Р Е Ш Е Н И Е
№
768
гр.
Пловдив, 29 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд.,
ХVІІІ състав
в открито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 29
по описа на съда за 2022год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба,
подадена от К.Г.М., ЕГН ********** против заповед
№ 1338 от 25.05.2021г., издадена от младши
автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя обжалваната
заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен административен орган, в
противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Иска
се отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован,
не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на издадената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея и в предвидения от
закона срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна
поради следните съображения:
Със Заповед № 1338/25.05.2021г. е наложена на К.М. принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС № ********* и КТ № 6391485. Заповедта е
обоснована с това, че на 25.05.2021г. около 01:34ч. в гр.София на бул. „Княгиня
Мария Луиза“ М. управлява лек автомобил Сеат Ибиза с регистрационен номер
РВ9514РМ, собственост на Т.м., като отказва да бъде изпробван с техническо
средство дрегер Drug test 5000 ARLK-0001 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съставен е
АУАН № 436415/25.05.2021г. На водача е бил издаден талон за изследване с номер
087878 като той отказал да даде кръв за химическа експертиза, с което виновно
нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.
Разпитаният в съдебно заседание свидетел М.Ч.П.сочи,
че познава М. като добър водач и по време на проверката дал проба за алкохол и
се съгласил да направи и проба за наркотици. Същият свидетел описва, че водачът
бил насочен към болница в София да прави теста, дори искал и на място полицаите
да му направят такъв. Понеже на били от София не знаели къде се намира
болницата, където трябва да направят тест за наркотици на М..
При тези фактически установявания съдът
направи следните правни изводи:
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената
по делото Заповед № 513з-1618/26.02.2018г. в нейната т. 1, Директорът на СДВР е
оправомощил длъжностни лица от ранга на ответника да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1
от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43
от ЗМВР и чл. 42, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР,
Директорът на Столична Дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по
осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и
прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради
което е налице материалната и териториална компетентност на органа издал акта.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон
въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от
издателя си и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити,
включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави
надлежно мотивирана.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени
фактическите и правни основания за налагането на принудителната мярка. Такива
се съдържат и в АУАН, на който се позовава изрично органът, издал процесния
административен акт. Несъмнено АУАН и заповедта за налагане на ПАМ имат
различна правна природа, а именно с акта се поставя началото на
административнонаказателно производство, докато ролята на заповедта за налагане
на ПАМ е превантивна.
По същество, оспорената заповед е и
материално законосъобразна.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Цитираната разпоредба съдържа няколко
отделни хипотези, всяка от които съставлява самостоятелно основание за налагане
на принудителна мярка от вида на процесната. В случая мярката е приложена по
отношение на жалбоподателя за това, че на посочената по-горе дата и място
отказал да бъде проверен с техническо средство, което съставлява една от
хипотезите, визирани в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В тази хипотеза
основание за налагане на ПАМ е всеки отказ на водача да бъде проверен с
техническо средство, независимо от това дали проверката е за употребата на
алкохол или такава за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
случая от доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя е връчен
редовно талон за изследване, но същият не е дал кръв за изследване.
Описаното в заповедта фактическо основание
за издаването й представлява правопораждащият юридически факт, от който органът
черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна
преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Наличието на
описаното в заповедта фактическо основание за прилагането на ПАМ в случая се
установява и от АУАН, чиито фактически констатации са приети от
административния орган, приложил мярката. С позоваването на АУАН в заповедта за
прилагане на ПАМ, той се приобщава към административната преписка, а изложените
в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В качеството
си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност, която не е
опровергана.
Всъщност, жалбоподателят твърди, че не е отказал
да бъде проверен с тест. Тези твърдения обаче се оборват от приложените към
административната преписка доказателства, не се доказват и със свидетелските
показания. Несъмнено, в момента, в който М. е бил поканен да му бъде извършена
проверка и след отказа от негова страна, удостоверен с подписа му в Талон за
медицинско изследване № 087878, където собственоръчно е изписано „Отказва“
проверка с техническо средство е извършил вмененото му административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Следва да се отбележи, че не е
нарушена процедурата, разписана в приложимия подзаконов нормативен акт- Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.).
Жалбоподателят оспорва и факта на отказ да
бъде изпробван за наркотици с техническо средство, което се поддържа и от
показанията на св.Парапанска, с довода, че не е от София и не знае къде се
намира ВМА и поради това и след като му бил връчен талон за медицинско
изследване не бил в състояние да се яви в медицинско заведение за даване на
кръвна проба. Тази версия на жалбоподателя намира опора в показанията на
разпитания по делото свидетел, но съдът не кредитира заявеното от П.поради
изолираност на показанията с останалия доказателствен материал по делото, още
повече, че свидетелят заяви, че е близък познат с М. и явно има интерес от
позитивен изход на делото в полза на жалбоподателя. Следва да се има предвид обаче, че в случай,
че същият не е успял да даде годна проба с техническото средство, то той е
разполагал с възможността да посети указаното му в талона за медицинско
изследване лечебно заведение, в което да бъде сторено това, чрез кръвно
изследване. Същият не го е сторил, като посочените от него причини касаят
личния му избор, доколкото не се установи да е имало обективни препятстващи
обстоятелства, а именно физическото му състояние да не е позволявало медицинско
изследване. Освен това, изрично в талона за медицинско изследване № 087878 са
посочени последиците от неизпъление на предписанието, като е цитирана
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което лицето е било наясно с
административнонаказателната отговорност, в случай на отказ. Ето защо, съдът не
споделя тезата на жалбоподателя, че не е налице отказ.
На следващо място, следва да се отбележи,
че в акта и в обжалваната заповед хронологично е описано, че жалбоподателят
управлявал лек автомобил на 25.05.2021 г. и в 01:34 часа на посоченото място е
спрян за проверка от органите на МВР. Съставомерното деяние, за което е
съставен АУАН и наложена процесната ПАМ, а именно отказът да бъде изпробван с
техническо средство за наркотици и техни аналози е в 01:34 часа на 25.05.2021
г. Предвид това и резонно АУАН е съставен на 25.05.2021 г., за административно
нарушение, извършено на същата дата, на която дата е издадена и оспорваната в
настоящото производство заповед. Предвид това и изложените аргументи на
жалбоподателя са неоснователни. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
свидетелството за управление се отнема временно до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, т. е. налице е законово определен
срок за прилагане на мярката- до решаване на въпроса за отговорността, което
означава до окончателното приключване на административнонаказателното
производство, образувано със съставения АУАН, но не повече от 18 месеца. Във
връзка с довода на жалбоподателя относно срока на мярката, следва да се
отбележи, че с процесната заповед административният орган е посочил само
максималния срок, за който мярката се прилага– не повече от 18 месеца, но с
оглед законовата регламентация, в случай на окончателно решаване на въпроса за
отговорността на лицето в рамките на посочения период, мярката ще бъде
преустановена.
От казаното дотук се извежда извод, че
мярката се явява напълно съответна и на целта на закона, а именно да се
предотврати извършването на административни нарушения и настъпването на
евентуални вредни последици от тях.
Предвид изложеното, съдът намира, че
заповедта за налагане на ПАМ се явява законосъобразна, а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.М., ЕГН ********** против Заповед № 1338 от 25.05.2021 г.,
издадена от младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п /