РЕШЕНИЕ
Номер 33004.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Разград
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Секретар:ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200521 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от К. И. В. от гр. Разград срещу Наказателно постановление №1873-15-
271 от 15.07.2020г. на Директор на ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателката на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за нарушение на същия текст й е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателката поддържа жалбата.
За ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не се явява представител и не е
депозирано становище.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление постановление №1873-15-271 от 15.07.2020г.
на Директор на ОД на МВР Разград на жалбоподателката К. И. В. от гр. Разград на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за нарушение на същия текст й е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бл.
№380172/04.06.2020г., съставен на жалбоподателката от полицайски служител при ОД на
МВР. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че на 25.04.2020г. около 17.55 ч., в гр.
Разград в градския парк било установено присъствието жалботодателката К. И. В. . Прието
1
било, че е нарушена т.I, подт.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г на Министъра на
здравеопазването във връзка с чл.209а от Закона за здравето. Посочената заповед налагала
забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места, като мерки против разрастващата се
пандемия от КОВИД-19. Административнонаказателното производство се е развило след
постановление на прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител И. П. /свидетел по акта/,
който сочи, че актовете се съставяли по констативен проктокол. Не помни конкретно
случая, но присъствал на много такива проверки. Разпитан е и свидетеля Илия Станев, баща
на жалбоподателката, който твърди, че дъщеря му само минавала през парка и спряла на
пейка да нахрани малкото си дете. В крайна сметка съдът намира, че действително в парка в
гр. Разград е констатирано присъствието на жалбоподателката, което е и съответно
документирано чрез протокол.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съдът
намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Действително към процесния период са действали забрани към всички граждани за
посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места, с оглед съществуващата епидемиологична обстановка.
Впоследствие обаче тези забрани са отпаднали и не са въведени отново и към момента,
въпреки, че епидемиологичната обстановка в страната не е по-различна от процесния
период - с оглед обявените данни е дори значително по-тежка в сравнение с процесната дата.
Отмяната на тези забрани тогава и невъвеждането им отново до момента означава, че е
прието, че тези изисквания и забрани за посещения на подобни места са били явно завишени
и в този смисъл ненужни. Фактически дадена е явно една нова оценка на ситуацията,
обуславяща извод за липса на необходимост от такива забрани. При това се налага изводът,
че деянието на жалбоподателката, с оглед оценката на ситуацията от днешна гледна точка е
явно маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактически само по себе си не се
свързва със значителни обществено опасни последици. При това съдът намира, че деянието
на жалбоподателката се явява маловажен случай и налага отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В случая от страна на жалбоподателката се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и
доказан размер от 300 лв, която сума наказващия орган следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №1873-15-271 от 15.07.2020г. на Директора на
ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателката К. И. В. от гр. Разград на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за нарушение на същия текст й е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Осъжда Областна Дирекция на МВР гр. Разград да заплати на К. И. В. от гр. Разград ЕГН
********** сумата от 300 лв за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3