Р Е Ш Е Н И Е № 260141
гр.Пловдив, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1334/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Й.Т. ***, чрез адв.Д.Б. *** срещу решение
№ 1457/15.04.2020 г. по гр.д. № 11031/2019г. по описа на РС Пловдив, ХІХ гр.с.,
с което е отхвърлено предявеното от Й.Т. ***, възражение за прихващане на вземането й за
връщане на сумата от 390 лева, платена за погасяване на възнаградителна лихва
по сключения на 21.09.2016 г. с „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД гр. Пловдив Договор за заем № 9966 и получена от последното при начална липса на основание
поради недействителността на клаузата за възнаградителна лихва срещу
задължението й за връщане на главницата по договора за кредит в размер на 11000
лева, като неоснователно.
Признато е за установено, че Й.Т.Т., дължи на „ЛАЙТ
КРЕДИТ” ООД по сключен помежду им на 21.09.2016 г. Договор за заем № 9966, изпълнението на задълженията по който е обезпечено
с договор за ипотека, сключен във формата на Нотариален акт № ***, том ІІ, рег. № 7381, н. Д. № 311/16 г. на Нотариус с
рег. № 483 по
Регистъра на НК – Мариана Пиперкова-Атанасова, с район на действие – Районен
съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив Акт № 10, т. 9, дело № 16482/28.09.2016 г. : сумата
от 11000 лева – главница ведно със законната лихва от 05.03.2019 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 3251.10 лева – възнаградителна лихва за
периода 21.09.2016 г. – 21.03.2019 г., за които вземания „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД се е снабдило със Заповед № 1982/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3590 по описа на
Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2019 г. Възложени са на жалбоподателката
разноските по делото.
Решението се обжалва като постановено
в нарушение на материалния закон в частта, в която е било отхвърлено
възражението за прихващане за връщане на сумата 390 лв., платена при погасяване
на възнаградителна лихва по договора за заем и в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателката дължи на дружеството разликата между сумата от
10 610 лв. до 11 000 лв. - главница по договора за заем и в частта, с
която е било признато за установено, че жалбоподателката дължи на дружеството
сумата от 3 251,10 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.09.2016г. –
21.03.2019г. Сочи се, че възнаградителната лихва надхвърля двукратния размер на
законната при обезпечени кредити и трикратния при необезпечени. Сочи се, че неправилно е
посочен размерът на годишния процент на разходите. Твърди се, че клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна, поради което не се дължи и претендираната такава
в размер на 3 251,10 лв., като се иска и приспадане на сумата от 390 лв.
платена за възнаградителна лихва от размера на главницата, поради което искът
за главницата би трябвало да е основателен само за сумата от 10 610 лв.
Иска се отмяна на решението само в горните две части и отхвърляне на исковете в
тези им части. Претендират се разноски по делото по реда на чл.38 от ЗА.
В срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна не е постъпил.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Безспорно е по делото, че между страните има
сключен „Договор за заем № 9966“ с дата 21.09.2016 г., в който „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД,
от една страна като „заемодател” отпуска паричен заем на Й.Т., в качеството й
на „заемател”. Предмет на договор е предаване в собственост от заемодателя на
заемателя на 5624.21 евро, равняващи се на 11000 лева, срещу поемане на
задължение от последния да върне заетата сума в срок до 21.03.2018 г. и да
заплати възнаграждение – месечна лихва в размер на 3.21 %, при което годишният
процент на разходите по заема е в размер на 46.150%, изпълнението на които
задължения е обезпечено с договор за ипотека, сключен във формата на Нотариален
акт № ***, том
ІІ, рег. № 7381, н. Д. № 311/16 г. на Нотариус с рег.
№ 483 по Регистъра на НК – Мариана Пиперкова-Атанасова,
с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията –
Пловдив Акт № 10, т. 9, дело №
16482/28.09.2016 г. Безспорно
е по делото, че сумата по договора от 11 000 лева са преведени по сметка
на Й.Т., но тя е платила по договора само сумата от 390 лева. Дали тази сума
погасява лихвата или главницата по договора е спорно по делото.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката,
че възнаградителната лихва надхвърля двукратния размер
на законната при обезпечени кредити и на това основание е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Правилно РС Пловдив приема, че съобразно
съществувала практика на ВКС / Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и Решение № 1270 от 9.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК/ това е било така но до изменението
на ЗПК, обн. в ДВ, бр. 35/23.07.2014 г., в сила от 23.07.2014 г. със Закон за
изменение и допълнение на ЗПК, с § 6 на който е предвидено, че в чл. 19 се добавят нови
алинеи 4 и 5, предвиждащи съответно, че : „Годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Правилно
РС Пловдив приема, че към датата на сключване на процесния договор, обаче, са
налице законови разпоредби – чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, които
точно и ясно определят предела на оскъпяване на кредита. Възнаградителната
лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя,
като единственото условие е същата наред с другите общи разходи по кредита,
формиращи ГПР да не надвишават пет пъти размера на законната лихва.
Настоящият съд приема, че явно законодателят е
искал да защити правата на потребителите по потребителски кредити като ограничи
цялостното оскъпяване на кредита /а не само размера на лихвата/ и е определил
стойност измерима със законната лихва, над която цялото оскъпяване е нищожно. В
горните две решения на ВКС изрично като основание за своите изводи съдът
приема, че чл.10 ал.2 от ЗЗД не е предвидил нов максимален размер на
договорната лихва. С новите чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК за потребителските кредити
е предвидена подобна регулация на оскъпяването обхващаща и лихвата по кредита,
поради което не би било законосъобразно при спазване на нормата на чл.19 ал.4
от ЗПК съдът да обявява само размера на лихвата за противоречащ на добрите
нрави.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката,
че неправилно е посочен размерът на годишния процент
на разходите. Същият е определен в размер на 46,15 %, като няма никакви
конкретни основания или доказателства,
че този размер е неправилно определен и размера на ГПР надхвърля максимума
посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК. Ето защо решението е законосъобразно
и като такова следва да се потвърди в обжалваната му част.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1457/15.04.2020 г. по гр.д. №
11031/2019г. по описа на РС Пловдив, ХІХ гр.с., В ЧАСТТА В КОЯТО е отхвърлено предявеното от Й.Т.Т. с ЕГН **********,***,
възражение за прихващане на вземането й за връщане на сумата от 390 лева, платена за погасяване на
възнаградителна лихва по сключения на 21.09.2016 г. с „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – у. „Полет” № 1, ет. 2, Договор за заем
№ 9966 и
получена от последното при начална липса на основание поради недействителността
на клаузата за възнаградителна лихва и В
ЧАСТТА В КОЯТО е уважен иска за признаване
за установено, че Й.Т.Т., дължи на „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД по сключен помежду им на
21.09.2016 г. Договор за заем № 9966, изпълнението на
задълженията по който е обезпечено с договор за ипотека, сключен във формата на
Нотариален акт № ***, том ІІ, рег. № 7381, н. Д. № 311/16 г. на Нотариус с рег. №
483 по Регистъра на НК – Мариана
Пиперкова-Атанасова, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в
Служба по вписванията – Пловдив Акт № 10, т. 9, дело № 16482/28.09.2016 г. за сумата над
10 610 лева до 11000 лева – главница ведно със законната лихва от
05.03.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 3251.10 лева – възнаградителна лихва за периода 21.09.2016 г. –
21.03.2019 г.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.