О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 12.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на 17.12.2018
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Д.
Томова
въззивно частно търговско дело № 1860 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с
чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №71149/31.10.2018г.
на „Ленно” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Мартин
Мавров, срещу разпореждане №40449 от 15.10.2018г. на Варненски
районен съд, 51 състав, постановено по ч.гр.д. №15423/2018г. по описа на същия
съд.
Жалбоподателят твърди, че отказът да се издаде
заповед за изпълнение за претендираната сума от 2 000 евро, представляваща
дължимо обезщетение за предизвикан риск съгласно чл. 4.4., б. „д” от сключения
между страните договор за заем Потребителски кредит - Клиентски №5851 от
04.04.2018 г. е неправилен, тъй като в заповедното производство съдът изследва
представения документ само от външна страна и не е необходимо да се определя
нищожността на отделни клаузи в него. Като излага подробно аргументи за
характера на това обезщетение и неговия предмет, свободата на договаряне между
страните и специфичната хипотеза, при която то се прилага, жалбоподателят
счита, че съдът неправилно е възприел, че постигнатата в посочения договорен
текст уговорка противоречи на добрите нрави и изискванията на справедливостта. Моли
за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на подаденото заявление в
цялост.
І. По
допустимостта на частната жалба
Предмет на обжалване е разпореждане
на районния съд, с което се отхвърля отчасти заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от търговско
дружество – молител в заповедното производство, чрез надлежно упълномощен
представител, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за
разглеждане.
ІІ. По
същество на частната жалба
От данните по ч.гр.д. №15423/2018г. по описа на Варненски районен съд се установява,
че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК, по образец - приложение № 4 към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.
За да се издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.417, т.3 от ГПК е необходимо от изложените в заявлението твърдения на
молителя и приложения документ, съставляващ изпълнителното основание, да може
да се направи положителна преценка, че вземанията, за които се иска издаването
на заповедта, са определени по основание и размер и са с настъпил падеж за
плащане.
В конкретния случай, в общата част на договора,
“Дефиниции и тълкуване” застраховката е определена като “допълнителна,
незадължителна услуга, която заемополучателят може да избере за получи при
условия, уредени в чл.4.4 от договора”. Процесното вземане се отнася до
неустоечна клауза в тясната хипотеза на неподдържане на договорената
застраховка “Живот” до пълното погасяване на вземанията по заемното
правоотношение. Застрахователното събитие е дефинирано според клаузата на
чл.4.4, б. (а) от процесния договор за заем като “покрие на рисковете, които
обичайно са предмет на застраховане в търговската практика, а именно смърт
вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност към 50 % вследствие на
заболяване и или злополука.” В чл.4.4, б. (d) е договорена
неустойка като еднократно обезщетение “за предизвикания риск”.
Заявлението не е придружено с твърдения и с
доказателства за предизвикания риск. Заповедният съд, както сам жалбоподателят
посочва, е компетентен и дължи извършване на проверка въз основа на
представените от заявителя документи по чл.417, т.3 от ГПК. Тези доказателства
трябва да удостоверяват подлежащо на изпълнение парично вземане, включително и
по отношения на вземанията, които са посочени в изпълнително основание под
условие. Тъй като в процесния случай липсват твърдения и доказателства за
настъпване на застрахователното събитие, което, съгласно договорните клаузи, е
част от фактическия състав на неустойката за “предизвикания риск”, искането за
издаване на заповед за изпълнение в тази му част се явява неоснователно.
По изложените съображения съставът на въззивния съд
приема, че претендираната от заявителя заповед за изпълнение за това парично
вземане не може да бъде издадена.
Като е достигнал до същия краен извод, макар и по
различни мотиви, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №71149/31.10.2018г. на „Ленно” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Мартин Мавров,
срещу разпореждане №40449 от 15.10.2018г. на Варненски районен съд, 51 състав,
постановено по ч.гр.д. №15423/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.