Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2. М. Иванова-Даскалова
Секретар: Ангелина Георгиева
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №1939 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на Ж.Д.Д. ***
против Решение №304/05.07.2021г. на Варненски районен съд, постановено по НАХД
№1430/2021г., с което е потвърдено НП №20-0819-004823/09.12.2020г. на Началник
група в сектор „ПП“-Варна и е осъден да заплати
на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение. С
потвърденото НП на Д. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174
ал.3 пр.2 от ЗДвП.
за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата
се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно ВРС
заключил, че е налице отказ от извършване на кръвна проба. Както било посочено
в приетия по делото Протокол №1004/05.10.2020г. за химическа експертиза и
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта и др. упойващи вещества той се
явил в МБАЛ „Св.Анна“ за да даде кръв за изследване. ВРС следвало да отчете обстоятелството,
че на Д. не било разяснено по разбираем за него начин, че следва да даде кръвна
проба на две различни места. Поради това и тъй като той дал кръвна проба, ВРС
неправилно приел, че е налице отказ от даване на кръв за изследване и потвърдил
НП. Акцентира се на презумпцията за невиновност в административно-
наказателното производство по ЗАНН. Счита, че нарушението е останало недоказано
от обективна и субективна страна, а приетата дата на извършването му – 0:29часа
на 03.10.2020г. противоречала на установеното по НАХД №4776/2020г. по описа на
ВРС, че Д. е управлявал автомобила около 23:30часа на 02.10.2020г. Претендира
се отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановена отмяна на НП. В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Ответникът Областна дирекция на МВР-Варна в
депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки оспорва касационната
жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на ВРС било
постановено при правилна преценка, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и с изискуемото съдържание. Нарушението
било правилно установено и описано. Основателно РС го намерил за доказано и правилно
квалифицирано. Правилно съдът преценил, че деянието не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от други такива нарушения и не приложил чл.28,
б.“а“ от ЗАНН за него. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на
уважаване на жалбата при предявена претенция за присъждане на касатора на
адвокатско възнаграждение, моли да бъде присъдено в минималния размер.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага Решението на ВРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Депозирана е
от страна в производството пред ВРС, за която е налице правен интерес и активна
легитимация да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е касационно
основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
Въз основа на правилна преценка на
събраните доказателства ВРС установил фактите и обстоятелствата свързани с
проверката, с установяване на нарушението и издаването на НП. С оглед забраната
в чл.220 от АПК за нови фактически установявания, настоящият състав извърши
проверката за правилното приложение на закона към установеното от фактическа
страна в Решението на ВРС: че при извършена проверка от екип на ОД на МВР-Варна
на л.а. „Фолксваген Голф“ се установило, че го управлява Ж.Д.Д., на който като
водач на 03.10.2020г. е предприета проверка за употреба на алкохол, както и за
употреба на наркотични вещества с DRUG TEST 5000, при
която той отказал да бъде тестван. ВРС установил, че по повод отказа на Д. за
тестване му издали талон за медицинско изследване на кръвта за наличие на
наркотични вещества или техни аналози, в който били посочени мястото и крайния
час на изследване чрез химическа експертиза. РС установил, че Д. не се явил в указаното му в
талона място и време да даде кръв за изследване. Този отказ на Д. да бъде
изпробван с техническо средство и последващото неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на кръв РС посочил като безсъмнено доказано от писмените
доказателства и от показанията на свидетелите в съдебната фаза. За отказа на Д.
РС констатирал, че е квалифициран като нарушение по ЗДвП, за което срещу него
бил съставен АУАН. РС преценил, че в акта деянието правилно е описано и квалифицирано.
Административнонаказващият орган изцяло възприел изложената в акта фактическа
обстановка за нарушението и на 09.12.2020г. издал наказателното постановление,
с което наложил на Д. кумулативно предвидените в чл.174, ал.3 от ЗдвП
административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, като
приел за безспорна и потвърдена от доказателствата описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка.
РС разгледал направените в съдебната фаза възражения
от Д., че му били издадени два талона за даване на кръв и той не отказал даване
на такава, но не бил уведомен, че трябва да отиде в различни болници. От
представените по делото два талона за даване на кръв за медицинско изследване,
които са издадени на Д. на 03.10.2020г. въззивният съд установил, че в талона с
№0022918 е отразено, че Д. трябва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ с конкретен краен
час, а в талон с №0022214 е посочено, че трябва да се яви във ВМА- гр.Варна с
конкретен краен час. Поради това отхвърлил като неоснователни и опровергани от
писмените доказателства доводи на защитата за неяснота на разпорежданията на контролните
органи. РС потвърдил НП, в което фактите и обстоятелствата свързани с деянието
и дееца били правилно установени и квалифицирани, в производството по издаването
му не установил да са допуснати съществени процедурни нарушения и наложените
наказания били в предвидения в закона вид
и размер.
Касационният състав намира тези изводи на
ВРС за правилни и законосъобразни. Административнонаказателната отговорност на
касатора е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и
глоба 2000лв.
Конкретното изпълнително деяние на Д. не се
състои в управление на МПС под въздействие на наркотични вещества, а в отказ да
бъде изследван за употреба на такива. Поради това датата на нарушението е 03.10.2020г.,
на която дата Д. е отказал да му бъде извършена проверка с техническото
средство „Dreger Drug Test -5000“ с фабр. №ARJM-0053 и на която дата е следвало да се яви във
ВМА-гр.Варна да даде материал за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, което той
не изпълнил. Изцяло неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че нарушението
за което е издадено НП №20-0819-004823/09.12.2020г. е останало недоказано от
обективна и субективна страна. Не е отчетено че е налице разликата в
изпълнителните деяния, за които на Д. е издадено НП, което е било предмет на проверка
по НАХД №4776/2020г. по описа на ВРС и НП предмет на проверка по НАХД №1430/2021г.
Поддържаните и в касационната жалба
твърдения, че Д. от субективна страна не е извършил нарушението, за което му е
издадено НП, тъй като искал да бъде изследван за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, но не разбрал, че трябва да даде материал
за това изследване в друга болница е неоснователно. Няма спор по делото, че Д.
е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство „Dreger Drug
Test -5000“ с фабр. №ARJM-0053 още на бензиностанцията. Този негов отказ пред компетентните
да извършат проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство служители
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна е съставомерен, отразен е в издадения
на място талон за медицинско изследване №0022214 и е удостоверен с подписа на Д.
и на мл. автоконтрольор Димитров. В същия талон, който е връчен на д. срещу
подпис точно и ясно е отразено, че следва да се яви във ВМА-гр.Варна до 120
минути от връчването му за извършване на изследването за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В талона изрично е посочено, че е връчен на Д. в
02.30часа на 03.10.2020г. Както и ВРС е установил, в този писмен вид в талона на
Д. са били дадени ясно и точно указания до кога и къде следва да се яви, за да
даде материал за изследване за проверка дали е употребил наркотични вещества. Правилно
ВРС отчел в тази връзка и обстоятелството, че на Д. са били издадени два различни
талона за медицинско изследване, с конкретни ясни и точни указания къде да се
яви за да даде материал за изследване за употреба на алкохол и къде да се яви
за да даде материал за изследване за употреба на наркотични вещества. По делото
няма спор, че на 03.10.2020г. Д. е разполагал с екземпляри от двата медицински
талона и при желание е могъл да се яви в посоченото в тях здравно заведение и
да даде съответните проби за изследване.
От писмените доказателства по делото се установява,
че той се е явил в МБАЛ“Св.Анна“ -гр.Варна и дал кръв за изследване и
установяване на наличие на алкохол в кръвта му, но не се е явил във ВМА-гр.Варна
на 03.10.2020г. в указаното му време и не дал материал за изследване за употреба
на наркотични вещества. С оглед на това и предвид отказът му да му бъде
извършена проверка с техническото средство „Dreger Drug Test -5000“ с фабр.
№ARJM-0053 на бензиностанцията от служителя на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна обосновано
са довели до извода, че на 03.10.2020г. е извършил нарушение предвидено в чл.174,
ал.3 от ЗДвП, за което с НП №20-0819-004823 от 09.12.2020г. Началник група в сектор
„ПП“-Варна му наложил административни наказания „глоба“ от 2000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца. Съгласно Тълкувателно решение №13/20.12.2021г.
по тълк. д. №1/2021г., ОСС на ВАС I и II колегия, отказите по чл.174, ал.3 от ЗДвП
на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в
кръвта са две самостоятелни нарушения.
В случая Д. е осъществил и двете алтернативни
форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на
административното нарушение "отказ за установяване употребата на упойващи
вещества от водачите на моторни превозни средства" по чл.174, ал. 3 от ЗДвП. След като е управлявал МПС до бензиностанция, на която на 03.10.2020г. му
е предприета проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества той отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози и не е изпълнил и предписанието да се яви и да даде
материал за изследване за установяване на такива вещества. За Д. и за това извършено
от него нарушение не са установени факти и обстоятелства, които да свидетелстват
за изключително ниска степен на обществена опасност на случая, спрямо останалите
такива, поради което правилно за него ВРС и издателят на НП не са приложили чл.28
от ЗАНН.
По изложените съображения оплакванията в
касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. Правилно
ВРС приложил ЗАНН и ЗДвП като оставил жалбата без уважение, потвърдил НП и
присъдил на ОД на МВР-Варна 80лв. за юрисконсултско възнаграждение. Не се
установи основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна, поради което решението
следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на
представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено. Касаторът Д. следва да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №304/05.07.2021г. постановено
по НАХД №1430/2021г. на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д. *** с ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: