РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Велико Търново , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102284 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, с която е предявен иск по чл. 500, ал. 1
от Кодекса за застраховането. В исковата молба се излагат твърдения, че на *предизвикал
пътнотранспортно произшествие като нарушил правилата за движение по ЗДвП навлизайки
с несъобразена скорост в дясна крива под въздействие на алкохол, *******, като му
причинил имуществени вреди в размер на 2573,19 лв. Изтъква се, че към момента на
произшествието ответникът е управлявал автомобила под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта от 3,08 промила като по отношение на управлявания от
него лек автомобил е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с *. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в горепосочения
размер на собственика на увредения автомобил, като на основание чл. 500, ал. 1 от КЗ за
него е възникнало регресното право да иска възстановяването му от ответника заедно с
направените разноски в общ размер на 2588,19 лв. С оглед гореизложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
горепосочената сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
признава основателността на предявения иск. Изтъква, че не следва да заплаща разноските
по делото, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК
По делото е направено искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне по
1
реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на иска, намира че са налице
предпоставките на чл. 237 от ГПК като същият следва да бъде уважен. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 103,53 лв. В случая
липсват предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът с неизпълнение на
задължението си след отправената регресна покана е станал причина за образуване на
делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Ч. И. С. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 2588,19 лв. /две хиляди
петстотин осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ - главница, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с причинени щети
на лек автомобил „*от пътнотранспортно произшествие *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 103,53 лв. /сто и три лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2