУ ХИНСАНМИНГ ТРАДЕ КО, К..
MRN: 17BG002000Н0083635
от 25.08.2017 г., с която оспорващото дружество е декларирало данни за доставка
на стоки за режим допускане за свободно обращение
стоки, в т.ч. спортни о. /м./ с горна част от текстилни материали и ходила от
пластмаси-м., код по тарик 64041990, с износител ДЖИНДЖАНГ
ЛИДЕНГ ИМП ЕНД ЕКСП ТРЕЙДИНГ Ц, К..
По делото е назначена, изслушана и приета като
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице П.И., която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно.
Съгласно заключението на същата, след проверка на доказателствата по делото и
такава в счетоводството на оспорващото дружество, реално платената цена от „С.
Ко“ ЕООД за доставка на о. и стелки по фактура № R1744GA0905/10.12.2017 г.,
приложена към митническа декларация ЕАД № 18BG002002Н0014559/27.01.2018г. е 4
957,60 щ.д., като валутния превод е извършен на 22.12.2017 г. от разплащателна
сметка на дружеството в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД в полза на XIAMEN GOLDEN
HUANAN IMP & EXP. CO. LTD, като платената от дружеството цена на стоките
напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД № 18BG002002Н0014559/27.01.2018г.
До дружеството било изпратено Съобщение рег.№32-89497 по
чл. 22 пар. 6
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс, с което адресатът бил уведомен за мотивите, на които ще се основава
решение на митнически орган относно МД № 18BG002002Н0014559/27.01.2018г.
На 08.05.2020 г. Директор на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“ издал Решение рег. № 32-131679/08.05.2020 г., с което е
прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на
декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN:
18BG002002Н0014559/27.01.2018 г.; 2. Определена е митническата стойност на
внасяната от „С. Ко“ ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация, както
следва: „Спортни о. /м./ с горна част от текстилни материали и ходила от
пластмаси“: м. – 1456 чифта – д. -1000 чифта - 1393,00 кг нетно тегло, в размер
на 11 768,40 лева, на основание чл.74 пар. 2 б) от Регламент (ЕС) № 952/2013; Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN:
18BG002002Н0014559/27.01.2018 г. като за стока № 1 е внесена корекция
–стойността в кл. 43 „Код-МО“ вместо 1 да се чете:
Договорна стойност на сходни стоки чл.74 пар. 2 буква
б) от Кодекса – стойността в кл. 46 “Статистическа стойност“ вместо 8 632,19 да се чете
11 768,40 лева- стойностите в кл. 47 “Изчисляване на
вземанията“ да се четат всичко 4 802,17 лева, като е определен нов общ размер
на дължимите публични вземания по цитираните митнически декларации, както
следва: мито в размер на 530,02 лв. и ДДС в размер на 733,24 лв.; Определени са
дължими суми за досъбиране – мито в размер на 530,02 лв. и ДДС в размер на
733,24 лв., ведно с лихва върху размера на вземанията на основание чл. 59 ал. 2
от ЗДДС, вр. чл.114 пар.1 и
пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
По делото е приобщена заповед № О-2278/24.04.2020 г.,
с която на основание чл.56 ал.1 от ЗДСл. на С. Т. на дл.
д. на ТД Северна Морска се разрешава да
ползва платен отпуск, считано 27.04.2020 до 08.05.2020г. вкл. като в периода на
отсъствието й, изпълнението на служебните й задължения като д., ще се
осъществяват от В. К. – з. д. на ТД Северна Морска.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите
изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени
средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановените
срокове, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява
от настоящата съдебна инстанция и като основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и
цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата
валидност. Това се налага както предвид нарочно въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146 т. 1 от АПК, така и поради
принципа на служебното начало в административния процес, регламентиран с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е постановен от материално, териториално и персонално
компетентен орган, по арг. от чл. 19 ал. 7 от Закона
за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от
началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. указва, че освен когато даден
митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети
от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително
заявление. Следователно, оспореното решение, подписано от зам. директора на Дирекция Северна Морска,
съгласно заповед №О-2278/24.04.2020 г., е издадено от компетентен орган, при
спазване пределите на предоставените му от закона правомощия и в предписаната
от закона форма. Актът, освен като
постановен от компетентен орган, е и в надлежната нормативно определена форма и
съдържание, поради което се явява валиден. Макар валиден, при преценка на
приобщените по делото писмени доказателства и с оглед относимите
правни норми, съдът преценява атакуваното решение като постановено в
противоречие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Митническата стойност е
определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение и служи за база за определяне
на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на
митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса
митнически задължения, Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и
вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за
контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства,
така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70 §1 и §2 от
МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва
да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Освен това митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716,
т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на
чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74
от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 §2, букви а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на
стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на
чл. 140 §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи,
при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК,
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за изпълнение те могат да
отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение
с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи,
следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност
по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните
стоки.
Спорния предмет по делото е, налице ли са основанията
за определяне на митническа стойност по реда на чл.
74, § 2, б. б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В конкретния
случай с процесното
решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по
митническа декларация MRN: 18BG002002Н0014559/27.01.2018 г. за поставяне под
режим „допускане за свободно обращение на стоки“ – о.,
с произход К. с декларирана обща фактурна стойност 4 957,60 щ.д. При
извършена проверка от компетентен митнически орган било установено, че липсва договор
за покупко – продажба и не са налице сведения,
документи и ценови листи, предшестващи издаване на търговската фактура, което
породило съмнение дали това е единственото разплащане по сделката по банков
път. Съгласно чл. 140 пар. 1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 на Комисията, когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 пар. 1
от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да представи допълнителна
информация. Видно от доказателствата по делото
при поискване от митническия орган дружеството представило фактурата,
както и потвърждение за плащане – банков документ, съставен от „П. Б.“ ЕАД,
удостоверяващ, че на 22.12.2017 г. от разплащателна сметка на дружеството „С.
Ко“ ЕООД в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД в полза на XIAMEN GOLDEN HUANAN IMP
& EXP. CO. LTD К. е извършен превод на 4 957,60 щ.д. с основание за плащане INVOICE R1744GA0905/10.12.2017
г. по MRN: 18BG002002Н0014559/27.01.2018 г. Въпреки това, митническия орган приел, че следва да се приложи чл. 140 пар. 2 от МКС, съобразно която разпоредба, ако съмненията
на митническите органи след извършената проверка не отпаднат, те могат да
решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70
параграф 1 от Кодекса. Т.е. в случая предвид преценката на органа за наличието
на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, е било налице основанието за
пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата
стойност.
Съгласно чл. 70, пар.
1 и 2 от МК, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл. 74, пар.
2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, пар.
1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и
след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят
декларираната цена.
В конкретния
случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на
митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от
Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни
стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност
е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост
на основния метод – въз основа на договорната стойност като в тежест на митническите
органи е да обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на
внасяните стоки.
Съгласно
правилото на чл. 74 § 1 от МК, когато митническата стойност на стоките не може
да се определи съгласно чл. 70, тя се определя при последователно прилагане на
методите в чл. 74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно
чл. 141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на чл. 74 §2, буква а) или б) от МК се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани
съответно в чл. 1 §2 т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение и според тях в
рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като
идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред
факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките,
репутацията им и съществуването на търговската марка.
От
доказателствата по делото не става ясно по какви причини е приложен именно
методът по чл. 74 пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за „сходни“ стоки. Тоест липсват доказателства, а и изложените от
органа доводи за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия
получател не съответстват на заложения в пар. 2 б.
„а“ смисъл. Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС. Възможността на митническата
администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки,
когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че
декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от
задължение да мотивира решението си.
На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на
оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган се позовава на
2 броя ЕАД – MRN: 18BG002000Н0011935 от 22.01.2018 г. и 17BG002000Н0083635 от
25.08.2017 г, за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена
митническата стойност на процесните стоки, без
посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се
приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по
реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74 пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не
обосновава приложението на чл. 74 пар. 2, буква „б“
от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки. В хода на съдебното дирене е установено,
че митническият орган не разполага с мостра на стоките и не може да се установи
по категоричен начин, че се касае за
идентични стоки. Освен това за всяка
една стока, съответно м. и д. м., е посочен по един единствен ЕАД, като по този
начин не е възможно да се извърши преценка за наличието или липсата на
по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. На следващо
място съдът намира за неправилен подходът на органа по прилагане на цитираната
норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на
стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента
за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са
сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска
марка. Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са
произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали,
даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за
квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното
качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В тежест на
митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки
със "сходни" стоки. В случая съдът намира, че административният орган
не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на § 2 б.
"а" и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по
чл. 74 пар.
2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
"сходни" стоки.
В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира съпоставените
стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че
определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на
несходни стоки, какъвто е процесният случай,
противоречи на материалния закон.
На следващо
място, съгласно извършената и приета като неоспорена съдебно – счетоводна
експертиза, след извършена справка в счетоводството на дружеството е
установено, че по фактура №
R1744GA0905/10.12.2017 г. реално е заплатена цена за доставка на о. на стойност
4 957,60 щ.д., като преводът е извършен на 22.12.2017 г. от банковата сметка на
дружеството в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД в полза на XIAMEN GOLDEN HUANAN IMP
& EXP.CO.LTD, като платената от дружеството цена на стоките напълно
съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД №
18BG002002Н0014559/27.01.2018г. пред митническия орган. Достоверността
на така установеното от експерта се потвърждава и от приложеното към
доказателствата Потвърждение за плащане, съставено от цитираната банкова
институция.
При изложените по – горе съображения настоящата
съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт – Решение към MRN: 18BG002002Н0014559/27.01.2018
г., съставено с рег. № 32-131679/08.05.2020 г. на Директора на ТД Северна
морска при Агенция “Митници“ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение
на материалния закон и следва да бъде отменен. В този смисъл е практиката на
ВАС, изразена в решение, постановено по адм. дело. № 14188/2019
г.
С оглед изхода на делото, основателна се
явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално
извършените такива по делото възлизат общо на 634,00 (шестотин
тридесет и четири) лева, от които внесена държавна такса в размер на 50,00
(петдесет) лева, внесен депозит на експертиза в размер на 200,00 лв. и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 384 (триста осемдесет и
четири) лева. Същите следва да се възложат в тежест на ответния административен
орган.
Водим от горното и на основание чл. 172
ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение към MRN: 18BG002002Н0014559/27.01.2018
г., съставено с рег. № 32-131679/08.05.2020 г. на Директора на ТД Северна
морска при Агенция “Митници“, с което е определена нова митническа стойност за
внасяните от „С. Ко“ ЕООД стоки по MRN 18BG002002Н0014559/27.01.2018 г., като е
увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС и е определена сума за досъбиране,
както следва: мито в размер на 530,02 лв. и ДДС в размер на 733,24 лева , ведно
с лихви за забава, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ при Агенция “Митници“ да заплати
на „С. Ко“ ЕООД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „С.
Ф.“ № ….., пр. от С.И.Д. разноски в размер на 634 (шестотин
тридесет и четири) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: