О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
гр. Хасково, 11.06.2020 год.
Хасковският окръжен
съд……………………………….…………………………………… в закрито заседание на единадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря…………………………………………………………...………и
в присъствието на прокурора……………………………………………………….……...………….като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А ……….……в.ч.гр.д.№ 480 по
описа за 2020 год., взе предвид
следното:
Производството
е по чл.274 - 279 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Р.Й.В.
против протоколно определение от 27.01.2020 год., постановено по гр.д. № 532 /
2019 год. на Районен съд – Харманли, с което подадената от С.С.С. искова молба
е върната на основание чл.130 от ГПК и производството по делото – прекратено, с
искане за отмяна на прекратителното определение.
В
срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от С.С.С. със съображения за
неоснователност на частната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства и изложените в жалбата и отговора доводи,
констатира следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
С.С.С. против Р.Й.В., с искане да бъде установено съществуването на вземания,
присъдени със заповед № 719 от 23.11.2009 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
23.11.2009 год., издадени по ч.гр.д. № 688 / 2009 год. на Районен съд –
Харманли.
Правният
интерес от предявяване на положителния установителен иск, подаден на 30.05.2019
год. - в едномесечния срок, считано от извършеното на 03.05.2020 год., връчване
на определение № 297 от 24.04.2019 год., издадено по ч.гр.д. № 688 / 2009 год.
на РС – Харманли и в изпълнение на същото, ищцата е обосновала с твърдения за
подадено от длъжника – Р.Й.В., възражение против издадената в нейна полза
заповед за изпълнение, постъпило в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, в редакцията
й преди изменението в ДВ, бр.100 от 2019 год.,
считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
За
да прекрати производството по делото, с определението – предмет на обжалване в
настоящото производство, първоинстационният съд е приел, че искът е недопустим,
поради това, че от длъжника не е подадено възражение в едномесечния срок по
чл.423 от ГПК, считано от узнаване на заповедта на изпълнение, чрез извършените
действия по принудително изпълнение, обективирани в наложени от съдебния
изпълнител запори върху трудовото му възнаграждение.
Жалбата
е допустима – подадена на 17.02.2020 год., т.е в едноседмичния срок за
обжалване, считано от съобщаване на определението – 11.02.2020 год., от
надлежна страна – ответник по иска и срещу подлежащ на обжалване акт, с който
се прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Налице е и интерес от обжалване, предвид обстоятелството, че с
определението за прекратяване на производството по делото, образувано по иск с
правно основание чл.422 от ГПК, издадената срещу длъжника – ответник по иска,
заповед за изпълнение се стабилизира, като по този начин се прегражда възможността
същият да оспори вземането и подаденото от него възражение да породи правните
си последици.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:
Видно
от цитираното по – горе изпълнително дело, е че същото е образувано по молба,
подадена на 01.12.2009 год. от ищцата – С.С.С. и представен от нея изпълнителен
лист от 23.11.2009 год., издаден въз основа на Заповед от 23.11.2009 год. за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 688 / 2009 год. на Районен съд –
Харманли, вземанията по които са и предмет на установяване в настоящото исково
производство. От приложената по делото покана за доброволно изпълнение - л.126 от изпълнителното дело се установява,
че същата е връчена на длъжника – Р.Й.В., на 22.01.2019 год. На 31.01.2019 год.
от длъжника В. е подадено възражение по чл.414 от ГПК, постъпило в двуседмичния
срок, предвиден в посочената правна норма, в редакцията й преди изменението в ДВ,
бр.100 от 2019 год. Въз основа на това възражение е образувано производство по
възстановяване на ч.гр.д. № 688 / 2009 год. на Районен съд – Харманли и дадени
на заявителя указания за предявяване на иск за установяване на вземането,
присъдено с издадената по посоченото дело заповед за изпълнение, което ищцата е
сторила в предоставения й за това едномесечен срок. Изложените по-горе
обстоятелства обуславят извода за допустимост на предявения положителен
установителен иск – подаден от заявител в едномесечния срок за установяване
съществуването на вземания, присъдени със заповед за изпълненние, срещу която е
постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, в
редакцията й преди изменението в ДВ, бр.100 от 2019 год.
Материалите,
съдържащи се в изисканото от първоинстанционния съд изпълнително дело не
обуславят извод в противна насока. Видно от същите е, че на 02.12.2009 год. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която обаче не му е била
връчена. В тази връзка на 09.12.2009 год. съдебният изпълнител е разпоредил да
се извърши справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, ведно с което поканата да се връчи чрез работодателя.
На
11.01.2010 год. е връчено запорно съобщение на „А.Д.“ /не е посочена правната
форма на търговеца/ за наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Приложено е писмо от 18.12.2009 год., адресирано до управителя на „А.Д.“,
с указания на основание чл.46, ал.2 от ГПК на длъжника да бъде връчена покана
да доброволно изпълнение. Върху писмото е извършено отбелязване от 11.01.2010
год. от връчителя, че по данни на управителя, длъжникът не работи във фирмата и
в момента се намирал в Гърция. Доказателства, установяващи връчване на поканата
на длъжника чрез работодателя не се съдържат по делото.
С
писмо от 13.01.2010 год. на Кмета на с.***, съдебният изпълнител уведомен, че
длъжникът не живее в селото и поради това поканата не е връчена.
С
разпореждане от 25.02.2010 год. съдебният изпълнител е постановил призоваването
на длъжника да се извърши при условията на чл.47 от ГПК. Видно от приложената
по делото разписка е, че на 09.04.2010 год. е залепено уведомление на пътната
врата на ул.*** и във фургона, в който живеели собствениците на имота, и на
който адрес бил регистриран длъжника, но не живеел там. Върху разписката е
извършено и отбелязване – „няма на кой да връча уведомлението“, като разписката
и уведомлението са върнати в цялост.
На
22.06.2015 год. е връчено запорно съобщение на „Д.“ ЕООД – гр.*** за наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Със съобщение от 29.06.2015
год., изходящо от Р.Д.С. – управител на „Д.“ ЕООД – гр.***, съдебният
изпълнител е уведомен, че длъжникът не работи във фирмата, считано от
17.06.2015 год. Доказателства, установяващи връчване на поканата на длъжника
чрез работодателя не се съдържат по делото.
На 23.02.2017 год. е връчено запорно
съобщение на „Булмашинженеринг“ ООД – гр.*** за наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. С писмо от 31.08.2017 год., изходящо от управителя на посоченото дружество, съдебният
изпълнител е уведомен, че длъжникът не работи във фирмата, считано от
29.05.2017 год. Доказателства,
установяващи връчване на поканата на длъжника чрез работодателя не се съдържат
по делото.
Анализът на посочените по – горе
доказателства обуславя безспорния извод за това, че заповедта за изпълнение,
присъдените с която вземания са предмет на иска, предявен на основание чл.422
от ГПК, е връчена надлежно на длъжника на 22.01.2019 год., при което следва да
се приеме, че подаденото от него на 29.01.2019 год., възражение по чл.414 от ГПК е постъпило в предвидения за това двуседмичен срок, съгласно редакцията на
посочената норма преди изменението й в ДВ, бр.100 от 2019 год., от което следва
извода за допустимост на предявения положителен установителен иск и
неправилност на обжалваното определение, с което производството по делото е
прекратено.
Приложените по изпълнителното дело
материали не сочат на предпоставките, визирани в нормата на чл.423 от ГПК, а
именно длъжникът да е узнал за заповедта за изпълнение преди посочената по –
горе дата – 22.01.2019 год., предвид обстоятелството, че не е била изпълнена
процедурата по връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК. Видно от извършеното
от служител в Кметство – с.***, отбелязване е, че уведомление не е било
залепено, което се потвърждава и от неоформянето му и връщането му в цялост. Доказателства,
установяващи уведомяването на длъжника
за наложения запор върху трудовото му възнаграждение, също не се съдържат по
делото. Напротив, от страна на работодателите на ответника, до които са
изпращани запорни съобщения е било извършено уведомяване на съдебния изпълнител,
че длъжникът е напуснал работа, поради което не му е била връчена и покана за
доброволно изпълнение по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.
Изложените по-горе обстоятелства
обуславят необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че длъжникът –
ответник по иска е узнал за заповедта за изпълнение преди да му е била връчена
по надлежния за това ред - на 22.01.2019 год. Хипотезата на чл.423 от ГПК, на
която се позовава първоинстанционния съд, се явява неприложима в разглеждания
казус, предвид липсата на категорични доказателства за извършено връчване, било
то и ненадлежно на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК и по чл.46,
ал.2 от ГПК, както и за узнаване на заповедта от страна на длъжника преди
посочената по-горе дата.
Достигайки до изводи в противна
насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и делото – върната за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ протоколно определение от
27.01.2020 год., постановено по гр.д. № 532 / 2019 год. по описа на Районен съд
- Харманли, с което искова молба е
върната и производството по делото – прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Харманли
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: