Р Е Ш Е Н И Е

№

 

04.02.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД ***202 по описа за 2019 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление ***019 – 0048664/ 25.09.2019г. на ***НА ***за ОБЛАСТИТЕ ***, ***, ***, *** И *** със седалище *** към ГД “***” към ***, на ЕТ „Ш.Т.“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП.

Санкционираното лице, недоволно от така издаденото наказателно постановление (НП), е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - *** чрез наказващия орган. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: НП е издадено за нарушение, което е било констатирано още на 27.03.2019г. и за същото нарушение е издадено друго НП, което понастоящем е влязло в сила; в процесния случай Акт за установяване на административно нарушение е  съставен след изтичане на предвидения в ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя; в обжалваното НП не е посочена разпоредбата на ЗЗП, забраняваща заблуждаващата търговска практика; в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението, а единствено – датата на неговото установяване от органите на КЗП. Отделно от това, оспорва се извода на актосъставителя и административнонаказващия орган, че в процесния случай е налице подвеждаща информация от страна на търговеца. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от ***и упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения и пледират за отмяна на Наказателното постановление, както и за присъждане на жалбоподателя на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За ответната страна – РД за ОБЛАСТИТЕ ***, ***, ***, *** И *** със седалище *** към ГД “***” към *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № К - 0048664/09.09.2019г. от страна на С.Н.Н. – главен инспектор при КЗП - ***, в присъствието на свидетеля Г.П.К. и ***, представляваща ЕТ „Ш.Т.“. Съставен е за това, че на 27.03.2019 г. е извършена проверка в магазин за дрехи гр. ***, ул. „***“ ***, стопанисван от посочения търговец, като е установено, че за стоките които не са произведени в България липсва информация за производител, вносител, вид на стоката и състав на вложените текстилни влакна на български език. На част от предлаганите за продажба стоки липсват обявени продажни цени. Извършена е контролна покупка на дамска блуза с обявена продажна цена 16.00 лв. и код *** чрез залепен на закачалката стикер и с прикрепен хартиен етикет „***”. За извършената контролна покупка е издадена касова бележка от кочан за ръчно маркиране на стойност 25.00 лв.; отбелязано е, че в касовата бележка присъстват следните реквизити: ЕТ „***“, блуза, 25.00 лв., дата 27.03.2019 г. и подпис. Посочено е, че обстоятелствата по извършената проверка са подробно отразени, както в Констативен протокол № К-02675866/27.03.2019 г., така и в Протокол за проверка на документи № К-0123594/02.04.2019 г. Наред с това е посочено, че нарушителят е установен на 26.08.2019 г., когато актосъставителят е уведомен с писмо на ***до РД- *** на КЗП с вх. № Р-01-98/26.08.2019 г. за решението по Протокол № 16/24.07.2019 г. и за издаване на Заповед № 686/23.08.2019 г. за това, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно - заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в предоставянето на невярна и следователно подвеждаща информация за цената на стоката /блузата/, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, без използването на търговската практика. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП. При съставянето на АУАН, не са направени възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Гореописаната фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на на ЕТ „Ш.Т.“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.23 - 24 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, в хода на съдебното производство беше приобщен заверен препис от Наказателно постановление ***019 – 0048433 /10.06.2019 г., влязло в сила на 21.06.2019г. /л.78 – 79 от делото/. Видно от обстоятелствената част на това Наказателно постановление, касае се за извършена на 27.03.2019 г. проверка в магазин за облекло в гр. ***, ул. „***“ ***, стопанисван от ЕТ „*** – ***“; установено е, че в обекта се предлагало за продажба дамско облекло, като част от стоките били произведени в Р.България и имали информация за производител, вид и модел, състав на вложените текстилни влакна. На следните стоки, които не били произведени в Р.България, липсвала информация на български език за производител, вносител, вид на стоката и състав на вложените текстилни влакна:

-        Рокля „***” – 6 бр.

-        Рокля „***”- 5 бр.

-        Ризи – 5 бр.

-        Блузи „***”- 6 бр.

-        Блузи „ ***”- 6 БР.

-        Официални рокли – 2 бр.

-        Туники – 2бр.

-        Блузи „***” – 6 бр.

Така описаното било квалифицирано като нарушение по чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Наред с това при проверката било изяснено, че търговецът предлагал за продажба следните стоки, без предварително да е поставил на видно място в непосредствена близост до тях продажните им цени: рокля „***”- 6 бр.; панталони „***”- 7 бр.; панталони „***”- 12 бр.; блузи – 24 бр. Така описаното било квалифицирано като нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. За така извършените нарушения, на основание съответно чл.198 и чл.200 ЗЗП били наложени две имуществени санкции, всяка в размер от по 300 лева.

Видно е, че фактическата обстановка, въз основа на която е издадено влязлото в сила Наказателно постановление ***019 – 0048433 /10.06.2019 г., от една страна и тази, която е предмет на обжалваното Наказателно постановление, са идентични. Касае се за едно и също време, място, обстоятелства – за част от стоките, продавани в търговския обект /които не били произведени в Р.България/, липсвала информация на български език за производител, вносител, вид на стоката и състав на вложените текстилни влакна, а част от стоките били предлагани за продажба, без предварително да са поставено на видно място, в непосредствена близост до тях, продажните им цени. Изводът, който неизбежно следва е, че е налице едно деяние, при което се явяват нарушени различни правни разпоредби – чл. 9, ал. 2 ЗЗП, чл.15, ал. 1 ЗЗП, чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП. При положение обаче, че се касае за едно и също деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в сила санкционен акт – НП ***019 – 0048433 /10.06.2019 г. на на ***НА РД за ОБЛАСТИТЕ ***, ***, ***, *** И *** със седалище *** към ГД “***” към ***, следователно издаването на обжалваното Наказателно постановление ***019 – 0048664/ 25.09.2019г., влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“.

Ето защо Съдът намира, че с издаването на обжалваното Наказателно постановление, жалбоподателят ЕТ „Ш.Т.“ е административно наказан втори път за деяние, за което вече е бил административно наказан – с влязлото в сила на 21.06.2019г. Наказателно постановление ***019 – 0048433 /10.06.2019 г. на ***НА РД за ОБЛАСТИТЕ ***, ***, ***, *** И *** със седалище *** към ГД “***” към ***. При наличие на това влязло в сила Наказателно постановление, административнонаказващият орган е следвало да се въздържи от издаването на Наказателно постановление ***019 – 0048664/ 25.09.2019г., а като не е сторил това – е нарушил принципа ne bis in idem и е обусловил изначално незаконосъобразността на така издаденото, второ по ред Наказателно постановление – което по изложените вече причини, следва да бъде отменено.

На второ място, в резултат на незаконосъобразния развой във връзка с издаването на обжалваното Наказателно постановление ***019 – 0048664/ 25.09.2019г., Актът за установяване на административно нарушение, поставящ началото на съответното административнонаказателно производство, е съставен след изтичане на установения в чл.34 ал.1 ЗЗП тримесечен срок, считано от откриване на нарушителя. Както беше отбелязано и по-горе, фактите и обстоятелствата на нарушение по чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП са били известни на органите на КЗП – и по-конкретно, на актосъставителя, още към 27.03.2019г. Те са надлежно отразени в Констативен протокол № К-02675866/27.03.2019 г. и следователно още към тази дата, компетентните органи на КЗП – ***, са разполагали с достатъчно данни за нелоялна заблуждаваща търговска практика, използвана от ЕТ „Ш.Т.“. При положение обаче, че още към 27.03.2019г. са били налице достатъчно данни за обективните признаци на нарушение на ЗЗП, за неговата правна квалификация - чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП и автор - ЕТ „Ш.Т.“, тримесечният срок от откриване на нарушителя по смисъла на чл.34 ал.1 ЗЗП е изтекъл на 27.06.2019г. От друга страна, процесният АУАН е съставен на 09.09.2019г., т.е. – след изтичане на коментирания императвно зададен срок и следователно – допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно.

Следва да бъде отбелязано, че както в обжалваното Наказателното постановление, така и в представени по делото писмени бележки от страна на РД КЗП – *** се приема, че в действителност, нарушението и неговия автор са установени на 26.08.2019г. посредством Решение на *** – С., във връзка с което е издадена Заповед № 686/23.08.2019 г.на Председателя на ***, с която на ЕТ „Ш.Т.“ се забранява упражняване на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Приема се, че се касае за преюдициален въпрос – дали една практика е нелоялна заблуждаваща, по смисъла на ЗЗП, във връзка с който, следва да се произнесе компетентната ***и че органите на РД на КЗП – *** не са имали възможност самостоятелно да преценят подобен въпрос. Тези съображения не могат да бъдат възприети по две причини. На първо място, както ЗЗП, така и ЗАНН не съдържат правна уредба на изключение от приложението на предвидените в чл.34 ЗАНН срокове, в случаи като процесния. За сравнение, Законодателят в чл.34 ал.1 и ал.2 ЗАНН е предвидил редица изключения от общоприложимия тримесечен срок от откриване на нарушителя/една година от извършване на нарушението/ - например във връзка с нарушения на Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните системи и други. При положение, че подобно изключение не е предвидено по отношение на нарушения на Закона за защита на потребителите, няма как да се приеме и конструкцията, че тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН не се прилага в случаите, в които една практика следва да бъде преценена от страна на ***като нелоялна, тъй като този въпрос има преюдициално естество – без да бъде приложено разширително тълкуване на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН – извод, който сам по себе си е недопустим. Също така следва да се има предвид, че Заповед № 686/23.08.2019 г. на Председателя на ***, както и всяка друга Заповед, издадена на основание чл.68л ал.1 ЗЗП има характера на индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съответния ред, предвиден в АПК, т.е. касае се за административно производство, ползващо се със самостоятелност от гледна точка на основанията и реда за неговото протичане, а не за административнонаказателно производство, което протича въз основа на - и по реда на - ЗАНН. „Смесването“ на двете производства и поставянето им в положение на привидна зависимост едно от друго съставлява своеобразна импровизация в правоприлагането, граничеща с „дописване“ на разпоредбите на ЗЗП и ЗАНН, и която няма място в строго формалния административнонаказателен процес. Следва да бъде особено отчетливо подчертано и това, че за компетентните органи на РД на КЗП – ***, в случая не е имало никаква пречка да започнат административнонаказателно производство още на 27.03.2019г., със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение по чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП, като междувременно казуса да бъде поставен за разглеждане пред ***, а  впоследствие, административнонаказващия орган – да се съобрази с решението именно на ***, като в зависимост от случая, алтернативно: издаде Наказателно постановление за нарушение за чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП или прекрати административнонаказателната преписка, при положение, че ***прецени, че  обсъжданата търговска практика не следва да се определи като нелоялна /заблуждаваща/.  В очертаната насока са редица решения на касационните инстанции в страната, в т.ч. Решение № 490 от 30.10.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 735/2017 г., Решение № 4365 от 27.06.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 857/2018 г., Решение № 144 от 2.02.2017 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3250/2016 г., Решение от 10.04.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 56/2018 г., Решение № 334 от 5.10.2016 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 10317/2016 г. и други.

Не на последно място, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП е налице своего рода, препращане досежно обстоятелствата на извършеното нарушение, към документи, имащи самостоятелно правно значение и нямащи отношение към административнонаказателния процес – „Обстоятелствата по извършената проверка са подробно отразени, както в Констативен Протокол № К-02675866/27.03.2019 г., така също и в Протокол за проверка на документи № К-0123594/02.04.2019 г.“. Подобно препращане лишава съставения Акт и издаденото Наказателно постановление от надлежно описание на обстоятелствата на извършване на нарушението. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като нарушителят е ограничен в правото си на защита и по-конкретно – да узнае въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност; ирелевантно е дали в действителност нарушителят е бил запознат с посочените в горния цитат документи, тъй като така или иначе – не може да му се вменява задължението да се запознава с тях, да ги издирва, за да се запознава и др.подобни – напротив, изложените в АУАН факти и обстоятелства следва да бъдат ясни и достатъчно подробни, щото да може нарушителя да реализира в пълен обем правото си на защита срещу тях – което в случая обаче не е сторено.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено. Предвид този изход на административнонаказателното производство, при отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник и при представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото /л.8/, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена ***за ОБЛАСТИТЕ ***, ***, ***, *** И *** със седалище *** към ГД “***” към ***, да заплати на ЕТ „Ш.Т.“ паричната сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление ***019 – 0048664/ 25.09.2019г. на ***НА ***за ОБЛАСТИТЕ ***, ***, ***, *** И *** със седалище *** към ГД “***” към ***, с което на ЕТ „Ш.Т.“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.68в вр. чл. 68г ал. 4 вр. чл. 68д ал. 1 вр. чл. 68д ал.2 т.4 ЗЗП.

На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ***за ОБЛАСТИТЕ ***, ***, ***, *** И *** със седалище *** към ГД “***” към *** да заплати сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/ лева в полза на ЕТ „Ш.Т.“, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: