Решение по дело №246/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 155

гр. Видин, 30.12.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

тринадесети декември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

246

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на И.Ц.Р. ***, против отказ за връщане на СУМПС, материализиран в писмо с рег. № 953 000 - 9079 от 10.11.2022г. на За Началник сектор на ПП при ОДМВР Видин.

В жалбата се развиват съображения, че отказът е незаконо -съобразен.

Иска се да бъде постановено решение, с което същия да се отмени.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендират се разноски за ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.05.2022г. на Р. е съставен АУАН серия GA, № 566346 за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, извършено на същата дата. Въз основа на съставения акт, от Началник сектор „Пътна полиция“ Видин към ОДМВР - Видин е издадено НП № 22-0953-001072/ 09.09.2022г., с което за извършеното нарушение по чл.174,ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.174,ал.1, от ЗДвП. От разписката към НП е видно, че същото е връчено на 21.09.2022г.

Видно от отбелязването в съставения АУАН, с него при същата проверка са иззети СУМПС № ********* и КТ № 6552461, както и СРМПС и регистрационните табели на управлявания от него мотоциклет.

За същото нарушение е издадена и Заповед за ПАМ с № 22 – 0953 – 000 123 / 07.05.2022г., в която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП е посочено, че СУМПС се отнема до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

След извършена служебна справка в деловодната система е установено, че с Решение № 134 / 09.12.2022г., постановено по адм.д. № 103/2022г. по описа на настоящия съд жалбата срещу издадената ПАМ е отхвърлена. Решението, като необжалваемо е влязло в сила.

Не е спорно и че НП е обжалвано пред РС Видин, като производството е все още висящо.

По преписката е приложена Справка за нарушител/водач относно Видно от справката, приложена на л.31-л.33 от делото, на последния относно статуса на това СУМПС е отразен като отнет документ на 07.05.2022г., с АУАН.

Датата на фактическото отнемане на въпросното СУМПС не се оспорва от страните, а именно – 07.05.2022г.

С молба вх. № 953 000 – 8853 / 07.11.2022г. до Началника на сектор ПП при ОДМВР Видин жалб. Р. е направил искане да му бъде върнато свидетелството за управление на МПС. В жалбата е посочил, че наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца изтича на 07.11.2022г.

По повод молбата е съставено и процесното писмо рег. № 953 000 - 9079 от 10.11.2022г., с което е постановен отказ за връщане на СУМПС, тъй като „съгласно чл.74 от ЗАНН наказанието се изпълнява след влизане в сила на НП“, а към момента на подаване на молбата същото се обжалва и не е влязло в сила – от една страна, а от друга спрямо него има наложена ПАМ, която действа за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, които също не били изтекли към този момент.

Срещу отказа, обективиран в писмо рег. № 953 000 - 9079 от 10.11.2022г., на За Началник на Сектор „Пътна полиция“ Видин към ОДМВР -Видин е подадена жалба на 11.11.2022г.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

Оспореният отказ изхожда от компетентен орган, обективиран е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му.

Съдът счита обаче, че оспореният отказ не съответства на материалния закон.

Съгласно чл.81,ал.1 от ЗАНН, когато с наказателното постановление е постановено временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност, то се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му.

Редът за отнемане, съхранение и връщане на СУМПС е регламентиран в чл.20 – чл.24 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № I-157 /01.10.2002 г. /. Съгласно чл.22,ал.1 от Наредбата, отнетите български национални свидетелства за управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до настъпването на правно основание за връщането им. В чл.4,ал.1 от Наредбата е предвидено, че СУМПС се издава от звената „Пътна полиция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ според постоянния адрес на лицето.

Основанията за връщане на отнетите СУМПС са посочени в  чл.24,ал.1 от Наредба № I-157/ 01.10.2002г. В случая СУМПС е иззето във връзка с изпълнение на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, наложено с наказателно постановление, поради което за връщането му е приложимо основанието по  чл.24,ал.1,т.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г. Според посочената разпоредба СУМПС се връща след изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.

Според разпоредбата на чл.190,ал.2 от ЗДвП, съгласно който наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ започва да тече от датата на изземване на СУМПС. Не е спорно по делото, че в настоящия случай това е станало на 07.05.2022г., поради което наказанието следва да се счита изтърпяно на 07.11.2022 г.

До този извод водят всички събрани по делото доказателства.

Безспорно е, че СУМПС е иззето със съставения срещу жалбоподателя АУАН – на 07.05.2022г., като на същата дата е издадена и ПАМ. Действително в заповедта за прилагане на ПАМ е записано, че СУМПС се отнема до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, които към момента на подаване на молбата за връщане на СУМПС не са изтекли. Според съда обаче въпросът за отговорността на жалбоподателя е решен с издаването на НП срещу него. Видно от въпросното НП е, че наложеното с него наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е за срок от 6 месеца. Не е спорно също така, че НП не е влязло в сила, тъй като то се обжалва. По жалба на нарушителя обаче няма как да бъде увеличено наложеното с НП наказание, т.е. наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ каквото и да е решението на районния съд, а впоследствие и на административния такъв, няма как да стане повече от 6 месеца, тъй като съдът може най – много да потвърди издаденото НП, но не и да увеличи наложеното от наказващия орган наказание, по арг. от чл.84 от ЗАНН вр. с чл. 337,ал.1 от НПК.

От друга страна според разпоредбата на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Оказва се, че ПАМ се налага за обезпечаване изпълнението на наложените с НП наказания. В конкретния случай с НП вече е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ и то за срок от 6 месеца, който срок вече е изтекъл. Недопустимо е да се придава по – голяма тежест на административния акт, с който се обезпечава изпълнението на наложеното с НП административно наказание, отколкото на самото НП. Видно от делото е, че наказанието, наложено с НП е за срок от 6 месеца. Действително 18 месечният срок не е изтекъл, но това е крайният срок за който може да се задължи въпросното СУМПС, ако не е решен въпросът с отговорността, който в случая обаче е решен и той е 6 месеца, според издаденото НП.

Също по аргумент от наказателното производство следва да се вземе предвид и изтърпяната част от наказанието, с оглед разпоредбата на чл.59,ал.4 от НК, според която „при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл.37,ал.1,т.6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права“. След като приспадането е регламентирано в наказателния процес по отношение на деяния с по – висока степен на обществена опасност, то няма пречка на същото основание да не бъде приложено при по – леко наказуеми деяния, с по – ниска обществена опасност, каквито са административните нарушения, включително и в настоящия случай.

За да постанови оспореният отказ и да не уважи подадената молба административният орган е приел, че наложеното наказание се изпълнява след влизане в сила на НП по смисъла на чл.74 от ЗАНН. Последното обаче е в общия случай, когато СУМПС би следвало да бъде иззето след влизане в сила на НП. В конкретния случай обаче СУМПС е иззето с АУАН, вписано е и в издадената ПАМ, като на същата е допуснато и предварително изпълнение. Поради това и в случая е налице изключение от общия такъв на чл.74 от ЗАНН, което противоречи на разпоредбата на чл.190,ал.2 от ЗДвП, тъй като наложеното наказание не се изпълнява с влизане в сила на НП, респ. на решението на съда, а с изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, каквато е разпоредбата на специалния закон – ЗДвП. След като свидетелството фактически е отнето на 07.05.2022г., срокът на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца“ изтича на 7.11.2022г., поради което незаконосъобразно е постановен отказ за връщането на СУМПС на жалбоподателя след изтичането на този срок.

В този смисъл и съгласно чл.190,ал.2 от ЗДвП наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление, с която разпоредба административният орган не се е съобразил, като е приложил неправилно закона.

Изтичането на срока на наказанието е и основание за връщане според разпоредбата на чл.24 от Наредбата - изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.

По изложените по – горе съображения административният акт се оказва незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а жалбата – уважена.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ за връщане на СУМПС на И.Ц.Р. ***, материализиран в писмо с рег. № 953 000 - 9079 от 10.11.2022г. на „За Началник сектор на ПП при ОДМВР Видин“, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

СЪДИЯ :