М О
Т И В
И :
към присъда по НОХД №
1671/2014 г. на ПОС
Окръжна прокуратура гр.Пловдив е
внесла в съда обвинителен акт против П.И.Т. за извършено престъпление по 116
ал.1 т.3 пр.последно вр. чл.115 от НК – за това, че на ***.2014 г. в гр.К.,
обл.П., в местността *** умишлено е умъртвила рождената си дъщеря.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив поддържа обвинението при изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка. Пледира подсъдимата П.Т. да бъде осъдена по повдигнатото й
обвинение за умишлено убийство като й се наложи минимално наказание при
условията на чл.55 от НК. Алтернативното искане на прокурора е за
преквалифициране на деянието по състава на чл.120 от НК, при който вариант
предлата на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода с
приложението на чл.66 от НК.
Съдебното следствие е проведено по реда
на съкратената процедура на чл.371 т.2 от НПК – подс.П.И.Т. признава изцяло
фактите, описани в обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства
за тях. Изрично не се признава за виновна, но съжалява за извършеното. Моли за
условна присъда. Защитникът й пледира да бъде подведена под отговорност за
извършено престъпление по чл.120 от НК като й се наложи предвиденото от закона
наказание при условията на чл.66 от НК и бъде оправдана по първоначално
повдигнатото й обвинение по чл.116 ал.1 т.3 предл. последно вр. чл.115 от НК.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства с оглед самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2
от НПК, установи следното от фактическа страна :
Подс. П.И.Т. живее на съпружески
начала със св.И.И. ***, като полагала грижи и за двете си деца от първия брак,
които останали да живеят в гр.К.. С фактическия си съпруг, подсъдимата водела редовен
полов живот, като двамата не планирали да имат общо дете, а последният я
„пазел” от нежелана бременност. През месец ноември 2013 г. менструалният цикъл
на Т. спрял, но тя отдала това на заболяване, обаче не посетила личния си лекар
или гинеколог. Ходила до някаква знахарка, която й казала да пие чай за
бъбреци. През лятото на 2014 г. подс. Т. започнала да напълнява и за да
прикрива бременността, се обличала с широки и дълги дрехи, върху които слагала
и работната си манта. Това правило впечатление на нейните колежки- шивачки в ***
гр.К., които я запитвали защо се навлича така в жегата, а подсъдимата
отговаряла, че я боли кръста и че се страхувала да не настине от течението от
прозореца.
На ***.2014 г. подс. Т. отишла на
работа редовна смяна. Около обяд не се почувствувала добре и поискала от
бригадира- св. В.Н., да я освободи от работа, за да отиде на лекар, тъй като я
болял кръста и корема. На портала видяла охранителя- св. Ст. В., на когото
съобщила, че й е лошо и ще ходи на лекар. На свидетеля направило впечатление,
че вместо да тръгне към центъра на града, подсъдимата поела в обратна посока-
към намиращото се зад шивашкия цех дере по черен път, като ходела много бавно и
се придържала за корема. Когато стигнала в дерето, през което минавала малка
рекичка- вада, подсъдимата Т. започнала раждането. Родила живо и износено бебе
от женски пол, като прерязала пъпната връв с „кръцката” – малка шивашка ножица
за рязане на конци, която носела в чантата си, след като напуснала работното
помещение. Подсъдимата Т. оставила новороденото във вадата и поела обратно,
слод което св. Ст. В. отново я видял да се показва от делото и да тръгва към
центъра на гр.К., но вече вървейки нормално.
Когато стигнала до пейките до чешмата в
центъра на града, подсъдимата легнала върху тях, защото вече кървяла обилно от
кръста надолу. Видяла я св. Б.С., която работела като медицинска сестра във
военно поделение в гр.К. и по това време обядвала в барче на центъра.
Свидетелката я попитала да не би да има гинекологични проблеми- да не е правила
аборт или да не би да е родила, но подсъдимата отричала за това. Помолила св. С.
да й услужи с телефон и се обадила на мъжа си – св. И., който пристигнал след
около 20 минути. Повикали екип на БМП, който откарал Т. ***. В отделението била
приета от св. Д.Н.- дежурния лекар. На въпроса й какво се е случило,
подсъдимата не отговорила. При извършения й преглед с ултразвук било
установено, че в нея има останала плацента, следователно е родила. На въпросите
на лекарите Т. отговорила, че е родила мъртво дете, което е заровила без да
съобщава къде. Била предприета оперативна интервенция за изваждане на
плацентата от тялото на родилката. Били уведомени полицейските органи, на които
подсъдимата съобщила къде е станало раждането. Местопроизшествието било
посетено от разследващите, като във водата в дерето бил открит трупа на
новороденото дете.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза детето е от
женски пол, новородено, живородено, зряло и доносено, животоспособно, без
аномалии/ уродства /, живяло в порядъка на 10- 15 минути след раждането.
Причината за смъртта му , механична асфикция- удавяне.
На досъдебното производство са били
назначени две комплексни тройни психиатрично- психологични експертизи – основна
и допълнителна, на подсъдимата П.Т.. Заключението на вещите лица е, че същана
не страда от психично заболяване и не се води на учет в ЦПЗ-Пловдив. Могла е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Според експертите поведението на Т. след започване на родовия процес е
подредено и целенасочено, била е напълно наясно какво следва и как да се справи
сама и е предприела действия за постигане на целта си без никой да разбере. В
този смисъл е имала ясно съзнание какво се случва и какво ще се случи и е
предприела контролирани действия за предстоящото събитие. Допълнителната
експертиза е на категоричното становище, че в момента на извършване на
деянието, Т. не се е намирала в особено психично състояние, предизвикано от
раждането, което да е довело до отслабване на задръжките й.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните на досъдебното производство
доказателства – писмени доказателства, писмени доказателствени средства,
показанията на разпитаните свидетели Б. С., И. И., Ст. В., В.Н., Д.Н., М.О., И.П.,
Г.Ю., Т.К., както от обясненията на подсъдимата П.Т. пред съдия, също и от
заключенията на съдебномедицинската експертиза и на двете комплексни съдебно –
психиатрични и психологични експертизи. Посочената доказателствена съвкупност
по категоричен начин подкрепя и установява направеното от подсъдимата
самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.
При така изложената фактическа
обстановка съдът прие, че подс. П.И.Т. е извършила от обективна и субективна
страна престъпление по чл.120 от НК, тъй като на ***.2014 г. в гр. К., в
местността ***, е умъртвила рождената си дъщеря, като убийството е извършено от
майка върху рожба веднага след раждането.
Съдът прецени, че именно тази е
правилната правна квалификация на деянието предвид особеното психическо
състояние на подсъдимата Т., което е обусловена от процеса на самото раждане. В
този смисъл съдът не кредитира заключението на допълнителната комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза в частта й, че подсъдамата е
действала последователно, подредено и с ясното съзнание да умъртви новороденото
си дете. Както става ясно от нейните обяснения, след раждането тя не е
предприела никакви действия насочени към умъртвяване на рожбата, тъй като по
тялото на детето, видно от СМЕ, не са открити никакви следи от насилие. Както
стана ясно причината за смъртта е механична асфикция, а именно – удавяне. Не
може да бъде игнорирано това особено психическо състояние на подсъдимата в
момента, когато е осъществила деянието, за да се приложи разпоредбата на чл.120
от НК и подсъдимата бъде подведена под наказателна отговорност именно по този
по-лек състав, който предвижда намалена наказателна отговорност на майката
точно заради психическия й статус на родилка. Следва да се има предвид и факта,
че детето е живяло само 10 – 15 след раждането, а като се има предвид и
обстоятелството, че подсъдимата, макар и да не страда от типично психическо
заболяване, същата е била настанявана на лечение в ЦПЗ – Пловдив и има
определено психическо разстройство, може да се направи извода, че нейните
действия не са били изцяло подредени, последователни и целенасочени за
извършване на деяние по чл.116 от НК, каквото е първоначалното й предявено
обвинение. Подсъдимата дълго време е прикривала бременността си, предприела е
раждане по изключително примитивен и опасен за здравето и за детето начин,
използвала е работен инструмент – ножица за прерязване на пъпната връв, родила
е в дере, оставила е детето във вадата, абсолютно незаинтересована за неговия
живот и здраве, като всички тези обстоятелства, наред с гореизброените
показват, че тя е действала в състояние на обърканост и при намалени задръжки
на волята, без да има ясното съзнание и представен умисъл, че по този начин
цели пряко да умъртви новороденото си дете.
Предвид на изложените съображения,
съдът призна подсъдимата П.Т. за невинна по повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр. чл.115 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение за това
престъпление.
Престъплението по чл.120 от НК
подсъдимата П.Т. е извършила при форма на вината пряк умисъл, като е
предвиждала и целяла настъпването на общественоопасните му последици.
Относно наказанието:
Съдът прецени, че за постигане на целите по чл.36 от НК и преди всичко за личното поправяне и превъзпитание на подсъдимата следва
наказанието й да се определи при привес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
при условията на чл.54 от НК. Като такива взе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимата, това че е майка на две деца, за които полага грижи и отглежда,
съжалението за извършеното, макар изрично да не се признава за виновна. С оглед
на това съдът наложи на подсъдимата наказание в размер на три години лишаване
от свобода и счете, че са налице всички основания на чл.66 от НК да бъде
освободена от изтърпяване на наложеното й наказание, което отложи с изпитателен
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се произнесе по въпроса за веществените
доказателства по делото, а направените по делото разноски възложи в тежест на
подсъдимата, съгласно чл.189, ал.1 от НПК.
Предвид на изложените съображения, Пловдивският
окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: