№ 333
гр. гр. Димитровград, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Д. М. П.
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20255610100095 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
В исковата молба ищецът,чрез процесуален представител твърди, че по
Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2022г., с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират
парични задължения в общ размер на 384.00 лв. от които: 56.81 лв. -
незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода 25/06/2022 - 24/08/202г., както и неустойка в размер на
327.19 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Изискуемостта на
вземанията на „Йеттел България" ЕАД по всяка от фактурите е настьпвала
петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел
България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд-
Димитровград, въз основа на което било образувано частно гражданско дело
№ 1640/2024 г. по описа на Районен съд - Димитровград и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок
предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК. Съгласно обстоятелствената част
на исковата молба ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в приложените по делото 3 бр. фактури, а именно: фактура №
**********/25.07.2022г., фактура № **********/25.08.2022г., фактура №
**********/25.11.2022. Във всяка една от фактурите са начислени задължения
по Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2022г. за мобилен номер
**********, както следва: Във Фактура № **********/25.07.2022г. са
включени начислени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани
услуги в общ размер на 45,42 лв. След приспадане на надвнесено плащане на
1
задължения от предходен отчетен период в размер на 13,13 лв. претендирата
сума по фактурата е в размер на 32,29 лв. Във Фактура №
**********/25.08.2022г. са включени начислени задължения за месечни
абонаментни такси и ползвани услуги в общ размер на 24,52 лв. Във Фактура
№ **********/25.11.2022г. е включено задължение за неустойка в размер на
327.19 лв., дължима поради предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава
относно начислените задължения по фактура № **********/25.07.2022г.,
фактура № **********/25.08.2022 г. Сумата по тази фактура не се претендира
в настоящото производство. В настоящото прозводство ищецът претендира
единствено вземанията за месечни абонаментни такси и ползвани услуги в
общ размер на 56,81 лв., начислени във фактура № **********/25.07.2022 г.,
фактура № **********/25.08.2022 г., дължими съгласно Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.01.2022г. за мобилен номер **********.
Фактическата искова претенция е съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №
1640/2024 г. по описа на Районен сьд - Димитровград, против длъжника -
ответник М. И. Т. с ЕГН **********, както следва: 56,81 лв. (петдесет и шест
лева и осемдесет и една стотинки), представляващи общ сбор на дължимите
суми по сключения между страните Договор за мобилни услуги № *********
от 10.01.2022г., за която сума са издадени фактура № **********/25 , фактура
**********/25.8.22г., фактура 73438859862/25.11.22г., ведно сьс законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 26.09.2024 г., до окончателното изплащане
на вземането. -да осъди ответника да заплати на „Йеттел България" ЕАД
присьдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното
производство в общ размер на 505,00 лв. (петстотин и пет лева), от които:
25,00 лв. внесена държавна такса и 480,00 лв. изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25,00 лв (двадесет и
пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв
/четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС (400,00 лв. без ДДС).
Назначен от съда особен представител на ответника е депозирал отговор в
срок, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва посоченото в
петитума искане за заплащане на разноски по Заповедното проиsводство в
размер на 505 лева в частта на сумата от 480 лева, платено адвокатско
възнаграждение по заповедното производство като прекомерна. В тази връзка
прави изрично възражение за прекомерност по заповедното производство. По
отношение на оспорването на иска по основание и размер, сьображенията са,
че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, не кореспондирало
сьс сумите, посочени в документите приложени като доказателство по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
2
за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. дело №1640/24г. по описа Димитровградски РС се
установява, че по повод заявление, подадено от „Йеттел България”ЕАД е
издадена Заповед № 904 от 30.9.2024г., с която съдът е разпоредил длъжникът
М. И. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на кредитора
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК ГЕО
МИЛЕВ, УЛ.АЛЕКСАНДЪР ЖЕНДОВ 6, ет.5, АДВ.З. Ц., общ. Столична, обл.
София (столица) По Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2022г.,
с който се предоставя мобилен номер **********: 56.81 лв. - незаплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за
периода 25/06/2022 - 24/08/202г. Ведно със законова лихва върху тях от
27.09.24 г. до изплащане на вземането разноски: 25.00 лв. - платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. С
Разпореждане заповедният съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като
довнесе дължимата държавна такса. Установява се, че съобщението с указания
за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на
18.12.2024 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на
законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, че ответникът е сключил с Йеттел България ЕАД
Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2022г., с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират
парични задължения в общ размер на 384.00 лв. от които: 56.81 лв. -
незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода 25/06/2022 - 24/08/202г., както и неустойка в размер на
327.19 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя. От приложения по
делото Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2022г. безспорно се
установява възникването и съществуването на валидни облигационни
правоотношения между „Йеттел България“ ЕАД и М. И. Т., ЕГН ********** с
предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез телефонен номер
********** при съответни месечна такса и срок на действие на договора,
срещу поетите задължения от ответника да заплаща уговорените цени на
услугите – стандартен месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги,
месечна цена за ползване на допълнителни или други услуги. Сключеният
договорен източник на облигационни правоотношения е действителен и
напълно годен да обвърже двустранно страните по настоящото дело. По ясен и
недвусмислен начин е манифестирана волята на ответника за договорна
обвързаност с ищеца. В договора се съдържа описание на тарифния план,
ценовите условия, като са посочени по ясен и разбираем начин и
задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението
3
им (в т.ч. и последиците, свързани с начисляване на неустойки).
Горепосоченият договор е сключен при предварително определени Общи
условия, които са задължителни за потребителя и представляват неразделна
част от индивидуалните договори. По делото е приложена и Декларация –
съгласие, с която се удостоверява фактът, че при сключване на договора
ответникът е получил подписан от представител на оператора екземпляр от
Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги (ОУ), като същият е декларирал именно това
обстоятелство, полагайки подписа си върху документите. По този начин М. И.
Т. се е задължил да спазва и клаузите на ОУ. От изисканите и приложени по
делото фактури се установява изпълнението на основното задължение на
мобилния оператор, произтичащо от сключения договор за мобилни услуги, а
именно да предостави достъп до своята електронна съобщителна мобилна
наземна мрежа и да осигури достъп до конкретни мобилни услуги чрез
горепосочения мобилен номер. Чрез представените преписи се установява и
конкретната облагаема стойност на месечните такси и потребени услуги,
дължима като насрещна престация за изпълнението на това задължение.
Предвид това обстоятелство, съдът следва да направи извод, че ищцовото
дружество е изправна страна по правоотношенията. Приложените по делото
фактури по своята правна същност са частни свидетелстващи документи и
представляват документално отражение на извършеното начисляване на
потребени от ответника услуги, а размерът на непогасените вземания за
процесния период не се оспорва от ответника, чрез процесуалния му
представител и безспорно установяват, че ищецът реално е предоставил
мобилни услуги, тяхната стойност, информация за задълженията на ответника
за използвани от него и предоставени от ищеца далекосъобщителни услуги.
Константна е практиката на ВКС в разбирането си, че частният свидетелстващ
документ се ползва с доказателствена стойност, макар и да не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. Доказателствената стойност на
процесните фактури се прецени по вътрешно убеждение с оглед на всички
доказателства и обстоятелства по делото, като въз основа на тази преценка се
направи обоснования извод, че са налице фактите, удостоверени със
свидетелстващото изявление, материализирано в процесните фактури.
Падежът на всички фактури настъпва петнадесет дни след издаването им и
тези дати са изрично указани на фактурите, а съгласно чл. 26, изр. последно от
приложимите към процесния период Общи условия на „Йеттел България“
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.Във всяка издадена от Йеттел България
ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се
формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. Към настоящия
момент по делото не се представиха доказателства, нито се твърди, че са
заплатени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
4
правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - положителeн установителен иск за
установяване, че в полза на „Йеттел България“ЕАД съществува вземане срещу
ответника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 1640/2024 г. по описа на Районен сьд -
Димитровград, както следва: 56,81 лв. (петдесет и шест лева и осемдесет и
една стотинки), представляващи общ сбор на дължимите суми по сключения
между страните Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2022г., за
която сума са издадени фактура № **********/25 , фактура
**********/25.8.22г., фактура 73438859862/25.11.22г., ведно сьс законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 26.09.2024 г., до окончателното изплащане
на вземането. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното
наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка,
от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното
изпълнение да е
възможно.
Като съобрази изложеното дотук, съдът намира, че предявеният
установителен иск с основание чл.422 ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан в пълния претендиран размер.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът ще
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на
905 лв, от които: 25.00лв.-платена държавна такса, 400.00 лв. – депозит за
назначения на ответника особен представител и 480.00лв. – адвокатски
хонорар с вкл.ДДС. Съгласно задължителната практика - т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство. В
отговора на исковата молба ответникът, чрез особен представител адв.М.К.
прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Размерът на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство се определя по правилата на чл.
7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във вр. чл. 2, като за база се взема половината
от стойностите на претендиралите суми. В случая и предвид половината от
стойността на претендираната сума, размерът на адвокатското
възнаграждение ще се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата или
същото възлиза на 200, 00 лв. или 240 лв. с ДДС. Претендираното от ищеца в
5
размер на 480,00 лв. с ДДС се явява прекомерно и следва се намали.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М. И. Т. с ЕГН: ********** и
адрес: **********, че същият дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК
*********, , със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 56,81 лв. (петдесет
и шест лева и осемдесет и една стотинки), представляващи общ сбор на
дължимите суми по сключения между страните Договор за мобилни услуги №
********* от 10.01.2022г., за която сума са издадени фактура №
**********/25 , фактура **********/25.8.22г., фактура
73438859862/25.11.22г., ведно сьс законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
26.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането - предмет на Заповед
№904 от 30.9.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 1640 /2024 г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. И. Т. с ЕГН: **********
и адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД , със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост”4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 905/деветстотин и пет/ лева
-разноски по настоящото производство, както и разноски в заповедното
производство в общ размер на 265/двеста шестдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6