Определение по дело №480/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 999
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Тошка Иванова
Дело: 20205600500480
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е

№ 999

 

гр.  Хасково, 11.06.2020 год.

 

     Хасковският окръжен съд……………………………….…………………………………… в закрито заседание  на единадесети  юни  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА

                                                                                  2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

     при секретаря…………………………………………………………...………и в присъствието на прокурора……………………………………………………….……...………….като разгледа докладваното от съдия   И В А Н О В А ……….……в.ч.гр.д.№ 480 по описа за 2020  год., взе предвид следното:

 

                                               Производството е по чл.274 - 279 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Р.Й.В. против протоколно определение от 27.01.2020 год., постановено по гр.д. № 532 / 2019 год. на Районен съд – Харманли, с което подадената от С.С.С. искова молба е върната на основание чл.130 от ГПК и производството по делото – прекратено, с искане за отмяна на прекратителното определение.

                                               В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от С.С.С. със съображения за неоснователност на частната жалба.                                

                                                          Съдът, след преценка на събраните доказателства и изложените в жалбата и отговора доводи, констатира следното:

                                               Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от С.С.С. против Р.Й.В., с искане да бъде установено съществуването на вземания, присъдени със заповед № 719 от 23.11.2009 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 23.11.2009 год., издадени по ч.гр.д. № 688 / 2009 год. на Районен съд – Харманли.

                                               Правният интерес от предявяване на положителния установителен иск, подаден на 30.05.2019 год. - в едномесечния срок, считано от извършеното на 03.05.2020 год., връчване на определение № 297 от 24.04.2019 год., издадено по ч.гр.д. № 688 / 2009 год. на РС – Харманли и в изпълнение на същото, ищцата е обосновала с твърдения за подадено от длъжника – Р.Й.В., възражение против издадената в нейна полза заповед за изпълнение, постъпило в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, в редакцията й преди изменението в ДВ, бр.100 от 2019 год.,  считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение.

                                               За да прекрати производството по делото, с определението – предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстационният съд е приел, че искът е недопустим, поради това, че от длъжника не е подадено възражение в едномесечния срок по чл.423 от ГПК, считано от узнаване на заповедта на изпълнение, чрез извършените действия по принудително изпълнение, обективирани в наложени от съдебния изпълнител запори върху трудовото му възнаграждение.

                                               Жалбата е допустима – подадена на 17.02.2020 год., т.е в едноседмичния срок за обжалване, считано от съобщаване на определението – 11.02.2020 год., от надлежна страна – ответник по иска и срещу подлежащ на обжалване акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Налице е и интерес от обжалване, предвид обстоятелството, че с определението за прекратяване на производството по делото, образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК, издадената срещу длъжника – ответник по иска, заповед за изпълнение се стабилизира, като по този начин се прегражда възможността същият да оспори вземането и подаденото от него възражение да породи правните си последици.

                                               Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:

                                               Видно от цитираното по – горе изпълнително дело, е че същото е образувано по молба, подадена на 01.12.2009 год. от ищцата – С.С.С. и представен от нея изпълнителен лист от 23.11.2009 год., издаден въз основа на Заповед от 23.11.2009 год. за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 688 / 2009 год. на Районен съд – Харманли, вземанията по които са и предмет на установяване в настоящото исково производство. От приложената по делото покана за доброволно изпълнение  - л.126 от изпълнителното дело се установява, че същата е връчена на длъжника – Р.Й.В., на 22.01.2019 год. На 31.01.2019 год. от длъжника В. е подадено възражение по чл.414 от ГПК, постъпило в двуседмичния срок, предвиден в посочената правна норма, в редакцията й преди изменението в ДВ, бр.100 от 2019 год. Въз основа на това възражение е образувано производство по възстановяване на ч.гр.д. № 688 / 2009 год. на Районен съд – Харманли и дадени на заявителя указания за предявяване на иск за установяване на вземането, присъдено с издадената по посоченото дело заповед за изпълнение, което ищцата е сторила в предоставения й за това едномесечен срок. Изложените по-горе обстоятелства обуславят извода за допустимост на предявения положителен установителен иск – подаден от заявител в едномесечния срок за установяване съществуването на вземания, присъдени със заповед за изпълненние, срещу която е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, в редакцията й преди изменението в ДВ, бр.100 от 2019 год.

                                               Материалите, съдържащи се в изисканото от първоинстанционния съд изпълнително дело не обуславят извод в противна насока. Видно от същите е, че на 02.12.2009 год. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която обаче не му е била връчена. В тази връзка на 09.12.2009 год. съдебният изпълнител е разпоредил да се извърши справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, ведно с което  поканата да се връчи чрез работодателя.

                                               На 11.01.2010 год. е връчено запорно съобщение на „А.Д.“ /не е посочена правната форма на търговеца/ за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Приложено е писмо от 18.12.2009 год., адресирано до управителя на „А.Д.“, с указания на основание чл.46, ал.2 от ГПК на длъжника да бъде връчена покана да доброволно изпълнение. Върху писмото е извършено отбелязване от 11.01.2010 год. от връчителя, че по данни на управителя, длъжникът не работи във фирмата и в момента се намирал в Гърция. Доказателства, установяващи връчване на поканата на длъжника чрез работодателя не се съдържат по делото.

                                               С писмо от 13.01.2010 год. на Кмета на с.***, съдебният изпълнител уведомен, че длъжникът не живее в селото и поради това поканата не е  връчена.

                                               С разпореждане от 25.02.2010 год. съдебният изпълнител е постановил призоваването на длъжника да се извърши при условията на чл.47 от ГПК. Видно от приложената по делото разписка е, че на 09.04.2010 год. е залепено уведомление на пътната врата на ул.*** и във фургона, в който живеели собствениците на имота, и на който адрес бил регистриран длъжника, но не живеел там. Върху разписката е извършено и отбелязване – „няма на кой да връча уведомлението“, като разписката и уведомлението са върнати в цялост.

                                               На 22.06.2015 год. е връчено запорно съобщение на „Д.“ ЕООД – гр.*** за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Със съобщение от 29.06.2015 год., изходящо от Р.Д.С. – управител на „Д.“ ЕООД – гр.***, съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът не работи във фирмата, считано от 17.06.2015 год. Доказателства, установяващи връчване на поканата на длъжника чрез работодателя не се съдържат по делото.

                                               На 23.02.2017 год. е връчено запорно съобщение на „Булмашинженеринг“ ООД – гр.*** за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо от 31.08.2017 год., изходящо от  управителя на посоченото дружество, съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът не работи във фирмата, считано от 29.05.2017 год.  Доказателства, установяващи връчване на поканата на длъжника чрез работодателя не се съдържат по делото.

                                               Анализът на посочените по – горе доказателства обуславя безспорния извод за това, че заповедта за изпълнение, присъдените с която вземания са предмет на иска, предявен на основание чл.422 от ГПК, е връчена надлежно на длъжника на 22.01.2019 год., при което следва да се приеме, че подаденото от него на 29.01.2019 год., възражение по чл.414 от ГПК е постъпило в предвидения за това двуседмичен срок, съгласно редакцията на посочената норма преди изменението й в ДВ, бр.100 от 2019 год., от което следва извода за допустимост на предявения положителен установителен иск и неправилност на обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено.

                                               Приложените по изпълнителното дело материали не сочат на предпоставките, визирани в нормата на чл.423 от ГПК, а именно длъжникът да е узнал за заповедта за изпълнение преди посочената по – горе дата – 22.01.2019 год., предвид обстоятелството, че не е била изпълнена процедурата по връчване на заповедта за изпълнение  по реда на чл.47 от ГПК. Видно от извършеното от служител в Кметство – с.***,  отбелязване е, че уведомление не е било залепено, което се потвърждава и от неоформянето му и връщането му в цялост. Доказателства, установяващи  уведомяването на длъжника за наложения запор върху трудовото му възнаграждение, също не се съдържат по делото. Напротив, от страна на работодателите на ответника, до които са изпращани запорни съобщения е било извършено уведомяване на съдебния изпълнител, че длъжникът е напуснал работа, поради което не му е била връчена и покана за доброволно изпълнение по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.

                                               Изложените по-горе обстоятелства обуславят необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че длъжникът – ответник по иска е узнал за заповедта за изпълнение преди да му е била връчена по надлежния за това ред - на 22.01.2019 год. Хипотезата на чл.423 от ГПК, на която се позовава първоинстанционния съд, се явява неприложима в разглеждания казус, предвид липсата на категорични доказателства за извършено връчване, било то и ненадлежно на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК и по чл.46, ал.2 от ГПК, както и за узнаване на заповедта от страна на длъжника преди посочената по-горе дата.

                                               Достигайки до изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и делото – върната за продължаване на съдопроизводствените действия.

                                               Мотивиран така, съдът

 

                                   О         П         Р         Е          Д         Е          Л         И

 

                                               ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.01.2020 год., постановено по гр.д. № 532 / 2019 год. по описа на Районен съд - Харманли, с което  искова молба е върната и производството по делото – прекратено.

                                               ВРЪЩА делото на Районен съд – Харманли за продължаване на съдопроизводствените действия.

                                               Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: