№ 160
гр. Ямбол, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330102471 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от ”EОС Матрикс” ООД- гр.София срещу В. С. П. от гр. Я.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата, срещу която последната е възразила в законоустановения
срок. Основанието, на което заявителят е поискал издаването на заповед, е че между нея и
„Юробанк И Еф Джи България” АД (понастоящем „Юробанк България” АД) е сключен
договор за потребителски кредит №*** /07.08.2008 г. Банката е предоставила на длъжника
3300 евро. Договорена е годишна лихва в размер от сбора на базовия лихвен процент на
банката за потребителски кредити в евро /БЛП/ за съответния период на начисляване плюс
договорна надбавка в размер на 3,75 пункта. Кредитополучателят се е задължил да погаси
задължението си на 120 месечни вноски с краен срок за погасяване - 07.08.2018г. Погасил е
част от тях, след което е преустановил плащанията си. На 18.01.2016г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България“ АД и ищеца, по
силата на който задължението на В. С. П. е изкупено. Длъжникът е уведомен за цедирането
на дълга му. Крайният срок за плащане на всички задължения е изтекъл и кредитът не е
обявен за предсрочно изискуем. От съда се иска да постанови решение, с което да установи,
че ответникът по делото дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение-
главница в размер на 1 533,88 евро-частично от общо дължима главница в размер на 3212,47
евро, лихва за забава от 15.04.2018г. до 26.05.2021 г. в размер на 414,57 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.05.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се съдебни разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмена молба поддържа исковете.
В срока за отговор ответницата оспорва иска като неоснователен. Счита, че цесията не
й е съобщена и не е породила действие спрямо нея. Няма упълномощаване от цедента на
1
цесионера за съобщаването. Счита, че вземанията са погасени по давност.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения Договор за потребителски кредит № ***/07.08.2008 г., сключен
между „Юробанк И Еф Джи България" АД (понастоящем „Юробанк България” АД) и
ответницата, е отпуснат кредит в размер на 3300 евро. Представен е погасителен план,
според който на 07.08.2018 г. настъпва крайният падеж на вземанията. Съгласно чл.9 при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита кредитополучателят дължи лихва (неустойка) за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, кредитът е усвоен
на 07.08.2008 г. и 08.08.2008 г., като е удържана еднократна такса, а останалата сума е
получена от ответницата. В изпълнение на договора за периода 09.09.2008 г. - 12.10.2010 г. е
внесла суми в общ размер на 347,11 евро. С тях са погасени главница- 102,53 евро,
договорна лихва- 231,11 евро, такси -8,50 евро, лихва за забава-4,97 евро. След сключване
на цесията няма плащания от длъжника. Размерът на неплатените суми към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 26.05.2021г. е: главница- 3197,47 евро,
включваща вноски от №7 с падеж 07.03.2009 г. до №120 с падеж 07.08.2018 г., лихва за
забава върху претендираната част от главницата (1 533,88 евро) -за периода 15.04.2018г. -
26.05.2021 г. в размер на 484,91 евро. Размерът на лихвата, изчислена за три години назад,
считано от 26.05.2021 г., т.е. от 26.05.2018 г. до 26.05.2021 г. - датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда- е 467,44 лв.
Прехвърлянето на вземането на ищеца е станало по силата на представения Договор за
възлагане на вземания от 18.01.2016 г., сключен между банката и ищцовото дружество.
Вземането е включено в Приложение към Потвърждение за извършената цесия. Цесионерът
„EОС Матрикс” ООД и адвокатско дружество „***” са упълномощени с пълномощно от
банката с нотариална заверка на подписите рег.№ *** от 19.02.2021 г. да уведомят
длъжниците за цесията. Представено е аналогично пълномощно рег.№ ***/18.01.2016 г. само
на адвокатско дружество „***”. Последното е упълномощено с Пълномощно от 1.02.2019 г.
от ищеца за извършване на изброените правни действия, между които и уведомяване на
длъжниците за цесия, сключена с банки. До ответницата е изпратено уведомление за цесията
на 24.09.2020 г. от адв. Ж.Д. като управител на адвокатско дружество „***”, което видно от
обратната разписка не е връчено поради това, че адресатът е преместен. Връчено е като
приложение към исковата молба.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу длъжника за процесната сума, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2021
г. на ЯРС. Ответницата е подала възражение срещу нея за недължимост на вземанията.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от
2
ГПК вр.чл. 430 от ТЗ вр. чл. 99 ал.2 от ЗЗД- да бъдат приети за установени спрямо ответника
вземанията на ищеца за сумите по издадената заповед за изпълнение. Искът за главница в
размер на 1 533,88 евро е частичен.
Ищецът претендира установяване на вземанията му за заплащане на главница и лихви по
договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за
плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за
действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена форма. В настоящия
случай е представен договор между банката и кредитополучателя в писмена форма, който е
породил задължения за заплащане на главница и лихви. В срока за отговор не е оспорена
автентичността на документа, който съгласно чл. 180 от ГПК притежава формална
доказателствена сила.
Вещото лице е установило усвояването на кредита. Налице е плащане от ответницата на
част от задължението, с което своеобразно признава възникналия дълг. Ето защо съдът
счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която
кредиторът е предал на ответника, и задължение да се заплати лихва. С помощта на вещото
лице се установи размерът на задълженията, които надвишават исковата претенция.
Вземането е цедирано на ищеца, за което длъжникът е уведомен от упълномощения от
банката за това субект. Налице е изрично упълномощаване на ищеца от цедента, както и
упълномощаване на адвокатското дружество за връчване на уведомление. Правно значение
има съобщаването на цесията с връчването на исковата молба с приложенията на ответника.
В този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т.
к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Предвид
изложеното съдът счита, че в случая следва да бъде взет предвид настъпилия в хода на
делото факт на връчване на книжата. Т.е. вземанията са преминали в патримониума на
цесионера и прехвърлянето има действие за длъжника съобразно чл. 99 ал.4 от ЗЗД. Не са
извършени плащания от последния след сключване на прехвърлителния договор. Поради
това възражението на ответницата е неоснователно.
Настъпил е крайният падеж на задълженията и те са изискуеми. Не е налице твърдяната
3
от ответницата предсрочна изискуемост, доколкото липсва волеизявление на кредитора за
това, нито такова е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК (съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС)..
Що се отнася до възражението за погасителна давност, съгласно чл. 114 от ЗЗД,
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностният срок
по отношение на главницата е 5 –годишен, а по отношение на вземанията за лихви е
тригодишен според чл.111 б. „в” ЗЗД. Ответникът се позовава на постановеното по чл. 290
от ГПК Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г., ІІ т. о. на ВКС, с което е
прието, че връщането на предоставената по банков кредит за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника
на части (чл. 66 ЗЗД). Поради това, приложима по отношение на това задължение е общата
5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски. Същото становище относно естеството
на задължението по банков кредит е застъпено и в Тълкувателно решение №5/2019 от
21.01.2022 г. по т.д.№ №5/2019 г. на ОСГТК. В мотивите му се сочи още, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Поради това
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и
крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът,
в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на самостоятелно /извън това на
главното задължение/ основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е
ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. ВКС се позовава на систематическото
тълкуване на чл. 66 ЗЗД и чл. 147, ал. 1 ЗЗД като основание за извода, че както кредиторът
не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е длъжен да търси по исков ред
изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за да запази правата си срещу
поръчителя. Следва да се приеме, че същото важи и за запазване на правата срещу главния
длъжник. Т.е. кредиторът не е длъжен да претендира отделните вноски, за да не се погаси
вземането за тях по давност. В подкрепа на този извод е и доводът на ОСГТК, че
обезпеченият по реда на чл. 138 и сл. ЗЗД кредитор, който е предоставил на длъжника
възможността да издължава престацията си на части и така се е отказал от едно свое
предимство, гарантирано от закона, не бива да бъде поставян в по-неблагоприятно
положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника. Т.е. кредиторът
на разсрочено задължение не следва да губи правото да претендира с иск вземането си след
крайния срок за плащане, поради изтекъл погасителен срок за отделните вноски. Съобразно
това становище, в случая давността относно главницата не е изтекла, считано от датата на
крайния падеж-07.08.2018г. до подаване на заявлението по куриер на 25.05.2021 г. Освен
това в настоящия случай изрично се претендира вземане в общ размер поради настъпила
4
изискуемост на краен падеж, а не плащане поотделно на месечни вноски, което също
определя за релевантен момент този на настъпване на крайния срок на договора.
По отношение на лихвата за забава тригодишният срок до подаване на заявлението
започва да тече от 25.05.2018 г. Относно предхождащия го период -от претендирания
момент на забава -15.04.2018г.- до 25.05.2018 г. следва да се вземе предвид спирането на
давността на основание чл. 3, т. 2 Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, т.е. същата е спряла да тече от 13.03.2020 г., когато е обявено извънредното
положение до отмяната му. Съгласно параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7-дни от
обнародването на този закон в Държавен вестник. Следователно по смисъла на цитираната
законова разпоредба на Параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето, във вр.чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, спреният давностен срок е започнал да тече от 21.05.2020 г. и не е изтекъл към
25.05.2021 г.
Следователно исковете като основателни, следва да бъдат уважени. Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от
ГПК. Дължимата ДТ за исковото производство е определена по реда на чл. 72 ал.1 от ГПК –
една такса върху защитавания интерес и същата е 76,22 лв. Надвнесената от ищеца подлежи
на връщане или приспадане в случай на ново задължение за плащане на такава по делото.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че В. С. П. от гр. Я. ул. ***, ЕГН **********, дължи на ”EОС
Матрикс” ООД- гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Кажанджията” № 4-6, ЕИК *********, сумата от 1 533,88 евро (частичен иск),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/07.08.2008 г., сключен
между „Юробанк И Еф Джи България" АД и нея, лихва за забава за периода от 15.04.2018 г.
до 26.05.2021 г. в размер на 414,57 евро, законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.05.2021 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА В. С. П. да заплати на ”EОС Матрикс” ООД- гр.София направените по ч.гр.д.
№***/2021 г. на ЯРС разноски в размер на 76,22 лв. и разноски по настоящото дело в размер
на 246,22 лв..
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6